Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Свободата на словото


maggee

Recommended Posts

А на мен ми е все едно какво ще правят с постовете ми - дали ще ги трият, дали ще ги пренасят или редактират и дали ще послужат някому да си запълни дупките в нараненото его, премествайки нечии думи от тук до там. :D

По целесъобразност, говорейки в същото време за свобода на словото.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 149
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

...

В темата за свободата на словото сме но,

защо пишеш личностно? Не критикувам просто ми стана интересно.

Еси

кофти е да ти редактират мислите

и наистина по-добре постовете да липсват,

но все пак

човешко е да се правят и грешки.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Понеже искам да критикувам и да се боря - а защо ми е нужна тази борба - за да доказвам - какво - правотата си. – Мона

Оня, който предлага критика – и единствен той (тя) – именно предлагайки критика, открива себе си най-силно, като излага своето мнение на възможността то да бъде отхвърлено. И обратно, тоя, дето се отказва от критичността, я изявява несъзнавано. Туй е първичната, съвсем необработена, и действително честолюбивата критика на “добрите” и “любвеобилни” същества. Цензурата, укрита зад привидната правилност на правилата, е отровата на “невраждебните”.

…когато искам да има враг, аз си го намирам, понеже врагът е нужен за моето оцеляване. – Мона

Ницше говори за ресентимент. Ресентиментът е човек, който оцелява, като добрува по маниер, добрува в жестовете си; ресентиментът оцелява, бълвайки послания за любов, защото горделивата му душа няма да изтърпи нелюбовната същност на откровеността. А що се отнася до врага, той не може да служи за оцеляване, как би могъл? В един разговор противникът единствено може да направи така, че тезата ми да не оцелее, но така пък ще отвори път за истината.

Аз наричам това смешна въртележка - и само, който не е обичал и не е обичан, се целеустремява да се бори за невъзможното право да бъде всепризнат вестител на истината. - Мона

Към подобно право се стремят всички мушици и душици, които се сбират, за да могат в общото си откровеничене “обичам те, ах и ти ме обичаш”, да наложат халюцинацията за съществуването на обезкръвената си и кастрирана любов.

И аз като него, ще кажа - "смешен плач". – Мона

Наистина ли ти изглежда, че плача? Търся си врагове, плачейки? Това ли правя?

Аз – своего рода – съм на страната на Сократ, щото не мисля, че трябва да бъде цензуриран, а ти вземаш страната – вземаш я и още как – на атинските власти, които смятат, че Сократ единствено хули и развращава.

Кой е партийният функционер… - Мона

Всеки, който редактира, трие, мести, аранжира и въвежда реда на Покруст (а Покруст е тоя, дето реже я главата, я краката, за да вмести нещата в шаблона на представите си). А покрай Покруст винаги се нарояват и покрустовци.

Линк към коментар
Share on other sites

Едно пиле било роден експериментатор...

Хубава приказка, мвм :)

Да, експеримент има, но той не включва късане на глави. Има една хубава поговорка, която тук ще перефразирам - дай им свобода на словото и им гледай сеира.

Свобода на словото означава човек свободно да изразява мнението си - не да го налага над другите. Свобода на словото означава да кажеш "Аз мисля така", а не "Вие мислите грешно".

Да си представим, че отида да гости на Селсал/Силвия/Еди-кой-си.

Вляза с кални обувки и се разходя по скъпите килими. Настаня се на масата и започна да критикувам храната, с която е решил да ме посрещне - но защо ми предлагаш ягоди, аз имам алергия, накърняваш ми свободата да бъда здрав! Домакинът ми предлага класическа музика, а аз я изключвам демонстративно и си пускам чалга - защото аз имам свободата да слушам музиката, която ми харесва! А тези грозни картини по стените какви са - мразя този цвят, дошла съм ти на гости, пък ти ме тормозиш с неприятни гледки! Уау, и котка, ама тя пуска косми! И така нататък...

Ами, въпросът е един - колко дълго време ще ме изтърпи Селсал/Силвия/Еди-кой-си?

Та, целта на тази тема е хората да бъдат оставени да погостуват свободно - да си кажат това, което им тежи. Да си направят автопортрет, така да се каже. Ето тук става ясно за какво иде реч. Онази тънка граница, за която говорихме с Бий - мисля, че е доста забележима в последните десетина мнения.

Агресията към света поражда агресия в ответен отговор. Подобното привлича подобно. Убедена съм, че човек, който има "проблеми със свободата на изказа" на едно място, в случая този форум, има същите проблеми навсякъде, и в други виртуални общества, и в реалния свят - защото светът е само огледало на нас самите.

