Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
maggee

Отчаянието

Recommended Posts

Guest Мона

Да, така е, въпреки че най-често състоянията се преплитат и неусетно преминават едно в друго. За много хора отчаянието е и единственият път към постигане на смирението, което пък е дирекстният път към постигане на желаното от тях. Но ми се струва, че в някои зациклени ситуцаии отчаянието си е една позитивна стъпка напред - свързано с осъзнаване и преодоляване, понякога индиректно, на проблема.

Би трябвало отчаянието да води до просветление (тази дума повече ми харесва от смирение), ала в много случаи отчаянието води до още по-голямо отчаяние. Има един такъв популярен израз - кутията има и второ дъно, че и трето...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Би трябвало отчаянието да води до просветление (тази дума повече ми харесва от смирение), ала в много случаи отчаянието води до още по-голямо отчаяние. Има един такъв популярен израз - кутията има и второ дъно, че и трето...

За щастие, тези дъна ни се откриват едно по едно, когато сме готови да се докоснем до тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отчаянието не съществува обективно в природата. Човек може да го създаде в себе си като отношение към реалностите, само ако тотално забрави и изключи категорията време. Кое отчайващо явление днес ще изглежда така след ден, месец, година? Имате ли представа , какво ще се случи в това време? Времето е много разтегливо и в определени светове вероятно несъществуващо понятие, но в нашето материално триизмерно ежедневие е вълшебен помощник, стига да знаем как. Тривиалната фраза "Времето лекува." е изтъркана ,именно защото е вярна. А запитвали ли сме се какво лекува времето? Е, какво друго , освен отчаянието във всичките му форми и разновидности, като доказва, че то е само една фикция.

Затова не бях писала досега в темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Отчаянието не съществува обективно в природата. Човек може да го създаде в себе си като отношение към реалностите, само ако тотално забрави и изключи категорията време. Кое отчайващо явление днес ще изглежда така след ден, месец, година? Имате ли представа , какво ще се случи в това време? Времето е много разтегливо и в определени светове вероятно несъществуващо понятие, но в нашето материално триизмерно ежедневие е вълшебен помощник, стига да знаем как. Тривиалната фраза "Времето лекува." е изтъркана ,именно защото е вярна. А запитвали ли сме се какво лекува времето? Е, какво друго , освен отчаянието във всичките му форми и разновидности, като доказва, че то е само една фикция.

Затова не бях писала досега в темата.

Няма просто как отчаянието да съществува в природата, като такава. То битува в природата на човека, като такъв.

Времето, само по себе си не помага, помага осъзнаването на нещо, което естетствено, изисква време за трансформация.

По тази логика и добротата е фикция на несъзнавани комплески или свръхценни мисли, едното. И другото - като компеннсация за малоценност.

Отчаянието, по своята същност и природа е "борбеност" и подтик към осъзнаване на психични явления, които ние приемаме за поражения или болки, но в следващ етап - те стават база за широкообхватен мироглед и пълноценно битие на душата, а и на тялото. Отчаянието е пътят на всеки търсещ дух, а дали той ще търси любовта на някой неизвестен Бог или любовта на някой конкретен човек, все едно и също е.

Защото, както и отчаянието, така и всяко едно човешко преживяване, са част от човешката психика, от душата на човека.

Един камък няма как да се отчайва или да бъде в депресия, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Времето лекува е баналност!

Времето не лекува, а затъпява болката (ако това се има предвид под лекуване).

