Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Истина?

Recommended Posts

Ти, Синева, си апотеоз на истинолога! А аз няма как да не съм очарован от сгодния случай, който в тъй добра светлина те е пред-метнал изпред очите ми. Аз извлякох ДНК-то на истинолога най-вече от твоите постове. Но признавам, последните ти думи са красотата на неосъзнатата откровеност:

Cryptophore, от мнението ти е видно, че не познаваш същността на истинския истинолог.
Ето я в чист вид същността на истинолога, тя е едно саморазпознаване – “истинския истинолог”. Няма нищо по-досадно от тавтологичната убеденост на истинолога, от нездравия му стремеж да утвърждава и преутвърждава истините си. Затова когато речеш на истинолога “търсене без цел”, той не разбира, та за него такова търсене е залитане в бездна. Или пък изниква Валентиновата интерпретация за “търсене на търсенето”, което е прототип на откровението на Синева за “истинския истинолог”. Виж, метаистинологията, Валентине, си е чиста проекция. Ти, който питаш “защо се търси”, ти, който бърникаш иззад тестето с карти, за да откриеш своя бог, ти си този, който копнее за “мета-та” на метаистинологията. Ти си радетелят на свръхистината, за надистината. Просто истинологът в теб се уплаши, че аз, може би поради моята категоричност, искам да иззема от теб идеята за метаистината.

Няма “защо се търси”, няма “какво се търси”, няма “как се търси”! Има – търси се! Това е като при медитацията, Валентине, съсредоточване в една точка – екаграта – всичко останало е разсеяност. Но знам какво става сега във вашите умове: вие не разбирате как да си го представите това търсене, във вашите очи аз всячески съм го кастрирал. И ако заявявам едно такова търсене, вие го разглеждате като опит аз да кастрирам вас. Най-големият ужас за един истинолог е да бъде кастриран от истините си. Във вашите постове аз чувствам този страх.

Определено Донка също се страхува от кастрация:

Ами ако нещо е " богато, пълнокръвно и винаги животодаряващо" това не означава ли, че то се състои от "много различни елементи, свързани в една огромна система, която им дава смисъл на съществуването, т.е дава им живот"?

Тук тя ни представя “своята истина”, напълно изпипана. Ако някой си помисли, че “системата, която дава смисъл” е някаква божествена инстанция/Валентин е първият, който ще го направи/, то греши. Донка е тази система, тя се е идентифицирала с нея. В думите ми “богато, пълнокръвно и животодаряващо” тя с неподправена спонтанност се е разпознала. Симбиотичната Донка е “даващата смисъл”, а ако използвам лексиката на Валентин, истината на Донка е “аз съм метамайката”.

И защо направи предположението, че ние ще се избием да отхвърляме истините на другите, при положение, че ние завяваме, че ги приемаме като стъкълце от голямата холографска плака на Истината?

Явно някъде от глъбината си Донка се счита за “голямата холографска плака на истината”, а всички останали, включително и калифорнийските червеи, са “стъкълцата” от тази плака. И затова Донка е приемащата-истината, защото е голямата плака, която приема всяко чедо-стъкълце.

Оказа се, че мислим за едно и също нещо - казваме го с различни думи. Разликата, обаче, между нас е, че ние - набедените "истинолози" (аз не се определям като такава - по-скоро съм приемаща-истината) приемаме търсачеството на Криптофор като елемент от Истината на Бог, но той не желае да приеме, че е възможно (или че съм способна) да се включат нещата в симбиоза!
Тук, на пръв поглед, Донка говори за един различен от себе си Бог, но с кратко оглеждане, лесно ще се разбере, че това не е точно така. Последната заскобена част от цитата разкрива спонтанната идентификация на Донка с божественото, тоест моето търсачество като елемент на Бога бързо се превръща в способността на Донка да въвежда в симбиоза елементите/стъкълцата/, едно, от които съм и аз.

