Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Истина?

Recommended Posts

Cryptophore

Виждам как не казваш нищо конкретно и се въртим в кръг.

Помолих те изложи тази теория по смело и по-разбрано, защото ми е интересно, а не, защото те слагам за анализ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, що за влечение - да се прави добро някому? ... перверзия? Психологически имам предвид. То е като майките, които тъпчат децата си все за добро.

се трансформира в търпението да го оставим сам да направи най-доброто за себе си...

Благодаря за урока. Сега осъзнавам, че и аз не винаги успявам да се овладея и реагирам с реплика преди да прочета казаното от другия докрай. Всъщност ние мислим по един и същ начин, оказва се. Само че при мен е "заоблен", при теб - вони на отходна яма. Всеки както ги усеща и в какъвто свят живее - Господ иска да ги има и двата свята явно! Да бъде волята му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще задам въпроса по друг начин:

Тази неистина, в която съществуваме или не съществуваме, защо да няма смисъл? Поради кое съществува несъществуващото? Поради що го има всичко това. Или мислиш че несъществуващото съществува само по себе си?

Това не е ли отново вид истина?

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам за неумереността и грубия език който използвах във форума.

Грешката беше при мен.

Моля да ме извините, Cryptophore, Нико, уважаеми дами и всички приятели тук.

с уважение и съжаление,

Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Cryptophore, истината е истина, но е различна за всеки човек. Всеки достига някога до нещо, което го удовлетворява и нарича това нещо истина. Разбира се това е неговата истина.

Да разбирам ли, че ти все още преглеждаш всичките тези “истините” наречени от теб – корените на всички плевели в липсващата градина, която градина е твоята липсваща истина?

Разглеждаш всички “корени” като внимаваш да не се влияеш от тях, да не би без да искаш отново да засееш лисващата градина с лъжи – плевели.

Това ли да разбирам?

А замислял ли си се, защо съществува градината, корените в нея и отходната яма?

Чие творение са те?

Какво ли има отвъд тях?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като отбележим, че се въртим в кръг трябва ли да продължим с постоянен лек наклон. Ако целта е да копаем - да(като по анимациите), ама нашата цел това ли е? Ако е, значи сме търсили и намерили мястото, само трябва да изровим имането. Ама кой от нас така се усеща? Да му кажа, че малко се пообъркал и да се пораздвижи преди да е атрофирал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще задам въпроса по друг начин:

Тази неистина, в която съществуваме или не съществуваме, защо да няма смисъл?

Синева, аз не установявам неистина. Ако го направя, се потапям в досадния модел истина-неистина. Ще дам пример колко неприятно работещ е моделът истина-неистина. Форумът! Или който и да е разговор. Всеки установява своята истина/колко лош е вкусът на разбирането, че всеки има право на собствена истина/, което не значи, че той търси някаква истина, напротив, въпросният "всеки" вече притежава своята истина, тя е открита и забита в сърцето му като обелиск. Един интересен психологически момент: колкото повече човек е убеден в истината си, което значи, че я счита за вече открита, толкова повече на всеослушание твърди, че е в процес на търсене. Един форум или един разговор не е среща между търсачи, а сборище на истинолози. Но в истонолозите се прокарва едно кокетство, отново лош вкус - да се съгласяват с чуждата истина, да откриват сходства между истините си. Това е само привидно. Това е заход към налагане на собствената, вече открита истина. Тези думи не са ориентирани толкова към всички други, а най-вече към мен.

Виждам как не казваш нищо конкретно и се въртим в кръг.

Помолих те изложи тази теория по смело и по-разбрано, защото ми е интересно, а не, защото те слагам за анализ.

За да приложа горните си думи, възможно най-добросъвестно, аз трябва да гледам на себе си като непритежаващия истината. Самото виждане за това не е моята истина, напротив то е един шамар за истината ми, ритане на подпорите й.

Как така се оказа, че с моята намеса в темата се завъртяхме в кръг. Я вземете всички и прочетете темата отначало до моята намеса. Стоене на място, сладки приказки, трошици човешки истини, привидни единодушия.

