Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

На днешния ден през 1999 година в 6,45 в МА София приключи земния си любимят ми български поет Дамян Дамянов.

Той е сред най-четените български лирици.В творчеството му, неразбирано и хулено от едни и обожавано от други, основно място заемат две теми - Родината и Любовта.Името му е емблематично за поколения българи.Много от шедьоврите му влязоха в песенната ни съкровищница.

Едва ли има поет, който не се е вдъхновявал от любовта и не е споделял върху белите листове сърдечните си трепети.Но да пише просто за това най-сложно човешко чувство, сладостно - за най-горчивото, всеопрощаващо - за непростимото, откровено - за съкровеното, пречиствайки преживяното през неизчерпаема доброта и сила не всекиму е дадено.Дамян Дамянов притежаваше тази дарба, това вдъхновение свише, която той раздаваше на хората като топлина и светлина.И в това виждаше своето мисия на поет и човек.

Нека в този ден си спомним за големия Дамян Дамянов - поет и Човек и почетем паметта му с три от безсмъртните му шедьоври.

Напразно викане

Обичам те!Но между нас

крещи на суетата воят.

Затуй не чуваш моя глас,

тъй както аз не чувам твоя.

Незнаейки кому крещим,

като звезди в пространства слепи,

един край друг ще прелетим.

В две шепи изгоряла пепел.

Обади се, Любов!

Позвъни, обади се, Любов!

Ти, която да си, намери ме!

Аз те чаках с години, готов

да запиша и номер, и име.

Ти мълча.Със години и с дни.

И не звънна, дори и погрешка.

Извъняха се сума жени -

ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист

все те чаках...Ни глас, нито ласка...

Що цигари изпепелих

и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам...Обади се, Любов!

Телефона поглеждам (в дълбок

сън заспал).А край него кълбо

жици, жици...Контактът - изваден...

Молба към света

Аз няма да съм никога честит,

докато този свят край мене страда.

От блюдото на моя обед сит

крещи един човек далечен, гладен.

В съня ми те - безсънните лича

с глас кървава плачат.

В играчките на моите деца

крещят деца, невиждали играчки.

Не искам много, за да съм богат!

Но боледувам от една идея:

човеци, изцерете този свят!

Тогава вярвайте, ще оздравея!

Споделете кои са вашите любими автори, както и техни произведения.

С какво ви докосват, вълнуват?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За съжаление, не съм голям "фен" на българската литература, с едно изключение - Александър Вутимски, поет от 40-те години на миналия век, починал едва на 24 години.

Темата е прекрасна, Оля.

Моите любими автори са следните - Умберто Еко, Жюлиен Гракх, Карл-Густав Юнг, Фернанду Песоа, Джон Ъпдайк, Натали Сарот.

Като тийнеджърка обичах и Артюр Рембо - изобщо всичко, свързано с френската литература.

Другото любимо ми е творчеството на Елена Блаватска. Но, това е по различна сюжетна линия.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: за темата,Оля!!!

Първите имена,които изплуваха в съзнанието ми от българската литература са на Елин Пелин и Йордан Йовков,както Георги Стоев от майсторите на разказа.Мъчно ми е,че децата днес не могат да усетят красотата на езика и кристалната чистота на мисълта в произведенията на тези автори,само защото са задължителни в училище.А те изграждат характери и ни учат на психология повече от много специализирани психологически творби...

От поетите класици любим ми е Никола Вапцаров - може би,защото незаслужено го хулеха - "сваляха" и "издигаха"на литературната сцена,може би защото в него откривам нещо от себе си...Ще ви припомня неговото Прощално - това беше първата ми представа за любовта,която дава,без да иска и очаква.

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямах предвид само български автори.Днес се навършват девет години от смъртта на Дамян Дамянов, затова започнах с българска литература.Тя (любимата ни литература) разбира се, няма как да е все художествена.Мона ме навежда на мисълта за един по-философски тип творчество - Карл Юнг, Умберто Еко, Е.Блаватска.Но то наистина е не просто друга сюжетна линия, то е друга вселена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любими автори - Клифърд Саймък , Толкин, Урсула Легуин , Айзък Азимов ,Рей Бредбъри- особено любим ,особено "Вино от глухарчета".

