Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Да работиш с любов. Важно ли е?

Recommended Posts

"Чували сте да се казва, че работата е проклятие и всеки труд - злощастен. Но аз ви казвам, че като работите, правите най-далечния блян по-земен... и че като се трудите, вие наистина почитате живота, а да почитате живота чрез труда е да си узнал най-съкровената му тайна.

А какво е да се трудиш с любов?

То е да тъчеш платното с нишки, изтръгнати от сърцето, сякаш сама любимата ти ще се облече с това платно.

То е да зидаш къщата с обич, сякаш сама любимата ти ще влезе да живее в нея.

То е да сееш семето с нежност и да жънеш класовете с радост, сякаш сама любимата ти ще яде плода на твоя труд.

То е да вдъхваш на всичко, което вършиш, малко от своя дух и да помниш, че блажените покойници стоят наоколо и бдят.

Трудът е любов, добила видим образ. И ако работиш не с любов, а с неприязън, по-добре остави работата си, седни при дверите на храма и проси милостиня от ония, що вършат работата си с любов. Защото, ако печеш хляб, но равнодушно, то той горчив ще бъде и ще засища глада на човека едва наполовина. И ако мачкането на гроздето в лина ти е омразно, това омерзение ще влее във виното отрова. И ако пееш като ангелите, ала не влагаш обич в песента си, ще правиш хорските уши глухи за гласовете на деня и на нощта."

източник: Пророкът, Халил Джубран

Какво мислите за тези думите на мистика?

Работите ли с любов? Влагате ли душата и сърцето си в работата?

Ако да - защо? А ако не - защо и искате ли това да се промени? И как бихте го направили?

И въобще възможно ли е в днешния забързан, изнервен и финансово ориентиран свят, човек наистина да работи с любов?

Какви са резултатите на работата извършена с любов и на тази извършена без любов?

Споделете примери от живота си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

. Защото, ако печеш хляб, но равнодушно, то той горчив ще бъде и ще засища глада на човека едва наполовина. И ако мачкането на гроздето в лина ти е омразно, това омерзение ще влее във виното отрова.

И въобще възможно ли е в днешния забързан, изнервен и финансово ориентиран свят, човек наистина да работи с любов?

Какви са резултатите на работата извършена с любов и на тази извършена без любов?

Споделете примери от живота си.

Това несъмнено е вярно, аз го разбрах от личен опит. Когато трябва да свърша нещо и започвам с досада и неприязън, първо, го свършвам с много проблеми и затруднения, които изникват едно след друго и второ, накрая резултът не е много блестящ.

И обратно, ако работя нещо с желание, работата ми спори както се казва, почти нямам препятствия, свършва се бързо и неусетно, и с добър резултат.

Примери ще дам два.

1. Аз по принцип много много не обичам да готвя. Особено понякога въобще не ми се готви, а се налага. Ей,,,тогава се случват все бели в кухнята и накрая все ще забравя да сложа някоя важна съставка и яденето става, ама не е хубаво. Ако обаче подходя с желание, резултатът е толкова добър, че чак аз се учудвам на способностите си.

2. Много често ми се налага да се занимавам с автомонтьори и да купувам авточасти. Като започна да върша това с мрънкане и неудоволствие, големи проблеми възникват......или не мога да намеря тази част, или майстора все е зает и само ме мотае, ела днес, ела утре..........накрая той самия така свършва ремонта, че се налага пак да ходя за рекламация. Като че ли моето негативно отношение се пренася и върху него. А когато подходя към въпроса за ремонта с по-голямо желание, тогава всичко минава безпроблемно и бързо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да работиш с любов е най-добрият вариант. Но според мен по-добре да работиш, дори и без любов, отколкото да не правиш нищо. Прочетох написаното от Халил Джубран в Пророка - "За труда". Направи ми впечатление, че думите цитирани от Иво:

Трудът е любов, добила видим образ. И ако работиш не с любов, а с неприязън, по-добре остави работата си, седни при дверите на храма и проси милостиня от ония, що вършат работата си с любов.

влизат в противоречие с друга думи от същия автор, пак в "За труда":

- Трудете се, за да сте в крак със земята и с нейната душа.

