Eлф Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Именно в езотеричното християнство връзката Моисей - Иисус бива подновена в Йоан - Иисус. Този Иисус е един и същ, спасителят, който в различните периоди се изявява по различен начин, според условията, ако го приемем като принцип. Мога да бъда и доста по-подробен, но си мисля, че който го интересува ще изследва въпроса. Аз се замислих върху тези думи на Венцислав т.е. мислех си за Исус Навин като част от червената нишка в Библията: " След смъртта на Моисей, Исус Навиев преминал река Йордан и водил победоносни войни. По време на първото стълкновение при Ерихон става една случка...Разузнавачите, които Исус Навиев изпраща да съгледат Ерихон, били спасени чрез вярата и любезността на Раав. Израелевите мъже обещали живот и сигурност както за нея, така и за бащиния и дом, ако върже въже от червена прежда на прозореца. И тя направила това. Когато Ерихон паднал в ръцете на Исус Навиев чрез намесата на Бога, Раав и домът и били помилвани поради това червено въже - "червената нишка на изкуплението". изт.Учебно издание на НЗ по проект Отворена Библия/ Издателство ЕТ “Госпъл” *** Забележителните качества на Исус Навиев са вяра, смелост, послушание и дълбока преданост към Божия закон. Неговото име означава “Йехова е спасение” и показва огромно доверие в Йехова Бог като основна надежда и освобождение на Израел. Изт. Значи в тази личност е имало условия за проявление… Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
не... Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Площад Сан Пиетро във Ватикана - в центъра стои едно нещо от Амон - викат му обелиск, хахахаха, а то е, всъщност, изображение на неговия фалос: За мен е интересно нещо друго. Самата архитектура там, не просто "фалоса". Разгледай тази снимка - Погледнато отгоре изглежда по същия начин като на снимката, която споделяш. Дали има връзка? Това е в градината на къщицата на Дева Мария в Ефес... За Арийската епоха е така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Гърците са наричали хиперборейци просто северните народи. Хипер - над Борей - Северния вятър Много е вероятно да са наричали така келтите. А всичко за имената и пиедесталите е просто нечия си теория, търсеща популлярност чрез провокация. Не казвам, че е напълно измислена, но е тази част от възможните значения, която конкретно вълнува разпространителя и. За едни пиедесталът е едно, за други - друго. Никой не е казвал, че системата на християнството е новосътворена. Това, което е значимо е сътворяването на първоначалната християнска църква. Почти всички митове в християнството са заимствени от тези за зороастрийския Митра, а Заратустра е строил върху познатите основи на Херметизма. Това не са различни нишки на някакви си мистични изблици, а едно общо дело, в което обаче се редуват периоди на жътва и подготовка, като в определени етапи е необходимо душите на човеците да бъдат революционно разбутвани чрез адаптирани за времето конкретни проявления. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Както знаем, египетската цивилизация е процъфтявала на границата между Епохата на Аписа /Златния Телец/ и Овена. Главният бог на египтяните е Невидимият /наричан още Скрития, Кришния, Тайния/ Амун /още Амон, Амен, Амин - въпрос на произношения и транскрипция - неслучайно и главната молитва Отче Наш в християнството започва и завършва с неговото име - това означава Амин в християнството/. Овен като астрологичен символ е наречен Ариес. Може и тук да се наприв връзката - с арийската цивилизация. АРИЕС - ОВЕН Силвия, доколкото разбирам, в центъра на християнските устои, образно казано, стои египетски символ, обелиска на Амун, изобразяван като овен в египетската традиция. Това мен лично ме озадачава, но за да не отида в конспирации, ще оставя мислите за себе си. Важното е, ти ми даде насоки за размисъл, една от които е, че имаме големи заблуди към християнството като стройна религиозна система. Съвсем наскоро се убедих, че дори и символите не тълкуваме правилно и че всъщност нещата са отвъд възможността ни за разбиране. Исус в Овен отново е условно название, астрологическите препратки биха били полезни в случая, имам