Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Севдалина

Агресията - как да се справяме с нея?

Recommended Posts

Какво значи ли цитати?

Нали всички са специалисти по тестове и ходят напред и назад?

Явно живеят в своя собствен ригиден свят и той недосегаем.

Тук визирам психотерапветите в Портала.

Това, че си се допитвала до някого от тях и не ти е харесало, не означава, че светът им е по-ригиден от нашия :)

Ама пак цитатит и имена не даде за горното си много сериозно твърдение ....

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Какво значи ли цитати?

Нали всички са специалисти по тестове и ходят напред и назад?

Явно живеят в своя собствен ригиден свят и той недосегаем.

Тук визирам психотерапветите в Портала.

Това, че си се допитвала до някого от тях и не ти е харесало, не означава, че светът им е по-ригиден от нашия :)

Ама пак цитатит и имена не даде за горното си много сериозно твърдение ....

До кого?

Говорех за мъже.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Агресията е жизненоважна за всеки човек. Илюзия е да мислим, че с благи думи ще преобърнем света.

Досега светът е "пребръщан" единствено с агресия, и не с благост. И като благо, агресията, трябва да се поощрява, защото е енергия, от която всяка една система, която е била хаотична, може да затанцува като звезда (тук перифразирам Вагнер).

Всъщност, ако Иисус не беше разпнат така агресивно и жестоко, дали щеше да носи ореола си на мъченик?

Без тази енантиодромия, която е предизвикал? Без това отприщване на несъзнавани импулси за власт? Като компенсация за истината си, която и до днес е недоказуема.

Но, отвъд тази тема, агресията е важната формула за оцеляването. Просто не живея с илюзията, че човешкото е стъпка напред в развитието, където ще царства имагинерното царство на безскърбието, добротата и умиротворението. Ала то пак ще е ригидната уравниловка на страха.

Като компенсаторен механизъм.

Агресията се поражда от страха. Къде видя в Исус аграсия, например? Който е усъвършенствуван в любовта, в съвършената любов няма страх/и агресия значи/. Тя може да се проявява само на по-ниски духовни нива, където съществува страх и любовта не е усъвършенствувана.

Но не сте разбрали най-важните принципи както разбирам от мненията ви и си нямате представа от закона за равновесието. Нищо. Някой ден, ще разберете повече. Останете си със здраве сега.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не си падам по ,по дългите мнения но този път ,ще се поутпусна :) .Има един страх и несигурност от любовта ,мисля че всичко хора минават или тепърва им предстои да минат през това .Като че ли живеем в една тъмна пещера ,и никой не е излизал навън от нея или по скоро малко са тия които са излезли ,новият свят на съществото ,което е живяло дълго време в пещерата му е нов и несигурен .Има хора като Христос ,Дънов и други големи личности ,които са успели напълно да излезнат и живеят в новият свят на топло и светло сред природата ако приемем ,че е имало зима и сме се принудили да влезим в пещерите ,като длълго сме седяли там и сме забравили ,какво е навън.Тези светли личности се връщат и ни показват светлината за да излезнем от пещерата ,но много от съществата ги е страх от новото и немогат ,и неискат да повярват .Има други които тръгват към светлината ,но се връщат после пак повтарят ,други птръгват и се спират после продължават и .тн. .С течение на еволюцията повечето се надявам да излезнем ,но ще има сигорно такива ,които никога няма да пожелаят да излезнат ,и ще изберат да останат в привидно сигурният им свят .

Иначе на пръв поглед резултати от добротата ,която произлиза от любовта няма ,докато от агресията примерно ,която пък от своя страна излиза от страхът ,резултатите са веднага и пътят е кратък ,но те са за кратко и непостоянни ,докато тези от любовта са вечни а пътят е дълъг иска се постоянство и воля за да се следва .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз това се чудя - къде е агресията на Исус?

Прав е Станимир, агресията не е точно противоположното на спокойствието. По-скоро е както казва Smehy - агресията е една проява.

