Консултация със специалист онлайн

[petq_1]

В Sunday, August 07, 2016 at 0:30, petq_1 каза:

 

Толкова ли е сериозно положението, че никой не отговаря?!

Редактирано Септември 3, 2016 от petq_1

[д-р Тодор Първанов]

Напротив, нищо особено.Свързано е с ,,играта,, на хормоните ти.Много жени са така около месечният си цикъл.

Това е.

Друг е въпроса, че си много страхлива и би трябвало да се промени6 ставайки по- смела.

[petq_1]

Благодаря ви д-р Първанов за отделеното време! Бъдете жив и здрав!

[baby20]

Здравейте!Аз съм семейна жена на 30г.Преди 6 години започнах да получавам паник атаки. Често са придружени с разстройство(диария).Всяко излизане на по-голямо разстояние е придружено с дълъг престой в тоалетната,дори едно обикновено отиване на работа.Понеже проблема ми със сигурност е психологически съм принудена ежедневно да приемам лекарства (като Лопедиум и др.) за да съм спокойна,че няма да ми се наложи да ползвам тоалетна.Първите години когато се появи проблема не излизах от дома,сега излизам,работя,студентка съм,но всяко излизане е след приемане посочените лекарства.Не мога повече така.6 години на подобни лекарства,не знам как не съм се натровила.Надявам се да ме посъветвате как да постъпя,в противен случай трябва да продължа така до края на живота си.

[Орлин Баев]

Чувствителна си, фина си, страхлива си, нямаш стабилен център, вероятно си доста вкопчваща се и зависима... Казано простичко, страх те е, а страхът мигновено причинява размножаването на стомашни микроорганизми, което при теб причинява разстройство. За да се реши симптомът с диарията трайно, е нужно да се преработи характеровата ти тревожност зад него. Нужно е да станеш по-самоуверена, спокойна, центрирана, пълна с доверие в себе си, живота си. 

Не чакай лесни решения. С ръка на сърцето ти препоръчвам да започнеш психотерапия при интегрално/ холистично работещ психотерапевт. Колко продължителна? Колкото е нужно - три, шест месеца, година, колкото е нужно. Важно е специалистът да работи цялостно - когнитивно, поведенчески, медитативно, нлп и хипноза, йога елементи и т.н. Непременно - активен спорт 3-5 тренировки по 90 мин. седмично. Нещо много важно, ключово за теб - започни да се учиш на медитация. Първоначално можеш да ползваш сесии хипноза/ йога нидра, а впоследствие и чиста медитация (дзен, махамудра, дзогчен, исихия...). Чети мотивиращи и насочващи те към медитацията книги - например Ошо. Има го в spiralata.net .  Не очаквай нещо подобно на хапче - нужно е овладяване, себепознание и спонтанност в усещането за спокойно себедоверие. Тази работа обаче ще промени целия ти живот, ще те направи истински щастлива, обичаща от все сърце и душа, познаваща себе си и призванието си. След време ще можеш спокойно да благодариш на това така предизвикващо те разстройство. След време, не сега... Малко по малко ще махнеш хапчетата и ще разчиташ изцяло на себедоверието си. 

[baby20]

Благодаря за бързия отговор и за така добре конкретизираните насоки,мисля че е време да си оправя живота и да,аз също съм на мнение,че с вълшебно хапче не става!Още веднъж благодаря!

[д-р Тодор Първанов]

Послушай Орлин и не отлагай започването на психотерапия.Колкото повече минава, толкова навика става по - упорит. Според мен си закъсняла доста, но не е фатално - проблема е решим.

[Dessata]

Здравейте!Снощи открих този форум,за което много се радвам. 

Ще разкажа как се чувствам и ще се радвам на всякакви мнения и препоръки как да се чувствам отново добре.

На 23 години съм.На 20г родих родих първото си много желано дете.И от тогава няма и следа от смелото момиче,което бях. Още тогава се усетих различна, уязвима и изпитваща разни страхове,но бях добре и живях нормално.Като всяка майка се притеснявах за детето си,дали ще е добре,да не се разболее,да не му се случи нещо лошо,но беше контролируемо.

