Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Децата вегетарианци

Recommended Posts

нивото на хранене, което родителите и другите хора около детето са постигнали средно взето, са най-силният фактор. Ако те са по-напредничави, отколкото средното ниво, не виждам нищо лошо в това да го поддържат и предават и на детето - без насилие, а с личен пример. Защото иначе какво ще стане - да не оказваме влияние върху избора на детето би означавало просто то да поеме преобладаващите течения в обществото. И при това в общия случай никой няма да му осигури на детето равноправие в избора - много по-често ще среща месни храни, рафинирани захари и нишестета, запръжки и т.н., отколкото здравословни и вегетариански храни. Това свобода на избора ли е? Какъв избор предлага, да речем, първото срещнато заведение за бързо хранене? Равноправие би имало, само ако храненето на всички е в основата си природосъобразно и тогава вече някои дребни индивидуални различия ще се донагласят лесно...

:sorcerer::thumbsup::thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали детето ще яде или не месо все е избор на родителя. Той е този, който захранва и предлага храни и негов е избора какво да дава. Когато детето стане на подходяща възраст (за мен това си зависи от всяко дете кога ще бъде) само ще реши дали родителя е избрал подходящото за него. Тогава може да промени начина си на хранене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен с Иви!

Ролята на родителя е да възпитава правил;но, да дава подходящи условия. Ако разчитаме само на свободния избор на детето, има голяма възможност този "избор" да бъде просто мощното течение на упадъчната ни морално култура, която го повлича. не става дума за авторитарно налагане, а за мъдро насочване на детето, според неговите имплицитни нагласи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен с Иви!

Ролята на родителя е да възпитава правил;но, да дава подходящи условия. Ако разчитаме само на свободния избор на детето, има голяма възможност този "избор" да бъде просто мощното течение на упадъчната ни морално култура, която го повлича. не става дума за авторитарно налагане, а за мъдро насочване на детето, според неговите имплицитни нагласи.

:angel::feel happy::thumbsup2: с една дума"За"!

Аз съм родена в семейство на месоядци,даже съм била свидетел на убиване на всякакви животни-при баба на село...гледах ги цяло лято,играех си с тях..а после-в буркана.Все се чудех защо ги ям...като ги колеха се криех в дън земя и плачех дни наред...а после ..след дълго колебание сядах на масата....навика и примера...понякога са пагубни.Добре ,че родителите ми почнаха да се интересуват от здравословно хранене,та да престанат да ми пречат да стана вегетарианка.Те самите не са, но ме разбраха поне..или се опитват.Трудно е много когато родителите са властни да се ориентира човек в собствените си нужди..но все някой ден става.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Аз понеже съм имала много доминантни родители (от които буквално избягах на хиляди километри), съм много против да се налага на децата каквото и да било. Децата могат да бъдат насочвани, но с тях трябва да се общува за проблемите и да им се дава избор. Според мен те са много по-умни от нас.

Аз спрях да ям месо преди две години и половина. Причините не бяха идеологически, а просто получих веднъж едно стомашно разстойство, след което дълго не можех да ям почти нищо. А след време така и не започнах пак да ям месо. Отвътре ми дойде. Не ми е липсвало.

Последно в България ядох веднъж в планината от зор заман, защото закъсахме и нямаше нищо друго за ядене (буквално, около мен бяха само месоядци). И тъй като, както казах, не съм имала други причини да спра месото освен тази, че не ми е нужно задължително да го ям, ядох. После получих такова стомашно разстройство, че можех няколко дни да забравя да ям каквото и да е. Според мен организмът ми за две години се беше нагодил към храната, която му подавам (и енергетиката й) и отказа да приеме пак този "боклук" - изхвърли го.

Ако някой ден въпреки това децата ми искат да ядат месо, не мисля, че ще ги спра. Не смятам обаче, че ще поискат. Опитайте се да обясните на едно детенце, че животното го убиват, за да може то да го изяде и вижте дали... ей така спонтанно ще яде. Според мен децата са много чувствителни и никога не биха поискали да ядат животно. Това се случва само след като примерът на възрастните им е притъпил сетивата на тази тема.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че родителите трябва да вземат това решение вместо децата си. Вярно е, че има значение хранителният режим на родителите, но не мисля, че е определящ. Родителите ми не са вегетарианци, а аз и брат ми сме от най-ранна съзнателна възраст. С течение на времето, за да ядем храната, която ни предлагаха, и родителите ни ограничиха консумацията на месо.