Дори вчера получих подарък ,книга от Толкин, предисторията за средната земя- "Децата на Хурин".

Но истината е ,че в момента не се вълнувам точно от автори и литература ,а просто от модерното изкуство.

Любимо издателство за изкуство - Tashen . Предпочитам да чета на английски всякаква критика за съвременното изкуство .Литература ,която обслужва модерното изкуство ,колкото и грубо да звучи.

Нямам желание да се връщам към класиците или да препрочитам книги ,ще ми се да открия "новите ", съвременните класици .

Последната книга , която си купих на български , млад съвременен автор на модерна поезия ,беще при гостуването на издателството "Жанет 45", което горещо препоръчвам на всички хора ,които се интересуват от новото поколение ,български автори . Галина Николова"Отстрани "- поетики , доста авангардни .

Георги Господинов - "Естествен роман " ,също много любопитен , интересен автор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моят любим фантаст е Франк Хърбърт. Епосът за "Дюн" - всичките негови шест тома - ми съответстват във възможно най-голяма степен. Много обичам Азимов, а "Падането на нощта" е моят любим разказ. Филип Дик е третият фантаст, който наистина с много любов чета.

Достоевски е авторът, който в моите очи е несравним. "Братя Карамазови" или "Бесове" - пък и всеки друг негов текст - могат да преведат човек в най-недопусканите дълбини на психологията.

Философите, които най-ми допадат са Шопенхауер и Ницше. Умението им да вникват същността на нещата, а и невероятните им стилистични способности, ме правят истински щастлив. А Кастанеда, най-малкото в чисто литературен план, е невероятен разказвач.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямах предвид само български автори.Днес се навършват девет години от смъртта на Дамян Дамянов, затова започнах с българска литература.Тя (любимата ни литература) разбира се, няма как да е все художествена.Мона ме навежда на мисълта за един по-философски тип творчество - Карл Юнг, Умберто Еко, Е.Блаватска.Но то наистина е не просто друга сюжетна линия, то е друга вселена.

Правилно те разбирам,Оля и аз нямам предвид само тези български автори,но наистина мисля,че от тях трябва да започна,с което си запазвам правото да продължа... :)

Страхотно впечатление ми направи дъщерята на Димитър Димов - Теодора Димова и романът и "Майките".

Особен интерес за мен представлява Елия Казан.Преди 20 години прочетох романа му "Споразумението",малко по-късно,когато бяха издадени и останалите книги от четирилогията му,ги изчетох всички.Когато за първи път "Споразумението"беше издадено в България,по кината пуснаха и филма,който определено бледнееше пред книгата.(Елия Казан е американски сценарист,режисьор и писател с гръцки произход,предполагам познати ще ви прозвучат имена като - "Котка върху горещ ламаринен покрив" и "Трамвай Желание".)"Споразумението" прочетох и сега,миналата година,каза ми още и много повече неща... :) Както казва великият Оскар Уайлд(перифразирам)- една книга си струва,ако те кара да я препрочиташ.

А като стана дума за препрочитане,не мога да пропусна и Джон Стайнбек и любимата ми "На Изток от Рая",и не само тя...

Ами то е ясно,че пак ще се включа,но засега толкова. :feel happy:

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен един от добрите разказвачи остана Джон Стайнбек.Неговото "Пътешествие с Чарли" още от дете ме кара да се заливам от смях,а "За мишките и хората "ме хвърли в коренно различна посока.Едва ли съм подозирала,че тази творба ще остави в мен дълбока следа.След много години гледах филмовата версия ,оказа се почти едно към едно с оригинала.Тогава осъзнах,тази творба всякаш ме е подготвяла за бъдещето.Не беше просто добро четиво.

А поезията....ах,тази поезия...

неизвестен за мен автор

Аз съм в меките котешки стъпки

приближаващи безшумно вратата ти,

аз съм в хладните есенни тръпки

и във вятъра галещ косата ти,

аз съм сняг насъбран по перваза

и угарка в снега изоставена,

аз съм късче от счупена ваза

непотребно отдавна забравено.

Аз съм Нищо и Никой...

