Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest pencil

Деца индиго, кристални деца

Recommended Posts

От цялата Словесна култура, едно е сигурно, че нещо нередно има. Когато ти е повдигнато, не се замисляш за нищо и "времето" минава незабелязано, каквато е и Истината. Фантазията прави времето. А проблемите правят фантазията. Хау! :harhar:

"Вие мислите че имате големи постижения - може и да имате, но днес имате ли едно добро чувство, една добра мисъл, едно добро дело?" "Не притеснявай никого и намирай добрите страни във всеки, за да благуваш" По Бейнса Дуно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох почти цялата книга и установих, че имам точно такъв звер в къщи.От както се е родил се интересувам как може да се въздейства на такова същество, което явно те е надрасло в много отношения.А то е от най-проклетия вид, описан в книгата.Не се излиза на глава, няма начин - това си мислех, докато прочетох тази тема тук.Но явно има хора -психолози, учени, които се занимават точно с това. Търся конкретни съвети. Интересува ме как да реагирам в конкретни ситуации, за да израсте зверчето здраво, умно и без комплекси.И как ние, "потърпевшите" родители да съумеем да запазим психическото си здраве докато го възпитаваме? :blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D

Честито! Да ви е живо и здраво и винаги такова каквото е сега! :D

Правило номер 1: Никога не го наричайте и не мислете за него като за проклето зверче - дори и на шега, дори и с любов! Вие го превъзхождате по опит, но то (правилно сте забелязали) ви превъзхожда в други отношения. Приемете го като ПРИЯТЕЛ и свой "учител". Когато усети, че не се опитвате да "излезете на глава" с него, а го уважавате , то също ще започне да ви уважава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

От както се е родил се интересувам как може да се въздейства на такова същество, което явно те е надрасло в много отношения

Търся конкретни съвети. Интересува ме как да реагирам в конкретни ситуации, за да израсте зверчето здраво, умно и без комплекси.И как ние, "потърпевшите" родители да съумеем да запазим психическото си здраве докато го възпитаваме?

С много Любов, търпение, всеотдайност, загриженост, разбиране, толерантност, Мъдрост.

Проявиш ли тези качества,Алиса, това умно дете ще ти бъде един много добър учител, а ти на него - възпитател. Говори с него като с равен, участвай в игрите и заниманията му,дай му възможност да се почувства отговорно. Пейте и танцувайте заедно. Мисля, че това ще помогне. :D

П.П. Много важно!

Излизайте по- често сред природата, за да стои по- малко пред телевизора. Телевизорите са като нож с две остриета. Дават много информация, но действат негативно върху нервната система.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, така е. Но това са общи приказки. СИТУАЦИЯ

Детето си гризе ноктите. Подсещаш го"Не си лапай ръцете" или нещо подобно. Отговор:"Ще правя каквото си искам. Животът си е мой"

Как да го убедиш, че се тревожиш за здравето му и още по-трудно как да му обясниш, че здравето е важно? С кои думи да го накараш да се замисли без да го плшиш с доктории, болести и инжекции, от които той и без това не се бои!!!

Давам примерна ситуация, а такива подобни мога да давам стотици.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D:D Амии каквото повикало, такова се обадило! Право е детето!

Решение на казуса: Отивам и си измивам ръцете, после заставам до него и внимателно го наблюдавам, слагам пръстите си по същия начин и се опитвам да ги гриза по същия начин, като искрено преживявам (не се преструвам) любопитство - какво ли толкова вкусно има в ноктите???? Няма начин да не забележи реакцията ви. Ако той не ви попита, след малко вие го попитайте - от 10 минути се опитвам да разбера какво вкусно има в ноктите и не мога. Ще ми помогнеш ли? Мен даже малко ме боли като ги опъвам така, а теб не те ли боли.... т.е. прилагате принципа на съпреживяването, за да осъзнаете вие и детето коя е дълбоката причина за гризането и да се опитате заедно да я преодолеете. :)

Апропо, опитайте да си гризнете ноктите за секунда - две. Какво усетихте? Неувереност, напрежение, колебание, беззащитност.... На какво биха могли да се дължат те? Много е дълго, но обикновено това могат да са

- завишени претенции към себе си, които са огледало на родителските претенции и очаквания към себе си и детето

- прекалена отстъпчивост или нервност на родителите, което не дава на детето усещането за здрави стени, които го пазят от големия свят навън....