Да! Cryptophore, сам доказа, че чете табелките и им вярва! Табелката - "Истинолозите". Тоест тя е табелка, защото е прочетена, а не се основава на личния му опит с хората - прочетена информация, заучена теория.

В стремежа си да бъде що-годе добър търсач, аз правя следното: пред очите ми се явява примерно Синева. Още от първото му изречение, от позата, която е заел изпреде ми, аз виждам човек с табела, а на табелата пише каква е истината на Синева. За да бъда търсач, аз не се наемам да чета табели, което пък е едно от действителните съдържания на разбирането за приемане на истината. Аз скачам в табелата, както правя това в отходната яма. И иззад “истината на Синева” виждам психологията на един истинолог, на един “истински истинолог”. Моето търсачество, за да е автентично търсачество трябва да е непрекратимо, един вид аз трябва да потъвам в Синева, все по-надълбоко и по-надълбоко. Валентин казва, че ви класифицирам и така се чувствам удобно, сигурно има предвид, че така ми е кеф. За да ви класифицирам, аз трябва да излагам това как виждам истините за вас. Но аз не правя това. Аз не казвам: според мен истината за Синева е истинологията, или истината за Донка е да бъде метамайка, или истината за Валентин е, да експлицира пред нас Бога, не. Аз казвам: всички тези неща са скрити самосъзнания на тези хора, но те са динамични състояния, тоест не застиват в истини. Аз не ги квалифицирам, а осъществявам реалната плът на моето търсене. Малко дръзко и може би самонадеяно, но нали все пак е търсене…

Това, че търся идеалния търсач е особено забавно хрумване за един пристрастен към целите/предпоставеностите си/ си истинолог. Истинологът е втъкан в моето търсене, аз не мога да съм отвратен от него, разбира се, не мога и да го обичам. Той е една табела, която трия, за да изникне написаното отдолу, което на свой ред ще подлежи на превъзмогване. И, Валентине, колко пъти ще трябва да казвам на истиноложкия ти подтик, че търсачът просто търси. И то нито със свещ, още по-малко човек - това са предпоставени/истинни/ истини.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Отново грешно предположение за думите на другия. Ако аз не съм си го казала ясно, обаче, моля да бъда простена за моето предположение, че ще се досетите.

Няма парченце, което да е цялата плака. Това че аз приемам истината за плаката, не означава, че това е моята истина, нито пък че се изживявам като някаква майка! Боже опази!

Толкова ли изглежда невъзможно или неразбираемо или неприемливо за един Търсач:

Една частица от плаката със своята си истина да осъзнава и приема както съществуването на всички останали частици с техните си истини, така и на цялото, от което те са част, но без да има претенции или стремежи да знае истините на другите и на Цялото.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В стремежа си да бъде що-годе добър търсач, аз правя следното: пред очите ми се явява примерно Синева. Още от първото му изречение, от позата, която е заел изпреде ми, аз виждам човек с табела

от това по предопределящо резултата отошение, здраве му кажи

на въпросите ми не е отговорено и до сега

каде по лесно е да чакаш зад бруствера в окопа, пардон, помийната яма

да ти падне на мушката някой истинолог

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ето едно стихотворение от поклонник на наш футболен отбор

...Когато шеметната забрава притаи

своите необуздани намерения и

утайката започне да изгражда

своите песъчливи откровения...

Счупеният прозорец на твоята безсилна

душа отнася в кристания си свят

проблемите на своите нагони.

А лазурният бряг на мисълта попива

безсмислените ти съществувания.

Тогава някой бърка грозно и грубо

в твоите искрени чувства.

Този някой, който не може да покаже

смисъла на твоите катаклизми, построени

объркано в/у живота ти, гол от неразбиране.

Всичко става много сложно и тежко.

Наистина какво ни остава тогава ?

Просто трябва да забравим.

Просто трябва да ослепеем.

Но как? Защо?

...Любовта е сляпа !

