Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Тих и приятен поздрав до всички тук


Recommended Posts

Искам да кажа че учението от Учителя ми изглеждаше невероятно :o ,

тъй като с прости думи явно се (по)казват сложни неща. :hypocrite:

Сега почвам да разбирам колко хармония се крие зад

тези от тях -

които съм проверил. Съвършенство -

сложното в простото, и простото в сложното,

се разкрива.

Eзика на Живота ....

...Колко засвидетелстван Живот, Любов,

Която постоянно тече щедро и обилно до теб -

предлагайки се винаги на една ръка растояние,

но никога натрапвайки се.... :o

***

И се надявам да продължава да е така (за мен)

/тъй като е казано,

всичко да проверяваме/.

Да споделя с тези които не познават един сайт (който и за мен е не съвсем познат):

с беседи от серия "Сила и Живот"

:feel happy::thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Искам да кажа че учението от Учителя ми изглеждаше невероятно  :o ,

тъй като с прости думи явно се (по)казват сложни неща.  :hypocrite:

Сега почвам да разбирам колко хармония се крие зад

тези от тях -

които съм проверил. Съвършенство -

сложното в простото, и простото в сложното,

се разкрива.

Eзика на Живота ....

Учителя говори на такъв език, че да бъде разбран и от професора с 4 висши и от простия човечец от село. Всеки намира по нещо за себе си. Голямо изкуство е това.

Благодаря за поздрава.

Светъл и приятен ден/нощ ти желая.

Иво

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти.

Светлина по пътя ти да има, братко.

И аз ви благодаря.

Животът да ви дава светлина според силата на очите ви.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

В съзвучие с темата

и с моето настроение днес,

с усещане за лято

поздравявам всички с това:

( източник http://www.beinsadouno.com/board/index.php...c=742&st=40

Благодаря, Мария-Мими )

spacer.gif

Моето доказателство

Пътувах между себе си и околния свят, в своето неразбиране, кръстосвах между два града, тичах – но не много, повече вървях. Забравях, че те има.

Заспивах и пак се събуждах. Отварях и затварях една и съща врата, връщах се постоянно. Забравях, че те има.

Ядях, за да забравя, дишах, колкото да не остана без дъх, говорех, не слушах, усмихвах се извинително, четях легнала, заспивах права. Забравях, че те има.

Разхождах новите си рокли, разсмивах се на сладоледените коктейли, не търсех и не исках. Забравях, че те има.

Вечер тялото заспиваше, вместо да се забавлява, че тиранина за малко не го управлява. Не знаех, че мога да съм му приятел. Забравях, че те има.

Залеза стандартно ме натъжаваше, изгрева проспивах. Забравях, че те има.

До вчера, когато на улицата се сблъсках с причината. Пристъпих тихо, но не успях да я подмина.

Да. Опитах се, но нямаше как!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...