Надеждна Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Благодаря ти,mecholari! Докато четях стихотворението ти,се просълзих.Обикновено за мен това са най-големите подаръци! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Моля. Да плачеш от радост ти пожелавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 За да простим на себе си и на другите, за да достигнем до Прошката, се изисква да подходим с разбиране и приемане на човешкото естество такова, каквото е, т.е. изисква се известна степен на себепознание. Това не означава да бъдем снизходителни до крайност, нито пък прекомерно осъдителни и строги, както когато свирим на китара – струните не трябва да са нито много хлабави, нито прекомерно опънати. Трябва да намерим „златното сечение”, необходимия баланс между Любовта и Мъдростта, от които произтича Милостта. А Прошката е дете на Милостта. Хора сме и допускаме грешки. Те са неизбежни стъпълца в развитието ни, когато ги осъзнаваме и се опитваме да ги изправим. Нали, когато един първокласник се учи да пише, допуска много грешки? Но ако не ги допуска, нима ще се научи да пише? Нали и музикантът, изучавайки дадено музикално парче, също допуска фалшиви тонове, както и художникът, създавайки своята картина, също допуска грешки и се налага да ги изправя? Ние се стремим към съвършенство (това е Божествен стремеж!) и грешките, които допускаме, не бива да ни обезкуражават. Няма грях по – силен от Милостта! Няма омраза по – силна от Любовта! Няма вина по – силна от Прошката! Величието на човека се измерва със способността му да прости… на себе си и на другите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Едно от нещата, за които съм си прощавал е за това, че не съм съвършен по критериите на другите. Както и по моите собствени. Култовете за съвършенство са ми напълно безполезни. Не мога да отговоря на тях. Не съм нито Христос , нито Дънов. Нито съм велик. Аз съм този, който много е страдал и е разбрал , че не му се страда повече. И не съм снизходителен. Практичен съм. Просто страданието не ми харесва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.