Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Владимир_

Контрол, съдба

Recommended Posts

Ако на човек му дойде на главата..., едва ли ще му е до остроумничене ...

Ако си го вика с постоянното премисляне на тез неща, си е негов проблем

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който се е излюпил и живял в инкубатор не може да разбере живота в джунглата, както и обратното...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло, ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вседствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко."

Петър Дънов из "Книга на законите" стр. 310

Точно! С развитието на човечеството отговорността да се взема решение като че ли става по-голяма. Или просто с осъзнаването й от всеки отделен индивид.

Един реален пример : .... Ако първата кола, или ако някоя друга кола беше спряла и откарала пострадалия в болница, въпросните двама души можеше да не се запознаят и да не се случат брак и любов между тях. Или щяха при други обстоятелства да се запознаят, ако така е било писано ? И този дето не е спрял и не е помогнал, натрупал ли е лоша карма, при положение, че неговото неспиране е помогнало тези двамата да се открият и влюбят ? И ако да, защо си е спечелил лоша карма при положение, че е помогнал за любовта им ?

Този, който е подминал, не е помогнал с нищо.

Ако е писано да се срещнат двамата души, има още 1000 вероятности за това.

Има жалони в човешкия път, които го трасират. Има задължителни места и срещи.

Бракът не винаги е абсолютно свързан с определена личност, по-скоро се дават няколко възможности - личности с определени качества, професии, място в обществото.

Например в ретроспекция осъзнавам, че съм имала няколко варианта за партньор в живота, при всеки от които щях задължително да съм свързана чрез партньора си с определена прослойка, а чрез професията - с хуманитарни занимания , но ... в различни държави. Мой избор - в България съм.

Друго - ако ти е писано да опознаеш един аспект от живота - например правораздаването, ще се случи. Твой е изборът от коя страна - на юристите, на жалбоподателите или на осъдените.

Който чувства влечение към дадена професия, но го пренебрегне, попада в тази сфера от живота по друг начин, но пак получава своето познание и опит.

Да, животът ни подтиква към определени събития, определени хора, определени решения ...

Дали ние ще изберем точно тях?

Да, като че ли имаме избор, но често пъти да се направи по-различен избор е трудно, почти невъзможно, както се казва събитията/хората/решенията са ни избрали вече :)

Изборът ни тук на Земята според мен се състои главно в отношението ни към хората и нещата, които се случват в течение на живота ни. И в познанието, което ще извлечем (или пък не) от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От книгата на д-р Нютън - Следите на душите

Една клиентка, която дойде при мен около година след смърт­та на осемгодишната си дъщеря, разказа следната ис­тория по време на сеанса:

„Бях богата дама в Лондон през деветнадесети век. Не об­ръщах почти никакво Внимание на страданията на малките бездомници на улицата около къщата ми.

Грубо пренебрегвах мъката им, защото не бяха мои деца и смятах, че отговорност за тях носят родителите им и държавата и нямат нищо общо с мен.

Затварях очите си, въпреки че имах предостатъчно пари да поддържам близкия дом за сираци и приюта за млади самот­ни майки. Знаех, че тези заведения едва свързват двата края, и не правех нищо. Между преражданията реших да поправя грешката от повърхностното си отношение. Съгласих се да преживея мъчителната загуба на обичано дете. Господи, каква болка, но така се уча на състрадание."

Изводът, че когато не ползваме разума си да се учим и прилагаме Словото, се учим чрез съзнателни страдания.

Сегашния живот сами сме си избрали, за това Христос казва "Събирайте богатство на Небесата".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Многото страдания, не може ли да увредят душата ? Ако сами си избираме страданията, какъв е смисълът някой (физически) да страда прекомерно, каквито случаи има в историята ? Сигурно обяснението е, че такива хора са били много коравосърдечни в минали животи ?

