Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Атлантида

Жестокост. Какво може да се направи?

Recommended Posts

Guest Кристиян

Попаднах на много тежки кадри и буквално ми стана зле от тях. Защо на Земята най-жестоките зверове са хората и кое ражда този садизъм в душите човешки? Защо има толкова много хора, които не знаят милост? Нямам предвид само войната в Ирак, а по принцип.

Ако погледнем през гледната точка на животинския свят, всичко това съществуа и там, но не му казваме нито жестокост, нито садизъм, а "величието на природата", "оцелявне" и т.н.

А същността на злото е много проста...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Онова при тях е само пренос... Те не могат да творят собствените си условия, понеже не боравят с астрална материя, където да насищат локалностти, в последствие кристализирали в относителна (за възприятията ни) явност. Те само възприемат, понеже самите те са създадени именно по този начин. Да прощават еволюционно-теоретичните глупости...

Та... как можем да обвиним едно огледало, че се звери насреща ни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво да кажем за глобалните жестокости извършени от окултиста-вегетарианец Адолф Хитлер, от изключения семинарист-богослов Йосиф Сталин, от основаните от езотерици-масони САЩ? Изглежда, че дуовността е породила най-голямата жестокост при някои световни лидери. :3d_016:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво да кажем за глобалните жестокости извършени от окултиста-вегетарианец Адолф Хитлер, от изключения семинарист-богослов Йосиф Сталин, от основаните от езотерици-масони САЩ? Изглежда, че дуовността е породила най-голямата жестокост при някои световни лидери. :3d_016:

интересно да ,явно това да си в някаква общност не те прави по добър човек ,криво са разбирали нещата .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

А какво да кажем за глобалните жестокости извършени от окултиста-вегетарианец Адолф Хитлер, от изключения семинарист-богослов Йосиф Сталин, от основаните от езотерици-масони САЩ? Изглежда, че дуовността е породила най-голямата жестокост при някои световни лидери. :3d_016:

Хитлер не е бил окултист, нито пък има някакви духовни качества. Психопатологията, влияеща на "драйверите" на съзнанието му, ако и да бълва "продукция" свързана с опиянението и пристрастяването както към съвсем обичайни наркотични вещества- предивсичко морфин и кокаин или някои техни полусинтетични "мадицински" деривати, имащи огрланичено приложение в медицината, както и пристрастяване към псевдо-окулттен коктейл, чиито съставки са всъщност нищо повече от токсичните отпадъци от "неоторизирани" окултно-мистични процеси, от които нито Хитлер, нито някой на "върха" натретия райх и хабер си нямат, както всички знаем, се оказва кофти комбинация...Е па Хитлер, и Сталин, като са подложили народа си, а и не само един народ и нация...на подобно "духовно течение", то е неизбежно човчеството да не "настине"...

Но, ако разгледаме нещата от друга гледна точка, то, може да се окаже че точно тази "жестокост" на такива личности като Хитлер и Сталин - два души, отнесени като съотношение към цялото човечество, несъмнено имат лечебен ефект върху цялото човечество- поне според хомеопатичните принципи...

Без тях и тяхната "жестокост" щеше да бъде къде-къде по-болно и осакатено човечеството в момента...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хитлер не е бил окултист, нито пък има някакви духовни качества.

Обаче, Хитлер е бил окултист. Което, разбира се, нищо не означава. Нито пък наличието на духовни качества.

Важното е кой път се следва - черният или белият.

Сергей Зубков - "Окултната магия на Третия райх"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хитлер не е бил окултист, нито пък има някакви духовни качества.

Обаче, Хитлер е бил окултист. Което, разбира се, нищо не означава. Нито пък наличието на духовни качества.

Важното е кой път се следва - черният или белият.

Сергей Зубков - "Окултната магия на Третия райх"

Да се интерисува човек от достиженията на окултната наука и да ги използва в свой интерес е едно. Може и други хора да изпълняват магическите ритуали. Не е задължително самият Хитлер да ги е правил лично.

