Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Шехина

Консултация със специалист онлайн

Recommended Posts

Нормално е да ти минават всякакви мисли. Не е нормално, обаче да вярваш на всичко, което минава през главата ти. 

Хората имаме една особена функция на мисленето, в голямата си част то е въображение т.е. мислим за неща, които ги няма. Благодарение на тази си способност писателите пишат книги, там има жестоки неща, които са минали през нечии мисли, но това не прави писателя луд фанатик или убиец. Не, той знае за това свое умение и не се плаши от него, а го превръща в роман.

Ако мислите ти са спрели на страшни сюжети и от тях не можеш да измислиш роман или дори разказ, то те стават непродуктивни. Не са ти нужни, просто използвай въображението си, което произвежда тези мисловни каламбури и направи нещо красиво с него.

Ще кажеш, че е трудно, да, всички казват така. Не е трудно, пречи ти страха от вярването, че ТИ СИ ТАКВА. Каква? Лоша? Наистина ли вярваш, че си лош човек? Убиец? Съмнявам се. Започни да се съмняваш и ти, Не вярвай на всичко, което въображението ти произведе.

Ето ти един чудесен филм, за учене на въображение:  "Магията на остров Бел"  http://bnt.bg/filmi-i-serialii/igralni/magiyata-na-ostrov-bel

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 12/30/2016 at 22:00, Кристин каза:

Може ли да ми кажете как се тълкува неговото състояние? Шизофрения ли е, какво е? Какво може да се направи?

Състоянието не може да се тълкува, докато не се види лично човека. 

Може и да е шизофрения.

От странични хора и далечни познати нищо не може да се направи, това е отговорност на най- близките му хора. Има семейство, има родители, може да ги предупредите. Това е единственото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Четох статии, относно ОКР, на някои от Вас - психотерапевтите. Доколкото разбрах, не трябва да се борим с натрапливите мисли, нито пък да им вярваме, а просто да се убеждаваме, че те са болни мисли и не трябва да им обръщаме внимание?

Благодаря за отговора Ви предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да.Така е.Всяка натраплива мисъл е лъжа.Знаейки това, отпада нуждата да се бори6 с нея.А щом не се бори6 тя си заминава  и край с ОКР-то.

Това е на теория, на практика......става трудно, но няма друг път.Няма.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно така - майндфул подходът е това, което истински работи при окр. Има подготвителен път на когнитивна, поведенческа и хипнотична работа, но същината е именно това осъзнаване, че мислите са 1) лъжовни в повърхностния си вид, 2) добри в основата си, 3) просто едни нормални, идващи по естествен еволюционен механизъм мисли. Тогава се развива една медитативна непривързаност, неприлепнало, безпристрастно отношение към тях като към наблюдател. Независимо какви са - образни, вербални, като въпроси и т.н. Когато се научиш да ги осъзнаваш като просто едни нищо и никакви мисли, които в основата си са добри, но се проявяват огледално защитно, тогава можеш да не им отговаряш, доверявайки се на доброто им намерение в основата им, но задоволявайки го вече не чрез страхов контрол, а чрез развиване на смелост. Смелост, образуваща се при прегръщането, приемането на страха, когато не отговаряш на мислите, а се отпускаш смирено в приемането на страха си. Така той се преобразува в автентична смелост!

Забележка: мнението ми е реплика на горното на д-р Първанов относно пътеката за справяне с окр. Не е свързано с по-горните питания.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, аз не знам как да започна нова тема, затова ще питам тук. Малко за мен. Аз съм на 35 г. С хубава работа. Активен спортист (поне до скоро) и т. н.

Преди около две години за първи път се появиха мисли за самоубийство. В началото реших, че е нормално. На всеки му се случва понякога. Случваше се и да плача без причина. След няколко месеца се появи и първата суицидна криза. Провокирана от поставена задача в работата, която реших, че няма да се справя. Нелепото е, че съм обучавала хора как се прави същото нещо. Тогава един приятел ме "усети" и ми обясни как това, което чувствам, не е истина. Дължи се на хормони и се лекува успешно. Посъветва ме да потърся помощ и да се лекувам. От тогава се започна с ходене по психиатри, психолози и психотерапевти, пиене на хапчета. Включително бях на дневен стационар в болница. Макар че хапчетата ги спрях на втория месец. Нещата с лечението някак не ми се получиха. Може би просто психотерапията не е за мен. 