1990

търсещият само в сферата на сетивно-чувствения опит

не може да намери смисъла на човешкото съществуване,

чисто и просто защото той не е там

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето няколко "неща", на които им викат истини, малко табелки:

ngc604.jpg

Lord.jpg

top4.jpg

nuclear-bomb-radiation-2.jpg

airplane%20terorist.jpg

terorist001_0704.jpg

mother%20holding%20childs%20hand%20300x455.jpg

i%20love%20you.gif

I%20Love%20You_t.jpg

normal_Mountain%20Flowers.jpg

Забелязяхте ли подредбата?

- Бог

- Син

- Човешкият прогрес

- Човешката жестокост и глупост

- Човешката любов

- Хармонията и красотата

:feel happy:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Истината ще ви направи свободни"

Но "истинолозите" са презирани и осмивани, дали защото

Щом пренебрегваш мъдрите,

това кара народа да не спори

Лаодзъ

докато един ден западат на главите термоядрените бомби

Всичко става много сложно и тежко.

Наистина какво ни остава тогава ?

Просто трябва да забравим.

Просто трябва да ослепеем.

Но как? Защо?

дали защото не мислим, не разсъждаваме?

или защото зле мислим, зле разсъждаваме

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината долита със сигурност на хора сблъскали се със смъртта.

Ако знаеш, че ти остават няколко месеца живот, ще разбереш истината!

Друг е въпросът, дали ще признаеш пред себе си, че си я разбрал! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросите на Валентин:

1.Може би "истината е в процеса търсене чрез неправене" ?

2.Какво търси?

3.Защо търси?

4.Как търси?

5.кой има изгода?

6.дали знаем защо търсим?

7.откъде идва силата за търсенето?

8.ако наистина търсим, защо да не търсим и в тази посока?

9.или e като Духът да закачи за тавана яйцето на Птицата Рух?

1. Няма такава истина, както я няма коя да е истина. Не, търсенето не е неправене. Търсенето не нито празна безсмислена пасивност, нито Лаодзианско бездействие, тоест не се действа бездействайки.

2. Нищо не се търси. Да се търси нещо е цел на истинолозите. Те търсят винаги една предпоставена цел. За това и откриват нещо, което е вече открито. Истинолозите откриват открити неща. А ако втори въпрос е “Кой търси”, то полагането на субект изпред търсенето е безкрайно ненужно, това само ще истинологизира търсенето, но ако ще е по-ясно: ти, Валентине, търсиш, или би трябвало да търсиш. Но това ще стане, ако спреш да валентинстваш, както аз трябва да спра да криптофорствам, за да се получи търсене. Това не е чисто търсене, това е свободно от излишества търсене.

3. Няма мотиви за търсенето. Търсенето е пълна и тотална спонтанност.

4. Не съществува метод на търсене, търсенето само по себе си е метод, този въпрос е тавтология.

5. Няма нищо утилитарно в търсенето.

6. Това е единственият свестен въпрос, макар да е пропит от истиноложки приумици. Ще отговоря по-подробно след малко.

7. Самото търсене е сила, излишно се разцепва търсенето и се търси субстанция извън него.

8. Самото търсене е посока, извън търсенето няма посока. Или за да е по-ясно, щом има посока, значи тук вече има търсене.

9. Доколкото е ясен този въпрос, ще отговоря така: първо Рух значи Дух, ако следвам приказката за Синдбад, птицата Рух е Духът, който макар да е опасен, служи на човека, за да го пренесе от едно място на друго. Човекът е яйцето на птицата Рух. В случая Духът е идентичен с търсенето, яйцето е търсачът. Ако яйцето е закачено на тавана, то това значи, че истинологът трудно се превръща в търсач, търсачеството е трудно достъпно. Но тук интерпретирам въпроса изцяло по своему.