.........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е изпълнено. :harhar: Мъжа ми си изми ръцете и много сериозно започна да си гризе ноктите.Малкият се позачуди , но продължи да гризе своите. На въпроса дали са вкусни той отговори. "Да, вкусни са" . "Не разбирам, моите не са вкусни" - Каза мъжът ми."Твоите не са, но моите са вкусни. В моите има мъничко захар" - беше отговорът. "А не те ли боли?" -попитахме ние."Понякога "-оговори той. По време на този разговор той не спря да си лапа пръстите, дори започна да го прави още по-настървено, защото видя, че му обръщаме внимание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Браво! Крачка напред! Макар и да не споменаваш какво е изпитал бащата, когато е бил в ролята на детето, половината от проблема е избистрен - зависимост от вниманието на родителите, респ. на хората, които общуват с детето. Често срещан проблем, който се предолява (не винаги успешно) или се изостря, когато то попадне в детската градина и в училище.

Трудно е накратко да се обяснят причините за тази зависимост, но най-общо детето от опита си в семейството е стигнало до извода, че вниманието към него е израз на любов и оценка. Това е вярно 50%. Другите 50% са разумната свобода, доверие и самостоятелност. Истината е в баланса. ...

Сега таткото, който определено е разочарован от гризането на ноктите, просто пренебрежително споменава, че не вижда нищо интересно и умно в това и затова не иска да си ги гризе с него. Започвате да "наливате" оттегляне на внимание в момента, в който си гризе ноктите. Казвате, че това си е негов живот и да си ги гризе, но на вас не ви е приятно и затова предпочитате да идете в другата стая или да не го гледате... това пък си е ваше право. И се въоръжавате с търпение - поне 2 седмици ще ви "изпитва". :D

В същото време с думи и действия започвате да внушавате, че истинската любов към големите деца (а не бебетата) вече не е непрекъснатото внимание и грижи, свободата, доверието и самостоятелността.

Успех! :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Време е да направим едно неподозирано обединение на теми: "Христос, Христовият Дух"+"Повдигнете жената и тя ще спаси света"+"Децата на новта раса"!

Споменато бе, че Новите деца са децата на Новите родители. Революционна идея за някои, за други - натурална! Да, както ние сме деца на Вехтия Адам, така чакаме децата на Новия Адам! Христос! Христос е процес и принцип! Доста сме теоретизирали по повода и истини са казвани, но нещо може и да е пропуснато! Да, принцип е! Да, присъщ на човека! Да, свързващ го с Отца! Да, непроявен обаче! Защо??? Ами, Принцип бе, ама не ни ли казват Писанията на няколко места, че е Младоженец - Мъжки принцип. И ще се Новородим от Вода и Дух, а на Духа семето у всеки е, но Водата липсва! Липсва ни Майката на Новораждането, понеже Христос не се крие! И тъй: " Повдигнете жената и тя ще спаси света ", жената у себе си! Няма да преразказваме притчата за сеяча, но познаваме и Женския принцип! Него чрез Христа ще развием, за да активираме Христос в нас! Трябва да създадем почвата у нас, тъй изправяме пътеките на Господа! Христовият Дух спи от хилядолетия у всяка душа, понеже ги няма условията за неговото развитие, и поради това света ще спаси жената, жената у нас, която ще е достойна за младоженеца! Ние трябва да създадем утробата на нашата Божествена искра! И естесвеното продължение е Новораждането на Детето на Новата раса!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

natural,

много интересен сайт си подал http://prosvetlenie.start.bg/?article=3958. Цитирам:

Drunvalo:Human DNA all over the world always has 20 of these codons turned on and the rest of them are turned off, except for 3 which are the stop

and start codes, much like a computer. Science always assumed that

the ones that were turned off were old programs from our past. I've

always seen them like application programs in a computer. Anyway...

this boy had 24 codons turned on - 4 more than any other human being.

Then they tested this kid to see how strong his immune system was.

Малко уточнение ... не е вярна тази информация братче. Всяко изречение от цитата съдържа грешки.

Първо, "включените" кодони са всички до един, без изключение.

Второ, не 3, а 4 са тези, които отговарят за старт или стоп на четенето на генетична информация, останалите 60 кодират различни аминокиселини. От тези 4 един е старт кодона: АУГ (той паралелно с това кодира и аминокиселината Метионин), а три са стоп кодоните: УАГ, УАА, УГА.