Животните проявяват агресия, когато се чувстват застрашени, когато е застрашен животът им (здравето), живота на малките им, храната им, територията им, авторитета им като водач на стадо/глутница или въобще мястото им в тяхната си йерархията ... При хората общо взето е същото, като застрашеността от нещо може да е така по-абстрактна, но винаги може да се сведе до едно или няколко от тези неща. Затова подкрепям и Цвета. Една от проявите на страха е именно агресията. Сега как е изразена агресията е съвсем друг въпрос, но то и няма голямо значение в случая.

Та там където няма страх, няма и агресия.

Възможно ли е да няма страх?

Като че ли е трудно все още - имам предвид средностатистическия човек към момента. А включително е много удобно да имаме изплашени хора - те лесно се управляват, реакциите им са предвидими и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами да, ами да. Не може да се каже, че агресията е обратното на спокойствието.

Ние хората имаме два вида вида енергия. Праната, която постоянно получаваме и собствената енергия. Собствената енергия ни е основно за изпълнението на задачата ни в живота, но я използваме не само за това. Когато ние имаме изблик на енергия, тази енергия се фокусира и насочва спрамо най-дълбоките ни настройки на несъзнаваното. Когато тази енергия е насочена да твори проблеми на другите и на себе си, обикночено казваме, че имаме агресия.

Фокусирането, пренасочването и "подпалването" на тази жизнена енергия зависят от три основни неща, които са дълбоко в нас:

- желанието за сигурност/бягство от несигурността/убежденията, че дадена ситуация носи несигурност

- страховете

- неизпълнените желания

Тази енергия само по себе си не е нито добра, нито лоша. Горните особености на Човешкия Аз я правят, каквато изглежда да е.

Несигурност

Сама по себе си несигуростта не е свързана с това да си лош или добър. Всеки човек и най-духовният може да бъде несигурен, а от там да проявява агресия. Защо така? Сигурността е сигурността на няколко неща: сигурност на физическото оцеляване, сигурността на моралната конституция на средата, сигурността на духовните убеждения и интереси.

Човек може да изпадне в агресия, ако чувства, че му отмъкват и последния хляб, но може да изпадне в агресия, ако е застрашена сигурността на някое негово духовно убеждение, например постоянният мой пример за вегетарианството.

По този начин сигурността водена от програми от дъното на подсъзнанието се грижи за неизменност на знанията и убежденията.

Сами сте свидетели, колко се дърлим тук във форума за разни убеждения.

От тук могат да се направят изводи как да не ставаме агресивни заради сигурността. Да не се привързваме към знанията и убежденията си. Да знаем, че всичко е преходно и че трябва да се откажем от всичко, за да минем на следващия етап. Да виждаме Божията Воля.

Страховете

Най-страшното за нас е нашият страх. Страхът за оцеляването, физически, духовно, племенно, социално, културно и т.н. създава у човека субективното усещане за разделение на нещата на добри и лоши. Програма от несъзнаваното за обобщаване прехвърля това като убеждения за целия свят.

Основно страховете можем да ги наречем страх от загуба....Което е смешно, защото ние нищо нямаме. Нямаме дори телата си, защото те ни служат като превозно средство, а и сме ги взели под наем.

Страх за загуба, зтрах за загуба на разсъдък, загуба на духовност и т.н. Но всички тези неща и тях ги нямаме.

Какво може да се направи, за да се намали агресията на страховете. Идеите, че всичко в света има свой смисъл, всичко има своето място и цел и всичко е добро за мен. Няма добро и лошо. Аз нищо нямам, освен възможността да пропусна през себе си Божията Любов. Всичко е Божия Воля и мой път.

Орлин дава интересна идея за овлядяване на страха. Не трябва да бягаме от негом не трябва да се борим с него, а да разберем ролята му, да го заобичаме и транформиране. Всеки страх показва върху какво трябва да се работи.

Неизпълнениете желания

Ех, как искам да развия това свое качество. Да, ама не се получава. За мен наистина ли е тогава това желание?! Мое ли е това желание или ми е натрапено, а пък аз съм го приел за свое и го защитавам на живот и смърт?!

Тук мога да кажа следното. "В изпълнението на Божията Воля е силата на Човешкия Дух". "Нека моята воля съвпадне с Божествената Боля".

