Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защо да сме търпеливи? Кажи ми.


Guest Еси

Recommended Posts

  • Отговори 53
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ани

Ако си останем само на търпение и обич към самите себе си, без да се обърнем с търпение и обич към околните, то това си е чиста форма на егоизъм.

Процесът е двустранен, едновременен и неотделим. Ако човек се обърне с максимална обич към себе си, то невъзможно е да не гледа и околните по същия начин. Само човек, който се е приел и заобичал, ама истински, с всички свои несъвършенства, може да обича по същия начин всички други. И в този смисъл, за мен абсолютният алтруизъм започва там, където е най-високата точка от егоизма. Не да отхвърляме егоизма си, като нещо което не искаме и не можем да приемем за себе си, както казва и Еси, а осъзнавайки неговата истинска същност, да намерим дълбоката причина за съществуването му.

Пътят към Храма е път към дълбините на душата ни.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз отново ще прибягна до мъдростта на Руми, защото той е извор неизчерпаем и го препоръчвам на всички, книжката както казах вече може да се изтегли от спиралата:

Престани да клечиш в тази солена локва на „егото" .

(малкото „себе").

Купи си едно голямо „Себе",

което се лее като река с чиста вода.

Маулана Джалал ал-Дин Руми

Това мисля обяснява много добре нещата. Поздрави!

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Егоизма не може да се преодолее докато не се стигне до предела му.

Другото са красиви думи и пожелания и най-вече потискане и насаждане на вина, че не сме кат'едикойси

Редактирано от Еси
Линк към коментар
Share on other sites

Ще си позволя да пусна още един пример, за "нетърпение":

13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. space.gif14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; space.gif15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; space.gif16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. space.gif17 Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".Йоан 2 глава

Линк към коментар
Share on other sites

Ще си позволя да пусна още един пример, за "нетърпение":

13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. space.gif14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; space.gif15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; space.gif16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. space.gif17 Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".Йоан 2 глава

:feel happy:

да, точно за това говоря

Линк към коментар
Share on other sites

Силвия :thumbsup: ...

Размислих се за това което каза еси за жаждата...Познавам жаждата в планината защото живея в такъв район, но си спомних и за това как ни водеха като деца на ученически бригади за картофи, как се печехме по цели дни наведени като робчета над дългите бразди и как ни лъжеха, че в края на браздата ни чака по един сладолед ;) Спомних си как с нетърпение очаквахме дядото с каруцата който караше гюмовете с вода и как се втурвахме и блъскахме като обезумели животни борейки се първи да се докопаме до канчето. Да, там действаше законът на: "Винаги оцелява най-силния!" И се замислих :hmmmmm: това вече се нарича инстинкт за самосъхранение. Замислих се кое е по-силното което би могло да те накара да преодолееш този инстинкт!?!? Мисля си че само една ВЕЛИКА ИСТИНСКА ГОРЯЩА ЛЮБОВ може да те накара да отстъпиш последната си глътка вода както в планината и на полето така и в пустинята. Пример за такава Любов и саможертва виждам в лицето на една любяща майка към своето дете. Другото са само теории. Поздрави!

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Заглавие:

Защо да сме търпеливи? Кажи ми., моля ви без цитати :)

Предполагам стремежът е към тема, различна от тези които не се броят/четат (последното е пак цитат).

Ама що ли преброих доста - цитати, де? И то от непривържениците на цитатите?

Както и да е, разговаряме се, нормално е всеки да каже това което мисли. Пък и темата е такава - да се намираме на раздумка.

Та защо да сме търпеливи? За някои хора проявата на търпение е добродетел, която поражда други добродетели – прошката, търпимостта, вярата... Няма как да проявяваме милосърдие, ако не сме търпеливи. Сега сигурно ще ми кажете, че всичко това е в сферата на мечтите. Сигурно.

Защо Аз искам да съм търпелива или проявявам търпение? Защото навсякъде около мен, всеки ден, срещам нетърпеливи хора. Които бързат, но сами не знаят закъде. Бутат се, за да се минат преди теб; родители, които тормозят децата си; шофьори, които смятат, че пътят е построен специално за тях. Примери много – може би ако всички проявяваха малко повече търпение нямаше да има толкова много катастрофи, нямаше да има непрекъснато „горещи новини” в криминалната хроника? Всъщност, не забелязвам да са много по-добре от мен или да са стигнали по-бързо до следващия светофар.

Всяка една работа, която човек върши с желание (или Любов), трябва да се върши и с търпение. Иначе не знам как ще е добре свършена? Казват, че бързата работа е срам за майстора.

Много хора не се научават на търпение, затова живота постепенно ги научава на нещо друго – това, че трябва да се съобразяваш и с другите, не само със себе си, което си е вид търпение или търпимост или - както искате продължете.

