Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
veselataeti

Да бъдеш добър и компромисен

Recommended Posts

Бих искала да попитам хора, които имат дългогодишна връзка или дори не връзка, нека е примерно и съжителство на съквартиранти, но при условие, че живеете в едно жилище повече от 2-3 години (бих споменала и дългогодишно приятелство, но само при условие, че много често и задълго сте заедно с конкретния приятел/ка) - кажете, правили ли сте компромиси?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правил съм много компромиси в които съм прекършвал авторитета си, желания или гордостта си.

После съм разбирал че съм се освободил от никому ненужен баласт :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-горе казах ... всичко,което правим на сила просто ни убива бавно.

Компромисът не е нещо, което правим насила. Компромис може да е нещо, което ни затруднява, което е неизгодно за нас, но компромисът не е нещо, което правим против волята си. Разбира се, жертви и отстъпки не могат да се правят до безкрайност, защото в един момент действията ни вече се превръщат в глупост, а не в компромис. Важно е да има двустранност. Колкото до хармонията: ако тя липсва, то това не е в резултат от направените компромиси, а защото и преди това не сме я имали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Бих искала да попитам хора, които имат дългогодишна връзка или дори не връзка, нека е примерно и съжителство на съквартиранти, но при условие, че живеете в едно жилище повече от 2-3 години (бих споменала и дългогодишно приятелство, но само при условие, че много често и задълго сте заедно с конкретния приятел/ка) - кажете, правили ли сте компромиси?"

13 години брак...

Народа го е казал просто: "Два остри камъка брашно не мелят"

и още: "Дялан камък! Където го сложиш все става!"

Попитали един от великите ренесансови скулптори за тайната на работата му , а той отвърнал: Скулптурата е вече там, в камъка , а моята работа е просто да отстраня излишните парчета.

Компромисите понякога са точно това - моделиране на нашето "АЗ" - в "аз", чрез външно въздействие, за проявяване на скрития в нас шедьовър.

Понякога!

Деяна, успех!!!

Редактирано от albatross_bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих искала да попитам хора, които имат дългогодишна връзка ......... - кажете, правили ли сте компромиси?

Да, правим.

Дали ще го наречем компромис, обсъждане, доуточняване, промяна на плана, нови приоритети -

по форма си е = :yinyang:

.... намиране на някакво "средно аритметично" от стойности или

...."намиране на максимум на функция" по зададени или доуточнени критерии. :feel happy:

Партньорството е един много труден университет,

в който изпитите с преписване не се вземат.....

...просто защото..... ние самите трябва да създадем отговорите....

:3d_047:

Народа го е казал просто: "Два остри камъка брашно не мелят"

и още: "Дялан камък! Където го сложиш все става!"

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето мнение за компромиса е от гледна точка не толко на добротата, колкото на по-обширното понятие "правилно действие".

Ето един цитат от "Болестта като път":

"Компромисът обаче никога не е разрешение, защото не осигурява абсолютно равновесие между два полюса, нито има силата да обединява. Компромисът означава дълготраен раздор и заедно с това – стагнация...... Всяко решение струва жертви.

Но решението води и до ново равновесие между полюсите или обединение.Всъщност не компромиса точно, както го познаваме, води до баланс, а вземането на решение. Решение, което води до баланс или обединяване. Компромиса обикновено е отказ от решение или забавянето му.

Не-вземането решение може да е и пасивно изразяване на агресия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък съм свидетел на това как някои хора бъркат "добър" с "удобен" и "компромисен"с "отстъпчив".

Какво е да бъдеш удобен и отстъпчив?

За мен си е вид самоубийство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих добавила към "удобен" и "отстъпчив" - "послушен".

Де да беше само самоубийство - то е и убийство - на този, на когото ставаме послушни без да мислим самостоятелно.

Ако просто се съгласяваме с волята на друг човек без това да е обмислена и съзнателно приета наша свободна воля, ние всъщност натоварваме този човек с отговорността за себе си, за своето поведение, за всички последствия. Ако той точно това иска, и ние му го даваме, ние му даваме основание да приема, че той е в състояние да определя, ръководи, носи отговорността не само за своята воля, но и за чуждата. Така послушният човек провокира бързо нарастване на нивата на гордостта и на зависимостта от влиянието над другите хора. Послушният човек развива леност да мисли и действа сам, вечо мрънкане и недоволство - за това, че е жертва (а сам се е поставил в това положение), за това, че не му се отплащат както следва за послушанието и т.н. Когато послушният усети, че вече е "зарибил" ръководителя си, започва да го манипулира...

Добрият и разбран човек (предпочитам тази дума пред компромисен заради спорните значения и коннотация на английската дума) никога не е послушен. Той носи отговорност за своята позиция, за своето поведение и решения. Той може да приеме предложенията на оказващия натиск, но не заради натиска, а по силата на свои мотиви. при това той поема отговорността за изхода на ситуацията, защото това вече са негови собствени решения. Добрият и разбран човек може да откаже промяна на позицията, която се иска от него и да я запази или промени по свой начин. Но това не означава, че се противопоставя на чуждата позиция. Имала съм случаи с близки приятели и колеги, дори в семейството, когато с усмивка съм отказвала да направя нещо, което искат от мен - обяснението винаги е "аз не съм в състояние да направя това, но нямам нищо пртив, ако го направиш ти - щом ти си се сетил и го желаеш - значи топката е у теб."