Защото за годишните времена безделникът е чужденец, който напуска шествието на живота, потеглило величествено, с гордо смирение, към вечността.

.........

Но ако в теготата си помислите, че раждането е нещастие, а поддържането на плътта - проклятие, написано върху челата ви, то аз ви казвам: само с пот на чело ще измиете написаното.

Тук според мен не става дума за труд с любов или не. Или аз нещо не съм разбрала. :hmmmmm:

Колкото до работата без любов - ясно е на всички, голяма мъка е. Но понякога има неща, които трябва да се свършат. Представям си какво би станало пред вратите на храма, ако хората последват съвета на Халил Джубран. :wacko:

Може би все пак трябва да се работи, а любовта към работта постепенно ще настъпи. Ако застанем пред вратата на храма с протегната ръка, само защото работата, която вършим не ни харесва и не я правим с любов, то ще изпаднем в по-лошата ситуация - на бездействието.

Това е доста актуално за България в момента. Има една голяма група хора, които вече трето поколение предпочитат да стоят с протегната ръка пред дверите на храма или НОИ. ;)

А може би в "храма" авторът е вложил някакво друго значение... :hmmmmm:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aз не виждам противоречия. Джубран Халил Джубран ми е от любимите автори, имам няколко негови книги; илюстрациите му към тях (ако въобще мога така да се изразя) са вълшебни.

За мен този, който проси милостиня от първия цитат, спокойно може да бъде безделникът - чужденец, който напуска шествието на живота. Колкото за последния абзац, то там авторът визира една друга категория хора, която не ми се впуска да обяснявам каква е ...

Много е важно всичко да извършваме с любов. Имахме една много хубава тема тук по думи на Учителя, че всичко, направено без любов е престъпление. Сещам се, но не мога да цитирам, а ще перефразирам едни думи на Авесалом Подводни, че всичко от почистването и проветряването на стаите, печенето на баници, и т.н. до изпровождането на членове на семейството във външния свят може да се направи както на много ниско ниво, така и на много високо ниво и за това може да се напише направо цяла монография по приложна магия :)

А иначе хората с протегната ръка пред НОИ наистина са факт; имаме вече т.нар. професия социално слаб.

На мен обаче ми се струва, че просто е невъзможно човек нищо да не върши. Има ли някой, който да е в състояние нищо, ама съвсем нищо да няма желание да прави? Аз дори като отидем на почивка, винаги си нося книги, музика, пособия за някое хоби, спорт, дори неща, които съм искала да свърша и все не съм намирала време преди това. Не случайно повечето наследници на богати фамилии, на които не им се налага да се трудят, за да осигурят материални средства за себе си и семейството, основават фондации с идеална цел, започват да развиват някаква благотворителна дейност, участват във всевъзможни кампании и инициативи ...

Всички ние така или иначе правим по нещо, самият факт, че ни има, че пожелаваме/помисляме нещо, вече е правене на нещо, в по-широк смисъл допринасяне/работа.

Чудела съм се, дали ако всеки започне да работи само това, което му е най-най-любимо и приятно и което в момента примерно му е хоби, ще помогне човек да заработи с любов? :hmmmmm:

Ето аз например направих хобито си професия и сега се шегувам, че просто останах без хоби. Аз обаче и професията, за която съм следвала в ТУ, също си я харесвам и съм я работила с удоволствие, така че не мога да направя голяма разлика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам колко е важно да работиш с любов, но като гледам колко хора отиват на работа и изобщо извършват ежедневните си дейности с нежелание, мисля си, че да обича човек това, което върши, е благословия.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е толкова благословия. Просто трябва човек да се наложи над себе си и да съумее да намери интересен момент и в досадната за него работа. Тогава тя вече няма да му е досадна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че човек първо трябва да знае какво иска да работи и след това да си повярва, че то е възможно. Много хора се отказват от мечтите си дори преди да са се опитали да ги осъществяват, защото не вярват в себе си. Самата представа, че на кандидат-студентския изпит ще се борят с 50 човека за едно място или че на интервюто за работа ще имат значителна конкуренция, пресича всякакъв устрем. Това са хората, за които говори Силвия - за които работата се превръща просто в средство за изкарване на пари.