Но тъй като има само 20 основни аминокиселини, повечето от аминокиселините имат по няколко кодона, т.е. знаението на някои от кодоните се препокрива. Това се дължи на факта, че в еволюцията на живата материя живота се е базирал на РНК и предимно от нея са изградени първите биосистеми, белтъците не са имали толкова решителна роля, колкото днес, първично е имало двоичен код и само първите 2 нуклеотида са играели роля, в последствие се е усложнил кода със засилването на ролята на бълтъците в процеса на копиране на генетичната информация.

Ако от УКЛА (не се цитират имена ...?!?! странно защо) (Калифорнийския Университет) бяха открили някакви феномени от какъвто и да е характер, те щяха да са рапортувани в списания като "Природа" www.nature.com, "Клетка" www.cell.com и други подобни, което не е направено нито през 1984, нито пък до днес. Съветвам всички да залагат повече на асоциативността на мисленето и да имат търпение да обмислят всички факти. Ето темата за възпитание на децата е много добре обхваната от Донка. Има и други интересни неща, които си струва да обмисляме и обсъждаме, а кодоните и ДНК ги забрави, няма три или повече спирална ДНК и никога няма да има. Няма и скрити кодони, поне в това отношение нещата са 100% ясни. Повярвай ми, виждал съм я с очите си. :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако от УКЛА (не се цитират имена ...?!?! странно защо) (Калифорнийския Университет) бяха открили някакви феномени от какъвто и да е характер, те щяха да са рапортувани в списания като "Природа" www.nature.com, "Клетка" www.cell.com и други подобни, което не е направено нито през 1984, нито пък до днес.

Ето темата за възпитание на децата е много добре обхваната от Донка. Има и други интересни неща, които си струва да обмисляме и обсъждаме, а кодоните и ДНК ги забрави, няма три или повече спирална ДНК и никога няма да има. Няма и скрити кодони, поне в това отношение нещата са 100% ясни. Повярвай ми, виждал съм я с очите си.

В интервюта за списанията Famili life и Wild dusk review Джоузев Хилтън Пиърс, автор на книгите: Пукнатини в космичното яйце, Магическото дете, Магическото дете съзрява, Връзки на силата , Краят на еволюцията казва:

-Аз и Джери Мандел бяхме в края на седмицата в Нова Зеландия на конференция., провеждана от д-р Кейт Бъзел върху ефектите от телевизията и компютрите. Вече има невероятно много неврофизиологични изследвания, които показват, че телевизията предизвиква сериозни пробиви в генетичното кодиране. Брус Липтон, клетъчен биолог, един брилянтен човек, показва как емоционалното състояние на тези деца променя коренно структурата на ДНК.

На въпроса :Тъй като сте казвал, че телевизията е враг номер едно на въображението,какво е всъщност влиянието й върху децата?

Отговор:Телевизията , в буквален смисъл предотвратява нервното развитие и растежа на мозъка у децата. Когато малкото дете гледа много телевизия, това подтиска способността му да създава вътрешни образи за неща или събития, които не са предоставени на сензорната му система от заобикалящата среда, а това е същността на онова, което наричаме "въображение" Изследователите в началото мислеха, че проблемът е в програмите, но се оказа, че самата теливизионна технология е увреждаща. С други думи, гледането на телевизия е пагубно за човешката физиология.

На въпроса:Тъй като вече има толкова много компютри, как да научим младежите да боравят с тях и едновременно да се пазят от тях?

Отговор: Всичко е въпрос на възраст. Най- напред трябва да научим детето да мисли и след това да го насочим към компютъра. Ако насочите детето към компютъра, преди да се е стабилизирал процесът на мислене, той изобщо няма да се развие.

Въпрос: Вие твърдите, че творческите личности никога не могат да бъдат насилници?

Отговор: Ами това е твърдение на група шведски лекари. Техните проучвания показват, че деца, които имат огромен капацитет да създават образи и картини във вътрешния си свят, никога не са насилници. Освен това, когато се сблъскат с насилие, те са в състояние да измислят и предложат алтернативни решения.

Въпрос: Съвременните неврофизиолози направиха някои смайващи разкрития за човешкото сърце. Можете ли да ни кажете нещо повече?

