Jump to content
Порталът към съзнателен живот

13. Колко по-горе стои човек от овца


Recommended Posts

Бог е Любов(песен)

Добрата молитва

Псалом 23

Беседа:

Колко по-горе стои човек от овца, НБ,28.09.1914г.

Молитвен наряд за край:

Молитва на Братството

Кажи ми ти Истината (песен)

Господнята молитва

Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете Матей 12гл.

Ето някои от мислите, които ми направиха впечатление при прочитане на беседата:

Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца, защото човек може да мисли.“ Неговата ръка трябва да бъде развързана, бесният вътре в него трябва да бъде излекуван, неговата слепота трябва да се махне и слухът му да се възстанови – туй иска да каже Христос с тия думи. Той казва на фарисеите: „Вие не разбирате основния Божествен закон и Аз зная защо вие искате хора с вързани ръце – вашите интереси диктуват да имате недъгави хора, вие казвате за слепия: „По-добре да е сляп, за да не вижда нашите престъпления“, за глухия: „В наш интерес е да бъде невежа.“ И ако има хора, които не обичат просвещение, това става по известни практически съображения. Христос обаче твърди обратното – Той казва, че на сакатите трябва да бъдат развързани ръцете, бесните, слепите и глухонемите трябва да бъдат излекувани. Той иска умни хора, които да разбират и да вършат Волята Божия.

Когато Бог е казал в първата глава на „Битие“, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, да има воля; а подобие значи да уподобяваме нещата, сиреч да правим разлика между Доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислим и действаме това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и действа, както Бог му повелява, няма образа Божи, той е овца.
Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Знаете ли що значи да е схваната ръката? Неговата воля е била парализирана и Христос казва: „Искам да възстановя неговата воля, да може той да действа свободно, да прилага своята мисъл, своето чувство, защото на Земята той е пратен да работи.

Има един основен принцип, който ние трябва да имаме предвид, има известни закони, които трябва да разбираме; и не само да ги разбираме, но и да ги прилагаме в живота си. Без това приложение всяко учение, всяка религия, каквато и да бъде, е безплодна. Едно растение не е достатъчно само да изникне, да израсте, да се развие, да цъфне, да завърже плод, но този плод трябва и да узрее – само когато плодът узрее, постигната е целта на това растение. Следователно по същия закон човек може да се роди, расте, развие и завърже, но ако не узрее в него плодът, неговият живот е безплоден. Христос развърза ръката на човека – възстанови неговата воля.

Можем ли да разбираме, че плодът, който ще узрее е производен на свободната воля?

Когато Бог е казал в първата глава на „Битие“, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, да има воля; а подобие значи да уподобяваме нещата, сиреч да правим разлика между Доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислим и действаме това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и действа, както Бог му повелява, няма образа Божи, той е овца. Ние не казваме, че овцата е лоша, но казваме, че предназначението на овцата е да пасе и да дава мляко и вълна, когато пък предназначението на човека е съвсем друго – той е създаден, за да управлява всички същества, да регулира атмосферата, да регулира всички други елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар, а може да стане такъв, само когато разбира туй, което Бог е вложил в него.

Преди Христос човекът е трябвало да бъде ограничаван от Божиите заповеди, за да може да оцелее видът му и да се сформира човешкото общество. Ако тогава волята му беше "развързана", той нямаше да се развие...

Дали сега волята ни е свободна?

Зависи може би?

На всички ли е развързал волята Христос или само на тези, които усвояват и прилагат в живота си - "Обичай ближния си както обичаш себе си" - в сърцето, в ума и в делата си?

Линк към коментар
Share on other sites

Преди Христос човекът е трябвало да бъде ограничаван от Божиите заповеди, за да може да оцелее видът му и да се сформира човешкото общество. Ако тогава волята му беше "развързана", той нямаше да се развие...

Дали сега волята ни е свободна?

Зависи може би?

На всички ли е развързал волята Христос или само на тези, които усвояват и прилагат в живота си - "Обичай ближния си както обичаш себе си" - в сърцето, в ума и в делата си?

Четейки еконовините, които пуска Теодор започвам дълбоко да се съмнявам в ползата от "развързването" на човешката воля. :angry:

А всъщност какво означава да ти е развързана волята? В този форум много се говори за свободата на духа, на душата и изобщо на човека. От известно време забелязвам едно освобождение, но на най-нисшата част от човешкото его. Много хора смятайки се за свободни, фактически живеят в един собствен свят, в който ролята на останалите е да бъдат наблюдаващи ги статисти. Като, че ли някаква вълна на егоизъм и отчуждение е заляла планетата ни?

Далече сме от овцата, тя все пак е стадно животно. Но дали не започваме да приличаме на котките? Животните от този вид може да са симпатични, но са крайни индивидуалисти. Някой да е виждал стадо или глутница от котки?

В Библията се дават големи пълномощия на човека, но дали наистина сме узрели за тях?

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен под "развързване на волята" може да се разбира осъзнаването на Божествените закони - не просто подчинение на заповедите, не страх от наказание след престъпването им - не! Това е "юздата".

Юздата – това е закон, всяко неразумно същество трябва да има юзда.

