Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest pencil

Деца индиго, кристални деца

Recommended Posts

Мисля, че е добре да има обществени организации, които да са грижат децата да знаят правата си. Да съблюдават дали държавата и в частност институциите прилагат Конвенцията за правата на детето. Лично аз се сблъсквам с огромно безхаберие и препращане, бягане от отговорност, точно от някои институции, които уж имат грижа за децата.

Ужасно е унизително и явно е направено така, че човек да се откаже...

Горките деца... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам дали е възможно организация да забърше всички дивотии, които обществото ни извършва по отношение на децата. Най- мизерните сгради у нас (средно взето) са училищата. Всички условия за израстване на нездрави и деформирани деца, можещи и знаещи колкото се може по- малко са стриктно спазени- минимални възможности за спорт, за дейности по интереси, дори и играчки свястни няма - лъскави и глупави, преди всичко. Няма адекватна грижа за деца с проблеми, и има трайна и дълбока тенденция тези деца да се превърнат в проблем на останалите деца и техните родители. За професията "родител" се счита, че човек има правоспособност по рождение. Още много може да се изброи, но няма полза. Просто наистина е много.

Една организация, която реално се грижи за правата на децата трябва да ни струпа всички накуп, и да ни дематериализира. И не бива да пропусне накрая и себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат Донка

“Възможно е - само иска се от нас възрастните да сме с тях и като тях (вместо да се опитваме тях да направим като себе си); да ги чуваме и да се учим и да ги следваме (не да ги поучаваме с нашите зависимости стари и да им определяме пътищата).

И не е толкова страшно и трудно - само да се посмеем на гордо вдигнатите си "знаещи" носове, на "правилните си ограничения и етикети" и да погледнем в очите им, в душите им.....на всяко от тях.”

Ето това е нужната почва,както спомена Таня "притчата за Сеяча от Евангелието на Лука, глава 8, от 4 до 15 стих”.

Не мисля,че хората са разделени на нова и стара раса.Необходима е плодородна почва.Независимо кога си роден,имаш ли нужните условия и Ти би бил дете на “новата раса”.Ако всеки би могъл да се освободи от старите си догми,утвърдени му с годините,би станал “дете на новата раса”Е,добре,погледни навътре в себе си и кажи,че лъжа;-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата на Новата епоха са крайно чувствителни по отношение на лъжата, честността и справедливостта. Те не се страхуват да кажат открито мнението си в училище или в къщи. Това обикновено не им носи радост, напротив, може да им причини много неприятности. Те могат да изтърсят нещо доста недипломатично пред другите. Откровеността им нерядко бива използвана срещу самите тях. Когато детето ви казва истината, никога не се възползвайте, за да го порицаете или засрамите, защото постъпката ви може да има катастрофални последици. И не му напомняйте час по час за случилото се. Ако накажете детето си точно тогава, когато то разчита на вашето разбиране, много трудно ще си възвърнете доверието му...........

Из Децата на новото хилядолетие-К. Хеенкамп

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Непрекъснато си мисля: защо хората най-сетне не разберат, че най-важното в живота е Любовта - към техните себеподобни, към животните, а не към парите и властта, нито към това, винаги да бъдеш пръв. Защо не живеят така, както биха живели, ако знаеха, че непрекъснато ще се връщат на тази Земя? И защо причиняват болка на другите, когато всички идваме от едно място? Там съществуваме като енергия и сме си близки, там няма Добро и Зло, там се уговаряме да се видим в следващия живот, за да съберем нови опитности и да се учим! Човечеството тъпче на едно място от векове, превърнало е средството в цел и е забравило накъде е искало да поеме!
Дете-индиго от същата книга

Непрекъснатото общуване с новите деца ми дава основание да твърдя, че те се уповават на Бог, на ангелите и въобще на съществуването като феномен. Щом обаче, влязат в допир със света на възрастните /в детската градина/ и ги видят как подхождат към живота, бързо се разколебават. Тъй като сканират хората и ситуациите /усещат енергийното им поле/ и са чувствителни към енергийните процеси, често установяват, че нашите думи и дела не винаги съответстват, както и че не отдаваме голямо значение на обещанията си и не ги спазваме. За децата това е равно на престъпление! Те ни лишават от доверието си и може да стане така, че да престанат да вярват на каквото и на когото и да било, дори на самите себе си........

.....Правете винаги това, което казвате. Винаги! Преди да обещаете нещо премислете сто пъти дали е разумно и изпълнимо. Не приказвайте просто така... Децата ще използват срещу вас всички несъответсвия между думите и делата ви, с които сте нарушили доверието им. Заставайте зад тях и им вярвайте....