Изводът, че когато не ползваме разума си да се учим и прилагаме Словото, се учим чрез съзнателни страдания.
Тази жена не е ли могла да си избере да учи и прилага Словото, ами е трябвало да си избира дъщеря и да умре ? Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Текстът от д-р Нютън според мен е малко подвеждащ. Пише: „Между преражданията реших да поправя грешката от повърхностното си отношение. Съгласих се да преживея мъчителната загуба на обичано дете“. Мисля, че нещата не стоят съвсем така. Да, съгласие на духа в повечето случаи има, но тук става въпрос за това дали да изживее натрупаната карма в предстоящото въплъщение или в последващо. Изживяването на мъчителна загуба на обичано дете или на нещо с аналогична тежест е неизбежно. Ще не ще духът ще го изживее. Съгласието всъщност представлява по-скоро приемане на тази карма от страна на духа, но не и някакъв избор дали тя ще се осъществи или не. Тя ще се осъществи и избор на духа в това отношение не може да има (възможните редки изключения отново няма да коментирам).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
Ще не ще духът ще го изживее.
Свободен избор, искаш не искаш па същото. :D Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Избор имаш докато създаваш причините, но по отношение на следствията от тези причини въпросът с избора стои по различен начин: можеш да създадеш нови причини, които евентуално да коригират вече създадените следствия, но не и да избегнеш последните. Пример: мога да обера магазин, но не мога да предотвратя последствията от обира: това, че ще ме търсят и евентуално ще ме хванат и накажат; това, че ще причиня загуби на собственика; това, че случая ще се коментира и мн. др. следствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Мислиш ли, че може някоя душа да се откаже да се преражда и да си седи на едно и също ниво в някакъв отвъден свят ? Понеже бях видял тази идея в постовете на Ивета. От друга страна знам, че като ти се изчерпи позитивната карма, дори и да се намираш в Девакан, негативната карма те засмуква към земята...нещо такова ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

А няма ли някакъв стремеж/инстинкт към Светлината или нещо от сорта, което да ги подтиква да се прераждат ? Или по - скоро го правят, защото така се налага ( кармата ги кара).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В надземните светове хората са обикновено в среда, която съответства на водещите им мисли и стремежи. Т.е. докато енергията на тези мисли и стремежи не се изчерпи, те едва ли биха искали или способни на някаква промяна. За добро или за зло, те са там където най-много желаят, с всички положителни и негативни последствия от това. От нисшите слоеве на надземните светове не виждам как някой може да желае да се прероди. Също и от средните. Единствено най-чистите духове, могат да съкратят доброволно заслужения си престой в надземните висши сфери и да влязат във въплъщение по-рано и всичко това е една голяма жертва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

А теорията, че някои души биват преработвани (унищожавани), защото са прекалено лоши и непроменливи ? Чел ли си подобно нещо. Тази идея съм я срещал във Форума. Иначе съм чел, че всяка душа получавала безброй шансове, докато се поправи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът в своята същност е вечен и неунищожим. Човек живее на земята за да може да натрупа духовен опит. Ако не натрупа никакъв духовен опит в съответното си въплъщение, то това въплъщение остава за духа като една празна страница. Това с кой си говорил, какво си правил, само по себе си няма никакво значение. То също не се губи и може да бъде „прочетено“ от скрижалите на пространството (акаша), но духът не го пази като спомен.

Хора, които в течение на много животи са следвали пътя на тъмнината и в тях не е останало абсолютно нищо, което да ги свърже с духа им биват откъснати от него. Т.е. индивидуалността им бива унищожена. Това означава, че духът трябва да започне отначало развитието си за съответния космически период ( в случая става въпрос за милиони и дори милиарди изгубени години).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Хора, които в течение на много животи са следвали пътя на тъмнината и в тях не е останало абсолютно нищо, което да ги свърже с духа им биват откъснати от него. Т.е. индивидуалността им бива унищожена.
Нали казваш, че духът, душата и ...(майче) ума, трябва да се разглеждат като един и същи човек ? А не да се говори за тях като за отделни личности.

Т.е. индивидуалността им бива унищожена.
Чел съм, кой момент се води за начало на човешката личност. Беше свързано с някакво вселяване на искрица божествен дух или нещо такова, не помня добре.

( в случая става въпрос за милиони и дори милиарди изгубени години).
А дали ще изпита огромно съжаление за пропуснатото време или ще му е все тая ? Предполагам, че ще съзнава на какви дивотии се дължат предстоящите ми милионогодишни мъки.

и в тях не е останало абсолютно нищо, което да ги свърже с духа им биват откъснати от него. Т.е. индивидуалността им бива унищожена.
Значи ли, че остава някакъв неперсонифициран дух, несъзнателен ? Както така биват откъснати от него ... Тоест, вече не съществува съответното същество/индивидуалност, а просто някакви негови съставки продължават да съществуват, но те са съществували и преди възникването на индивидуалността ? Атма - будди - манас (нали това са съставките на истинския Човек) ? Нещо от тях загива ли. То ако загине, значи вече няма човек, а просто някакви вечни съставки, които са го изграждали, демек край на индивидуалността (добре ще е преди да бъде прекратена тази индивидуалност да си изсърба всичко дето е надробила).

