Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Агресията - как да се справяме с нея?


Севдалина

Recommended Posts

  • Отговори 208
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Агресията... това е човешката слабост.

Това е вътрешното противоречие.

Това е да се загубиш.

А слабото, несигурно, залутало се по пътя си дете страда. И прави грешки. И пак страда. То има нужда да види спокойствие срещу себе си. Това е единстената сила, която може да го пребори и умиротвори.

Линк към коментар
Share on other sites

Външната агресия е отговор на нещо вътре в теб, което е разклатило малко устоите си... ;) Та затова агресията винаги е като аларма, че някъде си кривнал и трябва да си влезеш отново в релсите. В този смисъл - няма смисъл да бягаш от агресията, тя винаги ще те намери, защото ТИ я привличаш.

Поздрави! Елина

Линк към коментар
Share on other sites

Един съвет: научи се да различаваш персонално насочената агресия към теб, от неперсонално насочената. Някой хора са си просто по-агресивни и причината може да не е (само) в теб. Ако си пристрастена към някаква част от цялото /т.е. се отъждествяваш с нея/ е напълно възможно да възприемеш излъчването на човек пристрастен към противоположнота част за агресия насочена срещу теб. А всъщност човекът да няма нищо конкретно срещу тебе... Проблемът е, че почти никой не е напълно обективен и безпристрастен. Възможно е да са и стари карми (от предни животи), но проблемът според мен си остава същият. :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Любопитно ми е точно за онази група хора, които "са си просто по-агресивни" - как да реагираме на такива като тях? Те са настроени "анти" към всичко и към всички. Отначало, като че ли водени само от интерес, се вписват сред останалите, а след това пръскат негативизъм и отравят средата, в която са. За другите остава само изненадата от крайния резултат, който не са предвидили.

С пожелание :feel happy:

за повече слънце през тези дни!

Линк към коментар
Share on other sites

Не е нужно да реагираме, всъщност нужно е да не реагираме.

Иначе с агресията в нас трябва да се борим най-ожесточено, а това е свързано именно с негативизма около нас. Той точно е причината за това наслояване което довежда до експлозивни процеси, действащи най-често против нас самите. Много е деликатен начина на справянето ни с този проблем обаче. Повечето хора обират негативизма и го натъпкват най-дълбоко в себе си, като си мислят че там той е скрит, но с течение на времето натъпканите емоции се разширяват докато не достигнат критичната граница, след което почва едно изливане...

Та значи правилният начин е просто да не допускате негативизма до себе си, пускайте го да минава покрай вас...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Зависи какво се разбира под агресия.

Защото например автоагресиата непредставлява първичност,а казано на нау4ен език-реакциата,в най 4истия смисял на тази дума.

А силова агресия,броталната агресия.........това ве4е е просто друга тема

Линк към коментар
Share on other sites

Защото например автоагресиата непредставлява първичност,а казано на нау4ен език-реакциата,в най 4истия смисял на тази дума.

А силова агресия,броталната агресия.........това ве4е е просто друга тема

Първото изречение изобщо е много объркано.

Усещам много често предстоящата агресия подсъзнателно. Реагирал съм по различни начини на външната агресия - на принципа зъб за зъб, че и за два преди , сега само при защита. Или чрез реагиране с по резки думи иначе те смятат за слаб. На принципа каквото почукало такова се обадило!

Линк към коментар
Share on other sites

"Ако те ударя по едната страна подай и другата"

В този смисъл Венцислав е абсолютно прав според мен-нужно е да не реагираме изобщо.

Иначе всичко води до негативни емоции..от които няма смисъл..само вреда.

Това е нещо с което се свиква трудо,но само ако не прозреш Смисъла.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност кое е състоянието... трансформиращо агресията ?

Кое е противоположното и състояние?

Като че ли е любимата ми думичка...благост! Или нещо друго...

Вие как мислите?

Любов + Светлина + Мир + радост!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

:D Напоследък се хващам, че се опитвам да обясня всички негативни емоции от къде идват и защо им позволяваме да съществуват. Агресията е една от тези емоции. Ако напиша, че трябва да се молим за хората и себе си, когато сме в състояние на агресия, няма да учудя никого тук.

Според мен, това са чувствата, който са необходими на тъмните сили за да живеят и когато ние се отдаваме на тези чувства трептим на честотата, на която искат те и се хранят от нас. Трудно е да се усмихнеш и да покажеш ЛЮБОВ на агресивно настроен към теб човек, но никой не ни е обещавал лесни неща. Ние сме тук да променим света и да го подготвим да живее в ЛЮБОВ и съм сигурна, че на никого от нас не ни е лесно.

