Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

На какво се зарадвахте днес?

Recommended Posts

Днес се зарадвах на слънцето, както и всеки друг ден разбира се.

А онзи ден във вторник, пътувайки за София, след като няколко пъти преваля и изгря сълнце се порадвах на изумително красивата двойна дъга която се виждаше от край до край и сякаш около 15 минути бях потопена под нея. Беше невероятно красива гледкал

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Два поредни дни се радвам ,много е хубаво човек периодично да се зарежда с положителни емоции.

В събота станахме кумуве на добри приятели , свадбите са много мили и вълнуващи събития, прекрасен ден в който двама души споделят пред целия свят (в лицето на своите близки и приятели) най- близкия човек в живота си.Мил и изпълнен с вълнение и щастие акт , който аплодирам бурно(ставаме кумове за трети път :D ).

А в неделя поздравихме с добре дошъл един нов човек , решил да се появи на тази прекрасна Земя.Едно прекрасно бебе на едни прекрасни млади хора.

Когато две такива събития последват в един уикенд ,как да не започна седмицата с широка усмивка и благодарност за красотата в която живеем.

Желая ви успешна и усмихната седмица.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зарадвах се на този филм, страхотно настроение и... смисъл. :)

-Хей, защо ме удари?

-Ха, ха, какво ти пука? Това вече е минало.

-Да, но все още боли...

-Миналото може да е болезнено, от него или просто бягаш или се учиш....

Цар Лъв

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес се зарадвах на малките бебета-котета, както всеки ден.Радвам им се и се надявам да са живи и здрави и да радват.Прибирам се от работа - чакат ме, заспиват върху мен,гушкат се. Как да не се радвам. С оная радост, помрачена от неизвестното бъдеще и безпокойството на майка-орлица.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Току що сиамската ми котка Сара , за първи път стана мама и много ни зарадва с 4 великолепни сиамчета :3d_047:

Появата на нов живот в каквато и да е форма ме изпълва с безкрайна радост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления, момичета! Да са ви живи и здрави малките пухчовци и грижовните им майки. Убедена съм, че те живеят обградени с любов и имат топъл дом, радват ви ежедневно с деликатното си присъствие… и котешки номера.

Същото правят и моите домашни любимци – дават ми голяма радост всеки ден.

Обаче, аз имам и други, по-малки, но трогателни радости с уличните си любимци, за които се грижа. Трогателни и малки, защото там се радвам дори и само на това, че са преживели деня.

Тази пролет се сдобих с 6 котета, но оцеля само едно – останалите биваха убивани.

Преди месец се сдобих с 4, а сега са само две….

Всяка сутрин се радвам, когато ги намеря живи, когато “мили” хора не са напъхали камъни в самоделно направената от мен смешна къща, когато “случайно” не са изхвърлили водата им и не са им подхвърлили отрова, когато не са удавени в дъжда или измръзнали…. Радвам се… и се моля да им се случи най-доброто за тяхната еволюция, независимо какво е то.

Преди две седмици се зарадвах на едно куче, което се появи пред вратата ми. Беше с рана от некадърно направена кастрация. Не го познавах, не знаех откъде е дошло и защо при мен, но опитах да направя всичко за него. Сблъсках се с пренебрежението и погнусата (дори и подигравките) на доста хора, най-вече лекари, смятащи, че “уличните кучета са зверове, заслужаващи унищожение”…

Е да, но нали и някои от хората убиват и това не значи, че всички представители на човешкият род са убийци. Защо тогава да принизяваме и унифицираме останалите земни обитатели!?

Не срещнахме подкрепа за кучето от никого. Сега нея я няма…

Често се сещам за ключовата фраза в “Пътеводител на галактическия стопаджия”, която казват делфините, напускайки Земята преди да бъде унищожена: “Сбогом и благодаря за рибата…”

Мисля си защо ни напускат животните и как с тях изчезват даровете, които ни носят. Толкова ли е трудно да ги опазим?

Ходейки по ветеринарни клиники, видях как все повече домашни любимци боледуват – именно от допира си с хората, как се нарушава естественият хомеостазис на природата, как от суета човек може да обича собствения си любимец и да мрази всички останали, как призваният да спасява лекар – всъщност убива.

Май пак се поувлякох и се получи тягостно мнение. Искрено се извинявам, но имах нужда да поговоря - а тук при вас се чувствам като у дома.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чебурашке, много трогателно мнение. Така си го написала, че чак сълзи ми потекоха.

