Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Силвия СД

Ниво, където необходимостта от прошка липсва

Recommended Posts

Guest Fut

А какво ще кажете да стигнете до едно ниво, където необходимостта от прошка липсва.

:feel happy: Което е най-дълбокото ниво, но стъпка по стъпка всеки ще го достигне :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е нещо, като да си "Велик човек".

Руис, дон Мигел и Джанет Милс "Гласът на знанието" От линка на Fut.

"Върху криле от светлина" от Рона Хърман

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хехе, за трети път, откак съм регистрирана тук, се оказва, че отварям тема, без да съм я отворила. Това ме разсмива, защото по този начин се доближавам до усещането на сомнамбулите, на които останалите разказват какво са правели през нощта, а те не помнят нищо. Но се питам друго - този сайт сън ли е. И ако си отворя очите, сънят ще изчезне ли. Това се питам.

Като стана въпрос за нива, не знам дали има най-дълбоко такова. Изобщо не зная дали има дъно. И има ли край простора.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Хехе, за трети път, откак съм регистрирана тук, се оказва, че отварям тема, без да съм я отворила. Това ме разсмива, защото по този начин се доближавам до усещането на сомнамбулите, на които останалите разказват какво са правели през нощта, а те не помнят нищо. Но се питам друго - този сайт сън ли е. И ако си отворя очите, сънят ще изчезне ли. Това се питам.

Като стана въпрос за нива, не знам дали има най-дълбоко такова. Изобщо не зная дали има дъно. И има ли край простора.

Сън е :D така поне казват, ние сънуваме с отворени очи. И край няма... но да не навлизаме в дълбокото :3d_138::hmmmmm: Като се замисля, начало има ли!?!? Знам ли :hmmmmm:

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Мислейки за нещо друго :))) попаднах на това:"Опитайте се да си изясните, че вие сте един божи пътник, че сте тук само за кратко време и след това пътувате по-нататък, в един съвсем друг очарователен свят . Не ограничавайте своя кръгозор в един кратък живот и една малка земя. По-скоро си спомнете за необятността на Духа, който живее във вас." (Парамаханса Йогананда)

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...=4408&st=20

п.п. А това за което си мислех е че каквото и да напаравя/напиша все ще наруша нечии правила. Ако не на едните то на другите :31: Е как при това положение човек да си отпусне/отвори душичката!?! Не знам :(

http://www.vbox7.com/play:b831e804

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...=4408&st=20

Има една много мъдра книга :hmmmmm: като се замисля всичко вече е казано/написано защото съня си е все същия, така казват толтеките (по памет):

http://www.chitanka.info:82/lib/text/472

Нищо лично към никой, това е което си мисля, че се случва по принцип и в реалния живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Fut

А това за което си мислех е че каквото и да напаравя/напиша все ще наруша нечии правила. Ако не на едните то на другите Е как при това положение човек да си отпусне/отвори душичката!?! Не знам.

Аз знам. Душата на човека е отпусната свободно=отворена широко, когато няма какво да я стиска. А стиска я нечиста съвест. Думата правило винаги ми е звучала като ограничение, като нещо, което ограничава душата. Правила... направа на закони - човешки, хе, а каквото човек сам си направи и Господ не може да му направи. :D

Живей безгрижно! Винаги спазвай това единствено правило! Защото то означава, че не държиш в себе си нищо, което да измъчва съвестта ти и да стиска душичката ти.

----

Г-ци, г-жи и г-да модератори - много моля като отварям тема, поне да не правя правописни грешки в заглавието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще кажете да стигнете до едно ниво, където необходимостта от прошка липсва.

Аз не мога да си го представя това ниво :hmmmmm: . Като липсва необходимост от прошка , какво има на нейно място?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Аз знам. Душата на човека е отпусната свободно=отворена широко, когато няма какво да я стиска. А стиска я нечиста съвест. Думата правило винаги ми е звучала като ограничение, като нещо, което ограничава душата. Правила... направа на закони - човешки, хе, а каквото човек сам си направи и Господ не може да му направи. :D

Живей безгрижно! Винаги спазвай това единствено правило! Защото то означава, че не държиш в себе си нищо, което да измъчва съвестта ти и да стиска душичката ти.