Съвсем друго е лично някой човек, сам да е практикуващ окултист.

Трето е да имаш наличие на духовни качества. За да стане човек ръководител на една държава и то тоталитарна, все си мисля, че му трябват и духовни качества. В каква посока ще ги използва тези духовни качества е съвсем различен и отделен въпрос.

Точно както един магесник има развите духовни сетива и качества, но употребата им за Зло или Добро, е друго нещо. Мнението, че жестоките хора нямат духовни качества е много неточно и самозаблуждаващо. Много груба грешка е да се подцени противника.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовността изключва злоупотреба със силата. Да, Хитлер може би е притежавал някои духовни качества, но това не го прави духовен. Духовността е един букет от качества. Една свежо цвете сред дузина увяхнали цветя не може да направи букета красив. Тъкмо обратното: дори и едно изсъхнало цвете ще наруши цялата хармония от цветове и аромати на живия букет.

Колкото до жестокостта... Все си мисля, че жестокият човек се наслаждава по-скоро на своята сила, а не толкова на човешките страдания.

Друг пример за жестокост можем да имаме когато човек фанатично преследва даден свой стремеж. Тогава причиненото страдание отново не е цел, а е в името на удовлетворяването на въпросния стремеж. Човекът който причинява страдание не държи на това да го причинява, но го приема за необходимо и неизбежно. Случаят с Хитлер ми изглежда точно такъв.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Хитлер не е бил окултист, нито пък има някакви духовни качества.

Обаче, Хитлер е бил окултист. Което, разбира се, нищо не означава. Нито пък наличието на духовни качества.

Важното е кой път се следва - черният или белият.

Сергей Зубков - "Окултната магия на Третия райх"

Под окултист, при това- с кръжочна (класна и извънкласна) дейност, отчасти споделена под формата на литературни произведения,разбирам някой като Алистър Кроули, известен и с основната част от "дизайна" на 82 "пощенски картички", наречени като за пред хората "Таро на Тот", (а неофициално от сигурни източници знам, че се е казвала "Таро на Пощенските Куриери"-ТПК за по-кратко :3d_138: )- младият Ади може да се е опитвал да рисува в сроден "формат"...но, явно не му било писано....Но, за сметка на това пък е рлактикувал с успех други окултни, кажи-речи духовни* практики, като ПЕСА-Х** например (Повсеместна Елиминационна Семитска Амбиция-Холокоста)...но е бил засенчен от кремълската конкуренция в лицето на Й.В. Сталин...Той явно е практикувал нещо като НЛ-НП (Няма Личност- Няма Проблем) методика, като според наличните до момента данни, успеваемостта от метода е била по-голяма от 100% (това е така, защото навсичкото отгоре, Сталин практикувал и хрономагия- целокупния съветски народ от сички республики е бил задължавана докато работи да си напява мантрата "Петилетката- за три години!", заедно с прословутата +За родину- за Сталину!").

Всъщност, реалността по онова време е била жестока- а не хората....Така или иначе, хората, в това число и личностите чорбаджи Сталин и бай ти Адолф, са били пионки в ръцете на много, и все разгневени богове..Вървят си в "чифт" като Хитър Петър и Настрадин Ходжа, като Киркор и Гарабед... :3d_017:

От всичко това, което историята- такава каквато я познаваме- ни са ни останали две неща, от които само едното е свързано с думи(ката "жестокост":

- поуката;

- "жестоки" вицове, които само допреди 20-на години, за разпространението им у нас, човек директно получаваше номинацията "златна решетка", както и "доживотна присъда за цялостен принос против социализЪма".... :3d_015:

Но...нека да не бързаме със заключенията...Демокрацията е статус, поддържан за сметка на брутална жестокост в една сравнително малка част от целокупното общество, имаща всички признаци на "затворено общество"...