Този форум не е центърът на света, още по-малко има претенциите да е център на свободното слово. Това е място, където последователите на Учителя могат да общуват помужду си. Не е затворено общество. Не е и задължително. Който не се чувства съпричастен, е свободен да намери своето място под Слънцето. Който смята, че има велики идеи, които не се дооценяват тук, може да си закупи домейн, хостинг, да си направи собствен сайт и да пише, да пише, да пише... Свободата му е гарантирана.

Но да, има един проблем - а кой ще чете?

Линк към коментар
Share on other sites

Свобода на словото означава човек свободно да изразява мнението си - не да го налага над другите. Свобода на словото означава да кажеш "Аз мисля така", а не "Вие мислите грешно".

- maggee

Великата френска революция е тази, която налага гражданските свободи и в частност свободата на словото. Самата революция, чийто символ е падането на Бастилията, прогласява не друго, а грешността на дотогавашния модел. И то прогласява въпросната грешност не с друг, а с революционен подход. А и - напълно аналогично - Новият завет извършва същото нещо.

Затова съвсем произволно е твоето твърдение, че "свобода на словото означава да кажеш "Аз мисля така", а не "Вие мислите грешно". Звученето и действителния смисъл са малко по-различни: свободата на словото е "аз мисля така" (което няма как да изключва възможността "вие мислите погрешно"), а ограничението на свободата на словото е "щото вие мислите погрешно, ще цензурираме изговарянето на някои ваши мисли".

Да си представим, че отида да гости на Селсал/Силвия/Еди-кой-си.

Вляза с кални обувки и се разходя по скъпите килими. Настаня се на масата и започна да критикувам храната, с която е решил да ме посрещне - но защо ми предлагаш ягоди, аз имам алергия, накърняваш ми свободата да бъда здрав! Домакинът ми предлага класическа музика, а аз я изключвам демонстративно и си пускам чалга - защото аз имам свободата да слушам музиката, която ми харесва! А тези грозни картини по стените какви са - мразя този цвят, дошла съм ти на гости, пък ти ме тормозиш с неприятни гледки! Уау, и котка, ама тя пуска косми! И така нататък... - maggee

Независимо къде си, у дома или съвсем близо до моите уши, аз никога няма кажа "нямаш право да говориш така", нито пък ще възпрепятствам твоето говорене. Духовният живот е нещо съвсем различно от личното пространство, което раздутият-аз брани, той е и диаметрално противоположен на частно-собственическите изстъпления на правилоналагащите.

Любопитно е, maggee, как с горните си думи смесваш свободата на словото със свободата на материалните действия. А между тях има съществена разлика. И тя е, че идеята за свободата на словото е неограничена, а идеята за свободата на материалните действия е доколкото тая свобода не вреди другиму. И за да е докрай ясно ще добавя, че разбирането за свободата на словото съдържа в себе си увереността, че словото никога не вреди другиму, но пък ограничаването му е вреда от най-голям порядък.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен емоцията, мисълта, изречената дума и действието имат еднаква стойност. Вече нямам съмнения, че дълбоките емоции на човека определят всичко в неговия живот - общуването му с другите, хода на живота му, събитията, които му се случват. В този смисъл свободата на словото не ме вълнува особено - много по-важна за мен е чистотата на емоциите и мислите. А словата са само отражение.

Сега ми идва на ум една мисъл, чийто източник не помня: да мислим така, както бихме мислили, ако мислите ни се изписваха с огнени букви в небето и биха били достъпни за всички.

Словото е вторично. А свободата, и не само свободата на словото, е илюзия. Зависими сме от енергията, от Космоса, от Слънцето, от Земята, от въздуха, животните, растенията, от останалите хора. В границите на тези зависимости сме свободни. Тоест, харесва ли ни или не, всяка свобода е относителна.

Линк към коментар
Share on other sites

Едно пиле било роден експериментатор...

Хубава приказка, мвм :)

Да, експеримент има, но той не включва късане на глави. Има една хубава поговорка, която тук ще перефразирам - дай им свобода на словото и им гледай сеира.

Свобода на словото означава човек свободно да изразява мнението си - не да го налага над другите. Свобода на словото означава да кажеш "Аз мисля така", а не "Вие мислите грешно".

Да си представим, че отида да гости на Селсал/Силвия/Еди-кой-си.