Началото на 2016 родих дъщеричката ми и от тогава се чувствам зле.Не смятам,че е следродилна депресия.Родих бързо и лесно,възстанових се лесно,нямала съм никакви проблеми с отглеждането,недоспиване и прочие,въпреки че съм с две малки деца.Обаче започнаха да ме мъчат едни мисли.Мисля си,че няма да мога да ги опазя,че ще загубя дете и най-големият ми страх е ,че баткото ще бъде прегазен от кола.Постоянно тази мисъл ме превзема и се чувствам нещастна.Всичко в главата ми е много живописно-как го блъска с кола,как аз няма да искам да живея,как ще ми се помрачи щастието.И сцените са брутални и се изиграват адски детайлно в главата ми.Започнах да се страхувам да пътувам в кола,имам.чувството,че всеки шофьор ,при който се возя,не е достатъчно внимателен и всеки момент ще ни помете кола и ще загубя децата си.Не отказвам да пътувам,качвам се,но се чувствам на косъм от смъртта.Започнах да се страхувам от смъртта,не мога да си представя аз или някой около мен да умре. Мисля си,че хората сме адски незащитени и във всеки момент можем да загинем и по най-налепия начин.Страх ме е да минавам покрай входовете на блока,защото имам чувството,че нещо ще ни падне отгоре и ще умрем.И наистна се бяхо отчупили парчета от блока и този страх се засили тройно. Общо взето всичко се върти около смъртта и как ще загубя децата си и ще съм опечалена и прочие  Миналият ден докато вървях и си бутах количката,се почувствах адски незащитена,сякаш всеки момент някоя кола ще връхлети върху мен и ме обвзе тревожност. Най-много ме тревожат тези натрапчиви мисли,които постоянно нахлуват в главата ми как нещо са случва с децата и предимно как баткото ще бъде  блъснат. Нямала съм катастрофи и не съм губила близък в такива (Слава Богу).Не знам как да се справя,искам да се преборя с тези мисли или да ги контролирам и да не ме тормозят.

Ще се радвам на вашите отговори и благодаря предварително!

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте!

Сама сте го написали-,, Най-много ме тревожат тези натрапчиви мисли,които постоянно нахлуват в главата ми  ,,.

Имате натраплива невроза или както сега се нарича ОКР.Писано е много по темата, но за мен, за решаването на проблема трайно и окончателно има само един начин, да започнете психотерапия.

[simeonova]

  Здравейте,

  Попаднах на форума, след като започнах да търся насоки за проблем, който имам отскоро и който ме притеснява сериозно. Ще споделя всичко от самото начало, поне от началото, в което съм го осъзнала и ще съм благодарна да споделите вашето мнение на специалисти. Мисля, че всичко се отключи в деня на погребението на мой много близък роднина. След самото погребение, навръщане от гробищния парк получих раздразнение на стомаха и съответно разстройство, което отдадох тогава на стреса и притеснението. Всичко отмина още през деня, прибрах се в София, където живея и започна да ми се повтаря все по-често следната ситуация- като ходех на работа и си стоях вкъщи нямах никакви проблеми (по рождение дори имам хроничен запек), но в момента, когато тръгнех да излизам някъде навън, ми се дохождаше до тоалетната. Тогава го приех като нещо временно и не се задълбочи, а и си го обяснявах с факта, че не се движа през деня и затова в момента, в който започна малко по-активно движение, това води и до позив за дефекация. До след 2-3 месеца, когато ми се наложи да пътувам отново до родния град с автобус, като времетраенето на пътуването е над 5 часа. В началото на пътя всичко беше наред, не съм си мислила нищо по въпроса с дефекацията, за да го предизвикам, но ми се случи. Получих нещо като разстройство и едвам успях да стигна до крайната точка на пътуването. От този момент тази мисъл да не ми се случи нещо подобно и на следващото пътуване ми се загнезди като фикс-идея и започна да ми се случва на всяко пътуване- ставам по-рано, започвам да пия лекарства, ходя до тоалетна по 6-7 пъти и изпадам в пълна паника. След въпросните пътувания, които бяха в рамките на последния месец, започнах да мисля как може да изпадна в същата ситуация и ако изляза напр. на разходка и няма наблизо тоалетна. Осъзнавам, че всичко това е на психическа основа, но страхът и паниката ми са по-силни от волята ми да не мисля вглабено за това и да не го предизвиквам.

[Guest Кермит]

Здравей,

споделяйки един от закономерните начини, по който тялото може да реагира на стрес, какво е нещото, което би искала да попиташ?