Но, дори и да се отречем от всякакви философски разбирания за морал и етика, които всъщност са основните ни инструмети, с които "диагностцираме" нещо като "жестоко", и се опрем на морално-етични норми, събрани и подредени в "писания", имащи претенцията да са писани под пряката диктоФка на Светия Дух- като библията например...то там пък ще открием други измерения на понятието жестокост...

В старозаветните публикации можем да прочетем всякакви правила и закони, които ако човек дръзне да не изпълни- бива умъртвяван с камъни, при това- не само този, който взел та не се подчинил на заповедта, ами и семейството му, па и добитъка му...Старозаветния бог ни "приляга"..или всъщност, взаимно си прилягаме, и четейки старозаветните автори, човек неизбежно стига до извода, че по жестокост си е направо образ и подобие на я`х в`(ъ) х...Диалектика- к`во да правим- се такава си е...

Диагноза: споделена :3d_125:

Потвърдена: :3d_135: плииийз...На такава широка и наистна блестяща усмивка, би било жистоко да не се съгласят и другите, и да потвърдят, нали?

__________________________

* примерно духът на нацизма

**- е те т`ва пък връо! Да си запиша и забележа в билежника: подобието не е еднаквост...каквото и да означава това- и Шломо би си го записал... :rolleyes:

Редактирано от Кристиян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Снощи, след като написах предходното си мнение, попаднах на един текст, където се споменаваше жестокостта и той ме наведе на допълнителни размисли. Та там жестокостта се противопоставяше на мъжеството и аз се опитах да намеря друга нейна противоположност. Това само потвърди мисълта ми, че жестокостта е просто един излишък на мъжество, твърдост настоятелност в следването на определена цел. Или както е казано: целта оправдава средствата. Ние всъщност определяме даден човек като жесток изхождайки от следствията, от резултатите на неговите действия, а не от мотивите му. Обикновено се приема, че жесток е човек, който умишлено причинява страдания на околните, но всъщност това са само следствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И кое в прочетения от теб текст потвърди презумпцията ти за жестокостта като излишък на мъжество? Това заключение според мен е абсурдно и пряко противоречи не само с разбиранията ми, които сами по себе си нищо не значат. Противоречи на опита ми. наблюденията ми в тази игра-живот говорят, че жестокостта практически винаги е проява на слабост, страх. Дори привидно твърдото мъжество, ако е орекалено фанатично ригидно и се превръща в жестокост, е следствие на несъзнавани страхови комплекси. Не съм съгласен и с твърдението ти, че при акта на жестокост извършителят се наслаждава именно и само на собствената си "сила". Тя е само прикрита слабост, зад която стои или страх или примитивност или бездушен разум. Но, представи си един жесток насилник - нека бъде физически въпреки, е емоционалните и социални такива са в преизобилие. Този двуног изтезава някого. В този поведенчески акт причинената болка представлява акт на пълно погазване на свободната воля в изтезавания, както и погазване на естествения природен/ божествен морал и човешки идеали и в двамата. И в двамата! Изтезаващият задоволява желанието си за контрол, контрол без оглед на каквото и да е, дори божественото и следващата от него човещина. От опита си с невротични разстройства знам, че свръхмерното желание за контрол представлява едно бягство от подсъзнателни страхове/ комплекси и никаква мъжественост! Ако си говорим и за енергии, жестокостта на садизма си е мощен и директен вампиризъм! Ако въобще намесваме подобен род 'нещица", разбира се ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Снощи, след като написах предходното си мнение, попаднах на един текст, където се споменаваше жестокостта и той ме наведе на допълнителни размисли. Та там жестокостта се противопоставяше на мъжеството и аз се опитах да намеря друга нейна противоположност. Това само потвърди мисълта ми, че жестокостта е просто един излишък на мъжество, твърдост настоятелност в следването на определена цел. Или както е казано: целта оправдава средствата. Ние всъщност определяме даден човек като жесток изхождайки от следствията, от резултатите на неговите действия, а не от мотивите му. Обикновено се приема, че жесток е човек, който умишлено причинява страдания на околните, но всъщност това са само следствия.