И накрая – това, че ще проявя търпение, не означава, че непременно съм ‘прецакана’. Напротив, имам отговорности и само проявата на търпение ми помага да се справя с тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Ани :)

ни е СМЕ егоисти! напр. ако аз и ти сме в планината и имаме 2-3-4 часа преход и на теб е останала една глътка вода, какво ще направиш? :)

Разликата между мен и другите, е че аз го зная. Когато осъзнаеме, че сме егоисти без да се виним отпада условноста да сме такива, т.е. започваме да се променяме, полекичка :)

Човек може да изкара на сух глад(без вода) до 36 часа спокойно. Така, че ще ти оставя водата. :D Но ако сме в пустинята и ни предстоят 10 дена преход, при същите условия, то ситуацията вече става по-сложна. B) Саможертвата е трудно нещо за обикновения човек. :huh:

А за промяната, дори и полекичка, ни е необходимо търпение.

В екстремна ситуация глътката ще изпие по-силният, който има шанс да отиде при други хора и да доведе помощ.

Иначе и двамата са загинали.

Но за да си дадеш последната глътка трябва Вяра в Човека.

И Човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Ася, благодаря за менението ти!

разбира се че нямам предвид това търпение което ти визираш, а търпението което преминава в овчедушие.

Например ако аз съм засегната от нещо не трабва да търпя, а да заема позиция на себеотстояване.

Да стисискам зъби и да цитирам формули и всякакви други заклинания за да се успокоя.

Защото мисля, че нетърпейки нещо аз се отстоявам и изказвам мнение за това за което не е съгласена ТИ (това е условно) може да се шокираш първоначално, но ще се замислиш ... после. :)

За истинските неща се "воюва" и те се отстояват, молитвата и формулите са нещо друго.

Линк към коментар
Share on other sites

Егоизма не може да се преодолее докато не се стигне до предела му.

Другото са красиви думи и пожелания и най-вече потискане и насаждане на вина, че не сме кат'едикойси

Това от собствен опит ли го казваш или влагаш в егоизма някакъв твой смисъл, който няма нищо общо с действителността. Много тантрици се отдават със същата цел на най-низшите си страсти и желания, но не знам някой от тях да се е издигнал духовно. Обикновено участта им е друга. Пределът на егоизма е там където се прекъсва връзката между въплътената личност и човешката духовна същност. Егоизмът е незачитане на абсолютно нищо друго освен собствените си интереси. Стигнеш ли до предела на егоизма, няма връщане назад. Това е и единствената известна ми възможност при който спомена за живота на човек бива безвъзвратно заличен.

п.п. Само не ми е ясно защо се отваря тема за търпението, а в действителност се има предвид нещо нямащо нищо общо с него.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Тя и водата 'воюва' за правото си да следва пътя си, стигайки до морето и океана. Е, тя не използва формули и молитви, но се подчинява на природните закони, които важат и за нас. Та накрая камъните, дето й пречат се смаляват. Отнема много време, но със сигурност работи.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир

Това от собствен опит ли го казваш или влагаш в егоизма някакъв твой смисъл, който няма нищо общо с действителността.

Само не ми е ясно защо се отваря тема за търпението, а в действителност се има предвид нещо нямащо нищо общо с него.

Както и това не е проява на търпение...

Редактирано от maggee
Линк към коментар
Share on other sites

Защо да сме?

Търпението и търпимоста ни към това което не ни уйдисва е време за никъде.

Търпейки и понасяйки хора, събития, случки води ли ни до нещо градивно, прави ли ни по добри?

Защо се залъгваме, че сме търеливи когато нямаме мъжеството да си кажем това което ни тежи?!?щ

Интересно. Защо питаш? Писнало ти е да бъдеш търпелива? А дали си? :)

Считам, че думата търпение има много смисли. Единият е наистина антипод на импулсивността, на нетърпението. Но би трябвало да има и Търпение, което няма антипод. Но за тази област, където нещата нямат полярности знаем твърде малко, дори езикът и понятийният ни апарат не са достатъчни.

Така че ще разгледам търпението от света на полярностите. То наистина е бременно с нетърпение, както се полага на всака двойка поларности. Но ако някой се чувства притеснен в света на полярностите, въпросът е принципен, а не е въпрос на една, или друга двойка полярности.

Иначе има много аргументи в полза на търпението като умение да изчакаш точния момент. Егоисти сме? О, да. Истинският егоист, обаче, иска да бъде ефективен. А той е ефективен в точно определен момент, с точно определено средство. Нетърпението намалява ефективността.

Търпението като вид понасяне е доста глупаво, защото зачерква правата на уж търпеливия (а това е една от игрите на егото) . А това да казваме какво ни тежи не е въпрос на мъжество , а на нещо съвсем друго. На много неща. Но не го виждам като антипод на търпението.

