Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Децата вегетарианци

Recommended Posts

Деца и вегетарианство

Отдавна си мисля върху въпроса за децата вегетарианци. Говорил съм с различни хора и чувам противоречиви мнения. Имам приятели, родители, които и двамата са вегетарианци, а детето им само от малко (2-3 годишно) е пожелало да яде месо и те са се сългасили. Има и родители невегетарианци, чиито деца стават вегетарианци по собствена воля и даже в противоречие с родителите си. Познавам и родители вегетарианци с деца пълни вегетарианци, никога не кусвали месо.

Според вас кой, кога и как трябва да вземе решение дали дадено новородено или малко дете трябва да бъде вегетарианец? Мисля, че въпроса има два аспекта отново морален и физически.

Дали трябва да се остави да се види дали детето има интерес към месото и то само да реши? Но дали пък на 2-5 год. то не е твърде малко да вземе такова решение? Аз например взех решението чак когато бях на 12 год - доста голям вече.

А дали вегетарианската храна е напълно пълноценна за едно дете? Или трябва въпроса да се разглежда индивидуално за всяко детенце според неговия организъм и сили и мнението на родителите?

А мнението на детето? Не трябва ли то да бъде решаващо? но дали то знае какво прави?

Ами лекарите? Те често са против вегетарианството особено за малки деца? С тях как да се справяме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pencil

Първо подаръка gift-icon.gif:

Сайт за това как да отгледаме деца вегетарианци

Деца и вегетарианство

Отдавна си мисля върху въпроса за децата вегетарианци. Говорил съм с различни хора и чувам противоречиви мнения. Имам приятели, родители, които и двамата са вегетарианци, а детето им само от малко (2-3 годишно) е пожелало да яде месо и те са се сългасили. Има и родители невегетарианци, чиито деца стават вегетарианци по собствена воля и даже в противоречие с родителите си. Познавам и родители вегетарианци с деца пълни вегетарианци, никога не кусвали месо.

Всичко, според мен, е въпрос на разбирането на понятието "Свободен избор". Ще дам за пример: мен баща ми още от малък ме водеше по планините и сега имам голяма любов към природата, непрекъснато ме влече навън, към планините.

Племенничката ми през цялото си детство е отишла само 1 - 2 пъти в планината, защото родителите й бяха непрекъснато заети с други неща. Сега, на 18 години й е приятно цял ден да седи вкъщи и няма влечение към природата. Въпросът е: това плод на свободен избор ли е? Привидно -- да.

Дали трябва да се остави да се види дали детето има интерес към месото и то само да реши?

Тя сега, ако реши може по всяко време да хване автобуса и да отиде на Витоша. Но не го прави. Значи днес вече не е въпрос на просто решение дали обича или не обича планините. Същото е с месото...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравейте,

и съм и не съм съгласна с вас. аз имам две деца. попораснаха вече и до момента ги възпитавам с моите виждания и разбирания, така както аз съм възпитавана. значи искам да ви кажа следното: всяко едно решение е плод на личния ти избор. няма значение какво ще избереш дабро или лошо. родителите са затова да напътстват децата и да им предадат знанията си. но според мен всеки се ражда свободен да избира пътя си. моите деца са правили и много грешки, но в повечето случаи те се учат от тях.

пример: колкото и да казваш на едно дете че печката пари и ще го заболи ако я пипне - то все посяга да пипа. аз ги оставях моите да пипнат и да се убедят сами . в последствие те повече не го правиха.

та на въпроса. значи доколкото съм чувала /защото аз съм месоядно до мозъка на костите си/ вегетарианството е не само избор на храна - а начин на мислене и начин на живот. според мен едно дете в периода на растеж има нужда от всякаква храна за да изгради организма си. а след това като порасне, ако иска да стане вегетарианец - нека стане. това ще е неговият личен избор.

