Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Севдалина

Агресията - как да се справяме с нея?

Recommended Posts

ако са ти хвърлили камък без външна причина май вътрешно си го просиш :)

Понякога най-спокойните външно са най-агресивни

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога най-спокойните външно са най-агресивни
Виждал съм такива примери във филмите.

А аз в реалността...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

В реалността е по - трудно да се види. Понеже трябва да имаш определена продължителност на наблюдение върху конкретния човек. Пък и спокойните може да си изпуснат нервите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ако са ти хвърлили камък без външна причина май вътрешно си го просиш :)

Понякога най-спокойните външно са най-агресивни

Когато казвам спокоен човек имам предвид вътрешно спокоен.

В случая разсъждението ти (всъщност далеч не само в твоите) има една основна слабост: напълно пренебрегваш чуждата воля. Поставяш действията на другия изцяло в зависимост от собственото си състояние. Е какво, само ти ли си важния? Той няма ли си независима от твоето спокойствие или неспокойствие воля? Другият може да прояви агресия към тебе по причини изцяло независещи от теб. Ти може да го провокираш със спокойствието или с неспокойствието си, или с агресивността си, или с нещо друго, но може и да не го провокираш, а той отново да прояви агресия. Другия също има воля и психичен живот, което не бива да се пренебрегва.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

А от какво се определя това, че точно ти ще минеш по улицата на която се намира той. Че точно на теб ще посегне, а не на някой друг (тук могат да се намерят видими обяснения : например по - малък си, не си му симпатичен), че сте се на едно и също място по едно и също време, той ще е в състояние да те замери с камък просто ей така - без видима причина.

Шансът хората да са агресивни към теб е много по - малък ако си външно и вътрешно спокоен, отколкото ако си неспокоен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шансът хората да са агресивни към теб е много по - малък ако си външно и вътрешно спокоен, отколкото ако си неспокоен.

Когато си вътрешно спокоен, то ти си и външно такъв. А когато си вътрешно неспокоен, но външно си сложил маската на спокойния - то именно тези хора са най-жестоки (според мен). Задържайки напрежението, агресията вътре в теб, без да ги сублимираш в нещо ползотворно и/ или позитивно - това е като бомба със закъснител - ще избухне... И колкото повече "тротил" трупаш, толкова и пораженията ще са по-разрушителни...

Агресията има различни форми и може да бъде канализирана, като силата й се използва по градивен начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ако са ти хвърлили камък без външна причина май вътрешно си го просиш :)

Понякога най-спокойните външно са най-агресивни

Когато казвам спокоен човек имам предвид вътрешно спокоен.

В случая разсъждението ти (всъщност далеч не само в твоите) има една основна слабост: напълно пренебрегваш чуждата воля. Поставяш действията на другия изцяло в зависимост от собственото си състояние. Е какво, само ти ли си важния? Той няма ли си независима от твоето спокойствие или неспокойствие воля? Другият може да прояви агресия към тебе по причини изцяло независещи от теб. Ти може да го провокираш със спокойствието или с неспокойствието си, или с агресивността си, или с нещо друго, но може и да не го провокираш, а той отново да прояви агресия. Другия също има воля и психичен живот, което не бива да се пренебрегва.

Ами има си воля, но има и друго нещо.

Тук отговарям и на въпроса на Христо: "А от какво се определя това, че точно ти ще минеш по улицата на която се намира той. Че точно на теб ще посегне, а не на някой друг"

Ами другото нещо е Божията Воля. НИкой камък няма току-така да те трамбова по главата :)

П.С. Орлин в един от постовете си е дал чудесно средство за оправяне с агресията. Ще се опитам да го синтезирам след като си изям супата :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А от какво се определя това, че точно ти ще минеш по улицата на която се намира той. Че точно на теб ще посегне, а не на някой друг (тук могат да се намерят видими обяснения : например по - малък си, не си му симпатичен), че сте се на едно и също място по едно и също време, той ще е в състояние да те замери с камък просто ей така - без видима причина.

От сбора на неговото и твоето тегло, умножен по сбора от номерата на обувките ви, умножено по 1 млн., разделено на средната стойност на вибрациите в секунда на неговата и твоята аури. Получава се вероятността като коефициент (1 = 100%), събитието да се състои.