Има и още един момент - ако все пак ми се налага да поискам някаква услуга от друг човек, който и да е той, първо трябва да съм сигурна, че мога и сама да си го направя или мога всеки момент да се откажа и няма да загубя нищо....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето мнение за компромиса е от гледна точка не толко на добротата, колкото на по-обширното понятие "правилно действие".

Ето един цитат от "Болестта като път":

"Компромисът обаче никога не е разрешение, защото не осигурява абсолютно равновесие между два полюса, нито има силата да обединява. Компромисът означава дълготраен раздор и заедно с това – стагнация...... Всяко решение струва жертви.

Но решението води и до ново равновесие между полюсите или обединение.Всъщност не компромиса точно, както го познаваме, води до баланс, а вземането на решение. Решение, което води до баланс или обединяване. Компромиса обикновено е отказ от решение или забавянето му.

Не-вземането решение може да е и пасивно изразяване на агресия.

Може би всеки разбира понятията различно.

За мен компромис е точно вземане на решение, подкрепено с конкретно действие.

Ето например ситуация:

Двама души спорят как да прекарат отпуската си - само 9 дни имат на разположнеие. Единият иска да иде през август на море в добър хотел в чужбина, а другият - август на планина с палатка.

Подтискане и конфликт ще има, ако единият "прегази" другия и не го уважи и признае правото ми на лични предпочитания.

Но може да се разгледат и много варианти на компромис:

* неочакван допълнителен "болничен" през юни и ползване на ниските тарифи за гръцките острови + август на хижа на планина;

* август на море, близо до планина/гора - като Иракли, Шкорпиловци;

* август на море, със спане в някоя от къщите на 5-10км от плажа в Странджа;

* едната година на море, а следващата - на планина;

* август на море, а юли с неплатен отпуск - на планина.

Т.е. разглеждат се и се уважават принципните мотиви и желания на хората, :feel happy:

а не се спори с конкретното им предложение.

Винаги има много варианти!!!:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) а защо просто всеки не отиде там, където му е най-хубаво и после да показва снимки и да разказва?

Може би доброто в случая е да оставим другия да не е длъжен да се съобразява с нашето желание?

Е, друг е въпросът, ако искат да сазаедно - тогава може би ще трябва да преразгледат приоритетите си - заедно или балкана/морето.

Аз например, не обичам да се местя от място на място по време на почивката, но всички други обичат, а аз се радвам като съм с тях - и на драго сърце приемам местенето като намирам нещо интересно и вълнуващо и в него и търпя цената, на която получавам всички останали радости.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) а защо просто всеки не отиде там, където му е най-хубаво и после да показва снимки и да разказва?

Може би доброто в случая е да оставим другия да не е длъжен да се съобразява с нашето желание?

Е, друг е въпросът, ако искат да сазаедно - тогава може би ще трябва да преразгледат приоритетите си - заедно или балкана/морето.

:feel happy: Ами нали сме си "социални хора" - да, всеки има право и да е сам, да си почива в тишина и спокойствие.

Но пък за 1-2 дни ще му омръзне... и ще му стане мъчно за другия:feel happy:

....И така ситуацията става поредния реален житейски изпит по комуникация и разбиране, по дипломация и ... Любов!!!

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лесно е да бъдеш добър и прощаващ, но само когато си в добра здравословна психосоматична хармония и когато поне отчасти си прогледнал отвъд стандартното его съзнание.

Според мен това или го имаш при раждането си, или го нямаш. Затава и казах, че завиждам на такъв тип хора. Но трябва ли човек да се остави на течението на чувствата, мислите и желанията си без никакви задръжки?

Даосите, йогите и т.н. казват, че гневът, алчността и т.н. не се побеждават нито с външни проповеди, нито със собствени мисловни внушения, а единствено с правилно функциониране на хормонално-енергийно-психичните центрове! :angel:

Как се постига това, ако не ти е вродено по рождение? :unsure::blink::hmmmmm::(

И аз мисля,че тези характеристики са вродени в нас...човек или е добър и компромисен,или не е -това не се възпитава.И когато му е вродено на човек да е добър-той просто си е добър , и ако успее да направи и другите около себе си добри ,ми това е хармонията в общуването-лесно е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И как така човек може да направи хората около себе си добри, ако добротата е единствено вродена и не се постига с(ъс) (само)възпитание?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И как така човек може да направи хората около себе си добри, ако добротата е единствено вродена и не се постига с(ъс) (само)възпитание?

Ами с позитивната нагласа,която се улавя от околните...всь6тност в слу4ая е усе6тане,да,не е вьзпитание

Редактирано от марсин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×