Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Времето в което живеем


Recommended Posts

Ей,

Понеже разпространеното значение на тази дума очевидно не съвпада с това, което вие влагате в нея (а тя се ползва само в школата на холандския клон на розенкройцерите, доколкото знам).
Това са големи щуротии и е предизвикано и от други фактори, а не само от: "доколкото знам".

Обаче:

Диалектика като понятие в неговото рапространено и общоприето значение указва към вид отношение между два и повече обекта. Това е предимно философско и научно понятие. Двата или повече от два обекта които са в диалектична връзка са взаимозависими, т.е. единият променя другият и обратно, което прави системата на техните взаимодействя необикновено сложна за описание, моделиране и прогнозиране.
Ами, това си е баш определението, чието значение може би не е съвсем ясно. Хем дефиниция имаме и пак не мож разбра... Много си е точно и аз него имам предвид.
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 79
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:):sorcerer: Здравей, Валентин!

:thumbsup:

" Всичко, Що е извън Абсолютната Хармония на/и Абсолютно чистото съзнание/свръхсъзнание е диалектика. "

Това предизвика следната мисловна поредица.

Бог създаде човека по свой образ и подобие - съвършен.Един бегъл поглед към нас самите показва че не сме такива.

Следователно възниква Диамантена задача :sleeping: (Вальо, малка добавка вместо ) диалектическата задача да се преведе нашата система към първоначалния съвършен ред и абсолютна хармония. Докато този идеал не е достигнат във вид на динамично съвършенство, съзнание и проявление самоактуализиращи се във всеки един момент от своето битие (Всезнание), налице е диалектика :)

Дали пасва на каквото ти каза Духъ, Благост?

:D Много даже пасва - предизвика също поредица...май не беше чисто мисловна :sleeping: ще ти споделя като я проумея.

:feel happy: Любов + Свтлина + Мир + Радост + Хармония :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Времето, в което живеем е такова, каквото е било и преди. Но ... хората са различни.

Достатъчно е да видим снимки от преди 100 години и да направим сравнение с нашите. И ще разберем къде е разликата.

Линк към коментар
Share on other sites

Уви времето в което живеем си остава далеч не това, което Бог иска. Властва стремежът за власт, шири се комерсиалност, хората са като вълци-всеки гледа да вземе за себе си, да дръпне към себе си, другите не са важни. И днес се убедих за пореден път. И то хора, които трябва да олицетворяват хуманността и да предвестяват идването на човешките ценности в света. Важно е коя дисциплина е касова, от която да могат да се измъкнат повече пари от студентите и да влязат в джобовете на университетите. Другите дисциплини кучета ги яли, моята видите ли се оказа паразитна, от нея университета бил на загуба и давай да я закриваме. Важно е не да се дадат знания на студентите, а да се вземат парите от студентите. Жалко, много жалко. Пролетта е още далеч. Братството е още далеч. Властва хищничеството.

Линк към коментар
Share on other sites

Е, Макс, човеко! Моята "дисциплина" се оказа много касова, ужасно много, братче, а пак я закриха и пак заради парички.

Обаче Дисциплината никой не може да закрие, свиркай си!

Ох, трябва да пиша нещо за времето.

Ами времето си е време, тече си, това му е работата, да тече. Да изтече дано!

Пък това, в което живеем какво му е - това, че пак си е време...

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Според теб, Максим, защо хората са оцелели досега?

Нямам желание, а и не знам какво да отговоря на този въпрос. :hmmmmm:

Само знам, че играя честно, и разбрах че по честен начин не се успява. Ако бях играл нечестно сигурно щях да успея. Това е днешното време. Предните години в същата тази "некасова и паразитна за ун-та" област бяха уредени други хора. Щях да съм ценен сега ако имах шифър Туризъм, тогава щяха да ме обичат много, докато сегашния ми шифър Климатология е пречка да бъда обичан от тях. Само че на душата ме можеш да заповядаш да работи в туризма, ако призванието й е да работи в климатология. И кармата се обърква ако правиш не това, за което си изпратен по призвание, и после Всевишния горе ще ти държи сметка защо не си изпълнил повелята му, а си се поддал на треската на света за пари и власт. В днешно време в света биваш уважаван заради външни атрибути-какъв шифър имаш, какво положение в обществото, колко пари имаш, а не заради самата ти душа, не заради теб самия. Това е най-лошото. Нещата са много по-дълбоки и сложни, а светът с неразбирането си още повече може да ги усложни.

