Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
veselataeti

Да бъдеш добър и компромисен

Recommended Posts

Според мен, там където започва да се говори за права и лични пространства престава да съществува духовността. Правата и личното пространство имат своето място в ежедневната социалност – единствената среда, където его-центричният аспект има своето позитивно значение. Мистериите, духовните инициации и християнските тайнства – обратно, имат идеята да снемат мировия характер на правата и социалния периметър на личността. Този акт на снемане е чистата, същностна агресия.

Или: няма друга свобода, освен свободата от порочния уклон да се отстояват права и лични пространства. Този подход стои в основата на целия Изток и е твърде съществен в християнството.

Истина е, както казва Донка, че агресивният човек не уважава личните граници на останалите. То е да уважаваш невежеството. Всъщност карма – според будистите – се поражда поради тенденцията у човек да подклажда идентичности, които непрестанно да отстоява. Нирвана (угасването) е пълното превъзмогване на подобна самоотражателност. Недуховният човек все намира над какво да трепери.

Агресията е последователното съзнание за собствените слабости, а и за слабостите изобщо (в отделните хора и в обществата). А една от най-ярките човешки слабости е да се щадим. И една от най-омерзителните.

Кой би търсил обичта на ония, които се опасяват да не наранят?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Агресията и нейното проявление обикновенно и най -често са акт на безсилие.

Търпението и смирението са проява на силен характер и духовна осъзнатост.(като изключим крайностите.)

Агресията не е доброта ,и не търпи компромиси.

Случаите в които ,може агресивно действие да се определи като основа на проявена доброта са много малко и са с положителен резултат ,когато действащото лице е много наясно какво точно прави.

Или като пример :Когато хирурга разреже човека за да го излекува е доброта чрез проявена агресия.

Когато режещия човек не е хирург се получава касапница.

Така че според мен теорията ,че агресивността по някакъв начин е в основата на добротата а още по -малко на компромисността е доста неиздържана.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би "агресия" не е точната думичка.

Но, за да защитя собственото си право на живот /или просто правото да бада различна/ явно ставам лоша за хора, които имат определени намерения и аз не се подчинявам на тях.

В исторически план много от царете/кралете са били упреквани, че са лоши за някои от подчинените си, но добри за държавата, правели са скокове в развитието на народа си, защото не би могло да направят нещо добро за държавата си без да нарушат нечии интереси /може би и тава ще се тълкува като вид агресия/.

Съгласна съм, че смиреният човек е духовен, но ми се струва, че това не значи, че той няма право да бъде себе си /независимо, че има хора, на които това не им харесва/. Смирението е вътрешно спокойствие и вътрешно приемане на случващото се.

Но ако за някого аз съм пряма и с открит характер, а този човек не обича такива хора, значи ли, че съм лош човек. А ако аз започна да го убеждавам да ме приеме на всяка цена не е ли тав точно агресия спрямо неговите убеждения?

В много от беседите на Учителя се застъпва и доброто и злото. И виждаме колко са относителни като понятия. Но ако просто сменим гледната точка, настроим ума си, че всичко в живота ни са уроци или изпитания, може би ще се доближим именно до търпението и смирението...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото разбирам ние всички говорим за понятието assertiveness - увереност в себе си, настойчивост, позитивност в отстояването на своето лично пространство и свобода. (но заместваме с думата агресия)

Напомням характеристиката на този тип поведение в науката психология:

не се страхува да изказва собственото си мнение или да влияе на останалите, но прави това по начин, който уважава техните лични граници. Такива хора също с увереност и желание се защитават от агресивни атаки.

Всички духовни учения, в основата на които стои безусловната любов и свободата, поддържат именно този подход във взаимоотношенията между хората.

Добротата е въплъщение на безусловната любов и свободата в отношенията между хората. Това, според мен, означава - да бъда добра включва в себе си да разбирам и да ме е грижа за другите точно толкова колкото за мен самата. Обаче при задължителното условие да оставям свободни и тях и себе си.

