Станимир Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 ??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 ??? За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 Защо да не е по мен? Защо си мислиш, че не може да има непредвидени събития? Например да вземем един атентат. Например събарянето на световния търговски център. Нима е разумно да се приеме, че всичките жертви (не ги зная колко са) са загинали по план? Инициаторът извършва замисъла си, но липсва конкретен план кой точно ще умре. За някои може да е изплащане на стара карма, но не за всички. В бъдеще закона за кармата ще компенсира случайните жертви, но по-важното е, че такива може да има. Някой е ядосан за нещо си. Случва се, че аз преминавам покрай него по улицата и той в яростта си ме напада. Карма ли е това, че се случва точно аз да мина покрай него в този момент? Може да е, но може и да не е. Тук не може да изведем никакво правило. Възможността съществува както за едното, така и за другото. Който има способността да вижда в причинния свят ще разбере дали е карма или не. Другите могат само да предполагат. Предопределението включва всички свободни избори. А те се проявяват като аритметична прогресия, но Бог знае всички възможни избори и резултатът от тях, последствията от тях и както за отделен човек, така и за всички същества. Знае и до какви пътища ще доведе този избор и до какви следващият. Затова се казва, че Бог отначалото знае краят. Как си представяш да съществува свободна човешка воля без да е вписана в предопределението? Невъзможно! Вземи за пример човек като много клетки/точки/ и като един цялостен организъм. Всяка клетка или върши това за което е създадена или се изражда и умира. Това е. Може да си представиш и други аналогии. Например тялото Христово ако всички си вършат това за което са създадени - то ще бъде здраво и мощно. Но ако повечето клетки се израждат - тялото заболява. Би ли допуснал Бог да умре тялото Христово - как мислиш? И какво зависи от нашата човешка воля? Спомням си и библейският случай с разделянето на езиците. Каквото и да правиш, не можеш да промениш Божията воля. Знам че мислиш различно и затова ми е интересно да чуя, ако ти се говори, разбира се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 ??? За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността? Няма случайност. veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 ??? За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността? Продължителността на живота доколкото знам е предварително запланувана. В някои случаи е възможно да бъде планиран дори и начина по който ще се умре. Но който си е правил планове знае колко често нещата не се осъществяват според тях. Висшите планове рано или късно се изпълняват, но това не означава, че преди това те не могат да претърпят множество корекции в детайлите. Човек може да е предвидено да живее 80 години, но да умре на 50 от катастрофа. Все пак човешкото тяло е изключително лесно-наранимо, а и това, че човекът е починал по-рано не влияе особено на еволюционния му път. Просто едно прераждане от многото приключва по-рано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 ??? За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността? Продължителността на живота доколкото знам е предварително запланувана. В някои случаи е възможно да бъде планиран дори и начина по който ще се умре. Но който си е правил планове знае колко често нещата не се осъществяват според тях. ............ Ами като е предварително заплануване, значи не е случайна. След като не е случайна значи се знае кой точно ще умре при някакво от събитията, които цитираш по-горе настоявайки за наличие на случайна смърт Който му е дошло времето, ще умре при събитието, който не му е, няма. Бих препоръчал да не бъркаме човешките планове с Божиите планове и да ин принаждаме човешки черти. Още малко ще седнем с Бог да правим планове заедно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 Е нали точно това пиша, че може нещо да е планирано, но то да не се случи така, както е планирано. П.П. Аха, Бог специално прави план за всеки човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 (edited) Е нали точно това пиша, че може нещо да е планирано, но то да не се случи така, както е планирано. П.П. Аха, Бог специално прави план за всеки човек. Да де, Бог може да греши в планирането. Може и да е възможно Ами ако не прави план за всеки човек, то сме като животните. Животните имат колективно съзнание, а хората индивидуално. Ако имаме индивидуално съзнание, то дали има да свършим нещо индивидуално и дали би имало нещо, за което индивидуално да сме отговорни? Отговорът е индивидуалното съзнание. Изглежда, че за индивидуалната ни работа и индивидуалната ни отговорност за постъпките ни все пак би могло да има личен план и последствия Иначе, ако нямаме индивидуален план, то за какво ни е индивидуално съзнание? Редактирано Декември 5, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 Е нали точно това пиша, че може нещо да е планирано, но то да не се случи така, както е планирано. П.