През последните две години преминах през няколко кризи. Досега само намесата на външни фактори ме е спасявала. Мотивите са били различни - чувство за безпомощност, за неспособност да се справя с елементарни неща, за това, че съм излишна... Напоследък обаче го искам постоянно. Не е нужно да ми се случва нещо негативно, за да го искам. И вероятно ще го направя скоро. 

Въпросът ми е, възможно ли всичко това да се дължи на физически здравословен проблем? Който не е свързан с депресия? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като създадохме "Психотерапия онлайн" и започнахме да отговаряме преди девет години, бяхме двама души: аз и Тодор Първанов. Доста години имаше опити от колеги да се включат, но се отказваха. Аз самият каних много хора - някакси се плашеха от отговорността, от нуждата от отделяне на време... 

Преди може би три години се включи Диляна Колева. Преди година или две Георги Балджиев, а наскоро и други млади колеги с перспективно бъдеще в психотерапията. Сега, когато чета мненията на колегите, сърцето ми се радва. Чувствам, че въпросите вече не чакат само на мен и Тодор, че има кой да поеме. А отговарящите тук са едни от най-справящите се, най-влагащите се в работата си психотерапевти в страната. По някакъв начин патронът на сайта, Беинса Дуно (Петър Дънов) присъства имплицитно като широта и холистичност в разбиранията и подхода ни на работа, което поставя психотерапевтичния процес на много по-високо ниво.

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Потърси доктор Сираков, работи в Люлин.Телефона го  има в нета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, пиша тук с голяма молба за съвет защото вече едвам издържам. От  малък страдам от окр. Та малко след рожденния ми ден до сега ме мъчи една натрапчива мисал и не ми дава покой. Преди месеци работех на едно място без договор, и не ми платиха. След време няколко месеца се сетих да потърся един от бившите колеги във фейсбук. Саответната фирма бе фалирала, обаче той намери някакъв жилищен адрес с регистрирана там фирма. И почнах да се чудя какво да направя. Първо ходих до там но не влязох да не си саздам проблеми. Отидох защото това ми се натрапи като фикс идея. После пуснах мисля че в агенция по труда жалба. Но не помня с двете имена на фирмите или едно. Оказа се че трябвало за конкретна фирма да пиша. И тогава почна да ме тормози мисалта с едното име или с двете съм я вписал. Вече над месец тази мисал ме измъчва. Дали изобщо е станало нещо или не, как съм я пуснал. И мисалта е постоянна и мъчителна. Ходя при една псхятърка на когнитивно поведенческа терапия от скоро преди това на психотерапия при един лекар. Последните близо две седмици ми се наруши и ерекцията. Почти не мога да получа. Мисалта денонощно ме тормози, мир не ми дава. И в университета започнах да закусвам. Тотално се отчаях вече. Моля да ми дадете съвет. Пия и лекарства анафранил 25 мг и левид 50 мг.

Редактирано от Alex_88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не виждам, какъв съвет може да се даде, при положение, че си имаш психотерапевт и приемаш лекарства. Психотерапевта, е този, който те познава и трябва да те съветва, не ние, непознатите.

пп и двете лекарства които пиеш потискат ерекцията

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лекарката ми каза че на психическа основа, но се чудя дали не е заради лекарствата донякъде. Защото чувствам една немощ. Тя казва че мислите ми ме изтощават. Но като изпия силегрия имам ерекция с хапчето. Но винаги усещам една немощ. И вече се чудя от кое е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Незнам дали пиша на правилното място, но имам нужда от помощ! От повече от 18 години съм с агорафоция, депресии, тревожни разстройство и т.н. Лекувам се с АД, след като се подобрява ги спирам... После отново влошаване и пак АД. Но големият ми проблем е сегашното ми положение - страдам от безсъние, по-точно страх от невъзможност да заспя... Чувствам се ужасно, защото повечето пъти сама го правя /самата мисъл, че няма да заспя предизвиква недоспиване/. От месец отново съм на АД, но чувствам, че не са достатъчни. Отново съм в депресия, с много тревожност, постоянна. Моля за съвет!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля ви за помощ. Писах вече къде ли и нищо. Изпитвам огромен страх от конкретна болест от която спасрние няма, а най големия ми страх е да не съм навредила на близките ми. Тази мисъл вече три седмици не ми излиза от главата. Само плача и се моля всичко да е ок. С никой не мога да споделя. Нищо не ми се прави. Честно казано ми се иска днес да изляза да ме блъсне кола и всичко да приключи. Моля ви имам нужда поне с някой да поговоря 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравейте незнам дали съм на точното място и дали съм по темата но ми е за пръв път и моля да ме извините.Бих искала да задам своя въпрос:Могат ли ПА веднъж когато човек ги е имал и се е приборил с тях да се завърнат отново и то след 4 годишно отсъствие?Благодаря предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Паник атаките са една от разновидностите/ силна , остра и внезапна / на стреса.Стрес ще имаме докато сме живи. Така че , е напълно нормално човек  е / ако е жив/ от време на време да изпада в силен стрес.Въпроса е да не се плаши.Нищо застрашаващо човека няма с тях.

