Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Диана Илиева

Могат ли парите да разделят стари приятели?

Recommended Posts

Според мен ако съм в същата ситуация бих се замислила дали да и услужа на твоята приятелка.

Тя е търсела заместител на болката в парите.

PavletA,

благодаря за отношението.

Стореното - сторено, няма как да се върне. А и тогава не можех да знам, че ще стане така. Бях й давала веднъж и ми ги върна, това беше 2-ри път. Вижадх, че се завърта типичният кръговрат - заем - връщане- заем..... Наблюдавала съм такова поведение. Ако са разумни, хората се измъкват.

Да, търсила е заместител. Всички ние ползваме парите като някакво средство, временен еквивалент ( = заместител) на нещо. Аз знаех, че прави нещо на своя глава и се надявах да се измъкне с моята малка помощчица. Говорихме си тогава и й казах, че ще се опитам да й помогна и по друг начин, не само с пари, ако каже какъв й е проблемът. Тя не посмя да ми се довери. Затова й дадох парите - и Доверието Си заедно с тях - за да види, че аз й имам доверие , да се отпусне и тя и да позволи да й помогна. Но не се получи - поне засега.

...

Сега ми просветна, че и да знаех, пак така щях да постъпя. Неспокойна съм само, че не знам за какво са отишли парите. Това чувствам като своя отговорност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което сте казали може би изчерпва темата. Но ме провокира да напиша някой друг ред...

Разделяй и владей – това е рекламния слоган на парите

Въпросът е можем ли да ограничим влиянието на парите в/у нас, и по-скоро силите които стоят зад тях. Някои могат, други не.

Наличието на (повечко) пари у човек събужда най-лошата му страна, подсилва инстинкта за притежание, подхранва чувството за превъзходство, развива егоцентризма. Но може да извади на повърхността и неговите най-добри страни. Парите са един вид тест за човек, до колко са здрави неговите устои.

Парите са тежест която не всеки може да носи. Трябва ли да съдим приятелите си, тези които не могат да носят тежко.

Мисля, че трябва да сме наясно предварително какво да очакваме когато даваме заем на някого. Щом сме (стари) приятели, това предполага да познаваме силните и слаби страни на приятеля си. Ако ти поиска назаем, и не си убеден че ще има доблеста да ти ги върне според уговорката, кажи му истината, въздържаш се защото това може да сложи край на приятелството, и не искаш да го изкушаваш да сгреши .... Приятелството има две страни.

Или ако решиш да пропуснеш този монолог, просто му ги даваш и не очакваш нищо от него.

Трябва да щадим и себе си и приятелите си!!! :rolleyes:

Редактирано от galgo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за съживяване на темата.

Има един въпрос, на който нямам отговор.

Ситуацията е следната:

Моя позната ( аз се чувствам нейна приятелка, а тя как чувства нещата, си е нейна работа) взе от мен малък трицифрен заем преди 1,5 години. Тогава не обръщах внимание, но сега съм наясно, че е било тайно от мъжа й. Те са с около 25 г. семеен стаж и имат отраснали вече деца, но все още учащи. Разбрах, че жената е вземала заеми и от др. хора, а също така има неплатени лични сметки към институции.

Тя винаги може да ме намери, но аз вече нямам неин телефон, преместиха се да живеят другаде. Мога да установя връзка само с мъжа й чрез трето лице.

Въпросът е - да уведомя ли мъжа й или да оставя нещата така.

Не опира до парите, а до това, какво прави тя с живота си, каква е тази криеница и за какво са й суми, вземани тайно от семейството.

Късметче,съжалявам за това което ти се е случило.Загубила си приятел и имаш желанието да разбереш защо се е получило така.И мен са ме мъчили същите въпроси,които сега мъчат и теб,защото съм била в сходна ситуация.

Ти си постъпила като истински приятел предлагайки на твоята позната и друг вид помощ.Нейния избор говори за това,какъв човек си смятала за свой приятел.Не съжалявай!Понякога неприятните неща ни помагат да се освободим от неподходящите хора.