Вляза с кални обувки и се разходя по скъпите килими. Настаня се на масата и започна да критикувам храната, с която е решил да ме посрещне - но защо ми предлагаш ягоди, аз имам алергия, накърняваш ми свободата да бъда здрав! Домакинът ми предлага класическа музика, а аз я изключвам демонстративно и си пускам чалга - защото аз имам свободата да слушам музиката, която ми харесва! А тези грозни картини по стените какви са - мразя този цвят, дошла съм ти на гости, пък ти ме тормозиш с неприятни гледки! Уау, и котка, ама тя пуска косми! И така нататък...

Ами, въпросът е един - колко дълго време ще ме изтърпи Селсал/Силвия/Еди-кой-си?

Та, целта на тази тема е хората да бъдат оставени да погостуват свободно - да си кажат това, което им тежи. Да си направят автопортрет, така да се каже. Ето тук става ясно за какво иде реч. Онази тънка граница, за която говорихме с Бий - мисля, че е доста забележима в последните десетина мнения.

Агресията към света поражда агресия в ответен отговор. Подобното привлича подобно. Убедена съм, че човек, който има "проблеми със свободата на изказа" на едно място, в случая този форум, има същите проблеми навсякъде, и в други виртуални общества, и в реалния свят - защото светът е само огледало на нас самите.

Този форум не е центърът на света, още по-малко има претенциите да е център на свободното слово. Това е място, където последователите на Учителя могат да общуват помужду си. Не е затворено общество. Не е и задължително. Който не се чувства съпричастен, е свободен да намери своето място под Слънцето. Който смята, че има велики идеи, които не се дооценяват тук, може да си закупи домейн, хостинг, да си направи собствен сайт и да пише, да пише, да пише... Свободата му е гарантирана.

Но да, има един проблем - а кой ще чете?

Учителя мене сам ме покани да дойда тука. И съм ви благодарен за гостоприемството.

Линк към коментар
Share on other sites

... И за да е докрай ясно ще добавя, че разбирането за свободата на словото съдържа в себе си увереността, че словото никога не вреди другиму, но пък ограничаването му е вреда от най-голям порядък.

Това за ограничаването му е точно така, но понякога е и от полза.

Да предположим че отвориш тема смислена и се води интересна форумна дискусия по нея

в един момент някой със ''словото'' си я оспамва т.е. говори(пише) извън темата напада личностно участниците

тогава?

Мисля че трябва да правим разлика между свобода на словото в чистия му вид и свободията на думите.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега ми идва на ум една мисъл, чийто източник не помня: да мислим така, както бихме мислили, ако мислите ни се изписваха с огнени букви в небето и биха били достъпни за всички. - maggee

Съгласен съм докрай. И именно защото съм съгласен, за мен е немислимо, по какъвто и да е начин, криейки се зад правила и обноски, да желая да ограничавам възможността нечии мисли да се изписват с огнени букви в небето.

Когато в сайта се налагат ограничения от типа на корекции, измествания, изтривания и назидателни клейма в края на затворени теми, те се правят, щото думите, изписани от някого и споходили модериращата душа, са станали твърде огнени за нея, а в тая душа небесното е твърде малко.

За мен емоцията, мисълта, изречената дума и действието имат еднаква стойност. - maggee

Стойността им еднаква, що се отнася до това, че те разкриват същността на чувстващия, мислещия, говорещия и действащия. Но ако словото вреди, то "вреди" най-често не поради злословие, а поради истинността си.

Словото е вторично. А свободата, и не само свободата на словото, е илюзия. Зависими сме от енергията, от Космоса, от Слънцето, от Земята, от въздуха, животните, растенията, от останалите хора. - maggee

Е, аз по-скоро съм съгласен с апостол Йоан, че със словото започват нещата.

А що се отнася до това, че свободата на словото е илюзия, то тя би била илюзия, не щото Космосът прави словото зависимо, (според християнството космосът олицетворява дявола, а словото - Бога), а поради това, че някой цензор не може да приеме онова, което чува.

Свободата е зависима, но не от животни и слънца, а единствено от неспособността на човек да приеме духа. А оня, който не приема духа, сам цензуриран, цензурира другите. Единственото му оправдание е, че го прави за добро. Ето го Злото!

Линк към коментар
Share on other sites

... И за да е докрай ясно ще добавя, че разбирането за свободата на словото съдържа в себе си увереността, че словото никога не вреди другиму, но пък ограничаването му е вреда от най-голям порядък.

Това за ограничаването му е точно така, но понякога е и от полза.