Жестокоста е следствие ,точно така ,а първопричината се крие в коренът му а именно страхът ,противоположното на любовта . "Колкото е по-мощен разгулът на хаоса, толкова по-стремително е пробуждането", Дон Мигел Руис

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако си говорим и за енергии, жестокостта на садизма си е мощен и директен вампиризъм! Ако въобще намесваме подобен род 'нещица", разбира се ...

Принуден съм да се съглася безусловно с цитираното съждение. Защото и аз съм стигал в разсъжденията си до подобни изводи. Мощният и директен вампиризъм се практикува от индивиди "загубили правото на живот" и с него си поддържат изкуствено съществуванието си. Жертвата пренудена да се защитава излъчва все повече жизнена сила за да оживее, но пък точно с нея се "храни" вампира. Колкото повече жестокост - толкова повече защитна жизнена сила - толкова повече "храна" за вампира прикачил се с невидимите си пипала. Единствено правилно решение според мене- "дървеният кол" издялкан от Дървото на Живота. Другото е тема за обсъждане от учените по етика и морал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Но, въпреки това имат някакво съзнание, колкото и примитивно да е то! И когато така съзнателно извършват прояви на садистична предумишлена жестокост, ужасът се състои в участието на съзнанието им в тези актове! Защото съзнанието ни има връзка с нещо по-висше от него, защото бидейки хора, имаме предопределена връзка с трансперсонални архетипни, недуалани когниции - до духовността. А когато съзнанието на насилника участва в жестокостта, тази връзка бива грозно прерязвана - както в самия насилник, така и в жертвата му. Рядко някоя жертва е толкова съзнателна и духовна, че да може да впрегне болката в молитва и катапулт към духовното, много рядко. В това е ужасът на жестокостта! Ако си чувствителен, чувстваш това нарушаване на хармонията дори само при информирането си за насилие или наблюдването на такова - било то наживо или по медиите. И това потриса!

По-противният вариант в проявата на жестокостта ни като биологичен и съзнателен вид идва когато е правена или нареждана от интелигентни хора. Такив амогат да бъдат шефовете на борчетата, които често са в правителствата, за жалост. Могат да бъдат учени, фиксирали се в студения бездушен разум, който си е на мястото си, но само като част от цялостната когниция и използването му самоцелно води именно до грозно извращение.

Накратко, липсата на връзка с цялостта ни, която ни прави хора - това поражда жестокоста! Прекъсване от типа на примитивност или рационална свръхфиксираност!

Остава ни да променяме себе си и да помагаме на тези, които го искат!

Чао!

За мен това е най-ценното от всички мнения по темата.

Изглежда се получават нещо като натрупване/сгъстяване на много тъмна и нисковибрационна енергия, струпване на утаена човешката мръсотия. Защото сходните мисълформи се привличат една друга и се сливат. Не случайно и Беинса Дуно казва, че ние идваме на Земята, за да преработим и почистим по едно малко късче материя. Явно кой каквото му се падне/си избере. Но има риск при много плътни сгъстявания да се скъса нишката.

Жестокостта е ярка изява на енергиен вампиризъм, без съмнение я поражда страха и категорично не е свързана с излишък на мъжество, това ми звучи малко абсурдно дори, Станимире.

п.п. Първоначално като пуснах темата, бях написала "нали и тях ги е майка раждала", като визирах жертвите. За съжаление повечето не ме разбраха. Благодаря за отговора Орлине!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава да говорим за духовна жестокост. Забравяме, че кан Борис - Михаил в името на покръстването, на Христовото учение на Любовта, обезглавява 52 болярски рода - мъже, жени, деца, старци...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава да говорим за духовна жестокост. Забравяме, че кан Борис - Михаил в името на покръстването, на Христовото учение на Любовта, обезглавява 52 болярски рода - мъже, жени, деца, старци...

;) Тук се намесва и темата за Добро/зло.

