Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е Истина?


Иво

Recommended Posts

Именно познанието на истината, но и то не зависи от човека.

 

А иначе за "абсолютна" истина можем да си чешем езиците, а също и други части, като краставите магарета може да се чешем и един друг :) хе хе

 

Та тази "абсолютната" истина много обича да разделя света на този и онзи, на това ни харесва, а онова не би трябвало да го има, на "аз ти казвам абсолютната истина" и "ти си противоречиш" :)

 

Търсенето на "абсолютна" истина е един очевиден за мен опит за контрол. Опит за контрол върху промяната, която е единствения що-годе постоянен закон в света.....защото има времена, когато идеите човешки стоят без промяна по 150 години.

 

Като знаем "абсолютната" истина си създаваме илюзията, че можем да контролираме промяната. А за да блокираме промяната (несъзнаваното ни желание), ние се опитваме да планираме промяната. Всяка планирана промяна е някакъв ступор и удобно стоене в зоната ни за комфорт, където приемаме, че след като тече времето, то тече и някаква промяна, което си е мисъл доста близка до белите престилки.

 

Но да, абсолютната истина си е постижима за човека. А "абсолютната" истина си е творение на човека...."гърголене във ваната".

 

"Абсолютната" истина може много лесно да бъде постигната чрез вяра. Ако е вяра сляпа, натрапена или резултат от забравена детска травма, още по-лесно.

Абсолютната истина може да бъде постигната единствено чрез приемане.

 

Абсолютната истина е абсолютно всичко около нас, до което имаме достъп, както и вътрешният ни живот.

Всичко, което съществува.

Всичко, което съществува, има право на съществуване, такова каквото е и е част от абсолютната истина. Колкото и нещо в него да не ни харесва.

 

Абсолютната истина можем да осъзнаем и да станем част от нея, само ако я приемем. Ако осъзнаем, че всяко щастие, болка, радост, падение, удовлетворение, страдание, откриване на детска градина и земетресение в старчески дом са част от абсолютната истина.

 

Ако се опитваме да научим абсолютната истина, това е добър начин да се затворим за нея и да намерим убежище в "абсолютната" истина.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Абсолютната истина може да бъде постигната единствено чрез приемане.

 

Истината трябва да бъде осъзната и разбрана. Само тогава тя има смисъл. Само приемането й не е достатъчно. Можем да приемем нещо казано от човек в който вярваме и без да го разбираме, но това е само временно. В един момент или ще трябва да разберем защо е вярно и да го запазим, или да разберем защо не е вярно и да го отхвърлим.

Линк към коментар
Share on other sites

 

Абсолютната истина може да бъде постигната единствено чрез приемане.

 

Истината трябва да бъде осъзната и разбрана. Само тогава тя има смисъл. Само приемането й не е достатъчно. Можем да приемем нещо казано от човек в който вярваме и без да го разбираме, но това е само временно. В един момент или ще трябва да разберем защо е вярно и да го запазим, или да разберем защо не е вярно и да го отхвърлим.

 

 

Ами току-що бе направена демонстрация на "абсолютната" истина. На мисленето, което отказва право на съществуване на част от това, което светът също е сътворил :)

Но и това може да върши работа....очевидно

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

На кое точно отказвам право на съществуване. И къде точно видя ума в разбирането. Виждал ли си еврейското дърво на живота. Погледни точно къде се намира ума и къде разбирането. И естествено, че всичко, което смятаме за истина, един ден трябва да бъде разбрано. На едно дете можеш да кажеш, че земята е кръгла, но то ще разбере казаното едва по-късно, когато се запознае с планетите и гравитацията. Не може да се задоволим само с познаването на истината. Не, детето съвсем естествено ще се запита, ама защо тогава хората от обратната страна на земята не падат? Учените в момента знаят за гравитацията, но не я разбират. И съвсем естествено е да правят опити в тази насока. Търсят гравитони или някакви други предполагаеми нейни носители, но те сами знаят, че не я разбират. Това не е проблем, защото се опитват да я разберат. Ако не го правеха, в момента щяхме да сме в каменната ера.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

"Когато човек се старае да разбере цялата любов, той се сразява, пречупва се гръбнака, става неврастеник, неразположен, мърморник, недоволен" От тук

 

Най-вероятно е така и с цялата истина. А понякога е очевидно, че е така :) :) :)

Линк към коментар
Share on other sites

Нали истината ни прави свободни? Как тогава от цялата истина (каквото и да разбираш под това) ще се прегърбваме и ще сме недоволни?

