Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Децата вегетарианци


Иво

Recommended Posts

Една скорошна случка с моето хлапе -

Преди дни бяхме на гости у приятели и тяхното детенце настояваше дъщеря ми да опита от хлебчетата с шунка, които им бяха сервирани. Домакинята знае, че сме вегетарианци, но явно бе забравила...

Малката културно отказваше на по-малкото дете, опитваше се да обясни, но накрая и писна явно, понеже взе хлебчето, отхапа, преглътна с безизразна физиономия и заяви - "Сега щастлива ли си? Остави ме на мира, аз не обичам месо!"

Наблюдавах я после, ще поиска ли месо, колбас, въобще - наблюдавах я, но сякаш нищо не се бе случило. Още не е споделила с мен за вкуса / за 1 път опита шунка/. Мисля, че вече забрави случката.

Има ли нещо, което трябва да ме притеснява в тази ситуация?

Не желая да започне един ден да хапва месо, но не искам и да и преча на избора...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...
  • Отговори 190
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Една скорошна случка с моето хлапе -

Преди дни бяхме на гости у приятели и тяхното детенце настояваше дъщеря ми да опита от хлебчетата с шунка, които им бяха сервирани. Домакинята знае, че сме вегетарианци, но явно бе забравила...

Малката културно отказваше на по-малкото дете, опитваше се да обясни, но накрая и писна явно, понеже взе хлебчето, отхапа, преглътна с безизразна физиономия и заяви - "Сега щастлива ли си? Остави ме на мира, аз не обичам месо!"

Наблюдавах я после, ще поиска ли месо, колбас, въобще - наблюдавах я, но сякаш нищо не се бе случило. Още не е споделила с мен за вкуса / за 1 път опита шунка/. Мисля, че вече забрави случката.

Има ли нещо, което трябва да ме притеснява в тази ситуация?

Не желая да започне един ден да хапва месо, но не искам и да и преча на избора...

На колко годинки е? Защо не я попиташ какво е било усещането й, за да си наясно, а не да се чудиш, просто си поговорете и и обясни, че каквото и да обича да яде, това ще е нейния избор и би я подкрепила, както и какви са ползите, вредите...

Не зная на колко годинки е детенцето, но вместо да гадаеш и да се питаш, попитай нея?

Линк към коментар
Share on other sites

Една скорошна случка с моето хлапе -

Преди дни бяхме на гости у приятели и тяхното детенце настояваше дъщеря ми да опита от хлебчетата с шунка, които им бяха сервирани. Домакинята знае, че сме вегетарианци, но явно бе забравила...

Малката културно отказваше на по-малкото дете, опитваше се да обясни, но накрая и писна явно, понеже взе хлебчето, отхапа, преглътна с безизразна физиономия и заяви - "Сега щастлива ли си? Остави ме на мира, аз не обичам месо!"

Наблюдавах я после, ще поиска ли месо, колбас, въобще - наблюдавах я, но сякаш нищо не се бе случило. Още не е споделила с мен за вкуса / за 1 път опита шунка/. Мисля, че вече забрави случката.

Има ли нещо, което трябва да ме притеснява в тази ситуация?

Не желая да започне един ден да хапва месо, но не искам и да и преча на избора...

На колко годинки е? Защо не я попиташ какво е било усещането й, за да си наясно, а не да се чудиш, просто си поговорете и и обясни, че каквото и да обича да яде, това ще е нейния избор и би я подкрепила, както и какви са ползите, вредите...

Не зная на колко годинки е детенцето, но вместо да гадаеш и да се питаш, попитай нея?

Къде го намери този стар постинг : )

Благодаря ти...

Още тогава тя сподели че е глупаво да се яде месо /не задавам излишни въпроси, нейните причини си знае само тя/ и повече не е опитвала. Вече е на 6 и половина и дори обяснява на сестричето си, че новопоникналите зъбки ще са винаги здрави, ако се храни само с плодове и зеленчуци.

