Венцислав_ Добавено Септември 28, 2005 Доклад Share Добавено Септември 28, 2005 Бих казал, че горният постинг почти ме ядосва! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 28, 2005 Доклад Share Добавено Септември 28, 2005 Правя следния извод - няма истински приятели и едва ли е възможно - никой не може да изпълни тези критерии! Благост, стремежът към съвършенство - си е вид интерес , нали ? Стремежът към някаква цел - също е интерес , нали ? Безкористно отношение - мисля, че е невъзможно тук на земята? Все пак да сме и реалисти! Има логика - поздравления! Може би користта се появява точно когато се стараем да изпълним някакви критерии, когато се стремим към съвършено приятелство (според някакви определения), когато приятелството е цел....... Не можем ли да сме просто такива каквито сме, без да се стараем да изпълняваме нечии критерии за съвършенство - просто близки.... и когато се раздаваме за приятелите си, лявата ръка да не знае какво е дала дясната.... и да не измерваме нивото на съвършенство на приятелите си....... и да се обичаме дори и разделяйки се - естествено,без разочарования, когато усетим, че мястото ни вече не е един до друг..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 23, 2005 Доклад Share Добавено Декември 23, 2005 Имаш приятели когато имаш какво да им дадеш - не само материално, но и като излъчване, ведрост, бодрост, мъдрост, Любов, подкрепа, хармония. Получаваш това което даваш ! Приятелството е взаимообмен. Приятелят е продължение на теб самият! Понякога едно куче може да бъде по-добър приятел от много хора - защо? Заради лоялността, верността, обичта, радостта от присъствието ви! Значи приятелството се базира и зависи повече от емпатични взаимности, а не толкова на ментален обмен! Приятелството е Космическо понятие - то е в основата на братството, йерархията, на целокупният живот - защото той се определя не толкова от Железните закони на "Трябва", колкото от сърдечните закони на радостта, единството на всичко и Любовта! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 23, 2005 Доклад Share Добавено Декември 23, 2005 Любима тема! Правим разлика между познат и приятел, нали!?Щото аз преди не правех Познати - много, приятели - всеки си знае ..колко и какви си ги има. Не пожелавам на никого...как беше.. сетих се...при такива приятели каквито имаш не ти трябват - врагове оле ле.. С какъвто се събереш...такъв ставаш...отдавна обичам всички, но приятели...верни...филтърът работи неумолимо. Приятелите са много много малко. Стигат, когато са и на пръстите на едната ръка.Но да са истински.Поне един само! Преди време казвах, че нямам приятели освен Един Христос!Имаше обидени и сърдити Днес проверено, мога да благодаря на Единия за няколкото верни и достойни приятели. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Декември 24, 2005 Доклад Share Добавено Декември 24, 2005 Според мен и при приятелството решаваща си остава комбинацията Любов-Мъдрост-Истина. Любовта като най-бърза по скорост идва първа и "сондира" човекът качествено, т.е. според сърцето му, после идва Мъдростта да ни го обясни количествено като конкретна личност във всичките му човешки ограничения и накрая идва Истината за да ни обясни какво можем и какво не можем да научим заедно, съвместно вървейки по Пътя на учението и търсенето ни. Явно е че резултатът от тези три стъпки може да е един или друг и е зависи от степента на нашата Любов, Мъдрост и Истина, както и формите и ограниченията в които живеем на Земята. Те важат и за нас, и за приятелите ни, и за тези които са ни само познати, и за тези които не бихме искали дори да познаваме, но така или иначе в момента сме в един и същи автобус, нужен ни за да стигнем до желаната спирка на Пътя. Това може би звучи много теоретично, но например приятелят ти, Благост имаше 12 души, които нарече приятели, но един от тях Го предаде, без това да Го изненада, напротив това бе част от пътя Му да извърви. В този смисъл смятам че трябва да се разглежда и приятелството, без да налагам мнението си на другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 24, 2005 Доклад Share Добавено Декември 24, 2005 "Добрият приятел е най-качествен предател." Тази мисъл е на най-добрата ми приятелка от детството и тя доказа нейната истинност на практика. В гимназията страдах от силна мигрена, до степен да не мога да се концентрирам и да уча. Тогава наистина мразех да говоря в първо лице единствено число, направо мразех думата "аз", още повече мразех да се обяснявам, оплаквам и оправдавам. /Ако това е недостатък, вече съм го преодоляла, както знаят някои от вас, даже минавам в другата крайност./ Изпитаха ме в час по български език, но не можах да отговоря. Бях учила, но така ме болеше главата, че не бях в състояние да мисля, камо ли да запомня