Просто човека за когото става дума в питането пак, по някаква причина е в стрес, нищо повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

разбрах че трябва да дам малко повече информация за себе си и проблема.Аз бях страшно упорит и борбен  човек весела общителна самоуверена абе където се вика ако решах и планина можех да преместя нищо не ми се опираше .Завърших  висше сама учех и работех.после се омъжих и всичко беше и още е прекрасно мъжа ми е страхотен човек но отам започнаха шамарите на съдбата един по един първо на четири месеца ни почина детенцето беше с вроден порок на сърцето.бях много силна наясно бях със заболяването и с изхода бях психически подготвена колкото и жестока да звучи цялата рода изпаднаха в депресия хукнах да ги спасявам и да им давам сили.После след три години се роди другият ни син жив и здрав слава на бога но аз започнах да го обрижвам и треперя над него  пък ако се разболееше аз лягах болна преди него ужас непременно трябваше да има някой до нас докато се оправи.беше на 6 месеца когато на моя съпруг му поставиха диагноза рак на пикочния мехур и от тогава нещо ми се преобърна  започнах да мисля боже какво ще правя сега сама с детето и тази мисъл ми се набиваше всеки ден все по силно и по силно постепенно изпаднах в депресия затворих се в себе си все едни черни мисли едни картини ужасни ми рисуваше съзнанието и така се сдобих с ПА.не знаех какво се случва с мен обиколих всички доктори и всичко е ок от интернет намерих хора с тези симптоми и така разбрах от какво страдам .Не можех да стоя сама в къщи не ми се излизаше сама защото си мислех че ще ми стане лошо и няма да има кой да ме спаси  и от тези мисли сърцебиене недостиг на въздух и всичко там полагащо му се за това състояние.След химеотерапий се оказа че  са сбъркали диагнозата на мъжа ми и дефакто нищо му няма слава на бога и до днес си е жив и здрав само че аз така съм се обсебила от него че сме като плик и гербова марка направо има моменти се осещам колко много съм го обсебила и не мога без него което ме плаши и ме прави зависима от него.Ходих на психотерапевт и се оказа че за 5 посещения зт се завъртях на 160 грдуса пак бях като преди радостна самоуверена можех да ходя сама стоях в къщи сама и всичко беше ок.А забравих да кажа че 2 години ми продължиха атаките и бях безработна в този период.и когато всичко се нареди и всичко беше ок ме съкратиха от работа на която бях подложена на голямо напрежение и сякаш всичко ми се срина казх си о не аз съм пак без работа сега трябва да съм в къщи сама пак ще започнат тези атаки и сякаш всичко се върна и сега пак се страхувам да стоя сама  да излизам сама да не би да ми стане лошо и няма кой да ме спаси незнам защо си внуших всичко това сега имам работа работя но все измислям схеми да не стоя сама да не излизам никъде сама и като че ли тъпча на едно място и незнам какво да правя.При моята психотерапевт не ми се ходи защото си станахме много близки и няма разграничение.Знам че се справих първия път и сега незнам защо съм толкова неуверена като че ли не си вярвам че пак ще успея и не правя никъкви опити.Моляяя помогнете ми със съвет защо се случи отново това и как да си избия този старах от самотата самата дума САМА ме кара да усещам неприятни неща.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото било, било - имате си чудесно и здрав детенце. Характерът ви е типичният залепващ, обсебващ и зависим, треперлив характер, който най-често води до п.а. Не външните тригери, а именно характерът ви е причината и по него е нужно да се поработи.

преди 3 часа, есен каза:

така разбрах от какво страдам

Въпросът е не да страдате от страха, а да растете благодарение на него. Аз бих ви посъветвал да се насочите към терапевта, който ви е помогнал отново. Нормално е да има сърдечна, междучовешка близост (не и повече, разбира се - но тук такова няма) - през нея именно се получават добри резултати. За да имате стратегически добри резултати, походете повечко на лични сесии, групите и работилниците му. Той ще се постарае да разграничи склонността ви към залепване от нуждата от по-цялостна и постъпателна работа по характера. Така и посрещанет на стреса ще е вече през стабилност, вместо през страхливост.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×