Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
veselataeti

Да бъдеш добър и компромисен

Recommended Posts

Да бъдеш добър и компромисен би могло, но само в определени граници, защото ако престъпиш тези граници, рискуваш да се превърнеш в глупак. Но това не е най - лошото - рискуваш да се превърнеш в безгръбначно и безпринципно мекотело, което не само че никой не уважава и никой не те смята за нищо, ами и самият ти преставаш да се уважаваш. Безпринципната компромисност за мен е изключително грозно и уродливо явление, проява на безхарактерност. Някои я практикуват, защото искат да се харесат на всяка цена, на всекиго... да не си нарушават душевния мир, хармонията и комфорта... да извлекат някакви дивиденти, лична изгода... или просто да им се възхищават другите колко са "печени" и добри. Но това е криворазбрана доброта... криворазбрана проява на любов и толерантност. Има ситуации, които са толкова принципни, че не търпят компромиси... дори и с риск да си създадеш врагове! Но нека не забравяме - стойността на един човек се определя не само от неговите приятели, но и от това доколко достойни са неговите врагове!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че когато човек съзнателно проявява добротата във вид на някакъв компромис е доста далеч от безхарактерност.Това е вече съвсем друг вид поведение,който мисля е далеч от това за което говорим.

Но факт е и го наблюдавам доста често ,че когато някой действително реши да прояви доброта ,правейки компромис,доста често му се налага да направи следващ компромис и се стига до издевателство над неговата доброта.

Мисля че това се дължи на надмощието на една друга честота на вибрациите в отношенията.

Аз лично дълбоко уважавам смирението ,добротата и компромисите в името на добрите отношения в рамките на разумното разбира се,защото иначе се получава една безмислена борба на мнения и налагане на принципи ,тогава човек обикновенно остава сам.

А истинския компромис и проявена доброта е тогава ,когато го правиш от сърце и с пълно съзнание.Тогава то носи удовлетворение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Диди!

Тогава не се усеща като компромис, а като приемане на нещо различно от това, с което сме свикнали и очаквали - а то изисква вътрешна промяна в нас. Най-вече да се ориентираме към нова представа за добро, която ни предлага ситуацията...

Според мен, когато човек е добър и компромисен в смисъла по-горе, той няма врагове. Тези, които наричат себе си негови врагове или него свой враг той ги усеща като особен род приятели и ценни партньори в уроците, които има да научи в този живот. А това, че други са настроени на "вражески" взаимоотношения - това са си техните лични проблеми и уроци... и битки - не мои.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За компромис може да говорим, когато имаме сблъсък на интереси, на две воли. Компромисът е когато дадеш път на чуждата воля да се изяви. Най-важното е винаги да правиме път на Божията Воля, т.е. с потока водещ нас и другите хора към израстване и развитие. Разбира се първо трябва да се научим да разпознаваме този поток в ежедневието си. Трябва да се научим да виждаме резултатите, които съответните действия ще предизвикат в бъдеще, за да можем да преценим доколко компромисът си заслужава. Значи при компромиса става едно съгласуване на нашата воля с чуждата. При това има цели от които човек може да се откаже и такива които трябва да следва при всякакви обстоятелства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен пушенето ми пречи. Поне траещото с дни пушене в близост до мен. В същото време пушачите - водени от нуждата си - дори да се опитват да се съобразяват, го правят най-често формално, като жест, най-често като еднократен жест. Да направя компромис и да приема пушенето на някого за час или за ден, е напълно в силите ми да понеса. Ще ми бъде неприятно, вероятността да ме боли глава е голяма, и изобщо в такъв случай бих изгубил доста от обичайната си кондиция, но би било каприз да кажа, че за мен в тоя случай има някакъв проблем. Приемайки в съзнанието си, че някой ще пуши до мен за час или за цял ден, е да бъда добър, но за жалост това не е някаква съвсем истинска доброта, а просто компромис. Това означава, че моята доброта, ме прави да отстъпя, като не създава пречки някой да се чувства добре, макар неговите действия да са за моя сметка.

Но какво ще стане, ако някой пуши дни наред наблизо, а аз нямам особената възможност да ида далеч? За един непушач такова нещо се превръща в тормоз. Мога ли да продължа да бъда добър? За мен винаги е било особено унизително, да си мисля нещо от рода “ех, колко съм добър, а с добротата ми се злоупотребява”. Ако ще съм добър, аз съм добър въпреки всичко, при всички условия. Моята доброта не зависи от външната оценка, от незабелязването на тая доброта, изобщо мога ли да си позволя да бъда добър, аз го правя, понеже имам силата в нито един бъдещ момент да не се почувствам жертва.

Всъщност психологически – най-просто изразено – пушачът пуши, защото с акта на пушене се опитва да компенсира разни загуби, които с времето са се наслоили в душата му. Пушенето е мимолетно удоволствие, което се опитва да изтика обичайното неудоволствие, което държи сърцето на пушача. В едно изречение: “пушенето е реакция срещу това, че съм жертва”. В такъв случай, ако аз реагирам на продължителното пушене също като жертва, “жертва на собствената си доброта”, то в него миг от моята доброта няма да остане нищо, дори тя ще се заличи с обратна сила, тъй все едно никога не е съществувала.

