04. Важността на размишлението

[Ася_И]

Молитвен наряд за начало:

Кажи ми Истината (песен)

Искам да изпълня Волята Божия (формула)

Добрата молитва

Беседа:

Важността на размишлението, 07.12.1930 г., Неделя, София

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Песента "Духът Божи", за която се говори в беседата може да чуете тук

"Следователно естествено е също и да размишлява. Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота. Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо. Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася. Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко."

"И на вас казвам: Когато се намерите в мъчнотия, оставете се на Божествената Промисъл. Той ще свърши това, което вие сами не можете. Той ще смекчи коравината, която ви противодейства. Причината за коравината на вашето сърце е вътрешна, органическа. Вие я търсите отвън някъде, но няма да я намерите."

"За вас е важно да направите връзка между Бога и вас. Ако не можете да я направите, вашата дейност ще остане безрезултатна. — Всички хора имат ли такава връзка? — Това не е важно. Всеки сам да се запита: Имам ли аз връзка с Бога? Ако си отговори положително, пръв той са ползва от тази връзка. Не е важно какво мислят хората за вас."

Важността на размишлението

[Донка]

Жаден си. Ще дойде някой отвън да ти говори сладки думи, да не усещаш жажда. Не, сладките думи са сладки сиропи, те не утоляват жаждата. Вода е нужна на човека. Като я приеме вътрешно, тя ще задоволи жаждата му. Без вода не може. Тя съдържа жизнена сила, необходима за организма. Сиропите са човешки изобретения. Колкото и да са хубави, те не помагат. Всички човешки тълкувания са все сиропи. — Отлични са сиропите. — Каквито и да са — човешки са те. Човешките тълкувания не помагат на живота. Човешкото се отличава от Божественото по това, че не уталожва жаждата. Дойде ли Божественото, и жаждата, и гладът са задоволени. Ето защо, ако искате да се успокоите вътрешно, приемете Божественото и не се месете в неговите работи. — Как ще се повдигна? — Не мисли за това. Какво е било миналото ми? — И за това не мисли. То е работа на живота. Божественото начало в тебе има грижа за всичко.

Как да отличаваме водата, която утолява жаждата - т.е. нуждата от разбиране - от подсладения сироп на човешките обяснения?

Например - близък човек се опитва да ни подчини на волята си и своите разбирания за правилно - за наше добро, разбира се. Кое ще бъде водата, кое сиропа? Дали да правим компромиси, обяснявайки ги с любовта и уважението, което имаме към него, с разбирането, че той ни мисли доброто? Или да да се вслушаме във вътрешното си усещане - без значение кога и доколко съвпада с неговите изисквания към нас. Последното сигурно ще ни докара горчиви моменти...

[Ани]

Например - близък човек се опитва да ни подчини на волята си и своите разбирания за правилно - за наше добро, разбира се. Кое ще бъде водата, кое сиропа? Дали да правим компромиси, обяснявайки ги с любовта и уважението, което имаме към него, с разбирането, че той ни мисли доброто? Или да да се вслушаме във вътрешното си усещане - без значение кога и доколко съвпада с неговите изисквания към нас. Последното сигурно ще ни докара горчиви моменти...

Естественно, че трябва да се вслушаме във вътрешното си усещане, но и да имаме вяра на това вътршно чувство, на себе си. Докато в житейски план, на физическо ниво това е по-лесно, то когато става дума за фундаментални истини - Бог, душа,вяра, Любов, Мъдрост и т.н. е по-трудно. Човешката душа все пак трябва да има в себе си опитности, придобити от други животи или връзката ни с Божественната Истина трябва да е доста силна за да отличим водата от сиропа.

Колко сироп ни изливат в ушите разни проповедници! Много често им се вярва.

Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния. Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия. Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал. Само той може да говори за хляба. Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него.

Важността на размишлението

Има опасност обаче гладният да посегне към развалена храна. Къде е тук критерият, че няма да го направи? Виждали сте всички за съжаление как гладни хора бъркат в кофите за боклук и взимат каквото намерят. Не е ли така понякога и с духовната храна?

Редактирано Юни 28, 2008 от Ани

[Cveta5]

И когато връзката ни с Божествената истина не е силна или я няма,не съществува,не е изградена още,се доверяваме на вътрешното си чувство.То гарантира ли точния избор за нас-вода или сироп?При мен то не беше гаранция.Та нали всичко което бях правила беше за добро-така както аз виждах доброто.Моето добро включваше "моя морал","моите принципи","моя светоглед"-с една дума "моята рамка".Всичко което беше извън тази рамка го прецянявах и отхвърлях,ако не пасваше на нея.Стигнах до никъде-рамката побираше все по-малко неща,окъсяваше и отесняваше,задушаваше ме.Започнах да си задавам въпроса "защо?" за всичко,което ми се случва,за всичко,което помисля,за мотивите които ни водят и т.н.-опитвах се да размишлявам.Това че моето размишление не винаги ми отговаряше на въпроса "защо" ме доведе до търсенето-в крайна сметка другите бяха отрили "топлата вода" много,ама много преди мен.Да,първото за мен беше размишлението-затова и първата книга,която бях купила преди две години от Учителя,а я прочетох след опита ми да размишлявам,реших че е написана специално за мен/какво самомнение!/.Всичко това ме доведе тук,в този форум, до вас-освободи ме от понятия "мое" и "рамка"-и света стана добър и съм радостна,че все по-често търся и избирам водата!

[Донка]

Сега ще размишлявате върху Божието милосърдие. При сегашното състояние на човека, няма по-велико нещо от Божието милосърдие. Онова, което осмисля живота, е милосърдието. И при най-лошите условия на вашия живот, само Бог може да ви извади от дъното на ада и да ви спаси. Спасението не е еднократен, но непреривен процес. Например, плъзгаш се по наклон. Ако на половината път някой ти подаде ръка, без да те задържи и извади от плъзгавото място, това още не е спасение. Колко ще трепериш, докато излезеш на здрава почва! Това е делото на милосърдието.

Важността на размишлението

Окажем ли се в лоши условия на живот, изкушаваме се да мислим, че Бог е причината, че това е Неговата воля - или се разочароваме от Него, или се борим с него, или се примиряваме с "неговата воля", но държим обида и горчивина в душата си. При мен това беше примирение с чувство за вина и справедливо наказание за нея.

Всъщност положението, в което сме попаднали , е резултат от нашите човешки мисли, чувства и избор - поведение. Това, че ги окачествяваме като "лоши" е защото ние сме очаквали или искали нещо съвсем по-различно. Ето това вече е Божията воля, според мен - следствията от човешките ни мисли и решения да не се подчиняват на желанията ни и очакванията ни, а на Божествените закони.

След всичко, което преживях в личната си съдба, вече мога да кажа убедено, че точно това е Божието милосърдие - да ни покаже по някакъв начин, че не сме тръгнали по своя път, че сме се подчинили на някакви човешки ценности и зависимости. Да, боли този начин, но ако болката ни отваря очите за другите пътища, които са около нас, то имаме шанса да открием своя и да се почистим от зависимостите и самозаблудите си.

Редактирано Юли 19, 2008 от Донка