Ех, грубият език! Колко плоден е той, какъв урожай следва след него! Грубият език не пробужда, той не е месиански, той е просто амоняк в носа на замаяните. Макар да не считам, че съм ползвал груб език. Но понеже не съм си у дома, а във форум, ще се старая да се придържам точно под чертата на последния си пост, за да не се налага нова забележка.

Разглеждаш всички “корени” като внимаваш да не се влияеш от тях, да не би без да искаш отново да засееш лисващата градина с лъжи – плевели.
Не, не. Това не е някаква си превенция, някакъв страх от заблуди, щото би било точно реакция на мислещия в истини-неистини. Дали засявам липсващата градина с лъжи или истини е едно и също. Просто копаеш, както просто дишаш. Просто гледаш плевелите, това си ти. Но равенството между плевелите и теб не трябва да се разглежда като истина. Хайде като за начало да го наречем работна истина, чието бъдеще, след пълноценната употреба, е да изтрием истинността на работната истина.

Само че при мен е "заоблен", при теб - вони на отходна яма. Всеки както ги усеща и в какъвто свят живее - Господ иска да ги има и двата свята явно! Да бъде волята му.

Думите на Донка са чудесен пример за действието на работната теория. Тя благодари, това е повече от съгласие с мен, и накрая какво - горния цитат. Преводът му е такъв - ти си имаш истина, аз си имам истина, всеки има право на истина. Да ама моята истина е истина, а пък твоята вони. Аз знам, че Донка няма да ползва груб език, но ако продължавам да тикам отходни ями изпод носа й, някакси, в някой сън ще ме застреля от упор.

Изпитание за всяка истина е пълният отказ от нея. Може и по-друг начин - обеси истините си, по треперещата си ръка ще познаеш какъв роб си им бил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз знам, че Донка няма да ползва груб език, но ако продължавам да тикам отходни ями изпод носа й, някакси, в някой сън ще ме застреля от упор.

Ако под "застрелване от упор" разбирате да почистя отходната яма и да дам съдържанието и като храна на калифорнийските червеи, за да ми произведат тор, от която цветята ще се "скъсат" да цъфтят, доматите ще имат невероятен вкус, а сливата ни ще радва децата от квартала.... ДА - ще я "застрелям" ямата. Но ще оставя свободен всеки, който иска да рови в нея и дори ще му се радвам. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Форумът! Или който и да е разговор. Всеки установява своята истина/колко лош е вкусът на разбирането, че всеки има право на собствена истина/, което не значи, че той търси някаква истина, напротив, въпросният "всеки" вече притежава своята истина, тя е открита и забита в сърцето му като обелиск. Един интересен психологически момент: колкото повече човек е убеден в истината си, което значи, че я счита за вече открита, толкова повече на всеослушание твърди, че е в процес на търсене. Един форум или един разговор не е среща между търсачи, а сборище на истинолози. Но в истонолозите се прокарва едно кокетство, отново лош вкус - да се съгласяват с чуждата истина, да откриват сходства между истините си. Това е само привидно. Това е заход към налагане на собствената, вече открита истина.

Не е неверно. Андерсен описва една вълшебна градина (в "Снежната кралица"), в която много мили, красиви, симпатични цветя разказват винаги с голямо удоволствие... само собствената си история и съвсем не могат да излязат извън нея.

Но самият факт на участие на Cryptophore ме навява на подозрението, че май му се иска да не е точно, или само така! Иначе защо човек ще употребява толкова думи, за да каже и на себе си и на тези, с които уж говори, че нито говорят, нито има смисъл да се опитват, щото даже и не разбират, че са далеч от истинския разговор?

Тези думи не са ориентирани толкова към всички други, а най-вече към мен.

Е, има светлина в тунела!:) Даже не е от насрещния влак!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Просто копаеш, както просто дишаш. Просто гледаш плевелите...

Как гледаш плевелите?

С какво гледаш плевелите?

Дай дефиниция на твоето гледане.

:hmmmmm:

Cryptophore интересно е какво обяснение ще дадеш за живота като цяло!?

Защо си ти?

Истината, която аз считам за истина, обяснява всеки един мой въпрос.