предвид зодиакалните знаци като еволюционни нива или дори измерения на битието. Този въпрос изключително ме вълнува. Християнството е религията на робите. Една държавнообслужваща религия, създадена от Константин Велики, за да укрепи мощта на Империята. Кръстът е възможно най-стагниращата свастика - символизира СМЪРТТА. Ама християните това не го знаят и се кланят на смъртта. Исус на кръста - каква глупост!!! Реалният човек, живял някога в Галилея с името Йешуа бен Пантера /син на Мириам от извънбрачната й връзка с римския центурион на име Тиберий Юлий Абдес Пантера - стрелец, родом от Сидон, Финикия. Римски центурион от Първа кохорта на стрелците, служил 40 години и живял 62 и погребан в Северна Германия/ никога не е бил разпъван на кръст. Той е бил убит с камъни по законите на юдейския съд, заради обвинение в магьосничество, защото е прилагал египетска висша магия върху евреите /лечението на нелечими заболявания и дори връщането от смъртта са умения, придобити точно от египетските мистерийни школи/ и е осъден на смърт от юдейските духовници за "развращаване на народа" - поне така пише в Талмуда. След като го убиват с камъни, провесват тялото му да виси на едно дърво от семейството на кипарисовите дървета в навечерието на Пасха и виси там дори и по време на празника - белег на голямо престъпление според юдейските закони, понеже дори и убийците са сваляни по време на най-големия им празник, а Йешуа - не. Името Исус има египетска връзка - концепцията за божий Син иде от там - от идеята, че фараоните са били Синове на бога и негови наместници на Земята, а това веднага ни препраща към нефилимите в библията. Египетската връзка с християнството не е само с Отеца, както са наричали Амон - Невидимият бог за тях е бил творец на видимото битие, затова и фалосът е негов символ - на съзиданието, на създаването. Исус е име и на един египетски фараон /а както споменах, фараоните са възприемани като божии синове/ . Ето малко повече тук за ФАРАОН НА ИМЕ ИСУС - това е точно преди някъде около 5000 години - 3000г преди Христа - професорът по теология Логари Пужол е открил твърде интересни факти в тази посока: http://sadsvt.narod.ru/egipet.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Площад Сан Пиетро във Ватикана - в центъра стои едно нещо от Амон - викат му обелиск, хахахаха, а то е, всъщност, изображение на неговия фалос: За мен е интересно нещо друго. Самата архитектура там, не просто "фалоса". Разгледай тази снимка - Погледнато отгоре изглежда по същия начин като на снимката, която споделяш. Дали има връзка? Това е в градината на къщицата на Дева Мария в Ефес... За Арийската епоха е така... Има, разбира се - УТРОБАТА. Фалос в центъра на Утроба - това изобразява архитектурата на пл. Сан Пиетро. Има връзка с арийската епоха и с Лорд Шива - неговия лингам: Така наречените келтски кръстове, които са всъщност древнотракийски и са на базата на друидските символи са същото нещо - фалус в утроба: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 (edited) Ако си позволим да поразсъждаваме от друга гледна точка... само един опит: Мона - По същата тази логика, аз мога да твърдя, че единственият Исус е точно този от епохата на Овен-а, този Исус, който има уникална роля за нашето човечество.Т.е. Исус Борещият се, не Исус Жертвата (агнеца) ... Далеч не бих окачествила Исус от Риби само като Жертвата. Така е било внушавано - не случайно... Исус от Риби е естественият ъпгрейд на Исус от Овена. И ролите им са смислово еднакви. Така че реално това е един Исус в две различни епохи, които го реализират и виждат по два различни начина. И двамата изпълняват волята на Бог - за Навин той е Бог - Господар - щедър и справедлив. Такава е и културата на Овена. Бог води, наставлява, а хората са длъжни да го почитат и слушат. Ако ли не - биват справедливо наказани - т.