Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Владимир_

Контрол, съдба

Recommended Posts

Измъчва ме едно противоречие... Пиша за първи път. Знам че никой не може да ми отговори с точност, но моля Ви...кажете ми ... Контролираме ли нещо истински или всичко е съдба, предопределеност? Знанието за контрол и съдба си противоречат и ме обърква...Моля ви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти! Това е един от първите въпроси, възникващи по пътя и определено е важно да се опиташ да стигнеш до отговора! Аз ще изразя собственото си мнение, на теб мога да оставя анализа.

Понятието съдба е доста комерсиално напоследък и не съм много сигурен в какви контексти точно се използва, но моето виждане е, че това е краткото българско наименование за причинно-следствения закон или карма. Погрешно на много схващания, кармата не е предварително начертаване на всички предстоящи събития. На фонът на собствените ни предишни опитности за нас се създават чисто и просто условия да се преборим със недостатъците които все още не сме преодолели. Оттам на сетне всичко е в нашите ръце - първо, желанието за развитие, след което и изпитът на волята! Това е! Образно казано - на нас ни се показва кръстовището, но изборът на път си е личен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло, ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вседствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко."

Петър Дънов из "Книга на законите" стр. 310

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, ама не точно. Ние сме под нечие влияние много повече отколкото предполагаме, или вярваме. Същото е и по време на вземане на решение, тъй като в интерес на истината има разни там " неща ", които са особено заинтересовани от нашите избори. Въпреки това, отговорността за едни или други избори си остава лично наша и поддаването на тези влияние си е признак на слабост и несигурност, освен ако не го правим умишлено и избирателно. А последствията разбира се наистина си носим сами, освен в някои екстремални ситуации...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели! Току що прочетох нещо което идеално пасва и по тази тема.... от беседата "Линиите на ума и сърцето " МОК "Божествената мисъл"

Всички трябва да изучавате хиромантия, да знаете, какво  ви предстои, за да избегнете известни мъчнотии. Има случай, когато и да знаете какво ще ви сполети, не можете да го избегнете. Тогава ако сте страхливи, за предпочитане е да сте НЕВЕЖИ ( да нямаме достатъчно информация..си го тълкувам аз), отколкото да разполагате с големи знания. ( информация)....

Като ученици правете усилия , да подобрите сегашния си живот. Ако сегашният ви живот е добър, и бъдещият ще е добър!!!! ( това важи за учениците!).Тов аподразбира, че идната година се определя от сегашната.

Ако  при усилията, които правите, можете да се свържете с разумни същества, вие ще подобрите съдбата си.

Това значи , да вярва човек в Бога и дас уповава на Него.

Да се подобри съдбата на човека, това не значи да се освободи абсолютно от товара си, но да му се покаже , как да го носи и по кой път да върви.

Любов + Светлина + Мир + Радост !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само ще вметна, че заветната цел не е подобрението на съдбата, а освобождаване от кръговрата и - прекъсване на всички диалектични връзки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Венци! Вметките ти са на място.....така е... и е полезно да се подсещаме за заветната цел.Чудесно си го написал.Благодаря ти.

Любов + Светлина + Мир + Радост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А контролът? На всички ни е известно, че не може всички причинно-следствени връзки да ни бъдат подвластни. Въпросът е там, че немалко са моментите, в които желанието за контрол от наша страна може само да ни попречи. Обаче и пълният непукизъм би бил пагубен за самоусъвършенстването. И... Контролът?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Венци! Моооже, всичко добро е много възможно щом сме заедно с Любов+Мъдрост+Истина+Правда + Добродетел!

и за причинно - следствените връзки не е наша грижа...ти бъди такъв какъвто си и още по - по - най...има кой да мисли за нас ...Контрола и Самоконтрола ...при повече време ..но ти благодаря за мисловнит етапи които дърпаш за да се отпуши чистата мисловна енергия!

Не ние, а Христос в нас и спасението на Земята! Амин

Дано да си стигнал до Първичните Основни Божествени Закони!....има ги някъде из любимия ни безкраен фооорум!

