Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Атлантида

Жестокост. Какво може да се направи?

Recommended Posts

Guest Еси

Преди повече от година в една от темите Кристиян ме репликира, че дори и на педофилите (това за мен бяха най-големите изверги) не може да им се търси "сметка". Защото хората са отговорни за действията си след 5 (7 не помня) духовни години.

Рабрах го чак след една година.

Какво искаш да кажеш Еси? Какво разбра след една година?

... че е така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm

Ще ти кажа. Подкрепям Оля в първите й две изречения, и аз така мисля, това, че някой не те харесва, не значи непременно и само, че не харесва и себе си. Дори бих казала, че е обратното. Той харесва себе си, и ти понеже не се вписваш в неговите разбирания, затова не те харесва.

А сега аз ще ти кажа. Ти подкрепяш Olq3 в нейните първи изречения. А те са:

Не бих казала, че ако някой не възприема или не харесва някого, това означава, че не харесва себе си.Напротив, неговите световъзприятия явно са в конфликт с тези, на човека, когото не възприема.А фактът, че го отхвърля, говори за липса дори на желание да разбере отсрещния.

Когато някой не възприема или не харесва някого, то той още не е приел определени черти от своя характер, за които има само смътно съзнание, но виждайки ги ясно в друг човек (защото за човека това е много характерна особеност - да не вижда някои недобри свои особености, но да ги вижда хиперболизирани в някой друг), това довежда до външен конфликт, което сочи такъв на дълбоко вътрешно ниво. Винаги е така - щом има някакво отрицание, някакво неразбиране или отхвърляне на външно ниво, то сочи такова на дълбоко вътрешно в самия човек. И колкото по-дълбоко втъкнат е този проблем в самия човек, толкова по-голямо е възставането и отхвърлянето му като особеност на някой друг. Защото е трудно човек да отхвърли себе си, по-лесно е да направи това с някой друг, който навира в очите му неговия вътрешен смут.

Повече ми направи впечателние думите "може да значи само едно". Това ми звучи малко като: който не е с мен е против мен. Или пък "аз съм перфектния Бог, и който не ме разбира,,значи не може да мисли"

А понякога (често) хората в стремежа си да се предпазят от силно смущаващите ги техни мисли и измъчващи емоции, ги приписват на други хора, точно защото не искат да признаят пред себе си, че са техни, тоест допуснали са ги те, а не на човека отсреща. Както казах, защото това е по-лесния начин - този на отхвърлянето. Да признаеш нещо пред себе си, нещо което не харесваш, което те измъчва, за теб самия, е много труден и болезнен процес. По-лесно и по-безоболезенено е да ги припишеш на някой друг, стискайки си очите силно за истинската причина, поради която е настъпил смута в душата ти. Орлин го обясни добре - нарича се проекция.

Примерът са горните твои думи. Попита ли се защо това, което казвам, ти прозвуча по този начин? Защото аз изобщо нямах предвид това...

В заключение да кажа, че едва ли мислиш по начина, по който си го написала Следващият ти отговор към Оля го доказва.

А тези твои думи всъщност показват, че това което си приписала на мен, едва ли вярваш, че ми пренадлежи. Защото вече започваш да съзнаваш, че всички мисли, коите си ми приписала, всъщност не са мои.

С думите - Но аз не се стремя към съвършенство. Не искам да ставам съвършена. - всъщност подсказвам, че съм осъзнала до какво може да доведе един такъв нереалистичен стремеж. Нали разбираш - доста са упътилите се към съвършенство и без мен. На мен ми е достатъчно да успея да се запазя като човек в това море от съвършени. :)

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е за жестокостта и чувствата, които тя събужда у нас; причините, които пораждат жестокостта и оскотяват човека, карайки го да прилича повече на освирепял звяр, отколкото на човек.

А това, кой какво у кого не приема е съвсем отделна тема.Нека не се отклоняваме от съществените и наболели въпроси, които повдигна Атлантида.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еми добре, ама ако може и аз да кажа нещо, защото са ми направили психопортрет, който на всичкото отгоре не е верен

А понякога (често) хората в стремежа си да се предпазят от силно смущаващите ги техни мисли и измъчващи емоции, ги приписват на други хора, точно защото не искат да признаят пред себе си, че са техни, тоест допуснали са ги те, а не на човека отсреща. Както казах, защото това е по-лесния начин - този на отхвърлянето. Да признаеш нещо пред себе си, нещо което не харесваш, което те измъчва, за теб самия, е много труден и болезнен процес. По-лесно и по-безоболезенено е да ги припишеш на някой друг, стискайки си очите силно за истинската причина, поради която е настъпил смута в душата ти. Орлин го обясни добре - нарича се проекция.

Примерът са горните твои думи. Попита ли се защо това, което казвам, ти прозвуча по този начин? Защото аз изобщо нямах предвид това...