е. поемат си последствията от това, че са се опитали да наложат човешката си воля. Да ви напомня за природните закони? Всъщност Навин никога не действа без божието наставление. За мен той никога не е бил борец, по-скоро изпълнител на волята на един Борещ се за идентичност Бог. Всяка култура въвплъщава в представите си за Бог своята същност. Една епоха по-късно Исус Христос прави същото, но вече е Син на своя Баща. Идеята за Бог на Рибите е Любов, сродство... Този път Бог не иска сляпо изпълнение на волята му под заплахата от наказание. Той се е изкачил на по-високо стъпало и узрял достатъчно, за да вижда истинската Сила в Любовта, не в борбата. "Обичай Бог ....." и "Обичай ближния си..." "Обичай врага си..." Всъщност сигурно оттогава е останала мъдростта, че най-сигурната победа над врага е да го превърнеш в свой приятел. Ако вникнем зад редовете на тези завети, бихме прочели и още нещо: "Ако не обичаш Бог с ццялото си сърце, с цялата си душа... ще си имаш неприятности. Ако не обичаш ближния си както обичаш себе си, ще си имаш врагове. Отново ще си поемеш последствията, но те вече ще са вътре в теб. Христос превръща този Бог в реалност, като завладява не земи, а умовете и сърцата на хората. По естествен път следващата епоха, следващият Исус продължава Исус - Водолеят. Тази Обич на Риби се развива до "Злото да стане слуга на Доброто" - не просто да обичам Бог, ближния си, себе си, врага си... Да разширя съзнанието си, сърцето си, да се науча да трянсформирам собствените си мисли и емоции така, че да променям своята реалност с тях. Това е новата идея за Бог - и тя си пробива все повече път и завладява все повече и умове, и сърца, и територии... Така че - съгласна съм с Венцислав - ние наистина се молим на един и същ Исус.... Редактирано Август 29, 2010 от Донка Латина и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Така че - съгласна съм с Венцислав - ние наистина се молим на един и същ Исус.... Добре, ние се молим на един и същи Исус, през различните му етапи - както ние мислим, че са. Но дали този същият Исус е такъв и за други светове, за онези светове, за които ние само подозираме. Дали там Исус не е просто и само един-единствен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Ами и мен ме води нататък усещането ми.... Но не бих могла да знам.... Поне докато съм тук. Сигурно има причина и е за мое добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 (edited) Ами и мен ме води нататък усещането ми.... Но не бих могла да знам.... Поне докато съм тук. Сигурно има причина и е за мое добро. Имам предвид един-единствен, не като уникална същност, а като еднократно битуваща личност, върху която има архетипни и човешки наслагвания, особено в мита. Може би някъде другаде Исус е просто част от много като него, но те нямат отношение към нас ... И че "нашият Исус" е Исус в Овен ... Редактирано Август 29, 2010 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Навика да се свързва Исус със саможертвата на Риби се оказва заблуда, още повече че епохата отбелязваща появяването му е Овен. Това налага ревизия на мнението, което сме си изградили, не на изкупващ, а на предвождащ, не на жертва, а на завоевател. Освен като предводител, кардиналната същност на този знак, основен мотив е идеята за прехода, преминаването на прага, последата крачка. Вероятно в периода на Овена се е родили мита за Златното руно, или в преразказ, спасяването на Фрикс и Хела, на гърба на овен, пратен от тяхната майка - богинята на облаците Нефела. Набляга се на пътуването, дирижирано от една идейна сила. Също така мотива на бягството на Одисей от пещерата на циклопа, вкопчвайки се в овен, или иначе казано - идентифицирайки се с него. Така под името Никой, той става едно с медиатора между световете, за да премине покрай пазача на космическия праг ( Джоузеф Камбъл ). Дори сиглата на Овен, скоето можеби трябваше да започна, символизира борбата на Гаруда със змията, след което тя донася на боговете питието на безсмъртието. Заслужава да се отбележи асоциацията на глифа на Овена с новопоникнала трева, иизникнала от бездните на Риби. Всички тези препратки, създават един образ на водач към промяна, едно ново стапали, не чрез жертва, а чрез водачество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Така че - съгласна съм с Венцислав - ние наистина се молим на един и същ Исус.... Аз не съм казал такова нещо и дори бих противоречил. Именно, че не се молим на една същност, а само на различни изяви. Молим се на форма и повърхност. А от т.