а колкото до желанието - то трябва да ти идва отвътре, а не да ти е насила насадено. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно Мери, ти си ги възпитавала и те ще имат твоите рабирания за живота. Ако ти ядеш месо и те ще ядат, защото това е примера, който ти си им дала. Но дали детето ще е вегетарианец или месоядец ти му го "насаждаш". Ти на твоите деца си им насадила месото. Това е твоят избор и може би това е най-доброто, което ти можеш да им дадеш. Аз смятам, че да ядеш мъртви същества не е добър пример за едно дете и това си е моето мнение. Моето дете го възпитавам в добро, а за мен не е добро убийството на живо същество.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

значи не е точно така. ако в един момент те решат да станат вегетарианци аз никога не бих им попречила. може би не се изразих много ясно, но моите родители никога не са ми пречили на решенията - верно че са изразявали мнение но са ме оставяли сама да решавам - и за учение и за брак и за професия. просто са ми давали съвети, но не са налагали мнение. аз съм същата. имаше период от живота на сина ми в които не желаеше да вкуси месо. никой не го е насилвал да яде. това си е негов избор. затова казах че поне според мен е така - всеки един човек в даден етап от своя живот стига до някои изводи и взима генерални решения. децата са прекалено малки и не могат или не желаят да го правят. родителите са тези които го правят вместо тях, но според мен не бива да налагат мнението си и вкусовете си.

а за убийството на животни - ами то човека откакто е влязъл в пещерите го прави. и това не го казвам защото не обичам животните , напротив обожавам ги. в дома ми винаги е било зверилник - риби кучета хамстери морски свинчета и децата ми ги обожават .но щом човек го прави значи е за негово добро. ако не е добро то собственият му организъм ще го покаже. аз се ръководя от физическото си състояние кога и какво да ям. имаше период в живота ми в който се хранех само със зеле и кисело мляко - около 3 месеца. но това не беше плод на диети или нещо такова - просто това желаех да ям. после пък минах само на месо и салати. незнам но сякаш собствения ти организъм ти диктува от какво има нужда.

това е само мое мнение :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

По темата за храненето на детето и свободата му:

Известно е, че м/у родител и дете съществува известна картмична връзка. И че раждането в определено семейство не става случайно.

Бидейки родител, човек предопределя много неща за своето дете - в началото на живота му. В това именно се състои неговата отговорност и възможността му да влияе върху тази кармична връзка. Налага се да вземаш решение от името и в името на детето си - но и на една душа, излязла от Бога. Учителят казва, че "майките са гувернантки на Бога". От родителите - посредством възпитанието, насаждането на духовни ценности и идеали - зависи в много голяма степен бъдещето на човечеството. Така те имат възможността да станат съработници в едно грандиозно, прекрасно и благородно дело. Ако го направят, това неминуемо ще се отрази благотворно и върху тях самите.

Независимо от конкретните убеждения в областта на храненето и в други области, стремежът към добро и свобода и възпитаването в благородни идеали винаги ще дават добри плодове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях чел някъде, че възпитанието на децата трябва да почне от (само)възпитанието на родителите. В този смисъл едва ли родители невегетарианци ще възпитат дете-вегетарианче... освен ако детето не направи изключителни усилия да преодолее тяхното виждане.

Въпроса ми към родителите невегетарианци е: бихте ли разрешили на вашето дете да стане вегетарианец ако пожелае? Ако да, колко според вас трябва да е голямо, за да вземе това решение? Бихте ли се опитвали го убедите да се откаже?

А ето и един интересен въпрос за размисъл на родителите вегетарианци: ако вашето дете посегне да си вземе месо в детската градина или някой ваш роднина му даде, как ще постъпите? Ще му наложите ли да не яде месо? Или бихте реагирали по някакъв друг начин?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Родител-вегетарианец

:)

Видях , че темата много се дискутира и реших да се намесяи аз в "честото ".

Не съм особено съгласен с Ради. ...

...

... не можеш насила да го правиш това нещо . Какво ще направиш ? ... То ако иска да яде месо - изобщо няма да те пита .