К. Хеенкамп :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно ми е да уважавам някого поради това, че е висшестоящ, ако не мога да го уважавам като човек!
Едно дете-индиго

Обучението днес трае толкова дълго, че накрая ти втръсва. Тялото ти отдавна е пораснало и съзряло, но потребността да си част от цялото остава незадоволена. Претъпканият с факти ум напразно търси смисъла. Осъдени на посредственост, ние проспиваме настъпващото утро и не успяваме да реализираме потенциала си. Възпитанието, което се дава от обществото, е погрешно. Получаването на образование, от което някога се е очаквало да осигури основни и всестранни знания, се изпразва от съдържание и значимост и се свежда до най-обикновен навик на дистанцирания, незаинтересован модерен човек. В много отношения то е загубило същинското си предназначение - принизило се е до ширпотреба и олицетворява илюзията, че количеството може да компенсира лошото качество-вместо да проповядва, че от плодоносното семенце излиза "цяло" дърво. Консумирайки ненаситно изобилието от технологични продукти, ние изолирахме разума от тялото, нещо по-лошо - започнахме да се състезаваме кой ще постигне по-голям напредък без оглед на Духа - единствената частица у нас, която знае накъде се движим. Човечеството изживява остра криза, тъй като не е научено да познае себе си. Самопознанието е единственото ценно знание, до което можем да се домогнем. Докато не ни е ясно кои сме, не можем да активизираме същинският си потенциал, да осъзнаем себе си, като частица от Космоса и да открием смисъл в това, което учим или търсим...
Крис Грискъм-Пътят на светлината, духовността и възпитанието

Много младежи си отиват от света поради употребата на наркотици и алкохол, причинена от царящото в семейството и обществото отчуждение. Така и пропускаме да ги попитаме какви способности притежават, какво обичат и кои са всъщност! Казваме им само това, което знаем н и е. Наистина ли е възможно вече милиони години да живеем като материализирана енергия и да не смеем да го изречем? Да не говорим, че има хора, които не са чували нищо по този въпрос. Наистина ли е възможно милиони години да се подчиняваме на ясни природни закони и никой да не работи с тях?.....

К. Хеенкамп - Децата на новото хилядолетие

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

от плодоносното семенце излиза "цяло" дърво.

:feel happy:

Духа - единствената частица у нас, която знае накъде се движим.

:angel:

Самопознанието е единственото ценно знание

:feel happy:

можем да активизираме същинският си потенциал, да осъзнаем себе си, като частица от Космоса и да открием смисъл

:thumbsup2:

Наистина ли е възможно вече милиони години да живеем като материализирана енергия и да не смеем да го изречем?

Наистина ли е възможно милиони години да се подчиняваме на ясни природни закони и никой да не работи с тях?

Да. Лайбниц казва че всичко е перфектно и работи по най добрия възможен начин. Има пред вид справедливостта произтичаща от духовните закони на битието, разумни.

Проблемът е че хората и в миналото, и сега, които са потенциално високо разумна раса, и могат да разберат законите - често не строят живота си по разумен начин. Отклонението е толкова голямо, че стана причина за две унищожителни гибелни войни които изпълниха с ужас и убийства сушата, въздуха и моретата.

И сега няма гаранции че вследствие на продължаващото невежество няма да последва трета война, този път фатална за земната цивилизация.

Нека всеки с вяра и любов мисли за брата си.

Нека всяка душа да излезе от мрежите на илюзиите и познае Бога

Нека "...целия си живот на Христа Бога да отдадем" да помогнем

И носи радост за душата

и прогласява свободата

и Мир с Любов пресвята

за всички на земята

Елате да живеем във Любовта чудесна

елате да приемем таз Благодат Небесна

Песен от Учителя

Господ, учение, наше спасение!

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Освен децата Индиго, съществуват и Кристални деца.

Първото нещо,което прави впечатление у кристалните деца, са техните очи-огромни,проницателни и мъдри не за възрастта им.

Навярно сте забелязали,че това е „нова порода” човеци,интензивно населяващи планетата ни напоследък.Те са благи,очарователни и всепрощаващи.Тези нови труженици на светлината-към дадения момент от новородени до седемгодишни-не приличат на дошлите преди тях.Съвършени в много отношения,те задават посоката ,в която се движи човечеството.А тя е положителна! Както индиговите, така и кристалните деца притежават изострена чувствителност и медиумни способнисти, както и важна житейска мисия.

