Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Истина?

Recommended Posts

Донка, уважавам споделеното от теб, но просто е различно! Може би зависи кой каква истина търси. Мене истината не ме освободи. Не ме успокой. Мога да дам много примери с Таро. Истината не прави нищо. Тя дори може да те измъчи още повече. 

 

Съгласна.

За един човешки кратък, много кратък живот, човешкото същество се сблъсква, среща и вижда много истини - от азбучни до сложни. И?

Нито една истина не може да е компенсация, нито утеха. Особено, ако се откъснем от абстракцията "истина" и отидем към човешката истина: болест, страдание, успех, победа. Всичко е кратковременно. Бивша слава. 

 

Единствената истина е, че децата се учат да живеят, а възрастните - да умират. Не съм го казала аз, но за съжаление, не мога да цитирам автора, не помня.

Ето ми една истина насреща, и то озъбена. 

 

Не съм научена да вярвам в Бог, не искам, нямам и желание, дори това ме отблъсква, досадно е за моя интелект.

Блазе на вярващите, техните компенсаторни механизми работят на пълна пара. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Единствената истина е, че децата се учат да живеят, а възрастните - да умират.

 

Това е истинска истина - освобождаваща. Поне аз я усещам така :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Единствената истина е, че децата се учат да живеят, а възрастните - да умират.

 

Това е истинска истина - освобождаваща. Поне аз я усещам така :)

 

 

Разбирам.

Аз обаче искам да живея вечно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ти си Душата си, истината е, че живееш вечно. Освобождаващата истина.

Само че за да може душата да живее и да се учи вечно, тя трябва  да се научи да се разделя с любов с тялото и личността си във всеки живот. А също да се грижи за тях с любов - те са безценно съкровище и са ни дадени даром... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ти си Душата си, истината е, че живееш вечно. Освобождаващата истина.

Само че за да може душата да живее и да се учи вечно, тя трябва  да се научи да се разделя с любов с тялото и личността си във всеки живот. А също да се грижи за тях с любов - те са безценно съкровище и са ни дадени даром... 

 

Ето тук концепциите рязко се отдлечават. 

Не съм нито Душата, нито имам вечен живот - казах, не търся концептуална компенсация в подобни сублимации. Антиномията е човешко-пожелавано. 

Видяла съм много неща за човешката душа, познавам я добре и зная, че е смъртна. 

 

Не помага нито любовта, нито отдръпването. 

Всичко следва закона на Умереността - нищо няма даром. Дори да "видиш" ясно в Таро не е даром.

Да оставим тази "мръсна" дума таро, но да видиш, да прозреш ситуация, каквато и да е, изисква усилие, интелект, жертва в този смисъл - защо никъде не е казано Блажени богатите духом, а е казано - Блажени бедните духом или beati pauperes spiritu ...

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лиула е права .Човек е това с което се идентифицира . Умът ни е много по мощен от простото огледало . Ето това е една малка но точна истина .

 

Това че виждаш . Това че чувстваш .Това че можеш да пишеш тук . Как го завоюва ?Как го постигна ?

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Александър.

Сам не знаеш колко е нужно това, което каза. 

 

Защото, често, истината прави хората затворници. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък вярвам в безсмъртието на душата.

Вярвам, че Бог е самата истина и верен спътник на душата.

 

Като просто съм се уверявала безброй пъти в това, имам предвид присъствието на Бог в човешкия живот.

 

Сигурна съм, че ще срещна много противници на това мое мнение, но като всеки друг участник тук имам правото да изкажа мнението си на глас и да застана зад него.

Не упреквам тези, които нямат вяра в себе си, които нямат религия.

 

Много пъти се е случавало така, че големи учени и много интелигентни хора са се обявявали за атеисти, а междувременно са правили научни открития за вселената, за това как функционира тя, един вид за големият архитектурен план на Бог и това на пръв поглед е парадокс.И си мисля, че именно атеистите са способни на това, да мислят хладнокръвно, радикално и да откриват отговори, които десетилетия човечеството е търсило. Тъкмо рационалният ум е способен на това, онзи, който не вярва в Бог.

Но си мисля, че Бог не случайно е избрал тъкмо тези хора да направят това, мисля, че Бог е имал план за тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството, че търсите някаква утеха в истината, някакво успокоение. Мислите, че истината ще ви спаси? Тогава нищо не знаете за истината! Никога не сте я откривали и никога не сте я разбирали. 