нар. молене няма никакъв смисъл, ако познаваме същността, което означава не друго, а че сме я допуснали в себе си. Тогава няма молене на нещо си, а дело (естетсвено, предимно вътрешно). Вендор, позволявам си да изразя съмнение, че източникът ти за онези още 1800 години на обхождане от Водолея, е малко неправилен. Въпросът е леснопроверим - виж на кой градус в Риби изгрява слънцето в точката на пролетното равноденствие, която определя принадлежността към прецесионните месеци. Остават още няколко градусчета - не повече от няколкостотин години. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 (edited) По нещастно стечение на нещата, се е получило така че днешната астрология работи с два зодиака, всеки със своята логика и достойнства, но и двата неприложими към идеята за епохите и тяхното налагане. Това което изведох като приблизителна стойност, в години, до настъпване на ерата на водолея се базира на данни изведени сидералния зодиак, който е най - близо до това което действително се случва на небето. Но както писах и преди в друга тема, зодиакалните съзвездия имат различна продължителност, което ще рече - различна градусна дължина. Въз основа на този, вече астрономически зодиак, до настъпването на ерата на Водолея остават още броени десетилетия, а не столетия Редактирано Август 29, 2010 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Навика да се свързва Исус със саможертвата на Риби се оказва заблуда, още повече че епохата отбелязваща появяването му е Овен. Това налага ревизия на мнението, което сме си изградили, не на изкупващ, а на предвождащ, не на жертва, а на завоевател. Освен като предводител, кардиналната същност на този знак, основен мотив е идеята за прехода, преминаването на прага, последата крачка. Вероятно в периода на Овена се е родили мита за Златното руно, или в преразказ, спасяването на Фрикс и Хела, на гърба на овен, пратен от тяхната майка - богинята на облаците Нефела. Набляга се на пътуването, дирижирано от една идейна сила. Също така мотива на бягството на Одисей от пещерата на циклопа, вкопчвайки се в овен, или иначе казано - идентифицирайки се с него. Така под името Никой, той става едно с медиатора между световете, за да премине покрай пазача на космическия праг ( Джоузеф Камбъл ). Дори сиглата на Овен, скоето можеби трябваше да започна, символизира борбата на Гаруда със змията, след което тя донася на боговете питието на безсмъртието. Заслужава да се отбележи асоциацията на глифа на Овена с новопоникнала трева, иизникнала от бездните на Риби. Всички тези препратки, създават един образ на водач към промяна, едно ново стапали, не чрез жертва, а чрез водачество. Всеки Исус е водач в своята си форма. Жертвата също е съставна част от водачеството. Изпълнението на Божията воля без никакво съмнение - също е изискване към Водача. Водач, който налага своята воля, не е водач. Водач, който жертва другите за своята кауза, не е водач. Водач е този, който посажда семена и се грижи за тях с любов. И кого води Водача? Може би това е овладяването на свободната воля, дадена ни от Бог? Сега на света му предстои да постигне следващото ниво на водачеството... Венцислав - Тогава няма молене на нещо си, а дело (естетсвено, предимно вътрешно). За моленето - отговарях на Мона. За делото имах предвид, че съм съгласна и за всичко останало....Нямам претенции да бъда изчерпателна, само импровизирах, може би затова не си е струвало да се прочете написаното в предния ми пост линейно, а не диагонално... Мона - Имам предвид един-единствен, не като уникална същност, а като еднократно битуваща личност, върху която има архетипни и човешки наслагвания, особено в мита. Може би някъде другаде Исус е просто част от много като него, но те нямат отношение към нас ... И че "нашият Исус" е Исус в Овен ... Интересно предположение... Може би... "Нашият Исус" - в английски няма "нашият живот" - има "нашите животи". Може би същото е и с Исус? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Всеки Исус е водач в своята си форма. Жертвата също е съставна част от водачеството. Изпълнението на Божията воля без никакво съмнение - също е изискване към Водача. Водач, който налага своята воля, не е водач. Водач, който жертва другите за своята кауза, не е водач. Водач е този, който посажда семена и се грижи за тях с любов. И кого води Водача? Може би това е овладяването на свободната воля, дадена ни от Бог? Сега на света му предстои да постигне следващото ниво на водачеството... А защо имаме нужда от всеки Исус, а не от един-единствен. Осъзнаваме ли колко пожелаваме това познание да се мултиплицира само и само да създава устои на битието, о които ние да се топлим като на домашно огнище? Ами ако не е така? Ами ако този Исус не е онзи Исус и ние обожествяваме образ, който е човешки архетип, далече от тоталната същност на един възможен водач на човечеството? Защо не допуснем и други възможности за битието на Исус, без той да е нито Син, нито Жертва? А ние да сме го натикали в килера на жертвата, само защото така е угодно на идеята за любовта като жертва и безусловност, амо ако просто не е така? И ние си живеем в приятна илюзия за богопознанието? Интересно предположение... Може би... "Нашият Исус" - в английски няма "нашият живот" - има "нашите животи". Може би същото е и с Исус? Да, интересно е и то много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 А защо имаме нужда от всеки Исус, а не от един-единствен. Осъзнаваме ли колко пожелаваме това познание да се мултиплицира само и само да създава устои на битието, о които ние да се топлим като на домашно огнище? Ами ако не е така? Ами ако този Исус не е онзи Исус и ние обожествяваме образ, който е човешки архетип, далече от тоталната същност на един възможен водач на човечеството? Мона, а какво значи "човешки архетип"? Архетипите са си само човешки модели. И все пак, те се базират на нещо преживяно, но необяснимо, нали... На мнение съм, че отговорът е в древните религии. Например като египетската, като елевзинските мистерии, като зороастризма и митраизма /да си спомним за Митра, който убива бика /Телец/ и прескачайки Овена отива в Риби/. Огнепоклонниците... А какво друго е Овен, ако не трансцедентален Огън - Агни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Който обича да гледа стъклата в стаята с огледала си задва въпроси за многото Исусовци. не... 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Който обича да гледа стъклата в стаята с огледала си задва въпроси за многото Исусовци. Именно! Това казва и Мона - ами ако Исус е само един... но не този, който е познат на човечеството като Христос. Ами ако само си мисли човечеството, че много знае, а е изпаднало дълбоко в лоното на Мая... и спи блажен сън. Аз съм склонна да се доверя на Мона и ще търся по този въпрос - Исус като Ариес. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 А защо имаме нужда от всеки Исус, а не от един-единствен. Осъзнаваме ли колко пожелаваме това познание да се мултиплицира само и само да създава устои на битието, о които ние да се топлим като на домашно огнище? Ами ако не е така? Ами ако този Исус не е онзи Исус и ние обожествяваме образ, който е човешки архетип, далече от тоталната същност на един възможен водач на човечеството? Защо не допуснем и други възможности за битието на Исус, без той да е нито Син, нито Жертва? А ние да сме го натикали в килера на жертвата, само защото така е угодно на идеята за любовта като жертва и безусловност, амо ако просто не е така? И ние си живеем в приятна илюзия за богопознанието? "да създава устои на битието, о които ние да се топлим като на домашно огнище" - а защо не? Човечеството определено има нужда от това... " ние обожествяваме образ, който е човешки архетип, далече от тоталната същност на един възможен водач на човечеството?" - точно това правим, според мен. Но не е виновен архетипът, а обожествяването. То пречи да постигнем тоталната същност на Водача.... Допускането на нови възможности се нарича еволюция.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
не... Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Който обича да гледа стъклата в стаята с огледала си задва въпроси за многото Исусовци. Именно! Това казва и Мона - ами ако Исус е само един... но не този, който е познат на човечеството като Христос. Ами ако само си мисли човечеството, че много знае, а е изпаднало дълбоко в лоното на Мая... и спи блажен сън. Аз съм склонна да се доверя на Мона и ще търся по този въпрос - Исус като Ариес. Ангелус Силезиус добре го е казал: "Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" Разбира се, че е само един... и са толкова много, колкото и са хората. Венцислав_ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Мона, а какво значи "човешки архетип"? Архетипите са си само човешки модели. И все пак, те се базират на нещо преживяно, но необяснимо, нали... На мнение съм, че отговорът е в древните религии. Например като египетската, като елевзинските мистерии, като зороастризма и митраизма /да си спомним за Митра, който убива бика /Телец/ и прескачайки Овена отива в Риби/. Огнепоклонниците... А какво друго е Овен, ако не трансцедентален Огън - Агни. Знаеш, много преди мене, Юнг дава ясно определение за това какво е архетип, за сложната плетеница от символи и значения. Но какво визирам аз? Моделите, които са ни унаследение като модели на поведение, модели на вяра: в това да вярваме, че любовта е всепрощаваща, че има някъде Бог, който мисли за нас, че има Месия, че има и Спасение, че има религия, отвъд която можем само да гадаем и то по писанията, в случая с християнството - от библейските писания, независимо дали са официална Тора или апокрифи, това е без значение. От това, че трябва да приемем жертвата на Исус и отивайки на църква да пием от кръвта му, да ядем от тялото му, знаем това как се нарича. Това само една юдео-християнска племенна традиция може да измисли и да сложи за стожер на вярата си - именно чувството на вина, така характерно за зодиакалния знак риби. Недопускането на други възможности е пагубно, според мен, за развитието ни като човеци. Защо вярваме, че някой ще ни спаси, защо толкова вярваме, че има спасение и то в християнски смисъл? Както ти написа по-горе за символа на кръста, това е вероятно тотална спекулация и остатък от необърната свастика, в която би трябвало да се "прекръстваме". Исус от Рибите - вечно меланхоличния Исус от Гетсиманската градина, станал предтеча на толкова много измислени човешки страдания, защо? За мен лично, отскоро Исус е Исус в Овен, за другите може да звучи абсурдно или неразбираемо, за мен това е споделена истина. И определено, съдбата на човека не е да мисли за жертвата, а за преминаването на друго ниво на битието си - без така услужливите ни богове или религии. Безкрайна тема, не зная дали би побрала всичко онова, което би могло да се напише, времето ще покаже ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 (edited) Всъщност, аз подхванах тази тема, но не визирах нищо християнско като препратки и аз попитах просто дали някой знае нещо за Исус в Овен, каквото и да означава това. Благодаря на всички Редактирано Август 29, 2010 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 (edited) Моделите, които са ни унаследение като модели на поведение, модели на вяра: в това да вярваме, че любовта е всепрощаваща, че има някъде Бог, който мисли за нас, че има Месия, че има и Спасение, че има религия, отвъд която можем само да гадаем и то по писанията, в случая с християнството - от библейските писания, независимо дали са официална Тора или апокрифи, това е без значение. От това, че трябва да приемем жертвата на Исус и отивайки на църква да пием от кръвта му, да ядем от тялото му, знаем това как се нарича. Това само една юдео-християнска племенна традиция може да измисли и да сложи за стожер на вярата си - именно чувството на вина, така характерно за зодиакалния знак риби. Това е остатък от митраистките мистерии - там степените на посвещение са тези: Corax (raven)Nymphus (bride)Miles (soldier)Leo (lion)Perses (Persian)Heliodromus (sun-courier)Pater (father)Забележи съвпадението на последната степен с названието на християнските отци /патриарси/. Неофитите в митраизма е трябвало да произнасят тайни думи, като един от посветените е подавал хляб и вино на кандидатите и е изричал думи на Митра: Който не пие от моята кръв и не вкуси от плътта ми, не е едно с мен и аз не съм едно с него. Хлябът и виното са християнски плагиат от там точно. Евхаристията /причастието/ в християнството, е всъщност, древен митраически ритуал