В какво се състои животът на овцата? Да пасе трябва, за да си покрие гърба с малко вълна и да даде мляко, и по някой път да блее насреща ви. Ще кажете какво разумно нещо има в това блеене. Някои съвременни хора са като овцете, постоянно блеят: брат от брата се оплаква, слуги се оплакват от господари и господари от слуги – триста шестдесет и пет дни през годината все една и съща песен пеят. Такъв живот не е ли постоянно блеене?

Блеене - хваля се, че съм изпълнила заповедите или криткувам друг, че не ги изпълнява, или поучавам как следва да ги изпълни....

Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца, защото човек може да мисли.“ Неговата ръка трябва да бъде развързана, бесният вътре в него трябва да бъде излекуван, неговата слепота трябва да се махне и слухът му да се възстанови – туй иска да каже Христос с тия думи. ......Той иска умни хора, които да разбират и да вършат Волята Божия.

Когато поставя безусловната любов като основа на живота си, това прави юздата излишна. Затова, според мен е казано, че Христос ни развързва волята - сваля ни юздата. Като ни дава Учението за Любовта, той ни развързва умовете и сърцата. На кого - само на този, който го е разбрал, приел и прилага в живота си.

Ако аз разбирам каква е моята роля в ситуацията и не настоявам да стане волята ми, но с радост я променям и поемам новата роля по своя воля - аз съм свободен човек.

Ако аз променя позициите си, приема новата роля, но остана с усещането, че съм била принудена да го направя от обстоятелствата или от някакви морални принципи - те са ми били юздата.

Ако пък започна борба да наложа своята лична човешка воля над Божията - сама съм се завързала с въжетата на ограничени представи и дребни желания, които са по-силни от ума и сърцето ми.

Рано или късно Отгоре ще сложат Юздата - за мое и на другите добро....

Линк към коментар
Share on other sites

Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни.

Усетих лека горчивина, когато прочетох това. Колко уверена бях само преди няколко години, че щастливите хора са тези, които не мислят и не разсъждават - живеят ден за ден... А мисленето боли, защото когато човек мисли, вижда несъвършенството и несправедливостта на света... Промити мозъци, Стара култура...

Първо, бъркала съм понятието за мислене и разсъждение - да се строят кули от човешки желания или крепости от правила, в които да се опитваме да натикаме света - това не е мислене, това е бягството от него. Да се прекроява миналото и бъдещето - това не е мислене, а опит да накараме вселената да се ограничи до нашата "карта за света" вместо да я разширяваме и обогатяваме непрекъснато в настоящето си.

Второ, бъркала съм в преценката си за щастливите хора - не съм си направила труда да ги опозная по-добре, защото техният начин на мислене просто не е съвпадал с моите стандарти тогава. Щастливият човек е човекът, който е постигнал мир и хармония със света си и с настоящето си. А това става само с разсъждение и много топлина от сърцето и светлина за ума. (Тук правяуговорка, че говоря само за постоянно щастливите хора, чието щастие не

зависи от външните обстоятелства - има такива хора.)

От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър – и по форма, и по съдържание (както е казано преди две хиляди години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“) – ето лозунга за Новия живот, към който трябва да се стремим.

Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало – като се огледате в него, всичко да е в изправност, тогава само да се явите пред Господа. Да не мислите, че Господ ще ви приеме на Небето тъй, както сте.

сега искам от теб да съградиш твоята сърдечна къща; и като се научиш как да съградиш своята сърдечна къща, съгради умствената си къща.

Първото нещо, като се върнете у дома, е да започнете да излекувате беснуемия; второто, което трябва да направите, е да отворите очите на вашия сляп; третото, да отпушите ушите на вашия глух; четвъртото, да развържете ръката на този, на когото е вързана – да турите вашия ум в действие.

Беснуемия? - това нашите страсти ли са? Или гордостта и суетата ни?

Да отворим очите на слепия си - да се опитваме да разглеждаме ситуацията от различни гледни точки?

Да отпушим ушите на глухия - да запазим вътрешна тичина, за да чуваме тихия глас на истинското си Аз?

Да развържем ръката - да се освободим от предразсъдъците и зависимостите си?

Линк към коментар
Share on other sites

И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак, той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани. Затуй Христос дойде да развърже ръката на човека и да му даде сила да се бори с вълка – с дявола. И вълците имат право да ходят по света, да упражняват своите зъби, но и ние имаме право да употребим срещу тях своя ум и своята воля. Те имат право да ядат, но и ние имаме право да им извадим зъбите; те имат право да упражняват своите нокти, но и ние имаме право да им ги изрежем. Изкоренете зъбите на този дявол и изтръгнете неговите нокти. И като направите дявола овца – да ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следующата стъпка да го направите вол, да му турите оглавник и да го накарате да оре.

Да тропам с крак на дявола - това означава да се боря с гордостта и суетата си... Само ще ги затвърдя и увелича...

Разбираемо е да избуи гордост и суета у всеки от нас в определени моменти - да ни захапят сърцата с негативни емоции, да си упражняват ноктите върху ума ни - лоши помисли...

Как да сложим оглавника на гордостта и да я накараме да оре?

Може би като осъзнаем какво в нас я създава и извадим зъбите и - т.е. спрем да и се подчиняваме ( с ума си). После с волята си да впрегнем енергията и инициативността и, за да се родят добри плодове....

Как да накараме суетата да дава вълна и мляко?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...