Диана Илиева Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 (edited) Май нещо не можах да те разбера. Значи насилваме детето да е вегетарианец или обратно - месоядец и това е Ок, защото то е избрало тъкмо тези родители, дето ще го насилват, за да може ... примерно какво ... да заслужи повече "червени" или "черни" точки, като се откаже после от едната или другата храна съзнателно, чак след като порасне, така ли? А не може ли, ако родителите успеят малко да се осъзнаят по-отрано (в смисъл преди детето да почне да ги възпитава, както казваш ти), да не го насилват все пак в избора, като с това (може би ) ще облекчат взаимната карма? А какво ще кажеш за нашия случай? Моята малка дъщеря не само че буташе лъжичката и отказваше месните пюрета, ами и стабилно се изприщваше, след като успеех да я прилъжа да хапне малко смелена риба примерно, добре примесена с мнооого картофено пюре. Това ми беше достатъчно да ме вразуми, (въпреки всички медицински препоръки), да спра да й предлагам месо. Не съм сигурна обаче, ако не се изприщваше така очевадно от месото (а не от белтъчините, както се изразиха лекарите, защото кисело мляко, сирене и кашкавал обича и хапва от малка), дали нямаше да съм от групата на насилващи децата си (в едната или другата посока) родители. Малката достатъчно ме вразуми, да не насилвам пък голямата нарочно да става вегетарианка, след като на нея месото й харесва. И доста години бяха нужни на мен самата, да си спомня как и аз стоях с часове на масата (принудена от родителите) пред мръвките и преглъщах мъчително храна и сълзички чак, за да се върна към менюто, което ми харесва и ми понася. Редактирано Април 19, 2011 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 Аз затова написах, че отношенията са двупосочни. Родителите възпитават децата си и децата възпитават родителите си. Дали ще има насилие - това зависи от степента на осъзнатост на родители и деца. Реално погледнато няма деца и няма родители. Но и да има насилие от страна на родителите, това също е било предвидено по един или друг начин - нали човек сам си избира родителите си - според еволюционното си стъпало. Насилието по никакъв начин не трябва да ни променя като хора. Ние ще държим на своето си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 Доколкото знам, детето си избира родителите преди да се роди на основа на някакво сходство и възможност за съвместимост с тях, както и на основа на някои други зависимости, като това какви кармични взаимоотношения то има с тях и също това какви възможности те могат да му дадат за отработването на неговата карма. Но това в крайна сметка не е един съвършен синтез - детето опитва да намери, докато все още не се е родило, най-доброто възможно, но това не означава, че то е идеално за него във всички отношения в този вид, в който е, без никаква нужда да се мисли за някакви подобрения и промени. Т.е. може поради една причина родителите да са подходящи за детето, а поради друга да създават малко по-големи усложнения, но детето избира преди да се роди, че като цяло това е оптимален вариант. Т.е. някои проблеми в съвместимостта могат да се пренебрегнат за сметка на други. Това, обаче, не означава, че родителите няма да спечелят нищо, ако се замислят над това как могат да помогнат повече в развитието на детето - разбира се, последното трябва да се прави честно и обективно. За разбиранията и живота, който са имали родителите, преди детето да реши да се роди, те са били може би най-добрият му избор (ако то е преценило правилно), при съответните обстоятелства (тук се намесва и това, че не всеки може да си позволи да стои в духовния свят много дълго време), но това не означава, че няма да е по-добре някои от тези разбирания да се развият в друга насока, а също и не означава, че този най-добър избор ще бъде задължително лесен. В това отношение, мисля, че това какво трябва да е отношението на родителите към детето трябва да се разглежда със сериозност, независимо от това дали може да се каже, че детето се е договорило с тях те да го гледат известно време. Ако те дават месна храна на дете, което не иска да яде такава, безсмислено е да излизат с извинения, че така са се доворили с детето, щом като последното въобще не помага с нищо. Но да се обвиняват такива родители чисто