Да предположим че отвориш тема смислена и се води интересна форумна дискусия по нея

в един момент някой със ''словото'' си я оспамва т.е. говори(пише) извън темата напада личностно участниците

тогава?

Мисля че трябва да правим разлика между свобода на словото в чистия му вид и свободията на думите.

За мен е недопустимо да наричам нечии думи спам. Аз мога да изразя несъгласие, да посочвам разминаванията в моите и чуждите разбирания, но винаги в контекста на размисъл върху казаното, а не в зачеркването му, което просто го изхвърля в от ума ми или темата. Най-лесно е да кажеш, че на някой думите му са свободия - то всъщност това е свободията.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз говоря за разликата а не какво е най-лесно да се каже.(не обичам да ми извъртат думите в устата) :)

Или явно говорим за различни неща, ако искаш можем да направим един експеримент

аз ще оспамя(разваля) с безмислени постове някоя от твоите теми, ще дрънкам кавото ми падне ще обиждам ще измислям словестни каламбури...

Като се замисля и в импровизациите има чар, но както споменах в първите си постове за всичко си има мярка.

//между другото харесва ми да чета твоето слово, най-малкото ме кара да се замислям.

п.п. прочетох това

->

Администраторска бележка: По изключение в тази тема се обсъжда начина на прилагане на правилата за участие.

в първия пост на темата и си позволявам

един въпрос към админите мисля че за всеки ще е интересен отговора:

Какъв е духът на сайта(форума)? и по конкретно един дух отворен ли е?

Редактирано от bee_bg
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки, който заявява желание за регистрация, първо приема правилата за участие.Тяхното спазване е гарнция, че мнението ви няма да бъде изтрито.

Навсякъде, във всяко общество още от най-дълбока древност съществуват правилата на общуване.В службата, в семействата си спазваме някакви правила, за да има конструктивност.

Защо тогава тук, във форумите, на някои хора това им е толкова трудно да го направят?Или мислят, че криейки се зад анонимност, могат да пишат каквото им хрумне, изливайки цялата агресия, която са натрупали през деня, за да спазят правилата в работата или семейството си?Имайте предвид, че форумът също представлява едно общество, което има своите правила на общуване.

Линк към коментар
Share on other sites

ако искаш можем да направим един експеримент

аз ще оспамя(разваля) с безмислени постове някоя от твоите теми, ще дрънкам кавото ми падне ще обиждам ще измислям словестни каламбури... - bee_bg

Нямам нищо против спрямо подобен експеримент, а и спрямо реална ситуация с такъв характер. Темите, които предлагам, а и моята личност, не са светая светих и аз нямам какво да им пазя. Вярвам в собствената линия на един разговор, тая линия е естественото течение и съчетание между думите на разговарящите. И разговорът никога не се подчинява нито на нечии манипулации, нито на опити да бъде оспамен, нито на инжектирането в него от отровата на "добрите" души. Всъщност подтикът на човек да цензурира иде, понеже опитът за манипулация не се е осъществил, спамът не се е втъкал, или пък "добротата" някак не е заразила разговора. И щото разговорът стои незасегнат, се засяга възможността на една от страните да говори.

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки, който заявява желание за регистрация, първо приема правилата за участие.Тяхното спазване е гарнция, че мнението ви няма да бъде изтрито.

Навсякъде, във всяко общество още от най-дълбока древност съществуват правилата на общуване.В службата, в семействата си спазваме някакви правила, за да има конструктивност.

Защо тогава тук, във форумите, на някои хора това им е толкова трудно да го направят?Или мислят, че криейки се зад анонимност, могат да пишат каквото им хрумне, изливайки цялата агресия, която са натрупали през деня, за да спазят правилата в работата или семейството си?Имайте предвид, че форумът също представлява едно общество, което има своите правила на общуване.

Нека да не сме наивни - "Совите не са това което са."

След като беше закрита темата ми Защо да сме търпеливи? получих лично съобщение, че моите мнения са корегирани за да се отвори. Според модератора, който ми писа, те мненията ми не били конфликтни, но така се искало.

Не съм проверявала какво е променено, защото не ми пука, а и не помня какво точно съм писала.

Друг случай, в темата Дуел с mecholari си водехме диалог-дуел ама с пласмасови ножчета, не с рапири, и ни изтриха мненията, защо, нямам обяснение, може да не сме се вписали в темата?