Мисля си, че децата просто не мислят за това кое е "за" и кое "против", дали е добре или не, и защо. Те решават да не докосват месо и повече не се връщат към това. И го правят толкова лесно... изключително лесно.

А нашите притеснения обикновено са напразни.

Сега ме тормози друг въпрос. И сигурно отново напразно, но...

Иска ми се да пробвам суровоядство, напълно, но се притеснявам че ще ме последва и тя. А за нея май е раничко. Макар да помня че на нейната възраст /горе-долу/ се хранех предимно със сурови плодове и зеленчуци и само по настояване на "големите" изяждах по някоя сурова чушка, пълнена със сирене. И малко ме интересуваше с какво се хранят те...

Линк към коментар
Share on other sites

Иска ми се да пробвам суровоядство, напълно, но се притеснявам че ще ме последва и тя. А за нея май е раничко. Макар да помня че на нейната възраст /горе-долу/ се хранех предимно със сурови плодове и зеленчуци и само по настояване на "големите" изяждах по някоя сурова чушка, пълнена със сирене. И малко ме интересуваше с какво се хранят те...

Инфинити, ти усещаш интуитивно нещата - остави ги на естествения им ход. Не е рано, зависи си от човека. И майка ми много се тревожеше за мен като бях малка, особено, когато не ме искаха в никоя детска градина "заради капризите ми да не ям" и се наложи тя да ме влачи навсякъде със себе си, защото нямаше кой да ме гледа. От притеснения тя също мислеше, че трябва да ми готви - и това водеше до постоянни кавги и емоционални трявми и за двете ни. Накрая тя ме остави да правя каквото си искам - и всичко си дойде на мястото.

На 15 години останах да живея сама и оттогава съм пълен вегетарианец, а по естествен начин и на суровоядство. Това е за мен, това иска тялото ми, това иска съзнанието ми, това съм Аз.

И съм благодарна, че родителите ми ми дадоха свободата да съм себе си.

Довери се на детенцето си и на майчината си интуиция 3d_053.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Инфинити, не се притеснявай.

Когато ядеш каквото ти се яде, ти правиш само едно -

учиш детето си да яде, каквото му се яде.

(Нали така си й казала? Сега го оправдай на дело. :) )

Сърдечни поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Прекрасно дете-от кристалните деца,които сега се раждат,за да помогнат за преминаването в ерата на Водолея.

С извинение се намесвам с малък съвет.Оставете го да яде каквото желае-суровоядството е много добро нещо,но се погрижете да яде протеини-под формата на сирене,яйца,мляко или соя,защото мускулите в тялото се хранят само с протеини. Въглехидратите хранят мозъка.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че детето само трябва да избере какво да прави.Първо неговия избор, е изява на вътрешното му- аз.Родителя да го обича, толерира, разбира и защитава.За мен децата са най- добрите духовни учители.Познавам хора, които по стечение на обстоятелствата стават вегетарианци и то примера на децата си.Имам познати, които не могат да приемат, че вегетарианството е здравословно и изолират децата си да не би да е зараза едва ли не.След година наблюдение, същите деца обаче стават носители на идеята и практикуват този начин на хранене.Семейството е важно да подкрепя детето си и истински да обича, просто да приема нещата такива, каквито са. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

От няколко месеца съм в спор с педиатърката ни. Постоянно ми повтаря, че уважава вегетарианството, но трябва бебето само да реши как иска да се храни и да не му отнемам правото на избор. Всеки път й казвам, че и в двата случая - и да й давам месо и да не й давам избора е мой, а не на бебето, обаче тя явно не ме разбира какво й казвам. Постоянно ми изтъква като аргумент това, че най-лесно усвоимото желязо е от месото, че желязото в организма на бебето се изчерпва към 6-ия месец и трябва да се набавя чрез храната. Аз много пъти й казах, че през цялата бременност не съм имала никакви проблеми с хемоглобин, преди няколко дни и на бебето пуснах изследвания - хемоглобинът й /на бебе, което не е вкусило месо, нито чрез мен, нито впоследствие/ е над горната граница. Чудя се обаче как ще си решим проблемът с детските градини в които едва ли някой ще се съобрази ...