И отново въпросът е: търпя ли пушачите докрай? Добър ли съм докрай? Тоест истински добър, а не добър до време, тоест компромисен. Компромисът е хубаво нещо, но той се превръща в съвършеното зло, когато се разпознае като доброта, когато не се разбира, че силата на компромиса е изчерпаема и когато в замяна на компромиса се иска ответ, съобразяване. Наистина има нещо демонично във временната доброта, с изчезването на която човек започва да се чувства жертва. И пушачът е бил компромисен с някого и той е търпял и е бил добър – някога, преди час или ден. В мига, когато се почувствам жертва, аз разбирам, не само, че не съм бил добър, но не съм бил и компромисен, напротив, несъзнавано съм инвестирал в симулирана доброта, във фалшив компромис, но сделката ми се е провалила.

За да не се поддам на сладката болка, че съм жертва, винаги опитвам да преценя, мога ли да проява компромис, дори мога ли да бъда истински добър. Ако не, веднага разговарям и се стремя да постигна уговорка. Но понякога имам силата да направя компромис, а друг път дори имам силата да бъда добър.

----

Само ще спомена, че агресията е съставна част от добротата и е единственият признак, че добротата, която обладавам не е добротата в психологията на една жертва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен пушенето ми пречи. Поне траещото с дни пушене в близост до мен. В същото време пушачите - водени от нуждата си - дори да се опитват да се съобразяват, го правят най-често формално, като жест, най-често като еднократен жест. Да направя компромис и да приема пушенето на някого за час или за ден, е напълно в силите ми да понеса. Ще ми бъде неприятно, вероятността да ме боли глава е голяма, и изобщо в такъв случай бих изгубил доста от обичайната си кондиция, но би било каприз да кажа, че за мен в тоя случай има някакъв проблем. Приемайки в съзнанието си, че някой ще пуши до мен за час или за цял ден, е да бъда добър, но за жалост това не е някаква съвсем истинска доброта, а просто компромис. Това означава, че моята доброта, ме прави да отстъпя, като не създава пречки някой да се чувства добре, макар неговите действия да са за моя сметка.

Но какво ще стане, ако някой пуши дни наред наблизо, а аз нямам особената възможност да ида далеч? За един непушач такова нещо се превръща в тормоз. Мога ли да продължа да бъда добър? За мен винаги е било особено унизително, да си мисля нещо от рода “ех, колко съм добър, а с добротата ми се злоупотребява”. Ако ще съм добър, аз съм добър въпреки всичко, при всички условия. Моята доброта не зависи от външната оценка, от незабелязването на тая доброта, изобщо мога ли да си позволя да бъда добър, аз го правя, понеже имам силата в нито един бъдещ момент да не се почувствам жертва.

Всъщност психологически – най-просто изразено – пушачът пуши, защото с акта на пушене се опитва да компенсира разни загуби, които с времето са се наслоили в душата му. Пушенето е мимолетно удоволствие, което се опитва да изтика обичайното неудоволствие, което държи сърцето на пушача. В едно изречение: “пушенето е реакция срещу това, че съм жертва”. В такъв случай, ако аз реагирам на продължителното пушене също като жертва, “жертва на собствената си доброта”, то в него миг от моята доброта няма да остане нищо, дори тя ще се заличи с обратна сила, тъй все едно никога не е съществувала.

И отново въпросът е: търпя ли пушачите докрай? Добър ли съм докрай? Тоест истински добър, а не добър до време, тоест компромисен. Компромисът е хубаво нещо, но той се превръща в съвършеното зло, когато се разпознае като доброта, когато не се разбира, че силата на компромиса е изчерпаема и когато в замяна на компромиса се иска ответ, съобразяване. Наистина има нещо демонично във временната доброта, с изчезването на която човек започва да се чувства жертва. И пушачът е бил компромисен с някого и той е търпял и е бил добър – някога, преди час или ден. В мига, когато се почувствам жертва, аз разбирам, не само, че не съм бил добър, но не съм бил и компромисен, напротив, несъзнавано съм инвестирал в симулирана доброта, във фалшив компромис, но сделката ми се е провалила.

За да не се поддам на сладката болка, че съм жертва, винаги опитвам да преценя, мога ли да проява компромис, дори мога ли да бъда истински добър. Ако не, веднага разговарям и се стремя да постигна уговорка. Но понякога имам силата да направя компромис, а друг път дори имам силата да бъда добър.

----

Само ще спомена, че агресията е съставна част от добротата и е единственият признак, че добротата, която обладавам не е добротата в психологията на една жертва.

Здравей, selsal, приятно съм впечатлена от идеята ти за добротата и я подкрепям, с някои уговорки. Напр., мисля ,че агресията, т. е. насилието (същото ли е ?), не е съставна част от добротата. Любовта, респ. добротата, е антипод на агресията...

Обаче, съвсем нормално е, в дадена житейска ситуация да постигнеш уговорка; това е твоят избор, който ти се полага по право и не там е акцентът. По-скоро, въпросът е, когато "се разиграва" дадената ситуация, да избягваш да избираш негативните "роли" - както тази на "жертвата", така и тази на "насилника", защото те са нисковибрационни. Ако можеш, избери "ролята" на "наблюдателя" - тя е високовибрационна и е винаги печеливша, в сравнение с двете негативни - "жертва", или "насилник". Така, по презумпция, поставяш себе си далеч от страданието...Знаем, че "постановките", в които участваме, са духовни. При тях, позитивната промяна във вътрешната нагласа към проблема, го решава благоприятно и на физическия план. Така завършва дългия процес на научаването на всеки кармичен урок. С поздрав - Вили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви разкажа случка, която може би ще разграничи доколко човек може да бъде добър и компромисен.