Ако желаеш,можеш да се свържеш с твоята позната чрез съпруга и(но без той да разбира от теб какво прави жена му).Може би така ще се убедиш че тази жена не ти е истински приятел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Не си спомням с приятел да сме се разправяли за пари. Като се изключат някакви дреболии от типа на "стига все аз съм купувал тва и тва", след което и двете страни почти веднагически дълбоко се разкайват от потресаващата глупост, заради която някой се е издразнил, а друг е допуснал да го издразни. До 15 минути всичко е коригирано и забравено. В това се изчерпва опитът ми с такива неща при приятелите ми.

Вероятно Господ ме е благословил с истински приятели или със способността да печеля такива и да бъда такава. Който се е задържал около мен, въпреки темперамента ми, явно знае защо го прави.

П.П. Една приятелка, която преди една година ме завлачи с 1600 евро неплатени сметки за ток, които се наложи после баща й да плати, ей сега ще ми идва на гости. Оправихме нещата. Разбрах я, че е преживявала някаква криза. А тя си пое отговорност за постъпката. И сме приятели.

Е, две седмици живят без ток, но и това оцених, въпреки че беше ад. Установих колко сме зависими от електричеството и си направих съответните изводи.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Могат ли парите да разделят стари приятели?

На мен тази тема и този въпрос са ми много странни. Първо, защото не може всичко да бъде подлагано на съмнение и второ какво общо имат парите с любовта или приятелството по презумпция.

Аз, поне, благодаря (на не знам кого), че съм дарена с приятели, които, за каквито и пари да става дума, ще дадат за мен, както и аз за тях, ала то всичко идва от това, че каквото си дал, това и ще получиш.

[/quot

Зависи от човека.rolleyes.gif Лично аз нямам такива приятели, които в сегашно време да са станали богаташи. Но хората във всички времена се събират с такива като тях. Богати и бедни не се срещат59.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, темата много се е изместила. Може би е добре да напомня за какво идеше реч.

...

Аз съм от поколението на 40 и малко годишните, които вече са били достатъчно големи, за да помнят и знаят, какъв беше животът в България преди 1989 година. Всички ние си имаме и приятели още от онези, социалистическите години.

Освен многото минуси това време си имаше и някои плюсове, единият от които е, че повечето хора някак не се замисляха особено за пари, материални придобивки и т.н. Вярно, всички бяхме по-скоро еднакво бедни, но от една страна бяхме донякъде свикнали с това, освен това приблизително еднаквото материално положение предполагаше еднакво положение в живота, еднакви възможности (или ако ви харесва повече - невъзможности smile.gif ) ...

След промените през 1989 година част от хората бързо се почувстваха в свои води и подобриха сериозно материалното си положение, други обратно - и до сега, след почти 20 години, не могат да намерят своето място в живота, стандартът им на живот е по-нисък дори от преди. За мен дори е странно, защо се получава така - все пак това са хора, които дълги години са били заедно, близки приятели, т.е имали са сходен мироглед, интереси, ценностна система и т.н.

Разминаването в материалното им положение обаче постепенно, а Еshavt споделя, че дори и не толкова постепенно, започва да се отразява негативно на приятелството им. Уж като хора продължават да се харесват, ценят, обаче ... става все по-трудно да прекарват свободното си време заедно: едните предпочитат да се срещнат някъде на ресторант, да отидат заедно на почивка или на екскурзия, а другите буквално не могат да си го позволят.

И двете страни си имат "основания" за предпочитанията си: първите казват "Аз и без това нито имам време за домакинска работа и готвене, а и работя много, връщам се късно, по-добре да седна някъде, където ще си поръчам каквото искам, ще ми сготвят, ще ми сервират и отсервират, е, ще дам малко повече пари, но нали си ги изкарвам?", а другите: "Аз и без друго съм безработен, или работя, но получавам малко пари, а се връщам достатъчно рано - защо да ходя на ресторант, хем не мога да си го позволя, хем у дома е по-уютно, още малко домакинска работа няма да ми натежи...". Това в един момент става кристално ясно и на едните, и на другите...

Какви са вашите впечатления? Имате ли подобни наблюдения?

Лично аз имам приятели, които се втурнаха да печелят пари и почти нямат време за мен. И други, които си мислят за мен същото - че аз съм се втурнала да печеля пари и поради това сме ограничили контактите. Старая се работата ми да не ми ограбва както приятелствата, така и семейството, но ... може би не успявам - трудно ми е да преценя отстрани. Кажете вие как се справяте?

shining_star , не зная, може да си по-млада, може да нямаш по-отдавнашни приятели, още от ученическите години, но това, което пиша е съвсем реално.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не подлагам на съмнение приятелството. То не е от стоково-парично- зависимия свят.

