Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

09. Законът на служенето

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва - молитва, В началото бе Словото - песен, Искам да изпълня Волята Божия - формула.

Беседа: Законът на служенето

Молитвен наряд за край: Добрият път - молитва на ученика.

Служенето е едно качество. Колко нещастия произтичат в света от това, че не знаем как да служим! Когато майката се научи да отглежда своите деца, когато учителят се научи да преподава на своите ученици, когато властта се научи как да слугува на населението – да удовлетвори неговите нужди, да създаде закони, необходими за неговото развитие, светът ще има по-друга физиономия, отколкото сега.

Ние трябва да служим тъй, както Христос не дойде да Му послужат, а Той да послужи. Трябва хората да станат служители на по-слабите, на по-немощните; не трябва да туряме лоши хора да слугуват на света.

В известен смисъл всички хора са слуги, само че не всички признават това. И тъй, в света има два вида служители: едни, които разбират своите длъжности и знаят как да ги изпълняват, а други, които не знаят как да слугуват.

Ще ви обясня в какво се състои слугуването, какви качества трябва да има един слуга: той трябва преди всичко да има благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен – да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив, а не мързелив. Животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва. Когато съвременният шивач сбърка някоя дреха и не може да я ушие както трябва, връщат му я и той плаща и плата, и всички загуби. Същото е и с Природата – тя ни дава един плат (Животът, който имаме, е един вид плат) и ни казва: „Скройте и съшийте тая дреха“; и ако не можем да я съшием добре, тя ни глобява. Ако искаме да се научим как да слугуваме, трябва да се обърнем към Христа, Той да ни научи. Слугата трябва да бъде много умен, глупав човек не може да слугува както трябва. Учителите, свещениците – и те са слуги. Ако учителят разбира своето призвание, най-напред трябва да разбира детската душа, за да знае как да упъти детето към наука. Свещеникът трябва да разбира душата на своите пасоми, за да може да им даде съответната храна за тяхното сърце. Трябва да притежаваме и друга една черта – да имаме голямо търпение. Мнозина наричат търпеливите хора волове: „Той е, казват, вол.“ Да бъдеш търпелив не значи да бъдеш вол; търпението е разумен акт – за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума.

Законът на служенето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки иска да бъде в първата категория – господар. Християнското учение обаче поставя диаметрално противоположното на тоя принцип – то поставя именно принципа, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга; то казва, че Син Божи не дойде да Му послужат, а да послужи.

И светът вече 2000г. не може да преглътне и асимилира този урок. Дори Божиите служители. Най-вече те. B)

Интересно, че теорията за служенето май е заложена само в християнството? Не съм запозната детайлно с другите религии, религиозни учения, но ми се струва, че никъде няма такъв акцент върху служенето, както при християнството. Затова много често го обвиняват в слабост, изграждане на робска психика...

Служене всъщност не значи слугинаж.

Служенето е едно качество. Колко нещастия произтичат в света от това, че не знаем как да служим!

Всъщност всеки слугува – на себе си, на силните на деня (по принуда), на близките си,.... Но главната ни служба се вижда от следните думи:

Сега, Христос казва: „Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.“ Всинца вие мислите все за тоя свят, за тия преходни работи, мислите да уредите тукашните, семейните си работи, а много важни въпроси оставате неуредени – отношенията ви към вашия Господар, който един ден ще ви повика да дадете отчет.

....

Христос казва: „Ако някой слугува на Мен, да си предложи сърцето“ – Той е дошъл на Земята именно да обработи човешкото сърце.

Християнството не е религия на слабите, напротив. То носи спасението на света, но трябва да се прилага правилно и най-вече учениeто му за служенето.

Ако всички хора имаха за ръководител Христовия принцип – да слугуват на човечеството, ако всеки имаше своя сфера на работа и би принесъл своята лепта на човечеството, не щеше да има никакви спорове.

....

Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че Природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява...

. Каква е тази сила, която завладява човека? – Онзи принцип, за който казва Христос: „Който служи на Любовта, той слугува Мен“; това подразбира Христос: „Този слуга ще има всичко, което Аз имам.“

...

За да слугува човек на Господа, не трябва Него да търси и Нему да слугува, а на Неговите по-малки братя.

....

Христос иска всинца вие да Му слугувате. Онези, които искат да Му бъдат ученици, да Му слугуват в широк смисъл – да слугуват на страждущите, на хора, които са смутени, натъжени, да повдигнат техния дух. Има хора отчаяни и се питат: „Какво ще стане с нас?“ – да им покажете истинския път.

....

Само трябва да бъдем готови, когато дойде Христос (за някои е дошъл, за някои ще дойде тепърва) да ни каже думите: „Който слугува на Мен, Мен да последва“, да Го последваме. Ще Го последвате или не? В това последване ще намерите идеала на индивида, на дома, на обществото, на народа и на цялото человечество – то е смисълът на човешкия живот тук на Земята.