Кристалните деца са обгърнати от красиви, многоцветни, опалес-центни аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма.Можем да ги познаем по следното:

  • В повечето случаи са родени през 1995г. или по-късно.
  • Имат големи изразителни очи.
  • Като личности са магнетични.
  • Изключително сърдечни.
  • Проговарят късно.
  • Притежават изумителен музикален слух.
  • За да общуват, използват телепатичните си способности.
  • По характер са меки,нежни и обичливи.
  • Имат здрава връзка с природата и животните.
  • Проявяват се като лечители.
  • Интересуват се от кристали и камъни.
  • Често говорят за ангели, духовни водачи и разказват спомени от минали животи.
  • Отличават се с невероятна артистичност и креативност.
  • Предпочитат вегетарианска храна и сокове пред „нормалната” храна.
  • Могат да са умели изследователи и катерачи с поразителен усет за равновесие.

Кристалните деца внушават респескт с поведението си, те приличат на разумни възрастни в детски тела.Те просто събират информация за хората и за планетата.Освен това така ни зареждат с любов, чиято енергия е дар,от който днес отчаяно се нуждаем.

Източник книгата: ”Кристалните деца” на Дорийн Върчу

Първото и основно нещо, което привлича вниманието в кристалните деца, са техните очи – големи, проницателни, знаещи до неочаквана за тяхната възраст степен. Ако установят зрителен контакт с вас, вече няма да ви оставят. Те действат хипнотично и имате чувството, че душата ви се разкрива пред тези очи...

Това е особена нова раса, която е започнала да посещава нашата планета – щастливи прелестни деца, които толкова лесно прощават. Това е ново, в много отношения съвършено, поколение на света, на възраст 0-7 г., което не прилича на нито едно от предишните поколения.

Кристалните деца имат щастлива, безгрижна и уравновесена природа. Тези деца сформират това поколение, което ползва пътя, прокаран за тях от индиго.

Кристалните деца имат очи, които светят с многоцветни пастелни тонове. Те помагат да се разкрие красотата на кристалите и камъните. Те проявяват спиритически способности – най-вече телепатия, която обаче води до забавено развитие на речта Това се интерпретира неправилно и съответно не се оценява по достойнство.

У много от кристалните деца се забелязва забавено развитие на речта – не е нищо необичайно те да проговорят за първи път на 3-4 г. възраст. Родителите им разказват обаче, че не са имали никакви проблеми с общуването с мълчаливите си наследници – напротив! Бащите и майките практикуват с кристалните деца обмен на мисли от сърце към сърце. Обръщат се към тях с комбинация от телепатия и изобретен от тях самите език от знаци и звуци (включително пеене).

Тези деца се отличават от предишните поколения хора, но защо в тази разлика непременно се търси патология? Ако децата успешно общуват у дома и родителите нямат трудности, защо изкуствено да се създава проблем?

Кристалните деца са пълна противоположност! Те се отнасят към групата на най-бодрите, общителни, дружелюбни, чувствителни, добри и социално активни от всички възможни поколения деца! Освен това е доста трудно да ги извадиш от спокойното им състояние, а и имат спиритически способности. Кристалните деца спонтанно помагат на страдащите. Аутистът никога не би го направил!

Според Величка Михайлова, не само кристалните деца, но и техните родители са особено чувствителни. Душите на кристалните деца избират такива домове, които могат да им дадат защитена и обогатяваща среда. Въпреки че срещах и деца, при които духовното съзнание на родителите беше изостанало, редом до тях бяха бабите и дядовците, които, като високоразвити Работници на Света помагаха да се съхрани душата и спиритическите дарби на детето. Преобладаващото мнозинство ми разказваха, че кристалното дете се явява за тях истински духовен учител, който може да им преподава по темата "Как да живеем в необикновена любов и дружелюбие".

Срещали ли сте такива деца?

Имате ли опит с тях?

Какви са вашите наблюдения?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да кажем, че телепатичното общуване между мене и дъщеря ми от мига, в който се роди, не й попречи да проговори навреме. Може би защото средата я стимулира към това. Батко й и аз сме много приказливи. Невъзможно е да си край него и да не говориш. Във всичко останало има 100% покритие, мога да подкрепя с примери. Всички хора, които видят дъщеря ми, се влюбват от пръв поглед в нея. А аз съм много щастлива майка, затова и съм я поразглезила малко!

Всъщност, общували сме си и преди да се роди. Интуитивно бях категорична, че трябва да бъда един спокоен и щастлив храм по време на бременността. Нямате представа какъв преход бе това за мене. Все едно да превърнеш ада в рай! Трябва да правя това всеки ден. :)

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Милица, Десислава, Даниел - 3 клас. Събраха се случайно (за мен) в една група и никога не се разделят. Отговарят напълно на описанието. Винаги е много тихо в техните часове, но винаги знаят къде сме и кой след кого ще чете или говори. Ако аз объркам реда, само ме поглеждат и ми сочат с очи правилния човек. :) Така ми задават и въпросите си - с 1-2 думи и поглед, но винаги се сещам какво искат да питат. Много се радват, че ги разбирам...