:thumbsup: Така е :feel happy: обаче има и нещо друго, една опасна любовница, така нарича Истината Джон Станбек в книгата си "Улица консервна" (по памет) това имах в предвид, а иначе стремежа ми е винаги да съм на чисто за да няма какво да стиска душичката ми... Както и да е много може да се мъдрува по тези въпроси но е събота вечер... Лека нощ и приятни сънища на всички вас :3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm

Аз не мога да си го представя това ниво :hmmmmm: . Като липсва необходимост от прошка , какво има на нейно място?

Тук всички вие определяте прошката като нещо много възвишено. А аз не. Ще поясня - когато човек прощава нещо някому, това означава, че преди това го е осъдил. Потърсил е и е намерил в човека вина за нещо. А кое е това, което търси вини и което се величае, считайки прощаването като върховна проява на благородство. При всички случаи е ясно едно - това не е благородството.

Какво има на местото на необходимостта от прошка ли? Познай!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката идва от разбирането. Някой допуска грешка - това вече поражда следствия. Прошката означава да приемеш тези следствия и въобще не е необходимо преди това да си обвинявал причинителят им (който може и да си самия ти). Всъщност прошката предполага не само приемане на следствията, но и на източника им; в определен смисъл и на Космическите/Природните Закони (най-вече за Кармата и за Свободната Воля).

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук всички вие определяте прошката като нещо много възвишено. А аз не. Ще поясня - когато човек прощава нещо някому, това означава, че преди това го е осъдил. Потърсил е и е намерил в човека вина за нещо. А кое е това, което търси вини и което се величае, считайки прощаването като върховна проява на благородство. При всички случаи е ясно едно - това не е благородството.

Какво има на местото на необходимостта от прошка ли? Познай!

Ми да позная..благородство, само че без предварително осъждане. Това ми прилича на библейското "като ти ударят едната буза, дай си и другата"

Мисля, че не е задължително преди прошката да има осъждане. Да предположим, че някой ни е нагрубил, обидил, наклеветил. Според теб непременно този човек ние го осъждаме...и после му прощаваме.

Аз например как бих постъпила...и друг път съм го писала. Въобще няма да го осъдя, ами ще се опитам да намеря забавното в ситуацията. В този аспект, аз му прощавам още преди да го осъдя, защото не го осъждам, Тогава може би моето поведение не е точно прошка.....едва ли е благородство. По-скоро опит да не си давам и другата буза

Осъждането на дадена ситуация води до омраза към човека породил я....при това положение прошката би дошла трудно

Тук имате голяма тема за омразата. Не мислите ли, че нещата са свързани

ПП. интересно ми е, след като ти не смяташ прошката за нещо възвишено. , как решаваш ситуации, в които се налага да простиш, как постъпваш?

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Аз знам. Душата на човека е отпусната свободно=отворена широко, когато няма какво да я стиска. А стиска я нечиста съвест. Думата правило винаги ми е звучала като ограничение, като нещо, което ограничава душата. Правила... направа на закони - човешки, хе, а каквото човек сам си направи и Господ не може да му направи. :D

Живей безгрижно! Винаги спазвай това единствено правило! Защото то означава, че не държиш в себе си нищо, което да измъчва съвестта ти и да стиска душичката ти.

:thumbsup: Така е :feel happy: обаче има и нещо друго, една опасна любовница, така нарича Истината Джон Стайнбек в книгата си "Улица консервна" (по памет) това имах в предвид, а иначе стремежа ми е винаги да съм на чисто за да няма какво да стиска душичката ми... Както и да е много може да се мъдрува по тези въпроси но е събота вечер... Лека нощ и приятни сънища на всички вас :3d_064:

Към това което написах снощи искам да добавя това което казва Учителя:

"Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят за нас."

Из* "Който намигнува"

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, има ситуации, при които, ако човек е достатъчно духовно извисен и у него липсва осъждане, злоба и желание за мъст, да няма необходимост от прошка. Но... има и ситуации, при които това няма как да се случи. Пример - ако изнасилят теб самата или дъщеря ти... Или някой волно или неволно причини смъртта на детето ти... Сами разбирате, че ако попаднеш в такава ситуация, няма как да си останеш толкова духовно извисен и незасегнат - няма как да не се породи у теб осъждане, няма как да не обвиняваш и да си кажеш:"Няма проблеми! Всичко е така, както трябва да бъде!" Няма как и да няма вина и виновен! И тогава възниква проблемът за необходимостта от прошка. И тогава тя не е никак лесна и няма как да е! Животът понякога поставя такива ребуси за решаване пред нас, които разбиват на пух и прах всичките ни красиви философии. И в една такава ситуация, ако намериш сили да простиш, това е действително нещо велико! Другото са празни приказки и словоблудство. Необходимо е да виждаме фактите такива, каквито са!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че не е задължително преди прошката да има осъждане. Да предположим, че някой ни е нагрубил, обидил, наклеветил. Според теб непременно този човек ние го осъждаме...и после му прощаваме.