Като човек, който никога не е ял месо, мога да кажа, че се чувствам съвсем добре, жива и здрава (слава на Бога!). Като лекар ми е трудно да си го обясня, предвид всичко прочетено в дебелите книги - за хранителната стойност на месните продукти, незаменимите аминокиселини и т.н. - факти, които са всеизвестни. Без да пренебрегвам науката, смятам, че организмът на вегетарианеца успява да набавя необходимото му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че родителите трябва да вземат това решение вместо децата си. Вярно е, че има значение хранителният режим на родителите, но не мисля, че е определящ. Родителите ми не са вегетарианци, а аз и брат ми сме от най-ранна съзнателна възраст. С течение на времето, за да ядем храната, която ни предлагаха, и родителите ни ограничиха консумацията на месо.

Като човек, който никога не е ял месо, мога да кажа, че се чувствам съвсем добре, жива и здрава (слава на Бога!). Като лекар ми е трудно да си го обясня, предвид всичко прочетено в дебелите книги - за хранителната стойност на месните продукти, незаменимите аминокиселини и т.н. - факти, които са всеизвестни. Без да пренебрегвам науката, смятам, че организмът на вегетарианеца успява да набавя необходимото му.

Голяма част от тези дебели книги, за които говориш нямат никаква човешка стойност... Именно, заради това се получава несъответствието... Между реалност и теория...

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@maggee:

Тези неща с незаменимите аминокиселини са стари недобре премерени предположения почиващи върху митове и липса на изследвания.

Може да се информирате на всеки сайт за официална диетологична организация, независимо от коя държава - България, САЩ, Германия или Русия... навсякъде вече се твърди, след като има достатъчно изследвания, че чрез добре планираното лакто-ово вегетарианство (да не се бърка с пълното вегетарианство!) може да се набавят всички вещества, вкл. в детството. Мисля че ще е интересно да видите следните неща:

http://www.eatright.org/cps/rde/xchg/ada/h...33_ENU_HTML.htm ( българска версия -- http://vegebg.org/materiali/ada.html ) - Американската Диетоложка Асоциация

http://www.howtoeat.info/tema.asp?razdel=10&temaN=58 - Проф. д-р Стефка Петрова, дм

:thumbsup2:

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо, изядено с неприязън, с мъка и насила , на е полезно за организма. Родителите ще възпитат и оздравят и себе си, подбирайки с любов и грижа пълноценно меню за децата си и себе си, на всяка цена пълноценно, разнообразно, консумирано заедно и с разбиране един към друг.

(Извод от собствен опит и грешки.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласна, че официалната медицинска наука няма никаква стойност. По-скоро има фактори, които науката не отчита, защото пътят, по който върви, е различен. Има сили, които е трудно да бъдат обяснени, материално визуализирани и документирани. Но вярвам, че рано или късно науката ще приеме "необяснимите" феномени - виждам как това се случва и в момента. Когато фактите говорят, и боговете мълчат :) А приемането е първата стъпка към разбирането на нещата. Метаболитните процеси са все още голяма загадка и днес ставаме свидетели на непекъснати открития. Така например откриването на азитния оксид в кръвоносните съдове преди 10 години промени из основи доста от концепциите в кардиологията. Просто медицината върви по труден път - верни са фактите, с които разполага, но не пълни.

Специално за храненето, да - смята се, че храненето с растителни храни, млечни продукти и яйца може да компенсира в голяма степен липсата на месо, но диетолозите (специално моите преподаватели) твърдо си застават зад месото. Тук идва въпросът и за рибата - безспорна е хранителната стойност на месото на някои риби, но винаги съм се чудила защо я делят от останалите животни - сякаш рибите растат по дърветата...

И още нещо да допълня - когато насочвате децата си по пътя на вегетарианството, имайте предвид, че светът не е добро място за вегетарианци. Най-ранните ми съзнателни спомени са от детската градина, когато с часове стоях наказана пред чинията, докато не си изям яденето, а другите деца спяха.. и в най-добрия случай се разминавах с това да си легна гладна :) . Училищния стол го пропуснах с радост по същата причина. И днес във всеки нормален ресторант има минимален брой вегетариански ястия на фона на 95% ястия с месо, което обикновено ограничава избора до едно и също. Според мен вегетарианството трябва да бъде личен избор - и независимо от възрастта си, децата могат да го направят сами за себе си.