Добрият човек наистина променя света около себе си, но точно защото и само когато не се старае да го направи, не цели това. Парадоксално, но е факт, потвърден от живота. Добрият човек се грижи и отговаря само за своята промяна и оставя останалите да се грижат за своята както те намерят за добре. В това се състои и компромисът.

В момента, в който добротата си постави за цел да промени другия към добро, тя вече се е превърнала в агресия.

Толкова е лесно да променяш само себе си...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В светлината на изнесеното от selsal стигам до извода, че за да стана добра трябва да прочета книгата "Агресията като шанс" на Рюдигер Далке. Според предговора: "Агресията като шанс е блестящо приложение на терапевтичния подход на д-р Рюдигер Далке, тълкуващ болестите като най-откровените послания на душата. В новата си книга авторът се стреми да реабилитира принципа на агресията като определящ фактор за здравето на човека и обществото. Дадени са тълкувания на символичните прояви на агресията в общоразпространени болестни картини, каквито са детските болести, инфекциите, алергиите, болестите на автоагресията, болестите на зъбите и устата, хиперактивния синдром при децата.

Агресията не е равнозначна на насилието, твърди Рюдигер Далке.

Агресията е съзидателна сила, без която е немислимо утвърждаването на индивида."

Има и тема посветена на агресията.

Но бих искала да се върнем към началото на темата - Какво значи да бъдеш добър и компромисен?

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Темата за добротата и компромисността е важна и от друга гледна точка.

За този друг поглед ме наведе една мисъл - Плевелът е само едно маскирало се цвете (Джеймс Ръсел Лоуъл). Т. е., у всеки един от нас се крие доброто, способността за емпатия и съпричастност към проблемите на другият. И привидно лошите хора, всъщност крият това, че са и цветета, оправдавайки се, че са родени за ... плевели.

Но не са плевели, макар и да пречат понякога на другите растения :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"- На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка, за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мене. И сега искам да те помоля за една услуга в отговор.

- Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува. - Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща! - И тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.

- И така, какво ти искаш? - попитала я Малката Душа. - Какво аз за теб мога да направя? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!

- Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел! - прекъснал разговора техен Бог. - Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.- И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо, за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.

- Е, какво мога да направя аз за теб? - попитала отново.

- Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка, - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент…

- Да? - прекъснала я малката Душа. - Какво тогава…?

Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:

- Помни Коя Съм Аз Наистина.

- О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.

- Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност."

из "Малката душа и слънцето"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като стана дума за плевели... Спомних си нещо.

За кратко се грижих за една градина. В голямата суша по-добре оцеляваха растенията, които не бяха оплевени, понеже плевелите правеха сянка на "културните" растения и способстваха да се задържи влага в почвата.

Та, какво е един "добър" човек без няколко "лоши" покрай себе си...

Смисъла на думите въртете както си щете!

:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не трябва да помагаш на някого, докато ти не се почувстваш добре. Няма значение дали казвате "да" или "не", важно е с какви чувства го правите.

Доброто може да бъде направено по различен начин. Един се нуждае от добра дума, друг от "добър ритник". Важно е действието да бъде благоприятно за този, който го прави и заобикалящия свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Не трябва да помагаш на някого, докато ти не се почувстваш добре. "

Когато помагаме на някои друг,трябва чрез това да помагаме на себе си.Ако не изпитваме приятна емоция или не се възбуждаме когато помагаме на някои,значи човекът на които помагаме не го заслужава.

Човекът пред нас трябва да ни предразположи,да ни смята за богове за да му помогнем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Компромисите и добротата трябва да са в някакви граници иначе ако си прекалено добър и компромисен, все ще се намери някой ( дори някои) да те прегази като валяк. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър и компросмисен включва в себе си и да направи човек така, че да не допусне някой друг да го прегази като валяк. Но да запази доборото си отношение към валяка и да научи урока за себе си и него.

Нека валяка си гази пътя и така да си върши работата. Доброта и компромис означава да не му заставаме на пътя и да искаме заради нас да заобиколи. А нашият път и място не е пред него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Доброта и компромис означава да не му заставаме на пътя и да искаме заради нас да заобиколи. А нашият път и място не е пред него."