Това ме прави щастлив! А защо да живея нещастно? Като ще живея някак си, по-добре да е щастливо! За да живея пълноценно и да мога да се радвам на това, което е. Дори това, което е, да не е, аз се чувствам жив и за мене то е.

Ти жив ли си? Как се чувстваш?

Прилича ми, че не знаеш, дали съществуваш със сигурност?

:hmmmmm:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Що е Истина??? За мен Тя стой над всички неща почти винаги,защото Истината е над всичко и когато е в преднина,тогата е Прекрасно ..... :angel:

"Които знаят истината ,не са равни на ония,които я обичат,а тия които я обичат ,не са равни на ония ,които и се радват"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Прекрасно, мъдро, точно казано!

Благодаря ти и добре дошла при нас Александра! :feel happy:

Да, може би това е Истината - че всяка Истина е по своему красива и истинска и най-красивото е, че всички Истини са различни.... като хората, които ги носят в себе си.. :angel: Аз лично предпочитам да се радвам на истините - и моите и на другите хора...

За плевелите... ами зависи какво наричаме плевели... Нали знаете, че едни от най-лековитите растения са плевели?... Плевели ги наричаме, когато пречат на посаденото от нас, а това се случва, ако не се грижим редовно и старателно за "градината" си... :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре наричаш цитат мъдър, но ми се вижда противоречие в отношението ти. Ако говорим за тези истини, които ти споменаваш, то няма индивид, който да не знае истината, което пообезсмисля цитатчето. А всъщност, мисля, че няма индивид, който я познава понеже Тя самата е над индивидуалността и може да се докосваме до нея само когато и ние се издигаме...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще съм ти благодарна, ако ми разясниш в какво конкретно виждаш противоречието в моето отношение (към цитатчето, доколкото разбирам).

няма индивид, който да не знае истината, което пообезсмисля цитатчето.
Всъщност според мен точно в това е смисълът на цитата. Това, което за себе си прозрях благодарение на него е, че:

Всеки има своите истини, които "знае". (Те могат да бъдат както "добри", така и "лоши" истини - т.е. в живота има и рози, но розите имат и бодли, а някъде близо до тях има и помийни ями.)

Някои от нас не просто "знаят" истините си, но ги и обичат. За мен това означава, че тези хора вече са трансформирали "лошите" си истини - бодлите и отходните ями - в уроци, за които благодарят.

Има и такива духовно извисени хора, за които всичко, с което се срещат в живота си е Истината и тя винаги е повод за радост. Те не я търсят, не я делят на "добра" и "лоша", не я трансформират.... Те я изживяват спокойно, внимателно и щастливо и благодарят за нея с радост.

Тя самата е над индивидуалността и може да се докосваме до нея само когато и ние се издигаме...

:thumbsup: Съгласна. Това, което написах по-горе според мен е процесът на издигане към Нея, пътят, по който Егото ни доброволно отстъпва властта си на Любовта , която носим в себе си.

Много ми е интересно какъв е твоят Път към Истината, как да се издигнем така, че да се докоснем до нея? Или може би на нас изначално този шанс ни е отнет? :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината, която аз считам за истина, обяснява всеки един мой въпрос.
Синева, така написано, твоето изречение прави истината… как му се вика… а, да – предикат на въпроса. Ти не постигаш истината питайки. Ти ползваш вече дадената истина като ключ за въпроса си. Истините не обясняват, защото обяснението е умората да питаме. Ще ти кажа каква е според мен тайната на въпроса. Това е чувството за възбуда от липсата на отговор, това е въпросителността на въпроса. Ти сякаш бързаш да получиш отговор, понеже въпросът сам по себе си ти се струва недостатъчен. Въпросите са бременни жени, сами по себе си те са цялостни. Бременността иска не бързане за раждане, тоест даване на отговори, а търпение. Ето как си мисля, че звучи психологически твоето твърдение.

Раждането, което считам за нещо добро, оправдава всяка една бременност.

Някои жени забременяват, защото искат да родят, при тях целия процес е възнамерен. Други жени, и това са здравите жени, забременяват не със съзнание за раждане, а поради естествеността на съществуването си, те не мислят жената в себе си, защото те са Жената.