За такова слугуване/ служене слаби хора не стават. Християнството е религия, учение на силните. :)

Всички цитати са от беседата Законът на служенето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил двадесет години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си. Един ден забравил да я заключи; слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки, разхвърляни по пода, взема всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята. По едно време се връща математикът и попитва:

– Къде са разхвърляните листчета?

– Турих ги в печката, вижте как сега е хубаво наредено.

– Такова нещо друг път да не правиш – това било отговорът на математика.

Ние слугуваме като тая слугиня: събираме листчетата – това не струва, онова не струва, хайде в печката. Този учен човек, чийто двадесетгодишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример – не направил друго, а ̀и рекъл само: „Друг път да не го правиш.“

Сега вие се намирате в такъв период – вашата къща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите един ден изгорели в печката. И когато намерите къщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще ̀и кажете? Аз зная, че ще има плач: „Господи, аз ли съм най-грешният, тази съдба само на мене ли даде?“ И ние смятаме, че сме хора, които разбираме Божествения закон! Ние трябва да кажем като този философ: „Моля, друг път да не правиш туй.“ А, от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък – да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите.

Какво можем да наречем "листчетата", които сме изписали с изчисления и сме разхвърляли по пода? Дали това са нашите опитности? Или ценните прозрения, до които сме стигнали в различни моменти от живота си? Или нещо друго?

Кой е слугинята, която "подрежда" старателно и с най-благородни намерения стаята ни и изгаря "боклука"? Може би нормите на обществото, които изискват да бъдем "нормални". Ако допуснем този егрегор да си върши работата в стаята на душата ни, ще я намерим подредена по негов вкус, но ще са изгорели най-ценните плодове на живота ни.

Какво означава да кажем на слугинята "друг път да не правиш тъй"?

Да разберем ситуацията и нейното старание за наше добро. То се е превърнало в зло, защото сме разхвърляли листчетата си и тя се е почувствала длъжна да изпълни службата си към нас - да ни зарадва и да ни осигури приятно прекарване според нейните разбирания. Т.е. да подреди ценностите и постиженията в живота ни така, че да сме щастливи според нормите на нашата обществена група и на нашето време.

Да разберем и приемем урока на слугинята - "да си вземем за задача да държим нещата си в порядък – да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите."

Какво означава да ги държим в порядък и да не оставяме стаята отворена? Да подредим живота си така, че "слугинята" да е доволна и да прецени стаята като подредена - т.е. да запазим своите ценности и прозрения като ги приложим в живота си в хармония с нормите на обществото, в което живеем. Възможно ли е това?

Стаята нашата душа ли е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък разглеждам този цитат по-простичко.

Математикът с листчетата сме ние с всичко, което сме постигнали до момента. Няма значение според мен дали е материално или духовни опитности.

Слугинята е някакво нещастно преживяване, което срутва изграденото от нас досега.

Поуката от приказката е , да посрещнем трудността спокойно и без гняв към Бога, че сме неоправдани, както и без да се самосъжаляваме, че точно на нас се е случило.

Както казвам аз обикновено, да не си го слагаме много на сърцето.

Вместо да хабим сили в ядове и гняв, или мъка и депресии, по-добре да вдигнем глава и да започнем отначало. А защо не това начало да не е като първото, а да е някакво на по-високо ниво. Дори би трябвало да е така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И двете сте прави по отношение на листчетата. Това са нашите опитности, знания, които събираме през живота си с някаква цел естественно. Те са ценни за нас, така както за математика са били ценни неговите изчисления. Но мястото на тези изчисления не е върху листчета разхвърляни по пода. Те са били направени с някаква цел и е трябвало да си намерят съответното предназначение. Слугинята не би изхвърлила книги и тетрадки от бюрото на този учен.

Предполагам, че същото се отнася и до нашите знания и опитности. Ако не ги приложим или поне подредим, систематизираме, ако не им намерим място в нашето Аз, то животът рано или късно ще ги изхвърли. Под формата на нещастие, както казва mvm или просто ще ги забравим. Това си е пак изхвърляне. :)

Така разбирам този разказ. Но някакси ми е трудно да го свържа със закона за служенето...Всъщност може би става дума за служенето на учения, за приложението на неговите знания в правилна посока. Докато слугинята си е просто обективен фактор, природата която си има свои закони и правила.... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че Природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява.

деликатен:

фин, чувствителен, изящен, внимателен, вежлив, тактичен, благ, мек, кротък, хрисим, грижлив, разсъдлив, благоразумен, мил, съчувствен, грациозен

нежен

гальовен, любезен, приятен, красив, хубав, добър, миловиден, бащински, грижлив, ефирен, кротък, звучен, напевен, пухкав, успокоителен, тих, приветлив, прелестен, очарователен, ласкав, привързан, любещ, предан

Уикипедия

"може да развие всички други сили"

Кои са "всички други сили", които могат да развият качестваа, изброени по-горе?

Прозорливост? Интуиция? Бързина и точност на мисълта? Смелост? Творчески импулси? Издържливост? Търпение? ....

Може би ще се наложи да преосмислим и какво разбираме под "сили" и тяхното развитие....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×