Не зависи ли от ситуацията ? Да речем някой ти поиска компромис, направиш му, пак ти поиска, направиш му, поиска нещо - ти отстъпиш само и само да има мир и да не се карате, този някой може да сметне че може да прави така до безкрай и да вземе постоянно да си иска отстъпки и компромиси, които нито си длъжен да му правиш, но и да речеме ако направиш ще си навредиш. Тогава трябва да спреш да ги правиш и да му откажеш, дори да те мисли за лош ( а той ще те мисли, защото няма да му играеш по свирката ;)

П.п. Наскоро прочетох следния случай : един човек казва на негов приятел, че е болен и му иска 50 лв. на заем. Приятелият му казва, че няма толкова, но може да му даде по - малко. Болникът казал ти не си ми никакъв приятел и се разсърдил. В очите на болния този уж негов приятел изведнъж е станал лош, защото не е можел да му изпълни точно искането. Да речем, че приятелят му все пак успее да му даде парите и болникът го реабилитира казвайки, че сега вече му е приятел и същия този болник продължи да си иска до безкрай, а пък другия да продължи да си прави компромисите от чувство за вина. Не става така.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Доброта и компромис означава да не му заставаме на пътя и да искаме заради нас да заобиколи. А нашият път и място не е пред него."

Не зависи ли от ситуацията ? Да речем някой ти поиска компромис, направиш му, пак ти поиска, направиш му, поиска нещо - ти отстъпиш само и само да има мир и да не се карате, този някой може да сметне че може да прави така до безкрай и да вземе постоянно да си иска отстъпки и компромиси, които нито си длъжен да му правиш, но и да речеме ако направиш ще си навредиш. Тогава трябва да спреш да ги правиш и да му откажеш, дори да те мисли за лош ( а той ще те мисли, защото няма да му играеш по свирката ;)

П.п. Наскоро прочетох следния случай : един човек казва на негов приятел, че е болен и му иска 50 лв. на заем. Приятелият му казва, че няма толкова, но може да му даде по - малко. Болникът казал ти не си ми никакъв приятел и се разсърдил. В очите на болния този уж негов приятел изведнъж е станал лош, защото не е можел да му изпълни точно искането. Да речем, че приятелят му все пак успее да му даде парите и болникът го реабилитира казвайки, че сега вече му е приятел и същия този болник продължи да си иска до безкрай, а пък другия да продължи да си прави компромисите от чувство за вина. Не става така.

Матей 10:16 "Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите."

Видях, че Донка е отговорила много мъдро на въпроса ти...

Още малко пояснение, в подкрепа... Вярващият знае, че няма нищо случайно... Ако нещо му се случва в живота - то е с математически точно определена цел; нищо в живота ни не е спонтанно и лишено от смисъл, както и да ни изглежда в момента... Така че - за истинския вярващ - каквото дойде е добре дошло; негов дълг е да вземе поуката само...

Учителят ни съветва, да не се борим със злото, а само да го избягваме... :)

Винаги (това е закон) преживяното от нас зло ни се отплаща с големи благословения, на по-късен етап, защото няма друг начин да се порастне духовно, освен чрез преживените страдания... Знам, че не е лесно да се дойде до такова убеждение, но това е Пътят...

В Римляни 16:19 се казва така:"...да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото."

Мъдрувай, относно доброто, а злото - стреми се да го избягваш само; не го мисли и не го коментирай никак... :) Те това е!... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да речем някой ти поиска компромис, направиш му, пак ти поиска, направиш му, поиска нещо - ти отстъпиш само и само да има мир и да не се карате, този някой може да сметне че може да прави така до безкрай и да вземе постоянно да си иска отстъпки и компромиси, които нито си длъжен да му правиш, но и да речеме ако направиш ще си навредиш. Тогава трябва да спреш да ги правиш и да му откажеш, дори да те мисли за лош ( а той ще те мисли, защото няма да му играеш по свирката ;)

Това, че някой те мисли за лош, не означава, че си лош. Аз бих разделил това да си добър от това да си компромисен. Човек винаги трябва да е добър, независимо от ситуацията. Тук проблема е че представата за това как предполага да действаш за да си добър е твърде различна при различните хора. Компромисен трябва да бъдеш единствено в разумните граници. Ако ги нарушиш, вече преставаш да си добър, а ставаш глупав.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

.......................