Линк към коментар
Share on other sites

Нали истината ни прави свободни? Как тогава от цялата истина (каквото и да разбираш под това) ще се прегърбваме и ще сме недоволни?

 

В търсенето на цялата истина. Виж как си недоволствал нагоре :)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Ако нещо е непостижимо, то не съществува. Но да оставим това настрана. Ти как така говориш за истината, след като дори и на думи отричаш да си я постигнал?

Линк към коментар
Share on other sites

Ако нещо е непостижимо, то не съществува. Но да оставим това настрана. Ти как така говориш за истината, след като дори и на думи отричаш да си я постигнал?

 

Ами готиното е, че може да ползваш истината, без да си я осъзнал цялата (не че може де).

Например ползваш гравитацията, или не я ползваш? :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: "Ти какъв си?"
Мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се,Beinsa Douno

Линк към коментар
Share on other sites

Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: "Ти какъв си?"

Мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се,Beinsa Douno

 

Лъжата е много интересна и на всеки в устата.

"Лъжата лети, истината пълзи" Ра Уру Ху

Линк към коментар
Share on other sites

"Истината ще ни направи свободни"

 

Все си мисля, че няма никаква истина в тези думи! 

 

Истината е, че сме свободни.

Изобщо не сме! 

Редактирано от Деяна
Линк към коментар
Share on other sites

"Истината ще ни направи свободни"

 

Все си мисля, че няма никаква истина в тези думи! 

 

О, има - всъщност това е голямата истина. Човек трябва да го преживее, да осъзнае преживяното адекватно, за да разбере Голямата Истина , скрита в тези кратки думи - във всяка от тях и във всичко, което стои зад тях. 

 

Наскоро четох една много интересна книга, в която се развиваше една добре известна теза за психотерапевтичния ефект на осъзнаването на събития, които са се случили в ранна възраст. Там, обаче, имаше едно обяснение, което не бях срещала или на което явно не съм обърнала внимание досега. Ключът беше не в самото връщане и осъзнаване на случилото се, а в осъзнаването на лъжата и истината, която е останала вътре в психиката ни в резултат на това преживяване (стресово като правило). Ние сме били малки и не сме можели да осъзнаем истината тогава и дълбоко в подсъзнанието ни се е загнездила изкривена някаква лъжа. 

Имаше примери - момиченце на детската площадка е ударено от топката на други деца докато копае нещо в пясъка. Стреснато, то плаче, майката го успокоява дълго.... Сцената минава и се забравя, защото едва ли е имало дете, което да не е преживяло нещо подобно. Години по-късно жената дълго се опитва да живее с постоянни подозрения, че някой ще я нарани неочаквано и в гръб.... докато осъзнае, че подсъзнанието на детето е изтълкувало и запомнило случката с топката! Нямало е как детето да осъзнае незначителността и случайността на удара в гръб - малко е било, а когато е пораснало, лъжата вече е била пуснала корени. Когато жената осъзнава истината за удара, светът и внезапно се променя..... Освободена от лъжата за "коварните удари в гръб", жената се ражда отново за истинския живот... Ще кажете - има удари в гръб - ами не, като се замислите, всички те са всъщност случайни топки на други деца, които си играят на нещо около нас.... 

Линк към коментар
Share on other sites

Това е пример написан в някаква книга. Каква е гаранцията, че автора не се прави на интересен? 

 

Някой може ли да даде личен пример за това твърдение, че истината ни прави свободни? Коя истина ви прави свободни? Ако вие не сте свободни преди това мислите ли че някога изобщо ще стигнете до каквато и да е истина?

Линк към коментар
Share on other sites

Ние разрешаваме въпросите, но не ги разглеждаме обективно. Нашите възражения са често лични. „Аз така мисля“. Всеки от своето гледище мисли, че неговият възглед е прав. Ккакъвто научен въпрос и да разглежда, човек все го разглежда от свое гледище. И духовният човек пак си има своето лично гледище, от което разглежда нещата. Истината, това не е философия.

Линк към коментар
Share on other sites

Е, добре, бях решила да не споделям лични неща, но явно ще трябва. 

След като прочетох книгата и този случай, аз като една не съвсем вярваща Дева, реших да приложа, да изпитам правдивостта на твърдението. 