Когато се е наложило да се разделим с приятели, пазя в сърцето си какво съм изпитвал към тях.

То е безсмъртно. И макар че приятелите могат да се променят заради пари или нещо друго,

душата им си е там над тяхното временно земно състояние.

За да не се стига до раздяла заради заеми, хубаво е да се помни едно от правилата на висшето

общество, "Никога не давай или взимай на заем дори най-малката сума пари".

Това правило помага и на двете страни.

Иначе може да загубим нещо толкова красиво. Не си струва.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, темата много се е изместила. Може би е добре да напомня за какво идеше реч.

...

Аз съм от поколението на 40 и малко годишните, които вече са били достатъчно големи, за да помнят и знаят, какъв беше животът в България преди 1989 година. Всички ние си имаме и приятели още от онези, социалистическите години.

Освен многото минуси това време си имаше и някои плюсове, единият от които е, че повечето хора някак не се замисляха особено за пари, материални придобивки и т.н. Вярно, всички бяхме по-скоро еднакво бедни, но от една страна бяхме донякъде свикнали с това, освен това приблизително еднаквото материално положение предполагаше еднакво положение в живота, еднакви възможности (или ако ви харесва повече - невъзможности smile.gif ) ...

След промените през 1989 година част от хората бързо се почувстваха в свои води и подобриха сериозно материалното си положение, други обратно - и до сега, след почти 20 години, не могат да намерят своето място в живота, стандартът им на живот е по-нисък дори от преди. За мен дори е странно, защо се получава така - все пак това са хора, които дълги години са били заедно, близки приятели, т.е имали са сходен мироглед, интереси, ценностна система и т.н.

Разминаването в материалното им положение обаче постепенно, а Еshavt споделя, че дори и не толкова постепенно, започва да се отразява негативно на приятелството им. Уж като хора продължават да се харесват, ценят, обаче ... става все по-трудно да прекарват свободното си време заедно: едните предпочитат да се срещнат някъде на ресторант, да отидат заедно на почивка или на екскурзия, а другите буквално не могат да си го позволят.

И двете страни си имат "основания" за предпочитанията си: първите казват "Аз и без това нито имам време за домакинска работа и готвене, а и работя много, връщам се късно, по-добре да седна някъде, където ще си поръчам каквото искам, ще ми сготвят, ще ми сервират и отсервират, е, ще дам малко повече пари, но нали си ги изкарвам?", а другите: "Аз и без друго съм безработен, или работя, но получавам малко пари, а се връщам достатъчно рано - защо да ходя на ресторант, хем не мога да си го позволя, хем у дома е по-уютно, още малко домакинска работа няма да ми натежи...". Това в един момент става кристално ясно и на едните, и на другите...

Какви са вашите впечатления? Имате ли подобни наблюдения?

Лично аз имам приятели, които се втурнаха да печелят пари и почти нямат време за мен. И други, които си мислят за мен същото - че аз съм се втурнала да печеля пари и поради това сме ограничили контактите. Старая се работата ми да не ми ограбва както приятелствата, така и семейството, но ... може би не успявам - трудно ми е да преценя отстрани. Кажете вие как се справяте?

shining_star , не зная, може да си по-млада, може да нямаш по-отдавнашни приятели, още от ученическите години, но това, което пиша е съвсем реално.

Диди, аз и не мисля, че това което казваш, не е реално. Но при различните хора е различно. Приятелите, които имам, не са станали богати след 89 година. Това не значи че при всички е така...Ако някой от моите приятели, които се броят на пръстите на едната ми ръка, беше станал богат, пътищата ни щяха да се разделят по естествен начин, поради същите причини, за които казваш. Тогава, когато започна така наречения "преход" - 90-91 година, дъщеря ми беше втори - трети клас и наблюдавах това разделение между децата. Нали си чувала за типичния разговор между две деца:

Едното казва: "моя татко е еди какъв си. " Другото дете: тогава аз няма да седя на един чин с тебе и няма да говоря с тебе.