Ще добавя нещо ново към отговора на втори въпрос, то е особеност на търсенето спрямо истинополагането. Докато истинологът търси нещо и винаги открива открити неща, тоест не открива нищо, то търсачът търси без цел, но… намира. Ето една парафраза: “По намирането ще ги познаете”. Пример, Синева нищо не намира, той открива вече открити неща. Табелите на Синева са табели, защото са преди всичко еднозначни. Всички сме ги виждали, боята по тези табели е преповтаряна хиляди пъти, който се опита да извлече значение от табелите различно от обичайното, веднага ще бъде охулен. Колкото до значението вложено в последователността на табелите на Синева, то е нов прекрасен пример за истиноложка предпоставеност. Тръгваме от добро, стигаме до добро, злото винаги е по средата и в крайна сметка отпада. Тук няма реалност, има истиноложки мерак. Това твърдение не е истинно, то е самовнушена от Синева истина, предпоставена такава. Ако искам от него да я аргументира, той ще извади нов наръч табели. Синева не е намерил нищо, защото е увлечен да открива открити неща, своите преднамерени цели.

Виждането на Донка:

Една частица от плаката със своята си истина да осъзнава и приема както съществуването на всички останали частици с техните си истини, така и на цялото, от което те са част, но без да има претенции или стремежи да знае истините на другите и на Цялото.

Това твърдение е толкова общовалидно, дотам свръхсподелено, че според мен би трябвало да е досада да го изписваш. Така изложено виждането на Донка е нейното заявено, съзнателно разбиране. Краткият анализ, който направих в предния пост разкрива действителното, подсъзнателно виждане на Донка, тя го издаваше в продължение на няколко поста. Иначе като цяло идеята вложена в твърдението на Донка е същата като в табелената последователност на Синева. Става дума за една и съща светова идилия. При Донка тя е по-симбиотична, при Синева е с лек оттенък на конфликтност, което потвърждава предишното ми предположение за опозициониращата истина у него. Виждането за плаката много напомня на монадологията на Лайбниц и разбирането за Пракрити/праматерията/ в Самкхя. При Донка то има скрит педагогически привкус.

Ще изчистя от истиноложки вметки шести въпрос и ще го определя така: Що е търсене? Това е един вид аналог, но и противовес на въпроса на форума/макар въпроса на форума да съдържа думата “истина”, той сам по себе си не е истиноложки/.

Търсенето е преди всичко една самосъзнание за слепота, то е Сократовото правило – “аз знам, че нищо не знам”. Само даващият си сметка, че не вижда, има шанса да прогледне. Истинологът, който по презупция е виждащ, е сляп за своята слепота.

Това, че аз съм сляп не значи, че моята слепота има статут на истина. Мисля ли така, аз по най-грозен начин ще съсека своето търсене. Моята слепота ще се превърне в табела. Не, търсачът е сляп точно за табели.

Но освен съзнание за собствената слепота, търсенето е и превъзмогване на тази слепота, една тенденция по провиждане. Ето гледам табелите на Синева, да вземем Христос и двете кули. Всяко еднозначно тълкуване на видяното е слепота за собствената слепота, тя е един вид изначална, онтологична слепота. Ако за мен Христос е доброто, а двете кули са злото, аз съм пълният, тоталният, жалкият истинолог. Това истиноложко разбиране е осанна на Христовата доброта, която скоро ще го разпне между двете кули.

Търсенето като превъзмогване на собствената слепота е свободата от истини. Автентичният търсач е не търсещият свободата, защото търсачът търси без цел, автентичният търсач е търсенето, като биване на свободата. Да търся значи да бъда свободен. Несвободният, тоест истинологът, е обзетият от своите истини.

Търсенето е опасността да бъдеш носен из небесата в ноктите на птицата Рух, никога не знаеш къде ще се озовеш. Тази опасност е свободата. Тя е опасността, че истините ти няма да се случат. Истинологът бяга, ужасява се от една такава опасност.