практически много често никак не помага. Най-доброто може би е да се обясни, че няма от какво толкова да се плашат, защото те също не могат да бъдат обвинявани изцяло за това, че може да са притеснени от някои лекари за здравето на детето. Но ако те не правят усилия да не бъдат подвластни на такива общи фрази и не се опитват да преценят ситуацията обективно, струва ми се, че за тях не може да бъде извинение това, че са се договорили с детето, преди то да се роди. То не е виновно за това, че те в известен смисъл проявяват леност на своето мислене, а то може да се е договорило с тях просто, защото това е било решението, което е намерило тогава - не задължително едно идеално решение. Т.е. това, което искам да кажа е, че това, че детето се е договорило с родителите не означава, че от тях се снема всякаква отговорност, макар че някои техни тенденции може би са взети предвид преди раждането. От друга страна, такива договори не са точно като наште договори, защото в крайна сметка важен е крайният резултат - ако родителите си вървят в една посока и бъдещото детето реши, че най-добрият му избор е да им стане дете, това не означава, че то просто се договаря с тях за нещо, те си изпълняват своето, то своето и всички са доволни. То просто се надява да постигне възможно най-добрите резултати от това, което ще се случи. Но ако родителите си вървят в тяхната посока с техния начин на живот, може да се окаже, че се постига по-малко накрая или се стига до някакви непредвидени усложнения, докато ако родителите честно се опитват да бъдат в услуга на детето (но да правят наистина това, което е добро за него, а не това, което ги кара просто да се чувстват спокойни от някои подсъзнателни страхове, които имат, като например това, че детето трябва да яде месо), може да се окаже, че чак тогава се постига един добър резултат. С други думи, родителите трябва да гледат критично на това доколко помагат на детето, като не заместват това самокритично отношение с оправдание от рода на "да си правя както си знам, защото детето се е договорило с мене". Разбира се, ясно е, че е лесно да се каже, а много трудно да се направи. Това е само мое мнение по въпроса, с което не искам да засягам изобщо проблема за обвиняването, защото там нещата са много сложни. Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 Не виждам смисъл да се задълбочавате толкова в В12. А по въпроса с незаменимите аминокиселини - аз се чудя колко са реалните нужди на организма от аминокиселини дневно? И конкретно от незаменимите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 14, 2011 Доклад Share Добавено Май 14, 2011 Децата вегетарианци сами си избират този начин на хранене.Те са обвързани в кармични връзки със своите родители, тоест на физическия свят те са създадени от майката и таткото.Но не е задължително да имат еднаква мисия, пътят на душите е различен. Имах приятелка, чието дете беше акробатка, то само си е избрало да бъде вегетарианка.Но не обсъдихме каква е мотивацията, има ли духовни аспекти на този избор .Вегетарианството може да бъде случайно решение, което да помага за изпълняване на мисията на индивида на физическия свят.Храненето е едно, мисленето като функция на съзнанието може да търпи развитие.Но определено родителите трябва да подкрепят избора на детето си, ако са различни в начина си на хранене.Щом тези души са се явили на физическо ниво в едно и също време, те имат да си отработват някакви отношения.Храненето не би трябвало да ги конфронтира.Обикновено новите поколения са доста по- мъдри от своите родители на определени нива.Животът е най- голямото училище. Florestan и не... 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Жива Добавено Февруари 15, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2013 Здравейте, По темата за храненето на детето и свободата му: Известно е, че м/у родител и дете съществува известна картмична връзка. И че раждането в определено семейство не става случайно. Бидейки родител, човек предопределя много неща за своето дете - в началото на живота му. В това именно се състои неговата отговорност и възможността му да влияе върху тази кармична връзка. Налага се да вземаш решение от името и в името на детето си - но и на една душа, излязла от Бога. Учителят казва, че "майките са гувернантки