Изграждането на бъдещето е динамично и доста сложно, зависещо от множество фактори. Всичко са вероятности, срокове и мн. други неща. Няма нищо сигурно, дори и събитието да е предопределено кармически, то може да бъде временно избегнато. Т.е. човека отсреща да не ми хвърли камък, а кармата да се прояви по някакъв друг начин по-късно. А може това, че някой ми е хвърлил камък да не е предизвикано по никакъв начин от мен или да е в резултат на моята карма. Единственото, което знам със сигурност е, че вътрешното ми спокойствие винаги ще ми донесе полза рано или късно, но пак не ми гарантира, че някой няма да ме замери с камък на улицата. Т.е. ползата ще е от друг тип.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колко точен отговор очакваш за описанието на едно изцяло субективно състояние? Ако аз констатирам, че съм спокоен, то това вероятно ще означава, че липсват осъзнати от мен дразнители, които да предизвикат неспокойствие в съзнанието ми. Все едно да питаш: какво представлява морето без вълни? Същото е като морето с вълните, само дето вълните ги няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колко точен отговор очакваш за описанието на едно изцяло субективно състояние? Ако аз констатирам, че съм спокоен, то това вероятно ще означава, че липсват осъзнати от мен дразнители, които да предизвикат неспокойствие в съзнанието ми. Все едно да питаш: какво представлява морето без вълни? Същото е като морето с вълните, само дето вълните ги няма.

Ами като е субективно значи още по-лесно можеш да го опишеш.

Защото за постановките изложени по-горе явно е ключово вътрешното спокойствие.

Казваш, че констатираш, че си спокоен, което означава, че липсват осъзнати от теб дразнители. Какво става тогава със спокойствието като се появят дразнителите? Нарушава ли се?

Също така неспокойството мже ли да го има пък да е неосъзнато? А може ли да има неосъзнати дразнители?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казваш, че констатираш, че си спокоен, което означава, че липсват осъзнати от теб дразнители. Какво става тогава със спокойствието като се появят дразнителите? Нарушава ли се?

Естествено, че се нарушава. Но оценката дали нещо е дразнител или не е субективна. Аз може реално нищо да не приемам като дразнител и така спокойствието ми да не може да бъде нарушено от нищо. Тогава дразнители просто няма как да се появят, защото аз няма да ги приема като дразнители.

Също така неспокойството мже ли да го има пък да е неосъзнато? А може ли да има неосъзнати дразнители?

Не. Но може да има неосъзната неуравновесеност и неосъзнати причинители на тази неуравновесеност. Къде е разликата? Неуравновесеността изразява реалното ни състояние, а спокойствието – начина по който ние усещаме състоянието си. В човек може всички енергии да са неуравновесени, но той да се залъгва, че всичко е наред и да се чувства спокоен. Това е илюзорно спокойствие, защото е безпочвено и всъщност прикрива истинското състояние на нещата, но факт е, че човекът се чувства спокоен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...... В човек може всички енергии да са неуравновесени, но той да се залъгва, че всичко е наред и да се чувства спокоен. Това е илюзорно спокойствие, защото е безпочвено и всъщност прикрива истинското състояние на нещата, но факт е, че човекът се чувства спокоен.

Верно, верно, върви си човекът спокоен по улицата и се чуди защо го замерят с паве :)

Но тогава всъщност под спокойствие трябва да разбираме май уравновесеността на енергиите?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Агресията... това е човешката слабост.

Това е вътрешното противоречие.

Това е да се загубиш.

А слабото, несигурно, залутало се по пътя си дете страда. И прави грешки. И пак страда. То има нужда да види спокойствие срещу себе си. Това е единстената сила, която може да го пребори и умиротвори.

Много точно! :3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...... В човек може всички енергии да са неуравновесени, но той да се залъгва, че всичко е наред и да се чувства спокоен. Това е илюзорно спокойствие, защото е безпочвено и всъщност прикрива истинското състояние на нещата, но факт е, че човекът се чувства спокоен.

Верно, верно, върви си човекът спокоен по улицата и се чуди защо го замерят с паве :)

Но тогава всъщност под спокойствие трябва да разбираме май уравновесеността на енергиите?!