нещо. Учителката ме попита дали съм чела, на което отвърнах кратко: "Четох, но не мислих." Тогава тя реши да прояви оригиналност и остроумие за моя сметка, и отвърна: "Благодаря, Латина! Чак сега разбрах защо едно момче над нас от години свири една и съща мелодия на акордеон и не напредва. То било просто! Свирил, но не мислил!" При което класът избухна в смях. Е, сега дойде възмездието на завистливите интригантки, които разпространиха с най-голямо удоволствие в цялото училище новината колко съм тъпа, смотана и загубена. Настървено ми се нахвърлиха, сякаш отдавна прегладнели са чакали жертва, за да я разкъсат. Така се увлякоха и включиха фантазията си, че "намериха" пъпки и на приятеля ми, който изобщо нямаше. Забравиха, че са преписвали от мене, че решавах задачите на всички групи на контролните, че имах награди от републикански съзтезания - защо да не го кажа в интерес на истината? Може би съм имала нужда да ме смирят тогава, да не би да се възгордея, нали на Лъва периодично трябва да му посмачкват самочувствието, понеже Бог му е дал много и има една вътрешна вибрация от рождение, която му нашепва: "Ти превъзхождаш останалите." Разумът не е съгласен, но тази песничка продължава да звучи напук и цял живот трябва да й се противопоставям. Когато си помисля, че съм я заглушила и се разсея, хайде пак! Дори не забелязвам понякога, че съм се самозабравила. Не, не съм надута фукла в живота, всичко това е на дълбоко вътрешно ниво, което ми е трудно да следя съзнателно. Не е лесно да си Лъв! Ако не се смиря сама, смиряват ме отвън, което хич не е приятно. Отнесох се... В тази ситуация моята приятелка прояви голяма смелост и ме защити. В противовес на оплюването разказвала добри неща за мене. Успя да обърне мнението на много хора, докато накрая отново се почувствах приета и уважавана от другите, а не отхвърлена и презирана. Обичам я от сърце до днес и сигурно за цял живот, макар в момента да имаме много различия, и не можем да проведем един разговор без да спорим. Няма да забравя колко щедра е била към мене. Бог да я благослови! От случилото се си направих извода, че ако бях преодоляла гордостта си, ако бях споделила проблема си, всичко това нямаше да се случи, може би дори същите, които ме нападаха, щяха да поискат да ми помогнат. Реших да се науча повече да споделям, да съм по-открита с хората, за да се разбираме по-добре. Защото само понякога мълчанието е злато. Пълноценното общуване с хората не става с мълчание, нужно е говорене. Постепенно се промених в тази посока и повече спечелих, отколкото загубих. Както вече няколко пъти съм казвала, обичам примерите от живота. Ще се радвам да прочета нещо истинско, не само общи разсъждения, макар че и те може да са много ценни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 А според мен примерите от живота са ценни, но само донякъде. Въображението също е ценно, но също само донякъде. Въобще цялата ни човешка опитност от Училището на Живота е ограничена в рамките на текущото ни разбирането на самия живот. Това не е критика или оплакване от ситуацията в която се намираме, това е моя поглед върху природата на човешката форма и съответните й ограничения, които са присъщи на всяка форма въобще. При промяната на формата се променя и гледната точка на съществото ползващо се от нея - човек или което и да е друго. Междувременно потока на Живота формира нови форми, променя съществуващите и унищожава някои от тях. Така често се оказва че това което вчера сме виждали в добра светлина, днес можем да видим в лоша и да сме напълно прави за себе си (т.е. за текущото си разбиране на Живота). Така и доброто и лошото стават обясними и логични, макар и обяснението понякога да изисква непосилна дълбочина за текущата ни способност да надмогнем формата и да разберем принципите, които я управляват. Тогава идва страданието и ни учи да виждаме в дълбочина, което учение може да отнеме доста време, пример с Адам и Ева. Например моето (текущо) виждане за твоя пример е, че ти напразно се обвиняваш за каквото и да е в този случай. Тийнеджерството е време на силни, но повърхностни и краткотрайни емоции, нужни за разстежа на емоционалното тяло. Те си имат обаче своята цена поради все още лесната чувствителност и ранимост на това тяло. Поради базисната роля на това тяло получените рани които остават незараснали, влият върху менталното тяло (неспособност за концентрация, мигрена и прочие). През този период естествено мъдростта идва рядко и трудно може да се анализира кой ни е приятел, кой ни е само познат, кой е просто пътник в същия автобус (гимназиален клас) така че често се изненадваме когато истината ни посети. Астрологията също е с ограничена годност, Латина, макар че астролозите рядко да споменават това. Това е нормално за сегашната епоха на