Наслагват се случки/емиции/болка за да се преживее в един друг "отрязък" на време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отчаянието е като мъгла, която обвива съзнанието на човека. Човек е фокусиран в това чувство и цялото му внимание е насочено към него. Подобно е състоянието на човека и при гняв, страх, ревност и др., но отчаянието като че ли е по-дълготрайно, тъй като енергията необходима за поддържането му е по-малко. Човек се обгръща в собствената си представа за безсилие, слабост, липса на шанс и др., а тази представа на астрално-ментален план си е съвсем реална и затъмнява съзнанието на човека, пречи на достъпа на светлина до него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отчаянието е загуба на смисъла, на мотивацията за живот... навлизане в тъмна, пуста и бездънна бездна, в която липсва светъл лъч и в която не се виждат трите основи на живота - Вярата, Надеждата и Любовта. При отчаянието битието се превръща в огромно бреме и жестока болка. Всичко ти е станало толкова безразлично, че не само нищо не е в състояние да те зарадва, но и имаш едно единствено желание, продиктувано от факта, че си в едно гранично състояние - между живота и смъртта - и въобще не ти пука дали ще си жив или мъртъв - единствено ти се иска да се освободиш от този непосилен товар... Проблемът е, че се чувстваш и си абсолютно безсилен, за да го направиш, тъй като съзнанието ти е не просветлено, а затъмнено - ти си загърбил Източника на Светлината... за теб няма Бог, няма и безсмъртна душа и... ако си по - решителен, в това състояние, би могъл и да свършиш със себе си... Заради своята безумна гордост си влязъл в тази бездна, от която обаче не можеш да излезеш сам, с лично усилие, защото тогава ще станеш два пъти по горд, отколкото си бил, преди да влезеш в нея. Излизането от бездната, спасението е плод само на Божията милост, която по този начин съкрушава и смирява сърцето ти, за да го обърне покаяно към Източника на всяка Светлина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Отчаянието е загуба на смисъла, на мотивацията за живот... навлизане в тъмна, пуста и бездънна бездна, в която липсва светъл лъч и в която не се виждат трите основи на живота - Вярата, Надеждата и Любовта. При отчаянието битието се превръща в огромно бреме и жестока болка. Всичко ти е станало толкова безразлично, че не само нищо не е в състояние да те зарадва, но и имаш едно единствено желание, продиктувано от факта, че си в едно гранично състояние - между живота и смъртта - и въобще не ти пука дали ще си жив или мъртъв - единствено ти се иска да се освободиш от този непосилен товар... Проблемът е, че се чувстваш и си абсолютно безсилен, за да го направиш, тъй като съзнанието ти е не просветлено, а затъмнено - ти си загърбил Източника на Светлината... за теб няма Бог, няма и безсмъртна душа и... ако си по - решителен, в това състояние, би могъл и да свършиш със себе си... Заради своята безумна гордост си влязъл в тази бездна, от която обаче не можеш да излезеш сам, с лично усилие, защото тогава ще станеш два пъти по горд, отколкото си бил, преди да влезеш в нея. Излизането от бездната, спасението е плод само на Божията милост, която по този начин съкрушава и смирява сърцето ти, за да го обърне покаяно към Източника на всяка Светлина.

Хубави и мъдри думи, но не винаги изпадаш в отчаяние поради безумна гордост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко ти е станало толкова безразлично, че не само нищо не е в състояние да те зарадва, но и имаш едно единствено желание, продиктувано от факта, че си в едно гранично състояние - между живота и смъртта - и въобще не ти пука дали ще си жив или мъртъв - единствено ти се иска да се освободиш от този непосилен товар... Проблемът е, че се чувстваш и си абсолютно безсилен, за да го направиш, тъй като съзнанието ти е не просветлено, а затъмнено - ти си загърбил Източника на Светлината... за теб няма Бог, няма и безсмъртна душа и... ако си по - решителен, в това състояние, би могъл и да свършиш със себе си...

Странно, но именно поради този факт - че това е докосване до смъртта, в моменти на най-дълбоко отчаяние съм откривала най-много сили в себе си. Действително, в момент на отчаяние човек прави избор между живота и смъртта. Човек, който в такъв момент избира смъртта, според мен вече е мъртъв. Човекът, който избира живота, няма друга възможност, освен да захвърли излишните товари на Егото и да се оттласне от дъното с всички сили, които са му останали. А периодът на отчаяние продължава толкова време, колкото е нужно на човека да проумее, че всъщност изборът не е между това дали да се бори или да се откаже от това или онова, а е избор между живот и смърт. Ако осъзнаването на смъртта не може да вдъхне сила за живот, не зная какво друго би могло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Отчаянието е загуба на смисъла, на мотивацията за живот... навлизане в тъмна, пуста и бездънна бездна, в която липсва светъл лъч и в която не се виждат трите основи на живота - Вярата, Надеждата и Любовта. При отчаянието битието се превръща в огромно бреме и жестока болка. Всичко ти е станало толкова безразлично, че не само нищо не е в състояние да те зарадва, но и имаш едно единствено желание, продиктувано от факта, че си в едно гранично състояние - между живота и смъртта - и въобще не ти пука дали ще си жив или мъртъв - единствено ти се иска да се освободиш от този непосилен товар... Проблемът е, че се чувстваш и си абсолютно безсилен, за да го направиш, тъй като съзнанието ти е не просветлено, а затъмнено - ти си загърбил Източника на Светлината... за теб няма Бог, няма и безсмъртна душа и... ако си по - решителен, в това състояние, би могъл и да свършиш със себе си... Заради своята безумна гордост си влязъл в тази бездна, от която обаче не можеш да излезеш сам, с лично усилие, защото тогава ще станеш два пъти по горд, отколкото си бил, преди да влезеш в нея. Излизането от бездната, спасението е плод само на Божията милост, която по този начин съкрушава и смирява сърцето ти, за да го обърне покаяно към Източника на всяка Светлина.

Това състояние, така добре описано по-горе, е изключително важно. Това е краят на илюзиите.