Този останал дух дето ще почва да се развива отново, сигурно ще е някаква безличностна сила дето ще участва при изграждането на нова личност, няма да е индивидуалността, чието съществуване е било прекратено во веки (вечната смърт, духовната смърт).

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук може би значение има нивото на развитие което е достигнато преди да започне падението. Загубата при всички варианти е огромна, но и тези случаи са изключително малко. Не толкова рядко се случват безполезните за духа отделни въплъщения. Но наистина един живот не носещ опитност за духа е нищо сравнено с цял космически период. Във втория случай може да се направи аналогия със събуждането от сън – човек не съжалява за аз-а от съня си, но във случая със загубата на индивидуалността, какво остава с духа и какво точно бива загубено – въпросът си остава открит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Едно момче един път беше писало нещо от рода на :"Кой знае колко време Хитлер ще трябва да плаща за убитите 6 милиона евреи ?"

Само че предполагам, че разните диктатори си поделят кармата с тези дето са им служили...И все пак...

Друго : в общата тема за духовни въпроси, беше споменал, че количеството изтърпяни страдания не са гаранция за пречистване и че е важно отношението към нещата. Демек ако се освободиш от еди какво си желание, еди какви си мисли, може да избегнеш негативните последствия ( освен ако кармата не е зряла де). Но ако ти си извършил определени деяния...всъщност те деянията са си извършени и ще има някакви последствия - без значение дали си променил мисленето си или не (но вероятно може да се смекчат последствията). Срещнах един случай, в който човекът като малък е съучаствал в престъпление, след това в изправителен дом бил за година и 8 мес. След години става пастор, твърди че се обърнал към Бог, оженва се и има три деца (пише, че живеел щастливо). Тоя се е покаял (дори веднъж признал, че е заслужавал и по - строго наказание), станал е пастор и на пръв поглед изглежда, че не му се е случило кой знае колко тежко последствие. Или покаянието и престоят в дома са били достатъчни за да изкупи своята част от вината, или остатъкът от наказанието му е предстоял в бъдеще? Знаем, че последствията не винаги идват бързо. Предполагам, дълбокото покаяние и правенето на добрини едва ли могат да снемат всички последствия от дадени деяния - нещата са въпрос на закономерности, космически закони. От друга страна май няма смисъл да бъдеш наказан ако си се променил и си се разкаял дълбоко за стореното , така или иначе миналото не може да се промени, жертвата не може да се съживи (макар че ако навредиш на някого може да му служиш още в този или в следващ живот). От една страна изглежда безсмислено да понесеш последствия при все, че си се променил, от друга страна - има нещо възпитателно в това част от последствията на деянията да са неизбежни.

П.п.: Има злодеи, за които не е известно в настоящите им животи да са им се случили кой знае какви тежки последствия за извършените неща (поне до определено време са останали бедзнаказани), или пък са преживели някакви страдания, но тези страдания са били следствие от други техни деяния ( като например тютюнопушене), а не следствие от конкретно престъпление. Предполагам, че в следващи животи ще си получат заслуженото. Странното е, че при един и същи случай, един деец може да умре млад от коварна болест, а други хора (които също са виновни) може да живеят (доста) по - дълго, та и привидно щастливо дори, без особени външни сътресения и нищо особено драматично да не се случи до края на животите им (без значение дали въобще са се разкаяли и ако са го направили, колкото са били искрени).

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че повечето хора не желаят да се прераждат. Но законът за кармата ги заставя.

Никой не заставя никой да се преражда.

Малко трудно е да разберем с логиката на биологичните ни мозъци, мотивите и комплексните разсъждения когато сме в безтелесно състояние.

И още повече, че повечето решения се взимат след дълбок анализ от мъдри души заедно с конкретната развиваща се душа, като в крайна сметка тя има свободната воля дори да откаже да се преражда въобще на Земята - може да си избере по-леко измерение или въобще да спре с преражданията докато не реши сама отново.

Ние сме едни от смелите души решаващи да сме тук в твърдата материя и специално на Земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
Във втория случай може да се направи аналогия със събуждането от сън – човек не съжалява за аз-а от съня си
Абе нямам против да мога и в реалния живот да летя, а не само на сън. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Дори и някои хора преди раждането си да си избират времето на смъртта (била тя и причинена с убийство), едва ли всички хора си избират кога точно да умрат и вероятно има преждевременни смърти. Пример : души на убити хора се бунтуват срещу станалото, не могат да го примат, не могат да намерят покой (понякога за дълго време).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно момче един път беше писало нещо от рода на :"Кой знае колко време Хитлер ще трябва да плаща за убитите 6 милиона евреи ?"