Човек разбира, че се е справил с търсенето, че е удържал да бъде своята свобода, само ако попадне на новост от неподозиран вид и мащаб. Колумб, за когото Донка спомена, е чудесен пример. Търсещият, тоест свободният, е намиращият и то точно защото търси без цел, защото не е обременен с истини. Колумб само за пред очите на истинолозите е твърдял, че търси нещо определено – Индия, имал е нужда от финансиране

"Истината ще ви направи свободни"
Напротив, истината ще ви направи роби на своята еднозначност, на своята безспорност. Търсенето ще ви направи свободни. Търсенето е свободата.

Просто трябва да ослепеем.

Тези думи съдържат деспотията на заразения с истина. Той счита себе си за виждащ, а слепотата е негова недобра перспектива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търсенето е опасността да бъдеш носен из небесата в ноктите на птицата Рух, никога не знаеш къде ще се озовеш. Тази опасност е свободата. Тя е опасността, че истините ти няма да се случат. Истинологът бяга, ужасява се от една такава опасност.

Човек разбира, че се е справил с търсенето, че е удържал да бъде своята свобода, само ако попадне на новост от неподозиран вид и мащаб.

доста верни идеи, влизаш във форма

до по късно

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само да вметна.

Някои търсачи разчитат на изпитаните методи от предишни и успели търсачи - тъй наречените от Cryptophore - "истинолози", а от мен - Духовни Учители.

С техните методи се съкращава лутането към това:

попадне на новост от неподозиран вид и мащаб

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Истината е новост от неподозиран вид и мащаб! Красиво звучи! И е така. Ако с любов отворим съзнанието си за истината на съзнанието на ближния си, ще открием нова красива вселена - толкова красива и мащабна, колкото и нашата собствена, но от малко по-различен вид.

Само да не ни попречи оценката и осъждането на истините на другите - разобличаването и обезмислянето им като табели и досадности.

Ако критиката, обезмислянето и отхвърлянето на истината на другите хора и презрителното етикиране на личностите им е Търсенето на истината, предпочитам да съм истинолог и да приемам с любов всички истини, както моите, така и на хората, които Бог праща в моя свят.

Хубаво ми е цял ден с любов десетки детски очи да ме гледат и да споделят радости и тревоги с мен без страх и напрежение... да усещат че приемам и разбирам всеки от тях така, както приемам и разбирам себе си, както ни приема и разбира Бог. И не минава много време и те започват да се разбират и приемат и обичат такива каквито са и да са щастливи заедно. Такава е Божията воля - да сме различни и с различни истини и да живеем всички заедно в хармония и мир и светлина. Като всички живи твари около нас. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече писах на търсача Cryptophore, че не е търсил достатъчно в хората и че прекалено разчита на "табелка" - "истинолог". Като гледам - добре се е вторачил в нея! :blink::D:D:D

По този начин сам се "хваща в капана, който залага". :1eye:

Картинките горе не били реални! Да, но те описват реалността, която ни е дадена и в която живеем със сетивността си изградена от петте ни сетива. :feel happy:

Доста трудно и бавно се стига до Истината по този метод, Cryptophore!

Затова повечето разумни търсачи, разчитат на вече отъпкани пътеки. Тези търсачи ти наричаш "истинолози". Такива търсачи достигнали до Истината - много! В повечето случай са достигнали по метода, който ти отхвърляш!

До колкото знам табелките служат за указване на посоката, разбира се, ако се четат правилно и разумно. При липсата на тези, става много объркващо, наистина.

Казваш, че теб търсенето те прави свободна птичка. :1eye:

А аз ти казвам, че свободни птици няма. Всяка следва инстинкта си. Колкото и да хвърчи пилето, то се умаря, па кацне да почине и да... пренощува.

Ако за теб търсачите, ползващи се от опита на предишни търсачи, са "истинолози", то и аз влизам в това число! И се чувствам истински търсач, защото не следвам пътеките сляпо, ами ги преоткривам и проверявам!