Аз например как бих постъпила...и друг път съм го писала. Въобще няма да го осъдя, ами ще се опитам да намеря забавното в ситуацията. В този аспект, аз му прощавам още преди да го осъдя, защото не го осъждам, Тогава може би моето поведение не е точно прошка.....едва ли е благородство.

А според мен е точно прошка и благородство - но постигнато по своя начин.

И си мисля, че именно прошката ни предпазва от осъждането... Тя е първата, ако не успеем да я активираме навреме, идва осъждането - грехът. Но пак имаме шанса да я активираме - т.е. да си изравим греха. Тогава Бог ни прощава - значи той също има необходимост от това...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен, прошката не може да предхожда осъждането, освен... в онова красиво изключение, когато толкова много обичаш някого, че си готов да му простиш, още преди да е съгрешил. Но в нормална ситуация, за да простиш на някого, трябва да има за какво да му простиш, т.е. у теб трябва да има елемент на укор, осъждане спрямо другия, който е направил нещо, с което те е засегнал и когото смяташ за виновен. Иначе не разбирам как можеш да простиш на някого, ако няма за какво (тогава прошката става ненужна!) - ако няма вина, виновен, укор, осъждане, рана - неща, които трябва да превъзмогнеш (а за това се изисква сила!), за да достигнеш до прошката. За да липсва необходимост от прошка, трябва да си човек, когото никой по никакъв начин не е в състояние да нарани, да засегне. И се питам - има ли такива хора и ако има - какво ли трябва да представлява такъв човек, на когото не му пука от нищо?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

borislavil

Да, има ситуации, при които, ако човек е достатъчно духовно извисен и у него липсва осъждане, злоба и желание за мъст, да няма необходимост от прошка. Но... има и ситуации, при които това няма как да се случи. Пример - ако изнасилят теб самата или дъщеря ти...

А защо ти идват точно такива примери наум. Да вземем един акт на изнасилване. Какво представлява той сам по себе си - насилието какво е.

Ако човек е сигурен в себе си, никой не може да го насилва. Насилниците са привлечени от слабите места в нас - в нашата несигурност в нещо.

Мен да изнасилят просто няма как да стане. Всеки един опит за това ще донесе стерилитет на опиталия се. Или с други думи ще си ходи без топки. Ако хипотетичната ми дъщеря носи моята кръв, а то няма как да е друго, щото съм жена, същото ще важи и за нея.

:D

И се питам - има ли такива хора и ако има - какво ли трябва да представлява такъв човек, на когото не му пука от нищо?

Ами има ги и такива зевзеци. И тук ги виждам също. Но това не го наричам аз непукизъм - напротив - това е онова пукане, което от всяко ухо не се чува и от всяко око не се вижда - в други честотни диапазони е щото. Но и нечуването си има своя смисъл - по-добре за тези уши и очи, които не чуват и не виждат, щото това пукане за тях би прозвучало като трясък и ще спука тъпанчетата им и ще ослепи ретините им.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да липсва необходимост от прошка, трябва да си човек, когото никой по никакъв начин не е в състояние да нарани, да засегне. И се питам - има ли такива хора и ако има - какво ли трябва да представлява такъв човек, на когото не му пука от нищо?

Има ги, Бориславиле, има ги,.... аз съм едно такова перде...Научих се да бъда. Животът ме научи. Да, доста човешки отношения и взаимоотношения ме ядосват, но обикновено не могат да ме наранят дълбоко с думите и поведението си, не го допускам. Не се задълбавам....

Щях да ти разказвам една моя лична история по повод предишния ти пост, в който казваш,че велика прошка се постига само в изключителни ситуации, като изнасилване на близък, смърт или подобни. Щях....но се отказах...кой каквото е преживял си остава негов урок, не урок за другите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×