Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest pencil

Положителен здравен ефект от клекнала поза на тяло

Recommended Posts

Жените от цял свят преоткриват факта, че раждането е толкова по-лесно, колкото по-малка е намесата.

Дано да го преоткрият :thumbsup2: и дано "намесата" винаги да става с любящо напътствие и умело действие...иначе си е страшничкооо :1eye:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

[url=http://squatter.hit.bg/]Мнозина може да се учудят като разберат, че дори така широко признатото от всички "подобрение в бита на човека"  - седящата тоалетна е всъщност враг на здравето му.

Забележка: Хиподинамичният ефект на изхождането в сенало положение отчасти може да се намали, ако по време на напъването се подпира активно с двете длани долната част на корема, създавайки опора на коремната мускулатура.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) отивам да видя в речника що е точно хиподинамичен ефект +може ли да попитам експериментално проверен/ потвърден ли е резултатът с намаляването му :P:lol::P

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, защото основна част от описаните здравни проблеми възникват поради отпускането (провисването) на долната част на корема и оттам другите последствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) благодаря + схванах...от схванатите съм :D всъщност смъкването на разните органи е проблем голям при жените след раждането :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това за клекналата поза е едно от нещата, които човек сам открива, когато се завърне към природосъобразния живот. Като клечиш и садиш или човъркаш земята, сам усещаш колко по-комфортна е тази поза. Вече дори като се храня предпочитам да сядам на земята, като старите българи. Усещам се, че и в момента, докато пиша този постинг, съм със свити колене на стола, толкова неестествена ми е станала седящата поза.

Истината е, че колкото повече човек се опитва да спечели, толкова повече се увеличават разходите му. Вселената изглежда не търпи вакуум.  :o  Животът в града ти дава възможност да спечелиш повече но и разходите са повече: парно, топла и студена вода, транспорт, данъци, храна, а качеството не е по-добро.

Целта ми беше не просто да живея "на село" а да намеря свой балансиран начин на принципа "качество а не количество" --  максимална самостоятелност без загуба на комфорта, физическата активност да е балансирана със здравословна храна и чист въздух (все неща дефицитни за града), да разполагам с времето си.

Продадох всичката си налична собственост и вложих средствата в закупуването на малка къща с 1 декар двор в провинцията, хем недалеч от град, хем на тихо място, с чист въздух, далеч от индустрия и смог, всред природата (намират се такива места в момента). Направих изолация отвън, парно на дърва, слънчев колектор и водозахранване от независим водоизточник.

Разликата сега е, че вече не съм зависим от капризите на ВиК и Топлоснабдяване -- като ми е студено слагам дърва в камината и се топля.  Дървата са безплатни от гората, разхода е малък заради добрата топлоизолация -- тази зима изкарахме с 5-6 кубика дърва, като се има в предвид, че отопляваме 90 кв. площ с тях. Топлата вода зимата се топли от парното а лятото от колектора на покрива. Пералнята тегли топла вода направо от бойлера. Водата идва от кладенец -- чиста, без хлор и ръжда (смених тръбите с PVC). По-нататък планирам и независимо електрозахранване.

И ще се учудите ли, ако ви кажа, че къщата + всички подобрения струва колкото една мухлясала гарсонера в Люлин.

По настоящем задължителните разходи се свеждат до 30-на лв. ток на месец, останалото се набавя главно от природата или се заменя/купува от местни хора. При това положение семейството ни се справя със 70-100 лв. на месец, като това включва и незадължителни работи като интернет, телефон, разходки с кола и др. Здравни осигуровки не плащаме а и не са ни трябвали, защото на лекар ходим много рядко и то за дребни неща.

За храна използваме тикви, картофи, боб, плодове, зеленчуци, козе мляко, козе сирене. Хляба е пълнозърнест, житото го мелим с каменна мелница и го печем в печка на дърва.  За качеството му може да ви говори факта, че местни хора предпочитат да купуват от питките ни, вместо бял хляб от магазина. Животни не гледаме. Парите, които са ни нужни изкарваме различно всеки път, понякога идват по най-неочакван начин. А от по-малкото но по-качествени продукти умелата домакиня може да приготви невероятни вкуснотии. Например тиквеник от настъргана тиква смесена с мармалад от сливи, орехи и царевичен грис -- все наше производство. Става нещо, направо да си оближеш пръстите. Въобще мога да кажа, че не жиевеем в лишения.