Поздрави!

[simeonova]

Здравейте,

Извинявам се, че в множеството си обяснения, наистина съм пропуснала същественото. Въпросът ми е какви са начините да превъзмогна това състояние, в което при всяко пътуване и по-дълго излизане, цялото ми съзнание е насочено към този страх и тялото ми реагира по същия начин като превръща страха в реалност. Доколко това състояние е нормално (под нормално имам предвид предизвикано на база продължителност стрес напр.) и какви са реалните срокове за превъзмогнаването му? Благодаря предварително за отделеното внимание. 

[Guest Кермит]

Привет,

това, което се случва с теб е в резултат от стрес и случката, когато се е случило за първи път е само "спусъка", с който е започнало да се "разхлабва" един системно трупан стрес в годините. Твърде е възможно да не си разбрала, че се е случвало дълго време и затова понастоящем да е изненадващо за теб.

Гастроентеролозите наричат това състояние синдром на раздразненото дебело черво. Те не използват думата "болест", а го описват като функционално състояние. Ако пък някой реши да го нарече болест, то е задължително с представката психосоматична. Това ще рече, че е в резултат на психологически причини.

С две думи: моториката на червата (това са строго съгласувани движения на различни участъци от храносмилателната система) се регулира от нервната система и фината настройка на този процес зависи от много фактори - от храната до психологическата конструкция на човека. Разбираш вече, че състоянието е нормално предвид факта, че регулаторните механизми са реагирали на сигналите на нервната система. А нервната система, както може би се досещаш, работи основно с мисли. Някои автоматични, подсъзнателни, други съзнателни, но все таки мисли, които могат да бъдат променени. Щом те се променят, ще се променят и сигналите към храносмилателната ти система и тя ще възвърне обичайното си функциониране.

За сроковете... никой не може да каже със сигурност. Практиката познава случаи на справяне от 3 часа до 1 година. Всичко зависи от толкова много фактори, че на практика е невъзможно да избистрим тази тема във форума.

Ще се сетиш, че в разговорния ни език съществуват изказвания от рода на "сви ме стомаха", "стегна ме корема", които са в резултат на силни емоционални преживявания или някаква времена психическа неустойчивост. Те много красноречиво демонстрират връзката между мисленето и по точно интерпретацията на събитията и работата на храносмилателната система.

Когато тази интерпретация системно е "произвеждала" стресови хормони, разстройването на дейността на нервите, регулиращи чревната моторика е логично следствие.

Нещо повече, тъй като в процеса на храносмилане не участват само нерви и тъкани на храносмилателната система, а всъщност доста голяма част от процеса се регулира от нормалната чревна микрофлора, то постоянното пребиваване в стресова среда променя работата на бактериите, което се отразява и на ефективносста на храносмилане.

Разказвам ти всичко това, защото ще отговоря на въпросите ти кратко и вероятно ще се чудиш, ако не съм се аргументирал:

Решението на проблема ти се нарича психотерапия. Това е процес на промяна на мисленето, ерго на начинът, по който интерпретираш света, което се отразява не само на храносмилателната система, но при теб това е било начина тялото да ти покаже, че е необходима промяна.

Потърси терапевт, компетентен в тревожните разстройства и започни психотерапия. Това е решението.

В 24.09.2016 г. at 18:25, simeonova каза:

но страхът и паниката ми са по-силни от волята ми да не мисля вглабено за това и да не го предизвиквам.

Ето например в това изречение има подводен камък за теб - все още не знаеш, че страхът е резултат от мисленето и колкото и да се стараеш да не мислиш, не можеш да не мислиш за нещо, което не искаш да мислиш

Поздрави!

Редактирано Септември 26, 2016 от Кермит

[simeonova]

Много благодаря за изчерпателния отговор

[SonicX]

Здравейте, имам проблем, който не ми дава мира от 3 ако не и повече години. Проблема се състои, в това че не мога да се храня нормално, липса на апетит, гадене повръщане, притеснение, депресия, от скоро и сърцебиене, постоянно имам чувството, че ще се случи нещо лошо, което дава отражение не само в личен но вече и в професионален план. 2 години обиколих какви ли не доктори, специалисти по гастроентерология, професори, доценти във Варна, в София ВМА и какво ли не правих, а от повечето места ми казват нищо ти няма - излизам от болницата и след 2 дена започвам да повръщам отново. Мисля обаче, че вече съм на правилната посока. Това което търся във форума е подкрепа и ако може някой специалист да се изкаже. 