Линк към коментар
Share on other sites

Много тантрици се отдават със същата цел на най-низшите си страсти и желания, но не знам някой от тях да се е издигнал духовно. Обикновено участта им е друга.

Сдобих се с желанието да те попитам, дали смяташ себе си за духовно извисен?

Линк към коментар
Share on other sites

Егоизма не може да се преодолее докато не се стигне до предела му.

Да, докато не се стигне предела му, докато не осъзнаем, че сами на себе си вредим и не пожелаем да се променим.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо да сме?

Търпението и търпимоста ни към това което не ни уйдисва е време за никъде.

Търпейки и понасяйки хора, събития, случки води ли ни до нещо градивно, прави ли ни по добри?

Защо се залъгваме, че сме търеливи когато нямаме мъжеството да си кажем това което ни тежи?!?

Мъжеството и женската сила са ЕДНА монолитна енергия, която всеки човек носи сам в себе си, но я е изгубил - и се опитва да си я възвърне с "наваксване". Търпимост означава да си простиш ВСИЧКО - после да се изправиш сам (когато никой няма да ти помогне), да свалиш маските и да се себеразкриеш, отдавайки се. Да се себепознаеш като завършена цялост не е лесна работа. Но си струва да видиш, че другият е същият като теб.

Линк към коментар
Share on other sites

Тя и водата 'воюва' за правото си да следва пътя си, стигайки до морето и океана. Е, тя не използва формули и молитви, но се подчинява на природните закони, които важат и за нас. Та накрая камъните, дето й пречат се смаляват. Отнема много време, но със сигурност работи.

Успех!

Госпожо Иванова да цитати имаше но те са само примери и Учителя привежда примери развивайки темите/ беседите си :) От друга страна водата е съвсем друга тема дълга, широка, изключително дълбока която не е за... Поздрави

п.п. И за да подкрепя мнението си ще приведа още един пример/цитат да го наречем или ценна мисъл които както знаете събирам от много време и от където също знаете произлиза прекрасния подфорум " Мисъл за деня" благодаря на Учителя за което, че ме използва за проводник на идеята

Когато поток стигне до камъни по своя път, той не се бори да ги премести и не се бие с тях, и не мисли за тях. Той просто ги заобикаля. И докато заобикаля, пее. Водата отговаря на това, което е, с ненапрегнато действие.(Бенджамин Хоф)

С БОГ ОМ или АУМЪ

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Много тантрици се отдават със същата цел на най-низшите си страсти и желания, но не знам някой от тях да се е издигнал духовно. Обикновено участта им е друга.

Сдобих се с желанието да те попитам, дали смяташ себе си за духовно извисен?

Отговорът на подобен въпрос не може да бъде даден с "да" или пък с "не". Предпочитам да се сравнявам с тези, които са "по-извисени" от мене. Така не губя от погледа си целта, която се стремя да постигна. Някой сигурно ще изтълкува думите ми в смисъл, че се опитвам да избягам от това, което съм - че отричам себе си. Такова тълкувание няма да отговаря на истината.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Много тантрици се отдават със същата цел на най-низшите си страсти и желания, но не знам някой от тях да се е издигнал духовно. Обикновено участта им е друга.

Сдобих се с желанието да те попитам, дали смяташ себе си за духовно извисен?

Отговорът на подобен въпрос не може да бъде даден с "да" или пък с "не". Предпочитам да се сравнявам с тези, които са "по-извисени" от мене. Така не губя от погледа си целта, която се стремя да постигна. Някой сигурно ще изтълкува думите ми в смисъл, че се опитвам да избягам от това, което съм - че отричам себе си. Такова тълкувание няма да отговаря на истината.

Наистина, думите ти могат да се тълкуват по много начини. Както и на всеки друг. Мога да ти кажа как тълкувам вариантно твоите: Да се сравняваш с тези, които са "по-извисени" е възможно да означава, че нещо постоянно не ти достига. А целта означава, че си имаш представи за "съвършенството" и "извисеността". Т.е. стремиш се към целта, защото не си я достигнал, напъваш се да бъдеш нещо, което не си. НО "такова тълкуване няма да отговаря на истината".

Добре, няма нужда да ми отговаряш, дали самия си извисен. Кажи ми смяташ ли, че съм "по-извисен" от теб или не?

Линк към коментар
Share on other sites

Защо да сме търпеливи?

Такъв въпрос може да си зададе само един НЕтърпелив човек, който живее в смут сам със себе си, принуден да търпи, бог знае какво. Вероятно неща, които имат нужда от търпение само в неговите очи.

Един действотелно търпелив по душа и собствено убеждение човек, просто никога няма да се сети да се пита : защо търпя?

защото той нищо не търпи. Той си живее според неговите си разбирания, търпението за него не е тегоба, то си е нещо нормално и не му пречи.

 

Редактирано от maggee
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...