Диана Илиева Добавено Декември 13, 2009 Доклад Share Добавено Декември 13, 2009 Бих искала да попитам хора, които имат дългогодишна връзка или дори не връзка, нека е примерно и съжителство на съквартиранти, но при условие, че живеете в едно жилище повече от 2-3 години (бих споменала и дългогодишно приятелство, но само при условие, че много често и задълго сте заедно с конкретния приятел/ка) - кажете, правили ли сте компромиси? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 13, 2009 Доклад Share Добавено Декември 13, 2009 Правил съм много компромиси в които съм прекършвал авторитета си, желания или гордостта си. После съм разбирал че съм се освободил от никому ненужен баласт Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 13, 2009 Доклад Share Добавено Декември 13, 2009 По-горе казах ... всичко,което правим на сила просто ни убива бавно. Компромисът не е нещо, което правим насила. Компромис може да е нещо, което ни затруднява, което е неизгодно за нас, но компромисът не е нещо, което правим против волята си. Разбира се, жертви и отстъпки не могат да се правят до безкрайност, защото в един момент действията ни вече се превръщат в глупост, а не в компромис. Важно е да има двустранност. Колкото до хармонията: ако тя липсва, то това не е в резултат от направените компромиси, а защото и преди това не сме я имали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sabatini Добавено Януари 21, 2010 Доклад Share Добавено Януари 21, 2010 Аз правя компромиси, ама не получавам такива.Въпреки всичко съм доволна от това което съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Януари 22, 2010 Доклад Share Добавено Януари 22, 2010 (edited) "Бих искала да попитам хора, които имат дългогодишна връзка или дори не връзка, нека е примерно и съжителство на съквартиранти, но при условие, че живеете в едно жилище повече от 2-3 години (бих споменала и дългогодишно приятелство, но само при условие, че много често и задълго сте заедно с конкретния приятел/ка) - кажете, правили ли сте компромиси?" 13 години брак... Народа го е казал просто: "Два остри камъка брашно не мелят" и още: "Дялан камък! Където го сложиш все става!" Попитали един от великите ренесансови скулптори за тайната на работата му , а той отвърнал: Скулптурата е вече там, в камъка , а моята работа е просто да отстраня излишните парчета. Компромисите понякога са точно това - моделиране на нашето "АЗ" - в "аз", чрез външно въздействие, за проявяване на скрития в нас шедьовър. Понякога! Деяна, успех!!! Редактирано Януари 22, 2010 от albatross_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 22, 2010 Доклад Share Добавено Януари 22, 2010 Бих искала да попитам хора, които имат дългогодишна връзка ......... - кажете, правили ли сте компромиси? Да, правим. Дали ще го наречем компромис, обсъждане, доуточняване, промяна на плана, нови приоритети - по форма си е = .... намиране на някакво "средно аритметично" от стойности или ...."намиране на максимум на функция" по зададени или доуточнени критерии. Партньорството е един много труден университет, в който изпитите с преписване не се вземат..... ...просто защото..... ние самите трябва да създадем отговорите.... Народа го е казал просто: "Два остри камъка брашно не мелят" и още: "Дялан камък! Където го сложиш все става!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Моето мнение за компромиса е от гледна точка не толко на добротата, колкото на по-обширното понятие "правилно действие". Ето един цитат от "Болестта като път": "Компромисът обаче никога не е разрешение, защото не осигурява абсолютно равновесие между два полюса, нито има силата да обединява. Компромисът означава дълготраен раздор и заедно с това – стагнация...... Всяко решение струва жертви. Но решението води и до ново равновесие между полюсите или обединение.Всъщност не компромиса точно, както го познаваме, води до баланс, а вземането на решение. Решение, което води до баланс или обединяване. Компромиса обикновено е отказ от решение или забавянето му. Не-вземането решение може да е и пасивно изразяване на агресия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Напоследък съм свидетел на това как някои хора бъркат "добър" с "удобен" и "компромисен"с "отстъпчив". Какво е да бъдеш удобен и отстъпчив? За мен си е вид самоубийство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Аз бих добавила към "удобен" и "отстъпчив" - "послушен". Де да беше само самоубийство - то е и убийство - на този, на когото ставаме послушни без да мислим самостоятелно. Ако просто се съгласяваме с волята на друг човек без това да е обмислена и съзнателно приета наша свободна воля, ние всъщност натоварваме този човек с отговорността за себе си, за своето поведение, за всички последствия. Ако той точно това иска, и ние му го даваме, ние му даваме основание да приема, че той е в състояние да определя, ръководи, носи отговорността не само за своята воля, но и за чуждата. Така послушният човек провокира бързо нарастване на нивата на гордостта и на зависимостта от влиянието над другите хора. Послушният човек развива леност да мисли и действа сам, вечо мрънкане и недоволство - за това, че е жертва (а сам се е поставил в това положение), за това, че не му се отплащат както следва за послушанието и т.