Та след толкова ходене по доктори без дългосрочно решение на моя проблем, моя личен лекар предложи че всичко идва на психична основа и ми изписа едни дневни успокоителни(деанксит), които ми действаха около 2 месеца, през което време нямах проблеми или бяха прекалено малко, но от един месец насам проблемите се върнаха с нова още по голяма сила.

След поредната консултация с личния лекар той реши да ме прати на психиатър, който смени лечението - сложи заместващо на дианкиста и още едно което да ми помага да не се събуждам рано сутрин, това е и другата част от проблема, Всяка сутрин се събуждам към 4-5 сутринта с болки в стомаха, ходя до тоалетна по голяма нужда минимум 2-3 пъти, след което започва да ми се повдига......

Новите хапчета, които ми изписа лекуващия психиатър действаха за не повече от седмица и ето ме отново с криза - повръщане, болки, напускане на работното място за лечение, стигам до спешен кабинет защото нещата са нетърпими, там им обяснявам каква е цялата работа и те искаха да ме вкарат в гастроентерологично отделение на болницата, което отказах, тъй като проблема не е в стомаха а в главата.

Мисля че вече съм на правилната страница. До преди седмица пушех редовно марихуана, може би в продължение на 4-5 години пушех всеки ден и то не по един път. След последната консултация с психиатъра разкрих абсолютно всичко, което някога ме е притеснявало за последните 3 години, разкрих и пристрастеността си към марихуаната. Тогава лекаря ми каза направо ми идва да ти ударя 1 шамар. Всичките ти проблеми идват от тъпата трева, която пушиш. Нямам друг избор освен да се съглася. Спрях не съм пушил седмица, пия предписаните медикаменти, но с частичен резултат, а проблемите ми продължават. 

трябва ли да изчакам още време и да се надявам че ще се подобря или да се консултирам отнова с лекуващия ме психиатър за по силни медикаменти. 

Всеки ден е борба, всеки ден искам да се видя с дилъра и да си запаля е тревичка. Много е трудно, колко ли време трябва да мине за да изчезне желанието да се дрогирам като до този момент си мислех че тревата ми помага да загърбя стреса - причинител на моите болежки, да спра да се притеснявам, а се оказва май точно обратното. Тревата не е просто билка и явно не случайно е забранена от закона.

[Диляна Колева]

Всъщност ти си се завъртял в класически омагьосан кръг.

Явно си по - тревожен и притеснителен човек, дори и да не го показваш. Някога си открил, че с марихуаната ще решиш този проблем и това е начина да се справиш с тревожността и всички твои страхове, които са се проявявали по един или друг начин. Бягството през тревата е точно толкова неефективно, както бягството през алкохола, дрогата, хазарта, работохолизма и всички видове зависимости изместващи правилния ход на мисленето и не позволяващи на човека да се изправи очи в очи със своя страх и да стане по - смел и уверен.

Марихуаната сега е просто зависимост, ако някога изобщо е служила за справяне със страхове и притеснения това отдавна не е вариант. Всичко което изброяваш като "проблем" с тялото са класически симптоми на силно подтиснат стрес, страх, вредно мислене и липса на увереност и самочувствие. Когато човек не ги разпознае на време и дълго се фокусира в решение на проблема на тялото, а не на мисленето се получава точно това - хронични, повтарящи се симптоми с неизвестен физиологичен произход. И тук лекарите са прави, нямат какво да направят. Това което трябва да се случи за подобрението ти ще се случи отвътре на вън, а не в обратен ред. Т.е. никой няма да ти прекрати симптомите, ти сам ще ги прекратиш. Те са просто един крясък на душата ти през тялото. Имат едно единствено послание: "Стига вече, не можеш повече да живееш така!" Разгледай това изречение във всички възможни аспекти. 

Това е. На думи просто, но всъщност става въпрос за най - голямата трансформация в живота ти - пътуването към Себе си.

[SonicX]

преди 2 часа, Диляна Колева каза:

Всъщност ти си се завъртял в класически омагьосан кръг.

