Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Красивото в живота

Recommended Posts

Малкият принц отиде да види пак розите.

- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.

И розите много се смутиха.

- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

И се върна при лисицата.

- Сбогом... - каза той.

- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.

- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...

- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

***

Малкият принц

А аз много харесвам края: "...и когато накрая дойдоха и ме спасиха, вече нищо нямаше значение. Единствения ми приятел си беше отишъл. Оттогава често заставам на прозореца и гледам към небето, макар и да знам, че не мога да видя неговия астероид. Но знам, че той е някъде там. И ако някога ви се случи да минавате през пустинята Сахара и видите едно малко момченце със златни коси, което се усмихва и не отговаря на въпроси, не ме оставяйте да бъда в неведение. Моля ви, пишете ми, че той се е върнал.hypocrite.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Според мен всичко е красиво, всеки полет или падане на колене - всичко ни учи да сме хора и да прощаваме. Всеки ден е красив, ако си жив и си осмислил живота си по някакъв начин, невинаги е така, както ти си искал, ала съдбата търси равновесие и намира заместителни - достойни по значение. Всеки ден на тази земя ми е скъп и не го заменям с нищо -)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Красивото е навсякъде около нас и в нас. Според мен да виждаме, усещаме, чустваме Красивото трябва да ни е дадено (може и да се отнема). Преди това трябва да сме се потрудили. 

Поздрави,
Петко 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×