Когато наближи часът, в който идват, ми се вдига настроението, макар и да се сещам за тях едва когато ги видя в чакалнята. След часа с тях до края на деня си пея нещо на ум и умората ми е минала....

Сега се сещам за още такива деца.... Те не изпъкват сред другите с поведението си, но винаги се усеща присъствието им. За родителите е вярно....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук ще намерите книга за децата-индиго: http://ludmil.multiply.com/links/item/11

Тук има филм за тези деца: http://ludmil.multiply.com/reviews/item/3

А тук са събрани материали за тях, включително и за децата индиго в България: http://ludmil.multiply.com/tag/indigo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да споделя с вас колко ме впечатли едно, според мен, кристално дете- госпожицата, която спечели в "Кандидати за слава". Снощи беше гостенка на Слави в шоуто. Изказванията на това 6-годишно момиче бяха доста "мъдри" за възрастта й. Особено ме впечатли това, че иска да дари част от спечелените пари на дом за стари хора. Мотивът й, че те са се грижили за децата си, а сега няма кой да се погрижи за тях, ме трогна особено. Много се говори напоследък за благотворителност към децата от домовете, били те нормални или с някакви заболявания. Не съм чула за такава да се говори обаче към възрастните хора в домовете. Може би затова ме впечатли изказването на това дете. Всъщност, през цялото време на разговора, тя не се държеше като дете, а като един разумен възрастен.

Благодарна съм че ги има тези деца(кристалните). Както се пее в една песен "Христос ги изпраща на белия свят надежда за утре да има". :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Освен децата Индиго, съществуват и Кристални деца.

Първото нещо,което прави впечатление у кристалните деца, са техните очи-огромни,проницателни и мъдри не за възрастта им.

Навярно сте забелязали,че това е „нова порода” човеци,интензивно населяващи планетата ни напоследък.Те са благи,очарователни и всепрощаващи.Тези нови труженици на светлината-към дадения момент от новородени до седемгодишни-не приличат на дошлите преди тях.Съвършени в много отношения,те задават посоката ,в която се движи човечеството.А тя е положителна! Както индиговите, така и кристалните деца притежават изострена чувствителност и медиумни способнисти, както и важна житейска мисия.

Кристалните деца са обгърнати от красиви, многоцветни, опалес-центни аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма.Можем да ги познаем по следното:

  • В повечето случаи са родени през 1995г. или по-късно.
  • Имат големи изразителни очи.
  • Като личности са магнетични.
  • Изключително сърдечни.
  • Проговарят късно.
  • Притежават изумителен музикален слух.
  • За да общуват, използват телепатичните си способности.
  • По характер са меки,нежни и обичливи.
  • Имат здрава връзка с природата и животните.
  • Проявяват се като лечители.
  • Интересуват се от кристали и камъни.
  • Често говорят за ангели, духовни водачи и разказват спомени от минали животи.
  • Отличават се с невероятна артистичност и креативност.
  • Предпочитат вегетарианска храна и сокове пред „нормалната” храна.
  • Могат да са умели изследователи и катерачи с поразителен усет за равновесие.

Кристалните деца внушават респескт с поведението си, те приличат на разумни възрастни в детски тела.Те просто събират информация за хората и за планетата.Освен това така ни зареждат с любов, чиято енергия е дар,от който днес отчаяно се нуждаем.

Източник книгата: ”Кристалните деца” на Дорийн Върчу

Срещали ли сте такива деца?

Имате ли опит с тях?

Какви са вашите наблюдения?

Малката ми дъщеря е родена през 1997г. и отговаря на всички изредени по-горе индикации за кристално дете. Разбира се, не мога да съм 100% сигурна в това, още повече, че не виждам аурата на децата си.

Опит с нея имам достаъчно :) - вече 11 години.

Какво мога да кажа? Много ми е лесно с нея, тя е най-организирания, старателен, дисциплиниран, уравновесен и т.н. член на нашето семейство. От съвсем малка ме подсеща, напомня ми разни неща и въобще организира и нас с баща й и по-голямата й сестра.

С изключение на това, че до 2 години не казваше нищо, а след това поне половин година и повече казваше само два звука "а", ако на настоятелен въпрос от моя страна иска да отговори с "да" и "е", ако иска да отговори с "не", с нищо друго не ме е притеснявала; дори не боледува, през живота си е пила само веднъж антибиотик (с изключение на едно дълго и объркано лечение като бебе); ако се зарази с нещо от сестра си, минава й бързо и без лекарства за учудване на личната ни лекарка.