Явно си по - тревожен и притеснителен човек, дори и да не го показваш. Някога си открил, че с марихуаната ще решиш този проблем и това е начина да се справиш с тревожността и всички твои страхове, които са се проявявали по един или друг начин. Бягството през тревата е точно толкова неефективно, както бягството през алкохола, дрогата, хазарта, работохолизма и всички видове зависимости изместващи правилния ход на мисленето и не позволяващи на човека да се изправи очи в очи със своя страх и да стане по - смел и уверен.

Марихуаната сега е просто зависимост, ако някога изобщо е служила за справяне със страхове и притеснения това отдавна не е вариант. Всичко което изброяваш като "проблем" с тялото са класически симптоми на силно подтиснат стрес, страх, вредно мислене и липса на увереност и самочувствие. Когато човек не ги разпознае на време и дълго се фокусира в решение на проблема на тялото, а не на мисленето се получава точно това - хронични, повтарящи се симптоми с неизвестен физиологичен произход. И тук лекарите са прави, нямат какво да направят. Това което трябва да се случи за подобрението ти ще се случи отвътре на вън, а не в обратен ред. Т.е. никой няма да ти прекрати симптомите, ти сам ще ги прекратиш. Те са просто един крясък на душата ти през тялото. Имат едно единствено послание: "Стига вече, не можеш повече да живееш така!" Разгледай това изречение във всички възможни аспекти. 

Това е. На думи просто, но всъщност става въпрос за най - голямата трансформация в живота ти - пътуването към Себе си.

Благодаря за бързия отговор.

Може ли да ми дадете някакви насоки как да се измъкна от този омагьосан кръг.

Мисля че първата крачка е вече направена. Казах НЕ на марихуаната, колкото и трудно да ми беше, но все още не мога да започна да се храня нормално, което може би е първия проблем, който искам да разреша. Искам да бъда по уверен, да не се страхувам и притеснявам, но как? Всичко, което казвате ми се струва абсолютно вярно, особено "Те са просто един крясък на душата ти през тялото. Имат едно единствено послание: "Стига вече, не можеш повече да живееш така!"". Точно това е нещото, което искам да променя, искам да спра да живея по този начин, да се притеснявам за най-малкото нещо. Искам да спра всички тези симптоми. На 26 години съм, живота е пред мен. Искам да бъда силен и да бъда мъжа, който е гръбнака на едно семейство, а не развалина, молеща за помощ. До себе си имам прекрасно момиче, което ме подкрепя във всяко едно начинание. Искам да започна да ценя нещата, които имам, не да живея в миналото и да се притеснявам за неща, които са се случили в миналото преекспонирайки, че ще се случат отново. Искам да спра да мисля, че постоянно нещо лошо ще се случи. Искам да премахна постоянното притеснение, нерешителност и съмнения, които ме тормозят. Какви са стъпките? Колкото и банално да звучи трябва да започна от някъде, поставяйки единия крак пред другия и да започна да вървя пътуването към себе си и да се променя. 

Ходя на Йога, която ми помага да се поуспокоя и да не мисля за глупости. За момента хапчетата предписани от психиатъра имат частично действие, препоръчаха ми психотерапевт, не психиатър, но явно жената е доста заета, та първия ми сеанс ще бъде следващата седмица. Решен съм да стигна до дъното на проблема и да го премахна изцяло. 

предварително благодаря за отделеното време и насоки.

[Мими1989]

Здравейте, надявам се тук да получа съвет как да помогна на мой много близък човек,

Става въпрос за мъж на 35 години. В последните 2 години е в дълбока депресия, но твърдо отказва да потърси лекарска помощ колкото и да съм го молила. Преди година направи опит за самоубийство, беше се нагълтал с хапчета в комбинация с алкохол. Каза че се уплашил и повърнал, обеща че повече няма да го повтори, но в последно време все по-често говори, че не иска да живее и иска да умре казва че му  остава още малко и скоро всичко ще свърши. В миналото е преживял доста психологически травми и не е търсил помощ. Не знам как да постъпя, страх ме е, че някой ден ще събере смелост и наистина ще направи непоправимото, но не мисля че мога да го заведа насила на лекар все пак той сам трябва да го поиска да се лекува, но не знам как да го убедя, казва че го е страх да говори с лекар не иска да говори за това което му се е случило в миналото но всяка вечер сънува кошмари.

Благодаря предварително за отделеното време.