Въпроса беше дали парите разделят хората. Разделят ги не парите, а живота ги разделя, това което правят и са направили, тяхната вътрешна ориентация. Така мисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, сигурно е така. Може би наистина вътрешната им ориентация е била друга, но просто преди 90 година всичко е било някак подтиснато, размито ...

И как ли е за предпочитане g.gif - да си се проявят все пак тези вътрешни стремежи и уклони, може би ...

И все пак жалко; и аз като Вальо пазя хубавите спомени (заб. - Вальо, не става дума за пари на заем, а именно за начин на живот - звездичката ме е разбрала)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

За парите назаем, май Лазарев добре го беше написал - да не вземаш, ако не си сигурен, че ще можеш да върнеш, и да не даваш, ако не си сигурен, че можеш да приемеш да не ти се върне нищо. Тоест давай назаем само това, което можеш да си позволиш да загубиш.

Аз не обичам да вземам заеми. Предпочитам да задлъжнея на кредитната си карта и да плащам лихви на банката, отколкото да взема от приятел. За целия си живот в Германия, при положение че съм имала много тежки моменти финансово, взех заем само веднъж, не беше за много пари и при първа възможност го върнах, за да ми се махне от главата.

Не обичам да давам заеми, но и рядко са ми искали. Ако имам пари в излишество, които мога да "отпиша", бих ги дала, но при сегашното ми положение излишества няма. Стигат точно за да ми платят сметките. Нямам и никакъв проблем да откажа заем. Случвало ми се е.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И двете страни си имат "основания" за предпочитанията си: първите казват " по-добре да седна някъде, където ще ми сготвят", а другите: " на ресторант не мога да си го позволя".

Дианче, ти почти си отговорила на въпроса си. Ако още са приятели, единият трябва да направи компромис... или и двамата по малко.

Но ми се струва, че и мисленето постепенно се променя.

Единият разсъждава:

"Ще седна в центъра на града и всички бизнес-познати ще ме видят с този безперспективен човек."

или

"Сега можех да обсъждам сделка с еди-кого си."

а другият:

"Какво да си говоря с него - моите проблеми вече са далеч от него и няма да ме разбере или ще помисли, че прося нещо."

Това беше в подкрепа на shining star:

Въпроса беше дали парите разделят хората. Разделят ги не парите, а живота ги разделя, това което правят и са направили, тяхната вътрешна ориентация. Така мисля.

Сещам се за една позната, която избягваше да ми говори за честите си разходки в чужбина ( в едни трудни за цялата страна времена) - вероятно ме е щадила, а аз научавах от друго място :) е, моята психика не е чак толкова крехка, но съм трогната от нейното внимание ... само че така темите за разговор постепенно се орязват. След година - две аз отидох в тези държави, където тя е била ... Тогава тя пък беше почнала да строи луксозен дом и също го премълча ... а може пък след година - две аз да почна да строя ;) ... :) ... а може би съм почнала, но не е от тухли.

Пишем си есемеси по случай големи празници. Тя е заета с нейните дела, аз с моите.

Имам и други такива приятелства и знам, че ако се почувстват зле, ще ми се обадят за съвет или за да си изплачат мъката.

Пожелавам им да са добре. Няма значение, колко често и дали ще се виждаме.

Дианче, ако твоята конкретна ситуация все още те вълнува, може би е добре да я опишеш по-конкретно, за да може човек да размишлява върху нея.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да не се стига до раздяла заради заеми, хубаво е да се помни едно от правилата на висшето

общество, "Никога не давай или взимай на заем дори най-малката сума пари".

Това правило помага и на двете страни.

Иначе може да загубим нещо толкова красиво. Не си струва.

Не съм съгласна.

Ако не дадеш пари на човек в нужда, поставяш парите над приятелството.

Ако не върнеш заем - също (освен ако си в още по-тежка беда).

Дали тогава "красивото" не е илюзия или мимолетен спомен от миналото?

За кое "висше общество" става въпрос?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И двете страни си имат "основания" за предпочитанията си: първите казват " по-добре да седна някъде, където ще ми сготвят", а другите: " на ресторант не мога да си го позволя".

Дианче, ти почти си отговорила на въпроса си. Ако още са приятели, единият трябва да направи компромис... или и двамата по малко.

Но ми се струва, че и мисленето постепенно се променя.