Проблема според мене е много по-сложен. И не се намира в самото ядене или неядене на месо. Намира се в последващите реакции на организма и психиката на човек. Защото когато човек- дете не яде месо, неговите осезателни органи стават свръхчувствителни и родителите му трябва да имат много сериозна подготовка. Както психическа , така и философско-окултна . Според мене не е достатъчно родителите на това дете да са също вегетарианци. Трябва да са много наясно със силите които действат в тялото на вегетарианеца, защото това дете ежедневно ще се среща в обществото с месоядни хора. Определено ще ги превъзхожда а, това няма да им си хареса на месоядците.

Следващото нещо е ... , че изсмукването на енергията на вегетарианеца може да стане по-лесно ако детето е неподготвено от родителя . "Оцапването" на душата със социалните контакти може да донесе много лоши последствия , ако родителите не са наясно с магнетичните действия и влиания на човешкия организъм както на месоядеца , така и на вегетарианеца .

За какво говоря ?

Ако човек не яде месо достатъчно дълго време и е сигурен в себе си, че е здрав , очистен и силен (енергийно ) - не си дава сметка , че в социалния живот в обществото може да се предават болести , мисли, чувства по паранормален път може ..." неразбираемо " да се разболее точно когато е най-сигурен в себе си .

Месоядството "държи" чакрите затворени и в енергийната същност на човек може да се проникне само чрез целенасочена черна магия или полов контакт.

А вегетарианството ...обратно - отваря чакрите една по една и човек трябва да си дава много ясна сметка за това.

Чувал съм лекари да казват : .. " Хм.. вегетарианец , пък като го оперирахме вените и артериите му бяха подпушени от холистерола. " ... Ми да - този човек изобщо не се е замислил , че е приемал негативните излъчвания от обществото около него.

Лично аз имам две деца , карам ги да следат църковния календар и им обяснявам защо и кога са постите . Не ги насилвам , напротив карам ги да ядат месо извън постите , за да осетят каква е разликата като постят . Пък съм вегетарианец вече 14 години. И имаше по едно време много интересни реакции на организмите на децата ...:)))))) , като наближат пости им ставаше лошо от всякакво месо . Разбира се има и вторични реакции , но те са строго индивидуални . И те сами започнаха да постят . Много рядко ядат месо , ей така за проба го правят . Но през това време се обучават в редица неща и виждат сами необходимоста от осъзнатото вегетарианството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :feel happy:

И аз ще се включа в темата :rolleyes:

Въпросът доста ме вълнува, тъй като дъщеря ми, на година и половина, искам да бъде вегетарианка, но и не искам да я ограничавам.... Досега е яла малко месо около 100гр. общо, давано под напора на бащата й, също вегетарианец от 17 години, понеже се притеснява дали това е здравословно за разстящия организъм. Аз определено смятам месото за ненужно. Знам как влияе мъртвата материя върху живата, но също така си мисля че все пак имаме отделителна система която изхвърля излишното от организма...

Накратко моите за и против вегетарианството при деца са:

ЗА

Определено е по-здравословно

Станах убедена напълно вегетарианка по време на бременността си

След раждането на дъщеря ми обстоятелствата се стичат така, че мнозинството ми нови познати са вегетарианци, някои от тях са такива от корема на майките си :thumbsup2: ,че дори вероятно и преди това

Два дни след първата си консумация на месо, дъщеря ми настина(протече й носа, което по принцип може да е алергична реакция), а тя мнооогооо рядко боледува

Доводите За месото на околните са ми плитки и прекалено материални

Колебанията дали да яде месо идват от ума ми, а сърцето ми е твърдо и спокойно против

Хората ядящи месо, които се опитват да ме убеждават са далеч от съвършенното здраве

Важно е с какъв материал се гради организма, затова особено в началото е добре човек да се храни качествено.

Родителите са отговорни за децата и децата са се родили при тях за да им предадат своите виждания и уроци.

