Jump to content
Порталът към съзнателен живот

24 май - Ден на българската просвета и култура


Recommended Posts

Честит празник!

:3d_041:

name="wmode" value="transparent"></param><embed src="
type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>">
name="wmode" value="transparent"></param><embed src="
type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Празникът, който винаги ще грее в душите ни и ще събира сърцата ни, разпиляни по всички кътчета на планетата.

Празникът, който винаги ще ни връща при първата ни прочетена книжка, при първата ни написана думичка.

Роден на 11 май 1851 в пловдивското училище "`Св. Св. Кирил и Методий" с крехките гласчета на Найден Геровите ученици.

Събрал в себе си духовните въжделения на българския народ за църковна независимост, просвещение и национално въздигане.

Символ на жаждата на народа ни за просвета и култура.

Празник, какъвто нямат другите народи по света . Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата

Какво означава за вас 24 май? С какви спомени е свързан? Какви мисли и чувства извиква у вас сега?

Линк към коментар
Share on other sites

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, АБИТУРИЕНТИ!

НА ВАС, НА ВАШИТЕ РОДЕТЕЛИ

И УЧИТЕЛИ!

ЗАПАЗЕТЕ КРАСОТАТА НА МЕЧТИТЕ СИ,

МЛАДОСТТА И ДЪРЗОСТТА

НА ДУШИТЕ СИ!

Редактирано от Olq3
Линк към коментар
Share on other sites

Честит светъл празник на всички, които говорят нашия български език, които тачат и милеят за българщината!

Специален поздрав за учителите и тези, които са се посветили на духовно просветление!

:3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

Честит светъл и прекрасен празник - най-хубавия празник в нашия календар!

На Свещеното Слово!

Искам да поздравя всички хора, чиито съдби са благословени, свързани по някакъв начин с магията на Словото.

Специално поздравявам и учителите, които пишат и четат в този форум с едно прекрасно парче от един стар филм:

На Учителя С Любов

Линк към коментар
Share on other sites

... Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя1, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави...

Призвание към народа ми

Линк към коментар
Share on other sites

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Иван Вазов

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,

що звучи навред край мен;

реч на мама и на татка,

реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,

в радостни игри ехти;

вечер приказки на нея

баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,

родна реч ми пак шепти...

Милва като нежна песен,

като утрен звън трепти!

Ран Босилек

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Честит Празник

:3d_043:

Този е естественият път на ученика – Любов, светлина, мир и радост.

На сянка, под ореха, говедарче

опърпано видях седнало бе —

очи вперило в скъсано букварче.

— Какво четеш ти, миличко другарче?

Чета: а, б.

Чети, чети! То чудо днеска прави

туй дребно нещо под това небе,

то мъртви буди, дава ум на здрави,

туй второ слънце бог ни сам остави:

чети: а, б.

Чети! То прави сляпото окато —

из тоя извор целий свят гребе —

за малко труд дарява то богато,

по-скъпо то е от елмаз и злато:

чети: а, б.

Иван Вазов

Линк към коментар
Share on other sites

Честит празник на българската и славянската писменост, просвета и

култура!

"...В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да

полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и

облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам

отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им

връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя

Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на

живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я

отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото

делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за

своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е

неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за

Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за

неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви

донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде

радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си

име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния

ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми

на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник

на духовното ваше възраждане...."

Елохил - Ангел на Завета Господен

Из "Послание - Призвание към народа ми"

http://triangle.bg/books/calling.1998/index-all.html

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СВЕТЛИНАТА ,НА СЛОВОТО,НА ДУХА.

24 МАЙ -ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,НА ДНЕШНИЯ ДЕН СЪМ ИЗПЪЛНЕНА С БЛАГОДАРНОСТ И ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ,ДЕЙЦИТЕ НА КУЛТУРАТА, ИЗКУСТВОТО И НАУКАТА.,КОИТО СА ИЗБРАЛИ ДА БЪДАТ НОСИТЕЛИ НА СВЕТЛИНА ЗА НАШИЯ МАЛЪК ,НО СЛАВЕН НАРОД.

БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!

ПОЗДРАВ НАЙ-СЪРДЕЧЕН СКЪПИ НАРОДНИ БУДИТЕЛИ !

24 МАЙ

Линк към коментар
Share on other sites

Дано ние и народа развиваме културата си! Дано държавниците положат усилия за това като цяло, а ние в собствените си животи, работа и семейства!

Линк към коментар
Share on other sites

Честит Празник мили Българи!!!

