Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Fut

Това ми хареса....

Recommended Posts

Guest Fut

Ако някой живее според идеите (идеалите), които проповядва, думите му придобиват огромна сила. Не е задължително той да е виртуозен оратор или велик писател... Може да говори и да пише много обикновено, простичко ,семпличко, но изреченото (написаното) от него да достига и да отеква в сърцата на хората. Защото, за да бъде почувствана една изложена истина, този, който я е изложил, трябва и да я е преживял. Иначе думите му може да са много красиви, поетични, добре подредени, но... в тях да няма живот, да не докосват сърцето ти. Това, което единствено може да вдъхне живот на думите и да ги направи въздействащи, е единството между идеалите, които изповядваме, и нашите дела! Разминаването между думи и дела ражда фалша на лицемерието, който разрушава вътрешния Център - Центъра на Силата. Хората може да не го виждат пряко, но със сърцата си усещат фалша или това, което идва от сърцето - думите, които не са просто думи, а живот! И само словата, изречени от такъв човек, имат действителна стойност и притежават градивна, възраждаща и преобразяваща сила.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry69811

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Христос, както можем да прочетем в някои евангелия, често е завършвал притчите с израза "Уши който има, нека слуша"...Под слух се разбира състояние на покой, в което възприемателните възможности на човек нарастват, за да може да "чуе", човек трябва да може да пази "тишина" вътре в самия себе си, защото от всичко що може да се чуе, гласът на Бог, който говори вътре в нас, е най-тих....Никакъв шум не трябва да се вдига- нито една мисъл, нито една емоция не трябва да смущават този покой, в който човек заема позицията на "възприемащ", "чуващ", освен това, под "чуване" се разбира онова състояние на "разумение", в което независимо дали чете или слуша чисто физически и т.н., човек разумява същината на това, което възприема, независимо дали е притча, песен, човешка или природна музика...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Ние сме пумпали, и Бог се забавлява като си и грае с нас, сътворил си е и други играчки, и с всички обича да си играе- това е радост за Него...

И ако вярвахме, нямаше да ни пука за това кой пумпал колко е голям, дали някой пумпал е от дърво, пък друг- от пластмаса...дали някой пумпал е шарен, или пък има светлинки, че и песнички пее...това няма значение, същината на пумпала е да се върти...

И най-шарения пумпал с лампички, пеещ "Макарена", ако спре да се върти..а лампичките продължат да светят, "Макарена" се "върти"...това може да разстрои всеки....ет озащо, онези, които забравят за въртенето, а наблягат на "цветомузиката", големината или материала...забавят темпо...и Бог шляпва с камшика такъв пумпал, за да се завърти отново, и като му върне "движението" Бог се смее, а човек разправя, че големи страдания бил имал...

Човек трябва да мчоже да се смее така, както Бог се смее- само така може да пробуди движението вътре в себ еси..и да не бъде зависим от камшика....

Днес има милиарди пумпали, и колкото и чевръст да с камшика Бог..много от пумпалите спират да се движат и умират по същност...прекратяват еднолично "играта"...и за да се включат отново, трябва да чакат, докато им дойде ред да ги плеснат с камшика....вероятно поради това първата глътка въздух в живота ни винаги е последвана от плач...Но докато бебето плаче, Бог се смее...защото още един пумпал се е завъртял...а Бог обожава пумпалите- Бог обича играта с пумпали...все пак, Той не е разполагал с никаква мостра за пумпал, освен Себе Си...

Но, както някъде из по-горните мнения някъде май писах, че Бог няма чувства- Той е съвършен, и в него няма нищо несъвърлшено- Той няма чувства, желания и т.н...но за да се изяви, е сътворил и създал Желанието, постепенно го е оформил цялостно, придал му е форма и му е дал свобода, откъсвайки го напълно от Себе Си, и това което е сътворил се нарича Адам- Подобен на Бога..Свободата на Адам означава че отделен напълно от Твореца, тогава Адам проявява същността- Желанието...така че, хуморът е инструмент на човека..на никой друг хуморът не върши никаква работа...

Това най-много ми харесва!

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry40859

(когато се цъкне на зелената стрелкичка се отива директно на темата)

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Ако споделя нещо, което е ценно за мен и някой го подритне, наистина е било истински ценно. И е само за мен.

Ако споделя нещо, което е ценно за мен и някой го подритне, наистина е било истински ценно. И е само за мен - и е за всички.