Любов + Светлина +Мир + Радост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Измъчва ме едно противоречие...  Пиша за първи път. Знам че никой не може да ми отговори с точност, но моля Ви...кажете ми ... Контролираме ли нещо истински или всичко е съдба, предопределеност? Знанието за контрол и съдба си противоречат и ме обърква...Моля ви.

Интересен въпрос... :dancing yes:

Колкото зависи от нас, толкова и не. Имам предвид, че предначертаната съдба, не може да се променя. Обаче съществуват и енергийни, кармични и др. корекции, които може би при някои помагат, а при други, не толкова или не колкото им се иска. Но като цяло всичко е в наши ръце. Може и да стане чудото и съдбата ни да се преобърне в по-добра посока, ако го желаем достатъчно силно. :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm:

заветната цел не е подобрението на съдбата, а освобождаване от кръговрата и - прекъсване на всички диалектични връзки.
Според мен второто е задължително условие, за да се постигне първото. Следователно целта е подобрението на съдбата, а освобождаването от кръговрата и прекъсването на диалектичните връзки е пътят към постигането на целта. При това Учителят е казал и как да вървим по този път:

правете усилия , да подобрите сегашния си живот. Ако сегашният ви живот е добър, и бъдещият ще е добър!!!!

На въпроса за контрола:

Мисля, че можем да контролираме положителното си отношение си към себе си и това, което се случва с нас и около нас.

Можем да благодарим за това, което сме и за това, което се е случило и после да използваме ума си, за да разберем защо това е най-доброто за нас.

Можем да наблюдаваме себе си и да прилагаме научените вече уроци съзнателно...

Още много неща можем да контролираме..... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Суетните наричат я съдба,живот практичните,някои кармата си се мъчат да променят...А друг Един ни е казал как:"Ако имахте Вяра,колкото синапено зрънце..."!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Измъчва ме едно противоречие... Пиша за първи път. Знам че никой не може да ми отговори с точност, но моля Ви...кажете ми ... Контролираме ли нещо истински или всичко е съдба, предопределеност? Знанието за контрол и съдба си противоречат и ме обърква...Моля ви.

Здравей Владимир! Наистина е трудно да се даде конкретен отговор на този въпрос.Според мен нещата стоят така:

Човешката душа носи карма(лична и родова) от минали животи,т.е. тя трябва да мине през определени изпитания в този си живот за да отработи уроците които не е научила в миналите прераждания.Това не можем да контролираме(не съм съвсем убедена в кармичните корекции!).

Човек се ражда в определени година,месец,ден час,минута.Положението на звездите определя тенденциите в живота му.Тук вече се дава правото на контрол-изборът на професия,изборът на здравословно състояние и др.

Всеки човек носи гените на предците си,които определят неговата физика и психика.Тук също има възможност за контрол-наследствените болести могат да бъдат преодолени.

Аз мисля че на човек му е дадено правото да контролира голяма част от съдбата си.Останалата част която не може да се контролира се състои от карма(тук все още поставям въпрос) и случайност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Измъчва ме едно противоречие... Пиша за първи път. Знам че никой не може да ми отговори с точност, но моля Ви...кажете ми ... Контролираме ли нещо истински или всичко е съдба, предопределеност? Знанието за контрол и съдба си противоречат и ме обърква...Моля ви.

Много хубав въпрос! :)

Може би, човек може да си отговори по лесно на него, ако си представим Съдбата като съвкупност от уроци (учебен процес!)... Всеки трябва да реши "уравнението" и да получи верният отговор. Кой е "Отговора"? - друга тема.

Кармата пък е "мотора", който кара човека да се учи...Така се неутрализира "мързела", защото има ли някой желание да учи, ако има избор и да лентяйства и да си почива ?

В този ред на мисли, да кажеш че контролираш "учебният процес" (съдбата) е глупаво!

По-скоро нещата кореспондират с една друга тема Карма, прераждане,...Изход ?!? , където преди време се опитвахме да дискутираме.