" Добър и компросмисен включва в себе си и да направи човек така, че да не допусне някой друг да го прегази като валяк. Но да запази доборото си отношение към валяка и да научи урока за себе си и него." - Опаааа, аз май съм отговорил прибързано на Донка, понякога реагирам прибързано, това май ми е нещо като житейски урок, извинявам се. Да, тя си го е казала правилно, но нещо не съм видял добре при първия прочит, по друг начин съм бил изтълкувал думите и. Съгласен съм с нея.Права е.

...............................

" Компромисен трябва да бъдеш единствено в разумните граници. Ако ги нарушиш, вече преставаш да си добър, а ставаш глупав." - И със Станимир съм напълно съгласен. :thumbsup:

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасна тема! Да бъдеш добър, компромисен, отстъпчив, да не искаш винаги да е на твоето. Разбира се, не трябва да се правят глупави компромиси. Но този, който иска да бъде ученик, ще намери в това едно находище от чисто злато. Спомняте ли си за малкия тиранин от книгите на Кастанеда? Силата и Светлината идват когато се подложим на издевателството съзнателно.

:3d_108::3d_086::3d_089::3d_016:

Редактирано от braman

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добротата трябва да е премерена и правилно адресирана,а на компромиси не съм способна.За мен компромис значи да изневеря на себе си,да подтисна всички чувства и разбирания,които имам.Това тихичко ще започна да ме убива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добротата трябва да е премерена и правилно адресирана,а на компромиси не съм способна.За мен компромис значи да изневеря на себе си,да подтисна всички чувства и разбирания,които имам.Това тихичко ще започна да ме убива.

:) Въпрос на его, според мен... Който иска всичко да контролира, да става все на неговото, ще сметне за недопустим компромис съгласуването с всичко, което му противоречи за каквото и да било! От друга страна, който няма особени светски претенции, лесно може да направи компромиси за външни неща, с които той не се усеща срастнал. Но ако се касае за компромиси с духовното му естество, там вече е въпрос на мъдрост как да не се допускат и как това да се представи като постъпка пред неразбиращите... :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

Значи някои може да ме тъпче и обижда ,а аз да правя компромис с него ?!Някой които виждам ,че не заслужава да съм добра с него,а да съм .... и защо ??? Ако това му викаш контрол ... не знам !!!

Аз ценя себе си и последното нещо,което ще направя е да лицемернича по този долен начин! Сори

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На добротата и компромиса се крепят човешките отношения.Хубаво е да си добър и да правиш компромиси, но не бива да вредиш на себе си.

Когато проявява своята доброта или прави компромис,човек трябва да слуша сърцето и разума си.Не всеки заслужава да си добър с него!Компромис на всеки не се прави както и компромис със всичко не се прави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Компромисите могат да са на много нива или да засягат различни интереси.

Често чуваме че някой не прави компромиси със съвестта си.

Компромисите при бизнес сделка или политическо споразумение са съвсем нормално явление

В семейни спорове - като цяло по трудно и мъчително постигане на съгласие

- когато единият от съпрузите изневери, или е силно привързан към чашката, и т.н.

- когато единият е привързан към своето хоби, спорт, работа или други занимания така, че

силно намалява финансирането и(или) вниманието си към семейството и съпругата (съпруга).

- несъгласия за начина на възпитание на децата и тяхното бъдеще.

- несъгласие за пари и разходи

Сътветно на външно ниво може да се декларира съгласие, но проблемът да остане на вътрешно ниво.

Тогава е възможно постепенно семейството да деградира и да се разпадне.

На религиозно или духовно ниво - в исторически план беше много трудно достигането на съгласие.

Между Лутер и Папата не беше възможен компромис. Хугенотите във Франция не успяха да постигнат

истински компромис с католиците. Това доведе до много войни, брат убиваше брата.