Нека всеки вземе толкова, колкото може, без уговорки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако споделя нещо, което е ценно за мен и някой го подритне, наистина е било истински ценно. И е само за мен.

Ако споделя нещо, което е ценно за мен и някой го подритне, наистина е било истински ценно. И е само за мен - и е за всички.

Нека всеки вземе толкова, колкото може, без уговорки.

E, харесва ми...

НО принципно моето беше интерпретацията на "Не хвърляйте бисерите си пред очите на свине, защото ще се обърнат и ще ги стъпчат". Според Евангелията, думи Христови.

Просто грубичко ми звучеше и си го промених. Че има хора, където съм им казал, че са "свине" иначе, едва ли не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички, които искат да поправят другите хора, аз ги наричам, че те са непоправими. Не си правете самоизмама да мислите, че друг може да ви даде добрини, щастие и благо. Вие сами може да се повдигнете.

(Беинса Дуно).

http://triangle.bg/books/1920-02-12-19.199...0-10-30-11.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Всички, които искат да поправят другите хора, аз ги наричам, че те са непоправими. Не си правете самоизмама да мислите, че друг може да ви даде добрини, щастие и благо. Вие сами може да се повдигнете.

(Беинса Дуно).

http://triangle.bg/books/1920-02-12-19.199...0-10-30-11.html

Невероятно... :3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

AL414 -

"В широкия смисъл духовна практика е практическо прилагане на Учението във всяко наше действие.

Често в живота на Човека мярата на скръбта превишава мярата на радостта му. Но изследвайки причината за скръбта, човешкият разум започва да придобива мъдрост. Духовните школи са се създавали и се създават, за да умножават щастието, умножавайки Мъдростта.

Страдат и мъдреците, страдат и глупците. Но мъдрецът страда осъзнато, а глупец – безсмислено и разрушително.

В древността науката, религията и философията са били едно цяло. Съществувал е единен способ да се гледа на нещата. Знанието излизало от дълбините на древните храмове. Сега то се предава от Учителите. Ако се вгледаме в техните действия става ясен величествен план. Този план може да бъде наречен „Царството Божие” сред нас, което може да се постигне само като се въоръжим с Мъдрост."

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry71736

:3d_041::3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Седалището на духа в човека се намира в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения дух, място на безмълвие, център на кръста (вежди, нос, чело).

Петър Дънов в "Енциклопедичен речник", 180 стр., издателство "Астрала".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Не знам колко са силни думите, но са тежки...

Според "БОКЛУК"- Бабешки Окултен Курс по Леене, Уроки и Кълнене", думите наистина си имат тегло..а то ще рече на по-научен език: маса.....А знаем, че една маса- една дума, в покой си тежи според плътността на съдържанието си...е, и според в лиянието на гравитацията...Но, ако вземем да придадем на една маса скорост, то това си е вече енергия в действие...Колкото повече скорост придобива една маса, толкова по-огромна сила има...тежестта на една прашинка е нищо работа в покой, но ако придадем огромна скорост на тази прашинка, тя може да причини и големи бели...Баба все м иразправяше "Казана дума-хвърлен камък" в онези случаи, в които си позволявах да целя "слабите места" на нейните или нечии други мнения с думи, ама ей тъй- на слука...Пък, когато тя вземеше да ми се кара за това онова, и придаваше на шамарите си допълнителна словесна тежест и аз се опитвах да й припомня, че казаната дума е хвърлен камък, тя пък контрираше "Дума- дъпка не прави...иначе беладжийския ти задник досега да е заприличал на швейцарско сирене..." Бабини деветини...А 9-тините откакто и да ги гледаш, бабини ли са или не, за едни си остават нещо безсмислено, а за други- цяла купчинка математико-геометричен БОКЛУК...с две нива: за начинаещи и за напреднали...внуци... :)

Та, научих се аз, като видя, че баба ми се канеше да пресече пътя на добрите обноски, хванала две чанти с "тежки думи", предпочитах да покажа добро възпитание, да отида при нея, и да й взема чантите..та, докато пресичаме, да й е лекичко, пък после....признавах се за виновен, така че, баба най-често забравяше за торбите с тежки думи, и понеже наистина ръцете й бяха златни, вместо да ми подкваси задника с май за "швейцарско сирене", най-често ми приготвяше нещо вкусничко за похапване...и тъй, похапвах си аз, и на принципа "голям залък глътни, голяма дума не казвай", лека полека един ден разбрах че съм пораснал голям и силен...Та, в живота според мен, е за предпочитане да можеш да се справяш с големите хапки... ;)