обичам те

без да знаеш дори,че ме има,

ала аз съм съдбата ти-

ВРИЧАМ ТЕ

да ме търсиш във себе си...

ВИНАГИ!

Тост за всички знайни и незнайни поети умеещи да бръкнат в човешката душа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Apocatastasis

Поезия:

Владимир Соловьов, Уилям Блейк, Александър Пушкин, Афанасий Фет, Пърси Биш Шели, Гьоте, Новалис; Димитър Бояджиев, Пеньо Пенев, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Емануил Попдимитров и др.

любимо произведение: Владимир Соловьов - "Навеки във вериги оковани"

Белетристика:

Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Гьоте, Мопасан, П.Г. Удхаус, Карл Май; Николай Райнов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Генчо Стоев и др.

любимо произведение: Фьодор Достоевски - "Братя Карамазови"

Драматургия:

Хайнрих фон Клайст, Фридрих Шилер и др.

любимо произведение: Хайндрих фон Клайст - "Пентезилея"

Криминална литература:

Агата Кристи, Артър Конан Дойл, Ърл Стенли Гарднър, Реймънд Чандлър, Морис Льоблан и др.

любимо произведение: Агата Кристи - "Завесата: Последният случай на Поаро"

Фантастична литература/фентъзи и под.:

Тери Брукс, Робърт Хауърд, Едгар Бъроуз, Хауърд Лъвкрафт, Майкъл Муркок и др.

любимо произведение: Тери Брукс - "Мечът на Шанара"

Философия:

Владимир Соловьов, Плотин, Хегел, Марк Аврелий, Пико делла Мирандола, Карл Ясперс и др.

любимо произведение: Владимир Соловьов - "Оправдание на доброто"

Езотерика:

Беинса Дуно, Рудолф Щайнер

Редактирано от Apocatastasis

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оля, чудесна тема, но е направо необятна според мен.

Ако искам да съм изчерпателна, би било добре да направя някаква класификация, подобна на тази на Apocatastasis и ... да пиша няколко часа и не знам колко страници :D .

Писалите преди мен са посочили наистина великолепни автори, които и аз много обичам. Аз ще посоча само няколко имена, които още не са казани. Например от фантастите освен вече изброените бих посочила и Р. Хайнлайн, а Клифърд Саймък за мен е страхотен в дестинацията "къси разкази".

Много ми допадат автори, които творят на границата на художествената литература и философията и бих искала да добавя към споменатите и Херман Хесе.

А Джубран Халил Джубран просто не зная в каква именно категория да го включа; той е уникален!

Спирам до тук :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да харесвам много автори, най-разнообразни и жанрово, и стилово, творили в различни времена. Повечето вече са споменати.

Но когато стане въпрос за любим, името за мен е Виктор Юго.

От руските класици - Достоевски. От българските - Йовков и Вазов.

Поети - Яворов и Петя Дубарова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ммммммммммм, Петя Дубарова истинско морско блясъче .

Харесвам дори и детските й стихотворения, кратките истории и емоционалните тинейджърски възторзи ,казани толкова истински и високо .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От класиците харесвам Виктор Юго и неговите "Клетници".Мисля че не е нужно да описвам съдържанието.Но онова, което ме впечатлява е всеобхватността на творбата, уникалният начин, по който авторът разглежда проблемите за доброто и злото , религията и любовта, моралната философия, справедливостта и законът."Разговори с вечността"разкрива вечните търсения на будните и неспокойни умове.Творбата представлява едно своеобразно духовно пътуване, записи на спиритически сеанси, правени по време на политическото му изгнание.

Ф.М.Достоевски е другият класик, когото много харесвам.Освен споменатите вече"Братя Карамазови" с удоволствие препрочитам "Престъпление и наказание", както и "Идиот".

Анри Перюшо е още един автор, когото чета с удоволствие.Имам предвид "Животът на Ван Гог" и "Животът на Лотрек".Толстой, Гьоте, Зола допълват имената на любимите ми класици.

Към "Даровете на влъхвите на О"Хенри бих прибавила и "Избрани разкази"."Хобит" на Толкин е още една творба, която четох с удоволствие.П.Шели, Р.Чандлър, Дж.Стайнбек...списъкът наистина стана твърде дълъг, затова ще спра дотук.Накрая искам да припомня още едно стихотворение на Д.Дамянов.