Становището на алопатичната медицина е противоречиво. Обикновените български лекари се хващат за главата като им кажеш, че неядеш месо, но по дискавъри например никога според мен няма да пуснат филм, за невероятната полза от яденето на месо.

Анемията е липса на жизнерадост, а не на желязо.Това е мое убеждение.

Качеството на аминокиселините, желязото и В12 в месото е много ниско, в сравнение с това в растенията и млякото.

Не можеш да ядеш мъртва материя и да си жив и здрав.

Последен довод за който се сещам е реплика от един филм..."Не мога да ям храна, която е имала физиономия".

ПРОТИВ

Всяка душа има право на избор. Ако детето ми харесва вкуса на месото, имам ли правото до го спирам да яде?

Човешкия организъм има отделителна система, която изхвърля ненужните неща.Така че ако детето е щастливо, не би имало предпоставка да задържа вредни неща, материални и нематериални.

След известно време то ще види, че родителите му не ядят месо и е доста вероятно то само да го откаже по своя воля...

Всяка материя си носи някаква информация, месото също, ако душата има нужда да научи информацията от месото, имам ли право да го спирам?(Но пък тази информация може да бъде обработена, когато организмът е зрял....)

Децата се раждат при определени родители и за да ги научат на нещо. Може би, че вегетарианството не бива да е крайно, но пък от както е зачената дъщеря ми ми се даде толкова много знание, което най-общо е за вегетарианството.

До кога според вас родителите имат право да казват какво да яде и прави детето? Изобщо докъде се простират правата на родителя върху детето?

И как отвръщате на инако мислещите?

Доводите които се отнасят до природата-самите животни не съм писала, мисла че всички сме наясно с тях.

Мактуб

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest lidia

здравейте, аз лично ям само пиле и риба, не защото така са ме възпитали, а защото собствените ми убеждения са, че червеното месо е ненужно и много мазно. Малко дете със сигурност не бих натъпкала с луканка, но бих давала понякога пиле, риба защото предполагам, че са по-полезни от някаква сухоежбина. Въпреки това, когато детето е по-голямо ще съм му давала да опита и друго месо, но много рядко. Мисля, че така нещата са горе-долу по средата и детето ми ще има по голяма възможност за свободен избор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уважаеми участници във форума, съобразно правилата за участие в този форум, бих искала да ви напомня, че:

- при писането на теми и съобщения, трябва да се използва кирилица. Ако не разполагате с такава на вашия компютър има много страници в нета, които са безплатни и превръщат текста от латиница в кирилица.

- писането само с главни букви се счита за викане, така че също не е подходящо да се използва.

Предварително ви благодаря от името на екипа на Портала.

Поздрави,

Иви

ПП: Следващи мнения публикувани на латиница ще бъдат изтрити.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички,

Елеонора задавам си същите въпроси като теб :) Самата аз риба никога не съм искала да ям (от дете). Аз съм решила на детето си до 2 години да не му давам месо и риба. До тогава има още време и за по-нататък ще преценя в зависимост от детето. Нямам намерение да го насилвам в нищо.

Що се отнася до инакомислещите: тези, които са имали или имат деца са си ги възпитавали или ги възпитават, както те са преценили, че е добре. А тези, които нямат ще дават акъл на техните си деца като им се родят. Моите родители като са ме възпитавали да ям месо какво - аз не ям, сестра ми яде ограничено. Други родители вегетарианци - не дават месо, а децата им ходят да си търсят (поне няколко такива случая има около мен). Според мен си зависи от детето. Аз и баща му сме тези, които ще го възпитават основно и нямам намерение да се връзвам на ядни забележки на роднини и/или познати. Просто смятам, че не те трябва да ми казват как да храня детето си. За лекарите съм се наслушала на реакции и мнения и не смятам въобще да ги осведомявам по въпроса. Понякога са доста некомпетентни :) (даже твърде често напоследък).