Мнение #68

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 17 март 1996 година приех телепатично от Учителя следната мисъл: „Първата задача на ученика е да запуши лявото си ухо!” Това беше предупреждение, че когато даден човек е приет в Школата на Бялото Братство, стане ученик и тръгне по Пътя на Светлината, неминуемо ще се появят същества – паднали духове или техни проводници, чиято единствена цел ще бъде да го отклонят, да спрат развитието му, да загасят лумналата светлинка на съзнанието му, да го хипнотизират (зомбират) и да го вкарат в път без изход. Това е своеобразен изпит за ученика от Божествената школа. Изпитва се умението му да различава нещата, чистотата на неговата интуиция, силата на неговия стремеж, отдадеността му на Божественото и неговата вярност, устойчивост, постоянство и твърдост, непоколебимост. Алегорично казано, това е все едно ученикът да е тръгнал по път, който трябва да го изведе до съкровище, без неговият Учител да му е казал какво точно ще представлява съкровището. И така, ученикът тръгва по пътя, знаейки, че трябва да бъде буден и да се оглежда за въпросното съкровище. Но някъде по пътя има отклонение вляво. Там нейде, недалеч, ученикът забелязва, че нещо примамливо блести, огряно от слънчевите лъчи. Досеща се, че това може да е търсеното съкровище и отива да провери. Намира една монета, която му се струва златна, но тя е само позлатена. Доволен и щастлив, ученикът се връща при своя Учител, за да му покаже, че е намерил съкровището и е изпълнил поставената задача. Но… се оказва, че съвсем не е така, защото търсеното съкровище било в края на главния път и не било една позлатена монета, а цяло гърне пълно със златни жълтици.

Когато намерим своя Учител и влезем в Божествената школа, ще бъдем поставени на множество изпити. Още в началото на Пътя (това е закон!) се явява в ролята на съблазнител адепт от противниковата школа, за да изпита твърдостта на убежденията ни (Странен знак! Пишейки това, съвсем ясно чух как някой почука на вратата на стаята, в която съм. Отворих вратата, но… нямаше никого или поне не видях никого – б.а.), верността , предаността, любовта ни и нашата различителна способност, която ни позволява да разграничаваме истинското от фалшивото. А тя е в пряка зависимост от нашата собствена истинност – истинността вътре в нас! Не е лесно да се ориентира ученикът, поставен в подобна ситуация – врагът е много хитър, лукав! И той познава нашите слаби места, където евентуално може да пробие. Но има един фундаментален критерий за различаване, за да имаш яснота дали този, когото срещаш по пътя си, е благословение за теб (както ти се иска!), т.е. Божи пратеник, или изкушение, т.е. пратеник на сатаната. Ако той е гласен или негласен, явен или скит противник на Учителя, в Когото е Христовият Дух, и на Неговата школа, от която (може би неусетно за теб) те отдалечава, отчуждава – тогава няма място за съмнение по въпроса, пък дори и да ти се представя и преобразява като светъл ангел, с примамливи обещания, оплитайки те в мрежите на своите ласкателства.

Опасностите в духовния Път

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Според мен, човек трябва да вижда нещата такива, каквито са, независимо дали са егоугодни или не са. Това е единственият стабилен фундамет за познаване на реалността! Иначе заблуждаваме себе си и никого друг. А самозаблудата, в която живеем, е съобразна с големината на сянката, която хвърля нашето его. Един основен проблем на духовното развитие (абсолютно си права в това отношение, а и аз не веднъж съм подчертавал това в моите постове, тъй като ми е до болка познато!) е, че колкото по – надарен е един човек, колкото повече добродетели, дарби, способности, слава, известност, добро име и т.н. притежава, толкова в по – голяма степен е изложен на опасността да изпадне в самозаблуда – плод на раздуто его и тщеславие. Докато човек е в плът ( който и да е той, а още по – малко аз!), той е изложен на тази опасност и може във всеки един миг да изпадне в духовна прелест – дори и след написването на един хубав пост, след който получава аплодисменти. Във връзка с казаното, ще споделя нещо от студентските си години. Една наша приятелка, след духовно кръщение в евангелистка църква, получи пророческа дарба. Беше наистина много впечатляваща. По време на молитва Духът, който се проявяваше чрез нея, ни отговаряше на мислените въпроси, които задавахме. Веднъж ни каза, за да ни обясни основния ни духовен проблем, така че да го разберем – да си представим, че сме подобни на таванско помещение. През процеп в него прониква слънчева светлина. На процепа обаче един паяк е изплел паяжина, която пречупва светлината и хвърля сянка и колкото е по - груба паяжината, толкова сянката е по - видима. Обяснявайки това, се обърна към мен и каза, че при мен е по – сложно, защото нишките на паяжината са прозрачни, невидими, и паякът, който ги е изплел – също. Помня много ясно тези думи, изказани преди 20 години, и се опитвам да не ги забравям и за миг, за да не заблуждавам нито себе си, нито тези, които ме обичат и ми вярват. Благодаря ти, Цвета, за напомнянето!