Редактирано от maggee

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако моя син реши някой ден да консумира месо,риба-няма да го спирам.

Засега е твърде малък,за да решава сам какво да яде като цяло.

Надявам се пренаталното възпитание да е дало отражение и вярвам в инстинктите на детето си за това кое е правилно и кое не по отношение на храната-поне на този етап,когато е още малък и съзнанието му все още не е "натоварено" с излишъците.

Притеснява ме това,че с баща му сме двете абсолютни крайности и това,че може би ще се поддаде изкушен от любопитсво да опита или просто да подражава на баща си.

И признавам си-много ме е страх,че може да му хареса вкуса ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Ако моя син реши някой ден да консумира месо,риба-няма да го спирам.

Засега е твърде малък,за да решава сам какво да яде като цяло.

Надявам се пренаталното възпитание да е дало отражение и вярвам в инстинктите на детето си за това кое е правилно и кое не по отношение на храната-поне на този етап,когато е още малък и съзнанието му все още не е "натоварено" с излишъците.

Притеснява ме това,че с баща му сме двете абсолютни крайности и това,че може би ще се поддаде изкушен от любопитсво да опита или просто да подражава на баща си.

И признавам си-много ме е страх,че може да му хареса вкуса ...

В семейство където единият родител е вегетарианец,а другият не...непълнолетното дете ТРЯБВА да яде месо !

Ще си позволя и да ти дам съвет - не е нужно да го обременяваш с коментари от рода,защо не трябва да се яде месо,...състрадание за животните и т.н.

Знам,че е много трудно да ме разбереш,но това са реалностите.Има вероятност да увредите психиката на детето.Има ли пренаталното възпитание - бъди спокойна! И сред канибали да живее пак вегетариянец ще стане,...та дори и другите ще научи на това!

Изхода е да готвиш с голяма любов вегетарианската кухня и така тя ще е предпочитана пред салами и луканки...Двата вида ядене обаче трябва да присъстват равноправно на трапезата и детето да опитва от всичко задължително!

Не забранявай и на бащата да го храни с неговите си манджи,защото има възможност да се крият и пак да се хранят "здравословно"...

Пожелавам ти много хармония и Светлина при вземане на решения.

Поздрави !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако моя син реши някой ден да консумира месо,риба-няма да го спирам.

Засега е твърде малък,за да решава сам какво да яде като цяло.

Надявам се пренаталното възпитание да е дало отражение и вярвам в инстинктите на детето си за това кое е правилно и кое не по отношение на храната-поне на този етап,когато е още малък и съзнанието му все още не е "натоварено" с излишъците.

Притеснява ме това,че с баща му сме двете абсолютни крайности и това,че може би ще се поддаде изкушен от любопитсво да опита или просто да подражава на баща си.

И признавам си-много ме е страх,че може да му хареса вкуса ...

Здравей, Марго!

В моето семейство ситуацията е подобна. Съпругът ми не е вегетарианец, макар че не бих казала, че е другата крайност. У дома готвя аз и разбира се не приготвям месни ястия. Все пак от време на време (много рядко - примерно в месеца 1-2 пъти) се появява месо на масата, например донесено сготвено от свекърва ми или поръчана пица с плънка някакво месо ...

По-голямата ми дъщеря обича месото, по-малката - не го поглежда. Не съм ги "обработвала" - нито едната, нито другата. Достатъчен е примера, който им давам, вкусната вегетарианска храна, която им приготвям и прости обяснения, защо не предпочитам месото като храна. Оттам нататък всичко е добре да бъде въпрос на личен избор, дори когато детето е само на 2 години - бъди спокойна, то много добре знае към какво да посегне. И по-добре диетата му да е естествено постигната, а не насила.

А като се замисля, че и при едно вегетарианско хранене съвременните деца ядат едно доста голямо количество захар, вафли, шоколади и др.п., което мен ме притеснява не по-малко ... Интересно е, че малката дъщеря и в това отношение не е особено изкушена, хапва рядко и по малко, пред палачинка с течен шоколад ще предпочете палачинка с мед, буквално не е в състояние да изяде цяло парче торта в сладкарница, а от сиропираните сладкиши от типа на баклава и др.п. направо се отказва. Така че ... имай вяра в избора на детето ти, то най-добре знае какво му е нужно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...непълнолетното дете ТРЯБВА да яде месо !