 

Когато откриеш нещо, нищо не свършва до там. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писах много, ала се загуби някъде. Все едно къде.

Мен ме смущава думата Бог. Но съм твърде уморена да обяснявам защо подобна имагинерна структура няма нищо общо с живота. 

 

Няма Бог, няма и божествени парадигми, човекът е сам на себе си.

Ако това е истина - да. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Лиула

 

Няма Бог, няма и божествени парадигми, човекът е сам на себе си.

Ако това е истина - да.

 

Да и ако това е истина гледай каква паника ще настъпи сред всички! :)

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намерих си декадентският пост:

 

Ина, знаеш ли, не ме интересуват нито атеизма, нито богопримиренчеството, и двете състояния са ми противни. 

Фрази не мога да коментирам, коментирам само човешки състояния. 

 

И в тази връзка, се сещам за нещо смешно - всички нещастници, които са зле, почват да примират пред Господа, с някаква нуминозна архетипна сила да задвижи мъртвата им душа, спят по църкви, по поляни, по треви и ливади ...

 

Винаги това ме е отвращавало. Защо?

Защото е бягство. От човешкото. 

 

На никой бог не му пука ти как си, добре ли си, жив ли си, прав ли си, свириш ли на цигулка, на 500 или на 10 години си - ти си твоят свят и няма Бог като рефлексия, който да те отрази. 

Бог е мъртъв, защото нуминозно е такъв - убит е. От нас самите. 

 

Няма Бог - всеки ден, в Испания, където още има борби с бикове, умира по един Бог и така е било през последните столетия.

Нима някой може да изкупи това?

Нито вярата в Господ, нито друга, преекеспонирана вяра може да изкупи страданията на животните. Няма такъв Бог, който, още, по древнобиблейски да изкупва страданието ....

Или още ще застъпваме тезата за изкуплението.

 

О, без евреи, моля. Къде е нашето изкупление, вяра, сила и мощ?

В тъжните ни поети ли, загиващи на фронта или в тъжните ни герои-поети като Левчев-баща?

Ние не живеем нашия живот, живеем живота на измисленото бъдеще. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивета не те карам да вярваш в Бог, бъди това, което си. Аз съм в мир с теб. Но не можеш да ме разубедиш в съществуването на Бог. Нека всеки бъде това, което пожелае, без да го натрапва на другия.

Пишеш чудесно, но моята истина е друга, просто сме различни. Приеми този факт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята истина няма общо с никого.

Има общо само с Таро. 

 

А там - има твърде малко хора. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пожелавам ти да се увеличават хората от света на Таро и най-вече да срещнеш повече хора, които да намираш за достойни твои приятели и последователи. Това ти го пожелавам от сърце и искрено се възхищавам на таланта ти за Таро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истина открих и в много от постовете тук, тъй като си направих труда да се разходя в темата. :)

 

За мен тя е имперична величина, непроменяема за всички времена на човечеството, колкото повече хора споделят една истина, толкова повече тя оставя наследство в живота на хората, като тук не говорим за някакви идеали, естетически категории или философски разбирания. Истината е една, независимо на колко езици ще се каже или колко различни хора ще я повторят. Тя е онази пътеводителна, която понякога криволичи, понякога е абсолютна права, а понякога е идеална сфера, може и да бъде многослойна сложна структура. Истината е онова знание, което идва след много опити, проба грешка и т.н, всеки си плаща за късчето истина, което ще се разкрие пред очите му в рамките на един човешки живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.

56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

 

57 А защо и от само себе си не съдите що е право?

Лука 12

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, уважавам споделеното от теб, но просто е различно! Може би зависи кой каква истина търси. Мене истината не ме освободи. Не ме успокой. Мога да дам много примери с Таро. Истината не прави нищо. Тя дори може да те измъчи още повече. 

 

Различните хора са различни, но има някои сходни явления. 

 

Когато някои научава истини и се развива в някаква насока, ги има моментите, когато енергията, жизнената сила, ресурсите, емоциите падат и просто няма ресурси човек да върши нещо или да се наслади на истината. Иска се време за възстановяване.

 

Колкото човек иска ускорено да "работи над себе си", толкова повече "пада", става уязвим и към дребното въздействие от страна на околните; опитва се да намери подкрепа в храна (това да), но и в алкохол, наркотици, екстра секс, което само задълбочава появилата се печалностт в страхове и злостни състояния. 