Отговор: Идеята, че можем да мислим със сърцето си вече не е само метафора, но съвсем реален феномен. Това личи от комбинираните резултати на някои изследвания, които доказват, че сърцето представлява голям център на разумност у човека. Моликулярните биолози откриха, че сърцето е важна жлеза с вътрешна секреция в организма Като откликва на нашите преживявания с външния свят, то произвежда хормона "сърдечен предсърден фактор"който основно повлиява работата на лимбичните структури на мозъка, наречени "емоционалният мозък".Това включва хипокапалната област, отговорна за паметта и обучението, а също и центровете, контролиращи цялата ендокринна система. А неврокардиолозите установяват, чеу всъщност 60-65% от клетките на сърцето са нервни клетки, единтични с нервните клетки на мозъка, работещи по същия начин като мозъчните нервни клетки, със същия вид връзки и със същите невротрансмитери.

С други думи, буквално, сърцето притежава "мозък", свързан с всеки голям орган на тялото, с цялата мускулна система, което позволява на човек по един уникален начин да изразява емоциите си. Приблизително половината от нервните клетки на сърцето осъществяват предаването на информацията, която постъпва до тях от цялото тяло, а по този начин поддържа хармоничната работа на тялото като едно цяло. А другата половина изграждат много дълги, неопосредствувани невронни връзки с "емоционалния мозък" в главата и провеждат 24 часов диалог между сърцето и мозъка, което ние дори не осъзнаваме....

Следователно, всичко в живота ни зависи от нашия емоционален отговор на различните събития.

"Умът всякога се стреми надолу, сърцето винаги се стреми нагоре. Следователно, не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние- сърцето е по- силно. И силни натури не са тези, които имат силен ум, а онези, които имат силно сърце" Учителя, из "Стремежите на ума и сърцето"- ООК,1923 г.

Въпрос: Как това ново знание може да се приложи по отношение на децата и тяхното развитие?

Отговор: Емоционалното развитие на децата, това как чувстват себе си и света около тях, има огромна влияние върху растежа и развитието им. Това е основата, върху която се градят цялото им учене, памет, здраве, благополучие.

Ако емоционалната структура у детето не е силна и позитивна, никакъв вид развитие не би се осъществил цялостно. Развитието в една или друга област би било само една компенсация на другите липси.Така, че първото и най- важно нещо, ако искате да имате умно, успяващо и здраво дете, е то да има позитивни емоционални преживявания. Зад това твърдение стоят резултатите, получени в места като Харвардския Университет, Медицинския Университет на Аризона и др., от учени като Шварц и Русик, Heartmath в Калифорния. Всичко започва с това, детето да ес чувства безусловно прието, обичано и желано. Това е ключът на всичко. Може да има всичко останало - висок жизнен стандарт, най- скъпите училища, най- добрите учители в света, но ако на децата липсва това първо условие да усещат, че са безусловно обичани поне от един човек, ако не се чувстват сигурни и в безопастност в учебната среда, нищо много добро не може да се очаква.

Въпрос: Смятате ли, че след зачатието нашата генетична структура търпи промени?

Отговор:Абсолютно.Например, на около 11 годишна мозъкът претърпява фина пренастройка и решава в коя посока ще се развива. Започват да се разпадат излишните нервни връзки или предимно в древния рептилен мозък, или в новите интелектуални области. Къде ще останат повече връзки, зависи от жизнената ситуация на детето до това време. Въпросът дали детето се е чувствало обичано и сигурно, или е трябвало да ес защитава срещу враждебния свят оказва огромно влияние върху неговата интелигентност. И отново всичко опира до сърцето.

Въпрос: Нека отново се върнем към интелигентността- както Вие я разбирате- като функция между тялото, мозъка и сърцето.

Отговор: Да, за мен най- вълнуващото в тази история, която съм изложил в книгата си, е ролята на сърцето. Медицинският и научен свят вече дава доказателства за нещо, което съм изследвал в последните си три книги - интелигентността на сърцето. Доста изследователи, включително и Националният институт за умствено здраве, бяха напълно игнорирали тези въпроси....

Преди един век Рудолф Щайнер е предсказал, че най- голямото откритие на ХХ век ще бъде, че сърцето е нещо много повече от помпа и предизвикателството на новата епоха на човечеството ще бъде да оставим сърцето си да ни научи да мислим по нов начин. Това звучи съвсем окултно, но налице са преките биологични данни. това потвърждават цяла поредица от изследвания. Например тридесет годишни проучвания на Карл Прибрам ни изправят пред най- голямата загадка, която изобщо сме срещали.

Приятели, информацията в ... този пост е от списание "Житно зърно", 3-4, 2002

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ТАНЯ,

Това което пишеш е весело. Първо отново не виждам никакви доказателства за промените в ДНК и изобщо е много общо да се говори това.