Силвийка, мен нищо не ме измъчва и нищо не ме смущава. Най-малкото кой какво е казал, аз разсъждавам безпристрастно. . Това, което ме дразни, ме дразни, защото е дразнещо, а не защото се познавам в него. Напротив ! Дразни ме точно защото НЕ СЕ познавам в него. Не приписвам моите мисли на тебе, защото аз не бих казала такова нещо, което ти каза. И не си стискам очите, а ги отварям широко, толкова широко, че понякога ме е яд на себе си, защото забелязвам неща, които не бих искала. Снощи ти имаше предвид точно това , което каза и нищо друго. Не се измъквай сега. Но днес си промени малко мнението, т.е. усети, че наистина е крайно и затова така отговори на Оля.

Портрета, който си ми направила е перфектен според учебниците, теоретично, но не е верен. Приеми, че съм чепат и костелив орех, случай още неописан в дебелите книги. Знам, че пак няма да се съгласиш, но това не променя нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Olq3

Темата е за жестокостта и чувствата, които тя събужда у нас; причините, които пораждат жестокостта и оскотяват човека, карайки го да прилича повече на освирепял звяр, отколкото на човек.

А това, кой какво у кого не приема е съвсем отделна тема.Нека не се отклоняваме от съществените и наболели въпроси, които повдигна Атлантида.

Прочетох в един твой пост ти да заявяваш, че търсиш дълбоките причини за нещата. Ние не отклоняваме темата - напротив - точно за причини си говорим. А жестокостта е само тяхно следствие, тяхно проявление, изява.

mvm

И не си стискам очите, а ги отварям широко, толкова широко, че понякога ме е яд на себе си, защото забелязвам неща, които не бих искала.

Нали точно това ти обяснавах до сега - че не искаш да видиш някои неща изобщо, но затова пък ги виждаш в други, припознавайки нещо свое в тях и обкичвайки с него някой друг, когото изобщо не познаваш. А това е широко затворени очи.

Портрета, който си ми направила е перфектен според учебниците, теоретично, но не е верен. Приеми, че съм чепат и костелив орех, случай още неописан в дебелите книги. Знам, че пак няма да се съгласиш, но това не променя нещата.

Всъщност, ти си един класически пример. Доста преобладаващ напоследък.

Силвийка - това обръщение ми доказва нещо, в което не бях много убедена. Но сега вече съм.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силвийка (с най-добри чувства) отговори точно, ама точно това, което преполагах, че ще кажеш. И все пак то не е вярно...отново. Но нищо, ти си чети учебниците и се упражнявай. Там е написано всичко и трябва да им вярваме, нали за това са учебници:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе, нали се сещаш, че всичко е взаимно и чувствата ни също.

Учебниците съм ги чела когато трябва. Сега чета теб - ти си ми интересна. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хехе дрънкате си тука празни и не толкова празни приказки

а жестокоста?/ ;))

Според мен истински жестоките хора са някак извън нормите

и ако се поставим на тяхно място т.е вникнем спрямо тяхната жестокост ще видим че

всъщност всичко опира до възприятия и нещата случващи се в определена среда са нормални(не/жестоки)

а в друг случай граничат до геноцид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

* * *

Ястребът живее, за да отнема.

Вълкът се ражда, за да разкъсва.

Огънят пламти, за да изпепелява.

Човек се ражда, за да е щастлив,

а отнема, разкъсва, изпепелява

щастието на друг един човек.

...............................

Какво е всъщност Човекът?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споменатите животинки са чистачи на природата. Поддържат чистота й чрез естествения подбор. Убиват само по-слабите.

Огънят има подобно символично значение - изгаря всичко тленно и нечисто. Огънят изпепелява само това, което не е огън.

Човек, ако не е щастлив със себе си, винаги ще намира кого другиго да обвини за своето нещастие.

Ето в кое се намира неговата слабост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споменатите животинки са чистачи на природата. Поддържат чистота й чрез естествения подбор. Убиват само по-слабите.

Огънят има подобно символично значение - изгаря всичко тленно и нечисто. Огънят изпепелява само това, което не е огън.

Човек, ако не е щастлив със себе си, винаги ще намира кого другиго да обвини за своето нещастие.

Ето в кое се намира неговата слабост.

Оггъня може и да не изгаря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

latina

Силвия, интересно ми е в такъв случай виждаш ли нужда и смисъл да се променяме? В частност, би ли се отказала от жестокостта в себе си и защо?

Не. Не бих се отказала. Отказът от нещо сочи само невъзможност то да се приеме.

Не бих се отказала от жестокостта в себе си. Аз само мога да я осветя добре и да я прегърна.

Тогава тя сама се стопява. В прегръдката ми.

Ти си изразила моята гледна точка по-добре. Щом приеането и прегръщането е с цел изчезване на това, от което искам да бъда свободна... Защото жестокостта е вид обсебване, оправдана с чувство за справедливост, според мене.

А това да искаш да радваш нещо или някого е отново суета. Суетата да ставаш/бъдеш по-добър в собствените си очи.

Няма лошо да съм по-добра в своите си очи. Това е естествена потребност. Пък и предизвиканата радост у другия често се връща към нас самите, най-малко с неговата усмивка.

Амбицията. Която щом човек я прилага спрямо себе си, ще я прилага и към другите несъзнателно. Ще се стреми несъзнато да ги променя. И ще нарича това любов.