Преди 10-ина дни бях в една фирма, по работа, трябваше да купя нещо. Още с влизането, насреща ми излезе мъж, който лъхаше добре на алкохол и ме посрещна сякаш ме познава отдавна... В първия миг си помислих, че се е припознал, усмихнах се. Но в следващия усетих как този човек просто се опитва да ме доближи прекалено и ме гледа хищнически. Започна да ме разпитва дали имам мъж, дали с това дете /бях с дъщеря си/ не ми е труден живота... Изпитах лек страх и възмущение, защото бяхме сами, но успях да се овладея и ясно и с твърд тон казах, че съм дошла по определена работа и че моя личен живот е прекрасен...

Тогава този човек се отдръпна и аз си тръгнах, без да свърша работата си. Но ако бях продължила да съм усмихната и учтива, едва ли щеше да има пречка той да си покаже желанията...

Та затова си мисля, че компромис с принципите си и личните си убеждения не трябва да се прави. Понякога прекалената доброта граничи със слабохарактерност.

В миналото съм правила точно тези грешки. В стремежа си да угодя на всички, забравих да уважавам себе си. :feel happy: А повярвайте ми, има хора, които не знаят значението на думи като тактичност, съобразителност... С добър тон и добронамереност човек може да отстоява принципите си. Това не значи противопоставяне, а просто различна гледна точка. Компромис може да има между две добронамерени страни, които желаят да запазят добрия тон...

Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Виe ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да се чувствате зле през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на любов към самия себе си. (Дон Мигел Руис)

За да не се налага да прощавам на хората е по-добре да не допускам някой да нарушава вътрешният ми мир...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви разкажа случка, която може би ще разграничи доколко човек може да бъде добър и компромисен.

Преди 10-ина дни бях в една фирма, по работа, трябваше да купя нещо. Още с влизането, насреща ми излезе мъж, който лъхаше добре на алкохол и ме посрещна сякаш ме познава отдавна... В първия миг си помислих, че се е припознал, усмихнах се. Но в следващия усетих как този човек просто се опитва да ме доближи прекалено и ме гледа хищнически. Започна да ме разпитва дали имам мъж, дали с това дете /бях с дъщеря си/ не ми е труден живота... Изпитах лек страх и възмущение, защото бяхме сами, но успях да се овладея и ясно и с твърд тон казах, че съм дошла по определена работа и че моя личен живот е прекрасен...

Тогава този човек се отдръпна и аз си тръгнах, без да свърша работата си. Но ако бях продължила да съм усмихната и учтива, едва ли щеше да има пречка той да си покаже желанията...

Та затова си мисля, че компромис с принципите си и личните си убеждения не трябва да се прави. Понякога прекалената доброта граничи със слабохарактерност.

В миналото съм правила точно тези грешки. В стремежа си да угодя на всички, забравих да уважавам себе си. :feel happy: А повярвайте ми, има хора, които не знаят значението на думи като тактичност, съобразителност... С добър тон и добронамереност човек може да отстоява принципите си. Това не значи противопоставяне, а просто различна гледна точка. Компромис може да има между две добронамерени страни, които желаят да запазят добрия тон...

Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Виe ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да се чувствате зле през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на любов към самия себе си. (Дон Мигел Руис)

За да не се налага да прощавам на хората е по-добре да не допускам някой да нарушава вътрешният ми мир...

Теоретично тезата е брилянтна...Но сподели с нас как го постигаш на практика, т. е. как запазваш вътрешния си мир и успяваш ли винаги? Защото това е целта ни - постигане на такава вътрешна нагласа, че нищо да не е в състояние да ни отклони от вътрешната стабилност... Напр., ако си представиш ,че с години си работила за безупречна репутация, да речем, в службата и изведнъж се получава клеветническо оплакване от недоволен клиент, спрямо който си постъпила абсолютно коректно и според правилата, но понеже не е получил своето (на което няма право по обективни причини), той търси отмъщение...На всичкото отгоре и началникът решава (по свои си съображения), да го прочете (за назидание на всички), пред всички колеги, без да взема отношение; просто ей така...Много от колегите смятат , че "всяка крушка си има опашка...", те не са в течение на служебната ти безукорност и имиджът ти главоломно пада...Ти вътрешно агонизираш...,или ...,може би...Ако имаш рецепта - моля, сподели я... Лесно ли се прощава на недоволния клиент, на началника, на лековерните колеги, когато формално, правото е на твоя страна?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лесно ли се прощава на недоволния клиент, на началника, на лековерните колеги, когато формално, правото е на твоя страна?
:)

Преди години /3-4/ и при мен имаше подобна ситуация. Да си призная просто си тръгнах без да се оправдавам. Дори и не очаквах справедлив подход. Бях гласувала доверие на хора, които не заслужаваха. Преживях го тежко, но започнах да преоценявам своите действия, чувства, мисли и когато осъзнах своята част от вината /по-скоро глупостта и прекалената наивност/, си казах, че това е бил моят урок-за израстване. И най-вече да се вслушвам в интуицията си, която ми подсказваше някои нередности.

И друго, което е може би най-важно. Когато има някаква ситуация винаги търся първо своята вина, за да разбера причината за следствието. След това всичко си идва на място...

Сега смело мога да кажа, че щом не допускам в себе си отрицателни чувства и критика, значи просто няма от какво да се страхувам. Та нали всички неща в живота ни са просто уроци... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Да бъдеш добър и то на всяка цена; намирам това дори за лицемерно. Аз не бих могла да бъда, а и не искам.