Аз съм от щастливците, които могат да кажат, че имат професия, която обичат (макар и реалността малко да се размина с мечтите). Професията ми остави време и възможност и за хобитата, които в един момент се превърнаха във втора професия. И нещата доста се промениха - и аз мога да кажа като Диана, че останах без хоби. По-лошото е, че когато хобито се "канализира" като регулярен финансов приход, доста пострада вдъхновението - докато преди беше в изобилие, идеите ме засипваха, в момента стига точно колкото за добро изпълнение на поръчката, нищо в излишък. Изобщо, усещането за задължение пред клиента променя доста усещането за радост от работата, дори когато работата е по сърце и резултатите са удовлетворителни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че човек първо трябва да знае какво иска да работи и след това да си повярва, че то е възможно. Много хора се отказват от мечтите си дори преди да са се опитали да ги осъществяват, защото не вярват в себе си. Самата представа, че на кандидат-студентския изпит ще се борят с 50 човека за едно място или че на интервюто за работа ще имат значителна конкуренция, пресича всякакъв устрем. Това са хората, за които говори Силвия - за които работата се превръща просто в средство за изкарване на пари.

Да, това което Маги пише е :thumbsup: . Значи стигаме до едно положение. Цел+борба+вяра = успех. Но има и едно, но евентуален успех. Т.е. не винаги старанието ни да научим, да се борим,е равно на шанса да получим мечтаната работа, особено в наше време. Сиреч не всички стигат до там. Но какво е важното. важното е да не се отказват, просто да не спират да гонят целта си, не губят своята мотивираност и вяра. Защото понякога да получиш това към което се стремиш не е много лесно и трябва да изминеш един доста трънлив път. Някои се пречупват, други попадат във венеца на изкушението но с цената на нещо...

Е, пожелава на тези които искат да вършат това, което им идва от ръки и са в стихията си, просто да не се отказват, защото може и късно да е но аз вярвам че ще го постигнат. И тогава ще има едно много по добри специалисти и кадри и едно хора които работят с любов и влагат душа и сърце.

Редактирано от Аделаида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз правя абсолютно всичко с много любов !

Това е в основата на човешките взаимоотношения :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Чел съм, че ако не работим с любов ще ни заставят да работим, но тогава рецзултатите ще са други, затова по - добре с любов да работим. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам колко е важно да работиш с любов, но като гледам колко хора отиват на работа и изобщо извършват ежедневните си дейности с нежелание, мисля си, че да обича човек това, което върши, е благословия.

:thumbsup2: Да, ако е благословен да работи което обича. Далеч по-проблематично е да заобича това, което работи. Възможно ли е? И за кои, ако да? :hmmmmm:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За някои хора съществуват 1000 възможности,за други 20 , за трети само една.

Някои винаги се намират в блато,други в курорт.

Ако не постигам нужният резултат със свръх усилия,

как да обичам това което правя.

Други го правят по-добре с лекота.

Обичам хубавото,красивото,носещото полезни своиства и информация нещо.

Но ако аз правя само безформени,ненужни вещи,какво да обичам?

Как да обичам  да се трудя?

Как да обичам злото което творя?

Така както добрите мисли и добрият характер са дарба,

така и възможността да твориш добро също е дарба.

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Това ми харесва . Доста е насърчително. :)

" Каквато и работа да започнете, каквото и да мислите, кажете си : Аз мога да свърша тази работа; мога да мисля право; мога да бъда добър; мога да стана учен, силен, разумен; мога да изправя грешките си. Като погледнете лицето, главата, тялото си, не казвайте, че сте грозен, че главата ви не е добре оформена, че тялото ви е слабо, но кажете си : Тъй както днес съм създаден, аз съм доволен. Има неща, които трябва да развия и да обработя. Ще уча, ще работя, ще правя усилия да придобия нещо, което да приложа към сегашното си богатство. Не казвайте, че условията ви са лоши, но кажете : За сегашното ми развитие по - добри условия от тия, които имам, не мога да очаквам. Като работя с любов и с радост, ще ми се дадат по - добри условия.

И тъй, радвайте се на малките добродетели, на малките блага. Един ден те ще се разрастнат, ще се превърнат в нещо велико и мощно. От малкият желъд излиза голям, величествен дъб."

Учителя Петър Дънов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×