На практика човек, ако изяви СЪЗНАТЕЛНО волята си да се усъвършенства духовно (в духа на Портала), то се получава нещо като "контролиране", но по косвен начин...

За нагледност ще ползвам един пример с чувал пясък (50кг.), който трябва да изкачиш на 10-тия етаж. Еднаква Съдба (урок, упражнение,задача...) за всички!

Ако осъзнаеш това, ти се подготвяш, тренираш, ...взимаш всички предпазни мерки и в крайна сметка можеш и да метнеш чувала на рамо и да приключиш нещата...

Другият вариант е да умуваш, да се оправдаваш, да тАрикатстваш... Можеш и да го носиш с чашки за кафе или лъжички, пясъка... Всеки има Свободна воля и избор, но трябва да се знае, че се носи и отговорност за това. Отговорност, която рефлектира върху "мотора" (кармата), който неминуемо ще усилва движението и ще "притиска" (подтиква!) да се качва човек все по-нагоре и все по-нагоре, ...обикновено с методите на страданието.

Къде тогава е косвеният контрола? - в разумността! Може би и за това Учителя е наблягал толкова много на нея... Често са Го питали "Учителю, можем ли да се женим?", "Учителю, можем ли да ядем това или онова?", "Учителю, можем ли да правим това...?" - ОТГОВОРЪТ е винаги бил един и същи - "Всичко може, стига да е разумно!". :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Измъчва ме едно противоречие... Пиша за първи път. Знам че никой не може да ми отговори с точност, но моля Ви...кажете ми ... Контролираме ли нещо истински или всичко е съдба, предопределеност? Знанието за контрол и съдба си противоречат и ме обърква...Моля ви.

Тия дни се замислих отново за съдбата.

Чудех се дори защо ли ми се въртят из ума подобни въпроси.

И хоп - съвсем изненадващо вчера се потвърди нещо, за което отдавна се съмнявах. Опитвах се, доста енергично да постигна друго; дадоха ми се и знаци, че не бива да вървя натам. Спрях се, замислих се и ... нищо не можах да измисля :blink:; въобще не виждах друга перспектива. И продължих в същата посока. Тогава съдбата реши, че щом не се усещам от намеци, то е време да се вземат по-крути мерки.

И ... като се видях в безизходица, бързо-бързо ми светна какво и накъде, изведнъж изплува друга, по-добра перспектива.

И това в рамките на половин ден, при време за мислене преди това в продължение на месеци.

Можело значи.:smarty:

Та за контрола. Хич не съм уверена, че нещо съществено контролираме. Ако се опитам така образно да опиша нещата - все едно, че сме пуснати да вървим по една улица или да плуваме по един канал. Ние можем само:

- да изберем кой тротоар/бряг да държим - левия или десния, може да лъкатушим (от едната крайност в другата), пък може и по средата;

- можем също да вървим/плуваме или да се помайваме, дори да стоим на едно място, почесвайки се :)

- можем да се придвижваме напред или назад (като много сериозно назад или напред също като че ли не е възможно :hmmmmm:);

- можем да си отваряме очите и да забележим определено препятствие и да се съобразим с него, а може и да не искаме да го видим, тогава естествено ще се бухнем в него;

- можем да подадем ръка и да помогнем на някой, който вече се е бухнал в нещо и не вижда изход, но ефикасността на помощта си зависи и от него ...

До скоро си мислех, че когато има някакво разклонение или кръстопът, то тогава, както е казал Венци по-рано

Образно казано - на нас ни се показва кръстовището, но изборът на път си е личен!
Сега не съм съвсем сигурна. Пък мисля, че и той си е променил мнението.

Съгласна съм с Донка:

Мисля, че можем да контролираме положителното си отношение си към себе си и това, което се случва с нас и около нас.

Можем да благодарим за това, което сме и за това, което се е случило и после да използваме ума си, за да разберем защо това е най-доброто за нас.