Линк към коментар
Share on other sites

Буболече, не им обръщай внимание. Същите проблеми имахме и ние с педиатрите, но не сме давали месо на бебето и е здравичко.

Няма ли вече детски градинки с групи за вегетарианчета? Имаше тема, погледни там..

Линк към коментар
Share on other sites

От няколко месеца съм в спор с педиатърката ни. Постоянно ми повтаря, че уважава вегетарианството, но трябва бебето само да реши как иска да се храни и да не му отнемам правото на избор.

Всеки път й казвам, че и в двата случая - и да й давам месо и да не й давам избора е мой, а не на бебето, обаче тя явно не ме разбира какво й казвам.

Ами защо спориш?

Тя си бае, кавото си знае..

Ти си отговорна за детето = ти с таткото решавате!!! :thumbsup:

Преди и пушенето е било модно и интересно,

после и кафето се е оказало, че може да прави проблеми,

после и захарта, която някога е била реално погледнато скъп рядък деликатес.

А преди десетилетия месо се е яло само на празник - питай прабабите да ти кажат...

А и ако и дадеш статии за консерванти, химикали, луда крава, ... може и тя да се замисли.

А да не говорим за новите масови алергии към мед, мляко и какво ли не....

Все пак й намекни, че само до преди 6-7 години е било нормално едно, а сега СЗО дава съвсем други насоки за кърмене и захранване!!!!!!

Все пак и медицината е динамична наука,

стига да има кой да чете....

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

Буболече, малката ми дъщеря е вегетарианка по рождение. Плюеше, не искаше пюретата с месо, ако все пак понякога успявах да я надхитря (заради моята педиатърка wink.gif ) и да и натикам малко месо или яйце, то на следващия ден беше изприщена ... С хемоглобина е много добре, а тя скоро ще стане на 13 години вече.

Но ... това наистина си беше нейния избор. Аз от малка не обичам много месо, но не съм била вегетарианка

тогава; нито пък някой друг в семейството ни. Аз станах вегетарианка много по-късно.

Затова от собствен опит мога да кажа, че е странно. Дори е много трудно на хора невегетарианци да приемат, че имат дете вегетарианче, както и обратното - родители вегетарианци, че имат дете месоядче.

Струва ми се обаче, че има хора, които без месо не биха били добре здравословно. Също както моята дъщеря проявяваше и чисто физически непоносимостта си към месото.

Затова изборът действително е добре да направи детето. То е в състояние да го направи. Довери му се и уважавай неговия избор.

Сега голямата ми дъщеря продължава да яде месо; сравнително малко, защото аз малко или много, неумишлено, ги поставям в условия на постни ястия у дома. Естествено, когато искат, си купуват по нещо с баща си. На мен като вегетарианка, дори ми мирише неприятно това, което ядат, както и на малката, но ... не се обаждам, не се налагам. Насила хубост не става.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

От няколко месеца съм в спор с педиатърката ни. Постоянно ми повтаря, че уважава вегетарианството, но трябва бебето само да реши как иска да се храни и да не му отнемам правото на избор. Всеки път й казвам, че и в двата случая - и да й давам месо и да не й давам избора е мой, а не на бебето, обаче тя явно не ме разбира какво й казвам. Постоянно ми изтъква като аргумент това, че най-лесно усвоимото желязо е от месото, че желязото в организма на бебето се изчерпва към 6-ия месец и трябва да се набавя чрез храната. Аз много пъти й казах, че през цялата бременност не съм имала никакви проблеми с хемоглобин, преди няколко дни и на бебето пуснах изследвания - хемоглобинът й /на бебе, което не е вкусило месо, нито чрез мен, нито впоследствие/ е над горната граница. Чудя се обаче как ще си решим проблемът с детските градини в които едва ли някой ще се съобрази ...