Меншевиките и болшевиките декларираха съюз, знаем какво сполетя меншевиките, Керенски, също

батька Махно, и т.н.

Англия и Франция опитаха компромис с Хитлер, който също доведе до най-унищожителната война досега.

Оттук следва че наистина с някои неща компромиси не трябва да се правят.

Кои са тези неща?

Мисля че това са основните идеали и ценности на хората, които ако се извадят, всичко става фалшиво.

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

Вера, Никола Й. Вапцаров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който иска всичко да контролира, да става все на неговото, ще сметне за недопустим компромис съгласуването с всичко, което му противоречи за каквото и да било! От друга страна, който няма особени светски претенции, лесно може да направи компромиси за външни неща, с които той не се усеща срастнал. Но ако се касае за компромиси с духовното му естество, там вече е въпрос на мъдрост как да не се допускат и как това да се представи като постъпка пред неразбиращите... :yinyang:

:thumbsup2: Точно така се получава в действителност.

Усещането "някой ме тъпче" всъщност идва от егото, което се опитва да контролира поведението на заобикалящите ни хора. Естествената реакция на същия източник на усещането е "няма да му позволя, никакви компромиси!"

Ако това "тъпчене" е свързано с нещо, с което мога да се разделя, оставям го да си го вземе без да му се налага да се хаби и тъпче. Ако човекът остане доволен и отношението му стане дружелюбно, значи наистина е имал нужда от нещо, от което аз съм нямала толкова силна нужда. Ако остане недоволен, защото не съм се "борила", значи той не е искал "нещото", а моето усещане "тъпчат ме, няма да позволя". Какво по-добро развитие на събитията от това да не му дам възможност да си мисли, че може да манипулира моите емоции, мисли и поведение.

Ако "тъпченето" касае компромис от духовно естество.... Добромир е прав. Наскоро имах подобен случай и наистина имах нужда от време и обмисляне да поставя своята позиция така, че да не позволя да ми наложат нещо, което противоречи с вътрешната ми хармония, но и да избера решение и поведение, което да е в хармония с това, което искаха да ми наложат. Знам, че звучи тъпо - но само звучи така. В действителност се получи перфектно. След двудневно обмисляне наистина приех всички доводи и съвети, които имаха нещо вярно в основата си и също позитивните изисквания към моето поведение, което ми налагаха. Съгласих се, че наистина се претоварвам, че наистина трябва да се съсредоточа само върху няколко неща и да ги върша спокойно, съгласих се, че трябва да бъда само там, където наистна съм нужна... Но оставих за себе си свободата да определя върху какво да се съсредоточа, как да разпределя заниманията и времето си, с какво да се и с какво да НЕ се занимавам. В крайна сметка направих компромис и се вслушах в съветите, които ми бяха дадени, защото в тях имаше голяма доза истина, но не направих компромис с вътрешната си хармония. Знам, че на някои не им хареса, но аз запазих моето положително отношение и дори съм им благодарна за кризата и натиска, които ми дадоха импулс да променя нещо към добро...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре ... но хахаха колко ... Боже ,Боже ... таааа значи когато направя компромис ,аз всъщност не нарушавам вътрешната си хармония ,така ли?Какво значи компромис?Вие въобще знаете ли да правите такива???

Не ми харесва да съм добра с идиоти ,нещо не ме блазни идеята и не ми харесва да правя компромис с такива хора и ако го направя ,щото видиш ли да не се опитвам да контролирам нещата ,то това няма да ми навреди ли ... на вътрешната ми хармония???Контрола идва с правенето на компромис,защото така запазваш ситуацията и можеш да я контролираш,а липсата на компромис ... реже и сече отношения ,поне за мен!

По-горе казах ... всичко,което правим на сила просто ни убива бавно.

Предпочитам хора ,които не ми се усмихват от добре прикрито лицемерие с надпис "Виж колко съм мил и добър!" .Обичам директни хора,дори малко сурови ,категорични и като кажат нещо го правят ,а не мекотели !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×