Правилата са нещо твърде разтегателно в духовен форум носещ името на Беинса Дуно

Линк към коментар
Share on other sites

Дори и най-чистия дух е зависим от космическите закони. Ние хората разбира се все още опознаваме тези закони, не ги познаваме добре и затова ги заместваме с такива, които смятаме за подходящи според нивото на развитие на нашето съзнание. На мен ми е пределно ясно, че човешките закони (в частност такива са и правилата в този форум) не са съвършени, но ако ги нямаше би настъпил хаос.

А колкото до въпроса с критиката, нека критикуващите се замислят случвало ли им се е скоро да са се съгласявали с критика насочена срещу тях самите? Защото съм останал с впечатлението, че именно хората обичащи да критикуват, най-често са неспособни да възприемат критиката насочена към тях. Дори са се обградили с илюзията, че обичат да бъдат критикувани, но в действителност обичат да отхвърлят чуждата критика и винаги "успяват", доказвайки пред себе си своята "правота" (а в крайните случаи и "непогрешимост").

Ако можеше просто да кажеш на един човек всичките му слабости и той да ги забележи (да не говорим за поправянето им), Учителите на човечеството отдавна щяха да са го направили. Само че хората виждат това, което искат да видят. А когато се опивташ да определяш за всеки какво трябва да иска...

Линк към коментар
Share on other sites

Дори и най-чистия дух е зависим от космическите закони. - Станимир

"Христос ни изкупи от проклетията на закона..." - Галатяни 3:13

Защото съм останал с впечатлението, че именно хората обичащи да критикуват, най-често са неспособни да възприемат критиката насочена към тях. - Станимир

Какво означава да възприема критиката ти, Станимире? Тая ти идея не предполага ли, че ти си мислиш, че когато аз подлагам на критичен поглед твоите думи, ми се иска да възприемаш написаното от мен? Щото аз не искам това. Онова, което би ме зарадвало, е просто да отговориш или да питаш нещо. Целта на критичността е да повиши вниманието и разбирането към това, което човек казва, а и към онова, което му казват. Но-о, ти говориш за възприемане, понеже май за теб е по-важно да получиш съгласие, отколкото да помислиш поне още малко.

Ето как неосъзнатото желание да се възприема собствената теза се проектира навън, без отвън да е имало признак за подобно искане. И точно неосъзнатостта на желанието за възприемане превръща неосъществеността му в добродетелно негодуване.

Редактирано от selsal
Линк към коментар
Share on other sites

Темите, които предлагам, а и моята личност, не са светая светих и аз нямам какво да им пазя...

Виж как си дойдохме на думата, дали излиза че този форум се пази(модерира) не от спам а от друго

не мога да разбера от какво? :rolleyes:

Явно от писания които не са в тон с неговия дух, затова и попитах, какъв е духа на форума все още нямам отговор

п.п.всъщност тук намирам откъслечен отговор

->Цели и задачи

BeinsaDouno.com e информационно ориентиран портал, посветен на пробуждането на съзнанието и неговите необятни възможности. Мисията на сайта е да бъде в помощ на тръгналите по пътя на себепознание. Вниманието на аудиторията се насочва към универсалните истини изложени в лекциите и беседите и приложението им във всекидневния живот. Целта на Портала е, не да дава директни отговори на търсещите, а по-скоро да предоставя подходяща виртуална среда, в която те да четат, мислят и споделят своя опит. Учейки се един от друг и черпейки от изворите на древната мъдрост, участниците имат възможност да преоткрият нови аспекти на собствената си същност, да разберат по-добре себе си и света.

Редактирано от bee_bg
Линк към коментар
Share on other sites

Когато в сайта се налагат ограничения от типа на корекции, измествания, изтривания и назидателни клейма в края на затворени теми, те се правят, щото думите, изписани от някого и споходили модериращата душа, са станали твърде огнени за нея, а в тая душа небесното е твърде малко.

Не, най-често поради друга причина - защото думите твърде много са се отклонили от темата. Не си падам по празните приказки и философстването, мога да дам твърде много примери, ако държиш на това.

След като беше закрита темата ми Защо да сме търпеливи? получих лично съобщение, че моите мнения са корегирани за да се отвори. Според модератора, който ми писа, те мненията ми не били конфликтни, но така се искало.

Не съм проверявала какво е променено, защото не ми пука, а и не помня какво точно съм писала.

Огорчават ме тези твои думи, Еси. Изопачаваш и моите. Няма нито едно редактирано твое мнение в тази тема... можеше да провериш, преди да напишеш това. Всяка редакция е отбелязана, където я има.