[Орлин Баев]

Поровете се в интернет - намерете добри статии, публикации от хора, били в състояние, подобно на неговото, но справили се. Хора, които споделят как има изход, как са се справили, какво са променили в живота си. Много от тях ще споменават, че са потърсили помощ от психотерапевт. Затова, намерете добри статии за тревожността и депресията на езиците, които приятелят ви говори и го насочете към тях. Още, можете да му помогнете, като го подтиквате към физически усилия, дълги разходки в природата, в планината, дори и да са в студа през зимата, дори да са с газене на сняг. Да го подтикнете към повече стоене навън, на слънце и въздух. Към мотивираща литература също: Сергей Лазарев, Петър Дънов, Омраам Айванхов, Ошо, Кришнамурти, Екхарт Толе и т.н. Ако обаче е силно демотивиран, безволев и т.н. и горните насоки няма как да се осъществят, е нужна помощта на психиатър. 

[desi2811]

здравейте синът ми е на 10 месеца и от 6 месеца не спи нощем плаче мънка и се кисне.искам да попитам какво мога да му давам за сън,не се издържа вече аз съм на антидепресанти и пак откачам.

[Rwanda]

На тази възраст е нормално да има смущения в съня, особено ако му растат и зъбките. Ако е така, хомеопатични прахчета, гелове за венците, както и болкоуспокояващите (Нурофен и т.н) помагат да се успокои напрежението донякъде, но общо взето всичко минава чак като излязат зъбките. 

Това, с което можеш да предразположиш детенцето си към по-спокоен сън, е да създадеш ритуал преди сън, ако още нямате. Приготвяй го по едно и също време за сън, не много рано, но и не много късно. Задължително да има поне 4 часа от последната му дневна дрямка. Използвай шампоани с лавандула и направи самото къпане приятно и отпускащо занимание и за двамата. След това е хубаво да го масажираш. В някои държави има курсове за масажи на бебета. Това е доказало, че помага за правилното развитие на двигателната система, а и е добър начин за успокояване на бебето, заради допира между майката и бебето. Кой не обича масажи! 

След масажа предложи бутилка топло мляко (предполагам не кърмиш, заради АД, които вземаш) и когато се събуди през нощта, отново оферирай мляко или гушкане, докато пак се унесе в сън. 

 

[Guest Кермит]

В 30.11.2016 г. at 18:59, desi2811 каза:

здравейте синът ми е на 10 месеца и от 6 месеца не спи нощем плаче мънка и се кисне.искам да попитам какво мога да му давам за сън,не се издържа вече аз съм на антидепресанти и пак откачам.

Здравей,

синът ти ще спре да плаче след 2 месеца - обикновено около годинка, т.нар. плачливи бебета се успокояват. Но това много зависи и от твоето състояние - нямам представа по какъв повод приемаш антидепресанти, но при всички положения бебето усеща тревожността ти и реагира. Ако се успокоиш ти, ще се успокои и то. И така ще бъде занапред във възпитанието му - каквото ти е на теб, такова ще му е и на него, докато стане малко по-голям. Тогава ключова роля ще има и бащата. Впрочем, той - бащата, какво мисли по отношение на твоето "откачане" в резултат на плача на бебето?

[Орлин Баев]

Мдам, през всичките милиони години развитие на вида ни, майките все са се невротизирали от плачливите си деца и все са били надрусани с антидепресанти... Мдам... 

Какво искам да кажа с горното ли? Ами, ако имаш живи баби, допитай се до тях. Огледай се наоколо за мъдри стари жени и почерпи опит. Винаги е имало плачливи бебета. Когато едно бебе, въпреки обичта и грижите,е по-звучно, така ще бъде и в живота си, ще му се чува гласът, ще иска да го слушат - а това говори добре за него. И за майка му и татко му! 

В Индия наричат майката и въобще жената матаджи, свещена майка. Споменавам Индия, но говоря за жената-майка въобще. Тази свещеност не знам да се изразява в дрогиране с антидепресанти, но определено включва смирена жертвена, майчина любов, която с търпеливо приемане и разтворено в обичта его издържа плача на детето си. 