Истинолозите са хора, които не понасят въпросите, защото въпросите ги тревожат, мъчат ги, те искат ясни и неопровергаеми отговори. Истините.

Прилича ми, че не знаеш, дали съществуваш със сигурност?
Ти на практика ме питаш дали искам да съществувам? Това е въпрос на истинолог, в подплатата му се крие отговора. “Аз имам истина, следователно съществувам”. Ето го мотото на истинолозите. На тях истината им е нужна, за да си докажат, че съществуват. Ако им кажеш, че няма истина, те го приемат като отричане на съществуването. Онзи, който има нужда от доказателства, че съществува, значи се съмнява в съществуванието си. Пристрастява се към истини.

Cryptophore интересно е какво обяснение ще дадеш за живота като цяло!?

Тоест да ти кажа моята истина? Животът и съществуването не се нуждаят от обяснения. Когато започнеш да обясняваш защо обичаш, спираш да обичаш.

Защо си ти?
Наистина неприятен въпрос! Твърде много отговор има в него. Каква ми е причината ли ме питаш? Какво ми е предназначението? Кой съм аз? Ние преди всичко трябва да се научим да питаме, което значи да освободим въпросите си от предпоставени истини.

Как гледаш плевелите?

С какво гледаш плевелите?

Дай дефиниция на твоето гледане.

И за да не пропадне разговора ни в две напълно непресичащи се писти, ще ти дам един отговор в стил “истина”. Гледането е постоянната грижа да съм свободен от предразсъдъците на истините си. Виж, Донка би гледала с любов, което най-често си е натрапване. Ако ли пък кажеш, че моята дефиниция за гледането е моя истина, си го спести, това ще значи, че не си разбрал какво имам предвид.

Багира, всичко вървеше добре, докато не написа “светлина в тунела”, кажи ми, защо ти трябваше това? Колко ми хареса сравнението с приказката на Андерсен! Както и психологическото ти проникновение за намеренията ми, но тая светлина в края, пу-у… Правим, струва ме и все на истина/светлина/ се натъкваме. Хей, тая светлина тъмнее, тя не е шанс, а най-злият господар – нашите истини.

Донка, дори като метафора желанието да нахраниш калифорнийските червеи си е перверзия. Откъде това желание? Мислиш ли, че е естествено? Сякаш толкова ти се иска да филантропстваш, че не пропускаш дори червеите. Аз не знам дали калифорнийските червеи произвеждат тор, но явно твоята Истина е “ще комбинирам всичко така, че всички ще са щастливи”. Но само нещастливият човек има за идеал щастието на другите. Алтруизмът винаги е хипертрофирал егоизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, тук грешиш! Не се намират отговорите, заради умората от въпросите! Тука умора няма. Когато липсва отговора търсенето става все по-"ожесточено". Все едно да кажеш, че гладния се уморява от глада. В много рядко случаи се получава това примиряване, но примиряването не винаги е плод на фалшиво измислен отговор. По някой път се случва да има просто умора от търсенето, докато се получи нов импулс за търсене.

Просто споделих моята истина, която не е плод на умората или на фалшифициран от ума отговор - заблуда. Просто тази истина ме удовлетворява. Сърцето ми се изпълва със живот и всичко става красиво.

Дано да не е илюзия. Ако бях на 100% сигурен нямаше да присъствам във форума, както и ти - колега! :)

Нямам против да търся истината с когото и да е! Или по-скоро да се убедя в моята на 100%.

Поздрави!

:v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хей, тая светлина тъмнее, тя не е шанс, а най-злият господар – нашите истини.

Доста повърхностно изречение, според мен.

Но Дънов говори за черна светлина. Знание което заробва например как да се лъже или как се убива човек, как да се мами чрез ласкателства и пр.

Различаването е важно качество.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Алтруизмът винаги е хипертрофирал егоизъм.

:D Ей на това му казвам аз ....шегаджия! :D Супер извод, ако е сериозен. Знаеш ли, ако не гледаме в чинията на ближния, живота ни е по лесен. Тогава няма да е нужно да хипертрофираме!