http://www.beinsadou...ndpost&p=117281

П.П. Бориславие чадо, аз ли да ти правя блог или ти ще си ги събираш нейде тези скъпоценности и не си раздувай егото, просто питам.

~~~

P.S. Този пост няма отношение към дискусията в съответната тема...!

(това ми прилича на - Всяка прилика с лица и събития е случайна)

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Независимо че не не пост от Портала, цитираното по-долу мнение много ми хареса, защото резонира с вътрешната ми нагласа за разбиране и израстване в позитивност... Много, много имаме нужда ние - всички хора - да се опитаме да израстнем и емоционално, научавайки се съзнателно да избираме доброто и да правим опити да го претворим - и във външния свят...

Съзнавам напълно, че това е личен въпрос и че не става нито със съдене, нито с размахване на пръст, към останалите... Единствено - личният пример е позволеното средство за външно въздействие, защото ние трябва завинаги да приключим с насилието - във всичките му форми; така мисля...

Христос донесе тази вест на човечеството - преди 2000 години... "Любете враговете си"... Казал го е така - поради нашето неразбиране, защото едно по-дълбоко разбиране (и това е спасителното разбиране) ни разкрива , че всъщност - "врагове няма" и всяко нещо има добра страна, която трябва да открием лично, без външно давление, за да се съсредоточим само върху нея ...

Това е детската вяра в добрия край на страшната приказка... :)

Струва си да се опитаме да мислим повече за доброто, за братството, за Цялото и за личния ни детски, безусловен позитивизъм, насочен и към нас самите, и към света...

Това не е наивност... Това е мъдрост, която светът нарича глупост, но то е до време...:)

Тайната на Бога ще се разкрие и ще промени човешкото съзнание, за да осъзнае то, че е още в детската градина на разбирането си за Вселената...

Важни са и мисълта и действията. Това са двете страни на медала. Не може да се разделя духовния от физическия свят, както и не може да се дават приоритети на едното или на другото. Мисълта е фината енергия, която определя битието. Изчистването на мисълта от негативизма води до един по-добър живот. Не трябва да чакаме някой друг да промени нещо, да ни спаси, да оправи нещата. Трябва все един от нас да направи своята вътрешна промяна за да може да променим света!

Може да пробвате нещо много лесно и простичко и искам после да споделите резултатите.

Сутрин като се събудите, дори още преди да се надигнете от леглото, усмихнете се и си помислете и почувствайте "Аз се обичам. Обичам човека до мен, обичам близките си, обичам приятелите си, обичам съседите, обичам колегите си, обичам децата, обичам хората в градовете, хората в селата, хората навсякъде по света. Обичам мястото, където живея, обичам планините, обичам реките, обичам моретата и океана. Обичам Земята!!! Обичам Слънцето и звездите! Обичам себе си!!!" После се опитайте да запазите това чувство, което ви е обзело и усмивката през целия ден. Ще видите, че нещата стават по-лесно и спокойно...

Вечер преди заспиване може да направите друго "упражнение" - отпуснете се и си помислете и почивствайте "Благодаря на себе си за това, че ме има! Благодаря на човека до мен, Благодаря на близките си, Благодаря на приятелите си, Благодаря на съседите, Благодаря на колегите си, Благодаря на децата, Благодаря на хората в градовете, Благодаря на хората в селата, Благодаря на хората навсякъде по света. Благодаря на мястото, където живея, Благодаря на планините, Благодаря на реките, Благодаря на моретата и океана. Благодаря на Земята!!! Благодаря на Слънцето и звездите! Благодаря на себе си!!! Благодаря!!!" Усмихнете се и заспете спокойно. Нека това са първите ви мисли след събуждане и преди заспиване.

Пробвайте това! Не е някава сложна медитация, за която са необходими "велики" учители, дълги тренировки или сложни пози. Не знам дали ще го намерите и в някоя книга, казано по този начин. Нито пък е послание от борда на междугалактически кораб. Но предизвиквам ви да го пробвате и после да споделите резултата...