Наистина е вегетарианка от бебе, не искаше пюретата с месо, а ако все пак успеех да я прилъжа да й дам нещо, получаваше и продължава да получава ситен червен обрив по бузките, в по-тежки сличаи и по тялото, което лекарите нарекоха белтъчна алергия. Интересно, че също такаво изприщване получава и от храните с изкуствени оцветители, консерванти и т.н., затова много малко неща купуваме от магазина и само определени марки продукти - тя ни служи като лакмус. :rolleyes: Затова пък от бебе НЕ се изприщва от никакви естествени продукти, които са нарочени за алергенни: например ягоди, мъхестите кайсии и праскови, и т.н. много ги обича и чудесно й се отразяват; добре, че бабите и дядовците ни са пенсионери, които успешно се справят с вилните си градинки и ни снабдяват с обилно количество плодово-зеленчукова домашна продукция, а също и с домашно краве мляко и мед от комшиите (прясно мляко също не обича, но яде кисело, също и сирене, масло...)

Имаме домашен любимец морско свинче, което по принцип е доста плашливо, дори повече от заек, но с нея се разбират чудесно, тя го "вика" и то идва при нея; върви след нея като кученце; успокоява се в ръцете й като блажено протяга назад крачка в скута й. Възхищава се на вс. животни, които види, дори и такива, които аз бих определила като грозни, тя просото се умилява от тях. Гали непознати кучета от агресивни породи и те не протестират. На един излет на Карандила минавахме покрай един голям мравуняк и моята дъщеря се забави нещо - поглеждам назад, а тя върви на пръсти, прави странни крачки и си мърмори "Брей, че сте много, няма къде да стъпи човек ..." :)

Много обича да се катери и го прави от преди да може да говори; катери се на едни много високи катерушки, които 15-16 годишни момчета използват да тренират или да си премерят силите. Слабичка е, но много мускулеста, здрава, с чудесно чувство за координация. В началото се притеснявах за нея, но защото тя много настояваше да се катери, пускахме я, като баща й стоеше на щрек отдолу, за да я хване, ако се изпусне. Нито веднъж не се изпусна. След 1-2 години вече спряхме да я "подсигуряваме". Една загрижена лелка, след като се убеди, че аз стоя много разсеяно и безучастно до металните лостове и стълбички, на които моето дете много смело и безотговорно се катери, прекалено на високо, реши да се намеси и да я свали от високото да не падне :D - ами, не успя да я откачи от металните конструкции, толкова здраво се държеше; след малко дъщеря ми реши, че ще слиза, аз пак не посегнах да й помагам и загрижената лелка вече успя да я свали, като страхотно се изненада, колко е мускулесто и колко тежи това слабичко на вид дребосъче. На 6 години се катереше до горе на един 10 метров и доста тънък метален пилон в училищния двор - това го можеха само 2-3 деца на по 12-13 години, трениращи акробатика.

Конфликтни ситуации не предивиква и дори не попада в такива; ако случайно се окаже в някаква негативна ситуация много ловко успява да излезе от нея, без другите наоколо дори да разберат какво точно става.

Мога да описвам много неща, но не знам дали ще ви е интересно. Свири на пиано, по нейно желание, няма особена дарба, но има слух и й е приятно да го прави, затова и се съгласихме да плащаме за уроците. Ръцете й могат да отнемат напрежение и болка. Като по-малка ми е говорила:"Аз като бях голяма ...", но аз за съжаление тогава не бях на такава вълна като сега и я прекъсвах с думите:"Чакай, чакай, как така си била голяма ..."

Тя сега завърши 4 клас и тъй като се мести в друго училище, класната й ме срещна на улицата преди няколко седмици и за мое учудване ме спря и започна да ми благодари, че моята дъщеря е била нейна ученичка, колко била спокойна и разбрана, колко старателна, как внимателно и с разбиране я гледала, когато им обяснявала и поставяла задачи, въобще изреди едни суперлативи, че аз чак се смутих.

Виждала съм и други деца подобни на моята по-малка дъщеря. Дано да е вярно това за кристалните деца и дано да стават повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да споделя с вас колко ме впечатли едно, според мен, кристално дете- госпожицата, която спечели в "Кандидати за слава". Снощи беше гостенка на Слави в шоуто. Изказванията на това 6-годишно момиче бяха доста "мъдри" за възрастта й. Особено ме впечатли това, че иска да дари част от спечелените пари на дом за стари хора. Мотивът й, че те са се грижили за децата си, а сега няма кой да се погрижи за тях, ме трогна особено. Много се говори напоследък за благотворителност към децата от домовете, били те нормални или с някакви заболявания. Не съм чула за такава да се говори обаче към възрастните хора в домовете. Може би затова ме впечатли изказването на това дете. Всъщност, през цялото време на разговора, тя не се държеше като дете, а като един разумен възрастен.