Редактирано от izgrev

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се поровя малко в душицата на истинолога. По какво можеш да го познаеш? По това, че търси истината? О, не!!! Хиляди пъти не! Точно обратното, истинологът е разпознаваем по това, че вече е открил истината. Навярно, той ще ти разкаже как е търсил истината, поради което ще извади от миналото си някоя мелодраматична история, ще я изцеди, а от празното й сърце ще изнамери истината. Истинологът винаги облича истината в словосъчетанието “моята истина”. На пръв поглед това е скромност, едва ли не съзнание, че не желае да ти натрапва своята истина. Всъщност зад “моята истина” се крие животински защитен механизъм. В общи линии този механизъм представлява следното:

– истинологът изпитва ужас от това, че може да изникне аргумент, който да срине основанията и същността на неговата истина. Затова той е изнамерил своя универсален контрааргумент – въпросната “моя истина”. Тази истина е “моя” доколкото очертава едно поле на неприкосновеност по отношение на “чуждата истина”. Така “моята истина” ще остане недосегаема за “чуждата истина” и за чуждия аргумент”, а това е досущ като в приказката на Андерсен, за която спомена Багира.

Когато липсва отговора търсенето става все по-"ожесточено".
Синева, ще ти кажа как истинологът се е превърнал в това, което вече е. Някога той се опитал да търси истината, но е бил слаб търсач. Въпросът “Що е истина” за него е бил тежест, нещо повече, той е чувствал тоя въпрос като агресия. Той не е знаел, че силата на търсача е не в откриването, а в омаята на самото търсене. Търсачът никога няма да се ожесточи от своето търсене, та то е неговият най-любим свят. Слабият търсач, или най-вече никаквият търсач, е ожесточеният човек. Понеже за него въпросът няма стойност, а само отговора, ще е нормално, когато липсва отговорът, истинологът да започне да мрази. Той се ожесточава.

Все едно да кажеш, че гладния се уморява от глада.

Това е вярно, но е довод не в твоя, а в моя полза. За същински гладния, гладът е двигател, инстинкт, това е търсачът. За привидно гладния, гладът е умора, гладът го сломява, той мрази глада. Той цени хапката и търбуха, а това е истинологът – ситият от своите истини.

Просто споделих моята истина…
Хей, приятелю, сподели своите търсения, а не своите истини! Няма такова нещо като “моя истина”, има “моя заблуда”. Понеже теб те влекат дефинициите, ще ти кажа тази за търсача – той е пътник, който е нарамил сто заблуди, а по своя път открива още десет пъти по толкова. Но тези заблуди са безценни, защото за заблуди, които са част от едно пътуване. Чистата заблуда е тази на истинолога – тя е заблудата на човек, прекратил своето пътуване. Чистата заблуда е истината от типа “моята истина”, има нещо онанистично в това словосъчетание, не мислиш ли?

Нямам против да търся истината с когото и да е! Или по-скоро да се убедя в моята на 100%.

Синева, наистина ли искаш това? Ще ти кажа аз какво искам. Аз искам да търся истината, но не с тези, които считат, че са открили истината, още по-малко с тези, които тръбят, че са открили “своята истина”. Аз искам да търся истината с тия, които разпознават в покълналите си истини своите заблуди, с тия, които пътуват, а не шарят с очи за първата страноприемница “Истина”, в която да приспят клетите си умове. И преди всичко, аз не искам да се убеждавам на 100% в коя да е истина, а още по-малко в някаква “моя истина”. Аз искам “моите истини” да пропаднат, да се сринат, да изтлеят, аз искам върховни изпитания за “моите истини”. Аз искам да съм търсач, ако ще да копая в отходни ями. Защото ако отнапред смятам, че истината няма как да е в отходна яма, то аз вече съм се нагълтал с истина за това къде може да е истината. Всъщност един търсач дори не търси истината. Той просто търси.