Само че предполагам, че разните диктатори си поделят кармата с тези дето са им служили...И все пак...

Какво значи да си поделят кармата? Всяка мисъл, чувство, желание, действие пораждат карма. Кой каквато и колкото енергия е вложил в съответното свое действие, мисъл, чувство, желание, това ще определи кармата му. Вложената енергия трябва да се изразходи върху нейния породител. Ако някой е създал мисъл-форми, свързани например с убиване на други хора, то докато тези мисъл форми са „изпълнени“ с енергия те ще въздействат на породителя си. Дори и въпросният човек вече да не иска да мисли за убийства, тези мисъл форми, които сам е създал ще се опитат да намерят отново място в съзнанието му. Тези мисъл-форми ще създават следствия и понеже ще се опитат да се свържат със съзнанията на други хора. Нещата са изключително сложни. Дори и човек да пожелае да се промени, то е необходимо енергията, която той е влагал в съответните мисли, които променя, да бъде изчерпана, да не подхранва съответните мисли за един определен период.

Предполагам, дълбокото покаяние и правенето на добрини едва ли могат да снемат всички последствия от дадени деяния - нещата са въпрос на закономерности, космически закони. От друга страна май няма смисъл да бъдеш наказан ако си се променил и си се разкаял дълбоко за стореното , така или иначе миналото не може да се промени, жертвата не може да се съживи (макар че ако навредиш на някого може да му служиш още в този или в следващ живот). От една страна изглежда безсмислено да понесеш последствия при все, че си се променил, от друга страна - има нещо възпитателно в това част от последствията на деянията да са неизбежни.

Когато човек реши да осъществи някаква промяна в себе си, то задължително следва изпитание (и то не еднократно) на взетото решение. Осъществява се един вид битка между старото и новото – това което искаме да променим в себе си и това, което искаме да бъдем. Последствията от старите ни мисли, действия и желания са част от това изпитание. Ако действително желаната промяна се е осъществила, на човек му е все едно за последствията от старите действия и мисли. Ще ги изживее, това не е никакъв проблем. За него е важно какви последствия създава в момента. Щом му се случва нещо, значи вероятно има причина за това, но не всичко може да бъде разбрано „тук и сега“.

Друго : в общата тема за духовни въпроси, беше споменал, че количеството изтърпяни страдания не са гаранция за пречистване и че е важно отношението към нещата. Демек ако се освободиш от еди какво си желание, еди какви си мисли, може да избегнеш негативните последствия ( освен ако кармата не е зряла де). Но ако ти си извършил определени деяния...всъщност те деянията са си извършени и ще има някакви последствия - без значение дали си променил мисленето си или не (но вероятно може да се смекчат последствията).

Както посочих по-горе, изживяването на кармата, резултат от желания, от което вече сме се освободили, не би трябвало да е голям проблем. Тя може и да не ни застигне изобщо, но и да ни застигне все тая. Малко ли неща са се случвали на който и да е човек в течение на милионите години еволюция, че да обръща чак такова внимание на точно тези определени последствия? Но да, обикновено въпросните последствия са силно смекчени и то главно в резултат от готовността на човека да ги приеме като заслужени и да не бяга от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 21.01.2012 г. at 14:16, Станимир каза:

Духът в своята същност е вечен и неунищожим. Човек живее на земята за да може да натрупа духовен опит. Ако не натрупа никакъв духовен опит в съответното си въплъщение, то това въплъщение остава за духа като една празна страница. Това с кой си говорил, какво си правил, само по себе си няма никакво значение. То също не се губи и може да бъде „прочетено“ от скрижалите на пространството (акаша), но духът не го пази като спомен.

 

Хора, които в течение на много животи са следвали пътя на тъмнината и в тях не е останало абсолютно нищо, което да ги свърже с духа им биват откъснати от него. Т.е. индивидуалността им бива унищожена. Това означава, че духът трябва да започне отначало развитието си за съответния космически период ( в случая става въпрос за милиони и дори милиарди изгубени години).

Какво означава индивидуалността им да бъде унищожена? Да бъде унищожено това, което се е развило около безличностната божествена искра ли? Съзнанието за аз?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

нашето съзнание за ,,аз" , което за сега е низшия ,,Аз" умира с материалното тяло . Но той говори за духовна смъррт . За заличаване на душата . Осезаемо , това с което сънуваш .

:)  С други думи връщат в казана за пълно рециклиране . Мисля , не остава никаква причина за някакво прераждане .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×