П. Аха, Бог специално прави план за всеки човек. Да де, Бог може да греши в планирането. Може и да е възможно И как стигна до извода, че става въпрос за грешки? Плановете се променят поради свободната воля на хората. Ами ако не прави план за всеки човек, то сме като животните. Животните имат колективно съзнание, а хората индивидуално. Ако имаме индивидуално съзнание, то дали има да свършим нещо индивидуално и дали би имало нещо, за което индивидуално да сме отговорни? Отговорът е индивидуалното съзнание. Изглежда, че за индивидуалната ни работа и индивидуалната ни отговорност за постъпките ни все пак би могло да има личен план и последствия Иначе, ако нямаме индивидуален план, то за какво ни е индивидуално съзнание? Добре, но защо си мислиш, че точно Бог прави тези индивидуални планове. На тебе министърът на земеделието ли ти полива цветята у вас. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 ??? За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността? Продължителността на живота доколкото знам е предварително запланувана. В някои случаи е възможно да бъде планиран дори и начина по който ще се умре. Но който си е правил планове знае колко често нещата не се осъществяват според тях. Висшите планове рано или късно се изпълняват, но това не означава, че преди това те не могат да претърпят множество корекции в детайлите. Човек може да е предвидено да живее 80 години, но да умре на 50 от катастрофа. Все пак човешкото тяло е изключително лесно-наранимо, а и това, че човекът е починал по-рано не влияе особено на еволюционния му път. Просто едно прераждане от многото приключва по-рано. Сещам се за два библейски примера. Единият беше за цар Езекия/ ако не се лъжа за името/, когато му пророкуват, че поради еди какво си ще умре. Той се моли на Господа и Господ прибавя петнадесет години към живота му. Тоест за Бог не е проблем да прибави или отнеме години според някои принципи, защото разбираме че пак поради принципи/молитва/ е отменена смъртта за Езекия. В този пример и нещо друго ми беше направило впечатление, че Бог връща времето назад с петнадесет години за Езекия, но за останалите си продължава всичко, всички събития, те не са върнати назад. Другият пример за който се сетих е Исус. Животът му е приключил прекалено рано - на тритесет и три, но от друга страна за трите години Той е извършил всичко необходимо в този живот. Не е имало повече нужда да живее Бог в ограничено човешко тяло. Прераждането и смъртта са все още в кръговрата и времето и не извън него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 Е нали точно това пиша, че може нещо да е планирано, но то да не се случи така, както е планирано. П.П. Аха, Бог специално прави план за всеки човек. Да де, Бог може да греши в планирането. Може и да е възможно Ами ако не прави план за всеки човек, то сме като животните. Животните имат колективно съзнание, а хората индивидуално. Ако имаме индивидуално съзнание, то дали има да свършим нещо индивидуално и дали би имало нещо, за което индивидуално да сме отговорни? Отговорът е индивидуалното съзнание. Изглежда, че за индивидуалната ни работа и индивидуалната ни отговорност за постъпките ни все пак би могло да има личен план и последствия Иначе, ако нямаме индивидуален план, то за какво ни е индивидуално съзнание? Оказва се, че само човек новороден има индивидуално съзнание, преди това съзнанието е егоистично/его/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 (edited) ...Добре, но защо си мислиш, че точно Бог прави тези индивидуални планове. На тебе министърът на земеделието ли ти полива цветята у вас. Ами глей сега. Някой е планирал кога да умреш. Ти можеш ли да планираш кога да умреш. Е, ако си самоубиец. Тогава този същият Някой би могъл да планира и нещо друго относно живота ти, нали? Най-вече сериозните неща, а не цветенца и тревички Което може и да не го знаеш още.....след като не знаеш и кога ще умреш. П.