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Убедихте ме, че агресията и спокойствието не са противоположности:) Но поддържам тезата си, че в спокойствието няма агресия, а ако присъства такава - то това не е спокойствие. Агресията има различни форми и когато се прояви дори и мъничка частица от нея - няма спокойствие.

Съгласна съм и с БожидарЗим за причините за подпалването на жизнената енергия. Но може би е по-точно да се нарекат незадоволени потребности, защото желанията са вследствие на потребностите, нуждите.

А иначе в някои от горните постове станахме свидетели на вербална агресия, а на какво се дължи? На коя от тези три причини? - Не зная- не съм специалист, но определено събуди моя интерес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Убедихте ме, че агресията и спокойствието не са противоположности :) Но поддържам тезата си, че в спокойствието няма агресия, а ако присъства такава - то това не е спокойствие. Агресията има различни форми и когато се прояви дори и мъничка частица от нея - няма спокойствие.

Съгласна съм и с БожидарЗим за причините за подпалването на жизнената енергия. Но може би е по-точно да се нарекат незадоволени потребности, защото желанията са вследствие на потребностите, нуждите.

А иначе в някои от горните постове станахме свидетели на вербална агресия, а на какво се дължи? На коя от тези три причини? - Не зная- не съм специалист, но определено събуди моя интерес.

За агресията в цитати дай пример, за да преценим.

Желанията и потребности да. Също и от нуждите и разбирането за нужди. Но как да се работи с нуждите си зависи. Дали да се удовлетворят, разчепкат, канализират. .....

Има едно понятие "стоическо спокойствие", което в съвременния език означава безчувственот. В минало е означавало точно това - липса на сттрахове, овладяно усещане за смисъла на живота, подредени желания. Да, може би в класическото стоическо спокойствие няма агресия :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За агресията в цитати дай пример, за да преценим.

Има едно понятие "стоическо спокойствие", което в съвременния език означава безчувственот. В минало е означавало точно това - липса на сттрахове, овладяно усещане за смисъла на живота, подредени желания. Да, може би в класическото стоическо спокойствие няма агресия :)

След известно колебание реших да не давам цитати от постове като примери за вербална агресия, защото смятам че ще изместим темата и ще бъдем прехвърлени в рубриката - "Аз казах, ти каза" (или нещо такова май беше). Като цяло за мен пример за вербална агресия е когато не се отговаря по същество, с аргументи, а емоционално. Разбира се, може да отговориш и емоционално, и подплатено с аргументи, но тук не визирам този случай. Вербална агресия е и когато не отговаряш на зададения въпрос, не се фокусираш върху изложената теза, а нападаш личността на питащия, не си тук и сега, а правиш обобщения, извеждаш факти, извадени от контекста, отново насочени към личността, а не към изреченото; или насочваш разговора в друга посока; когато си саркастичен, циничен и разбира се има още много, много примери...

За мен има разлика между стоическото спокойствие и спокойствието. До тук имах предвид спокойствието, а не стоицизма. Докато стоическото спокойствие предполага продължителност и константност във времето, то спокойствието е ограничено във времето. Например: сутрин съм спокоен; днес съм спокоен и т.н. И в тази връзка поддръжам тезата, че в моментите на спокойствие, агресията липсва.

Дано съм била ясна:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дано съм била ясна :)

Мислиш ли, че агресията може да породи мир? Защото лично, не мога да приема подобно мнение за истина или да си спомня някой духовен учител да е проповядвал агресия, която води до мир.

Мен тези въпроси ме вълнуват. Не се сещам за подобни примери в живота, а само за противоположните.

Сещам се и за филми - агресия между две семейства или държави или личности - с години и единствено когато любовта свърже тези семейства, личности, държави - агресията престава.

Не отмъщението, не отприщването на агресия води до мир, а точно обратното - любовта.

Просто бях объркана като прочетох други коментари. Някой може ли да ми приведе примери от живота, които ни показват, че агресията води до мир? Защото това е важно за всички четящи. Някой може да реши - да убива или да отмъщава или нещо друга, за да въведе ред и равновесие/примерите са безкрайни в това отношение/, но това ли е истината на която ни учат духовните учители?

