Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

На какво се зарадвахте днес?

Recommended Posts

" Питам: вие, които искате свобода, свободни ли сте? Всеки човек, който търси свобода, не е свободен. И всеки човек, който търси Любовта, не може да я намери. Не търси това, което не може да се намери. Не търси това, което не може да се придобие. Любовта не може да се придобие. Тя е! Аз живея в нея! Животът и той не може да се придобие. Живея в този живот! Трябва да ви радва животът на всички същества. Трябва да ви радва Любовта, където и да я видите! В едно цвете, в една бубулечка, в който и да е човек, в каквато и да е форма, понеже тя е целокупно проявление. И на вас, и на вашата Любов други ще се радват. Радвайте се на това, на което сега можете да се радвате! Запомнете това! Радвайте се и на това, на което досега не сте се радвали!

Там, дето има Любов, дето има Мъдрост, дето има Истина - там е радостта."

Учителят - Енциклопедичен речник - Радост

Това е от тази тема. Открих го с търсачката, когато проверявах дали има такава тема във форума и много ми хареса.

Предлагам ви тук да споделяме онези малки и големи неща от живота, от нашето ежедневие, които са ни зарадвали. Всичко, което ни е развълнувало и ни е доставило радост. А също и това с което сме зарадвали някой друг.

Аз лично днес се зарадвах на разцъфтялата липа пред моя прозорец. Досега брах липов цвят, който зимата ще си варя на чудесен, ароматен чай. :3d_137:

А вие на какво се зарадвахте днес?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз днес се зарадвах на леко прохладното и слънчево време (sun) и на възможността, ако не вали привечер да се разходя към НСА :P.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес много се зарадвах на моите "кристалчета" - Деси, Милица, Дани, Веси, Митко от 3-4 клас!

Само да ги бяхте чули как четяха и с каква лекота играеха на "преводачи" - и което е най-радостното - правеха с такова удоволствие!

И се зарадвах, че не знаеха какво е това сателит (нова дума в урока ни) и как работят мобилните телефони... и аз им разказвах - като приказка - а те слушаха изненадани...

Много си обичам ежедневието...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно бебе с огромни сини очи, правеше опити да се надигне от количката си, но все не успяваше.Издаваше много приятни звуци, вероятно смях, бебешки смях.То беше първото същество, което ме накара да се усмихна днес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време много внимателно наблюдавам всичко, което ми се случва, търсейки синхронии, знаци и уроци. Безапелационният извод, който си направих, че когато имам случка, която ме наранява, задължително малко след това се появява "балсам" за раната. Винаги има радостно събитие, дори и незначително и съм сигурна, че винаги е било така, но преди съм потъвала толкова дълбоко в огорчението, че съм затваряла сетивата си за всичко друго.

Например днес получих тежки неоснователни обиди от човек от семейството ми и макар, че знам, че това му е обичайната реакция на вампир, който има неотложна нужда от храна, все още нямам стопроцентова защита.

Един час след това край мене мина жена, едва смогваща да носи букети в скута си, усмихна ми се и ми подаде един от тях, казвайки : " Това е за вас, аз просто не мога да ги нося всичките ! Днес моите ученици искаха да ме зарадват"

Буквално ми паднаха от небето тези цветя ! Знакът, че заслужавам цветя, а не обиди беше толкова показателен, че продължих пътя си почти танцувайки по улицата, усмихната, благодарна на съдбата за кой ли път.

После споделих с една колежка и тя ми каза, че само на мен ми се случват подобни неща.

Убедена съм, че се случват на всички. Само трябва да вярваме, че цветята, които заслужаваме никой не може да ни ги отнеме. Те стигат до нас по неведоми пътища.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ми хареса написаното от mekota :thumbsup: Може би,защото и аз мисля,като нея - никой не може да ни отнеме не само цветята,които ни се полагат по Божия воля,нито една трошичка щастие не може да ни подмине или заобиколи,стига да сме с отворени сетива да ги съзрем и да им се зарадваме.

Благодаря и аз на Роси за прекрасната тема! :3d_059:

Днес се зарадвах на страхотното време и тържествуващата природа,която ме заобикаля.Зарадвах се на песента на птичките - къщата,в която живея в момента се намира почти сред гората и всеки ден ми пеят чичо-пей и някакво друго птиченце,не мога да ви опиша колко щастливи бяха днес "музикалните им разговори",а пък аз имах чувството,че малко ми остава да разгадая за какво точно си чуруликат :3d_139:

Може би тук е мястото да благодаря на Донка,която не много отдавна ми помогна да "отворя"отново очите си за красотата,с която съм заобиколена! :3d_050:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Онзи ден на това, че помогнах на едно коте да роди 3 прекрасни котенца...

