Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Греховете на човечеството


Липида

Recommended Posts

Казвали са ми, че единственият лек за греха е покаянието.

Може да си прав, но аз не го възприемам така!

Мисля, че два са начините да се излекуваш при грях!

1. Да не ти разберат греха!( И след като се осъзнаеш, да приемеш греха си и да продължиш в праведна посока)

2. Да ти опростят греха!( Но това е при католиците. Не зная как е в православието!)

Покаянието според мен не върши рбота!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 61
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Не разбирам нещо - кой да не разбере и кой да ти го опрости. То стига че ти си го знаеш. Съвестта и сърцето са най-доброто мерило за това. Ако не се покаеш с цялото си сърце и душа и да си простиш кой друг да ти прости. На мен грях ми звучи много тежко, предпочитам да му казвам грешка. Всички правим грешки докато сме в този кръговрат на причинно-следствената връзка :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:D

Не разбирам нещо - кой да не разбере и кой да ти го опрости.

Опитах да се пошегувам и едновременно да видя четем ли се един друг, или само се хващаме за думи и изрази от постингите!

А смисъла, който вложих тук е такъв: Много хора стават гузни, притеснени, изплашени, когато сторят грях и вероятноста да ги "разкрият" е почти сигурна! Тогава всички(ее,почти :) ) са готови на разкаяние, покаяние и пр.! Но ако след "прегрешението" е сигурно, че никой няма да разбере, да ги "хване" и изобличи? Да разпространи тяхния ГРЯХ? Тогава ще има ли разкаяние, покаяние и пр. и пр. и пр.! Как мислите останалите? Как ще се реагира в такъв случай? Но не теоретично :D. Това ми е пределно ясно!

Опитайте с откровен отговор! Извадете го от "вътре"! И аз ще бъда пръв!

Няма да се разкайвам и покайвам! Определено!

А който може пред себе си да отговори откровено и в положителен аспект, той, така си мисля, е готов за Рая!

Или за ПРОСВЕТЛЕНИТЕ!

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Разкаянието е вьтрешен процес, вьтрешно сьстояние. Зависи ли тогава от обективното знание/незнание на другите? Ако зависи, какви са вьзможните вьздействия? Да научат и да ме порицаят, осьдят, отритнат. Да ми дадат куп добронамерени и недобронамерени сьвети. Тогава какво прави човек?! 1) разочарова се , обезсьрчава се, озлобява се, казва: " Край!" на всичко и може никога да не се разкае. Цял живот да му тежи, ако един ден се разкае, следствие е било на вьтрешния душевен пьт. 2) да сьжали още повече, да се самообвини прекомерно, повлиян от негативните оценки, да отиде в цьрквата и да каже: " Сьжалявам, сьгреших. Разкайвам се!" Но тогава- какьв е изборьт на направеното разкаяние? Чиста ли е свободната воля? Ако не, то тогава остава нещо да тежи, да притиска, да подсказва, че не сме били честни. Не е било пьлно разкаянието. прав си, ако другите незнаят, няма кой да ти влияе. Порастваш сам, стигаш сам до знанието Казваш в сьрцето си, в дьлбините на душата си, пред собственото си лице:"Сгреших, разкайвам се!" И ако сме били честни, а няма как да не е било така, се усеща! Значи, правилото, че каквото прави дясната ти рька, да го не знае лявата, важи не само за доброто, ами и за лошото. :1eye: И по лесно е и по- трудно. :hmmmmm: Но остава ли лошото неразкрито? А, какво имаш предвид под това:" Да разпространи техния грях"?
Линк към коментар
Share on other sites

А, какво имаш предвид под това:" Да разпространи техния грях"?

Да те "изобличат", да те посочат с пръст! Да разберат другите това, което не искаш да се разбере от тях! Да не успееш да се покаеш и коригираш сам, а да го направиш под натиска на нечие мнение(обществено, или не)!

Защото..тогава и ние няма да знаем искрно ли е това покаяние, или е под натиска на "обстоятелствата" и страха от "посочването" и отхвърлянето! Колкото и да ни се иска да сме независими от мнението на останалия свят, не можем да го игнорираме изцяло! Иска ни се, твърдим го, доказваме го с всички възможни средства, но......................!