маркетинг. Има една китайска поговорка (отпреди 2000г.): "Древните изучаваха духовното за да се самоусъвършенстват, сега изучават духовното за да смаят околните." Христос знаеше че един от приятелите му ще Го предаде, другите ще се разбягат като пилци, Петър макар и силен-вилен, три пъти ще се отрече от Него и накрая на разпятието ще бъде само най-малкият, Йоан (на 18г.). Но знаеше също че 11-те после ще продължат по Пътя, и Истината, и Живота. А Пилат, който запита: "Що е истина?" остана без отговор, защото преди истината трябва да дойдат любовта и мъдростта. Смятам че повечето от нас все още задаваме въпроса на Пилат, но Христос мълчи и ни остава да търсим сами стъпките към истината. Това изложение стана много дълго, дано да съм бил по-разбираем, но "Каквото писах - писах", както казал споменатия Пилат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 А Пилат, който запита: "Що е истина?" остана без отговор, защото преди истината трябва да дойдат любовта и мъдростта. Смятам че повечето от нас все още задаваме въпроса на Пилат, но Христос мълчи и ни остава да търсим сами стъпките към истината Абсолютно съм съгласна с Деян,тъй като непрекъснато правя тази грешка - прескачам Любовта и търся само Мъдростта и Истината. Но как човек да обича всички хора? Малките деца,близките,приятелите,природата,животни те-да, но има хора ( не ми се пише за тях ), които не бих могла да обикна. Тогава накъде с Истината? Успокоява ме мисълта,че и Христос май не е изпитвал голяма любов към фарисиете например...Но Той все пак не е бил напълно човек?..Незнам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 Според мен борбата съвсем не означава липса на любов към опонента. Нито наказанието е липса на любов, например на майките се налага да наказват децата си и да се борят с лошите им навици. Фарисеите са приели лъжата и манипулирането на тълпата като най-удобни за тяхното управление. Правейки това те всъщност стават слуги на тъмните сили независимо дали го съзнават или не. Крайният егоизъм е добре илюстриран например в раковите клетки, които се отделят от своята нормална функция и заразяват околните клетки. Лекарят не мрази раковите клетки, той се бори с тях, защото по-нататъшното им разпространение означава смърт за организма, което е и целта на тъмните сили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 Съгласна съм,но лекарят,който оперира организма е извън него и може да го погледне отстрани. Когато едно куче ме лае ,аз не го мразя ,просто защото не съм куче,а човек. Не мога да кажа,че мразя някои хора, но не мога и да ги обичам.Тъмните сили са си тъмни сили и си гледат работата,но проблемът със свободната воля си е наш и от нас зависи дали ще ги пуснем или не. Но май излязах от тази тема-за приятелите.С тях нямам проблеми. Проблемът ми е в думите на Христос-да обичаме враговете си-много е трудно,особено когато става дума не за конкретни врагове. Ето пример,за да съм ясна-как да обичам наркодилъра от съседния вход (той дори не ме познава,но всички от блока го знаем много добре,включително и полициаите,които периодически го хващат,но след това го пускат...).Вече има две момчета от блока,които починаха от свръхдоза и самоубийство,при неизяснени обстоятелсва. Та това е само един малък пример. Ако съм ангел бих могла да погледна отстрани и да обикна такъв чавек,но аз също съм човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 Честито Рождество, Приятели Струва ми се, че ние обичаме приятелите си, защото това са хората, с които сме свободни, спокойни да бъдем себе си каквито сме. Не се чувстваме задължени, нито благодарни. Не прилагаме към тях критерии за оценка (добро - лошо, правилно - неправилно), приемаме ги каквито са и ни е ПРИЯТно тяхното присъствие и съществуване в живота ни независимо от разстоянията и времето, които може да ни разделят. Може би техните Божествени Аз са синонимни или съвместими или допълващи се с нашето.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 В Paltalk има една стая на индийци, която се казва "No love, just friends" "Не любов, само приятели" Нека всички да бъдем приятели. Има и една приказка, че за любов не се говори, а се прави. В момента, в който почнеш да мислиш за любов, значи че тя ти е в главата, значи ти си на земята. А когато първо почувстваш - приятелче мое, тогава си Човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 Предвид отвъдиндивидуалистичните ни стремежи би трябвало плътско-душевните различия да се осъзнават като ограничени и да се признава любовта ни към Духа, която като Айнщайновото пръснато ядро показва сродството си със всеки друг Дух. Така неприятели ни е почти неприятел, а приятеля - повече! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 Приятели, приятелство....