В крайна сметка всеки родител в зависимост от разбиранията си и от детето си най-добре ще прецени как да постъпи. Ето лидия смята, че е умерено това, което тя прави. Много вегетарианци биха казали пак по-добре от безразборно ядене на всякакво месо, но не биха го сметнали за умерено. В моя случай умереността е друга. Ако един родител тъпче само месо и не поглежда храна без месо, сигурно на лидия вижданията ще му се сторят крайни, а да не говорим за моите. Лидия извинявай, че те взех за пример, но беше подходящо, точно заради сравнението. Вярвам, че всеки родител ще избере най-доброто за детето си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих искал да цитирам споделения опит на Неви за вегетарианството. Впечатли ме нейната история и мисля, че е подходяща за тази тема.

Здравейте всички, отдавна търся мнения на въпросите свързани с вегитарианството и ето че днес случайно се натъкнах на този форум. Аз и моето семейство сме вегетарианци от години. В началото беше само съпругът ми а аз чесно казано въобще не одобрявах идеята но непрестанах да чета и да се интирисувам по темата. Така минаха 10г. В един момент след обстойно наблюдение върху себе си реших че месото не е за мен и за моя организам. Втози момент го отказах от раз. Децата ми направиха същото без каквото и да е колебание или уговаряне от моя страна всъщност те винаги са избягвали месото и местните продукти. Стана така че ми се роди трето детенце което в момента е на 3г.и никога не е вкусвала месо през живота си. Абсолютно здраво и жизнено дете е до сега е имала една две хреми никога не е пила антибиотик. Ходи на детска градина където сме обяснили че детето небива да приема по никакъв начин месни продукти и срешнахме огромно разбиране. Нещата станаха савсем естествено а самоте дете въобще неприема месото като нещо което става за ядене за нея то не е храна. Другите ми две деца са на 17г и на 14г. те са вегитарианци от около 5г. нямат никакви проблими с приемането им от приятели или в училище дори по купони и рожденни дни винаги се съобразяват с техния начин на хранене. А за мен най големият аргумент за да стана вегетарианка  беше мисълта че няма начин да мога да ям от трупа на друго живо същество и той да е полезен за мен. ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА ПРОЧЕТА ОЩЕ КОМЕНТАРИ ПО ТЕМАТА. ПОЗДРАВИ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: приФети на всички!

Нова съм във форума, но бих искала да ви попитам само едно нещо: за какъв вид вегетарианство става въпрос- за пълно вегетарианство или само за немесоядство?!? има голяма разлика си мисля, затова си и позволих да ви запитам :)

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен всеки намира най-правилната форма на хранене за себе си. Някои хора са само на плодове и зеленчуци и дори не ги обработват; други пак така, ама хапват готвени зеленчуци и плодове; трети хапват млечни продукти; четвърти и риба; има и такива които ядат само някои видове месо. Въпрос на личен избор...поне аз така си мисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_НЕВИ_*

Здравейте, въпросът на Иво е интересен за това как реагират децата вегетарианци и техните родители когато им се предложи случайно или нарочно месо. Аз съм имала такива случаи но както споделих вече малката ми дъщеричка въобще не гледа на месото като на някаква приятна храна ,то дори и мирише лошо и съвсем спокойно отговаря на въпросите "аз не ям такова нещо " и добавя "обичам месо но соено " (разбирай соеви продукти ) .Трябва ди ви кажа ,че децата възприемат за нормално и естествено примера и поведението най - напред на своите родители и ги копират несъзнателно. В последствие се намесват в живота им и други авторитети и те правят своя избор ,търсят своя път но за малките деца най - важен е примера на родителите така например моята 3г. дъщеря знае че всяко живо същество има душа и право на живот и не възприема убйството на животните като нещо нормално камо ли за храна на хората. Но знае , Че има и различни хора които сами избират своята храна но въпреки това се опитва да обяснява в ДГ.че животните са "горкички и много страдат и плачат когато ги убиват хората". Аз самата не винаги съм била заклета вегетарианка причините да стана такава са много но мисля ,че децата трябва да получат шанса да растат по- пречистени физически и духовно а това неменуемо минава според мен през вегетарианството което в никакъв случай не е нещо случайно. Поздрави на всички.Продължавам да очаквам с интерес още мнения