Пътят извън нас се оказва илюзорен. Остават 2 възможности

- да се върнем пак "в Египет, при тенджерите с месо", т.е. да си търсим нови залъгалки в пустинята на Майя, или

- да вдигнем поглед към Планината и да произнесем мантрата "Господи, да бъде Твоята воля, не моята". Това, в един друг аспект, значи да се обърнем навътре към себе си, към Вътрешния извор, към Христос в сърцата ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Хубави и мъдри думи, но не винаги изпадаш в отчаяние поради безумна гордост."

Когато си в това състояние - на безумна гордост - никога не го съзнаваш ... Разбираш години след това, че това е било истинската причина /за отчаянието, доминирано от чувството за отделеност и инспирирано от егото (в смисъл на"плътта", "змията", "дяволът", ако щете)/. Смирението обръща ситуацията на 180 градуса. Исус ни дава пример за това, какво точно е смирението... Филипяни 2:7,8:" ... но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст"... Тук има една ключова дума и за мен, тази дума е послушен. Исус слушаше гласа на Отца, Който говореше в Него /и чрез Него/... Това не е алегория (иносказание), както би си помислил някой, който не е още на Пътя...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Когато си в това състояние - на безумна гордост - никога не го съзнаваш ... Разбираш години след това, че това е било истинската причина /за отчаянието, доминирано от чувството за отделеност и инспирирано от егото (в смисъл на"плътта", "змията", "дяволът", ако щете)/. Смирението обръща ситуацията на 180 градуса. Исус ни дава пример за това, какво точно е смирението... Филипяни 2:7,8:" ... но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст"... Тук има една ключова дума и за мен, тази дума е послушен. Исус слушаше гласа на Отца, Който говореше в Него /и чрез Него/... Това не е алегория (иносказание), както би си помислил някой, който не е още на Пътя...

Извини ме но аз не усещам личната история, а иначе с думи и подбрани цитати е лесно, но няма "плът". :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Kогато някой чете Евангелията, намира думите ,които съответстват на вътрешното му емоционално състояние, вярата му, представите му за света. Така, че не бих казал, че имам пълно разбиране какво представлява Христос. По думите на Учителя той е пред всички и всеки Учител знае къде е мястото му. Да пиша за Него в темата за отчаянието би могло да бъде само в същността Му на Спасител. И никога не съм го виждал послушен към хората, само към Отца. А фарисеите са го виждали като безумно горд пред тях, може би.

"Аз съм Пътят, и Истината, и Животът".

Слуга от Любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отчаянието е чувство. Мисля също, че отчаянието винаги е съпътствано с усещане за самота, за изолираност. Но това не е това чувство за самота, което се появява често при духовно търсещите. Отчаянието може да се преодолее чрез (само)внушение, като се отклони вниманието на човека от обгърналата го астрално-ментална мъгла и се стимулира да проявява волята си без значение на резултата. Дори и възможността за влияние върху физическия свят да е ограничена и човек не винаги да е в състояние да повлияе на съществуващите в него условия, изграждането на астралната и особено менталната среда в която живее са напълно във човешките възможности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Отчаянието е чувство. Мисля също, че отчаянието винаги е съпътствано с усещане за самота, за изолираност. Но това не е това чувство за самота, което се появява често при духовно търсещите. Отчаянието може да се преодолее чрез (само)внушение, като се отклони вниманието на човека от обгърналата го астрално-ментална мъгла и се стимулира да проявява волята си без значение на резултата. Дори и възможността за влияние върху физическия свят да е ограничена и човек не винаги да е в състояние да повлияе на съществуващите в него условия, изграждането на астралната и особено менталната среда в която живее са напълно във човешките възможности.

Позволявам си да настоя - отчаянието е състояние на цялата човешка система. А едно от проявленията на това състояние са и чувствата. Но също и съответните мисли. И като резултат от чувствата и мислите се пораждат определени действия, движени от волята. И това само на лесно различимия хоризонт на събитията. Какво става на финоматериален план...е, тук навлизаме в област, в която често се спекулира, тъй като няма обективни и общодостъпни критерии за сверка :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отчаянието е плод на гордостта и бич за нашето високоумие,но... няма болка, страдание, съмнение, които да са по - силни от преобразяващата сила на Любовта, от Която произтича животът. И в най - тъмната нощ на нашия живот, в "тъмната нощ на душата", както се изразяват мистиците, колкото и безнадеждно и безсмислено да ни се струва всичко, нито за миг не трябва да губим увереност, че въпреки непрогледната тъмнина, Изгревът предстои и нито за миг не трябва да преставаме да се уповававаме на любящата и преобразуваща всичко в добро Божествена сила. Достатъчно е в такива моменти, когато осъзнаваме собственото си безсилие, да направим една крачка (дори и стъпка!) към Бога, за да направи Той десет към нас и да ни спаси. Уверявам ви, приятели - аз съм преминал през деветте кръга на ада, достигал съм до дъното на Бездната на Отчаянието, но... днес съм по - жив от всякога, осъзнал, че от утробата на най - големия мрак се ражда най - голямата Светлина.