И да, аз също много се чудя на хората, които не изпитват отговорност и емпатия дори към животинките. Все пак всичко е прекалено просто в тоя живот- всички сме животни, не толкова човеци.

Ще дам и аз един пример- преди няколко дена двете кучета, за които се грижим на лозе, минали покрай някакви чужди кокошки и тръгнали да се заиграват с тях, но без да ги нападат, подчертавам, само се заигравали. И съседът какво направил? Изкарал пушката и ги гръмнал, без дори да опита просто да ги отпъди, което в случая щеше да бъде по-добре дори.

Та, зарадва ме мнението ти, за да отговоря на въпроса на темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес прочитайки написаното от Чебурашка, се зарадвах че все още има хора чиито сърца са отворени и за животинките край нас. :) И се замислих върху казанато от нея: "Мисля си защо ни напускат животните и как с тях изчезват даровете, които ни носят. Толкова ли е трудно да ги опазим? " Наистина - защо? :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисли от Учителя Петър Дънов; свързани с отношението ни към животните.

4.10.1909 год. гр. Варна.

Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде -тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас,животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат.          

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зарадва ме времето-хубаво слънчево утро,което обещава хубав слънчев ден.(Напоследък облаците ме караха да се чувствам нещастна!)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На една приятелка,която преживя голяма загуба преди време и остана доста дълго в състояние -тук съм,но все едно ме няма.

Започнала е спонатнно да рисува.Благодаря на Бог за това.

Мой племеник днес стана баща на момченце -3.650 кг.Истински юнак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Klaudia, Да ви е живо и здраво детенцето! Само радост да носи!

Аз се зарадвах на инициативата на момчетата от Механо-техникума в София. Вчера, както знаете, се навършиха 100 години от раждането на Вапцаров. Децата ходиха на стрелбището, където е убит поета, който е патрон на училището. А сега са подели инициатива за отмяна на смъртната му присъда. Радвам се, че има деца, които се интересуват от историята ни. Радвам се, че в тези трудни времена има и преподаватели, които са с тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес е Йордановден и в учителската стая имаше почерпка - бонбони, сладки и две пити. По едно време забелязах, че млада колежка (учителка по география) отчупва едно парче от питата, отива и го оставя на мястото, където по принцип седи една друга млада колежка (учителка по БЕЛ), която е бременна и в момента я нямаше в учителската стая. Бях затрогнат от този наглед дребен жест на грижа за другия, проявен от младата учителка по география, и си помислих, че точно за такива дребни жестове може би е необходимо да имаме големи човешки сърца!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На музиката, която толкова обичам, на това, че се събудих и усмихнах на всичко и всички! :3d_045:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зарадвах се на един клип, за който най - сетне събрах търпение да го изслушам и изгледам внимателно.

http://www.vbox7.com/play:6ae6d26f

селестинското пророчество

Браво hrisko, зарадва и мен с това. Обожавам Селестинските Пророчества, добавих си клипчето в една от солекциите. Благодаря! :3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Днес държах изпит ! Не знам колко ще изкарам, но очаквам минимум четворка. Това което много ме зарадва, е че единият от двата въпроса на изпита беше най - предпочитаният от мен ! :D Курсовата ми работа обхващаше този въпрос и той беше един от тези, които знаех най - добре и естествено най - много предпочитах за изпита ! Дори през зимната ваканция , а и преди това си мислех, че ще е добре да ми се падне въпрос, който е част от двете теми върху които разработвах курсова работа. Вчера вечерта, помолих Бог да ми се паднат тези въпроси, които най - много съм заслужил ! И единият от двата въпроса на изпита, беше част от двете най - предпочитани от мен теми за изпита !! :thumbsup2::sorcerer: Или аз със силата на мисълта съм привлякъл този въпрос, или Бог ми дава знак ! Можеше и да не ми се падне този въпрос - темите са трийсет и няколко ( от всяка може да се направи повече от един въпрос), групите на изпита бяха две. Падна ми се точно този въпрос, бях в подходящата група ! :smarty::thumbsup:B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хрис, честито! Така да ти върви до края на следването. :3d_099:

п.п. Аз да си призная - все си вземах изпитите с махалото :3d_073: Обаче, ти го урочаса горкото и на теб не успя да ти предскаже :3d_039:

Редактирано от Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На този прекрасен сайт. Има разкошни картини.

http://toseeunvisible.narod.ru/

http://forum.galactika.info/viewtopic.php?f=195&t=470

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×