на посвещение в мистериите. Раждането на Исус уж в пещера - също - Митра е роден от Анахита /оплодена от Ахура Мазда, чието име означава Велика, Могъща Аура/ в една пещера. На територията на България също са открити много митреуми, винаги в пещери и около извор с течаща вода. Във Ведите Митра и Варуна са двама братя-близнака - символизиращи съответно Огъня и Водата - двете стихии с най-очистващите способности. Кой астрологичен знак, освен Овена, е най-типичният представител на огнените знаци. Недопускането на други възможности е пагубно, според мен, за развитието ни като човеци. Защо вярваме, че някой ще ни спаси, защо толкова вярваме, че има спасение и то в християнски смисъл? Както ти написа по-горе за символа на кръста, това е вероятно тотална спекулация и остатък от необърната свастика, в която би трябвало да се "прекръстваме". Исус от Рибите - вечно меланхоличния Исус от Гетсиманската градина, станал предтеча на толкова много измислени човешки страдания, защо? С водата - с Риби - се свързва по-скоро Варуна. А темата за рибата в християнството идва от хиндуизма: Риба /Матся/ е първата аватара на Вишну. Има един мит за потопа в Пураните, където първият човек и земен цар Ману /от манас-ум/ по време на един от потопите /защото според хиндуизма е имало не един потоп по време на сатя-юга - златния век/ трябвало да достигне сакралния център на света - планината Меру. Вишну се преобразил в риба и се гмурнал в заливащите земята води от потопа, за да насочи лодката на Ману към Меру. Рибата е първото превъплъщение на Вишну /Всевишния/. Според съвета на Рибата - Матся, Ману строи кораб, за да се предпази от потопа, който се задава и го вързва на едно вековно дърво, за да се закотви добре сред водите на потопа. Матся - Рибата - спасител на човечеството: В шумеро-акадската митология: бог Еа, чието име означава Този, чийто дом е вода /вавилонският Оанес, шумерският Енки - господарят на Земята/ е изобразяван като риба: Дагон - главният бог на филистимяните: Според вавилонският жрец и историк Берос, живял в 4-3 век до новата ера, хората са били с животинско съзнание и са живели като животните, докато същества полу-риби - полу-човеци не излезли изпод водите на Персийския залив и не ги научили на строителство, науки, земеделие, писменост, медицина. Тези същества се наричали анедоти - те имали глава на риба, под която криели и човешка глава, тялото им било на риба, а изпод опашката на риба, с която завършвало, се подавали и човешки крака. В Египет Изида е наречена още ГОЛЯМА РИБА ОТ БЕЗДНАТА: За мен лично, отскоро Исус е Исус в Овен, за другите може да звучи абсурдно или неразбираемо, за мен това е споделена истина. И определено, съдбата на човека не е да мисли за жертвата, а за преминаването на друго ниво на битието си - без така услужливите ни богове или религии. Безкрайна тема, не зная дали би побрала всичко онова, което би могло да се напише, времето ще покаже ... Исус и Овен. Митра и Римската империя. Неслучайно римляните са се считали за арийци. Овенът е безстрашният боец. Пещерата, освен Утроба в митраизма, символизира и Бездната - Космоса. Митра е изобразяван често с астрологични знаци около себе си. Константин Велики е бил митраист до смъртта си. След като от тетрарх става единствен заемащ императорския трон в Римската империя, той създава нова религия - християнството, единствено за свои цели - митраизмът е бил религия на военните и те са били тези, които са поставяли или сваляли от трона императори, а Константин е целял да се укрепи на този стол и да го предаде по наследство. Затова и християнството като религия се базира почти изцяло на митраизма. Неслучайно Коледа или Рождество Христово се празнува на рождения ден на Sol Invictus /прозвище на Митра/ на 25.12. - датата на раждането на Митра. Редактирано Август 29, 2010 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 (edited) Добре, а откъде идва изкривяването на истината, къде и в коя епоха започва отдалечаването и защо, преди всичко? Едва ли всичко е конспирация, аз не вярвам в това. По-скоро мисля, че от самото начало, ние живеем в някакъв измислен свят, само дето не мога да обясня, защо е така ... Понякога истината