И за да не говоря общи приказки, напоследък се старая да се усмихвам на всеки, който е под влияние на отрицателни емоции, да не споря и да казвам, че уважавам правото му на избор - щом някой е решил, че иска да му е гадно и да плюе по целия свят, защото от това се чувства добре - нека го прави, а аз се моля да му се прати помощ и да мине на страната на добрите. Ако този някой ми каже, че не се чувства добре от състоянието си, се опитвам да стана канал и до него да достигне Светлина и той сам да осъзнае какво иска и как да го постигне.

Както се пее в една руска детска песничка "...от една усмивка мрачният ден става светъл, дъгата в небето се събужда, сподели своя усмивка и тя ще се върне при теб многократно..."

"Дете Мое, ако Аз съм с теб, то кой е против теб?"

Обичам ви!

Линк към коментар
Share on other sites

На агресията добре е да не се реагира. Ако отреагираш - трябва да си сигурен, че си наясно и че си по силен. Правил съм го - виждаш и усещаш отвътре завистта, безсилието, грубостта , злобата на човека. Няма смирение, уважение, напира напред с рогата. Агресивни са вътрешно слабите и зависливите. Аз доскоро се опитвах да "обяснявам", прекъсвам или да съм по рязък или категоричен, но не груб и неучтив с агресивните около мен , и даже се получава.Но не ми е интересно.Те просто не са в час .Сега гледам изобщо да не общувам с такива хора.Просто не сме се научили да виждаме и схващаме нещата правилно веднага ,като препълнени чаши сме със своите си стари убеждения и емоции и все инерцията ни носи и все бързаме да реагираме....лаишки, вредейки на себе си и на другите.Не се заблуждавам вече , че някого мога да променя или да му помогна ако самият аз не съм наясно и напред с материала. Контролираното дишане е метод за преодоляване на агресията. Усмихнати и мъдри!

Линк към коментар
Share on other sites

:D Сега всъщност, като се замисля, може да се приеме, че срещаме агресивни хора по Пътя си за изпитание на собствените си сили и знания. В крайна сметка информацията, която получаваме за техники за дишане и всякакви други методи трябва да се изпробват и да се разбере дали действат и ако не се получава по даден начин да разберем защо. :hmmmmm: Желая на всички да си взимат "изпитите" с положителна оценка. :thumbsup2:
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за пожеланието !

Полезно е да можем да се самонаблюдаваме безпристрастно и в различните ситуации - на "потърпевши" от агресията , на "носители" на агресия и на "предизвикващи"( като психологически похват) агресивно поведение/реакция.

Всичко е за оглеждане и поучение.

От нас зависи в каква посока ще ни "люшнат" неподредените ни чувствата и разните предположения като следствие....и съответно...реагираме по един или друг начин;агресията като инстинкт, като нагон и т.н....тихата агресия е по "опасна", шумната е спонтанна,открита, тя е и "изпускане на парата" освобождава/чисти човека и е важно отсреща да има мъдра/разбираща/спокойна/хладнокръвна!!! реакция....но когато трябва реакцията може да е аналогична...

Всичко е въпрос на опитност ( осмислена правилно, осъзнаването)+ правилно реагиране......желателно чрез не прибързана реакция!-самоконтрол...дишането/цветовете/гамата/мисълта.

Но винаги със светло спокойствие и добронамерено!!!Без да приемаме лично нещата!!!

Резкостта/категоричността/строгостта - мекотата/учтивостта...са относителни...има добронамерена строгост и фалшива мекота...и е добре да ги тълкуваме от различни ъгълчета...въпрос на умение за право разсъждаване/разсъждение.

Всъщност факторите предизвикващи агресивното поведение са различни като сред тях са и хормоналните фактори/жлезите...

Да...Благодаря за предизвиканите разнопосочни мисли.Ще се фокусират.

Любов+Светлина+Мир+Радост

Линк към коментар
Share on other sites

Да.Чудел съм се когато съм бил агресивен без да искам откъде дойде това и после виждаш че е и да познаеш отношението на човека до теб.