За транспортни цели имаме автомобил, който ползваме лятото, но главно ходим пеша -- разходката до града е приятна, минава се през гора и поляни. Малкия ходи на училище пеша, само при лошо време го карам с колата.

Като казах за децата -- няма нищо по-хубаво от това едно дете да живее в естествена близост до земята. Никакви зали с компютри и видео-клубове не могат да заместят радостта от общуването с Живата природа. И мисля, че ако един родител наистина обича детето си, би жертвал кариерата си за да му даде тази радост. Малкия така обича да помага в градината, когато майсторя нещо, когато плуваме в реката или ходим за дърва. Расте силен и здрав, работи наравно с нас. Месо и захар не яде а вече е по-силен от съучениците си. Когато има грип в училище той никога не се разболява. Учи почти без усилие и е пълен отличник.

Най-ценното, обаче, е това, че разполагам изцяло с времето си. Например ако ми омръзне да копая и чистя земята хващам четката и започвам да варосвам дърветата или да опъвам оградна тел. Ако се почувствам уморен си лягам за половин-един час или чета книга. Винаги има нещо ново и разнообразно. Имам и всякакви инструменти с които от стари железарии и дърво може да се изработи какво ли не.

Идеята е, че за да съм здрав човек и да живея дълго и щастливо трябва да слушам подсъзнателните импулси в себе си. Когато искам да слушам музика си пускам такава без да преча на никого. Ако ми се ходи бос навън, събувам се, ако искам да се опъна гол под слънчевите лъчи -- правя го (колцина могат? :feel happy: ). Докато прекопавам градината, вадя корени от троскот и глухарче, мия ги и ги ям -- пречистват кръвта и тонизират по-добре от всякакви там таблетки и energy drinks. За 2 години всички неща като кафето, захарта, телевизията, седящата тоалетна, козметика и т.н. сами отпаднаха, защото когато ги използваш имаш интуитивно  усещане за нещо противоестествено, натрапено.  Има дни в които (следвайки естествено биоритмичните цикли) се чувствам силен за физическа работа и тогава събирам дърва, цепя ги, пренасям тор и т.н. Други дни подрязвам овошки, работя на компютъра или ремонтирам нещо по къщата. Има дни в които просто чета на слънце, размишлявам, разхождаме се...

А представете си човека прикован на работното място, било зад волана, зад бюрото, в класната стая или където и да е. Той не може да си позволи да си почине след обяд, да се поразходи бос, да изкубне някон-друг корен и да го изяде, дори тялото му неистово да го иска.  Живота му не е съобразен с циклите в природата. И затова идват болестите, мъчителното деградиране, нервността, депресията, осъждането.

Човек е забравил, че здравето и щастието са естественото му състояние!

Чувал съм много да ми казват "Абе както и да живея все ще умра" но това е по-скоро параван, зад който крият слабостите си, защото голяма е разликата да се гътнеш от инфаркт или да умреш в болница, разяждан от мъчителна болест и да си отидеш честито, съзнателно, в пълно здраве и доволен от живота.

А за възрастта -- няма значение. С жената сме на по 40 години и тепърва започваме, планираме още деца и т.н.  :whistling:

Здравей Пенсил,

Аз съм от скоро във форума , но за пръв път изпитах такова духовно блаженство, когато прочетох за избора ти и начина ти на живот. Повярвай ми за този начин на живот си мечтая от дете.

Цял живот съм живяла в големия град и за мое най голямо нещастие, се прехвърлих от един голям град на друг още по угромен и по не приветлив от първия .Чувсвам се като в клетка , имам чуството че душата ми не е в тялото и със здравето естествено закъсах, липсва ми природата до болка!

Покажи ми моля те пътя по който си постигнал това блаженство на душата си!

Аз се страхувам от промени , може би защото съм сама а и здравето ми не е от най цветущите. Но бих дала всичко ако можех да постигна, това което ти си направил! :thumbsup1::thumbsup2::v:

Мир и Любов и много щастие със цемейството ти !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

:thumbsup2:Браво! Много са хубави снимките! Душата ми се изпълва с топлина и енергия! Пожелавам ти много здраве и щастие!