Имах доскоро голям проблем - откакто се помня мразя много да се снимам, мразя да гледам снимки с мен и това ми нанася винаги много голяма травма. 45 години живях с комплекс за малоценност на основа външност. Големи беди ми докара и на мен и на близките ми. Успях да се отскубна от мъртвата хватка и ми беше останало само това - снимките - само те имаха силата пак да ме изправят на ръба на пропастта. 

Върнах се назад в най-далечните си спомени и.... си спомних! 

Била съм сигурно на не повече от 4 години, защото това са ми първите бледи спомени изобщо. Заведоха ме в някакво фото да ме снимат и аз много се вълнувах, представях си как ли ще изглеждат снимките ми. Имах много снимки, които баща ми беше правил, нооо - това беше друго! Едва издържах да минат дните и чаках баща ми на вратата - с трепет отворих плика, очаквайки да видя нещо, което бях виждала в детските си книжки и списанията на родителите ми. Но, нали се сещате вече, че аз съм била на 4 г. през 1963 г. - времето на чернобелите снимки и то с директно да си кажем лошо качество. както се казваше - "маймун-фото". Е, и като добавите, че това е било някакво забутано хасковско фото ... можете да си представите какво са видели детските ми очички.

Меко казано бях в шок три дни. Плаках, сънувах кошмари - никой не можеше да ме успокои, защото на снимката бях видяла някакво странно грозно по моите представи същество. Сигурно са се опитвали да ми обяснят, че снимката е с лошо качество, но как да разбере това едно 4 годишно момиченце. В главицата ми биеше една страшна камбана "Аз съм много грозна!" После случката с фотото потъна, но остана камбаната. И биеше в главата ми до 45тата ми година, когато успях да я преодолея по друг начин. Явно коренче е останало до тази нова година, когато си спомних всичко това и сега, на 55 години осъзнах ИСТИНАТА - онази детска снимка е била НЕКАЧЕСТВЕНА, а аз съм си била едно нормално момиченце. Е, не красавица неземна, но като всички малки момиченца - със своя собствена красота. 

 

На следващата сутрин излезнахме в Берлин на разходка с Емо и когато той насочи фотоапарата към мен, не усетих старото свиване на стомаха.... Бях щастлива и .... след третата снимка Емо ме погледна изненадан и ме попита - "Донче, какво се е случило с теб?" Аз не бях споделила какво мислих през нощта....

Ето това е - истински случай... пресен, пресен...

Линк към коментар
Share on other sites

"Истината ще ни направи свободни"

 

Може би изглежда малко абстрактно, но има много смисъл в това нещо. 

Но тука има няколко свързани мисли. Това вече звучи по друг начин:

 

"Опознай себе си и тази истина ще те направи свободен" 

 

Но има и варианти на това нещо за различните хора:

"Опознай себе си чрез другите и тази истина ще те направи свободен"

"Разбери как въздействаш на другите и тази истина ще те направи свободен"

"Опознай света си и тази истина ще те направи свободен"

Линк към коментар
Share on other sites

Донка, уважавам споделеното от теб, но просто е различно! Може би зависи кой каква истина търси. Мене истината не ме освободи. Не ме успокой. Мога да дам много примери с Таро. Истината не прави нищо. Тя дори може да те измъчи още повече. 

Линк към коментар
Share on other sites

Ако една истина не ни освободи, значи това не е била Истината.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е мое виждане и не го налагам. Аз съм го прочела на много места и съм го проверила в живота си. 

Да, трудно е човек да признае, че личната му истината в момента може и да се окаже не-истина в следващ момент. Много е трудно да се прецени кое е Истината всъщност. Аз за себе си съм приела този критерий - ако една лична истина ме освобождава и запазва (възстановява) безусловната любов в мен, значи тя е много близо до Истината. 

Линк към коментар
Share on other sites

Деяна ,

Истината за нас е като Любовта .Нещо което постоянно търсим , но още не сме опознали .Все нещо ни се изплъзва .Не знам дали тук срещнах идеята за пъзела .Хареса ми сравнението  му с ,,истината "от живота ни .Както Донка казва , ако нещо не пасва на голямата картина , не прояснява ,не облекчава , не освобождава е далече от Истината .

Истината ще те освободи , но няма да те извади от заключената стая .Само ще ти даде яснота защо си попаднал там и как можеш да се измъкнеш .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...