Така е, Късметче.thumbsup.gif Мисленето се променя и пътищата се разминават, вече няма общ интерес. Ако единия е зает грубо казано с това да запази и увеличи печалбата си, а другия - с това да изкара прехраната, да купи на детето си учебници и каквото е нужно, да си плати и сметкитеsleeping.gif ...нямат обща посока и общ интерес. Те може и да го имат...може и двамата да се интересуват, да речем от Ван Гог, или от класическа музика, но пътя на живота им е различен - Кактоsleeping.gif казва Диди, единия ще ходи в едни заведения, и ще носи едни дрехи, а другия - други. Това го обяснява много добре Инаят Хан - ако си земеделец, няма след работа да се събереш с футболисти. Ще предпочиташ компанията на други земеделци, както и футболиста няма да дойде при тебе - ще отиде при футболистите.

Единият разсъждава:

"Ще седна в центъра на града и всички бизнес-познати ще ме видят с този безперспективен човек."

или

"Сега можех да обсъждам сделка с еди-кого си."

а другият:

"Какво да си говоря с него - моите проблеми вече са далеч от него и няма да ме разбере или ще помисли, че прося нещо."

Това беше в подкрепа на shining star:

Въпроса беше дали парите разделят хората. Разделят ги не парите, а живота ги разделя, това което правят и са направили, тяхната вътрешна ориентация. Така мисля.

Сещам се за една позната, която избягваше да ми говори за честите си разходки в чужбина ( в едни трудни за цялата страна времена) - вероятно ме е щадила, а аз научавах от друго място smile.gif е, моята психика не е чак толкова крехка, но съм трогната от нейното внимание ... само че така темите за разговор постепенно се орязват. След година - две аз отидох в тези държави, където тя е била ... Тогава тя пък беше почнала да строи луксозен дом и също го премълча ... а може пък след година - две аз да почна да строя wink.gif ... smile.gif ... а може би съм почнала, но не е от тухли.

Пишем си есемеси по случай големи празници. Тя е заета с нейните дела, аз с моите.

Имам и други такива приятелства и знам, че ако се почувстват зле, ще ми се обадят за съвет или за да си изплачат мъката.

Пожелавам им да са добре. Няма значение, колко често и дали ще се виждаме.

Дианче, ако твоята конкретна ситуация все още те вълнува, може би е добре да я опишеш по-конкретно, за да може човек да размишлява върху нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Странното на тази тема е поставянето на приятелството в зависимост от парите - под каквато е и да е форма. Това че някой не ми е върнал заем за мен е повод да се замисля защо не го е направил, бих говорила с него, евентуално бих казала, че парите ми трябват вече, но не бих поставила под въпрос приятелството. Ако някой поставя приятелството в зависимост от парите, под каквато и да било форма, значи не е способен на истинско приятелство и няма да има истински приятели.

Дано някой не ми се обиди от написаното, но това е моето мнение и опит.

П.П. Това да дадеш или вземеш пари от някой и да ги върнеш, съответно задържиш, няма нищо общо с приятелството. Това са две различни теми. Както рекъл Исус: "Вън търговците от храма". Ако приятелството се възприема като форма на търговия, то значи човекът още не се е докоснал до истинското приятелство, а дълбоко в себе си все още търгува - с всички, няма значение дали ги нарича приятели или не.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Познавам две около 30 годишни жени,които са приятелки от деца.Случи се така,че родителите на едната забогатяха доста,а другите обедняха.Момичетата продължиха приятелството си,но започна да се усеща промяна в отношенията им.Момичето,което не разполагаше със средства се превърна в нещо като слугиня на богатото момиче,но старите фирмени парцалки и недоизползвани парфюми радват до време.

Вече не са приятелки.Разделиха ги именно парите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Момичето,което не разполагаше със средства се превърна в нещо като слугиня на богатото момиче,но старите фирмени парцалки и недоизползвани парфюми радват до време.

Вече не са приятелки.Разделиха ги именно парите.

Не са ги разделили парите. Никой никого не може да направи слуга, ако той в ума си не е такъв. Завистта руши много неща, да. Но това е завист, не е приятелство. А от другата страна е евентуално гордост, пак не е приятелство.