Линк към коментар
Share on other sites

Само че на душата ме можеш да заповядаш да работи в туризма, ако призванието й е да работи в климатология. И кармата се обърква ако правиш не това, за което си изпратен по призвание, и после Всевишния горе ще ти държи сметка защо не си изпълнил повелята му, а си се поддал на треската на света за пари и власт. В днешно време в света биваш уважаван заради външни атрибути-какъв шифър имаш, какво положение в обществото, колко пари имаш, а не заради самата ти душа, не заради теб самия. Това е най-лошото. Нещата са много по-дълбоки и сложни, а светът с неразбирането си още повече може да ги усложни.

Здравей, Максим.

всъщност можеш ли да бъдеш съвършено сигурен, че познаваш своята Душа? Няма случайни житейски пречки. Напоследък разочарованията са ти продиктувани от съкрушени очаквания, които упорито и "академично" си градил години наред. Тук не поставям под въпрос насоката на интересите ти, а начина, пътя по който ще ги разгърнеш.. А наистина ли си сигурен относно посоката и обстоятелстава? Те може би са съвсем други?

Линк към коментар
Share on other sites

След прецизна консултация с опитен астролог се потвърди точно това, към което съм вървял досега. Включително и след събитията се консултирах с него, отново потвърди че това е моят път. Една добра ясновидка миналата година потвърди същото каквото той. От два различни източника ми се каза едно и също нещо.

Щом се случва, значи трябва:) С това съм наясно. Времето е такова. В минали епохи парите не са били толкова важни, колкото са сега. Но и това време ще мине. Друго време ще дойде.

Редактирано от Максим
Линк към коментар
Share on other sites

Трудно е Максим,но е ясно ,за какво се бориш ,кой си какъв си.

Когато се случи обратното ,да се бориш за това ,за което не си призван,тогава става непоносимо.

Ти знаеш какво правиш и какво ще искаш да правиш и това само по себе си те прави силен.

Другото се случва ,защото е време за промяна в живота ти.

Приеми промяната и с бодар крачка напред.

А хората ...... тях не ги мисли ,всеки със задачата си.

А времето в което живеем е най- динамичното.

Колкото повече успеем да вземем и усвоим ,толкова по- добре за нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Трудно е Максим,но е ясно ,за какво се бориш ,кой си какъв си.

Ами да, вече ще се боря. Такова време настана. Досега ставаше лесно всичко, но отсега нататък борба до дупка.:) Стига съм си мълчал, не съм учил толкова, за да ме тъпчат и използват и после да ставам барман или охранител от немай къде. Знам си цената и ще я отстоявам. Ако в България не стане, ще си отида оттук, другаде в чужбина ще ме оценят. И няма да съм първият. И после да не се сърдят политиците, че младите кадри изтичали навън. Ще изтичат, като няма кой да ги задържи. :whistling:

Редактирано от Максим
Линк към коментар
Share on other sites

Ох, политиците, така се сърдят, че чак не спят и не ядат, горките.

Ако ти не се погрижиш за себе си, няма кой да се погрижи друг. И това е твоят Бог, който не ще молитва, а мотика, в твойто лозе. Когато е лесно, е лесно. Но трудното пък е по-интересно. Борбата пък и тя не е самоцел. Учи те не как да се бориш и как да побеждаваш, а как да губиш, на това най-много те учи.

Успех, Макс! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

След прецизна консултация с опитен астролог се потвърди точно това, към което съм вървял досега. Включително и след събитията се консултирах с него, отново потвърди че това е моят път. Една добра ясновидка миналата година потвърди същото каквото той. От два различни източника ми се каза едно и също нещо.

Щом се случва, значи трябва:) С това съм наясно. Времето е такова. В минали епохи парите не са били толкова важни, колкото са сега. Но и това време ще мине. Друго време ще дойде.