много хубава и полезна за човека тема! Преди МНОГО години имах МНОГО приятели - поне така мислех тогава! Минаха тези МНОГО години, останаха ми само няколко - на пръстите на едната си ръка ги броях! Мислех си, лошо ми се пише. Толкова малко останаха......ами сега? Живота обаче си е едно училище)))). Щеш не щеш, мислиш и се учиш! Трябваше много усилия да вложа докато схвана, че между приятели и познати(дори добри), има голяма разлика! Познати много, приятели малко - това искам да кажа. Оказа се (сигурно някъде съм го прочел), че в живота си човек ако срещне няколко човека, които може да нарече приятели, не напразно е живял! Сигурно е малко пресилено, но го възприех, защото и моя живот го доказваше! И сега.....относно пътеката! Не може да е вярно това, че колкото по високо духовно се издига човек, толкова по - тясна става пътеката и затова приятелите стават все по-малко. Истината сигурно е в това, че приятелите по принцип са по- малко от познатите)) Как мислите? Дали пък не съм прав? А що се отнася до предателствата на приятелите.......мисля, че заключението само се набива на очи))))) Приятеля не е предател! Предател е този, който само сме го нарекли "приятел"!. Дори Христос е имал само един приятел - както казва Диан Георгиев! Само един е бил на разпятието! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Добавено Декември 27, 2005 Доклад Share Добавено Декември 27, 2005 Дори Христос е имал само един приятел - както казва Диан Георгиев! Само един е бил на разпятието ... Браво Изгрев!! Добро око за наблюдение имаш. щом си прозрял, че ИДЕАЛНИЯТ Богочовек е имал само един истински приятел от тези които са го познавали лично. А ние простосмъртните негови следовници, какво да кажем с нашите НЕидеални мисли и постъпки!? Ако намерим и един истиндки приятел ..вече е МНОГО ДОБРЕ... - това вече е Щастие дар от Бога ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 27, 2005 Доклад Share Добавено Декември 27, 2005 Прощавайте, нямам възможност да прочета всички мнения след моето и да им отговоря. "Добрият приятел е най-качествен предател" Явно от предългия ми постинг изводът е убягнал, затова ще го кажа накратко. Тук предател не е в Юдовия смисъл. Има се предвид да говориш добри неща за приятеля си и да му помогнеш най-добре по този начин, дори и със саможертва в някаква степен. Най-малкото е нужно време за това, а понякога сила и смелост. Не е лесно да застанеш срещу множеството, за да защитиш някого. Предател - в смисъл на предаващ информация в случая, малко шеговито. Приятелката ми беше разказвала неща, които бях споделила само с нея и които не бих споделила на всеослушание, понеже би прозвучало като самохвалство. Не ме попита може ли, а просто го направи зад гърба ми, така ми помогна, тайно от мене. Надявам се да сте разбрали истината в шегата. Наскоро получих поредното доказателство, че имаме един истински приятел и той е Бог. Бог праща хората приятели, а те дори може да са съвършено непознати. Колко пъти непознати колеги са ме спасявали в университета, когато съм имала нужда от помощ! Случвало се е дори те да ми я предлагат, понеже аз нещо съм се отчаяла и не съм смеела да помоля. Бог просто влага в сърцето им желание да помогнат и те го правят. Такива опитности имам наистина много, от години. Когато Бог е с вас, не се тревожете колко и какви приятели имате. Той ще ви намери приятели, когато имате нужда от тях. Какво ще кажете за най-последния случай? Трябваха ми свидетели в съда. Към 16.30 предния ден се обадих на адвокатката си, че просто нямам свидетели и няма смисъл да търся. Тя ме убеди да не се отказвам. След четвърт час вече имах двама, които далеч не са ми приятели от години, но се отзоваха и ми помогнаха. Да отидеш в съда заради някого, комуто с нищо не си задължен и спокойно можеш да му откажеш не е малка работа. Как мислите, каква е ролята на най-добрия ми Приятел Бог в случая? Сега прочетох постинга на Диан. Благодаря ти от сърце, Диане! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Декември 28, 2005 Доклад Share Добавено Декември 28, 2005 Дори Христос е имал само един приятел - както казва Диан Георгиев! Само един е бил на разпятието! Мисля че не сме се разбрали, а може би и обяснението ми пак е било неясно. Колко приятели е имал Христос едва ли е моя работа. Това което исках да кажа е че както всичко друго и приятелството е част от Пътя, а не е само по себе си на пиедестал. Всеки има силни и слаби страни, както и време на слабост и възход, но познавайки себе си, приятелите си, добрите и случайните си познати, единствено важно е да напредваме по начертания Път. Ако Христос например бе останал само с Йоан, колко щеше да е напредъка на християнството? Апостолите се поучиха от грешките си и всеки работи за него, после и Павел който зае мястото на предателя и заедно с Петър загина в Рим. Познанието на себе си, околните и ограниченията в които се намираме е нужно за да извървим Пътя си. То понякога изглежда прекалено практично и непривлекално за славяните поради емоционалната им натура, която ги кара "силно да любят и мразят". Емоционалноста е ценна, но трябва да бъде разбрана и възпитана, погледната отстрани, например чрез живот в чужбина както в моя случай или по друг начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Akashia Добавено Декември 28, 2005 Доклад Share Добавено Декември 28, 2005 Не разбирам защо се появяват правила в приятелството. Отношението между Исус и учениците му аз не бих нарекла точно приятелство. Приятелството е Споделеност. На Радостта ,Болката.