Защото както ходи по улицата изглежда наивен и възприемчив, тоест влиза в таргет-групата на гамена. Върху кого друг да си излее яда и да изпита удоволствие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Агресията е жизненоважна за всеки човек. Илюзия е да мислим, че с благи думи ще преобърнем света.

Досега светът е "пребръщан" единствено с агресия, и не с благост. И като благо, агресията, трябва да се поощрява, защото е енергия, от която всяка една система, която е била хаотична, може да затанцува като звезда (тук перифразирам Вагнер).

Всъщност, ако Иисус не беше разпнат така агресивно и жестоко, дали щеше да носи ореола си на мъченик?

Без тази енантиодромия, която е предизвикал? Без това отприщване на несъзнавани импулси за власт? Като компенсация за истината си, която и до днес е недоказуема.

Но, отвъд тази тема, агресията е важната формула за оцеляването. Просто не живея с илюзията, че човешкото е стъпка напред в развитието, където ще царства имагинерното царство на безскърбието, добротата и умиротворението. Ала то пак ще е ригидната уравниловка на страха.

Като компенсаторен механизъм.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шансът хората да са агресивни към теб е много по - малък ако си външно и вътрешно спокоен, отколкото ако си неспокоен.

Когато си вътрешно спокоен, то ти си и външно такъв. А когато си вътрешно неспокоен, но външно си сложил маската на спокойния - то именно тези хора са най-жестоки (според мен). Задържайки напрежението, агресията вътре в теб, без да ги сублимираш в нещо ползотворно и/ или позитивно - това е като бомба със закъснител - ще избухне... И колкото повече "тротил" трупаш, толкова и пораженията ще са по-разрушителни...

Агресията има различни форми и може да бъде канализирана, като силата й се използва по градивен начин.

Хах, а аз съм виждала хора, които са вътрешно спокойни, а външно неспокойни - рядкост е, съзнавам, и е много интересно да се наблюдава.

Що е спокойствие и неспокойствие?

Ами май ако кучето ви е спокойно, то и вие сте спокойни вътрешно, независимо как изглеждате външно ... :)

Извинете, виждам, че сериозно спорите тук, а аз съм нещо весело настроена.

Но това което казвам, колкото и майтапчийски да звучи, си е така и сериозно погледнато. Кучето абсолютно точно възприема нашето вътрешно състояние, уравновесеността на енергиите, ако щете (май и Сизар Милан по NG говореше за това) и реагира на тях. Кучето на този човек, дето е вътрешно спокоен, а външно неспокоен, беше една ненормално блага и любвеобилна по нрав огромна, мъжка, немска овчарка с бойкото име Хектор :) И уравновесена, разбира се - нищо не можеше да я изкара от равновесие, при все че кучето, когато го виждах, беше доста младо още.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шансът хората да са агресивни към теб е много по - малък ако си външно и вътрешно спокоен, отколкото ако си неспокоен.

Когато си вътрешно спокоен, то ти си и външно такъв. А когато си вътрешно неспокоен, но външно си сложил маската на спокойния - то именно тези хора са най-жестоки (според мен). Задържайки напрежението, агресията вътре в теб, без да ги сублимираш в нещо ползотворно и/ или позитивно - това е като бомба със закъснител - ще избухне... И колкото повече "тротил" трупаш, толкова и пораженията ще са по-разрушителни...

Агресията има различни форми и може да бъде канализирана, като силата й се използва по градивен начин.

Хах, а аз съм виждала хора, които са вътрешно спокойни, а външно неспокойни - рядкост е, съзнавам, и е много интересно да се наблюдава.

Що е спокойствие и неспокойствие?

Ами май ако кучето ви е спокойно, то и вие сте спокойни вътрешно, независимо как изглеждате външно ... :)

Извинете, виждам, че сериозно спорите тук, а аз съм нещо весело настроена.

Но това което казвам, колкото и майтапчийски да звучи, си е така и сериозно погледнато. Кучето абсолютно точно възприема нашето вътрешно състояние, уравновесеността на енергиите, ако щете (май и Сизар Милан по NG говореше за това) и реагира на тях. Кучето на този човек, дето е вътрешно спокоен, а външно неспокоен, беше една ненормално блага и любвеобилна по нрав огромна, мъжка, немска овчарка с бойкото име Хектор :) И уравновесена, разбира се - нищо не можеше да я изкара от равновесие, при все че кучето, когато го виждах, беше доста младо още.