Определено далеч по-добра стратегия за справяне от оплакването и взаимното сугестиране в кудкудяко клюкарника на бг мама (което разбира се, че не правиш), е да се свързваш с дълбините на вътрешната си женственост, с хилядите поколения майки, живели живота си преди теб, за да можеш и ти сега, да си благословена да бъдеш майка. Цялата тази информация е в теб сега, в генетичната ти памет, не на една ръка разстояние, а вътре в теб. Всички тези хиляди и хиляди животи и опитностите им по женска сърдечност и жива мъдрост са в теб точно в този и всеки момент!  Има безброй аудио сесии нидра/хипноза/ медитация/ нлп на всички езици, които владееш в нета. 

Редактирано Декември 2, 2016 от Орлин Баев

[Кристин]

Здравейте. Преди време имах приятел , който по някакви свои причини прекрати всякакви контакти с мен. Беше изключително интелигентен, задълбочен млад човек с широки интереси, малко особняк...Скоро ненадейно ме издири във Фейсбук, покани ме отново за приятел и в група, която е създал. Зарадвах се, поисках да науча какво се случва с него. Разгледах фейсбука му, групата му. Буквално съм в шок, та това не същия човек. Разказа ми, че не работи, издържат го родителите му, но имал огромни проекти...за човечеството. По-нататък...не знам как е ви прозвучи, но в момента мислел над изобретяването на машина на времето. Успоредно с това готвел проект за обединяване на всички народи. Създал екип, който мислел да разпраща във всички точки на света, самият той щял да ходи да преговаря с американски и руски военни... След първоначалния шок, реших, че ме е поканил отново за приятелка, за да се будалка с мен. Спрях да му отговарям, но разгледах"екипа му" във фейсбук, десетина абсолютно измислени профила с анимирани снимки, свалени изображения от интернет и т.н. В  групата, която е създал пуска безкрайни налудничави монолози за това, че има някаква духовна връзка с Бастет, също с Аполон, смята че всяка информация, която е чул по телевизия, нета е взаимносвързана и част от някакъв пъзел, който само той може да сглоби. По-нататък спрях да чета, защото буквално ми стана зле. Най-лошото е, че твърди, че е сгоден и скоро ще се жени за жена, която е гледал в някакво предаване.Нарича я "съпругата ми", споменава  двете й имена публично. Жената е омъжена, не го познава и представа си няма за неговите "планове за семейство и деца".Осъзнавам, че може да помислите, че се шегувам с вас, но уверявам ви не е така. И аз не мога да повярвам на това, което се случва. Няма как да е шега и от неговата страна, явно си вярва.

Не зная какво да правя, как да му помогна. Намекнах му, че има нужда от специализирана помощ и веднага ме обяви за скучна, посредствена, не съм можела да погледна извън рамките на стандартното мислене. Може ли да ми кажете как се тълкува неговото състояние? Шизофрения ли е, какво е? Какво може да се направи? Не познавам лично роднините му, не разбирам защо са го оставали така, защо не взимат мерки...

Просто не мога да повярвам, че в рамките на два-три месеца е възможно да изпадне в това умопомрачение. Странен беше и преди, но не и налудничав. Сега наистина е съвсем друг човек.

Благодаря ви.

[страх ме е]

Здравейте, в следствие от силен стрес на работното място, започнах да получавам паник атаки, които успявам да преборя с дихателна техника 4-7-8, но отскоро ми се появиха натрапливи мисли, че слагам край на живота на околните хора и това много ме плаши. Попринцип съм човек, който никога не би наранил някого и постоянно се извинявам, когато сбъркам ,даже ме е страх да сбъркам и си мисля, че не съм способна да направя такова нещо , но не мога да разбера защо имам такива мисли в главата си и когато ги няма се чувствам виновна, че не са там. Четох из нета и разбрах, че натрапливите мисли сА присъщи за хора с ОКР, но аз нямам никакви ритуали или каквито и да е други признаци на заболяването само едни натрапливи мисли, че ще нараня околните. Четох и че методи за раздуване и присмиване помагат при такива мисли, но не успявам да измисля как да раздуя или да се присмея на факта,че завъртам главата на някой друг и той/тя умира. след това затвор за мен и край с живота ми. Мислите не са 24/7, а когато нямам някоя дълбоко съсредоточена работа, която да изисква цялото ми внимание и затова се страхувам да остана насаме с мислите си. Някой може ли да ми каже това нормално ли е ? така от време на време да ми минават такива мисли? полудявам ли ? опасна ли съм за обществото?  как да се науча да контролирам мислите си пък и по възможност да са само позитивни?

Редактирано Декември 31, 2016 от страх ме е
допълнителна информация