Убедеността ми в това че пътеките ще ме заведат в Истината ме прави спокоен и уверен в себе си! :smarty:

На всички вас, мога да пожелая приятен път! Ще се срещнем на финала, където със сигурност ни засичат време! :D :D :D

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако критиката, обезмислянето и отхвърлянето на истината на другите хора и презрителното етикиране на личностите им е Търсенето на истината, предпочитам да съм истинолог и да приемам с любов всички истини, както моите, така и на хората, които Бог праща в моя свят.
Само този, който приема всякаква критика, особено обезсмислящата, нещо повече, дори този, който смогне да осмисли досегашната обезсмисляща критика, ще начене спасението от тегобата на истинологията и ще започне да търси така, че ще намери нещо. Донка, ти така държиш на “своята истина”, дотам желаеш истините да се ползват с един прекомерен суверенитет, че всъщност не се интересуваш от същността на истините, а от тяхното наличие. Всъщност ти си безразлична към истинността на истините, интересува те тяхната форма, претенцията им, че са истина. Интересното е, и особено гротескното, че ти, която приемаш с любов всички истини, не приемаш моята търсаческа “истина”, щото тя обезсмисля и етикира. Или по-скоро приемаш я на думи, но ако тръгна да обезсмислям “твоята истина” в повече, ти на мига я отхвърляш. Донка, ти държиш на идентификацията си “приемащата истината”, но не приемаш нищо друго, освен собствената си истина. Калифорнийските червеи са ти по присърце, отколкото търсачите, затова и за тях знаеш повече.

Казваш, че теб търсенето те прави свободна птичка. 

А аз ти казвам, че свободни птици няма. Всяка следва инстинкта си. Колкото и да хвърчи пилето, то се умаря, па кацне да почине и да... пренощува.

Синева, това с инстинкта е трогателно. Ще ти осветля малко философски ума: същността на птицата е нейната свобода, в тоя смисъл инстинктът на птицата е полетът й. А това, че птицата яде, спи и се умаря е натурализъм. Кое повече е една птица, своето умаряне, кацане, почиване и пренощуване или своя летеж? Ако гледаш на инстинкта биологически, то ще изпаднеш в биолого-религиозния микс на Донка, който сипе елей и върху, прословутите вече, калифорнийски червеи. Всички птици са свободни! А ако някой открие птичка в клетка, то всъщност той е попаднал на истинолог. Свободни истинолози няма, те сляпо и тромаво се нижат по отъпканите пътища на своите заблуди.

Между другото, Донка, Синева, вие да не сте клонинги, я си погледнете двата огледално еднакви последни поста – и като форма, и като съдържание? Истинологията е майката-плака, която пръква уж-различни истини, но досущ скучновато подобни.

Валентин, а сега си ти наред:

доста верни идеи, влизаш във форма

Това потупване по рамото ли беше? Нещо като: не, че аз вече разбирам идеята ти, а ти започваш да се освестяваш?

Кажи ми, кога не бях във форма?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам вече какво да добавя Cryptophore!

Видно е, че твоят ум е беглец.

Инстинкта включва всичко и това е ясно!

Ти сам каза вид истина в опитите си да я отречеш.

новост от неподозиран вид и мащаб

И не само! Доста истини каза.

"Върни" се и "се" прочети, ако желаеш!

Бягането на ума е част от пътя!

Умът е птицата. Колкото и да и се ще да лети в постоянен, "свободен" полет, то тя се умаря.

Всеки полет е свързан с инстинкта за оцеляването и в живота.

Това е твоя път и той е най верен и правилен за теб!

Бягай щом имаш потребност.

Ако нямаше съмнения в себе си, нямаше да си тук.

Твой приятел!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бягането на ума е част от пътя!

Умът е птицата. Колкото и да и се ще да лети в постоянен, "свободен" полет, то тя се умаря.

Всеки полет е свързан с инстинкта за оцеляването и в живота.

Това е твоя път и той е най верен и правилен за теб!

Бягай щом имаш потребност.

Ако нямаше съмнения в себе си, нямаше да си тук.

Твой приятел!

Мъдри слова,Синева.Поздрави. Ако умът, сърцето и волята ни бяха в хармония, едва ли щяхме да си говорим и да търсим Истината, ние просто щяхме да живеем с Нея. Разбира се, че винаги има изключения :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свободата е Илюзия в този вид, в който я познаваме.