Ако храната е пълноценна тогава можеш да изключиш месото. Това ще рече в храната трябва да има достатъчно количество от всички незаменими аминокиселини. А те са валин, левцин, изолевцин, треонин, метионин, фенилаланин, триптофан и лизин, а за децата и хистидин! Те се наричат незаменими, защото човешкият организъм не може да ги синтезира. Те се съдържат и в растителната храна, но в един растителен продукт - плод или зеленчук или друг - никога не са всички заедно или в достатъчно количество. Трябва да комбинираш много разнообразни растителни храни, за да набавиш пълния набор аминокиселини за правилното развитие на малкото буболече.

Редактирано от prana_plovdiv
Линк към коментар
Share on other sites

Буболече,

твоята педиатърка наистина има нужда от повече информация. Има напр. един наръчник за вегетарианци, изготвен от "Лекарски комитет за отговорна медицина", вж. стр. 14 за бебетата.

Нещо повече, може да изпечаташ и статията на най-голямата организация на диетолозите на планетата - Американската - и да и покажеш абзаца посветен точно на бебетата :

"Бебета

Когато вегетариански бебета получават достатъчни количества кърма или купешки бебешки храни и храната им включва източници на енергия и нутриенти като желязо, витамин Б-12, и витамин Д, растеж през детството е нормален. Крайно рестриктивни начини на хранене, като фрутарианство и суровоядство са асоциирани с понижен растеж и следователно не могат да бъдат препоръчителни за бебета и деца (29).

Много вегетарианки избират да кърмят бебетатата си (122), и тази привичка трябва да бъде насърчавана и подкрепяна. Кърмата на вегетарианки е подобна като на невегетарианки и е достатъчно хранителна. Купешки бебешки храни трябва да бъдат използвани ако бебета не са кърмени или отбити от кърмене преди едногодишна възраст. Соева храна е единствената възможност за вегански бебета, които не са кърмени.

Соево, оризово мляко, домашно приготвени, краве мляко, и козе мляко не би трябвало да се ползват за заместители на кърма или купешки бебешки храни по време на първата година, защото тези храни не съдържат точна пропорция на макронутриенти, нито подходящи микронутриентни нива за малките бебета.

Ръководни насоки за въвеждане на твърди храни са същите при вегетариански както при невегетариански бебета (115). Когато е време за въвеждане на богати на протеин храни, вегетариански бебета могат да получават намачкано или пюрирано тофу, варива (пюрирани и прецедени ако е нужно), соеви или млечни продукти, готвени яйчни жълтъци, и извара. По-късно храни като тофу на кубчета, сирене или соево сирене, и соеви бургери със съответна големина. Купешко, пълномаслено, обогатено соево мляко, или краве мляко могат да бъдат използвани като начална напитка за възраст от 1г. нагоре за дете, което расте нормално и приема разнообразни храни (115). Храни богати на енергия и нутриенти като кълнове от варива, тофу, и намачкано авокадо следва да бъдат използвани когато бебето е било отбито. Диетични мазнини не трябва да бъдат ограничавани при деца по-малки от 2 годишни.

Кърмени деца, чиито майки не консумират млечни продукти, обогатени с витамин Б-12 храни, или добавки с Б-12 редовно, ще имат нужда от добавки с витамин Б-12 (123). Референтни стойности за използването на суплементи с желязо и витамин Д при вегетариански бебета не се различават от референтни стойности за невегетариански бебета. Суплементи с цинк не са препоръчителни рутинно за вегетариански бебета, понеже дефицит на цинк е рядко срещан (123). Прием на цинк би трябвало да бъде индивидуално определян и суплементи с цинк или обогатени с цинк храни използвани през времето когато се включват добавъчни храни, ако храната е бедна на цинк или съдържа основно храни с ниска биодостъпност на цинк (124,125)."