Линк към коментар
Share on other sites

Не мога да не се съглася. Човек може да осъзнае грешката си и да съжали за нея пред Бога в себе си, както той си го разбира, не пред някакъв далечен и страшен Бог; не да се самонаказва излишно, давайки се за плячка на хора с недорасли души, които само това и чакат - да разпънат някого на кръст, че да се почувстват важни. Да не заместваме Бога с хората, издигайки ги чак толкова нависоко. Дори не винаги е правилно да се признае грешката пред съответния човек и да му се иска прошка, понеже понякога самото признаване на грешката е с по-лоши последици от самата грешка и причинява още по-голяма вреда, което е против закона на Любовта. Не е правилно да си чистим съвестта за сметка на някой друг, причинявайки му страдание. Ако се усети вътрешна потребност, може да направим добри неща за същия този човек или за обичани от него хора с твърдото намерение повече да не го нараняваме. Все пак в общия случай, когато това е разумно, можем да покажем уважение към човека и да се извиним за стореното, дори винаги трябва вътрешно да сме готови на такава крачка, понеже има и хора, които изобщо не се извиняват - това не само е грозно, но говори за надменност, гордост и жестокост на душата им, за приспана съвест.

Има хора - и аз съм от тях, които предпочитат да приемат истината, каквато и да е тя, понеже скриването й и свързаните с това лъжи водят до едно илюзорно и неадекватно съществуване, което в дългосрочен план е вредно. Достатъчно силна съм, достатъчно обичам истината и мога да я приема с благодарност за проявената честност. Разбера ли за лъжата, мога да простя, но не винаги мога да приема без последствия - просто този човек вече не заслужава моето доверие и го пращам извън личното си пространство. От друга страна, ако наистина е искрен и съжалява, ако е решен твърдо да се промени, ще му се доверя повече от всеки друг и дори ще му помогна.

Има в православната традиция такива хора, които могат да бъдат изповедници. От тях в духовно отношение се очаква да са наместници на Бога на земята, да могат да вързват и отвързват грехове. Освен това се очаква да са духовно достатъчно напреднали /изисква се постигане на съответен сан в йерархията/, за да могат да дадат съответен душеспасителен съвет и да запазят тайната на изповядващия се така, че другите да не научат никога за нея. Не се очаква да разкриваме душата си пред всеки срещнат, освен това е по желание и вътрешно убеждение, не насила.

Ще пробвам да представя няколко цитата от Библията по темата.

Притчи 17:9 Който покрива престъпление търси любов,

А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

1 Йоаново 1:9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.

Лука 17:3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

Марко 11:25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

Марко 11:26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

Яков 5:16-20

16. И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

17. Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;

18. и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

19. Братя мои, ако някой от вас се {В изданието от 1938 г. "се" липсва.}† заблуди от истината, и един го обърне,

20. нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.

Лука 11:4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

Йоан 20:21-23

21. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

23. На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

1 Коринтяни 13:4-7

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Изгрев, благодаря, че насочи разговора в тази посока на размисъл, понеже осъзнах важни неща за себе си и ми помогна да простя от сърце на някого! :angel::feel happy::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

понеже има и хора, които изобщо не се извиняват - това не само е грозно, но говори за надменност, гордост и жестокост на душата им, за приспана съвест.

:thumbsup::thumbsup2::thumbsup:

Горда жестокост и липса на съвест! (или приспана такава)

ДА! ДА! Браво!

Линк към коментар
Share on other sites

:( Дали? За да кажем кое е Лъжа, преди това трябва да дефинираме кое е истината. Това, което за мен е истина, за теб може да звучи като лъжа. Това, което днес е истина, утре може да се окаже лъжа.... Панта реи...

Според мен грехопадението е започнало от момента, в който човекът се е почувствал достатъчно умен, за да определя мярка за Добро и Зло. В Божествения свят (Природата) нищо не е Зло - всичко е хармонично свързано помежду си и има смисъл. В него всичко е Любов.

В момента, в който решаваме, че има добро и зло, ние започваме да лепим етикета Зло на това, което не се вписва в мерките ни или на страданията, чийто смисъл не разбираме. Залепим ли му етикета, ние губим Любовта към него, а с нея и шанса си да прозрем хармонията и смисъла на света си.

Има ли по-голям грях от загубата на Любовта?

Линк към коментар
Share on other sites

Да не успееш да се покаеш и коригираш сам, а да го направиш под натиска на нечие мнение(обществено, или не)!
Колкото и да ни се иска да сме независими от мнението на останалия свят, не можем да го игнорираме изцяло! Иска ни се, твърдим го, доказваме го с всички възможни средства, но......................!
:) Според формалистичното и материално право, не може да има собствена подбуда, а от тук и самоволен отказ ( в случая- погледнато от психическа и духовна гледна точка- разкаяние), когато са се проявили обективни пречки за осьществяване на престьплението или когато деецьт е приел, че последното е невьзможно, както и когато промяната се дьлжи на конкретни вьншни вьздействия като например страх от разкриване. Крайно е сьщевремено да се мисли, че няма собствена подбуда, когато на дееца е повлияно от друг човек, когато сформирането на тази "собствена" подбуда е станало, вследствие сьветите, порицанието или помощта на друг човек. Тази помощ е пак вьншно вьздействие, но не е от категорията на тези които предизвикват "страх от разкриване", а способства и то по благоприятен начин за сформирането на вьтрешния процес - собствена подбуда. Положитлният ефект от това вьздействие не би трябвало да не се отчита и етичното и философско обяснение за пределите и границите на човешкото вмешателство и взаимодействие между хората не се пренебрегва.
Ако прегреши брат ти, смъмри го
И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете
Братя мои, ако някой от вас се {В изданието от 1938 г. "се" липсва.}† заблуди от истината, и един го обърне,

20. нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове

Следователно, вьздействието на другите- в границите на етичността, а не изразяващи се в разобличаване, отхвьрляне и осьждане- не се изключват, а са именно необходими и полезни. :) Мисля, че разсьждавахме просто от различни гледни точки, погледнахме проблема от различни посоки, но достигнахме до един и сьщи извод. Latina, благодаря ти, че ни напомни пак за любовта, че ни показа нейното "присьствие" и тук- Който покрива престъпление търси любов. Без нея, всяко решение би било безпочвено, ораничено и несьвьршено! :feel happy:
Линк към коментар
Share on other sites

Грях е всичко,което ни кара да завравим за БОГА!

Нито един грях не е непростим.

Няма по-милостив от БОГ!

Това не значи,че трябва да грешим постоянно,защото по този начин наскърбяваме нашия единствен,вечен и истински приятел!

:rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Относно лъжата и грехопадението - първо се самоизлъгал за да придобие правото господин човека да лъже навред и пак повече себе си...

Линк към коментар
Share on other sites

грехопадението е почнало с лъжа...

Съжалявам, но не разбирам! Нека някой да ме просвети, моля!

Защо първия грях да е лъжа? Кого и защо са излъгали Адам и Ева?

Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък,не мога да си обясня какво значи "смъртен грях"?

Може би,термина означава,че който престъпва Божия закон остава в кръговрата-живот-смърт,докато не спре да греши!Когато се научи как да не греши-спира да умира/излиза от здравата прегръдка на илюзията/ :angel:

Не мога да си го обясня по друк начин,след като знам,че Бог е милостив. :feel happy:

"смъртен грях"- Е.......не мога да го приема буквално!

Линк към коментар
Share on other sites

смъртен грях...грях,които те умъртвява? или грях,които те преследва до смъртта...а може би смъртен грях е прегрешение, страшно и необратимо като смъртта? аз наистина незнам какво точно означава смъртен грях. :hmmmmm:

...а смърта е страшна е необратима само до известен смисъл...толкова, доколкото гледаш на нея ,заставаики зад някакъв градус от гледната си точка.

може би така е и с греховете...

няма грехове, толкова страшни и необратими.

но според мен все пак смъртни грехове има.

да отнемаш свобода.товае смъртен грях.

и тои е до живот.или до смърт.както ви харесва :D

Линк към коментар
Share on other sites

смъртен грях...грях,които те умъртвява? или грях,които те преследва до смъртта...а може би смъртен грях е прегрешение, страшно и необратимо като смъртта? аз наистина незнам какво точно означава смъртен грях. :hmmmmm:

...а смърта е страшна е необратима само до известен смисъл...толкова, доколкото гледаш на нея ,заставаики зад някакъв градус от гледната си точка.

може би така е и с греховете...

няма грехове, толкова страшни и необратими.

но според мен все пак смъртни грехове има.

да отнемаш свобода.товае смъртен грях.

и тои е до живот.или до смърт.както ви харесва :D

Приятелю,не мислиш ли,че ако си отнел свободата или живота на някой,но после си се покаял за това и си дарил свобода,спасил си живот,дал си любовта си на всички и всичко,смъртния грях е с по-малка тежест?

;)

Линк към коментар
Share on other sites

За мен смъртен е грях, който "включва програма за самоунищожение" (Лазарев). Само едно нещо може да го причини - загуба на Любовта, т.е. дисхармония с основния принцип на устройство на Вселената - Божествения свят. :(

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки грях включва програма за самоунищожение и всеки грях е смъртен доколкото те отдалечава от Извора на Живота. Той пък е част от дуалния модел на Проявата, като неговата обратна полярност е кое?

Живота извира като Светлината и е неконцентриран като проява, а пък ний хорицата сме псулютну концентрирани - егоцентрирани... И ние си имаме собствен извор на Живота, но е запушен, а като извършваме грях забиваме тапата още по-навътре, че да не може да се вади. Чакаме Артуровци сетне да я извадят, че да им дадем короната, но Артуровци трябва да ставаме Ние! А короната има кой да ни даде...