В този конкретен случай не ми е минавало през ум за някакви амбиции. Но има ценност в думите ти според мене. Амбицията ни подтиква да разширяваме действието й в околния свят. Нормално е да променяме света около нас. Благодарни сме за много добри и полезни промени, направени в резултат от амбициите на други хора.

За проявена жестокост обаче колко са благодарни?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът засега повече цапа, отколкото чисти.

Пък и някои "чистки" не са гот.

"Есть человек - есть проблемы, нет человек - нет проблем!" казал Сталин. Жесток човек. Що хора е разчистил! Брей, голям чистач!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен истински жестоките хора са някак извън нормите

и ако се поставим на тяхно място т.е вникнем спрямо тяхната жестокост ще видим че

всъщност всичко опира до възприятия и нещата случващи се в определена среда са нормални(не/жестоки)

а в друг случай граничат до геноцид.

Аз бих казала, че жестокостта е резултат от изкривяване на реалността в съзнанието на хората. Далеч не всеки човек е способен да прояви жестокост. Човек, проявяващ жестокост, се намира не просто в нечовешко, ами направо в небиологично състояние, защото страданията на живото същество до него на практика са напълно блокирани от неговата психика.

П.П. bee_bg, аватарът, който използваш напоследък, ми изглежда леко зловещо, особено в тази тема ?! :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вероятно е така, но не мисля че жестокоста не може да се прояви от всеки човек, никой не е застрахован.

Някъде бях чел за един експеримент, незнам до колко е достоверено.

Майка е затворена със плачещото си дете, бебето не спира да плаче с дни

в началото тя се мъчи да го успокои след това го оставя а накрая прави опит да го убие.

п.п. относно аватара нали човек би трябвало да преодолява страховете...

какво от това, че е малко стряскащ ;))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен това чувство е непознато.

Да се опитам да вникна в психиката на човек извършващ жестокост е връщане назад (според мен).

Не е нужно човек да се опитва да вниква в състояния които са крайно противоречиви с природата му.

Няколко пъти се опитвах да започна да чета книгата "Лолита" в най-добрия опит успях да прочета 15-20 листа,повече никога няма да правя този опит.

Има неща които човек е преодолял напълно в поредицата си от животи и е абсолютно ненужно да се опитва да разбира "болната"човешка психика.От крачки назад полза няма,вървежа е напред.

За мен лично жестокостта към каквото и когото и да е е необяснима,немотивирана и неприемлива,не желая да я приемам,разбирам или опровергавам.Желая да не се докосвам до нея.И това не е страх или неприемане ,а по силно - отвращение.

Когато става въпрос за жестокост ,винаги се сещам за тибетските монаси от "Седем години в Тибет",когато събираха червите ,за да не пострадат при строежа ,защото всеки един от тях може да им е бил майка в някой преден живот.

Сред такива хора е лесно да се живее и е лесно заразително.

Сред жестокост не се живее.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вероятно е така, но не мисля че жестокоста не може да се прояви от всеки човек, никой не е застрахован.

Някъде бях чел за един експеримент, незнам до колко е достоверено.

Майка е затворена със плачещото си дете, бебето не спира да плаче с дни

в началото тя се мъчи да го успокои след това го оставя а накрая прави опит да го убие.

Това не доказва, че всяка майка би постъпила по този начин.

Аз мога да дам като твой аргумент един друг експеримент, направен със студенти от един престижен университет, не си спомням точно как беше, но в общи линии са ги карали да натискат един бутон, с който да "пускат" ток на завързан към ел. стол човек под някакъв (не помня какъв) благовиден предлог. Естестено ток реално не тече, завързаният човек е артист. Когато те натискат бутона, при него се получава сигнал и той започва да се гърчи, много правдоподобно изигравайки страдание. Повечето от студентите в първия момент се стъписват, но провеждащите експеримента ги поощряват да продължат, припомняйки им благовидния предлог. И ... повечето продължават. С все по-силен ток, артистът "страда" все по-силно и те пак, и пак ...

Вярно, че в случая има и подвеждане с благовидния предлог, а също и нагласа "подчини се на авторитета", защото провеждащите експеримента са техни авторитетни преподаватели, но въпреки това аз бях потресена от посочения процент - мисля, че беше около 90.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е значи съм до известна степен прав

че почти у всеки човек дреме жестокост , друг е въпроса дали ще я прояви или обратното използва(трансформира) в положителна посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Не е нужно човек да се опитва да вниква в състояния които са крайно противоречиви с природата му.

Няколко пъти се опитвах да започна да чета книгата "Лолита" в най-добрия опит успях да прочета 15-20 листа,повече никога няма да правя този опит.

Има неща които човек е преодолял напълно в поредицата си от животи и е абсолютно ненужно да се опитва да разбира "болната"човешка психика.От крачки назад полза няма,вървежа е напред.

...

didi, и аз не успях да прочета Лолита до края, а след четенето няколко денонощия се чувствах отвратително - лично и персонално омерзена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×