Когато нещо се върши с идея-идеал и вяра, пък друго с цел-контрол, обсебване, налагане... Май намерението и вътрешния смисъл трябва да се търсят. Изобщо от Божествения свят нещата са съвършени, няма добро и зло. Деленето е само в главите на незрели хора :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В божествения свят са съвършени, но може би задачата ни е тук да приближим условията до това съвършенство. Не битка, противопоставяне между добро и зло, хубаво и лошо, но хармоничното съчетаване между ден и нощ, мъж и жена. Жестокостта на насилието се проявява, когато ни липсва уение за сублимирането и до творчество, до градивност. Защото във всеки от нас има базов нагон към агресия и той е нормален. Ненормален става именно когато се появи жестокостта - а тя е безкрайно далеч от божествения свят, независимо как и кой гледа оттам. А се появява, когато нормалната агресия се блокира от комплекси-страхове. Жестокост без подлежащ и страх имаме само при диваците, децата и социопатите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Излишъкът от мъжество е много сходно с липсата му. В предходното си мнение използвах думата мъжество в комбинация с думите твърдост и настоятелност, за да поясня значението което влагам в нея в дадения случай. Ще направя опит да направя предходното си мнение по-разбираемо.

Страхът наистина е в основата на почти всички проблеми на хората. Страхът води до крайности, а излишъкът е крайност. Ще дам два примера в които би могла да се появи жестокост. Един ревностен християнин, готов да подложи на ужас и мъчения хиляди хора за да „защити“ вярата си, наистина се страхува от това как ще изглежда тази вяра, а и той самият, доколкото се идентифицира с нея, в очите на другите. Един ученик, който държи на високо мнение от страна на съучениците към себе си, също се страхува от това евентуално да се покаже в „недостатъчно добра“ светлина. И в двата примера съществува страх, но той не е достатъчен сам по себе си за да бъде проявена жестокост, колкото и да е силен този страх. Точно прекалената упоритост и твърдост в преследване на целта да респектираш другите (или самия себе си), са тези, които в един момент могат да доведат до жестокост. Едва ли има човек, който да не се страхува, но не всички те са жестоки. Страхът може да приеме множество други форми. Страхът е субстанцията, градивния материал, но не той определя формата (в случая жестокостта).

При всичко казано дотук, изключвам насилието, което може да причини задействането на инстинкта за самосъхранение в човека.

Друг пример в който може да се зароди жестокост е при хора, които са ограничавани, тормозени и малтретирани. Кое ги мотивира: страхът или желанието да дадат израз на ограничаваното и свито до болка его? Даже в случая страхът е от ограничаващите фактори, а желанието за свобода на егото се акумулира и в един момент ако надделее, избива под формата на жестокост. Имаме цел – желанието за освобождаване; имаме недостиг на твърдост, мъжество и настоятелност, който обаче ограничен от страха се акумулира и в един момент се освобождава като излишък, водещ до насилие. Да, страхът отново присъства, но не е това специфично нещо, което разграничава жестокостта, от страха от кучета например.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Проучвания в английски и американски затвори показват, че склонноста към жестокост при мъжете е свързана пряко с високи нива на тестостерон. При това- жестокост, проявена като "излишно мъжество", което, естествено ни най-малко е уместно да се демонстрира, нито пък се провокира от мъжко присъствие...Мъже в кръчма, на по чашка- може на някой да му зазвучи като прелюдия към жестокост, но лабораторно не е така- в мъжка компания (основен фактор) и на чашка (второстепенен фактор, и по същество нямащ пряка връзка с темата) тестостероновата секреция намалява значително.

Насилието обаче, като общо явление и за двата пола, е свързано с друг вид физиологична "дрога"- серотонин се нарича...При хората с ведро настроение, които често изпитват радост, социализират се добре и най-често нямат проблеми с общуването- при такива серотониновите нива са високи- ако питате родителите им, ще ви кажат, че са били обичани бебета, кърмени продължително време, държани на ръце, получавали и физически ласки от родители и близки хора, и много други интересни неща, на пръв поглед изглеждащи мноооооогооо далече от "нормата" за възпитание на деца, и много близо до "разглезване"...