От всичко да се учим. :smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Имаме агресия, защото сме живи, защото така сме сглобени, защото носим цялата история на всички по-низши царства в себе си - да се борим с агресията, или с похотта е като да се борим със самият живот. Който иска дас е бори и да си чупи кокалите - не може да победи. Единственото което можем да направим е да използваме това което имаме агресията е основна движеща сила - как да я използваме първо, трябва да сме силни - как да сме силни - трябва да водим чист и силен живот, без излишества, да се стремим към истинската л'бов, тази висшата, както казва Венцислав. И когато сме силни, тогава се научаваме да използваме първо собствената си вътрешна агресия, да я впрягаме, и не само като копаем нивата , но това е вътрешен процес - просто соковете на всичко в нас се пускат да текат към истинското ни Аз - значи първо трябва да имаме донякъде съзнателно вътрешно Аз! Но борбата е разделяне - аз се уморих да се боря и да бивам смачкван като мравка. Желая ви приятни летни дни - на планина, море и вътре във вас самите! силни и чисти приятелства ви желая!!! :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте :)

напълно съм съгласна с вашите мнения. Позволете ми, обаче, да напомня за една от неявните форми на агресия, която ни заобикаля и заплашва много повече от откритата. Става дума за "благата" агресия - случаите, в които от нас се очаква да проявим " съчувствие" и поемем товара на "приятелите" си подобно на "кошче за душевни отпадъци". Десетки години смятах това за свой дълг и върховна проява на морал и благородство. Сега осъзнавам, че очакването на подобно "съчувствие" е тиха и незабележима агресия, по-опасна от явната.

Как, според вас, да я разпознаем от просто споделянето? Как да се защитим от нея?

Даването на подобно съчувствие не означава ли скрита агресия и от наша страна - ние се учим да преодоляваме "атаката", но лишаваме от "урока" приятеля си.... :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Здравейте, приятели!

В агресията (в гнева, в завистта и т.н.) човек вреди на себе си, на привидния си неприятел и на пространството( процесите са паралелни).

Всъщност злото не е в агресията( и другите подобни чувства и емоции), а в това, че повечето хора не могат ( все още) да използват правилно енергията на агресията( и другите), да я впрегнат на работа.

Агресията е наш учител и помагач ако сме БУДНИ. Иначе е изкушение и разрушение. :1eye:

:hypocrite: Любов+Светлина+Мир+Радост

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте всички!

Полезно е да можем да се самонаблюдаваме безпристрастно и в различните ситуации - на "потърпевши" от агресията , на "носители" на агресия и на "предизвикващи"( като психологически похват) агресивно поведение/реакция.

Всичко е за оглеждане и поучение.

От нас зависи в каква посока ще ни "люшнат" неподредените ни чувствата и разните предположения като следствие....и съответно...реагираме по един или друг начин;агресията като инстинкт, като нагон и т.н....тихата агресия е по "опасна", шумната е спонтанна,открита, тя е и "изпускане на парата" освобождава/чисти човека и е важно отсреща да има мъдра/разбираща/спокойна/хладнокръвна!!! реакция....но когато трябва реакцията може да е аналогична...

Всичко е въпрос на опитност ( осмислена правилно, осъзнаването)+ правилно реагиране......желателно чрез не прибързана реакция!-самоконтрол...дишането/цветовете/гамата/мисълта.

Но винаги със светло спокойствие и добронамерено!!!Без да приемаме лично нещата!!!

Резкостта/категоричността/строгостта - мекотата/учтивостта...са относителни...има добронамерена строгост и фалшива мекота...и е добре да ги тълкуваме от различни ъгълчета...въпрос на умение за право разсъждаване/разсъждение.

Много съм съгласен.

Агресията е учител и помагач - когато сме БУДНИ.

Благодаря ви Благост и да попитам отново за Будността. Очаквам отговора ви с търпение още от темата за Силата на мисълта.

Любов+Светлина+Мир+Радост

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Здравейте, приятели! Здравей, Телемах!

Признавам си, че мисля по въпроса за БУДНОСТТА и никак не съм забравила да отговоря...просто се въздържах...думите са недостатъчни, а никак не ми пише, тези неща се живеят...Про - буждам се + буден съм...отначало от време на време - кога с усилие , кога без усилие; после 'будността"/яснотата+ силата+увереността...става относително постоянно състояние..естествено, без усилие постигаш "разбирането" на нещата, без стремеж - просто се случват. И ставаш много спокойно радостен, и силен, и любящ...и си спокойно "заземен" ! :angel:

Будни бъдете+непрестанно се молете+безкористно служете.

:hypocrite: Любов+Светлина+Мир+Радост

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

За да се справим с агресията извън нас, трябва да се справим с агресията вътре в нас - а за това се иска вътрешна сила и опит - опит във вътрешната трансформация!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...