н. Когато послушният усети, че вече е "зарибил" ръководителя си, започва да го манипулира... Добрият и разбран човек (предпочитам тази дума пред компромисен заради спорните значения и коннотация на английската дума) никога не е послушен. Той носи отговорност за своята позиция, за своето поведение и решения. Той може да приеме предложенията на оказващия натиск, но не заради натиска, а по силата на свои мотиви. при това той поема отговорността за изхода на ситуацията, защото това вече са негови собствени решения. Добрият и разбран човек може да откаже промяна на позицията, която се иска от него и да я запази или промени по свой начин. Но това не означава, че се противопоставя на чуждата позиция. Имала съм случаи с близки приятели и колеги, дори в семейството, когато с усмивка съм отказвала да направя нещо, което искат от мен - обяснението винаги е "аз не съм в състояние да направя това, но нямам нищо пртив, ако го направиш ти - щом ти си се сетил и го желаеш - значи топката е у теб." Има и още един момент - ако все пак ми се налага да поискам някаква услуга от друг човек, който и да е той, първо трябва да съм сигурна, че мога и сама да си го направя или мога всеки момент да се откажа и няма да загубя нищо.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Моето мнение за компромиса е от гледна точка не толко на добротата, колкото на по-обширното понятие "правилно действие". Ето един цитат от "Болестта като път": "Компромисът обаче никога не е разрешение, защото не осигурява абсолютно равновесие между два полюса, нито има силата да обединява. Компромисът означава дълготраен раздор и заедно с това – стагнация...... Всяко решение струва жертви. Но решението води и до ново равновесие между полюсите или обединение.Всъщност не компромиса точно, както го познаваме, води до баланс, а вземането на решение. Решение, което води до баланс или обединяване. Компромиса обикновено е отказ от решение или забавянето му. Не-вземането решение може да е и пасивно изразяване на агресия. Може би всеки разбира понятията различно. За мен компромис е точно вземане на решение, подкрепено с конкретно действие. Ето например ситуация: Двама души спорят как да прекарат отпуската си - само 9 дни имат на разположнеие. Единият иска да иде през август на море в добър хотел в чужбина, а другият - август на планина с палатка. Подтискане и конфликт ще има, ако единият "прегази" другия и не го уважи и признае правото ми на лични предпочитания. Но може да се разгледат и много варианти на компромис: * неочакван допълнителен "болничен" през юни и ползване на ниските тарифи за гръцките острови + август на хижа на планина; * август на море, близо до планина/гора - като Иракли, Шкорпиловци; * август на море, със спане в някоя от къщите на 5-10км от плажа в Странджа; * едната година на море, а следващата - на планина; * август на море, а юли с неплатен отпуск - на планина. Т.е. разглеждат се и се уважават принципните мотиви и желания на хората, а не се спори с конкретното им предложение. Винаги има много варианти!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 а защо просто всеки не отиде там, където му е най-хубаво и после да показва снимки и да разказва? Може би доброто в случая е да оставим другия да не е длъжен да се съобразява с нашето желание? Е, друг е въпросът, ако искат да сазаедно - тогава може би ще трябва да преразгледат приоритетите си - заедно или балкана/морето. Аз например, не обичам да се местя от място на място по време на почивката, но всички други обичат, а аз се радвам като съм с тях - и на драго сърце приемам местенето като намирам нещо интересно и вълнуващо и в него и търпя цената, на която получавам всички останали радости. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 а защо просто всеки не отиде там, където му е най-хубаво и после да показва снимки и да разказва? Може би доброто в случая е да оставим другия да не е длъжен да се съобразява с нашето желание? Е, друг е въпросът, ако искат да сазаедно - тогава може би ще трябва да преразгледат приоритетите си - заедно или балкана/морето. Ами нали сме си "социални хора" - да, всеки има право и да е сам, да си почива в тишина и спокойствие. Но пък за 1-2 дни ще му омръзне... и ще му стане мъчно за другия ....И така ситуацията става поредния реален житейски изпит по комуникация и разбиране, по дипломация и ... Любов!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 Лесно е да бъдеш добър и прощаващ, но само когато си в добра здравословна психосоматична хармония и когато поне отчасти си прогледнал отвъд стандартното его съзнание. Според мен това или го имаш при раждането си, или го нямаш. Затава и казах, че завиждам на такъв тип хора. Но трябва ли човек да се остави на течението на чувствата, мислите и желанията си без никакви задръжки? Даосите, йогите и т.н. казват, че гневът, алчността и т.н. не се побеждават нито с външни проповеди, нито със собствени мисловни внушения, а единствено с правилно функциониране на хормонално-енергийно-психичните центрове! Как се постига това, ако не ти е вродено по рождение? И аз мисля,че тези характеристики са вродени в нас...човек или е добър и компромисен,или не е -това не се възпитава.И когато му е вродено на човек да е добър-той просто си е добър , и ако успее да направи и другите около себе си добри ,ми това е хармонията в общуването-лесно е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 И как така човек може да направи хората около себе си добри, ако добротата е единствено вродена и не се постига с(ъс) (само)възпитание? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brilliance Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 Може би с...търпение и Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 Да, това е така. Но аз зададох въпроса за да отбележа едно чисто логическо противоречие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 (edited) И как така човек може да направи хората около себе си добри, ако добротата е единствено вродена и не се постига с(ъс) (само)възпитание? Ами с позитивната нагласа,която се улавя от околните...всь6тност в слу4ая е усе6тане,да,не е вьзпитание Редактирано Май 26, 2010 от марсин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.