Ще си позволя и да ти дам съвет - не е нужно да го обременяваш с коментари от рода,защо не трябва да се яде месо,...състрадание за животните и т.н.

Пожелавам ти много хармония и Светлина при вземане на решения.

Поздрави !

Така, интересно... Като мнение... Всъщност въобще не е интересно...

Пак схемата с двойния аршин, ако ме разбират някои хора...

По цитат първи:

"ТРЯБВА" е изключително хармонично казано... :):):):) ... Особено щом се касае до яденето на МЕСО...

По цитат втори:

Да не го обременяваме детето защо не ТРЯБВА да НЕ яде месо...

Ама ще го обременим ЗАЩО ТРЯБВА да яде месо... Но това не се брои, нали...

Защото ТРЯБВА да яде месо... :) ... с други думи - мърша... А и някакво си дете няма право на избор, ако разбирате иронията...

И според мен не си позволявай да даваш повече такива "съвети"...

Най-малкото, за да не пишат такива като мен... Че определено не ми се пишеше...

Само "капацитетния" ти изказ ме накара да бия по клавиатурата... <_<

А по цитат трети:

За хармонията и светлината - има ги като дефиниция в тълковния речник... На българския език естествено... Сдобий се с него, прочети, втори път прочети и по-дълго мисли... Дано да е от полза...

И не намерих там думичката "ТРЯБВА"...

Поздрави... и без лоши чувства... Поспри се малко със съветите... Имаш нужда поне от време...

Редактирано от bulgaro

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм, че трябва са твърде силни думи. Всеки родител решава за детето си и прави най-добрия избор, на който е способен.

ПС: Искам да ви помоля без нападки и всеки да изказва мнението си без да го натяква на другите. Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...непълнолетното дете ТРЯБВА да яде месо !

Ще си позволя и да ти дам съвет - не е нужно да го обременяваш с коментари от рода,защо не трябва да се яде месо,...състрадание за животните и т.н.

Пожелавам ти много хармония и Светлина при вземане на решения.

Поздрави !

Така, интересно... Като мнение... Всъщност въобще не е интересно...

Пак схемата с двойния аршин, ако ме разбират някои хора...

По цитат първи:

"ТРЯБВА" е изключително хармонично казано... :):):):) ... Особено щом се касае до яденето на МЕСО...

По цитат втори:

Да не го обременяваме детето защо не ТРЯБВА да НЕ яде месо...

Ама ще го обременим ЗАЩО ТРЯБВА да яде месо... Но това не се брои, нали...

Защото ТРЯБВА да яде месо... :) ... с други думи - мърша... А и някакво си дете няма право на избор, ако разбирате иронията...

И според мен не си позволявай да даваш повече такива "съвети"...

Най-малкото, за да не пишат такива като мен... Че определено не ми се пишеше...

Само "капацитетния" ти изказ ме накара да бия по клавиатурата... <_<

А по цитат трети:

За хармонията и светлината - има ги като дефиниция в тълковния речник... На българския език естествено... Сдобий се с него, прочети, втори път прочети и по-дълго мисли... Дано да е от полза...

И не намерих там думичката "ТРЯБВА"...

Поздрави... и без лоши чувства... Поспри се малко със съветите... Имаш нужда поне от време...

Приемам критиките ти,...но за сега ще се въздържа от коментари.

Все пак надявам се и още хора да изкажат мнение по един ТОЛКОВА ВАЖЕН казус :

"Семейство с малко дете,което майката е възпитавала пренатално,...но бащата не е

вегетарианец и е далеч от стремежи за духовно усъвършенствуване".

Какво е правилното решение за майката? Как да се храни детето?

Предложете конкретни решения,начини на поведение и съвети,с които ще сте полезни

и за други подобни случаи.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чест ти прави, Никола, че имаш желание да стигнем до истината.

Въпросът за възпитанието на децата е пряко свързан с всички възможности за най-сериозни проблеми в семейството.

Децата са бъдещето. Всеки в душата си естествено би желал бъдещето да съответства на идеалите му.

Егото от друга страна се опитва да командва и налага и недостатъците си.

Душата е щастлива, радостна и активна, като източникът на мощност във физиката.

Егото е като силата и масата, желаещо, реактивно, тежко и инертно, в зависимост от точката на приложение.