Аз като кучето съвсем познах да прилепвам от веселото ти настроение.

Това за вътрешно спокоен и външно неспокоен е много добър вариант. Като говорим за спокойствието и агресията, то тя все отнякъде трябва да избие. Когато се отработва във външния свят си мисля, че човек става по-вътрешно спокоен?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прави ми впечатление, че в някои мнения в темата спокойствието се обособи като противоположност на агресията. Двете обаче не са противоположности. Агресията е стремеж да се навлезе в чуждото пространство, то да бъде завоювано. Агресията може да се изяви по много начини и примера с хвърления камък по някого не изчерпва понятието. Да, в случая тя е съчетана с излизане от равновесие, но агресия може да имаме и без да излизаме от състоянието си на спокойствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Прави ми впечатление, че в някои мнения в темата спокойствието се обособи като противоположност на агресията. Двете обаче не са противоположности. Агресията е стремеж да се навлезе в чуждото пространство, то да бъде завоювано. Агресията може да се изяви по много начини и примера с хвърления камък по някого не изчерпва понятието. Да, в случая тя е съчетана с излизане от равновесие, но агресия може да имаме и без да излизаме от състоянието си на спокойствие.

Ти винаги блестиш с рефлекисивност, достойна за цялостната личност (по Юнг), но нима знаеш кога ще изкрещиш и на кого? Съмнявам се, не знаеш това.

Агресията е преди всичко личен стремеж и като такава се изживява, не като списък от прояви за анализиране.

И в един апокалиптичен смисъл, по-голяма агресия от спокойствието няма, и то агресия спрямо собствената личност.

А там сме роби, колкото и да ни се ще да сме господари. Срещу несъзнаваното не се рита.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако например извършиш убийство без да излизаш от състоянието си на спокойствие (твоето, лично спокойствие) - това е психопатия.

Считам, че в състоянието на спокойствие няма агресия и в тази връзка са противоположности. Състоянието на спокойствие е момент, в който човек е в стаза - потребностите са удовлетворени, човек е в хармония със себе си и света около него. Но това не е вечно - идва мига, в който равновесието се нарушава и човек реагира различно. Понякога твърде агресивно, а може и градивно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Ако например извършиш убийство без да излизаш от състоянието си на спокойствие (твоето, лично спокойствие) - това е психопатия.

Считам, че в състоянието на спокойствие няма агресия и в тази връзка са противоположности. Състоянието на спокойствие е момент, в който човек е в стаза - потребностите са удовлетворени, човек е в хармония със себе си и света около него. Но това не е вечно - идва мига, в който равновесието се нарушава и човек реагира различно. Понякога твърде агресивно, а може и градивно.

Eто това говори колко не сме наясно с човешкото.

Специалисти споделят, че няма по-голямо облекчение от това да убиеш :)

Но не и за нормалните уж хора, които това и онова ...

Всичко това дреме в нас.

http://www.youtube.com/watch?v=7zOEJ1HdSts

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако например извършиш убийство без да излизаш от състоянието си на спокойствие (твоето, лично спокойствие) - това е психопатия.

Считам, че в състоянието на спокойствие няма агресия и в тази връзка са противоположности. Състоянието на спокойствие е момент, в който човек е в стаза - потребностите са удовлетворени, човек е в хармония със себе си и света около него. Но това не е вечно - идва мига, в който равновесието се нарушава и човек реагира различно. Понякога твърде агресивно, а може и градивно.

Eто това говори колко не сме наясно с човешкото.

Специалисти споделят, че няма по-голямо облекчение от това да убиеш :)

Но не и за нормалните уж хора, които това и онова ...

Всичко това дреме в нас.

...

Може ли цитати и т.н.?

Поради сериозността на това твърдение и възможността някой недотам стабилен човек да го прочете и наистина да го направи .....

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Какво значи ли цитати?

Нали всички са специалисти по тестове и ходят напред и назад?

Явно живеят в своя собствен ригиден свят и той недосегаем.

Тук визирам психотерапветите в Портала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×