Вчера На Дончето, че разговорът който проведох с нея ме накара да видя нещо което исках да видя...

Днес на това, че взех вярната книга и се учих. Отворих очите си за това за което бях сляпа, а тази слепота ме караше да се блъскам в ъглите на собствения ми живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес вие, приятели, ме зарадвахте много с вашите отговори по темата. Благодаря на всички за споделеното!

Радвах се и на други дребни случки в моето ежедневие. Но особено се зарадвах на порастналото стръкче на калдъръмчето в градинката ми, защото от вчера се притесних за цветята си с този проливен дъжд, който се изля. Днес видях, че някои цветя даже са порастнали, което е чудесно. :3d_043:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Рано сутринта се зарадвах много на проливния дъжд, който изми праха и напрежението. По-късно ме зарадва още повече една обикновена едночасова разходка с дъщеря ми. А по обяд - концерта на цигуларката Мила Георгиева по БНТ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не зная дали е рядко срещано явление да се зарадваш на нещо или на някого, но виждам че тук споделиха много малко от форумците. Може би темата е прекалено лична. По-добре да си отговоря така, отколкото да мисля, че хората в България се радват вече много рядко, както каза онази вечер Теди Кацарова.

Аз обаче ще споделя как онзи ден ме зарадва коментарът на две деца, че "добрата новина за деня им била, че ме виждат". Вчера пък се обади една приятелка с новината, че ще започва работа, за която й подадох информация.

Много се зарадвах, че съм помогнала. Тази сутрин ме радва желанието ми за вътрешно спокойствие и контрол. :rolleyes:

А вие на какво се зарадвахте или с какво зарадвахте някой друг? :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Роси, темата е чудесна, а и хората определено се радват на много неща, и не че е много лична, по-скоро има друго - отвикнали сме да ценим малките, а понякога дори и големите неща, които ни радват (то малки и големи е силно относително, но ... нека така да остане)! В нашето консуматорско общество, ние си мислим, че едва ли не това точно така ТРЯБВА да бъде (да ги има тези неща, искам да кажа), а то съвсем не е задължително.

Друг е въпросът, на какво именно се радваме. Измежду съвременните хора далеч не всички се радват на такива неща, като чуруликането на птиците например (съвсем скоро ми обясниха, как не са могли да спят в една къща в Балкана от това неспирно пеене, уморили се от него :( )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зарадвах се на дъжда, за който снощи се помолих, защото моята нежна лавина /детенце Лили/ искаше днес да ходи на акваленд със съучениците си, а е хремава и с болно гърло :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зарадвах се на новото социално движение /дауншифтинг/ буквално означава превключване на по-ниска предавка, а преносно - да намалим "оборотите" на които живеем/ Свързано е с това да не превръщаме кариерата си в смисъл на живота си , а да освободим повече време за себе си. Мотото на дауншифтинга е "Избери повече да БЪДЕШ отколкото да имаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Не беше днес, а вчера: пътувах извън града и ми подейства много отпускащо обезлюдената гледка на макови полета в съседство със зреещи жита, голи скали, орли в небето, лилави цветя и крайпътни чешми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудех се къде да споделя това,което вече вчера ме зарадва – в тази или в темата за рождените дни и все пак,избрах да бъде тук.

Вчера беше 43-ят ми рожден ден и бих искала да споделя с всички вас,че за първи път в живота си се чувствах толкова щастлива.Получих поздравления от всички хора,които обичам,никой не ме забрави. Сърцето ми пърхаше така,сякаш ще излети,без на пръв поглед нещо видимо да се случва.