Ти си търсила

...Ти си търсила моя адрес,

телефона, дома ми далечен...

Но защо ми го казваш чак днес?

Тъй отдавна сменени са вече.

Тъй отдавна сменени сме ний...

Ний самите!Да!Лека полека

неузнаваемо ни смени

този свят.Що вода е изтекла

между мене и теб оттогаз...

Точно тази вода е отнесла

наште образи, всеки наш глас,

телефони, врати и адреси.

Ти си търсила...Но за беда...

И за щастие, може би, знам ли,

днес голямата буйна вода

е заляла миража измамлив.

Телефони, адреси, слънца.

Безвъзвратно и без надежда.

Тя бучи между нас.Две лица,

ала други оттам ме поглеждат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любими автори? :) Много са. С течение на годините някои останаха на по-заден план, като Карл Май например или Дюма баща. Но има такива, които мога да чета винаги и да откривам винаги нещо ново. Няма да съм много оргинална, ако кажа, че един от тези автори е Достоевски. Виждам, че и други пишешти тук са го посочили. Но това само показва, че пишештите тук имаме сравнително еднаква насоченост на мисленето. Имама допирни точки, въпреки искрите, които прескачат понякога.

Спомням си, че като студентка един изпит ми замина автоматично за септември заради „Бесове“ . Каква беше тази магия, която ме грабна в тази книга, незнам. И сега мога да я чета без да се отегчавам. Същото е и с „Братя Карамазови“, „Идиот“ ... Възхищавам се от княз Мишкин от „Идиот“, но по-близък по разсъждения ми е Иван Карамазов.

Харесвам и Тургенев, „врагът“ на Достоевски. Голямо впечатление ми направи неговата книга „Бащи и деца“. Мисля, че от там идва думата „нихилист“, както се определя главният герой. Но не съм много сигурна.

Сред българските писатели май няма толкова дълбоки автори, но Радичков, Хайтов – да. Предпочитам нашите поети: Пенчо Славейков, Дебелянов, Смирненски, Яворов.

Винаги съм била голям фен на фантастиката и фентъзито. :v:

Тук на първо място са Клифорд Саймък, Айзък Азимов, братя Стругацки, Кир Буличов. Едгар Алън По, Светослав Минков. Изобщо много са.

Но от известно време чета с голям интерес Роджър Зелазни, Толкин (особено ми хареса неговият Силмарилион). Стивън Кинг :thumbsup: - не знам към кой жанр мога да го причисля, но съм изчела почти всичко от него. Другият автор с подобна тематична ориентация, който също много ми харесва е Дийн Кунц.

Както виждате – много са. :feel happy:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Валери Петров

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги - литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

=====================================

73565-111901696_ae453341a7_m.jpg

------------------

ЯПОНСКИ ОСТРОВ

На остров гол живеят двама

и го поливат нощ и ден.

Това е филмът. Друго няма.

И вий скучаете до мен.

Жената, хвърлила черпака,

се просва с хълцания зли,

а вий се смеете във мрака

на глупостта, че сте дошли

Защо? Нима сте духом голи

подобно оня остров там.

Ако е тъй, то за какво ли

се трудиме над вас, не знам?

Но на екрана, мълчалива,

жената се изправя пак,

за да полива свойта нива

все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите

шумете, смейте се на глас-

докрай, додето разцъфтите,

ще мъкнем влагата към вас!

-------------------

Валери Петров

Редактирано от valentinus

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валери Петров

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги - литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

:thumbsup:  това е едно от любимите ми стихотворения на Валери Петров,както и песничката,ако някой си я спомня...

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЯПОНСКИ ОСТРОВ

На остров гол живеят двама

и го поливат нощ и ден.

Това е филмът. Друго няма.

И вий скучаете до мен.

Жената, хвърлила черпака,

се просва с хълцания зли,

а вий се смеете във мрака

на глупостта, че сте дошли

Защо? Нима сте духом голи

подобно оня остров там.

Ако е тъй, то за какво ли

се трудиме над вас, не знам?