Няма Свобода, докато сме в Илюзията! Няма.

Истинската Свобода е извън Илюзията и събуждането в Бога.

А до тогава сме роби на Илюзионното изображение на Истината.

Роби! Робуваме на собствената си слабост.

Това разбрах днес и то истински!

Нека Любовта не спира да работи във вас!

Поздрави!

Модераторска бележка: мнението е преместено в тази тема от тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам въпрос към Синева, силно ме интересува отговора. Как, според теб, се осъществява събуждането в Бога, освобождаването от робството на илюзията и достигането на Истинската Свобода?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти знаеш как, чела си това хиляди пъти и повече.

Когато човек види, че илюзията е илюзия - когато тя, "светът" не удовлетвори истински и когато той, човек потърси Удовлетворението вън от нея, вън от познатата ни сетивност. Когато потърси това, където илюзията не присъства - в празнотата вътре в себе си, когато усети енергията вътре в себе си, тогава започва пробуждането. Това, което е вън от Илюзионното Измерение наречено от нас слепците - свят, е никъде другаде освен вътре във всеки и във Всичко.

Това е Истинската ни Същност - Божественото. И то се намира единствено чрез силата на Любовта - родена от желанието, което е породено от липсата.

И точно за това Илюзията и страшно лъжовна, защото е трудно да се досетиш да потърсиш изхода от нея в нейният център. Тоест, всеки човек гледащ през своите очи е един център на "света", защото той се има за център и центъра на този център е изходът от Илюзията.

Поздрави!

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което е вън от Илюзионното Измерение наречено от нас слепците - свят, е никъде другаде освен вътре във всеки и във Всичко.

Това е Истинската ни Същност - Божественото. И то се намира единствено чрез силата на Любовта - родена от желанието, което е породено от липсата.

Много верно Синева! За да може да "види" това, човек трябва да отхвърли тази виртуална реалност, в която се намира. Когато погледне отгоре, от друг ъгъл живота ще разбере къде е. В празнотата, във Всичкото и тогава се докосва до Божественото, енергията. Тогава разбира, че Любовта е част от него и той от нея,.. усеща Абсолюта... :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки спящ е Роб!

Когато Съзреш Слънцето в себе си, ще се освободиш донякъде.

Но Истинската и пълна свобода е чак след като се Възнесеш! Едва тогава се добива Свободата!

:smarty:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е светлина

Истината е любов

Истината е живот

Истината е Бог

...

Истината винаги излиза наяве,затова според мен е по-добре това да се случи рано отколкото късно.Премълчаването на истината понякога много вреди,независимо от това,че тя е премълчана уж за добро,за да спести болка,мъка или тъга.Истината винаги е желана,но страхът е сковал човека и тя се е скрила някъде в него.Истината не може да бъде "лоша" или "добра",тя е реалността,тя е днес и сега.Според настроението ни я възприемана като такава и такава.

...

В една песен за истината се пее :whistling: :"....тя навярно има име точна улица, адрес, може би до теб се смее,може би сама живее и очаква моят поглед самотата и да спре .....,истината ме вълнува, значи нейде съществува, може би с нея утре ще се срещнем може би ..." :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината долита със сигурност на хора сблъскали се със смъртта.

Ако знаеш, че ти остават няколко месеца живот, ще разбереш истината!

Друг е въпросът, дали ще признаеш пред себе си, че си я разбрал!  :feel happy:

Именно

Някои хора никога не са я разбирали,

други я разбират непосредствено преди смъртта си,

трети когато живота им се преобърне...

има и такива които обръщат илюзията в истина

има едни светли души обаче, които от самото си идване я позанават и живаят в нея ...някои пък не искат да я позанава и бягат от нея като дявол от тамян.

Истинатата е Бог, Любов и преминаването през всички етапи на растеж на човешката душа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×