Думата компромисен не ми харесва, звучи ми извиняващо се и оправдаващо се някак. Толерантен е по-подходящият вариант. Всичко опира до това да уважаваш свободите на другите хора, както уважаваш своите собствени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Компромиса който човек прави трябва да е преди всичко със себе си ,и с ясната мисъл защо го прави и да го съчетае с доброта.

velinavasileva,преди време изпаднах в подобна ситуация ,обвинена служебно за нещо ,за което си нямах и идея.

Бях много разстроена ,тежко е,вариянтите които обмислях не бяха много единия беше да си отида.

Тогава мой най-близък човек ми каза:"Ти права ли си?Права си.Какъв ти е проблема?Ти си като канара ,никой не може да те помръдне."

Тогава пристъпих към втория вариянт,подходих с търпение и направих компромис със себе си ,който се състоеше в потъпкване на гордостта си.Тоест вместо да вирна глава и да си замина демонстративно,реших да я наведа тази глава и да изчакам развръзка.

Резултата дойде след няколко седмици грешката излезе наяве.

Но подходих с доброта и търпение ,не обвинявайки никого ,и с компромис ,който ми костваше доста ,защото имам проблем с гордостта.

Хубаво е да се разбере правилно това съчетание доброта и компромис то изключва доста ситуации които могат да се причислят само към едното понятие.

А с моите гости за които писах по горе :) решихме прекрасно въпроса купихме свещи които абсорбират тютюневия дим ,така и вълкът е сит и агнето цяло.

Изход има от всяка ситуация важно е човек да не се взема прекалено на сериозно.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички. Сравнително от отдавна се интересувам от Братството и идеите на Учителя Патър Дънов, но чак сега открих този форум и се регистрирах. Позволете ми и аз да се включа в дискусията за добротата и компромиса.

Изчетох всичките мнения по-нагоре и като че ли останах с впечатлението че повечето от участниците поставят нещата така че все едно добротата и компромистността са едно и също нещо. Според мен трябва да се прави и някаква разлика между двете.

Вярно е че във взаимоотношенията между хората понякога се налага да се правят компромиси, но в други случаи именно това да си добър (да си тежуш на мястото и да отстояваш истината) изисква да си безкомпромисен. Примерно при отглеждането и възпитанието на едно дете в много отношения трябва да се отнасяш безкомпромистно. Токава си и добър родител.

Относно търпимостта към пушач. Това е добър пример, защото когато се съверат двама или повече пушачи и непушачи компромис трябва да се прояви и от двете страни. Пушача като му се пуши ще излезе на терасата, а непушача ще бъде толерантен към слабостта на пушача. Аз самия не пуша и работя с кoлeга пушач. Но това никога не е бил някакъв повод за разговор. Просто се пуши на церасата.

didi_tz, аз натвое място не бих си траел да ми пушат в дома. Ако нямаш тераса то решението е пушене на прозореца. Неразбирам за какво се притесняваш от отправянето на една забележка. Важно е обаче и с какъв тон ще я направиш. Защо неизползваш нещо отвлечено за помощ, като това че тапицериите ти например ще попиват пушака.

Всъщност световната тенденция е да се ограничава пушенето в затворени обществени места. Все пак то е вредно, а и при присъствието на дете още повече.

поздрави

Редактирано от LG_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е лесно да бъдеш добър и компромисен, стига да го искаш и да смяташ, че си заслужава. Светът ще е едно прекрасно място за живеене, ако се постараем малко повече, не мислите ли?

Здравейте всички,

Когато днес засегнах проблема за добротата, то беше само в аспект прошка; как прощаваме - лесно ли, бързо ли идва прошката и въобще идва ли? Това е много важно, с оглед собственото ни психично здраве (респ. запазване на душевния мир)...Чувствителните хора имат голям проблем с това и точно на тях "се дава" подобно преживяване. В този смисъл беше и хипотетичната служебна ситуация, която описах.Някой може би ще каже,че тук въобще няма какво да се прощава и да бъде най-близо до истината. Какво мислите вие, които сте преминали през този житейски урок? Урокът за прошката на добрия човек...

P.S. Цитат:" Примерно, при отглеждането и възпитанието на едно дете в много отношения трябва да се отнасяш безкомпромисно. Тогава си и добър родител."

LG_, Мисля, че такова отношение към детето е опасно и в някои случаи води до бране на горчиви плодове на по-късен етап...Но кой знае - родителското сърце - най-добре...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Велина за доуточняването на понятията "добър" и "компромис". Мисля, че това е най-ценната посока на темата, защото всеки от нас тълкува тези понятия по различен начин.

И аз мисля, че ако проявяваме отстъпчивост, но в същото време вътре в себе си продължаваме да стоим на своята позиция и само премълчаваме този факт, ако се усещаме принудени от някакво обстоятелство да оставим другия да наложи своята гледна точка, вътрешно криткувайки и позицията му, и настойчивостта му, и своята отстъпчивост - то това си е чиста проба зависимост от добрите човешки взаимоотношения - не компромис и доброта. Има и още една силна дума - лицемерие, но не ми се иска да я употребявам, защото тя включва вече и корист...

В примера на xameleona - проявявайки неотстъпчивост пред претенциите на пийналия мъж, тя всъщност е проявила именно доброта и компромисност. Да, звучи странно, но е така. Тя е била добра към мъжа, защото не му е позволила по мек начин да стигне по-далеч от думите. Ако беше се държала любезно, той щеше да изтълкува това като знак да продължи настъплението си и може би щеше да направи нещо, което би му натрупало негативна карма. Е, тя би се почувствала жертва, а него агресор, но всъщност истинският агресор е този, който първо кани крадеца и му предлага да си вземе всичко от дома му, после вика полицията.