Можем да наблюдаваме себе си и да прилагаме научените вече уроци съзнателно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние имаме пълна свобода за реализирането на целите, които са съществени от гледна точка на човешкия дух. Значи първо трябва да извършим правилната оценка на важността на съответната наша цел от духовна гледна точка. Да знаем какво е ценното в постигането й, също така какви ще са последствията. ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Един реален пример : даден човек е пострадал. Намира се край пътя. Спира кола, шофьорът вътре вижда, че пострадалият навън е жив, но го подминава и го оставя. Минава втора кола - този шофьор обаче спира, помага на пострадалия, пострадалият оцелява, влюбва се в спасителя си, женят се и имат деца.

Това сега предопределеност ли е ? Ако първата кола, или ако някоя друга кола беше спряла и откарала пострадалия в болница, въпросните двама души можеше да не се запознаят и да не се случат брак и любов между тях. Или щяха при други обстоятелства да се запознаят, ако така е било писано ? И този дето не е спрял и не е помогнал, натрупал ли е лоша карма, при положение, че неговото неспиране е помогнало тези двамата да се открият и влюбят ? И ако да, защо си е спечелил лоша карма при положение, че е помогнал за любовта им ? И все пак, явно пострадалият е трябвало да бъде подминат от една кола, за да му помогне човек от друга кола ? Или не е трябвало ?

Всъщност, той и Хитлер е станал неволен сватовник на един евреин и една еврейка, запознали се в концлагер, но там нещата са и по - различни, и по - мащабни...Срещи, пътища, трябвало, нетрябвало...

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло, ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вседствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко."

Петър Дънов из "Книга на законите" стр. 310

Точно! С развитието на човечеството отговорността да се взема решение като че ли става по-голяма. Или просто с осъзнаването й от всеки отделен индивид.

Един реален пример : .... Ако първата кола, или ако някоя друга кола беше спряла и откарала пострадалия в болница, въпросните двама души можеше да не се запознаят и да не се случат брак и любов между тях. Или щяха при други обстоятелства да се запознаят, ако така е било писано ? И този дето не е спрял и не е помогнал, натрупал ли е лоша карма, при положение, че неговото неспиране е помогнало тези двамата да се открият и влюбят ? И ако да, защо си е спечелил лоша карма при положение, че е помогнал за любовта им ?

Този, който е подминал, не е помогнал с нищо.

Ако е писано да се срещнат двамата души, има още 1000 вероятности за това.

Има жалони в човешкия път, които го трасират. Има задължителни места и срещи.

Бракът не винаги е абсолютно свързан с определена личност, по-скоро се дават няколко възможности - личности с определени качества, професии, място в обществото.

Например в ретроспекция осъзнавам, че съм имала няколко варианта за партньор в живота, при всеки от които щях задължително да съм свързана чрез партньора си с определена прослойка, а чрез професията - с хуманитарни занимания , но ... в различни държави. Мой избор - в България съм.

Друго - ако ти е писано да опознаеш един аспект от живота - например правораздаването, ще се случи. Твой е изборът от коя страна - на юристите, на жалбоподателите или на осъдените.

Който чувства влечение към дадена професия, но го пренебрегне, попада в тази сфера от живота по друг начин, но пак получава своето познание и опит.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Реших да се включа във вашата тема понеже виждам, че я коментират много ерудирани хора, които знаят за какво става въпрос. От дълго време по лични причини ме тормози един въпрос, свързан със съдбата на всеки човек, който не ми дава мира. Вие казвате, че има събития и хора, през които човек по един или друг начин ще мине задължително. Интересува ме според вас предопределено ли е кога и как човек ще почине или пак смятате, че има няколко варианта и ти с личния си избор избираш несъзнателно една или друга смърт накрая. Давам ви такъв пример - моят чичо празнува рожден ден, на другия ден обаче е резервирал хотел за ваканцията си на море.. И така на сутринта със съпругата му спорят дали да тръгнат или да си починат един ден от празника и тогава да тръгнат. В крайна сметка решават да тръгнат, по-скоро тя го убеждава,за да не си изпускат почивния си ден. Тя сяда да кара, а той да й помага. /той е професионален водач на ТИР от 30 години/, а тя доста неопитена в това.На гр Търговище тя навлиза в насрещното платно и се блъска челно, той е заспал и не може да помогне. Умира на място, тя е жива без драскотина. Сега не ми дава мира въпросът така ли е писано, така Господ ли е решил и ако бяха се отказали дали съдбата пак щеше да ги блъсне в друга кола на следващия или друг някой ден.

