Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Recommended Posts

Moлитвен наряд за начало:

Утринна молитва на ученика - молитва;

Благата песен - песен;

Както Ти разбираш - формула;

Беседа: Мир вам 2

Mолитвен наряд за край: Господнята молитва

...Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен закон – закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. ....

На научен език безсмъртието е равновесие .... Тази е мисълта, която искам да ви оставя.

Знаете ли кой е основният тон на вашата душа, знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена; спрете се, нагласете я и така, като я нагласявате, постепенно вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване..... И Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“, и Мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спори.

И жената някой ден не нагласява хубаво цигулката и почне да бие ту това, ту онова дете; разбира се, тоя ден музиката не върви добре, казва: „Защо ми даде Господ тия деца, колко са опачни!“ Дали децата са опачни, или майката, то е въпрос. Друг ден, когато е нагласена цигулката, всичко върви добре, а децата са същите. Та има нещо разгласено, затуй първото нещо, което трябва да правим сутрин, е да се молим – да нагласим своя ум, своето сърце, своята душа, своя Живот и така да се явим пред Бога на работа.

...християнството е Божествена музика, Божествено пеене – научете се да пеете и свирите на него. Добре нагласете цигулките си, правилно движете лъка си и слушайте заповедите на Капелмайстора. Всичкият свят ще върви по този Божествен закон и вие ще се приготвите за другия свят, за другия Живот, който иде.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На научен език безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в Природата; смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония.

Разединението се ражда от противопоставянето на разликите вместо хармоничното им съжителство. Противопоставянето ражда борбата на този, който смята себе си за "правилен" срещу останалите, които той смята за "неправилни" и започва да критикува. Ако те му отговорят със същото - умира цялата система. Има и друг начин - да го оставят да умира сам, задушаващ се в собствената си дисхармония... Може би има и начин да го тласнат към хармонизиране?

Еволюционният път е този на хармонията, равновесието, добротата, миролюбието - те са ни заложени в гените. Еволюцията осигурява безсмъртието.... И на физическо, и на духовно ниво.

Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири.

Мир вам 2

Как се "нагласява" инструментът на нашата личност, за да свири?

Наблюдавах преди време как акордьорът настройваше нашето пиано - той внимателно изслушваше всяка струна поотделно - опознаваше нейния уникален тон. После натискаше съседните клавиши последователно, после едновременно, за да постигне хармонично звучене на различните уникални тонове. После натискаше акорди... после изсвирваше последователност - гами, после леки мелодии...

Може би това е начинът да настройваме и нашия живот?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато аз питам човека: „Знаеш ли да страдаш?“, подразбирам: „Знаеш ли да свириш?“ Не искаш да страдаш, значи ти не искаш да свириш. Онези, които не знаят да свирят, са мрачни, в тях нямам надежда. Казват: „Човек, който пее, свири, зло не мисли.“ Човек, който страда, значи той пее и свири в Живота и се спасява.

Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издигат малко нагоре, а при плача се накривяват надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което впрочем е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. – „Ама горко е на човека.“ Ще бъдем снизходителни, той ще се научи да пее.

Когато за пръв път прочетох това, бях доста озадачена и дори усетих съпротива... За мен тогава страданието беше обратното на песента, плачът я убиваше...

Може би под страдание тук се подразбира не нашето усещане, а проблемната ситуация, в която ни поставя животът. Ситуация, която е влезнала в конфликт с изградените ни вече модели на мислене и поведение, с очакванията ни към средата около нас, с критериите ни за правилно и добро. Тя със сигурност разклаща спокойствието ни, предизвиква най-малкото объркване, недоволство, съпротива...

Реакцията на промяната в средата вече би трябвало да бъде плач или песен. Плачът може би означава съпротива срещу промените и нежелание да се адаптираме към тях. Това е "криво пеене" - недоволство - може да се изрази в съжаление (вътрешна съпротива) или гняв (външно изразена съпротива).

Който се е научил да пее "зло не мисли" - т.е. той се е научил да намира добрите страни в промяната на средата и в проблема, да настройва себе си (струните на личността си) по "диригента" - ситуацията, живота.

Знаете ли кой е основният тон на вашата душа, знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена; спрете се, нагласете я и така, като я нагласявате, постепенно вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване. Някои питат: „Защо трябва да се молим?“ – Да нагласите цигулката си. Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена.“ И Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“, и Мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спори. ...

Христос е дошъл да види как пеем и свирим на Земята.

Това, което все още се опитвам да проумея е по какъв начин "плачът е криво пеене, което впрочем е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене".

Как плачът се превръща в пеене? Как негативната реакция към изпитанията се превръща в позитивна? Явно не става от само себе си.

Как човек се учи на това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сетих се за жабата, дето паднала в кофа с мляко. И тя за да не се удави, махала усилено с крака, докато не се получило буца масло , на което стъпила, и така успяла да излезе от кофата, спасила се.

Та така, дори и да плачеш , все си упражняваш гласа, не си в застой. Когато е притиснат от изпитанията, и начините за спасение са или да се удавиш с бездействието си, или да действаш, дори и да риташ . Все някога плача ще го докараш и на песен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сравнението с музикален инструмент ми харесва много, като се сетя какво мъчение за околните е да слушат дни и месеци някой малък начинаещ цигулар :) . Но ако го изтърпят в началото, ще жънат и плодовете на насладата и удовлетворението.

Според мен страданието може да се разбира като упражнение да ползваш дадените ти ресурси в живота.

Ако не си ги ползвал добре, грешиш и страдаш.

Виниш за това най-напред околните, обмисляш ситуациите, започваш да виждаш тези, в които си могъл да постъпиш по-добре... опознаваш себе си и възможностите си.

А същевременно и силата, с която преодоляваш момента на страдание.

Чрез своето страдание най-добре разбираш и другите, които са страдали или явно са се насочили по път на страдание. Затова народът казва: "Не питай старило, а питай патило."

Лично за себе си ще кажа - ако не бях преминала през някои страдания в живота си, нямаше да познавам способностите си така добре. Сега това ми е от полза.

Известно време ми се случваше следното: всяко нещо, на което се учудвах с неодобрение и неразбиране, по-късно се случваше на мен самата и ми се налагаше да реагирам точно като човека, когото съм критикувала. Добре че се усетих сравнително бързо - днес не се учудвам на нищо. Знам, че животът може да ме постави във всяка ситуация.

Сещам се също, как настоящото пеене може да се превърне в плач:

Доволни сме от новата си бърза кола и си пеем, а не забелязваме как изразходваме атмосферата и земните ресурси за прищевки.

Бащите ни са се радвали на студената бира във фреоновия хладилник,без да подозират, че той ще докара жеги и катаклизми.

Но да бъдем и реалистични оптимисти - веднъж усетили фалшивенето, имаме възможност да го поправим и да сме пак в хармония със Вселената.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×