968462_orig.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

Ако тези букви в дясно в поста на Аделаида са буквите, за които има версия че са създадени от Кл. Охридски ( вчера разбрах, че имало и друга теза по въпроса), та ако това са тези букви ( а аз и преди съм ги виждал в този вид), излиза че руснаците не са изменили чак толкова драстично азбуката, която са ползвали, т.е. не са изменили толкова сериозно българската азбука, която са ползвали до 18-ти век. :) Все пак ми се струва, че това дето днес ползваме май е повече българска азбука, отколкото руска, сръбска или каквато и да е. Е, да : общославянска е, но е малко повече българска, отколкото друга славянска. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Честит празник на Словото, Знанието и Просветата! Благословени да са всички велики Учители и Будители, всички посланици на Любовта, Мъдростта и Истината!

Паисий

О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."

Паисий
(1762)

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!

Тамо вдън горите атонски високи,

убежища скрити от лъжовний мир,

место за молитва, за отдих и мир,

де се чува само ревът беломорски

или вечний шепот на шумите горски,

ил на звона тежкий набожнийят звън,

във скромна килийка, потънала в сън,

един монах тъмен, непознат и бледен

пред лампа жумеща пишеше наведен.

Що драскаше той там умислен, един?

Житие ли ново, нов ли дамаскин,

зафанат от дълго, прекъсван, оставян

и пред кандилото сред нощ пак залавян?

Поличби ли божи записваше там?

Слова ли духовни измисляше сам

за във чест на някой славен чудотворец,

египтянин, елин или светогорец?

Що се той мореше с тоя дълъг труд?

Ил бе философ? Или беше луд?

Или туй канон бе тежък и безумен,

наложен на него от строгий игумен?

Най-после отдъхна и рече: "Конец!

На житие ново аз турих венец."

И той фърли поглед любовен, приветен

към тоз труд довършен, подвиг многолетен,

на волята рожба, на бденьето плод,

погълнал безшумно полвина живот -

житие велико! Заради което

той забрави всичко, дори и небето!

Нивга майка нежна първенеца свой

тъй не е гледала, ни младий герой

първите си лаври, ни поетът мрачен

своят идеал нов, чуден светлозрачен!

и кат някой древен библейски пророк

ил на Патмос дивний пестинника строг,

кога разкривал е въз гладката кожа

тайните на мрака и волята божа,

той фърли очи си разтреперан, бляд

към хаоса тъмний, към звездния свят,

към Бялото море, заспало дълбоко,

и вдигна тез листи, и викна високо:

"От днеска нататък българският род

история има и става народ!"

Нека той познае от мойто писанье,

че голям е той бил и пак ще да стане,

че от славний Будин до светий Атон

бил е припознаван нашият закон.

Нека всякой брат наш да чете, да помни,

че гърците са люде хитри, вероломни,

че сме ги блъскали, и не един път -

и затуй не можат нази търпят -

и че сме имали царства и столици,

и от нашта рода светци и патрици;

че и ний сме дали нещо на светът

и на вси Словене книга да четът;

и кога му викат:"Българину!" бесно,

той да се гордее с това име честно.

Нека наш брат знае, че бог е велик

и че той разбира българский язик,

че е срам за всякой, който се отрича

от своя си рода и при гърци тича

и своето име и божия дар

зафърля безумно като един твар.

Горко вам, безумни, овци заблудени,

със гръцка отрова, що сте напоени,

дето се срамите от вашия брат

и търсите пища в гръцкия разврат,

и ругайте грешно бакини си кости,

и нашите нрави, че те били прости!

Та не вашто племе срам нанася вам,

о, безумни люде, а вий сте му срам!

Четете да знайте, що в стари години

по тез земи славни вършили деди ни,

как със много кралства имали са бран

и била велика българската държава;

как свети Борис се покръстил в Преслава,

как е цар Асен тук храмове градил

и дарове пращал; кой бе Самуил,

дето си изгуби душата във ада,

покори Дурацо и влезе в Елада;

четете и знайте кой бе цар Шишман

и как нашто царство сториха го плян;

кой би Иван Рилски, чийто свети мощи

чудеса се славят до тоя ден йоще;

как се Крум преславний с Никифора би

и из черепа му руйно вино пи

и как Симеон цар угрите прогони

и от Византия приема поклони.

А тоя беше учен, философ велик

и не се срамеше от своя език

и кога нямаше кого да надвива,

той пишеше книги, за да си почива.

Четете и знайте, що съм аз писал,

от много сказанья и книги събрал,

четете, о, братя, да ви се не смеят

и вам чужденците да не се гордеят...

На ви мойта книга, тя е вам завет,

нека де преписва и множи безчет

и пръска по всички поля и долини,

де българин страда, въздиша и гине.

Тя е откровенье, божа благодат -

младий прави мъдър, а стария - млад,

който я прочита няма да се кае,

който знае нея, много ще да знае."

Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,

със поглед умислен, в бъдещето впит,

който много бденья, утринни пропусна,

но пачето перо нивга не изпусна

и против канонът и черковний звън -

работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин

тоз див Светогорец - за рая негоден,

и фърляше тайно през мрака тогаз

най-първата искра в народната свяст.

Иван Вазов ("Епопея на забравените")

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...