Благодарна съм че ги има тези деца(кристалните). Както се пее в една песен "Христос ги изпраща на белия свят надежда за утре да има". :whistling:

Да и мен ме впечатли това момиченце, но не можах да я гледам, гледах не повече от една минута, също силно впечатление ми напрви и момченцето в същото шоу но с №1, което знаеше пътните знаци, знамената на държавите и дните в годината ... Бяха страхотни тези деца.

Мога да описвам много неща, но не знам дали ще ви е интересно.

Да, Диана. Прочетох поста ти с интерес и вълнение, ще ни е много интересно да продължиш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами нека и други да разкажат - така ще направя монолог, само за моето "гардже" :) .

Все пак мога да спомена още две случки.

Аз от една страна така съм свикнала с нея, че много работи не ми правят впечатление вече. Обаче редовно се случват неща от типа на: стоим двете в дневната, а сестра й е например в детската, аз решавам да ги накарам да свършат нещо и казвам "Хайде, ти направи това, а ти онова."; оглеждам се - а, тя само малката била при мен; питам я "Къде е сестра ти?", но веднага се сещам, че преди 10-15 минути съм я видяла в детската, седнала на бюрото да си човърка нещо телефона; обаче малката отговаря на секундата "В детската, чете книга"; казвам "Сигурна ли си?", а тя "Да, на леглото си е и чете книга."; при което аз се грабвам и надниквам в детската, само за да установя, че това, което ми казва е точно така. :)

Понякога обратно - аз решавам да я "изпитам" за нещо. На балкона имам две сандъчета с мушката, които посях от семена и на пакетчето пишеше, че са микс от цветове, така че въобще не е ясно кое какво ще цъфне. Някои от растенията вече бяха пуснали пъпки, но бяха още съвсем затворени със зелените чашелистчета, нищо не се виждаше. Аз посочвам едното и питам: "Какъв цвят ще бъде, като се отвори?", тя го погледна 2-3секунди и каза "М-м-м-м розово", после продължи да го гледа още 2-3 секунди и уточни "Нещо като розово." След това на свой ред попита: "Тези цветя въобще в какви цветове цъфтят?". Аз й казах, че са от бели, през всички оттенъци и нюанси на розовото до тъмно червени, дори вишнево/лилави. После посочих друго растение "А това какво ще бъде?", пак бързо отговори "И това ще е розово, по-бяло обаче". След 2-3 дена ги изпаратих на вилата при баба им, а след още ден-два се отвориха цветчетата - това, което беше "нещо като розово", наистина беше много особено розово с един оранжев оттенък, а другото се оказа съвсем бледо розово. :)

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много любима ми е темата за децата индиго и кристалните...

Ето цитат от книжката на К. Хеенкамп

Седемте духовни закона на Д. Чопра:

1. Чист потенциал

Източник на цялото мироздание е чистото съзнание; чистият потенциал търси проявление, преминавайки от материалното /безформеното/ към материалното /формата/.

За децата-всичко е възможно!

2. Даване

Бидейки готови да дадем равностойното на онова, което търсим, ние позволяваме изобилието на Вселената да се влее в живота ни.

За децата-ако искаш да получиш нещо, дай го и ти!

3. Карма

Ако правим нещата, които носят на другите щастие и успех, кармата, която ще пожънем ще се състои от щастие и успех.

За децата-с всеки направен избор променяш бъдещето.

4. Лекота

Интелигентността на природата се проявява с невероятна простота в безметежност, хармония и любов. Ако възпитаме у себе си тези качества, ще постигнем простота и успех със същата лекота.

За децата-не казвай "не", следвай потока на енергията, потока на живота.

5. Намерение и желание

Всяко намерение и желание съдържа в себе сисвоето осъществяване. От гледна точка на чистия потенциал в намерението и желанието се крият систематизиращи сили.

За децата-всеки път, когато пожелаеш нещо, посяваш семенце, което ще покълне.

6. Освобождаване

В готовността си да тръгнем към непознатото, в което се съдържат всички възможности, ние се отдаваме на творческия дух, който организира таца на Вселената

За децата-радвай се на пътуването през живота.

7. Дхарма

Ако подчиним уникалния си талант на идеята да служим на другите, ще познаем екстаза и щастието от Духа в нас, което е и същинската цел на живота ни.

За децата-съществува причина, поради която си тук.