Когато двамата родители си взаимодействат, например по въпроси свързани с децата, и детето има право на глас, имаме 8 пермутации на възможни взаимодействия.

За да се решават правилно и навреме задачите на живота, трябват знания.

Съветвам те, Маргарита, да се внесе яснота в позициите на двамата - ти и твоя мъж по този и по всички въпроси които трябва съвместно да се решат и осъществят. Безотговорно е такъв важен въпрос, за бъдещето и здравето на децата, да се решава със страх, взаимни съмнения, защото ще свърши с караници и взаимни обвинения.

Има вече добри книги от диетолози и научни изследвания по въпроса.

Защо не ги прочетете заедно със съпруга ти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека децата сами да избират. Слагате на масата вегетарианската храна на мама и храната на татко. Да си вземат каквото искат и да е мир вкъщи. Аз не обичам да готвя месо, дори се отвращавам. Решила съм си проблема много лесно. Понякога просто купуваме готови опечени месни продукти отнякъде и готово! Мама си хапва извара, сирене, кашкавал, млекце, яйца, понякога рибка. Ако винаги тези продукти присъстват на масата, посягането към месото ще е по-рядко, ще изяждат по-малко от него.

Относно чувството на вина спрямо животинките. Хайде още една гледна точка. Пак ще отнеса шамарите... Благодарение на хората колко животни от най-различни популации живот си живеят - нахранени, защитени, с подслон... Далеч повече на брой, с по-дълъг и осигурен живот от дивите си събратя, които претърпяват какви ли не несгоди, студ, глад, преследване, скоропостижна смърт. Ние много се отвращаваме от хората, които отглеждат домашни животни, за да ги заколят някой ден, нали ние самите не бихме заколили животно. То и аз днес се отказах да купя жива риба за ядене, понеже не мога да я убия, щяхме да чакаме естествената й смърт в леген с вода и храна за нея. Обаче - тези хора дали са чак толкова виновни пред съответните животински видове, щом са допринасяли за запазването и умножаването им, за усъвършенстването и благоденствието им до смъртта. Аз ако съм едно такова животно, какво бих предпочела - да страдам цял живот гладна, преследвана, бездомна, разкъсана накрая от някое диво животно или да бъда подслонена, нахранена, пазена и дори обичана, давайки накрая живота си като единствена отплата за всичко, което съм станала... ох, мъчно ми е да пиша това! Да, има ужасен страх при смъртта, но може би има и прошка от благодарност към хората, които цял живот са се грижили.

Не стига, че се обърнах на животно, пуснах си фантазията, най-накрая се и разплаках. С тялото си всички ние накрая нахранваме други.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук идва въпросът и за рибата - безспорна е хранителната стойност на месото на някои риби, но винаги съм се чудила защо я делят от останалите животни - сякаш рибите растат по дърветата...

И аз съм се чудила същото. Очевидно е, че рибата и други морски обитатели не са бозайници, както останалите животни, които обичайно използваме за храна. Устроени са различно от тях: нервната система, степента на съзнание, метаболизмът - те имат различни органи и системи... Те са по-близо до растенията от бозайниците в стълбицата на развитие от растения към животни. Предполагам, че затова месото на рибата не е токсично, както на бозайниците, точно обратното. Дори бях чела, че съдържа незаменими мастни киселини, както някои растения. Изинявам се, че не мога да посоча източник.

Има много хора, които се отказват от ядене на месо, но консумират риба понякога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както един човек ми е казвал: да но имат очи :thumbsup: Всеки се храни както намери за добре, за едни е абсурдно неяденето на месо, за други рибата, трети не разбират как може да употребяваш млечни продукти, четвърти защо се готви изобщо....

Нямам големи наблюдения върху други семейства с един родител вегетарианец, а другия не, но най-често ако децата са две, едното става вегетарианче, другото не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека децата сами да избират. Слагате на масата вегетарианската храна на мама и храната на татко. Да си вземат каквото искат и да е мир вкъщи. ...Ако винаги тези продукти присъстват на масата, посягането към месото ще е по-рядко, ще изяждат по-малко от него.

Родителите носят отговорност да дадат не само право на избор, но и знанието си на мъдростта и истината.

Редактирано от Иви

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, по принцип. Но е спорно де са мъдростта и истината. Само спорът да не е пред детето. Да сме толерантни към своите различия. B)

И растенията имат очи. По-други са, но виждат. И не само виждат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×