Тя е проявила и компромисност - не е започнала да укорява мъжа за поведението и мисленето му - оставила го е свободен да бъде какъвто е, себе си също е оставила свободна да не влезе в неговия "кръг" - двамата са сключили негласен компромис, че не са подходящи един за друг, като решаващата роля в компромиса е изиграла именно xameleona.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, благодаря :)

Ще се опитам да цитирам по памет думи на Учителя-"Дайте правото на лошите духове да си съществуват, но не ги пускайте вътре във вас."

Казват учените, че всичко става по еволюционен път. Еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес. Преди милиони години хората не са били такива, каквито са днес.

В началото бе Словото

Може би, за да еволюираме ни е нужно и малко външно притискане, но ако научим езика на Природата ще ни е по-ледсно да постъпваме правилно и да разбираме накъде ни води...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е интересна и вълнуваща и според мен е добре,че понятията доброта и компромисност са разгледани от различни страни,защото такива са и техните проявления в различните житейски ситуации от различните хора.Това,което аз лично подкрепям е :

xameleona

Та затова си мисля, че компромис с принципите си и личните си убеждения не трябва да се прави. Понякога прекалената доброта граничи със слабохарактерност.

В миналото съм правила точно тези грешки. В стремежа си да угодя на всички, забравих да уважавам себе си. А повярвайте ми, има хора, които не знаят значението на думи като тактичност, съобразителност... С добър тон и добронамереност човек може да отстоява принципите си. Това не значи противопоставяне, а просто различна гледна точка. Компромис може да има между две добронамерени страни, които желаят да запазят добрия тон...

За да не се налага да прощавам на хората е по-добре да не допускам някой да нарушава вътрешният ми мир...

И

Мона: Всичко опира до това да уважаваш свободите на другите хора, както уважаваш своите собствени.

По неслучайно стечение на обстоятелствата ежедневието ми е свързано с човек,който така разбира нещата – да бъде винаги „добър”,”възпитан”,”компромисен” с хората,с които има по-скоро служебни,той би могъл да ги нарече даже понякога приятелски отношения,на всяка цена.Стига се до там,че тези хора,решават,че той наистина е едно „мекотело”и започват да му се „качват на главата отгоре”,което в крайна сметка завършва с „изригване” на подтисканите емоции(в по-добрия случай).Тогава изведнъж от „най-добрият”той се превръща изненадващо в грубиян,невъзпитан,та даже и „простак”,защото естествено реакцията му идва в най-неподходящия момент и изглежда неадекватна и неразбираема за останалите.Всъщност,стига се до тук,дори и когато хората не са „злонамерени”,а просто той ги е „заблудил”с поведението си.А по-горе,казах „в най-добрия случай”,защото в останалите сдържаните негативи от поддържане на подобни „привидно добри”отношения,обикновено се отприщват спрямо най-близкия до този човек – и най-лошото е – без ясно изразени поводи за това.В разговорите ни обикновено той ме обвинява в „недобро възпитание”,затова че си „позволявам” да бъда честна с хората от самото начало,когато усетя,че някой се опитва да „престъпи”границите на моето търпение.От друга страна обаче,винаги се възползва от това мое качество,за да го предпазвам,самия него.Казвал ми е:”Моля ти се,кажи им(му,и)ти,защото,ако аз го кажа,ще прозвучи сякаш се карам,а при теб звучи някак естествено.”Това все пак ми носи някакво „успокоение”,че каквото и да ми казва,дълбоко в себе си този човек осъзнава необходимостта да бъде откровен със себе си и хората,преди да е станало твърде късно.

Благодарна съм на този човек за „уроците”,които ми даде.От него или чрез него се научих,че за да си добър с другите,трябва първо да бъдеш добър със себе си(или в хармония със себе си),а за да направиш един компромис,трябва предварително да си наясно,че този компромис ти отваря пътя към хармонията с Бога,носи ти удовлетворение,усещане за баланс и равновесие,прави те щастлив.

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз като Моника мисля, че понятията за добро поведение и правене на компромис трябва да се тълкуват според ситуацията конкретно. Те наистина са различни в различните житейски ситуации, защото ако едно за теб е добро, то може за другия да не е добро и обратно. Един прост пример: Не ти се ходи някъде, но на човека , с когото си, му се ходи точно там. Да бъдеш добър към него и да отидеш, т.е. да направиш компромис, или да не отидеш( което за теб е добре) и той да направи компромис като остане с теб и не се разсърди за това. Аз мисля обаче, че в едни отношения, за да са хармонични не може само единият да прави компромис, значи не може само единият "да се прави на добър". Според мен човек освен "да" е хубаво понякога да казва и "не". Да има някаква граница, една премерена разумност на компромисите. Не случайно са казали: "Прекаленият светец и Богу не е драг".

Благодаря на Моника и за последното изречение! :thumbsup2:

... се научих,че за да си добър с другите,трябва първо да бъдеш добър със себе си(или в хармония със себе си),а за да направиш един компромис,трябва предварително да си наясно,че този компромис ти отваря пътя към хармонията с Бога,носи ти удовлетворение,усещане за баланс и равновесие,прави те щастлив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ава

Да бъдеш добър, означава ли непременно да бъдеш компромисен? Не разбирам добре заглавието на темата. Критерият за доброта се явява способността за правене на компромиси ли? Компромиси с кое? И с добротата ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да бъдеш добър, означава ли непременно да бъдеш компромисен? Не разбирам добре заглавието на темата. Критерият за доброта се явява способността за правене на компромиси ли? Компромиси с кое? И с добротата ли?