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_Дани_*

Здравейте, впечатлена съм от едно дете и затова го споменавам. Имах колежка с 4-5 годишно момченце, което неизвестно как за майката, спира да яде месо и риба. Всички в тяхното семейство ядат месо и се опитват да го "вразумят". Аз самата говорих не веднъж с него в офиса и видях неудобството и притеснението на малкото дете, когато всички му се подиграваха. Момченцето беше самоволно вегетарианче от 1 година. Когато, оставайки насаме с него му казах, че това което прави е много хубаво, детето видимо започна да изглежда по-доволно и спокойно. Дори се почувства гордо, когато споменах, че бих искала да съм като него и да спра вече да ям и риба, не само месо.

Какво кара едно 5 годишно дете да спре да консумира месо, въпреки карането насила да яде, подигравките и заплахите? Родителите, нали са авторитети!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_НЕВИ_*

Здравей Дани, това което разказваш не е нещо необичайно особено за по - чувствителни деца които се впечатляват не само от съдбата на животните но и от света който ги заобикаля.Разбира се нетрябва да се пренебрегва и закона за Карма който вярваш или не е действащ и абсолютно справедлив. А незнам дали имаш наблюдения но едно 5г. дете савсем не е неорентирано и в зависимост от отношенията у дома то също иска и заявява своята позиция точно и недвусмислено.Заплахите в случая само могат да амбицират детето повиче и в зависимост от характера то да изрази своето мнение скрито или направо шумно и открито. Когато казах че родителите със своя авторитет пред детето определят неговото поведение имах предвид дълъг поведенчески процес от бременноста до първите две три години от живота му когато то копира но на по - късен етап идват ДГ. телевизия ,училище приятели и т.н. ,тогава детето в зависимост от своят опит карма характер дори мисли и чувства изразява себе си може съзнателно да избире своята храна и да се аргоментира Защо . Понякога обяснението е много кратко и шокира родителите като например" така ми харесва ".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравейте,

и съм и не съм съгласна с вас. аз имам две деца. попораснаха вече и до момента ги възпитавам с моите виждания и разбирания, така както аз съм възпитавана. значи искам да ви кажа следното: всяко едно решение е плод на личния ти избор. няма значение какво ще избереш дабро или лошо. родителите са затова да напътстват децата и да им предадат знанията си. но според мен всеки се ражда свободен да избира пътя си. моите деца са правили и много грешки, но в повечето случаи те се учат от тях.

пример: колкото и да казваш на едно дете че печката пари и ще го заболи ако я пипне - то все посяга да пипа. аз ги оставях моите да пипнат и да се убедят сами . в последствие те повече не го правиха.

та на въпроса. значи доколкото съм чувала /защото аз съм месоядно до мозъка на костите си/ вегетарианството е не само избор на храна - а начин на мислене и начин на живот. според мен едно дете в периода на растеж има нужда от всякаква храна за да изгради организма си. а след това като порасне, ако иска да стане вегетарианец - нека стане. това ще е неговият личен избор.

а колкото до желанието - то трябва да ти идва отвътре, а не да ти е насила насадено. :feel happy:

Ако трябва да бъдем честни с нас и с децата си трябва да им дадем истинско право на избор. Ако родителя дава на детето да си откъсне ябълка или домат, той трябва да заколи пред него заек или кокошка, за да види то кръвта, ужаса в очите и предсмъртната агония на загиващото тяло. Така то ще осъзнае, какво има в подскачащите димящи наденички по рекламите и откъде идва цвъртящата пържола в печката. Чак тогава ще говорим, че детето е имало свободен избор. Другото е лицемерие.