Второ изобщо не виждам да коментираш цялата същност на предишния ми постинг, а избираш само един фрагмент. Ти си знаеш защо.

Някои неща са малко по-сложни от колкото може да ни се иска. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което пишеш е весело. Първо отново не виждам никакви доказателства за промените в ДНК и изобщо е много общо да се говори това.

Мина ми бърза мисъл относно написано - това, че не виждаш доказателства, не значи че ги няма, че няма промени...

Бързо предложение правя - за да има промени - свържи се с родители на индигови деца наскоро родени :D може и да има резултат :v: познавам достатъчно семейства :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”

Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.

Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.

Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.

Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.

Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.

Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.

Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.

Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.

Боби – 7 години (О-о-о-о)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.

Ника – 6 години

(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.

Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.

Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.

Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.

Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.

Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.

Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.

Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.

Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.

Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.

Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.

Джесика – 8 години

И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”

(Подобното лекува подобно – колко хомеопатично.)

в. „Хомеопатия”.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълбочина и радост струи от детската мъдрост... Къде отива само няколко години по- късно? Когато лакомият "аз " на тези мъдри деца започва неистово да си пробива път през фирна на себелюбието на възрастните? Когато пробуждащото се самосъзнание започва да се пържи в олиото на хормоните? И няма нито едно разумно обяснение за нито едно действие и... и...

Нищо ново под слънцето, обаче. И преди стотици, и преди хиляди години е било така. Формите са били по- различни. Не виждам как в бленуваното ново хиладолетие ще отидат някакви разновидности на растения, които топлото водолейско слънце ще превърне в нови същества от само себе си. Можем да си мислим така, само ако сме много, ама много далеч от представата за това какво всъщност би трябвало да се случи в това ново хилядолетие. Нека не се заблуждаваме. Че нахлуват мощно нови въздействия- сигурно е така. Но промяната няма да дойде по такъв вегетативен начин. Всеки един от нас има много работа, за да се случи това, и една от първите задачи е да помогнем на нашите деца да започнат да контактуват адекватно със света, със себе си и с другите в условията на тези нови въздействия.

Мисля си,че наличието на някои изумителни деца не е признак за настъпването на новата раса. А всичко на всичко за зов за потегляне към нея. Защото възхваляващите изумителните индигови деца не броят децата от една друга вълна- тези с най- различните видове повреди- като се почне от неврозите, автоимунните проблеми, астми, диабети и т.н. и се мине през СОТ, аутизъм и още много други. Тази вълна е с не по- малък връх от вълната "индигови" деца. Нека гледаме към всички страни на едно явление, не само към тези, които ни харесват...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Когато детето ни беше между 2,5-3годишна възраст, няколко пъти когато съм си лягал с него следобед да си почина след работа ми се е случвало да чуя много интересни и странни неща. Едно от тях беше "Бог не е Светлинвата- Светлината е само Неговото дихание", при положение че за Бог никой не му беше и споменавал, нито пък на такава възраст би могъл да състави такова изречение, че и за светлина да говори..а пък за думата "дихание" думи нямам...Прозвуча с като мисъл на зрял и мъдър човек. Сега е почти на 10г. и такива моменти отдавна няма, но пък има много други, които не аз, но най-вече хората които се запознават с него за първи път забелязват.

Децата на новата раса се раждат още от края на 60-те и началото на 70-те години, но тогава честотата им е била много малка, докато сега по мое лично мнение е около 7-10% от всички раждащи се деца, и продължава да се покачва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А за мен въпросът не стои тук ли са или не и кои са. Те са Синове Човешки, но носят в себе си и Божествената искра.

Това, в което съм вложила живота си е как да ги посрещаме и да помагаме да се адаптират към нашия свят без да погубим "кристалчетата", които са ни донесли. Как ние да се адаптираме към новото (добре забравено старо), което идва с тях и да го вплетем в света си, за да се променя той хармонично, не разрушително - еволюционно, не революционно.

Възможно е - само иска се от нас възрастните да сме с тях и като тях (вместо да се опитваме тях да направим като себе си); да ги чуваме и да се учим и да ги следваме (не да ги поучаваме с нашите зависимости стари и да им определяме пътищата).

И не е толкова страшно и трудно - само да се посмеем на гордо вдигнатите си "знаещи" носове, на "правилните си ограничения и етикети" и да погледнем в очите им, в душите им.....на всяко от тях.