Когато един човек осъзнава собствената си стойност, той няма нужда да се сравнява с другите, за да се почувства значим. Тогава и парите нямат значение, и приятелствата му са истински - и тук няма никакво значение от колко време е познанството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

azbuki,може би си права.:)Наистина ако човек не носи завистта като кармична програма той не може да завижда,и ако не е слуга в ума си не може да стане такъв.Не бях погледнала нещата от тази страна.А приятелството го прекъсна богатото момиче.

И все пак си мисля,че ако ги нямаше парите,те щяха да са приятелки все още(поне се кълняха че са такива!).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

azbuki,може би си права.:)Наистина ако човек не носи завистта като кармична програма той не може да завижда,и ако не е слуга в ума си не може да стане такъв.Не бях погледнала нещата от тази страна.А приятелството го прекъсна богатото момиче.

И все пак си мисля,че ако ги нямаше парите,те щяха да са приятелки все още(поне се кълняха че са такива!).

Вероятно щяха да продължат да поддържат добри взаимоотношения. Това обаче не е достатъчно за да се определи едно познанство като приятелство. Може би така е станало по-добре. Колко дълбоко е било това, което ги обединява? Ако е било наистина дълбоко, то различните финансови възможности (които много често променят интересите и стремежите на човека) нямаше да ги разделят. Значи, дори и да е имало приятелство, то е било повърхностно, основано на нещо нетрайно и външно, продиктувано по-скоро от определено случайно стечение на обстоятелствата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, ама като сте се хванали за тези пари на заем ...

Обаче въобще не говоря за вземане, даване и връщане\невръщане на пари на заем, а именно за разлика във финансовите възможности, което предизвиква друг начин на живот.

А може би и донякъде друг\променен начин на мислене, както подсказа shining_star.

И все пак ние сякаш не сме се променили много като хора, пак сме си приятели, но ... малко по малко се отдалечаваме, по-рядко се срещаме ... буквално местата за среща почват да стават различни\проблемни, времето също (по правило тези, които най-много са се замогнали имат най-малко време и обратно), разговорите също (там пък по правило по-зле финансовото най-много говорят за пари и други ежедневни нужди свързани с тях и почти за нищо друго).

Мога да дам и един конкретен пример - едно лято три семейства умувахме дали да не резервираме някъде места за почивка, като кажем на четвърто семейство, което не можеше да си позволи нито тази, нито дори никаква почивка, като им кажем една съвсем ниска цена, защото уж сме намерили суперизгодна оферта или нещо като отстъпка за група, а ние да доплатим разликата вместо тях, и така пак да сме заедно ... Е, по една или друга причина не го направихме ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Е, ти говориш за едни естествени процеси на сближаване и отдалечаване, които се случват непрекъснато. Тук приятелството не е нарушено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако не дадеш пари на човек в нужда, поставяш парите над приятелството.

Ако не върнеш заем - също (освен ако си в още по-тежка беда).

Дали тогава "красивото" не е илюзия или мимолетен спомен от миналото?

Най добре парите да се даряват и толкова. Колкото можем да дадем.

Защо да се създава още една зависимост?

Красотата не е илюзия, но може да загине при сблъсък с пошлостта.

За кое "висше общество" става въпрос?

Аристокрацията на Англия, Германия и Франция до около началото на 20 век.

В него не се говори за приятели, то е общо правило между хората от това общество.

Все пак когато е между приятели, правилото важи основно за неискане на заеми.

Ако приятелството се възприема като форма на търговия, то значи човекът още не се е докоснал до истинското приятелство, а дълбоко в себе си все още търгува

Да:sorcerer:

Точно така е. Щом някой почне да мисли, сега ще се възползвам от своя богат приятел да му искам пари на заем,

този човек е далеч от истинското приятелство, което е нещо много свято. Приятелство за пари:thumb down:<_<.

При наистина изключителни обстоятелства ситуацията се променя.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Дианче, много вероятно е да се разделят стари приятели заради пари.Социалния статус е нещо, на което се покланяме доземи напоследък.Намирам, че има много комплексирани хора, които се чувстват пълноценни единствено с парите.Какво значат някакви приятели от едно време.Още повече, ако са под дадени финансови възможности.Та те ще ни влачат, трябва да се дистанцираме от тях.

Замислям се, че понякога човешкото се заличава от парите!Жалко, но е факт всичко зависи от начина на мислене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×