И... всеки един от нас може да го направи и... трябва да го направи, рано или късно, защото няма Възкресение без Разпятие!

Благодаря, че го сподели, братко! И аз преживях това ...Всичко е точно така, както си го описал...

Ако отново се включвам по тази тема, то е да кажа само, че изключителната интензивност на страданието при отчаянието, идва от неразбиране и неприемане... Изходът е да приемеш, преди да си го разбрал...Тогава се отказваш от гордостта , респ. високоумието си , като се смиряваш и изхвърляш човешките си мъдрувания ( които са глупост пред Бога)... Разбираш, че още нищо не си разбрал... Защото само тогава ти се дава ново разбиране от Утешителя...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-тъмно е преди зазоряване :)

Тази тъмнина мога да я сравня с тишината на мълчанието преди предприемане на важно действие, не и с отчаянието. При отчаянието липсва яснота. Слънцето може да изгрее и пак да не го видим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко се отклонихме от темата. Идеята ми беше за онова, което разкрива отчаянието - нашите дълбини, неосветените кътчета, дълбоката ни мотивация. Трябва ли да стигнем до дъното, за да осъзнаем какво именно ни е завлякло там?

Аз поне, в моментите си на отчаяние, често преоткривам себе си. Тези открития, разбира се, не са приятни, но откакто започнах да възприемам моментите си на отчаяние като възможност да надникна по-дълбоко в себе си, отделям повече внимание на емоциите, желанията, реакциите си в тези моменти. Резултатът е, започнах да се справям по-лесно с тези моменти и дори да извличам полза от тях. Осъзнах моделите, по които стигам до тях и се научих да ги прекъсвам в зародиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъжно е, колко тъжно е, че зазоряването се случва рядко.

Рядко.

Радвайте се на външния изгрев.

Каква тъга.

Зазоряването не се случва рядко , а точно на времето си... Думите тук трябва да се използват по предназначение, иначе стават неволни недоразумения. Външният изгрев е само символ на нещо свещено... То е радост! Неописуема радост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Външният изгрев ни радва, стига да спрем и да погледнем. Но има един вътрешен изгрев, който се случва само веднъж. И ако не сме будни може да го пропуснем :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под вътрешен изгрев може би разбираме нещо различно, но за мене е така:

Случи ли те се веднъж, най-добре е да имаш грижата да ти се случва всеки ден или поне да не падаш задълго в тъмнина.

Вътрешният изгрев е израз на Висша вяра в твоите сили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълбоката ми убеденост ,че нещата се случват точно както трябва и всяка една трудна ситуация е пробива ми в напред и нагоре ,някак си не ми позволява да опозная това чувство отчаянието.

Безсилие е по -точната дума в дадени моменти.

И може би точно безсилието ,но споходено от чувството за безисходица от положението води до отчаяние.

Това е момента в който трябва да се роди вярата или да се събуди ,ако я е имало в някакъв момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълбоката ми убеденост ,че нещата се случват точно както трябва и всяка една трудна ситуация е пробива ми в напред и нагоре ,някак си не ми позволява да опозная това чувство отчаянието.

Безсилие е по -точната дума в дадени моменти.

И може би точно безсилието ,но споходено от чувството за безисходица от положението води до отчаяние.

Това е момента в който трябва да се роди вярата или да се събуди ,ако я е имало в някакъв момент.

:thumbsup: Много точно казано!

Ако има вяра "че нещата се случват точно както трябва и всяка една трудна ситуация е пробива ми в напред и нагоре", не може да се стигне до отчаяние.

Стига се до момент на смирение - то прилича външно на отчаянието, но вътрешно е пълната му противоположност. Отчаянието е тежест, болка, страдание - смирението - лекота, светлина, радост. Отчаянието е потъване, смирението - изплуване.

Водата, в която сме и избираме дали да потънем или изплуваме, е егото ни.

Ако то е бистра течаща вода - изплуваме, защото имаме непрекъсната връзка с извора и океана. Излезем ли на повърхността под слънчевите лъчи - вече можем да олекнем, да се изпари егоистичната ни черупка.

Ако е застояло блато - тинята на гордостта ще ни дърпа към дъното... Няма да имаме връзка нито с извор, нито отток - няма да има обмен със световния Океан. Блатата се образуват в места, където слънчевите лъчи проникват трудно....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×