:)

Редактирано от Mindfield
Линк към коментар
Share on other sites

Всичко мога да приема като полезно за храна за бебета и малки деца, но да се препоръчват соеви продукти или съдържащи соя храни е престъпление към малкото човече.

Соята ако не сте си я произвели вие в 99 % от случаите е генно модифицирана! thumbdown.gif

На печелившите честито!

Линк към коментар
Share on other sites

Тук съм съгласен, и благодаря за критиката ! Това е единственият недостатък на статията, че явно соевата индустрия има интереси в нея.

Не на соята за малки деца, с уточнеието - заради генетичната манипулираност на около 90% на соята в България !

Има алтернативи на соята като коноп, бадеми, орехи... a има и био соя.

:)

Редактирано от Mindfield
Линк към коментар
Share on other sites

http://www.zadecata....p?page=0_3_0_21

Д-р Полина Митева – педиатър, гл. асистент към СБАЛДБ – София

Списание „9 месеца” бр.167 - www.9m-bg.com

"Списание "9 месеца": От дете вегетарианец?

Детето проявява вкусови предпочитания още от кърмаческата възраст. Как обаче ще се развиват тези предпочитания през следващите години, до голяма степен зависи от родителите. Известно е, че децата от най-ранна възраст се пристрастяват към сладкия вкус – всъщност той им е познат още от вътреутробния живот.

Вкуса определя мама

Ако още след втория месец не подслаждате водата и когато дойде време да включите плодов сок, го предлагате без допълнителна захар, детето постепенно ще привикне към тях и няма да ги отказва. Аналогичен е въпросът и с допълнителното посоляване на храната. Дали детето ще приема по-солена, или по-безсолна храна, зависи най-вече от кухнята у дома.

Съществен въпрос пред родители и педиатри е могат ли децата да са вегетарианци.

Вегетарианството става все по-популярно в съвременния свят. Основната причина е, че когато тази диета е правилна и балансирана, тя в най-голяма степен се доближава до съвременните препоръки за здравословно хранене. Думата “вегетарианство” произхожда не от английската дума vegetables (зеленчуци), а от латинските думи vegetus (здрав, читав, свеж, жизнен) и vegetare (съживявам).

Има различни видове вегетарианци – някои избягват само месо, други пък не ядат никакви храни от животински произход.

Провеждането на който и да е вегетариански режим не е по-лесно от спазването на всеки друг хранителен режим. Точно обратното – ако диетата не е добре балансирана, вегетарианството може да доведе до дефицит на определени витамини и минерали, което да предизвика здравни проблеми при децата. Колкото по-ограничително е менюто, толкова по-висок е рискът. По принцип добре обмислената и планирана вегетарианска диета осигурява нормален растеж и развитие на децата. Както лактоововегетарианските диети, така и пълните вегетариански диети задоволяват нуждите от хранителни вещества. Вегетарианската хранителна пирамида дава съответните стойности на всички хранителни вещества. Когато се подбират храни между голямото разнообразие в дадена група, нуждите се задоволяват чрез доставяните калории. И въпреки това, ако сте избрали вегетарианския начин на хранене за вашето дете, най-добре е да се консултирате със специалист диетолог, особено когато диетата е по-ограничителна.

Nota bene!

Има някои принципи, които обезателно трябва да познавате.

Белтъкът е широко разпространен в растителните продукти. Нужните аминокиселини може да се набавят от разнообразни растителни протеини – зърнени храни, бобови растения, семена.

Следете развитието на детето. Ако то консумира добре балансирана и разнообразна вегетарианска храна, ще наддава, ще се развива нормално, ще е достатъчно активно. Тогава не е нужно да се броят калориите, които получава всеки ден. Витамин В12 се съдържа само в продукти от животински произход. В соевите продукти има известно количество от този витамин, но 90% от него са в неактивна форма. Така че пълните вегетарианци се нуждаят допълнително от В12 под формата на добавка към храната.