В късния следобед реших да направя разходка из гората.Беше облачно,но се надявах,че ще избегна дъжда.Въпреки това,предвидливо си взех чадър.Винаги ми е било по-уютно да се разхождам с чадър под дъжда и да слушам потропващите дъждовни капки,отколкото да се забулвам с шапката на якето си.Навлязох по една пътечка навътре в гората.Птиците ме познаха и започнаха да чуруликат за поздрав,а една от тях даже ми честити рождения ден,като прелетя ниско над мен и кацна на върха на едно от борчетата в близост,пеейки ми своята песен.:)Продължих навътре и изведнъж започна да вали,най-напред по-кротко,после се засили и се превърна направо в порой.Бях мокра до коленете,но някак си не се чувствах нещастна от това.Усещах усмивката на лицето си и ведрите мисли постоянно струяха в главата ми.Дъждовният облак беше огромен и плътен,та не се надявах да ме огрее Слънце,докато привърша с разходката.Но,изведнъж,то се показа!Толкова се зарадвах,че успя да пробие,сякаш също,за да не пропусне да ме поздрави на днешния ден! :) Усмихнах му се и му благодарих!Но това не беше всичко.В следващия момент нещо ме накара да се обърна с гръб към него и ...О,Божеее – какво да видя – една огромна седемцветна дъга,която преминаваше през цялото небе над мен – толкова близо,толкова ясно очертани бяха цветовете и...Ахнах от възхищение и вълнение,а сълзите сами потекоха по страните ми.Усетих сърцето ми да бие още по-силно.Останах там още дълго,не можех да мръдна от мястото си и не откъсвах погледа си от дъгата.Чувствах се като омагьосана и не спирах да благодаря...

Единственото,за което съжалявах е,че нямам фотоапарат с който да заснема невероятната гледка.Но това за мен беше подаръкът,който Вселената ми направи по случай рождения ми ден -безспорния символ на щастието.

А снимката на дъгата,която съм поставила тук и която напомня на тази,която видях,но много по-близо,е моят подарък за вас,мили приятели.Нека всеки,който я погледне днес има поне едно сбъднато желание! :3d_064:

17_09_07_43601189973050_4.jpg

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Зарадвах се на това писмо от приятелка с пожелание и вие да се усмихнете. :)

"Ако съкратим цялото човечество до едно село със 100 житили, запазвайки пропорционалните съотношения, ето как ще изглежда населението на това село: 57 азиатци, 21 европейци, 14 американци (северни и южни), 8 африканци от които - 52 жени, 48 мъже - 70 цветнокожи, 30 бели - 98 хетеросексуални, 2 хомосексуални то тогава 6 души ще владеят 59% от цялото световно богатство и всичките ще са от САЩ. 80 ще имат лоши жилищни условия, 70 ще бъдат неграмотни, 50 ще бъдат недохранени, 1 ще умре, 2 ще се родят, 1 ще има компютър, 1 (само един) ще има висше образование.

Ако погледнеш на света от тази гледна точка, се вижда каква необходимост имаме от солидарност, разбирателство, търпимост и образование. Помисли за това...

Ако тази сутрин си се събудил здрав, ти си по-щастлив от 1 милион хора, които няма да доживеят до другата седмица. Ако никога не си преживял война, самотата на затворническата килия, агонията на мъченията или глад, ти си по-щастлив от 500 милиона души на този свят.

Ако можеш да влезеш в църква (джамия) без страх от затвор или смърт, ти си по-щастлив от 3 милиарда души на този свят.

Ако в твоя хладилник има храна, облечен и обут си, имаш креват и покрив над главата си, ти си по-богат от 75% от хората на света.

Ако имаш банкова сметка, пари в портфейла и малко дребни в касичката, ти принадлежиш към тези 8% от хората на земята, които са обезпечени.

Ако четеш този текст, ти си двойно по-благословен защото:

1. някой се е сетил за теб,

2. не принадлежиш към тези 2 милиарда души, коита не могат да четат

3. и... ти имаш компютър! :)

Както някой е казал:

"Работи, все едно нямаш нужда от пари, обичай, все едно никой никога не те е наранявал, танцувай, все едно никой не те гледа, пей, все едно никой не те чува, живей, все едно на земята е рай."

Изпрати тази страница на тези, които наричаш приятели.

Ако не изпратиш този текст, нищо няма да се случи. Ако го изпратиш - някой ще се усмихне :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На първия сняг, защото след него идват все хубави неща, а после и първото кокиче.

На факта, че е в мои ръце , дали да се случват хубавите неща и как. Макар че е трудно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

На първият слънчев лъч изпъстрил с красиви цветове заснежената гора :)141173csaeao20ny.gif

п.п. В момента Рила се вижда ясно от моята тераса. Мнооого е красиво :)

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес имам среща с приятелка,която много обичам и с която съдбата ни раздели ,макар ,че доста късно се намерихме.Мислих си колко малко изисква обичта и колко е снизходителна.Не зная какво и е необходимо за да разцъфне.Пожелавам на всички днес да се срещнат с някокго ,когото обичат.Зарежда положително. :3d_044:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×