Макс, нямах ни най-малко намерението да се осъмня в избраната от теб насока. Визирах нещо съвсем друго. Че това богатство, което си прегърнал, душевните ти стремежи, талант и способности могат вероятно да намерят друг път на изява. За да не тъжиш, от това..че вероятно се опитваш да отвориш вратата с ключ, който принадлежи на съседната и това да те възпрепятства да споделиш своето знание с другите. Може съседната врата да е и далечна държава. Но нека не правя грешката да указвам и дефинирам.

Всичко ще се нареди :)

Поздрави

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

Знам си цената и ще я отстоявам. Ако в България не стане, ще си отида оттук, другаде в чужбина ще ме оценят.

:thumbsup: А може би Бог именно това иска да направи - да те изпрати там, където си по-необходим и където ще си по-полезен на хората? А защо да не си по-полезен на България ако работиш вън от нея? Ние носим България в сърцата си и тя винаги е с нас, ние винаги сме в нея - където и да работим, ние работим за себе си и за нея. (това са думи на 20-годишната ми дъщеря, която работи в чужбина...)

Според мен времето, в което живеем, ни учи да разчупваме рамките на представите и нагласите и желанията си от вчера и да намираме доброто в това, което до днес сме отхвърляли.

Благодарна съм на времето, в което живеем, че ме учи да не сравнявам хората и събитията в живота си по една мярка, а да им давам свободата и спокойствието да проявят "бисерчето", което носят в черупките си.

Линк към коментар
Share on other sites

Макс , привет и от мен , човеко !

Това , което си ти като специалист , като преподавател , като духовно същество е най- важното !

Знаеш ли аз всяка година съм поставена в ситуацията да се боря за земята под краката си .

И тази година ще е така . Нищо , че си върша повече от чудесно работата . Вече не искам да чувам никакви суперлативи от никакви хора . Ще ми повярваш ли ?

Не мога да вървя против себе си и да се оставя по течението . Не става , ще се разболея , ако направя това .

Свидетел съм на какви ли не домогвания и много грозни неща и то тъкмо в образователната система , не ми се говори , направо . Понякога много ми се ще да бъдат наказани тези хора , по някакъв начин , възмездени . Но , в крайна сметка се фокусирам на собственото си развитие .

Максимално да бъда полезна на себе си .

Всяка година аз се спуквам от работа , постоянни изяви навсякъде и тъй нататък и накрая се оказва , че все съм на ново място . Всички казват ти промени тази гимназия и всякакви такива неща . Но какво от това , като все се намират хора това да не им хареса . Самия факт , че си върша работата с толкова любов и отдаденост , е трън в очите на повечето ми колеги и това ме кара нищо повече да не им споделям .

Те не се радват , когато учениците им печелят конкурси и правят изложби и ходят на училище с желание . Карат извънредни дори часове с мен и работим ужасно много .А тези неща , много трудно се постигат в днешно време .

Напротив , започват да търсят под вола теле и да злословят постоянно . Ето това мен най- ме обижда .

Тесногръдството и ограничеността им .

Особено в малкия град хората направо са машини за непрестанни интриги и клюки . Дори и в най - високите интелектуални нива . Аз съм поставена в подобна ситуация , нищо , че свърших огромна работа и то явно прекалено успешно . Ето това сме , не можем да разберем , че успешните хора , правят успешни всички начинания до които имат допир . Работата на много успешни хора в екип е 50% от крайния резултат и вместо да се радват на успехите и да бъдем едно семейство и да се развиваме , обратното война и намръщени физиономии.

Колкото и да е неблагосклонна съдбата към мен , въпреки многобройните ми усилия , аз знам че вървя нагоре . Никой от тези дребни , злобни хора , не може да ме спре.

Така, че искам да ти кажа , че ти , ще продължаваш да се развиваш , във всичко , което намериш за добре , независимо от действителността на его-властолюбивите и омърсени духовно "лидери ".

Прекрасно ми е ясна действителността в университетите , тя е такава каквато и на по - малкото пространство - гимназия и основно училище . Само домогванията са по - големи . Ти трябва да оцелееш като духовно същество , това е най- важното . Щом си чист в душата си , нещата ще се наредят и то дори по - добре . Убеждавала съм се , че винаги , когато някой се опита да ме ореже и подцени /а това ми се случва , всеки Божи ден /, само ми изписва веждите , както се казва.

Така , че дерзай , бори се и отстоявай себе си !