на Бога". От родителите - посредством възпитанието, насаждането на духовни ценности и идеали - зависи в много голяма степен бъдещето на човечеството. Така те имат възможността да станат съработници в едно грандиозно, прекрасно и благородно дело. Ако го направят, това неминуемо ще се отрази благотворно и върху тях самите. Независимо от конкретните убеждения в областта на храненето и в други области, стремежът към добро и свобода и възпитаването в благородни идеали винаги ще дават добри плодове. Здравейте! Обичам да ровя в стари теми Напълно съм съгласна с Васил. Няма нищо случайно - нали така? Детето се ражда в дадено семейство и всички вярвания, ценности, обичаи и практики в семейството са средата, която е определена да осигури най-оптимални условия за развитие на новопристигналата душа. Моите деца са определено по-различни от връстниците си - вегетарианци са (за ужас на бабите), не им е разрешено да ядат захар (е, понякога правим компромиси - няма как), не гледат телевизия, нямат компютърни игри и тренират сериозно всеки ден по няколко часа. Понякога ми е мъчно, че са като бели врани и пътят им от самото начало не е лек, но от друга страна силно вярвам, че точно това е имал предвид Бог, когато ме е избрал за тяхна "гувернантка". Това до голяма степен дава моя отговор на въпроса за свободната воля. Понякога, когато мрънкат за нещо - къде на шега, къде на сериозно им казвам, че те сами са избрали да дойдат в това семейство. И те наистина разбират какво им говоря. На тези, които все още се колебаят, пожелавам смелост - наистина е нужна за отглеждането на едно "различно" дете. С вяра в бъдещето, което подготвяме днес! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 15, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2013 Извинявай за това , което ще напиша, но така го почувствах Ти възпитаваш ли децата си или ги държиш в изправителен лагер? Ти ли им наложи да станат вегетарианци или те сами избраха? Ти ли им забраняваш да гледат телевизия или те сами го избраха? Ти ли им забраняваш също да играят на компютърни игри, или те сами нямат желание? Майката може и да е гувернантката на Господ, но тя не е надзирател на децата му/си Свободната воля не е твоята свободна воля, а тази на децата ти. Така както си ги написала, излиза, че ти ги ограничаваш в тяхната свободна воля Мислиш ли, че е правилно да ги ограничаваш така стриктно, ако те желаят друго, а не им се разрешава? Спортуват по няколко часа на ден...а те искат ли да го правят това? Не че спортуването е лошо нещо, Децата ти сигурно са перфектни.....но те желаят ли я тази перфектност и дали така го чувстват? Ти се оправдаваш с това, че щом са дошли при тебе, то трябва да търпят твоите методи на възпитание А на тях дали им харесва? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Жива Добавено Февруари 16, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2013 (edited) Няма нужда да се извиняваш. Зная, че не е лесно. Ще се опитам да отговоря на всички въпроси, макар и може би не точно в реда, в който са зададени. Дано само отговорът не стане прекалено дълъг. Не, децата ми не са перфектни. Дори не зная какво точно би означавало това. Интересно, че точно вчера имахме разговор по този въпрос. Опитвах се да ги убедя, че перфекционизмът не е най-доброто мерило и че между бялото и черното има хиляди нюанси... Те като че ли имат вродена склонност към перфекционизъм, но вероятно и това е част от замисъла. Децата ми са вегетарианци по убеждение. Никога не биха наранили и мушичка, а когато ми подаряват цветя, винаги са в саксия, за да не се убива цветето. Телевизия не гледат, защотот поне от шест години нямаме телевизор и никой в къщи няма такава потребност. Информираме се чрез интернет и всеки си намира филми и видео материали, каквито го интересуват. Захар не им разрешавам да ядат, защото съм убедена в нейната деструктивна същност и сила. Вече се говори и за нейния силно пристрастяващ ефект. Ето едно видео (в три части) по въпроса със субтитри на български: http://www.youtube.com/watch?v=uk7HmgTAqeM http://www.youtube.com/watch?v=Ja87Hx7KdbI http://www.youtube.com/watch?v=M62NwotQ_7o Подобно е положението и с компютърните игри. Зомбиращият им ефект, според мен, не е нещо, което може да се остави на преценката на едно дете. През