Агресията води ли до мир или само до война? Какво мислите? Защото виждам, че в този форум се прокрадват и непознати учения, нека видим последствията им в живота и нека всеки носи отговорността си от казаните думи и последствията от тях/Божиите принципи вижте за казаните думи/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.

„Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“

Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговият коментар:

„Някои от вас сигурно си мислят, че да бъдеш духовен, просветен или мистичен означава да не се вбесяваш: „Медитирам два пъти на ден, следователно не би трябвало да съм гневен човек.“ Но запомнете, все пак можете да съскате. "Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване. В противен случай можете да завършите като битата змия."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Анита. Ето пак случай, когато няколко мнения и няколко човека не са достатъчни, а трябва да дойде още един.

Какво е съскането?

За да живеем живота си трябва и да сме "добри", и да сме "лоши". Или, както казва Учителя "да благодарим за грешките си".

Не съм го измислил аз: "добри вътрешно, каквото го изисква смисълът на живота външно".

,,,,и това е Божията повеля...

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.

„Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“

Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговият коментар:

„Някои от вас сигурно си мислят, че да бъдеш духовен, просветен или мистичен означава да не се вбесяваш: „Медитирам два пъти на ден, следователно не би трябвало да съм гневен човек.“ Но запомнете, все пак можете да съскате. "Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване. В противен случай можете да завършите като битата змия."

Мислих дали да пиша по темата. Дори един път започнах, но не пуснах поста си. Викам си: Ако съм умерен, за да бъда разбран от другите няма да съм искрен. Трябва да съм доста неискрен, за да се впиша в колектива.И обратното. Ако дам израз на желанията си ще се получи " учение ", което няма да се впише тук. Ще се почне една словесна канонада, от която никой няма да спечели. Ще се говори за мир и хармония, но ще е с налагане, та мир няма да има.

Това писание дойде точно навреме.

Право било на човека да ограби, а не било мое право да го съдя! Май на това любов му се вика, де да знам. Може и да не съм разбрал.

Тук някъде един слънчев подпис си пробива път: " Който щади лошите, вреди на добрите. "

Съскайте, съскайте, съскайте ... Не се безпокойте, че ще погазите Божиите повели. Бог е съпричастност.

Anita03, благодаря за поста!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.

„Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“

Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговият коментар:

„Някои от вас сигурно си мислят, че да бъдеш духовен, просветен или мистичен означава да не се вбесяваш: „Медитирам два пъти на ден, следователно не би трябвало да съм гневен човек.“ Но запомнете, все пак можете да съскате. "Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване. В противен случай можете да завършите като битата змия."

Коментарите и цитатите, книгите ги има в нета и извъннета предостатъчно. Лично идвам тук, за да чуя вашите коментари сега.

Би ли споделила своето лично мнение и коментар за цитата, който даваш? Какво лично на теб ти направи впечатление и какви изводи си направи от прочетеното?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това писание дойде точно навреме.

Право било на човека да ограби, а не било мое право да го съдя! Май на това любов му се вика, де да знам. Може и да не съм разбрал.

Тук някъде един слънчев подпис си пробива път: " Който щади лошите, вреди на добрите. "

Съскайте, съскайте, съскайте ... Не се безпокойте, че ще погазите Божиите повели. Бог е съпричастност.

Anita03, благодаря за поста!

Всеки ги гази и никой не е съвършен. Защо се притесняваш да изразиш себе си? И мен колко ме хокат и са на противните мнения и въпреки това си казвам моето. Какво от това? Нито ме хранят, нито ме поят - за какво да се притеснявам от хората?

Щом си прецинил, че трябва да съдиш, ще съдиш и никой не оставяй да ти се бърка.

Имаше и една приказка - на човека прощавай, но на дявола не.

Съденето и прошката са си част от Божиите принципи и закони. Има си време и място за всички тях в живота, за да се прилагат.

Има хора, които ще се променят от прошката - на тях ще прощаваме.

Има хора, които няма да се променят от прошката в положителна насока - на тях няма да прощаваме, защото така ще им сторим зло.

Та за всичко си търсим мъдрост и знание. Когато ги има, няма проблем, с Божията помощ ще постъпваме правилно.

ПП Относно примерът - змията по принцип се свързва с дявола, злото. Това че е спряла да тормози хората - все едно егото е спряло да тормози човека.