Виж как си дойдохме на думата, дали излиза че този форум се пази(модерира) не от спам а от друго

не мога да разбера от какво? :rolleyes:

Явно от писания които не са в тон с неговия дух, затова и попитах, какъв е духа на форума все още нямам отговор

Ще се опитам да дам отговор така, както аз разбирам нещата.

Аз съм християнка. Родена съм в християнско семейство, кръстена съм, вярваща съм. Ако аз вярвам в идеите на християнството и се присъединя към едно христинско общество, очевидно няма да бъдат поставяни въпросите в какво вярвам, защо вярвам и т.н. Ако със същите си тези вярвания се присъединя към Joy of Satan... каква, смятате, че ще бъде реакцията на съфорумците, когато започна да споделям с тях своята вяра?

Поставям сериозно този въпрос. Може и да опитаме да си направиме такъв експеримент. Да проверим доколко е свободно словото в други форуми с подобна насоченост.

Чета тази тема и ми е все по-трудно да повярвам, че сме възрастни, възпитани и интелигентни хора и спорим по тези въпроси. Сякаш не е очевидно, че като сме на гости, трява да спазваме правилата на домакина си - писани и неписани. Толкова ли е трудно да се проумее това???

Линк към коментар
Share on other sites

maggee, познато ли ти е това:

...Наложи се да направя някои корекции по твои мнения ..

моето мнение, моля те го прочети, но не беше към теб, казах ти и на лични нямам нищо против теб.

Емоциите на които държиш повече от словото объркват.

Линк към коментар
Share on other sites

... какъв е духа на форума все още нямам отговор .

Отговорът, bee_bg, се намира в следните думи:

Дори и най-чистия дух е зависим от космическите закони.

Много странно изречение - почти самоотричаща се комбинация - уж чист дух, а пък... зависим.

Чистотата, Станимире, се определя от степента на горенето. Защото Духът е огън.

Да кажеш, че огънят е зависим от законите на земята, например, е повече от смешно. Огънят, Станимире, се подчинява единствено на закона на огъня - да гори!

На мен ми е пределно ясно, че човешките закони (в частност такива са и правилата в този форум) не са съвършени, но ако ги нямаше би настъпил хаос.

А ти страхуваш ли се от хаоса? Думите ти ме навяват към сентенцията "Силните владеят хаоса, слабите се подчиняват на реда." А тя означава - тези, в чието вътре е хаос, се страхуват от него, а онези, които имат вътрешна чистота и подреденост и най-големият хаос не ще ги подчини. Спомни си, Станимире, че Христос се спусна до най-големите дълбини на ада и излезе от там не само чист, не само независим, но и извади от там де що имаше поставено под зависимост. Защото Огънят не държи нищо нечисто! Той дали се страхуваше от хаос?

... хората виждат това, което искат да видят

Това за себе си ли го казваш? Защото, знаеш ли, не бих могла да заявя същото за мен самата - повярвай ми, никак не виждам само онова, което искам.

А когато се опивташ да определяш за всеки какво трябва да иска...

Защо не си довърши изречението? Разкажи ни, ако обичаш, какво следва от това да определяш за всеки какво трябва да иска?!

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

maggee, познато ли ти е това:

...Наложи се да направя някои корекции по твои мнения ..

моето мнение, моля те го прочети, но не беше към теб, казах ти и на лични нямам нищо против теб.

Емоциите на които държиш повече от словото объркват.

Но факт е, че такива няма :)

Линк към коментар
Share on other sites

Не забравяйте че емоциите не са нещото което ни издига над животните...

Вижте, ако говорим за съкровените чуства... това е друго, мисля.

Само се опитвам да се включа в обсъждането, не търся спор.

Линк към коментар
Share on other sites

Дори и най-чистия дух е зависим от космическите закони. - Станимир

"Христос ни изкупи от проклетията на закона..." - Галатяни 3:13

Откога еврейският закон = космическия закон. Нали не си анархист? Знам че не си.

Но-о, ти говориш за възприемане, понеже май за теб е по-важно да получиш съгласие, отколкото да помислиш поне още малко.

Тука правиш предположение.

Ето как неосъзнатото желание да се възприема собствената теза се проектира навън, без отвън да е имало признак за подобно искане. И точно неосъзнатостта на желанието за възприемане превръща неосъществеността му в добродетелно негодуване.

А тука имам чувството, че вече си приел това предположение за самата истина. Възможно е да си прав, но може и да не си. Ще оставя отговора на умствените ти спекулации.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...