Пътищата ще се отварят дори по - широко от очакванията ти !

Поздрави за теб!

Ина

Линк към коментар
Share on other sites

Няма непожалени, няма облагодетелствани. И всичко, което се случва, се случва.

Отварят се нови възмоности и хоризонти. Мен са ме уволнявали, но аз съвсем не съм се засягала от това. Има достатъчно работа и поле за изява особено за умните хора, така мисля аз. И именно заради това, животът е шарен и чудесен. Лесно няма. Повече смелост и повече самоувереност трябват.

Линк към коментар
Share on other sites

Инатари, Мона и Силвия, благодаря ви!:)

Не всичко е за приказване публично, но вие и без това прекрасно знаете какви са нещата в тези среди. Всеки е захапал кокала и по никакъв начин не го пуска. Грандомански амбиции за кариера и власт и игнориране на другите, поради страх от конкуренция. Университетите са се превърнали в бизнесфирми, вместо да са средища на просвета и духовност, каквото им е изначалното предназначение. Всяко чудо за три дни. Опитвам се да гледам от добрата страна на случката. Това са моментите, когато трябва да покажеш че си стабилно установен в центъра си, в своят Аз, в които да останеш невъзмутим, да продължиш да изразяваш себе си, а не да бъдеш автомат с натиснат бутон под влияние на емоциите, да докажеш че си йога, защото йога е това. Това са моментите да разбереш, че животът е игра като въртележка-в най-добрия случай ще подскачаш от радост, че желанието ти се е осъществило. В най-лошия случай ще плачеш. И какво от това, всичко минава, и в крайна сметка е игра на Божественото. Това е целта ми сега независимо да ли нещата ми ще се уредят или не, да остана спокоен и радостен, самодостатъчен, това би било непривързаност. Поне на 50% надявам се че успявам.:) Нищо не се случва, заради което да трябва да губя усмивката си. :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: Така е, Максим! Едва ли подозираш, наистина колко много си прав! Знаеш ли колко в пъти по-големи могат да бъдат житейските изпитания? Товае просто преход, но даже и да се задълбочи до по-серозно изпитание, нали си млад и здрав, нали си имаш цели и ценности в живота? Би ли ги заменил срещу "успеха" на някой си подлизурко или остролакътко? :3d_166:
Линк към коментар
Share on other sites

Макс , това е най - важното да запазиш вътрешната си усмивка . Това е първото нещо , което инсинктът ти за самосъхранение , би трябвало вече да ти е подсказал .

Аз съм сигурна в теб , че няма да се предадеш . Просто ти си силен духовно ,истински развит в мисленето си и осъзнат човек . Ще се справиш независимо от хората там . Това е просто нашата действителност , това не зависи от теб . Или от мен . Това , което зависи от теб е да останеш центриран и съсредоточен върху вътрешната си усмивка .

:3d_047:

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Хайде, да не се оплакваме.

Съжалявам, че правя таква аналогия, но какво да кажат ДЕЛФИНИТЕ. Да ви кажа, страданието ми е насочено към животните, не към хората. Хората и сами могат да се справят и оправят. Но животните..... Не могат.

Линк към коментар
Share on other sites

Кой се оплаква ?

Аз противно на модата за обичането на животните , обичам най- пълно , най- истински хората . Смели са хората , защото знаят .

Делфините да . Мислите ни , когато са чисти са като делфините . Благородни , интелигентни , пълни с приемане .

Линк към коментар
Share on other sites

Съжалявам, че правя таква аналогия, но какво да кажат ДЕЛФИНИТЕ. Да ви кажа, страданието ми е насочено към животните, не към хората. Хората и сами могат да се справят и оправят. Но животните..... Не могат.

Това, което се случва с делфините е толкова ужасяващо и много жестоко.

Много има да учим. Толкова много.

Линк към коментар
Share on other sites

И в момента , повече ме интересува какво се случва с Макс , отколкото с делфините . Въпреки , че са ми много симпатични .Проблемите с тях са също част от нашата реалност . Такава каквато е , без никакво оплакване .

Линк към коментар
Share on other sites

Към Максим :) но между редовете:

"Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде!“ – и ще започне друг занаят. Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото. Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото."П.Дънов

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...