Желязото от месото, рибата и птиците се усвоява по-пълноценно от желязото от другите продукти. Вегетарианските диети обаче осигуряват изобилие от несвързано желязо, както и стимулатори за неговата абсорбция, най-вече витамин С. Крайният резултат е, че рискът от желязодефицитна анемия при вегетарианците не е по-голям, отколкото при консумиращите месо. Добри източници на желязо са пълнозърнестият хляб, бобовите храни, овесените ядки, оризът, зелените зеленчуци, шипките и др.

Калцият е минерал, който е много необходим в детската възраст. Достатъчният му прием при лактоововегетарианската диета не е проблем, тъй като млякото и млечните продукти са основните източници на добре усвоимия калций. Много зеленчуци също имат високо съдържание на калций – броколите, сладките картофи, листните зеленчуци. На детето може да давате соево мляко, обогатено с калций (тук аз бих добавил - само от био източник! другата соя в България обикновено е генно модифицирана).

Цинкът е важен микроелемент за детето и то трябва да го приема като добавка или с храни, богати на този минерал. Такива са кафявият ориз, спанакът, бобът, зърнените храни (житото).

... (последната част умишлено оставям некопирана, понеже е резултат на липса на информация за пълното вегетарианство, каквата вече имат повечето международни организации, за разлика от някои лекари в България) "

Линк към коментар
Share on other sites

http://www.zadecata....p?page=0_3_0_21

Д-р Полина Митева – педиатър, гл. асистент към СБАЛДБ – София

Списание „9 месеца” бр.167 - www.9m-bg.com

"Витамин В12 се съдържа само в продукти от животински произход. В соевите продукти има известно количество от този витамин, но 90% от него са в неактивна форма. Така че пълните вегетарианци се нуждаят допълнително от В12 под формата на добавка към храната."

Здравейте,

Малка корекция на писаното от д-р Митева...

Нуждата за възрастен организъм от витамин В12 като "препоръчителна" доза варира от 1 до 6 мкг/ден... :)

Различни ''специалисти'' - различни позиции... :):):)

Организмът може да складира витамин В12 в продължение на много години. Поради причината, че количеството необходимо от него е много малко и с месните продукти се получава презапасяване, и то в големи размери... В този смисъл вегетарианци, които са били месоядни много често имат запаси от него за много дълги години... Но това като допълнение...

Витамин В12 се съдържа и в растителни храни, не само в животински.

Съдържа се в бирената мая, овесените ядки и почти всички останали житни.

Добър източник са и водораслите, но са и по-екзотични... :)

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм за това което си писал, и ти благодаря. В овесените ядки и житните храни само според мен има твърде малко B12 като количество и качество, но за другите източници имаш право - за всичко това си има актуални изследвания, които могат да бъдат прочетени в www.pubmed.com

Редактирано от Mindfield
Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм за това което си писал, и ти благодаря. В овесените ядки само според мен има твърде малко B12 като количество и качество, но за другите източници имаш право - за всичко това си има актуални изследвания, които могат да бъдат прочетени в www.pubmed.com

Здравей,

Във всички растителни храни е малко /на фона на месните/...

Но и организмите ни имат нужда от много малки количества от него... Затова и майката природа го дава помалко... :) Защото няма смисъл да го складираме с десетилетия...

Поздрави

П.С. Наскоро стана въпрос за В12 с един приятел... Той консумира месо единствено и само, заради липсата на витамина в растителната храна... Много митове има за месото, изкл. много...

Редактирано от bulgaro
Линк към коментар
Share on other sites

Още малко за В 12, има го и в пшеничения зародиш, фъстъка и граха. Обаче, по разумно е да се ползват "необелени" и не смлени на бяло брашно семена от пшеница и други житни.

И нещо, което ми попадна и за пореден път се обеждавам, че е вярно. Ако искате да разберете какво съдържа някоя храна погледнете в храните и диетите за животни. Това е само бегъл пример, но "човек" си мисли, че знае как трябва да храни животните, а не знае как да храни себе си!

