11. Встъпление в Любовта

[Донка]

Молитвен наряд за начало:

Бог е Любов(песен)

Добрата молитва

Псалом 23

Беседа: Встъпление в Любовта

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете:

Ефесяни 4

Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?” Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта. Като правя това встъпление, обръщам ви внимание да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че това е за младите, а не е за вас, старите, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш като въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте предвид, че младостта е въведение към Царството Божие. За да влезете в Царството Божие, необходимо ви е в Живота едно нововъведение – да станете млади.

[Донка]

Но с истинство в любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос. (4:15)

Павел подразбира чисто духовната Любов, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В Духовния свят Любовта се проявява само с привличане. А любовта, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате: запознаете се с един човек, привлечете го, но скоро му се насищате и го отблъсквате.

Гневете се и не съгрешавайте; слънцето да не зайде в разгневяването ви; нито давайте място на дявола. (4:26, 27)

Друг недостатък е гневът, той е качество на сърцето. Сърцето ви да не гори, защото е опасно. Не давайте място и на дявола, който живее в тялото – не му давайте възможност да се загнезди.

Поляризирането, светът на противоположностите - колкото видим и разбираем, толкова нереален. Като всяко творение на ума ни.

И студът и топлината всъщност са топлина. Няма такова нещо като студ - има само разлика в количествата.

Същото е с омразата и любовта - омразата е измислена от ум, на когото не достига любов. Омразата не съществува - тя е само липса на Любов.

Защо е опасно, когато сърцето гори?

Може би едно горящо сърце заслепява и подчинява на себе си волята на човека - вместо заедно с ума да приемат Божията воля?

Дяволът, който живее в тялото - човешките представи за добро и зло, които той иска да наложи на останалите или се оставя те да му ги наложат. Човешката гордост, желания.

Ако се загнездят желанията и гордостта и почерпят от огъня на горящото сърце - Любовта започва да зависи от тях и вече не е Любов. Оттук до омразата температурата пада много бързо.

Не е ли странно - "дяволът" в тялото е в състояние да превърне горящото сърце в буца лед, която също изгаря....

[Ани]

Заинтересуваха ме следните думи от беседата:

Но с истинство в любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос. (4:15)

Павел подразбира чисто духовната Любов, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В Духовния свят Любовта се проявява само с привличане. А любовта, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате: запознаете се с един човек, привлечете го, но скоро му се насищате и го отблъсквате. Това става и с млади, и със стари. Някой момък обича някоя мома, а после я отблъсква. Това е законът на Земята – когато две същества се съединят на Земята, те непременно ще ритат. Това ритане е неизбежно. Да допуснем, че вие лежите на легло, на което само един човек може да се побере. Да предположим, че по липса на място вашият възлюблен легне отгоре ви. Вие половин час ще го търпите, но повече не ще можете, ще ви натежи и ще започнете да ритате. На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си. В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си.

Встъпление в Любовта

Какво има предвид Учителя, казвайки това? Когато двама души се обичат, то те се стремят към близост. Насищането и отблъскванетото може да се появи в даден момент, но при истинската любов то е само тест. Ако се издържи – любовта продължава, до края.

Защо на Земята да не може да се изпита чисто духовната Любов?

[Ася_И]

Защо на Земята да не може да се изпита чисто духовната Любов?

"Първото нещо е да бъдете здрави телесно и душевно. Човек, който изгуби всяка вяра, е болен."

Хигиена на човешката душа

Колко от твоите познати могат да кажат, че са здрави телесно, да не говорим за душевността? Болшинството не могат да осъзнаят, че ние не сме тук за да бъдем единици - ние трябва да живеем колективно, да се научим да се търпим един друг, да си помагаме. Едва когато направим това във физическия свят може да мислим (и според мен то ще стане естествено) за помагане и в духовния свят.

Моят отговор е, че това е възможно едва когато се премахне личността и се научим да живеем колективно във вяра.

[Станимир]

Заинтересуваха ме следните думи от беседата:

Но с истинство в любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос. (4:15)

Павел подразбира чисто духовната Любов, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В Духовния свят Любовта се проявява само с привличане. А любовта, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате: запознаете се с един човек, привлечете го, но скоро му се насищате и го отблъсквате. Това става и с млади, и със стари. Някой момък обича някоя мома, а после я отблъсква. Това е законът на Земята – когато две същества се съединят на Земята, те непременно ще ритат. Това ритане е неизбежно. Да допуснем, че вие лежите на легло, на което само един човек може да се побере. Да предположим, че по липса на място вашият възлюблен легне отгоре ви. Вие половин час ще го търпите, но повече не ще можете, ще ви натежи и ще започнете да ритате. На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си. В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си.

Встъпление в Любовта

Какво има предвид Учителя, казвайки това? Когато двама души се обичат, то те се стремят към близост. Насищането и отблъскванетото може да се появи в даден момент, но при истинската любов то е само тест. Ако се издържи – любовта продължава, до края.

Защо на Земята да не може да се изпита чисто духовната Любов?

Ако си представим две точки, можем да си представим земната любов като движение на тези точки една към друга. Но когато близостта между точките стане прекалено голяма, те ще се срещнат и няма да имат накъде да продължат движението си, ще дойдат до едно ограничение и ще изпитат необходимост да се отдалечат една от друга. Духовната любов разбирам като успоредното движение на същите две точки в посока към Бог.

[Донка]

Земята е мястото, където всеки от нас е слезнал, за да научи свои уроци. Няма двама човека с еднакви уроци - Бог ни събира, за да си помагаме, но всеки си учи своите уроци - сам.

Така разбирам думите на Учителя - "На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си."

Ако се приближим повече от половин метър, ние застрашаваме свободата на всеки от нас и се обвързваме. Изкушаваме се да си мислим, че другият мисли и чувства като нас.... защото сме близки...

Ние се обичаме - но опосредствано - през Бог - това е красивата човешка обич.

Има два закона на Любовта. Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен. Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога.

Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото.

Третият закон на Любовта гласи: Любов към себе си. Не смесвайте егоизма с израза да обичаш себе си. Любов към себе си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в себе си и да имаш стремеж към усъвършенстване.

Акордиране на човешката душа - Три закона на любовта

[Silviya]

Какво има предвид Учителя, казвайки това? Когато двама души се обичат, то те се стремят към близост. Насищането и отблъскванетото може да се появи в даден момент, но при истинската любов то е само тест. Ако се издържи – любовта продължава, до края.

Защо на Земята да не може да се изпита чисто духовната Любов?

Тежките вибрации на материята трудно позволяват изкачване на енергията по Кундалини. Когато чакрите, вибрират в хармония,т.е. отработени са всички онези стаени комплекси, страхове на личността, които се отключват именно в любовта, тогава се постига онази хармония и усещане за пълнота и сродство.

Там където са ДВАМА, третият е Бог, Любовта. Истинската Любов е подложена на много, много изпитания ежеминутно дори.Затова е Истинска, и често пъти се възприема като недостижима или нереална дори. Разбиране и СЪпричастност във всеки един момент от Пътя на двамата е нужно. Не е лесно, дребни страсти,липса на воля и неразбиране, често подлагат на кризи двойката.

Редактирано Септември 27, 2008 от Ася_И