Друга обратна на тази случка -баща ми отива на вилата да изрине снега от градините и пътеките. Пада пред гаража- покосява го инфаркт на миокарда.. Пада в снега без да може да говори или да вика за помощ. Чичо ми още жив по това време, който не живее в тази къща случайно минава от там и започва да го вика по име, виждайки колата му пред гаража, незнайно как минава пред този гараж и вижда брат си паднал безпомощен умиращ в снега. Влачи го до колата, качва го отиват в Пирогов. Лекарите ни казват,че шансовете за живот са 3 %! Готвим се за най-лошото. Накрая някой или нещо го спасява,дори лекарите не зная как е спасен, сега е жив и дори работи с 40 % живо сърце, радва се на внучето си..

И така има ли предопределеност, това случайности ли са или е както Господ е решил, или както съдбата е предрешила, моля обяснете ми, имам нужда да знам за себе си, дали смъртта на човек е предопределена, предрешена и не можеш да я спреш с лични избори.. Или дадена смърт е резултат от множество предишни лични избори. Вярно ли е, че човек си тръгва от този свят точно след като изпълни своята мисия в него?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Реших да ви попитам не само, за да разбера за себе си, за моя живот, а и защото близките след такива случки се обвиняват- ами ако не бяхме го пуснали да тръгне за морето, нямаше да го посрешнем в ковчег на части и да го събираме по магистралата, за да го "сглобим" ами ако..., ами ако... Подобно на това, как едно момиче на 18 години, решава точно тази събота да отиде на дискотека, а иначе не ходи на подобни места и не се връща, убиват го пред дискотеката, а иначе е добро умно дете и сякаш заслужава да живее още...Майката цял живот се обвинява с въпроса "Защо я пуснах!? Защо не я спрях, детето ми сега щеше да си е живо!" и това съсипва остатъка от нейния живот. Не мога да намеря отговора за себе си и аз така като подобна майка се измъчвам от подобни въпроси дали ние контролираме смъртта си с избори или нищо не контролираме и каквото е предрешено за смъртта ни, мястото и времето й, то ще се случи и е неизбежно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек има свободата да избира. В същото време и другите хора имат свободата да избират. Всеки избор поражда неизбежни последствия. Да се разбере в конкретен случай дали и доколко е последствие от минал наш или на нечий друг избор или е резултат от стечение на обстоятелствата (вкл. избори, които правим в момента) е трудно да се определи. Случаят с катастрофата може да е както случайност или резултат от небрежност, така и да е предопределен да се случи. Във вторият случай с баща ти е очевидно, че има намеса от невидимия свят. При момичето отиващо на дискотека, също може с голяма доза сигурност да се предположи подобна намеса.

Това, което вече сме породили с нашите действия, мисли и чувства, ще ни се наложи да изживеем. Но истината е, че то няма особено значение. За нас е по-важно не какво вече сме създали, то е неизбежно, а това, което тепърва ще създадем. Това е реално над което имаме контрол. Вече създаденото, добро или лошо, ще изживеем и единствено от значение е, изживявайки го да го направим така, че да не породим нови отрицателни последствия, а положителни. По-важното е да приемем спокойно случващото ни се, без значение дали е предопределено или е случайност и да реагираме адекватно. В повечето случаи е невъзможно да се отличи кое от двете е, а понякога нещата са доста сложно преплетени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако на човек му дойде на главата..., едва ли ще му е до остроумничене ...

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×