С. Не знам защо тези диалози удивително ми напомнят за началото на "Майстора и Маргарита"....... Редактирано Декември 5, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 (edited) Да, аз не бих била сигурна дори и за самоубийците. Вярно, някой може и да реши да се самоубие (извън плана), но ако не му е такава съдбата, няма да успее просто. Редактирано Декември 5, 2011 от Диана Илиева B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Декември 5, 2011 Доклад Share Добавено Декември 5, 2011 Това писание дойде точно навреме. Право било на човека да ограби, а не било мое право да го съдя! Май на това любов му се вика, де да знам. Може и да не съм разбрал. Тук някъде един слънчев подпис си пробива път: " Който щади лошите, вреди на добрите. " Съскайте, съскайте, съскайте ... Не се безпокойте, че ще погазите Божиите повели. Бог е съпричастност. Anita03, благодаря за поста! Всеки ги гази и никой не е съвършен. Защо се притесняваш да изразиш себе си? И мен колко ме хокат и са на противните мнения и въпреки това си казвам моето. Какво от това? Нито ме хранят, нито ме поят - за какво да се притеснявам от хората? Щом си прецинил, че трябва да съдиш, ще съдиш и никой не оставяй да ти се бърка. Имаше и една приказка - на човека прощавай, но на дявола не. Съденето и прошката са си част от Божиите принципи и закони. Има си време и място за всички тях в живота, за да се прилагат. Има хора, които ще се променят от прошката - на тях ще прощаваме. Има хора, които няма да се променят от прошката в положителна насока - на тях няма да прощаваме, защото така ще им сторим зло. Та за всичко си търсим мъдрост и знание. Когато ги има, няма проблем, с Божията помощ ще постъпваме правилно. Не се притеснявам. Просто не обичам да се повтарям. Употребявам странна хуманност. Не е нужно във всеки пост да я показвам, за да бъда разбран. Твоето : Има хора, които ще се променят от прошката - на тях ще прощаваме. Е моето: Ще прощаваме само след внимателна преценка. Защото твоето: Има хора, които няма да се променят от прошката в положителна насока - на тях няма да прощаваме, защото така ще им сторим зло. Е моето: Няма да прощаваме, но не защото ще им сторим зло. Не! Простим ли ще им сторим добро. Няма прераждания, няма карма. Има откъсване от този свят и вечно преминаване в друг.Оставам съпричастен към чуждата болка. Оставам изпълнен с ярост към жестокото в човека. Съдя, мразя, обичам, съчувствам, за да пиша, но не с ръце, а със сърце - своето досие. След смъртта ми ще се преразглежда, за да ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 6, 2011 Доклад Share Добавено Декември 6, 2011 Едно момиче сподели преди време, как тя и нейна приятелка си вървяли по улицата и някаква групичка мъже взела да ги закача. Те не обърнали внимание на мъжете и онези започнали да ги замерят не с камъчета, ами с павета. За щастие не ги уцелили. Тук има външен, видим повод за проявяването на агресията. Но може да има и някакви по - дълбоки причини, за да се случи това събитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 6, 2011 Доклад Share Добавено Декември 6, 2011 Ако си ходиш по улицата и някой хвърли камък по теб, без ни най - малко да си го предизвикал с поведение, възможно ли е неговата външна агресия да е привлечена от твоя вътрешна агресия ? Ами ако този, който хвърля камъка е психично болен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 6, 2011 Доклад Share Добавено Декември 6, 2011 Не мисля, че в конкретните случаи става дума за психично болни хора. Пък и какво значение е ли и ли не е психично болен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 6, 2011 Доклад Share Добавено Декември 6, 2011 Не мисля, че в конкретните случаи става дума за психично болни хора. Пък и какво значение е ли и ли не е психично болен. Попитах, защото едно болно момче от нашия квартал точно това прави - скрит зад оградата на къщата в която живее хвърля камъни върху случайни минувачи и се смее неистово, ако уцели някого. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 6, 2011 Доклад Share Добавено Декември 6, 2011 В единия случай, хвърлящия не беше сам. Даже другия му направи забележка. Не ми се вярва да е бил чак невменяем. Във втория случай са били група мъже. скрит зад оградата на къщата в която живее хвърля камъни върху случайни минувачи и се смее неистово, ако уцели някого. Ами да го ограничат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Декември 6, 2011 Доклад Share Добавено Декември 6, 2011 Имах намерения да споделя някои неща за агресията и мира, но явно няма нужда, поне засега. Как се справяте с агресията по принцип? Как обръщате агресията в мир? Имали ли сте преживявания на живот и смърт от породена агресия? Или само повърхностни такива? Имах случай когато една погрешна дума щеше да ми коства живота и тогава просто си изчаках Божият отговор, който и дадох и настъпи мир. Наистина Слава на Бога, защото това не беше моя мъдрост, не беше човешка мъдрост, нито знанието което получих в онзи момент беше човешко. А скоро един мой близък щяха да го пребият заради една казана дума или по-скоро за малко не го убили. Та имате ли си представа, опитност изобщо от агресията и от всичко за което говорите? Обществото ни става все по-агресивно както забелязваме. Хората все по-малко търпят. Знаете ли как да се справяте с агресията в живота? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Декември 6, 2011 Доклад Share Добавено Декември 6, 2011 Поклон пред вас, великомъченици книжовници! Поклон пред вашите страдания под игото агарянско и пред лъчезарната ви памет! Поклон най-вече пред великото ви досещане, че накрай преписите на светите книги иде да оставите и нещо от себе си, нещо за народа си. Защото жив е бил народът, според както вие доказвате това нееднократно. С трепетна ръка, вкопчена от студ и болести, редили сте чернилото буква по буква: „Преписах аз, многогрешний поп Никола… …Да се знае кога беше гладна година, 12 пари ока жито… …кога дойдоха кърджалии у София… И това да бъде знайно, че беше трус велик, страх божи… Да се знае кога бе потоп на Знеполе…” С тем подобни екове от бедствия, плачове и сълзи, охкания и състрадания в стотиците приписки към евангелия и минеи, апостоли и триоди. И изведнъж - глас, който се издига над всички, глас силен и като че ли не от този свят: „1798. На един висок баир се намирам сега, сам в едно пусто село, наричат го Алванитохори. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и ми притъмнява. Виждам небето мътно. Но как да се защитя, къде да намеря спокойствие, та да ида там да живея? Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се към запад - и той ме застрашава. Обръщам се на север - и там гърми и се святка. Тичам към юг - и там е смрад. Виждам вълци как силно тичат и зверове как се нижат - всички побеснели и раздразнени. Обръщам се към небето със сълзи и извиквам: искам свобода в тая неволя!” Той дори и името си не оставил, тоя беден свещеник от Арбанаси, описал съсипването на селото си от пълчищата на Хюсеин паша. Но духът му, като е търсил изход в мрачната безизходица, е възроптал: “ИСКАМ СВОБОДА В ТАЯ НЕВОЛЯ!” Достатъчно, за да кажем, че в отеца е съзряла искрата на бунта, че той далеч е преварил своето време. Измежду стотиците приписки това описание се отличава и със своята сила на изображение. Тоя човек е бил писател. И то гениален писател, уви, оставил само няколко реда. Но тия редове, избликнали из кървите на сърцето, показват на света за кой ли път, че революциите се предхождат от Ботев и Пушкин, от Шандор Петьофи и Хосе Марти и че - тежко на тоз народ, който ги няма. Благодарим ти, безименни! http://literaturensviat.com/?p=28196 Едночасово мълчание в знак на признателност пред безименния борец за свобода ! ! ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Декември 6, 2011 Доклад Share Добавено Декември 6, 2011 Твоето : Има хора, които ще се променят от прошката - на тях ще прощаваме. Е моето: Ще прощаваме само след внимателна преценка. Защото твоето: Има хора, които няма да се променят от прошката в положителна насока - на тях няма да прощаваме, защото така ще им сторим зло. Е моето: Няма да прощаваме, но не защото ще им сторим зло. Не! Простим ли ще им сторим добро. Няма прераждания, няма карма. Има откъсване от този свят и вечно преминаване в друг.Оставам съпричастен към чуждата болка. Оставам изпълнен с ярост към жестокото в човека. Съдя, мразя, обичам, съчувствам, за да пиша, но не с ръце, а със сърце - своето досие. След смъртта ми ще се преразглежда, за да ... Стана ми много интересно. Не бих казала, че тези думи са точно мои. Приеми ги като думи от Петър Дънов към теб. В много случаи цитирам Библията, но точно тези думи бяха от Учителя/предадени от мойта уста/ и виждам, че по някакъв начин са ти въздействали. Излишно е да коментирам повече, защото Бог си има грижата за теб, както и за мен. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 7, 2011 Доклад Share Добавено Декември 7, 2011 Агресията си я има заложена във всеки човек. тя се проявява най- често, когато чувството за безсилие надделее. Ето защо проявата на агресия зависи от прага на търпението на всеки човек. Има хора, които не са изпадали в подобни състояния, защото обстоятелствата край тях са били благоприятни. Има хора с много нисък праг на търпимост и други с висок, едните минават за търпеливи, а другите за агресивни истината е, че и в двата типа агресивната форма на поведение съществува, просто се проявява на различен етап. А как да се справим с агресията........ да се съобразяваме с прага на търпимост на околните и да поддържаме балансирано нашия. Иво и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 7, 2011 Доклад Share Добавено Декември 7, 2011 Във връзка с това, че нечие спокойствие може да породи агресия у някои хора. Само дребни души биха се дразнили от спокойствието на друг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 7, 2011 Доклад Share Добавено Декември 7, 2011 Кой определя кои души са дребни и кои не? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.