Знам, някои ще кажат, че е недопустимо да подлагаме децата на такъв шок и т.н. Ако човек е месоядно животно, както мнозина родители твърдят, тогава от какво се притесняват? Нали всички месоядни животни учат малките си как да разкъсват жертвата. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вегетарианството е пълноценно дори и за децата, стига да уважаваме техните естествени инстинкти при избора на храна и да сме достатъчно грамотни за начините, по които можем да им осигурим нужните вещества от растителни продукти. В съвременния свят си има хора за всичко. Аз не само, че не коля животни, но и не поправям телевизори например. Когато преди време дъщеря ми каза, че не иска да яде пиленцата, понеже й е жал като ги колят, не съм й противоречала. Казах й, че на мене също ми е жал и не бих заклала пиле, освен в много краен случай /пък то ще бъдат съжаления, извинения, сълзи, благодарности, ... е тук някои пак ще ме обвинят в лицемерие, но бих се чувствала в правото си като майка да си нахраня децата, ако няма с какво друго/. Ако някое от децата ми някой ден реши наистина, че вече няма да яде месо, ще срещне пълна подкрепа от моя страна. С едно напомняне от мене да не чувства вина, каквото и да реши. Дъщеря ми все още има нужда от месо и си търси. Синът ми понякога определено се отказва от него, все едно, че го няма в чинията. Човек трябва да се научи да следва вътрешния си глас и по отношение на храненето. Решенията не бива да се взимат под външен натиск отвън според мене, още повече децата и въобще хората да се манипулират с чувство за вина. Решенията трябва да се взимат с любов и чувство за хармония с цялото, аз така усещам нещата. И не бързам, понеже ако взема важно решение в живота си, то трябва да е с чисти мотиви /вината не е чист мотив/, да е "узряло" дълбоко в мене.

Не бойте се, все някой ден "шъ съ упрайм". :thumbsup::):feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_НЕВИ_*

Не мисля ,че вегетарианството е нещо което може да се разбере отведнъж когато става въпрос за едно толкова материално и обсебено от своето его общество. Хората приемат за нормално дори за полезно консумирането на месо и много жалко ,че неосъзнаваме какво си навличаме. Приемаме за нормално насилието и дори го поощряваме когато учим децата си , да отвръщат на удара ,когато приемаме за нормално да убиваме за да ядем въпреки ,че можем да се храним без да го правим . Когато безумни реклами на месни продукти внушава на децата ,че това е храната на тяхното семейсво.За това в днешно време в забързаното ни ежедневие когато децата се възпитават ,че Мак Доналдс е най-доброто и забавно за тях хранене едва ли на вегетарианското хранене се гледа като на нещо нормално.Мотивите за да си вегетарианец обикновенно са много и това е един наистина съзнателен процес който включва много етапи.Но самия факт ,че все повиче хора се интересуват от този въпрос доказва че промени настъпват в мисленето на хората относно храненето. А децата........ това е бъдещето което ние ковем и трябва да погледнем много сериозно на това с пълното съзнание ,че старта им е нашо дело. Късмет на всички .С най - добри чувства......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вижте картинката тук /мнението е модерирано - оставен е само линк към картинката/

Ето това е кратката история на едно чувстващо същество, което също като нас умее да се радва на слънцето, тревата и всеки божи ден. Същество, което не е наранило, навредило или помислило зло никому. То ще се прости с красотата на този свят за да загине насилствено, далеч от погледните на нагъващите хамбургери в Мак Донълдс, далеч от детската градина и трапезата у дома.

Месоядните родители трябва да покажат това на децата си. Ако детето е видяло дървото, от което идват сочните ябълки на трапезата и ги е откъснало с ръката си, то трябва да присъства на това по-горе, да види кръвта и ужаса в очите на умиращото животно. И ако след това продължи да яде месо, то само тогава можем да говорим че е направило свободен избор. Другото е лицемерие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×