уикенда бяхме на гости на наши приятели с дете на същата възраст. След като се прибрахме, моите деца се оплакаха, че не са могли да си играят с детето, защото то през цялото време си е играло на компютъра и не е пожелало да си играят заедно, дори и на компютърните му игри, а да не говорим за някаква "по-истинска" игра. Бащата на детето сподели, че вече нищо не може да му каже и не може да говори нормално със сина си. А детето е само на 9 години... Що се отнася до тренировките, тук е пак тяхната воля Аз дори се опитах да "понатисна" да не са всеки ден, но не успях да ги убедя и се предадох без бой Единственото нещо, за което много настоявах, беше да свирят на пиано, защото ми се струваше, че и те много искат. Не след дълго, обаче, им спрях уроците. Имаше малко сълзи, но не виждам свиренето да им липсва много И за да не стане постът досадно дълъг, на въпросите за изправителния лагер и това, че децата ми са принудени да търпят моите методи на възпитание, ще кажа само следното: Моите деца все още се смеят с онзи истински смях, който е присъщ за щастливите души. Те се сприятеляват с хора от всички възрасти и когато говорят с тях, ги гледат в очите. Играят на въображаема игра, която продължава вече години, а също така играят и на старомодни неща като Лего, управляват коли с дистанционно, строят фортове и се опитват да ме бият на карти Но най-показателно може би е мнението на директорката на тяхното училище. Веднъж спряла мъжа ми и го попитала какво ги правим тези деца, че са толкова щастливи. Не казвам, че всичко е идеално и че моята воля винаги съвпада с тяхната, но ми се ще да вярвам, че като краен резултат се получава Божията воля. Зная, че вероятно мога още много неща да направя за тях и с тях, но в момента упражнението ми е да се науча да казвам колкото може по-често "Да" Редактирано Февруари 16, 2013 от Жива Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 17, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2013 Понякога ми е мъчно, че са като бели врани и пътят им от самото начало не е лек, но от друга страна силно вярвам, че точно това е имал предвид Бог, когато ме е избрал за тяхна "гувернантка". На тези, които все още се колебаят, пожелавам смелост - наистина е нужна за отглеждането на едно "различно" дете. Това е цитат от първия ти пост....все пак, дано да е така, както казваш във втория Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 18, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2013 Мда, сега като се замисля, (между другото аз отглеждам едно вегетарианче и едно невегетарианче ), аз също съм прилагала определени принципи, които са се стрували на другите родители концлагер - пример: моите деца до 4 клас си лягаха да спят в 20.00 часа през зимата и в 21.00 през лятото. Спомням си как беше дори леко комично, защото като сменят времето и през лятото е светло до към 21.30 часа, та се налагаше да дърпам завесите; също така през отворения прозорец се чуваха техни връсници как викат до доста по-късно навън. След това от 4 до 7 клас увеличихме часа за лягане с 1 час, а от 8 клас - с още един. По едно време се оказа така, че в 7 клас някои от другите деца не са се прибрали още от дискотеката, а моите вече спят Сега голямата е почти на 18г. и не им се занимавам с режима; но те сами, особено като са сутрин на училище, си лягат доста рано - 22.00-22.30. Ако са втора смяна, може и да се разприказват по интернет и до по-късно. Също това, че от бебета им беше предлагана предимно естествена храна, основно плодове и зеленчуци, а не вафли, шоколади и др.под.; знам, че дори водата на бебетата я подслаждат (по неизвестна за мен причина), при нас не беше така. И да поясня - другата храна не е забранена, предлагала съм, като поотраснаха малко, и шоколад, и торта и т.н., но когато един човек по принцип не се храни с много сладки неща, то се оказва, че просто му е непосилно да изяде повече от 2-3 квадратчета от шоколада или няколко вилички от парчето торта ... след това се отказват с думите - Уф, много е сладко (и евентуално мазно)! Затова пък цял лимон не им се "опира" Телевизорът ... Да ви кажа, когато децата са съвсем малки предпочитат да си играят с родителите, с други деца, с баба и дядо и т.