Ава, наистина схващането за компромиса е двояко:

1) като спогодба с взаимни отстъпки, средно положение;

2) като постъпка, с която вътрешно не си съгласен, но я правиш с цел облаги, или от немай къде.

Само разглеждан в първото му качество - като негласна спогодба между осъзнато равноправни същества, търсещи хармонично партньорство, компромисът има касателство с добротата и само тук той е на място.Това значи, при поредния си житейски избор, всеки един от партньорите да изхожда не от своята, а от гледната точка на другия; да се съобрази с другия...Така, за теб - това е компромис, по отношение на твоята позиция, но той е разумен, направен е в името на любовта и хармонията, защото зачита правото и на другия до тебе. Да не забравяме, че човек от човека се различава единствено по нивото си на осъзнатост ( разглеждайки въпроса от духовна гледна точка) и по-високото ниво винаги доброволно служи на по-ниското, без да използва външна сила.(Външната сила не е непременно юмручна, напр. грубият тон или подигравателното отношение също е употреба на външна сила). Различните нива на осъзнатост имат равни права. (Тук и някои от родителите, може би, има над какво да се замислят)...

За употребата на компромиса във второто му качество - виж примера, описан от Моника 13 вчера, в 14:46. Поздрави, Вили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, selsal, приятно съм впечатлена от идеята ти за добротата и я подкрепям, с някои уговорки. Напр., мисля ,че агресията, т. е. насилието (същото ли е ?), не е съставна частот добротата. Любовта, респ. добротата, е антипод на агресията... - velinavasileva

Докато човек смята, че агресивността е еднозначно отрицателно явление, той ще го прави по една-единствена причина: докъде съзнателно, докъде не, въпросният човек се идентифицира с обекта на агресията, разпознавайки тоя обект, и съответно себе си, като жертва. Или – докато аз съм обзет от усещането, че съм жертва, все ще виждам около себе си потенциална или ефективна агресия, която да потвърди моя статут на жертва. Така че, в психологията на жертвата един човек е добър, само ако не предизвиква у нея усещането, че е жертва. В тоя смисъл „добрият” човек може да бъде само една друга жертва.

Обективно, а не проективно /субективно/, има един тип агресия, която е еднозначно негативна: туй е агресията на пристрастните-да-бъдат-жертви. И понеже жертвите не разполагат с житейска и духовна сила, те не могат да култивират първичната агресия в човешката натура, а я израждат у себе си, като я прикриват под маската си на жертва, като в същото време я вменяват на житейски и духовно силните.

Но как – според мен - агресията съвсем естествено се съвместява с добротата? Няма друго добро, което може да се случи на един жив човек, освен да се променя. А една промяна е промяна, само когато предизвиква затруднение, неудобства, дори страдание. Самата същност на промяната е агресията. Ние всеки ден сме изправени пред опасността да се променим, всеки час би могъл да е часът на среща не с друг, а с агресивността. И докато клонящите-да-бъдат-жертви живеят, за да не се променят, то живите хора, макар често уплашени от промяната, виждат у нейната агресия истинския дар на живота.

Добрият човек по инстинкт, я и по култура, е агресивен човек. Той среща промяната и излъчва промяната. Добрият човек е и благ, и смирен, и внимателен, но всички тия добрини са вторични и те са подплътени от оригиналната добрина – агресията. Добрият човек не е егоистичен, неговата агресия не е ориентирана към преследване на тясно лични цели, той просто променя, агресира, настъпва, дори когато отстъпва /когато е компромисен/.

Да срещнеш добър човек е рядко явление /а да срещаш жертви е да се сблъскваш с навалици/. Аз винаги се старая жертвата у мен да не ме кара да избягвам добрите хора, които рядко се случва да срещам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко действие среща противодействие, което трябва да бъде преодоляно. Съпротивлението и инертността са присъщи качества на материята, а без материята нищо не може да съществува. За да постигнем каквото и да било е необходимо да приложим съответното количество сила.

Добри са само разумните компромиси. Всяка разумна жертва (компромисът е вид жертва) води до придобиването на нещо повече (в смисъл на по-високо равнище) от това, от което сме се отказали.

Добрите намерения са важни, но те често са последвани от неудовлетвореност, раздразнение и критицизъм към реакцията на другата страна спрямо компромисът, който сме или смятаме че сме направили. Това води до израждане на доброто.

Също така много често се случва движещата сила при компромиса да е страхът. Подобен вид компромиси не могат да се нарекат разумни. При тях няма равнопоставено съгласуване (дори и частично) с чуждата воля, а опит да се избяга от нея или да се намалят последствията и.

При разумния компромис винаги съществува нещо общо между нашата воля и чуждата, което да послужи за основа. Основата може да е свързана с личностни желания и стремежи, но тогава и постройката няма как да надскочи съответстващата на личността сфера. Компромисът може да се сравни със строеж при която строителството се извършва съвместно и от двете страни. Ако се получи хубава и качествена постройка, тогава и компромисът е на място.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

Аз мисля обаче, че в едни отношения, за да са хармонични не може само единият да прави компромис, значи не може само единият "да се прави на добър".

...

Изглежда справедливо в едни отношения и двамата (или дори ако са повече от двама, тогава всичките) да правят компромиси.