Детето, което постига смисъла на живота, овладява енергията, научава какво означава да служиш, да се освободиш, да се променяш. То ще се справи при всякакви обстоятелства. Щ е се възпита и развие само според току що изброените космични закони. Детето, което от раждането си се чувства признато разпознато /като завърнала се стара душа/, оценено и обичано, може наистина да се радва на съществуването си и да му се наслаждава, все едно е на полянка за игра....

За много от родителите, уви, понятиуето духовност и всичко, което го съпътства, означава нещо лошо и опасно и има статут на табу само, защото не присъства в собствения им живот. Зад това понятие обаче, не се крие нищо друго, освен разбирането, че "животът е енергия..."

:3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана,виждам че темата е прекъсната отдавна,но бих ли могла и аз да те помоля да споделиш още нещо.Аз лично много се вълнувам от тази тема.Искам да те питам ти докато си била бременна с второто си дете,поставяла ли си за цел да бъдеш спокойна,или нещо подобно.Питам те защото все си мисля че такива деца си избират да се раждат в най-благоприятната среда.Аз например като бях бременна имах проблеми с мъжа си и никак не бях спокойна.Сега малкият доста че често е нервен и си мисля че аз съм виновна.Иначе и той много често ме изненадва с телепатични способности.Като беше 1-2 месечно бебе много често сварвах в стаята му отворени шкафовете(което много ме шокираше,защото все се чудех ,че кога съм ги отворила).В един момент започнах да се чудя дали не го прави той.А докато бях бременна от време на време усещах побутване по тялото ми(независимо че нямаше никой около мен).И ако беше 1-2 пъти щах да си помисля че си въобразявам,но това се случваше често.След като родих това спря-странно.Не мога да твърдя нищо с сигурност.В моето дете има и черти на хиоперактовното дете-много е буен и не може да се задържа дълго време на едно място,бързо му омръзват игрите и все иска мещо ново.Направо не мога да му смогна :rolleyes:

Редактирано от mary6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм родена много преди 1987 почти 20 години преди това но имам същите "симптоми" като кристалните деца. В първи клас знаех, другарката че лна от диабет и много и помагах помолих всички близки да и намерят инсулин, че по онова време нямаше. Това съм го споделяла в друга тема тук и получих упреци на лични съообщения но това е истината. В края на учебната година за да я улесня намерих човек да напише свидетелствата. Сега съм на 31 и винаги тези неща са били нормални за мен и за моето семейство но като разказвам обикновено на хора на моята възраст ме смятат за леко смахната. Моята майка светла и памет имаше същите способности а е родена през 1951 година, при нея пък комбинацията беше страхотна защото беше лекар. Идва съсед и се оплаква, че има рак на нещо си и тя му казва не е рак без да гледа изследвания и каквото и да било. В друг случаи пък близък казва, че ще се оправи от някаква болест но след като си тръгне тя започваше да плаче и ми казваше че този човек си отива. При нас телепатичното общуване беше нормално. Интересно е да споделя, че майка ми се е свързала с мен години преди да се родя и е знаела как ще изглеждам и изобщо всичко. Веднъж се върнала от тежък изпит по анатомия и си легнала да дремне но преди да заспи видяла екран на вратата и все едно няко прожектира филм на него. Главния герой от филма съм била аз. Това ми го каза като бях много малка и аз си знаех, че е нормално. Много се отплеснах моля за извинение :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Eshavt!

Знаеш ли преди време осъзнах /или по-точно ми нашепнаха :blink: /, че съм дете-индиго...

Аз също съм писала, че още от детството си съм имала и сънища и случки, които са странни. Нормално е да сме малко смахнати за останалите, но какво да се прави... :feel happy:

Чувстваш ли се щастлива и доволна, ей така, без причина? Иска ли ти се да извикаш на хората по улицата, че животът е прекрасен и ти се иска да ги прегърнеш?...

Като се замисля, сигурно изглеждаме луди отстрани... Но пък тези, сериозните сигурна съм-малко ни завиждат.... :harhar:

Ценна мисъл за деня:

Ако някой не ви се усмихва, бъдете любезни и го дарете с усмивка. Никой не се нуждае повече от усмивка, от този, който не може да се усмихва на другите. (Далай Лама)

:) Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

xameleona, много си точна така се чувствам в по-голяма част от времето и ако не е така си мисля, че съм "болна" :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана,виждам че темата е прекъсната отдавна,но бих ли могла и аз да те помоля да споделиш още нещо.Аз лично много се вълнувам от тази тема.Искам да те питам ти докато си била бременна с второто си дете,поставяла ли си за цел да бъдеш спокойна,или нещо подобно.Питам те защото все си мисля че такива деца си избират да се раждат в най-благоприятната среда.Аз например като бях бременна имах проблеми с мъжа си и никак не бях спокойна.Сега малкият доста че често е нервен и си мисля че аз съм виновна.