Онези, които не са били кърмени, които са възпитавани по модели, според които бебето може да се оставя да реве по мтого...докато не проумее, че и да реве- няма да го вдигнат на ръце...пък...както и много други "мерки", свързани с наказания, липса на физическа близост, или умишлено лишаване от такава с цел наказание и т.н....При такива хора насилието- било физическо, или психическо, е вече факт- проявата му е най-често между 10 и 16 години, в смисъл- "дебют"...който в зависимост от степента на "рафинираност", може да си остане неразпознат, и така проблемът с насилието да се задълбочава и задълбочава, дори и да се стимулира...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подкрепям мнението на Кристиян за ранните години и по-късното наличие или не на насилие.

Станимире, разбира се, че страхът може да резултира в какво ли не, така е. Например в подчиненост, зависимост, прилепналост към "важния' друг и мнението му, болна жертвеност със себепотъпкване. Но и там имаме жестокост - към самия себе си. Най-общо казано, във всеки от нас има здрава агресия, мортидо, която при добри вътрешни 'филтри" естествено се впряга в мотивация за постижения, здрава амбиция, самоувереност и творчески градеж. Когато обаче тази здрава и нормална агресия се блокира, например в ранните години, както е казал Кристиян, тя неминуемо прераства в садо мазо характеристики. Те се проявяват не само поведенчески, но и емоционално. Садизмът е вторична форма на нездрава агресия. Мазохизмът е една третична форма на естествената, превърнала се в болна агресия - жилото на скорпиона се забива вече в самия себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Станимире, разбира се, че страхът може да резултира в какво ли не, така е. Например в подчиненост, зависимост, прилепналост към "важния' друг и мнението му, болна жертвеност със себепотъпкване. Но и там имаме жестокост - към самия себе си. ...

Добре, би могло да се нарече жестокост към себе си, въпреки че не съм много съгласен. Още повече съм несъгласен да се приравнява това състояние с насочената навън жестокост. Но и тук страхът е само ограничаващ фактор, който потиска и задържа желанието на човека да изяви себе си. Вследствие на това се явява вътрешно налягане и излишък, който води до споменатите от теб психически състояние, но този излишък не е достатъчно силен за да избие навън. За разлика от страха желанието за изява е нещо залегнало в най-съкровената човешка същност. Страхът е залегнал по-скоро в самата материя. Едното проявява, изявява; другото ограничава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, би могло да се нарече жестокост към себе си, въпреки че не съм много съгласен. Още повече съм несъгласен да се приравнява това състояние с насочената навън жестокост. Но и тук страхът е само ограничаващ фактор, който потиска и задържа желанието на човека да изяви себе си. Вследствие на това се явява вътрешно налягане и излишък, който води до споменатите от теб психически състояние, но този излишък не е достатъчно силен за да избие навън. За разлика от страха желанието за изява е нещо залегнало в най-съкровената човешка същност. Страхът е залегнал по-скоро в самата материя. Едното проявява, изявява; другото ограничава.

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

...

Станимире, разбира се, че страхът може да резултира в какво ли не, така е. Например в подчиненост, зависимост, прилепналост към "важния' друг и мнението му, болна жертвеност със себепотъпкване. Но и там имаме жестокост - към самия себе си. ...

Добре, би могло да се нарече жестокост към себе си, въпреки че не съм много съгласен. Още повече съм несъгласен да се приравнява това състояние с насочената навън жестокост. Но и тук страхът е само ограничаващ фактор, който потиска и задържа желанието на човека да изяви себе си. Вследствие на това се явява вътрешно налягане и излишък, който води до споменатите от теб психически състояние, но този излишък не е достатъчно силен за да избие навън. За разлика от страха желанието за изява е нещо залегнало в най-съкровената човешка същност. Страхът е залегнал по-скоро в самата материя. Едното проявява, изявява; другото ограничава.