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир-

"...Ако човек се е отказал от нещо, но продължава да мислиш за него и да го желае, значи въобще не се е отказал. Преодоляването на навика означава независимост от него, свобода...В отказа от алкохола примерно няма тъга, а свобода. Самият отказ е преди всичко ментален. Няма потискане. Вниманието ти вече не е насочено върху пиенето, твоето аз не е там чувствайки щастие или страдание в зависимост от употребата или неупотребата на алкохол. Твоето аз е в тебе, необвързано наблюдавайки от центъра на своята същност, която сама по себе си е щастие....

изт.:3d_041:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много малко хора успяват да се преборят с егото. Малцина успяват да носят Властелина, без да се пречупят под него, както Фродо и Самознай Майтапер. Другите не успяват: нито най-силния – Бороми, нито най-мъдрия-Арагорн, нито най-чистия – елфа, нито най-трудолюбивия – джуджето.

Единствено успяват упоритите, смелите, не много умни, простодушни хобити със здрави крака да продължават винаги напред, напред.

А егото трябва да бъде унищожено, там, където е родено, в източника му - в огъня на Малдун. Сауроновото на Саурон, нищо друго не може да го победи.

За тази цел трябва да преминеш през целия Мордор, самичък, воден единствено от един вътрешен глас (Ам-гъл – Смеагол), който ту иска да те убие ту ти показва пътя, но така или иначе ще те заведе до целта.

По пътя трябва да се внимава за белите хора. Някой от тях ще ти помогнат да стъпиш на пътя, като Гандалф. Други ще влязат под кожата ти като Саруман и ще те приспят за десетилетия със замъглено съзнание, както се е случи с крал Теоден. Така или иначе преди да влезеш в Мордор, където става истинската промяна, трябва да убиеш белия човек: ” Да убиеш Буда”. В Мордор влизаш сам. Това е точката, от която връщане назад няма. Другите хора ти пречат, искат да те върнат назад, подобно Фарамир иска да върне Фродо. И когато е най-трудно в тъмните часове на ноща идва бялата светлина на неугасващата звезда, за да ти дава сила. Останалото е лудост и упоритост.

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Исихазмът: "Пази се, брате (сестро), в борбата си срещу "демоните", самия ти (самата ти) да не се превърнеш в демон."

из филмът Milarepa (2006) - http://www.torenti.v...?showpage=48474 :

"- Враговете край нямат.

- Враговете ти произлизат от твоя ум. Всичко е въпрос на това, да се научиш, как да контролираш ума си."

...

"- Какво те тревожи тези дни? Какво е то? Кажи ми!

- Не зная какво да правя... Толкова съм измъчен. Отмъщението не решава никакъв проблем. Само създава нови. Има ли някакъв друг начин?

- Вчера моят благодетел умря. Не можах да го спася.

Иронично е, че аз, Юнгтон Троджйел, който може... да убие хиляди, не мога да направя нищо, за да спася дори един човек

от смъртта.

- Всеки умира, нали?

- Когато смъртта пристигне, само деянията ти от този живот те съпътстват. Бъдещето ти ще израсте от твоето минало, така, както цветето Удумбара израства от своето семе.

- В такъв случай бъдещето за майка ми и мен няма да е нищо друго освен страдание.

Ако можех да поема дяла на майка си във всичко това, бих го направил.

- Не можеш да смениш своята карма, както сменяш кон. Не е толкова лесно. Но има начин да помогнеш на майка си.

- Какъв е този начин?

- Следвайки Пътя на Просветлените ще ти бъде дадено, да достигнеш до мястото отвъд всички страдания. Това е начинът да помогнеш истински на майка си и на всички живи същества.

- Скъпи Учителю (Ринпоче), можеш ли да ме научиш на този Път?

- Този стар глупак може само да ти каже, при кого да отидеш. (Този стар глупак може да ти каже само от къде започва Пътя.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×