Линк към коментар
Share on other sites

Приятелю,не мислиш ли,че ако си отнел свободата или живота на някой,но после си се покаял за това и си дарил свобода,спасил си живот,дал си любовта си на всички и всичко,смъртния грях е с по-малка тежест?

;)

;)

da, точно така мисля :) и за това бях написала, че няма толкова страшни и необратими грехове в живота. или ситуации. даже и смърта не е. на мен, например в момента ми е много трудно, но продължавам да се усмихвам :D :D въпреки...винаги има шанс да поправиш, лично Бог е дал думата си за тов, а Неговата дума на две не ставаше :thumbsup: , нали! :)

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

Аз всеки де се опитвам да се поправя в Неговите очи!

Желая да бъда близък с БОГ!

Старая се да живея по Неговите закони,както на Него Му е угодно.

Нека бъде Божията воля!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Старая се да живея по Неговите закони,както на Него Му е угодно.

Мисля, че бог иска да живееш така, както на теб ти е угодно! По неговите правила, но не заради него, а заради себе си! Тогава и бог е доволен.

Линк към коментар
Share on other sites

Да живееш за себе се ,означава да бъдеш егоист!

Да живееш за Бог,означава да бъдеш като Него.Нему Равен!!!Нали в това се състой стремежа за съваршенство!?

Бог ни е дал избора по кой начин да живеем-за себе си или за Него/другите/.

Ще ти кажа нещо:Уважавай себе си,защото Бог живее в теб и ти живееш в Бога.Ти си една Божия проява!Нооооо....се раздавай за другите, за всичко и всеки,по този начин ти даряваш най-голямата радост на Бог.Нямаш ли чуството че си Му длъжник?Колко неща ни е дарил Той безвъзмездно?

Достатъчно е да споменем само -живота си -този безценен дар.

Аз мисля,че нямаме моралното право да живеем само за себе си,въпреки правото на избор,което ни е дадено.

Е... ти как мислиш,приятелю? :D

Линк към коментар
Share on other sites

Да живееш за себе се ,означава да бъдеш егоист!
Да не живееш за себе си, а да се раздаваш за другите(напр. за "партията кърмилница") ни учеха някога със сини и червени "шалчета" на вратовете!

Ще ти кажа нещо:Уважавай себе си,защото Бог живее в теб и ти живееш в Бога.

Тук си прав! Уважавам и обичам себе си, защото Бог така иска. Но не ни го позволяваха! Смяташе се за неморално. А Той иска само това! Обичайки и уважавайки се, да зачитам Него и чрез Него, всички останали!

Който не умее себе си да уважава, как да направи това с другите!

Линк към коментар
Share on other sites

Да живееш за Бог,означава да бъдеш като Него.Нему Равен!!!
За мене това е богохулство и самозабравила се гордост. Къде ние, една прашинка от Творението, ще се мислим за равни на Бога?!

Бог ни е дал избора по кой начин да живеем-за себе си или за Него/другите/.

Тук има логическо противоречие. Истината е, че аз и другите сме Едно. Всичко се прави за общия интерес и в интерес на всяка от клетките на вселенския организъм, освен когато някоя от тях застане срещу другите - тогава тя се явява като ракова и останалите започват да я отхвърлят с цел да спасят Цялото тяло. Пък има и такива щури клетки, готови сами да се самоизядат, без полза за когото и да е, напротив - те не изпълняват длъжността, за която са определени, понеже сигурно им се вижда недостатъчно престижна или интересна, а може би дори не си дават сметка за нея, дори за самото й съществуване.

Бог е Любов. Любов към другите, но и към себе си. Така няма противоречие. Ако не обичаш себе си, ти си в грешка. Бог те обича, обичай се и ти. Не пречи на Божията Любов и благословия да минават през тебе. В полза на Цялото.

Не би трябвало да се чувстваме длъжници за подаръците, които получаваме. Понякога всъщност получаваме по-скоро изпитания и средствата за преодоляването им.

Чувствате ли се задължени за подаръците от рождения ден? Може би е по-правилно да сме благодарни. Чувствате ли се задължени за мотиката, която шефът ви е дал да прекопаете градината му?

По-добре да живеем с леко сърце, а не само с чувство за задълженост, вина или световна отговорност. Човек първо трябва да се погрижи за себе си и душата си, после за близките си, чак после може да тръгне да оправя света. Ако си зарязал близък роднина в собствения си дом и си тръгнал примерно да се правиш на милосърден проповедник, да даваш акъл на хората как да живеят, нищо не струваш.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...