В действителност обаче не е така. Хората не са равни/еднакви в своето развитие, имам пред вид силата, стабилността и осъзнатостта на своя дух. Следователно не само може, ами дори е желателно, а и на практика непрекъснато се случва, някой да прави компромиси, а друг да не е способен на такива; или единият да прави повече, а другия по-малко.

И тук, както и навсякъде, много е важна мотивацията (това, което и selsal засегна и според мен добре обясни в по-ранния си пост). Сега обаче бързам, довечера мога да продължа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При положение, че живеем сред хора, в общество, просто компромисите са неизбежни. Чрез тях ние се адаптираме, вписваме в окръжаващата ни среда, хармонизираме отношенията си с другите. Тези компромиси са разумни, целесъобразни, оправдани. Но има и друг тип компромиси, които тежат на съвестта (ако човек има такава), и точно те трябва да се избягват. Разбира се, дали човек да направи компромис или не, зависи от конкретната ситуация. Има граници на компромиса, които не бива да се прекрачват. Вярно е, че разумният отстъпва, но... не е правилно, според мен, безкрайно да отстъпва. Всичко е много вариативно и зависи от конретната ситуация, пред която сме изправени... от всички "за" и "против" даден компромис, който според вътрешното си усещане трябва или не трябва да направим и ако го направим по какъв начин и в какви рамки да стане това, за да запазим себеуважение и да не се превърнем, заради криворазбраната си доброта и разумност, в жертви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, selsal, приятно съм впечатлена от идеята ти за добротата и я подкрепям, с някои уговорки. Напр., мисля ,че агресията, т. е. насилието (същото ли е ?), не е съставна частот добротата. Любовта, респ. добротата, е антипод на агресията... - velinavasileva

Докато човек смята, че агресивността е еднозначно отрицателно явление, той ще го прави по една-единствена причина: докъде съзнателно, докъде не, въпросният човек се идентифицира с обекта на агресията, разпознавайки тоя обект, и съответно себе си, като жертва. Или – докато аз съм обзет от усещането, че съм жертва, все ще виждам около себе си потенциална или ефективна агресия, която да потвърди моя статут на жертва. Така че, в психологията на жертвата един човек е добър, само ако не предизвиква у нея усещането, че е жертва. В тоя смисъл „добрият” човек може да бъде само една друга жертва.

Обективно, а не проективно /субективно/, има един тип агресия, която е еднозначно негативна: туй е агресията на пристрастните-да-бъдат-жертви. И понеже жертвите не разполагат с житейска и духовна сила, те не могат да култивират първичната агресия в човешката натура, а я израждат у себе си, като я прикриват под маската си на жертва, като в същото време я вменяват на житейски и духовно силните.

Но как – според мен - агресията съвсем естествено се съвместява с добротата? Няма друго добро, което може да се случи на един жив човек, освен да се променя. А една промяна е промяна, само когато предизвиква затруднение, неудобства, дори страдание. Самата същност на промяната е агресията. Ние всеки ден сме изправени пред опасността да се променим, всеки час би могъл да е часът на среща не с друг, а с агресивността. И докато клонящите-да-бъдат-жертви живеят, за да не се променят, то живите хора, макар често уплашени от промяната, виждат у нейната агресия истинския дар на живота.

Да срещнеш добър човек е рядко явление /а да срещаш жертви е да се сблъскваш с навалици/. Аз винаги се старая жертвата у мен да не ме кара да избягвам добрите хора, които рядко се случва да срещам.

Здравейте всички! Темата за компромисите и добротата ни вълнува особено и това е обяснимо, тъй като – в крайна сметка това е ежедневието ни... Безспорно, тъй като във Вселената всичко е свързано с всичко, то и агресията има връзка с добротата. Учителят казва, че еволюционният процес е насилствен, т. е. Природата си служи с насилие, когато твори, респ. когато извайва характерите ни. Тя мъдро употребява агресията за добро, учи ни... И това е така, защото Тя е Фактор... Не така стои въпросът с малкия човек, с егото. То не е никакъв фактор... В момента, в който егото усети каквато и да е атака върху себе си, ако е патило достатъчно, то си казва: „А, не съм забелязало, но щом Природата използва тоягата си върху мене, значи нещо не разбирам, някъде и някога нещичко съм сгазило лука, може би...Я да видим, какво иска да ми каже сега Природата с този пердах...” Смирява се и почва да мисли...Прави разбор и открива това нещичко, защото знае, че живее в следствията на нещата и Природата е права, като го докача чрез действията, да речем, на някой си Иванчо, или на някоя си Марийка (които хабер нямат, че са само оръдия в ръцете на Природата и в тази връзка е неуместно да ги наричаме „лоши”; можем да кажем, напр., че са „невежи”, защото наистина не знаят какво вършат)... Разбира се, това е въпрос за малко по - напреднало его, което се е изтощило достатъчно в битките, уморено е и вече има едно на ум, на път е да вдигне бялото знаме... И като се предаде напълно, вече край – изобщо не забелязва, не усеща ни шамари, ни бой... Обаче якото его, от позицията на яката си сила, убедено, че е нормално и е в реда на нещата - то да е фактор в битието и най вече от страха да не страда, казва: „ На тия, лошите, които са некултурни, които не знаят как да се държат възпитано и които са тотални егоисти, ще им дам добър урок...Да, те са тотални егоисти, но аз , понеже съм позитивен и учен човек и за тяхно добро, ще им покажа правия път на тези грешници, ще обърна другия край и те ще разберат кого искат да вкарат в ролята на „жертва”, с кого си имат работа! (т. е. достатъчно уважавам себе си, за да позволя на Сульо и Пульо да ме правят на пет стотинки, но ще го направя строго елегантно и от научна гледна точка; то аз и бездруго, по природа съм добър човек, алтруист съм и няма да търся своята полза, а ще се постарая да ги променя, ще ги упътя и то само и единствено за тяхно добро!)”... И стана тя... И по нататък, в приказката се казва ето така: След като малкото его обърна другия край, Иванчо или там - Марийка, първо си намериха майстора, и второ - може би даже се и „пооправиха” малко ..., де да знам... Сега! ... Малкото его , „за тяхно добро” употреби „позитивната” си (хм...) агресия върху тях, абсолютно безкористно и за тяхно добро... Но като гледаше настрани и като не схвана урока, който самото то, егото, трябваше да приеме, вземайки повод от играта на „ добро/зло”и поради заслепението си ..., си навлече негативна карма; добра причина за следващото бъхтене, от страна на истинския Фактор. Май се въвлече в изкушение..., забрави, че живее в света на илюзиите... Лукавият се смее... Ако пък някой сред нас е толкова теоретик, че държи да вкара и научен подход в ежедневието си (в прибавка към духовния), може да погледне на адрес: http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=2956 различни Теории за агресивността. Едва ли така е по-лесно за преглъщане , не знам... Лично аз съм цялата в синини от боя, който ядох досега заради малкото его, което е невероятно изобретателно във виталността си и бих предпочела вече да се смиря, вместо да високоумствам...То и в Писанието е казано така, но кой ти хваща вяра, ей така, как да разбереш, че този стих се отнася точно за теб...Години минават...