Редактирано от Roemy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

:thumbsup2:Браво! Много са хубави снимките! Душата ми се изпълва с топлина и енергия! Пожелавам ти много здраве и щастие!

Eх, оттогава много неща се промениха, на света се появи още едно ангелче... jenny14.jpg

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много вдъхновяващо звучи това, което пишеш, pencil - даваш ми сили и увереност, благодаря ти! И ние купихме къщичка на село и след солидния ремонт, който ни предстои, се надяваме с божията помощ напролет да заживеем там. Това е нашата голяма мечта. Работата ми е такава, че мога да се справям почти изцяло чрез интернет. Но опасенията ми са, че нямам никакви познания - кое дръвче е плодно, кое - не, как да се грижа за растенията в големия двор, как се пали печка с дърва и хиляди такива дреболии. Чудя се и дали ще ни достигнат физически възможности - все пак сме "градски чада", прехвърлили 40-те... Ще съм ти благодарна, ако позволиш в лични бележки да ти задавам глупави въпроси :)

Здраве, светлина и мир в Дома ти през идната година.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много вдъхновяващо звучи това, което пишеш, pencil - даваш ми сили и увереност, благодаря ти! И ние купихме къщичка на село и след солидния ремонт, който ни предстои, се надяваме с божията помощ напролет да заживеем там. Това е нашата голяма мечта. Работата ми е такава, че мога да се справям почти изцяло чрез интернет. Но опасенията ми са, че нямам никакви познания - кое дръвче е плодно, кое - не, как да се грижа за растенията в големия двор, как се пали печка с дърва и хиляди такива дреболии. Чудя се и дали ще ни достигнат физически възможности - все пак сме "градски чада", прехвърлили 40-те... Ще съм ти благодарна, ако позволиш в лични бележки да ти задавам глупави въпроси  :)

Здраве, светлина и мир в Дома ти през идната година.

Няма страшно -- довери се на интуицията си, тя е по-добра от всяка книга. "Говори" с растението, то ще ти каже от какво има нужда. Миналата година, например, не пръсках дори със син камък лозите, доматите и краставиците. Пусках му само музика. И нямахме никаква мана! Стана разкошно грозде, краставици, домати...

Няма страшно, ние двамата сме на по 40 и сега се подмладяваме, взаимният труд, допирът със земята, чистият въздух и храна си казват своето.

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ви обърна вниманиние за традиционното българско трикрако столче. То е високо около 30 см. Като малък винаги съм се чудил защо двуметрови мъже са клечали на него. А ето, че просто така е по-полезно.

http://www.seebg.net/Jeravna/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ви обърна вниманиние за традиционното българско трикрако столче. То е високо около 30 см. Като малък винаги съм се чудил защо двуметрови мъже са клечали на него. А ето, че просто така е по-полезно.

http://www.seebg.net/Jeravna/

това си мислех тези дни -- много пъти чувам реплики от рода на "дядо ми пушеше/ядеше месо пък живя до 95".

Да, но може би дядо ти е доживял до толкова, защото цялото си детство е тичал (бос) и се е движил, дишал е чист въздух, не е бил изложен на негативна медийна помия от телевизия и вестници, освен това през живота си е употребявал е чиста вода, нерафинирана храна, богата на баластни вещества и минерали, ползвал е трикраки столчета и традиционното българско клекало, което го е предпазило от ред болести. А дори и да е ял месо, то не е било от животни отглеждани на лампи, с антибиотици, хормони и фуражни смески...

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма страшно ...

Няма страшно, ние двамата сме на по 40 и сега се подмладяваме, взаимният труд, допирът със земята, чистият въздух и храна си казват своето.

Благодаря :feel happy: Наистина няма страшно, като гледам снимките, толкова сте красиви и вие, и всичко наоколо ви, че добивам смелост (и нетърпение вече :) )

Колкото до позите - тялото само ги подсказва. От няколко години вече седя вкъщи само в поза полулотос - така се храня, така работя на компютъра, чета, всичко... Не зная откъде дойде това, но се хващам напоследък няколко пъти, че без малко да стана за срам на делова среща или в заведение, сядайки по този начин. Аз съм дребна и явно това е по-удобната поза, отколкото да ми висят краката от някой висок стол :) Хубаво би било да имаме възможност да позволим на тялото си да ни каже от какво се нуждае.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×