А защо ли в стария завет- предимно в псалмите и притчите, на доста места се среща израза "Страхът от Бога е началото на мъдростта"- или нещо такова беше- цитирам по памет. Ако мъдростта прави човека свободен- защо ли началото й да е свързано със ограничителната "препоръка" за страх от Всевишния? Е, вярно е това, че човек като чете вехтия завет, съзира един жесток, деспотичен, ревнив, отмъстителен и много злопаметен бог, жаден за кръв и приношения...наистина от такъв бива да се страхува човек, и да избягва да си играе с него на "религия"- но пък, от друга страна- аз не разбирам от библията почти нищо, камо ли пък от стария завет...може нещата да са написани по един начин, но пък да означават нещо друго...Лошото на библията е, че иска тълкуване...А никой не прибавил и тълковен речник в началото или края й...

Не е ли странно това, че ако погледнем през призмата на религиозността, ще открием, че религиозно настроените по съзнание хора, са проявявали жестокост "екстра качество"...

Уточнявам, че религиозно и духовно според мен нямат нищо общо помежду си, и от тази позиция излагам мнението си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо ли в стария завет- предимно в псалмите и притчите, на доста места се среща израза "Страхът от Бога е началото на мъдростта"- или нещо такова беше- цитирам по памет. Ако мъдростта прави човека свободен- защо ли началото й да е свързано със ограничителната "препоръка" за страх от Всевишния?

По-интересно е, кога свършва началото на мъдростта. Не за друго, а за да разберем, кога да спрем да се страхуваме. Освен това щом мъдростта има начало, значи има и край. Аз така или иначе не се страхувам от Бога, затова или съм преди началото на мъдростта за която пише в стария завет, или след края й.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Ако мъдростта прави човека свободен- защо ли началото й да е свързано със ограничителната "препоръка" за страх от Всевишния?

...

Понякога, приемането на изначално неправилна изходна позиция за разсъждение, може да доведе до противоречие...

Не мъдростта прави човека свободен, а ИСТИНАТА!

Взаимовръзките обаче са доста сложни и за това, не случайно Учителя говори много по тази тематика, а в крайна сметка поставя като основни стълбове на Учението си Любовта, Мъдростта и Истината. Като допълнение (но не маловажно!) се прибавят и Правдата и Добродетелта, които "затварят" Пентаграма. Той пък, завъртян в посоката на Паневритмията (волята и действието), може да ни даде много ясни отговори на почти всички въпроси, касаещи духовното съзряване на Душата, "крачеща" по еволюционната спирала на развитие.

В Беседите има много материал за разсъждения в тази насока. Всеки сам за себе си може да чете и да открие отговорите, които го интересуват там.

Мъдростта принципно е свързана пряко с разума. Без разум не може да съществува мъдрост. Чрез трупане на опит и в изпълнение на Вселенският закон, че "урока се учи чрез грешката", се завъртя цикъла на причинно-следствените връзки. Последните от своя страна са "мотора" създаваш движението (друг Вселенски принцип), осигуряваш условията за трупане на опит... В крайна сметка всичко е много точно и прецизно свързано и е в единство.

Накратко, трупаш опит, страдаш, преосмисляш, поправяш(изкупуваш), помъдряваш (не допускаш стари грешки), осъзнаваш необходимостта от Любов, прилагаш в тази насока (съзнанелно),...трупаш отново опит,...отново цикъла се повтаря на по-горно ниво от еволюционната спирала, но там вече се придобива Мъдрост, без която е невъзможно да се постигне Истината (крайната цел).

А Истината прави човека свободен - това е и своеобразната цел на Пътя и нещо като Негово следствие...

Не случайно в източните религии, мъдреците казват: "Не е важно целта, а Пътя". Защо? Защото целта си е една и рано или късно ВСЕКИ ще я достигне... Тръпката, нюанса, разнообразието, "цвета" при всеки индивидуален Път на Душа, е предизвикателството за Бог.

За това има и толкова школи, религии,...Учители, литература... Всичко си е на място, но това е друга тема. :)

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×