И ето поуката накрая, в приказката за малкото его, както е нормално при всяка приказка: Да, точно за теб е, стихът в Римляни 11:20 : „...Не високоумствай, но бой се”, уважаемо малко его, не си ти факторът, не за тебе е определено да ползваш безнаказано агресията ( щом предпочиташ да я вкараш в инструментариума си)... Не че тя по принцип е нещо лошо, напротив...Но, нейсе...А за Иванчо и Марийка – има кой тях да ги вкарва в пътя; като заиграе тоягата, неизбежно е... Обаче, докато го схванеш, докато си подредиш пъзелчето, наистина голямо бъхтене пада по учената ти глава...Поздрави на всички, Вили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все по-често ми се случва да срещам в сериозни психологически анализи (или с претенции за такива) твърдението, че в основата на добротата и развитието стои агресивността. Според мен е тъкмо обратното - агресивността спира развитието на самия агресор и пренасочва енергията му от създание и самосъзидание в разрушение и саморазрушение.

Приемам, че има объркване в терминологията и понятието агресия се смесва с понятието assertiveness - увереност в себе си, настойчивост, позитивност в отстояването на своето лично пространство и свобода.

Уикипедия дава много точна представа за разликата между тях:

http://en.wikipedia.org/wiki/Aggression - In psychology and other social and behavioral sciences, aggression refers to behavior that is intended to cause harm or pain. Aggression can be physical, mental, or verbal. Behavior that accidentally causes harm or pain is not aggression. Property damage and other destructive behavior may also fall under the definition of aggression. Aggression is not the same thing as assertiveness.

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. Агресията може да бъде физическа ментална или вербална. Поведение, което неволно причинява вреда или болка не е агресия. Агресията не е настоятелност и отстояване на своите права и лично пространство.

Assertiveness is a trait taught by many personal development experts and psychotherapists and the subject of many popular self-help books. It is linked to self-esteem and considered an important communication skill.

Настойчивостта и отстояването на своето лично пространство е отличителна черта, която подлежи на сформиране и се преподава от много експерти по личностно развитие и психотерапевти..... То е свързано със себеуважението и се смята за важно комуникативно умение.

As a communication style and strategy, assertiveness is distinguished from aggression and passivity.

Като комуникативен стил и стратегия assertiveness се отличава от агресивността и пасивността.

How people deal with personal boundaries; their own and those of other people, helps to distinguish between these three concepts.

Изясняването на начина, по който хората се отнасят към личните граници; техните собствени и тези на другите хора, помага да се разграничат тези 3 понятия.

Passive communicators do not defend their own personal boundaries and thus allow aggressive people to harm or otherwise unduly influence them. They are also typically not likely to risk trying to influence anyone else.

Пасивните участници в общуването не защитават техните собствени граници и по този начин позволяват на агресивните хора да наранят или да им окажат влияние без да имат това право.

Aggressive people do not respect the personal boundaries of others and thus are liable to harm others while trying to influence them.

Агресивните не уважават личните граници на останалите и поради това са склонни да наранят другите, докато се опитват да им повлияят.

A person communicates assertively by not being afraid to speak his or her mind or trying to influence others, but doing so in a way that respects the personal boundaries of others. They are also willing to defend themselves against aggressive incursions.

Човекът общува assertively - с увереност - като не се страхува да изказва собственото си мнение или да влияе на останалите, но прави това по начин, който уважава техните лични граници. Такива хора също с увереност и желание се защитават от агресивни атаки.

http://en.wikipedia.org/wiki/Assertiveness

От цитираното става ясно, че агресивността не можа да присъства като елемент на добротата и компромисността ( в нейния положителен смисъл). По-скоро обратното - там където има агресивност, отсъства добротата, миролюбието и благосклонността. Студът е отсъствие на топлина, тъмнината е отсъствие на светлина, агресията е отсъствие на любов и добро.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×