Но на екрана, мълчалива,

жената се изправя пак,

за да полива свойта нива

все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите

шумете, смейте се на глас-

докрай, додето разцъфтите,

ще мъкнем влагата към вас!

-------------------

Валери Петров

Интересно е как е написано това стихотворение. То е посветено на филма на Кането Шиндо "Голият остров", който излиза през 1960г.. Излючително визуален филм без нито една дума, естествено приет по същия безмълвен начин от българската публика, която си излиза хипер отегчена посред прожекцията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

а моят любим автор от 3 месеца насам дали тук в този форум е мястото ще ме извините но това тук е написано от Бог прероден в Учителя Специален метод за духовна работа от Учителя. С изтеглянето на тази книга се задължавате да я пазите като свещена. Преди да започнете да практикувате, уверете се, че внимателно сте прочели и разбрали начина на приложение. Консултирайте се с хора с опит, в случай, че имате въпроси.

"Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. Това са стихове от Книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя...

Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле.... Всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тези неща са Негови думи и когато започнете да работите с тях, вие ще имате сила...." (Учителя) Завета на цветните лъчи на светлината

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"ЛЮБОВ ТРЯБВА

Почтено чувство е да негодуваш,

да бъдеш съдия над всички строг

и с реч от яд пламтяща да бичуваш

недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,

греховний свят да теглиш ти на съд,

да фърляш злъчни клетви въз човека,

повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по-добро, о брате,

от твоя гняв и благороден бес,

а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,

и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,

да имаш в себе си велика мощ;

да любиш - то е храбро да съзнаваш,

че си кат всички, може би по-лош;

то значи ти да вярваш в тържеството

на божий луч у бедний человек,

не с дума - с дело да ратуваш с злото,

за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знае - злият тоже...

Омразата - тя пълни днес света!

Тук требува любов! - тя само може

светия кръст да вземе на Христа!

Иван Вазов"

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Любимите ми автори са много, но съдбата ме е срещала с Николай Хайтов.Невероятна личност, със смирение и достойнство носеше кръста на величието си!Земен, общителен, човеколюбив и любознателен.Най- хубавите му творби са от цикъла "Диви разкази", "Шумки от габър","Капитан Петко войвода","Светогорски записки", "Родопски властелини","Къде е гробът на Левски?","Африкански записки" и много негови есета.Неспокоен дух, вечно търсещ истината.Други автори, които харесвам са Павел Вежинов, Недялко Йорданов, Георги Константинов.

От чуждите автори одобрявам Джон Стайнбек, Ромен Ролан, Стендал,Юго.

Напоследък май само Учителя е любимият ми автор:3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Един от любимите ми автори е Джек Лондон, житейските трудности го съпътстват до край.Бих споделила за твореца, че романите му завладяват със силата на духа на героите.В произведенията му"Белия зъб" и "Дивото зове" персонажите са хора авантюристи, в безизходно положение, отразен е периода на "златната треска" в САЩ.Един интересен роман е "Мартин Идън", филмирани са и трите заглавия.Невероятна съдба има автора и я пресътворява в своите произведения по неповторим начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Лъст

При всяка извивка неволна

на моя стремителен път,

пресрещаш ме хищно-разголена

с цветята на своята плът.

Почивка за пътници морни,

за бодри — коварна вълна,

в скрижалите твои разтворени

аз гибел прочитам, жена!

Властта ти на демони власт е,

в гласа ти заплаха трепти,

че в сока на светло причастие

отрова си капнала ти.

Венците на пролети китни

ще свехнат, насипани с прах,

а с тях и мечтите, покитени

в раздола на смъртния грях.

И в глухия мрак ще въстане —

над сипеи страшна луна —

скръбта пред велико познание,

ала и пред гибел, жена!

При всяка извивка неволна

на моя стремителен път,

не спирай ме хищно-разголена,

рабиньо на жадната плът!

Димчо Дебелянов

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Започвам със Стайнбек и "Зимата на нашето недоволство",Съмрсет Моъм-"Души в окови" и Острието на бръснача",симпатизирам на главния персонаж Лари и искам да приличам на него.

Айзък Азимов

Реймънд Чандлър и фаворита ми"Дългото сбогуване".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×