А че ще съска - то е ясно, докато има кой да се вързва на лъжите, ще лъже.

Просто я разбирам малко по-различно изглежда от вас, тази случка, но както и да е.

Понякога Божият съд или човешки - възвръщат равновесието.

Исус е усмирявал беснуеми без съд, но не всеки го може, освобождавал е хората от игото им и демоните им.

Та змията за мен е образ на тез демони в човека. Те няма да престанат да съществуват, но когато с мъдрост бъдат усмирени - могат само да съскат или да те лъжат/ако не познаваш истината/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако успееш да запазиш външно спокойствие, то може да се предаде и навътре, да стане вътрешно. Когато говорех за спокойствие, аз не съм имал предвид само външно спокойствие (това го казвам за Станимир).

А може това, че някой ми е хвърлил камък да не е предизвикано по никакъв начин от мен или да е в резултат на моята карма.
Тоест, да не е резултат от кармата ти. Според някои хора, няма как подобно нещо да ти се случи без ти да си го предизвикал с някаква твоя вътрешна агресия (не става дума за агресия в момента на събитието, а агресия, която може и в миналото да си изпитал).

Не съм имал предвид някой външно да изглежда спокоен, а вътрешно да се страхува.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Сам си казвал. Човекът има право да поиска и да направи, каквото реши. После си носи последствията. Но заради твоята карма такъв човек и ти може да бъдете привлечени един към друг и да се създаде съответното събитие - хвърлянето на камъка към теб. Нали подобията се привличали. Нещо в теб трябва да е привлякло него, ако изходим от този тип мислене. Той има свободна воля, но въпросът е към кого ще я прояви тази агресия. Защо точно към теб или към мен - особено ако не сме му дали външен повод.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мога да го провокирам с вибрацията на аурата си, но нищо повече. Решението при всички случаи си е на човека отсреща. Той може да не откликне на моята вибрация. Моята карма не може да предопредели неговите действия. Това е една от причините поради която кармата понякога се „изплаща“ след много време – защото другите не могат да бъдат използвани като марионетки при „изплащането“ й. Ако моята карма грубо казано изисква някой да хвърли камък по мене, този някой при всички случаи си остава свободен и да не го направи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, то все някога ще се намери някой. А и сигурно има и други начини кармата да се реализира. Но ако имаме конкретен случай някой да ни хвърли камък, ние не можем да знаем дали това е поради нашата карма и дали сме предизвикали това с вътрешното си спокойствие или пък агресивност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пак питам: А къде остава свободния избор на човека хвърлящ камъка?

Никъде не остава.

Има си го.

Просто ако не е речено да бъдеш замерен с камък, то този някой, дето иска да прояви избора си да хвърли камък по някого, пак ще го хвърли, но не по теб.

Ти подценяваш възможностите на съдбата да съчетае нужните хора за всяко събитие и това, че минало-настояще-бъдеще са такива само за определен начин на възприятие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо да не е по мен? Защо си мислиш, че не може да има непредвидени събития? Например да вземем един атентат. Например събарянето на световния търговски център. Нима е разумно да се приеме, че всичките жертви (не ги зная колко са) са загинали по план? Инициаторът извършва замисъла си, но липсва конкретен план кой точно ще умре. За някои може да е изплащане на стара карма, но не за всички. В бъдеще закона за кармата ще компенсира случайните жертви, но по-важното е, че такива може да има. Някой е ядосан за нещо си. Случва се, че аз преминавам покрай него по улицата и той в яростта си ме напада. Карма ли е това, че се случва точно аз да мина покрай него в този момент? Може да е, но може и да не е. Тук не може да изведем никакво правило. Възможността съществува както за едното, така и за другото. Който има способността да вижда в причинния свят ще разбере дали е карма или не. Другите могат само да предполагат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо да не е по мен? Защо си мислиш, че не може да има непредвидени събития? Например да вземем един атентат. Например събарянето на световния търговски център. Нима е разумно да се приеме, че всичките жертви (не ги зная колко са) са загинали по план? Инициаторът извършва замисъла си, но липсва конкретен план кой точно ще умре. .......

Добре, а за всеки човек има ли план този човек да умре?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×