е толкова близо и то не в отвъдни светове, отвъдни за християнството и вещерски, а добронамерени за търсещите. Вероятно е трудно за съвременният човек да промени светогледа си, изоставяйки стереотипите. Редактирано Август 29, 2010 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Знаеш, много преди мене, Юнг дава ясно определение за това какво е архетип, за сложната плетеница от символи и значения. Но какво визирам аз? Моделите, които са ни унаследение като модели на поведение, модели на вяра: в това да вярваме, че любовта е всепрощаваща, че има някъде Бог, който мисли за нас, че има Месия, че има и Спасение, че има религия, отвъд която можем само да гадаем и то по писанията, в случая с християнството - от библейските писания, независимо дали са официална Тора или апокрифи, това е без значение. От това, че трябва да приемем жертвата на Исус и отивайки на църква да пием от кръвта му, да ядем от тялото му, знаем това как се нарича. Това само една юдео-християнска племенна традиция може да измисли и да сложи за стожер на вярата си - именно чувството на вина, така характерно за зодиакалния знак риби. Недопускането на други възможности е пагубно, според мен, за развитието ни като човеци. Защо вярваме, че някой ще ни спаси, защо толкова вярваме, че има спасение и то в християнски смисъл? Както ти написа по-горе за символа на кръста, това е вероятно тотална спекулация и остатък от необърната свастика, в която би трябвало да се "прекръстваме". Исус от Рибите - вечно меланхоличния Исус от Гетсиманската градина, станал предтеча на толкова много измислени човешки страдания, защо? За мен лично, отскоро Исус е Исус в Овен, за другите може да звучи абсурдно или неразбираемо, за мен това е споделена истина. И определено, съдбата на човека не е да мисли за жертвата, а за преминаването на друго ниво на битието си - без така услужливите ни богове или религии. Безкрайна тема, не зная дали би побрала всичко онова, което би могло да се напише, времето ще покаже ... Ох, ох, ама това по-горе не е Исус Христос. Това са приказките, съчинявани две хилядолетия ЗА него. Исус в Овен посява семето на преминаването към новото ниво на битието - активност, овладяване на физическия план на свободната воля видяно като изпълнение на Божията воля. Исус Христос е порасналото вече семе, посято в Овен, Исус от Водолей е плодът на това семе ..... И като правим изводи за Христос, нека четем изреченото ОТ него, а не ЗА него. Добре, а откъде идва изкривяването на истината, къде и в коя епоха започва отдалечаването и защо, преди всичко? Права си за стереотипите, струва ми се. Познато ми е от работата ми - като усети човек, че срещу него стоят невинно очакващи, хора, които им е мъгла разликата съществително-глагол, а опитай се да им дадеш отговор защо една и съща дума веднъж превеждаш така, а после иначе... Няма как освен ако някак не влезеше в техния начин на мислене и изразяване. На мъжете обясняваш сегашно просто с коли, на жените, с манджи и пазар, на бизнесмените със секретарки и сделки... на децата - просто истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 (edited) Добре, а откъде идва изкривяването на истината, къде и в коя епоха започва отдалечаването и защо, преди всичко? Едва ли всичко е конспирация, аз не вярвам в това. По-скоро мисля, че от самото начало, ние живеем в някакъв измислен свят, само дето не мога да обясня, защо е така ... Понякога истината е толкова близо и то не в отвъдни светове, отвъдни за християнството и вещерски, а добронамерени за търсещите. Вероятно е трудно за съвременният човек да промени светогледа си, изоставяйки стереотипите. Не знам. Но знаеш ли какво открих преди малко - чистих миди за вечеря и сред тях имаше закачени за по-големи едни малки, ситни мидички - колкото оризово зрънце. И знаеш ли - и те имаха малки черупчици. Та... отговорът ми на твоя въпрос е: мидите се раждат с черупките си. Виж хората тук - за толкова години отсъствие, не откривам никакво развитие в този форум... едни и същи писания, едни и същи буксувания, едни и същи - до втръсване. И след 1000 години пак ще са същите.... Редактирано Август 29, 2010 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.