Линк към коментар
Share on other sites

Като говорим за житни, трябва да се уточни, че В12 се намира там основно в зародиша, затова няма как да се открие в обикновеното жито, което е лишено от зародиш, поради наличието там и на мастни киселини и по-трудното съхраняване (гранясва по-бързо).

Но няма как да не се спомене, че витаминът се намира лесно във водораслите - спирулини разни и т.н.,

както и в пчелния прашец, който на мен ми е единствената хранителна добавка.

Освен това и нещичко подозирам... Тревопасните животни произвеждат В12 в червата си. Възможно е някои хора (нашето устройство и дължина на червата са точно помежду това на хищниците и тревопасните), които са по-подготвени от определени гледни точки за вегетарианството, да започнат отново да си го произвеждат сами...

Линк към коментар
Share on other sites

Като говорим за житни, трябва да се уточни, че В12 се намира там основно в зародиша, затова няма как да се открие в обикновеното жито, което е лишено от зародиш, поради наличието там и на мастни киселини и по-трудното съхраняване (гранясва по-бързо).

Нещо не ми е ясно...

Как така житото гранясва?

Осветли ме, ако обичаш...

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

Нали съм го казал - когато е непочистено от зародиша си гранясва, тъй като в него, зародиша, се съдържат мастни киселини, полезни, разбира се, за нас, но неполезни за търговското облажване.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Имам добра позната, отрасла в семейство на вегетарианци - сега е интелигентна и здрава жена над 35 г. Никога не е яла месо, за яйца и млечни продукти ще трябва да я попитам.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...
Guest Антон Каро

В една от темите за вегетарианството стана въпрос за свободната воля на детето само да избере дали ще яде месо или няма да яде месо.

И как от една страна родителите му го насилват да яде месо, ако то не желае.

А от друга - как вегетарианските му родители го насилват да не яде месо, ако то желае.

Имам един спомен. Споменът е първият ми кофти спомен. Стоя си в бебешката количка, а майка ми виси над мен с едно бурканче. Дава ми да хапвам смело.

Е, вкусът беше гнил. Развален, пропаднал вкус. Нищо общо с онази хубава оранжева кашичка от хубави неща /ябълки и моркови ще да е/.

Обяснявам на майка ми, че аз това не желая да го ям!!! Тя ми вика - О, то е много полезно, на теб ти трябва, за да растеж здрав и силен.

Аз й казвам - Как може една гнила и развалена храна да ме прави силен? Тук има нещо изгнило в тази храна!!! Обаче тя не чува... бърбори си нейното.

Преди няколко години аз й казах, че ме е тормозила като малък - дори си спомням как ме лъжеше - пресипваше от гнилата храна в бурканче от хубавата храна, защото различавах картинките и не исках да ям - и с времето ме "пречупи".

Та майка ми наистина спомена, че ми е подменяла бурканчетата, за да може да ме метне, че ям от моята си любима морковено-ябълкова каша.

Аз имам и друг спомен, който ще ви споделя и мисля, че темата, която поставих по-горе - за намесата на родителите в избора на детето - се изчерпва.

Спомням си как разговарям с двама души. Сега мога да кажа, че това са моите майка и баща. Естествено, аз не ги възприемах тогава като хора, като моите родители, а като подобни на мен същества - интересно ми беше, че се движат в пространството по един смешен начин - и очите им виждат само в една посока - чувството е супер смешно. Както и да е, това не е важно.

Важното е, че тогава аз говорих с тях за моето появяване, че съм избрал тях и че те също са съгласни с мен - разговаряхме, че аз поемам ангажимент да бъда с тях, те поемат ангажимент да бъдат с мен. Защо? Заради определени гледни точки, заради черти на характер, заради начин на мислене.

Няма такова нещо като ограничаване на свободната воля на детето. Един ден аз ще зная, че и моето дете има подписан договор с мен да го отглеждам и възпитавам според моите разбирания за живота - до определено време - оттам нататък - то ще ме възпитава според неговите разбирания за живота. Точка.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...