Новите деца са до вас - опитайте! Не се тревожете от енергията и странното усещане, че не сте в света си - вие сте с тях - в Новия свят.

Кристиян

Децата на новата раса се раждат още от края на 60-те и началото на 70-те години, но тогава честотата им е била много малка, докато сега по мое лично мнение е около 7-10% от всички раждащи се деца, и продължава да се покачва.

:thumbsup: :thumbsup: Може би при мен попадат по някаква причина повече - около 40 % в момента и с всяка година се покачват постепенно. От 2 години насам забелязвам съществена промяна - станаха по-сигурни в себе си и започнаха по-лесно да приемат старото. Не се бунтуват разрушително - разбират и избират пътя си като умно заобикалят вместо да блъскат и да се разочароват. Често чувам :"Това си е такова, госпожо, и такова ще си остане докато си умре само ...после вече няма да е такова". :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В съседния блок живее едно момиченце-индиго :) Огнено детенце, родено на 07.12.1997г. Онзи ден е пяла, танцувала и разказвала с часове на майка ми за неща, които ни накараха и двете да останем "с отворена уста"....Тя чете самичка с часове в библиотеката, знае вече много легенди, приказки и сама си е забелязала вече каква силна памет има. Разказвала й как наблюдавала(!) хората, възрастните и особено родителите си и й направило впечатление колко лицемерно се били държали - по един начин вкъщи и пред останалите и не били искрени ( цитирах) Също така...че знаела че има страхове, но вече ги осъзнавала и преодолявала (!), също, че се притеснява да реши - лекар ли да стане или учител, за да помага. Та...тя е едва в трети клас...А, пропуснах да спомена и че живо се интересва от астрология и чете..

Редактирано от jul

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мъдрите деца... дори и половината от тях да останат незасегнати от дивата цивилизация, пак ще могат да подобрят съзнанието. Много стари енергии има, старо мислене... На децата им трябват само големи идеали и вяра в себе си.... Най-вече да не се страхуват от самотата, защото тя е неизбежна. Различното плаши, невежеството се опитва да мачка....

Точно тези различни деца, заредените с оптимизъм и различни знания, помагат, приемат и обичат другите различни-децата с увреждания, хората, които са още слаби и подвластни на собствените си страхове и ограничения... Защото и те са души, слезли да изкупят свои или нечии грешки, за да продължат по по-чисти пътеки....

Ние сме тези, които съдят, които лепват различно клеймо, само защото сме роби на страховете си... все още.

Трудно е да си дете-индиго, защото обикновено си надрастнал връстниците си и не те вълнуват ежедневните теми... почти във всяка среда можеш да се впишеш, но си и някак далече.....

Мисля си, че трябва да им се помогне единствено да не попадат под ударите на манипулативната машина, за която стойностно е само това, което носи пари...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само да не започнем да разделяме децата на индигови или неиндигови. Трябва да обичаме децата и да ги приемаме такива каквито са, без да ги сравняваме, или себе си с тях. Нека не възлагаме на "индиговите" деца тежест по-голяма от тази, която могат да носят и не лишаваме "обикновените" деца от полагащото им се уважение и разбиране. Всеки има какво да научи от човека до себе си и всеки може да допринесе с нещо за доброто на човечеството. Нека всеки поеме поне малка част отговорността върху себе си.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да. Никак не е добре да разделяме децата на индигови и неиндигови; още повече, че и самото понятие индигови е твърде смътно. но това което трябва да дадем на децата- трябва да го дадем. Впрочем за всички видове деца то е едно и също. Само че няма да теоретизирам на тема от какво имат нужда децата.

Точно тия дни излезе от печат (от университетското издателство) знаменитата "Велика дидактика" на Ян Амос Коменски. Той съвсем точно описва как можем да обучаваме успешно децата. На всичко, във всички времена. Всякакви деца. И вече 400 години след него никой не е успял да напише нещо по- пълно и добро на тази тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В никакъв случай не трябва да ги разделяме, но е добре да ги опознаваме, за да не се чувстваме и ние и те странно.....

Иначе, всички деца се нуждаят от обич, разбиране и подкрепа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам доста наблюдения и практика ,и съм стигнала до доста изводи по отношение на гризането на ноктите. Мога да помогна, ако още има интерес,най-добре на лични.

Също и по други конкретни "проблеми :) " с децата можем да помислим заедно.

Проблем е една наистина безсмислена дума. Може би ... "разминаване". ...и пътят сам започва да се очертава .

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×