н. НА ЖИВО, а не да стоят пред телевизора. Обаче много родители сами ги привикват към гледане, за да ги оставят на мира. Децата предпочитат да слушат приказки НА ЖИВО, а не от касета/диск, въпреки музикалното оформление. Та, никак не е присъщо явно, и въпросът да се забранява телевизора въобще не стои на дневен ред, просто, родители, моля, замислете се какво правите! Пък децата - видимо не пострадаха от този концлагер; както казва и Жива, съседите ми (докато живеехме в блок) ги наричаха "усмихнатите деца". Класните им - гледат ме спокойно и внимателно в очите и виждам разбиране, съдействие, желание да изпълнят поставената задача в часа ... И към Жива - най-усмихнати са до към 4-5 клас; след това почват тийнейджърските години със своите търсения и проблеми, които пак не бих казала, че бяха особено разтърсващи при нас. Най-същественото е намирането на място в групите връсници; дано да имате в обкръжението и други деца с подобни интереси, ценности и приоритети. И нещо любопитно - не знам дали заради храненето, спането, хигиената или нещо друго, но въпросния пубертет го минаваме без или с незначително количество младежки пъпки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 18, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2013 (edited) Сега като се замисля, не се сещам кое МАЛКО дете ( до около 8-10 год.) не би могло да бъде усмихнато... може би тези от домовете за сираци не са усмихнати Редактирано Февруари 18, 2013 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 18, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2013 Ами за съжаление има; загледай се в децата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 18, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2013 Ами аз като се загледам в някое малко дете и то започва да ми се усмихва Сигурно съм много смешна Може би трябва да се заглеждам без да ме забелязват Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 19, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2013 Сигурно си много добра децата са като кучетата, моментално разпознават добрите хора А иначе, да, загледай се така, отстрани, интересно е ... Това е шаблон - че всички деца били такива или онакива, различни са, много, от бебета още ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
why_not Добавено Декември 30, 2013 Доклад Share Добавено Декември 30, 2013 Здравейте! Чисто нова съм съм във форума и бих искала да ви поздравя за ценния споделен опит и мнения! Включвам се в тази тема, защото мисля, че мога да бъда полезна с личното си преживяване. Аз съм на 34г. и никога през живота си не съм яла месо, яйца и риба. Родителите ми са месоядни и детството ми беше пълно с опити да ме вкарат в „правия път“... нещо, което така и не се случи. Нямам обяснение защо не ям месо, но категоричното ми отношение датира от ранна бебешка възраст. Мога да кажа, че за целия си живот съм боледувала не повече от 4-5 пъти, активен спортист съм и по определение на родителите ми, винаги съм била свръх активна. В момента съм бременна (втори триместър) и изследванията ми са в центъра на нормата, което определено шокира наблюдаващата ме лекарка - тя беше убедена, че ще ми липсват какви ли не вещества Пиша тези неща, за да помогна на родителите, които се тревожат дали няма да навредят на децата си, ако не ги хранят с месо - убедена съм, че човешкия организъм няма нужда от него и притесненията за правилното развитие са неоснователни. Донка и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rozy Добавено Юни 23, 2016 Доклад Share Добавено Юни 23, 2016 (edited) Преди всичко, трябва да зачитаме свободната воля на детето и да му даваме тази храна, която то желае да приема, стига тя да не е вредна за неговото здраве и развитие, без значение дали ние сме привърженици на някакъв вид хранене. В противен случай, нарушаваме свободната воля и избор на детето.А когато едно дете не е готово да се откаже от приема на месо съвсем осъзнато, можем да навредим на неговото здраве. Самият отказ от дадена храна, без значение дали е месо или нещо друго, трябва да е по личната воля на детето. Има деца вегетарианци по рождение, има хора които стават такива на 50 или 60. Всичко се случва когато му дойде времето и ние нямаме право да налагаме насилствено своите идеи. Редактирано Юни 23, 2016 от Rozy Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.