Но Дънов говори за черна светлина. Знание което заробва например как да се лъже или как се убива човек, как да се мами чрез ласкателства и пр.
Валентине, що не вземеш да си прочетеш отново всичките постове. Да видиш съгласията си с другите, явните и скритите комплиментите. Та ти не можеш да удържиш желанието си да се харесаш, както и опитите си да кажеш нещо умно в две изречения. Да изпратиш над четиристотин поста за три месеца не е имане какво да кажеш, а копнеж да препотвърждаваш истини, правоти и ласкателства. Ако бях откликнал на извиненията ти за грубия език, досега щях да съм ти първа дружка. Ето това е черна светлина, дето се чуди как да се белоса.

Знаеш ли, ако не гледаме в чинията на ближния, живота ни е по лесен. Тогава няма да е нужно да хипертрофираме.

Изгрев, алтруистът е най-гледащият в чинията на ближния. Неговото оправдание е, че ще сложи нещо в чуждата чиния, а няма да вземе или да завижда. Само от “алтруисти” съм чувал рефрена – “Ах, какъв неблагодарник”. Знаеш ли с какво храни алтруистът ближния си? С топче сирене доставено с танкери и лайнери истина. Ако не приемеш дори частица от истината на алтруиста, той ще те намрази и ще иска да му повърнеш сиренцето. Всички убийци по съдилища и затвори твърдят, че убитият ги е ощетил, те са му дали, той не се отблагодарил. Няма убиец да не гледа на себе си като на велик алтруист. Междувпрочем точно убийците най-държат на “своята истина”.

Въобще пазете се от тези, чиято истина е да нахранят калифорнийските червеи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като говорим за истина, да разкажа нещо интересно.

Пети век пр. Хр. Анаксагор е бил един от многото софисти. Още като малък той заявява, че Слънцето е много нагорещен камък и след известно време част от него ще се откърти и ще падне на земята. След известно време наистина горяща топка пада в Гърция. Като се установява, че бивщата горяща топка е вече истинал камък, се разбира, че НАИСТИНА Слънцето е нагорещен камък, а безизвсестния дотогава Анаксагор става най-търсения и популярен софист. Гърците разбират, че учението му е ИСТИНА - нали самата природа го доказва...

След като НАИСТИНА Слънчо е от камък, защо ние не вярваме в това, защо не го знаем?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Благодаря за препоръката за пазенето и за профилите на истинолога и алтруиста... :v:

:v:

Аз искам да търся истината, но не с тези, които считат, че са открили истината, още по-малко с тези, които тръбят, че са открили “своята истина”. Аз искам да търся истината с тия, които разпознават в покълналите си истини своите заблуди, с тия, които пътуват, а не шарят с очи за първата страноприемница “Истина”, в която да приспят клетите си умове. И преди всичко, аз не искам да се убеждавам на 100% в коя да е истина, а още по-малко в някаква “моя истина”. Аз искам “моите истини” да пропаднат, да се сринат, да изтлеят, аз искам върховни изпитания за “моите истини”. Аз искам да съм търсач, ако ще да копая в отходни ями. Защото ако отнапред смятам, че истината няма как да е в отходна яма, то аз вече съм се нагълтал с истина за това къде може да е истината. Всъщност един търсач дори не търси истината. Той просто търси.
:thumbsup:

Много ясно си ги подредил " Аз искам... и аз не искам " , признавам си че ми допада изказа ти.Накара ме да се замисля относно :

Всъщност един търсач дори не търси истината. Той просто търси

Аз се стремя към Истината, ама без да я търся :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че целта си е цел и не трябва да се бърка с метода за постигането и.

А когато методът ти стане цел – по-голяма и единствена, тогава не знам...

Да търсиш заради самото търсене, а не заради плода от търсенето?

До какво ли довежда това? Може би, до безсмислен кръговрат!

Ами защо, не се живее заради живота, а се тормозим с мисли? Също е толкова безсмислено, като това, да се търси заради тръпката от търсенето. Това не ми прилича и на животински инстинкт. Там поне е ясен смисъла. B)

Че защо тогава имаме ум, ако не го използваме, а се впускаме в нещо такова?

Защо имаме по-развит ум от животинския?! Всъщност не се изисква много еволюция, за да търсим заради самото усещане и насладата от търсенето!

:hmmmmm:

Ако Библията е "плевел", то Исус Христос и пророците са

"неопитни земеделци".

Само истината издържа на времето. Всяка една лъжа е разобличена.

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×