 

От друга страна няма как да няма негативни емоционални състояния. Те са част от осъзнаването. Няма как да разбереш една истина. без другата част от нея - негативното преживяване. А истината остава неусвоена, ако не се прегърне и негативното от нея - и поради тази причина продължава да бълва негативни състояния, докато се усвои урока. 

 

С задълбочаването на ситуацията човек или се отказва от духовния път и става например ревностен християнин, или се проявяват различни психически състояния. 

 

Няма как логически да оценим истината. Както казва П.Дънов много науки са доказали логически много неща, но това не означава, че са истина. 

 

Мислите са основен източник на терзания и то главно чрез премисляне и чрез спомените за негативни чувства. Но няма как да променим мисленето си с мислене. Пак от П.Дънов - "висшите мисли идват чрез висшите чувства".

 

Как става процеса на отърваване от мисловните терзания навличащи спомени за негативни мисли?

Чрез нови мисли, които идват в резултат на НОВИ чувства. 

Как идват новите чувства? Няма как да дойдат без нови преживявания.

Процесът: нови преживявания -> нови чувства -> нови мисли

 

Не може човек да прави едно и също и да очаква да се "подобри".

 

Когато научим нещо за истината от Таро или каквато и друга система за гадаене, това излишно и допълнително натоварва мисловния апарат. Не носи никаква промяна в мисленето. Истината е дошла без да е подплатена с преживявания и е като един кърлеж.

Това при условие, че е получена истина. Ако нещо е изкривено, става още по-зле. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лиула ,

тук няма имагинерна структура . Тук има три букви . Как наричаме живота е безмислено да обсъждаме .Просто сме рожба на една култура .Не си по различна от останалите .Само си избрала своята структура , да отрича , да разделя , да показва обратното ,за да си различна .Това е чудесно , да се самоосъзнаваш и самодоказваш . Но явно не ти е достатъчно , за да заявяваш : Бог , да аз го отричам ...с таината надежда , някой да ти помогне .

Е , няма външна сила способна на това . Силата (както казва Дънов) е в магическата ни пръчица .И точно истината е , което ни учи да я използваме .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Александър.

Сам не знаеш колко е нужно това, което каза.

Защото, често, истината прави хората затворници.

:)

Да обънатата , разкъсана , приета частично .

Но това си е наш избор .Да се оградим с парчетата , нашите си . Да се пазим от ,,чуждите" .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Благодаря, Александър.

Сам не знаеш колко е нужно това, което каза.

Защото, често, истината прави хората затворници.

:)

Да обънатата , разкъсана , приета частично .

Но това си е наш избор .Да се оградим с парчетата , нашите си . Да се пазим от ,,чуждите" .

 

 

Това да се пазим от "чуждите" си е част от човещката любов, от любовта за оцеляване, която прилепва човек към семейството. Ситуационният парадокс е, че човек, колкото повече се прави независим от идеите и схващанията на другите ("чуждите"), толкова по-зависим е от връзките със семейството на родителите си дори да мрази тези връзки и да твърди, че вече не съществуват. 

Над тази човешка любов има друга, която не бих нарекъл Божествена, но това е любовта, която признава съществуването и правото на място на всяко нещо, което съществува. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо не ми работи бутона за цитиране.

Но исках да цитирам Божидар, с думите за онази любов, която признава съществуването на всяко нещо и  правото на място на всяко нещо, което съществува.

Смятам, че това е от особено значение, за собствения ми свят и за света изобщо. Правото на всеки да съществува е изконно право и в демократичния свят и в съвременността. Това правило би могло да се обособи като част от закона за любовта, разгледано дори и езотерично или философски.

     Какво толкова е трудното ще каже някой да се остави всичко, което е под небето да съществува, ами трудно е, даже тук в един разноцветен форум някои хора трудно се сдържат от коментари, изпълнени с непоносимост и омраза. Но такава е човешката природа, на онези, които не желаят да бъдат част от промяната, от хората на новото време. Нали за това си говорим? Нали това е и смисълът на тази тема. Отговорът на въпроса : "Що е истина" нали е с цел да се просвети човек, да добие ново знание за света, да отвори онези кътчета на съзнанието си, които са били спящи до този момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама се получи страхотно шоу поне, ха-ха. Добре че имам филм за доглеждане. Смятам да направя правилното нещо и да отида да си догледам филма. Приятно обсъждане на истината. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×