Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

19. Словесното мляко

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Аум - песен

Киамет зену - песен

Добрата Молитва

1 Петрово 2

„Пожелайте като новорождени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете; понеже вкусихте, че „Господ е благ“, при когото идвайте като при камик жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“

Първо Петрово 2: 2-4

Беседа: Словесното мляко

Молитвен наряд за край:

Утринна молитва на ученика

Господнята молитва

Господи, влей в мен живи космични сили

Но да дойда пак на думите словесно мляко. Някои често казват: „Искаме да бъдем духовни.“ Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават? Това не ги прави духовни. Да бъдеш духовен, ще рече да бъдеш в съприкосновение с обкръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия – елементи, които създават Живота. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето и душата – всички тия сили (защото те са сили) са на своята висота, в максималното си развитие. Камъкът в своето естествено състояние не може да възприеме течно вещество, но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белосва Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно Чистота и Доброта в Живота. Дойдат ли страдания, това ще рече, че са ви пуснали в пещта, за да се превърнете в необходимата духовна вар. Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат. Тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Петър в цитираните стихове по-нататък отправя слушателите си към живия камък. Ние знаем, че има само мъртви камъни, от които правят къщи, ала както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата камък на духовен език, ще намерите, че има друго значение. Под думата камък в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени, процесът на развитието върви хармонично, мозъкът, белите дробове, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“; и на друго място: „Трябва да съградиш дом Божествен“ – подразбира – от такъв камък.

Ако камъкът (в духовен смисъл) е "завършен характер, в който всички сили са уравновесени", то какво движи развитието в него? Съприкосновението с външната среда?

Ако от гледна точка на диалектиката развитието представлява преминаване от количествени изменения в нови качествени, то нехармоничното развитие би изглеждало като изменение в резултат на вътрешните противоречия и борбата на противоположностите, а хармоничното като резултат на тяхното единство и неразделност (теза - антитеза - синтеза - Хегел)?

Камъкът в своето естествено състояние не може да възприеме течно вещество, но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белосва Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно Чистота и Доброта в Живота. Дойдат ли страдания, това ще рече, че са ви пуснали в пещта, за да се превърнете в необходимата духовна вар. Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат. Тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя.

уй, което става във физическия свят, става по аналогия и в Духовния свят – всеки процес на физическото поле едновременно е процес и на Небето, и обратното. Ако разберете правилно това нещо, ще знаете, че когато страдате на Земята, на Небето се радват. Защото, когато ви пекат във варницата, вие, като не разбирате дълбоките причини, казвате: „Изгоря ни животът!“, а на Небето викат: „Колко се радваме, че този камък ще се превърне на вар!“ Когато си мислите: „Тези Ангели горе нямат никакво състрадание към нас“, те отговарят: „Имаме, имаме – ние виждаме, че и вие като нас ставате бели и чисти.“ Та трябва да желаем не ония неща, които сгъстяват и втвърдяват, а ония, които разширяват нашите души, ум, сили и способности.

Какво изгаря, когато камъкът на живота и личността ни се пече във варницата на ангелите? Принципите и твърдостта на решетката ни от правила?

Какво представлява водата за бъдещата вар - това, което предизвиква реакцията и "избелването" - осъзнаването на Божията воля?

Чистотата на варта се състои главно в нейните дезинфекциращи свойства - тя изгаря паразити и микроорганизми, които вредят на човека в собствения му дом - може би това са негативните ни мисли и емоции?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×