Ами не съм сигурна, че само спокойствието може да доведе в семейството едно дете-индиго или пък кристално. Честно казано не съм се и замисляла над този въпрос, до скоро не знаех нищо за тези "нови" деца.

Възможно е да си права.

При мен първата бременност завърши с раждане на задушено от пъпната връв дете, защото също преживях много неспокойна бременност, изпълнена с проблеми не толкова със съпруга ми (и с него сме имали недоразумения, докато успеем да се хармонизираме), колкото с неговите най-близки роднини, защото родителите му тогава бяха заминали да работят в чужбина и се налагаше ние с него да поддържаме странните (за мен) отношения и крехкото равновесие с роднините им тук. След раждането пък получих сериозен здравословен проблем. Всичко това ме накара да преосмисля много неща и да променя сериозно мирогледа си. Успях да се възстановя (доколкото въобще беше възможно) и въпреки предупрежденията на лекарите, че е нужно да изчакаме няколко години, аз някъде година, година и половина след това пожелах да опитаме пак. Резултатът беше едно хубаво момиченце, но и то леко неуверено и неспокойно, както аз по време на бременността (все още не бях укрепнала съвсем психически след първия несполучлив опит за сдобиване с дете).

Вече за втората ми дъщеря - да - бях много спокойна, положително настроена и бях убедена, че е добре за детето да бъда спокойна. По време на бременността си бях в къщи, защото отглеждах първата си дъщеря, която беше на година и малко. За мен беше истинско удоволствие да се занимавам с нея и да я виждам как израства и става човек пред очите ми, как се развива и напредва с всеки изминал ден.

Също така второто ми дете беше много желано дете, защото заради здравословния ми проблем всяка следваща бременност носеше все по-голямо затруднение на собствения ми организъм. Съпругът ми също искаше поне две деца, но държеше много повече на мен и съвсем не беше убеден, че третата ми бременност е добра идея. Успях да го убедя обаче :) . За себе си бях сигурна, че искам много повече детето, отколкото собственото си здраве или пълноценност. В крайна сметка развръзката беше щастлива за всички.

Дали второто ми дете е наистина кристално - не съм сигурна, но си е странно дете и покрива изредените особености.

Пожелавам ви и на вас следващото да е такова! :thumbsup2:

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана!

Ти се поредното доказателство, че когато човек иска страшно силно нещо и е напълно готов за него то няма как да не се случи. Любовта, мъдростта, опита приз който си минала приз всичките тези години определено са те направили много силна и са закрепили още повече Любава в душата ти, която после ти си отдала на своето семейство. Поздравявам те, за твоята издръжливост и борбен душ и за това, че ни разказваш всичките тези неща.

Ти си била готова за второто ти дете, това е видно и то също е било готово за вашето семейство. А Любовта ви е събрала. :feel happy::feel happy::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Срещали ли сте такива деца?

Имате ли опит с тях?

Какви са вашите наблюдения?

:hmmmmm: Сещам се за няколко случая, почти на 100% съответстващи на описанието. Има разминавания обаче във възрастта - според мен има случаи макар и по-редки, когато по-възрастни "деца", вече на средна възраст, са били много ярки диамантчета в детството си; и второ, не споделям пълния възторг относно тяхната лъчезарна съдба и неизменно позитивното влияние върху света. Една от тях е моя братовчедка, като дете беше нещо чудесно - и като душевна чистота, и като способности... но после се ожени за някакъв богат тип от Германия... и после, когато се видяхме, преобладаващото, което излъчваше, беше (с дълбока болка го казвам) - груб материализъм и даже вулгарност. Имам друг подобен познат - стана наркоман, а и още едно момче, което вече не е между нас - обеси се... Изглежда, че това не са светци, които следват волята Божия независимо от обстоятелствата, а просто хора, на които са по-развити някои от центровете. Те обаче се нуждаят от подходяща среда, както и да следват може би прекрасното си вътрешно насочване от детството, иначе резултатите могат да са - и често са - трагични... :hmmmmm:

Всъщност, наблюденията ми не само за такива деца, но и изобщо по отношение развитието след периода на детството и ранното юношество са, че ако човек следва признавието си, той си намира подходяща среда, която подпомага вътрешното му насочване, то отново влияе върху средата и т.н. Обратното, ако се поддаде на други насочвания (които изобилстват в днешно време) средата се оказва неподходяща за съкровения му кълн, а по-подходяща за други развития, този човек е непрекъснато нещастен, каквото и да постига и ако все пак се обърне, за да последва пътя си, това става много трудно или след прекатурващи катаклизми... :3d_159:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×