Споделеност. Всичко,което е правил Исус е да се подарява. Не забравяйте и думите му : "Който не намрази баща си,приятелите си,родата си, не може да влезе в царството божие" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Декември 28, 2005 Доклад Share Добавено Декември 28, 2005 Когато взаимоотношенията са забавление, не може да се говори за приятел и враг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Декември 28, 2005 Доклад Share Добавено Декември 28, 2005 Здравей Латина, Наскоро получих поредното доказателство, че имаме един истински приятел и той е Бог. Бог праща хората приятели, а те дори може да са съвършено непознати. Колко пъти непознати колеги са ме спасявали в университета, когато съм имала нужда от помощ! Случвало се е дори те да ми я предлагат, понеже аз нещо съм се отчаяла и не съм смеела да помоля. Бог просто влага в сърцето им желание да помогнат и те го правят. Такива опитности имам наистина много, от години. Когато Бог е с вас, не се тревожете колко и какви приятели имате. Той ще ви намери приятели, когато имате нужда от тях. Колко си права!!! Когато имаме най- голяма нужда от приятел, който може да ни разбере, да ни помогне,той просто се появява. Много от моите опитности в последните години са ми го доказали многократно. Дори в някои моменти съм си мислила, че Бог ни изпраща и страданията и неуспехите , само и само да ни срещне с най- истинския ни приятел, който може да ни помогне да се справим със своите негативни чувства и мисли, със своите недостатъци, да ни покаже слабите и силните ни страни, да ни научи да се приемаме такива, каквито сме, да се радваме на живота, да се радваме на малките неща, да чувстваме и изразяваме Любовта си. И на мен ,Латина, се случи нещо подобно. Чувствах се много зле. Споделих го с човек, за когото си мислех, че ме осъжда за някои мои действия и чувства. Реагирах остро на всяка негова дума и действие. Накрая се оказа, че той просто е искал да ми помогне да се осъзная, да видя живота откъм хубата му страна. И той наистина успя, за което съм му много благодарна. Чудесно е да имаш 100 % доверие на някого! Благодаря на Бога за този ми приятел. Весело посрещане на Новата година. Желая ти сбъдване на всичките ти мечти и Любовта да ти е постоянен спътник в живота. Бъди здрава! Таня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 28, 2005 Доклад Share Добавено Декември 28, 2005 Благодаря, Таня! Желая и на тебе всичко най-добро! Бог да е с тебе! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Февруари 16, 2006 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2006 Една историйка с въпросче: Имало две сестри, които си отглеждали орел. Хранели го, поели го и се грижели по всеки начин. Много го обичали! Много го обичали, но им се приискало да имат неговото приятелство неподелено. Решили да отидат двете при орела и да видят към коя той ще демонстрира по-голяма привързаност. Когато застанали пред любимеца си, той дал клончето от човката си на едната сестра, а в замяна поискал лавровия венец, който другата сестра държала. Тя му го дала, но не успели да разберат отговора на въпроса си. Всяка е мислила, че орелът е засвидетелствал именно към нея повече обич... Вие какво мислите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Февруари 16, 2006 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2006 Аз мисля, че трябва да попитаме: коя от двете е засвидетелствала повече обич - която е взела или която е дала ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Февруари 16, 2006 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2006 Според мен орелът еднакво е обичал и двете сестри, но те не са го обичали еднакво силно. На тази, която по- малко го е обичала, той дал клончето, а от тази, която повече го е обичала, взел венчето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Февруари 16, 2006 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2006 Да, Таня, затова така "извъртях" въпроса Не става дума за неговата обич към тях, а за тяхната към него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.