Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Омъжена съм и имам малко дете.Живеем отделно от родителите си (в друг град). Моите родители са изключително добри и готини хора. И тук идва проблема - знам че много ме обичат( всеки родител си обича децата,нали и аз си имам детенце - за мен то е всичко ) и в същото време непрекъснато се съмнявам в това . Настроенията ми често се сменят- в един момент плача,а в следващия решавам,че нямам проблем и всичко което ми се е случило е за добро и съм статлива - така се редуват разни състояния.Страх ме е /притеснявам се да се срещам с хора,но въпреки това го правя когато се наложи (едва ли някой от тях би казал че имам проблем),а след това плача (незнам защо).Чувствам се много самотна.Незнам как да изляза от това състояние. Ще ви разкажа накратко живота си с хубавите и неприятни спомени,които имам.

Когато съм се родила сме живели с родителите ми при баба ми и дядо ми.След ежедневни караници и скандали,които аз помня,баба ми ни изгони и се изнесохме на квартира за няколко месеца(била съм около 3г.) След което пак се върнахме при баба ми за месец-два и отново на квартира (докато не станах на 11-12г).От скандалите помня как баба ми и майка ми се скубят,дядо ми си лягаше или обикаляше нервно,а баща ми записваше с касетофон караниците и аз ходех след него(той се смееше и това вероятно ми е помогнало да приемам нещата по един по- весел начин) Известно време след като се нанесохме в постоянната си квартира,майка ми и баща ми започнаха да работят в гаража на баба ми и дядо ми.В този квартал имаше много деца,играла съм си с тях всеки ден до късно,било ми е добре.Докато родителите ми работеха в гаража,аз бях в апартамента на баба ми(в същия блок),а вечер ср прибирах с нашите в квартирата.Междувременно баба ми и майка ми пак се караха,дори са се карали и за мен.Едната ме дърпа за едната ръка ,другата за другата и спорят при коя ще остана да спя-мен никой не ме пита,беше ми ужасно.Малко след това (бях в 4-ти клас) дядо ми се разболя - получи инсулт.Влезе в болница и 3 дни след това майка ми го изкара,беше загубил разсъдъка си,държеше се нервно и агресивно на моменти,събаряше всичко по секцийте.Баба ми се принуди да го държи вързан за един стол и да го разхожда от време на време.Имахме си котенце малко и черно,дядо ми го хващаше и го удряше в дръжките на стола,и мен е скубал понякога.Той не разбираше какво прави.Прадядо ми и аз стояхме при дядо ми,а майка ми се качваше много често от гаража в апартамента и така докато баба ми се пенсионира.Мисля че по това време започнах да ставам все по-затворена в себе си.

Когато станах в 5-ти клас родителите ми си взеха апартамент и аз бях много щастлива.Започнах редовно да си спя при тях.Една година след като се нанесохме в нашия си апартамент се запознах с настоящия си мъж и се влюбих за пръв и последен път.В началото на 7-ми клас дядо ми почина.Всяка вечер съм си играла пред блока, с мъжа ми сме се закачали имала съм си приятелка много добра и още я имам и ми е било добре.Докато не напълнях 7-8 кг.Всички ми казваха колко съм напълняла.Не ми пукаше за всички,а само за мъжът ми,който по онова време много се влияеше от мнението на приятелите си.Говореше ми гадни неща за външния ми вид.Казваше че ме обича ,но "не може да сме заедно,всички ще ми се подиграват че приятелката ми има дебел г.з"Беше ми много зле.Ядях много вафли и течен шоколад- родителите ми ги купуваха,а аз имах проблем и не можех да ги спра- натъпквах ги в устата си.Все пак с мъжа ми станахме гаджета.Започнах да бягам по парковете,да спазвам диети,фитнес,йога..Поотслабнах малко но...след една година бягане по паркове..срещнах циганин и...пострадах малко.

Записах висше и започнах да живея на квартира с настоящият ми мъж,забременях и се оженихме.

Родителите ми както казах са страхотни хора,но майка ми е доста изнервена ,а баща ми е пестелив човек (пари) Баща ми казал на мъжа ми,че му е олекнало като съм се оженила-по малко разходи щял да има-не мога да повярвам че го е казал.ЗНам Че ме обичат.Май трябва да свършвам.

Ако имате някакво обяснение на състоянието ми моля ви да ми го обясните,надявам се да го разбера.

Всеки път когато им ходим на гости се притеснявам дали няма да им разваля плановете за вечерта или да ги притесня с нещо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Караниците между майка ви и баба ви когато сте била малко момиченце (а може би и по време на бременността на майка ви) са оставили отпечатък върху емоционалния ви живот. Заложили са известна емоционална лабилност във вас. По начало мама е съществото, с което всяко дете има най-силна емоционална връзка в ранните си години – качеството на тази емоц. Връзка се превръща в собствения емоционален живот на детето. Бащата пък най-често е образец за формиране на разума и волята в децата си. Доколкото разбирам от писмото ви, вашият проблем е предаден именно по женска линия. Вашите две майки: родната и „старата ви майка” (баба ви) с караниците си са поставили началото на емоционалната амбивалентност, лабилност у вас, изразена в променливите настроения – циклотимия. Създали са липса на доверие в собствената ви емоционална свързаност с другите, неувереност в себе си, чувството за вина при конфликтни ситуации (сякаш вие сте виновна за ставащото), недоверие в хората – чувството, че не получавате тяхното разбиране, приятелство, подкрепа, че сте изоставена и сама и усещането, че хората ще ви навредят и ще злоупотребят с вас; чувството че не сте достатъчно качествена при общуване. Това са несъзнавани познавателни схеми, които тровят живота ви и причиняват емоционалните сривове и тревожността от контакти.

Циклотимията (лабилно настроение) е леко афективно разстройство и прогнозата при терапия е много добра! Терапевтичните линии биха били един постоянно задълбочаващ се анализ на живота и психиката ви, осъзнаване на зловредните сублиминални познавателни филтри и реструктурирането им – чрез рационалното им овъншняване (експлициране) и свързването им с обективната реалност, което ги обезсилва; засилване на връзката с дълбинния Аз, това вътрешно ядро на психичния живот (чрез медитация, визуализация, молитва); създаване на алтернативни познавателни схеми – чрез подходящи позитивни утвърждения като фон в ежедневието ви, както и чрез т.н. познавателно реструктуриране. Въпросното реструктуриране е мощен метод, като употребата му според проучванията е равносилна на приема на лекарства!

Проблемът ви е реално решим – препоръчвам ви да се обърнете към подходящ терапевт от вашето населено място!

С най-искрено уважение: Орлин

П.п.: горната обратна връзка е на базата само на писмото ви и не претендира за изчерпателност, правота или пълна точност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, за съжаление скоро не съм имала възможност да влизам във форума и чак сега виождам темата ти исккам да се присъединя към мнението на колегата и да добавя няколко думи. Потвърждавам мнението му за циклотимията, но искам да добавя, че нещата, които си споделила относно нежеланието ти за контакти, плачливостта и усещането за безперспективност граничат с депресивно състояние, в което има опастност да поппаднеш за по дълъг период от време.Съветвам те най доброжелателно да се обърнеш към специалист, за да ти помогне да възвърнеш равновесието в живота си, чрез ефективно ,усвояване на нов поведенчески модел и мислене. Уверена съм , че с негова помощ ще преоткриеш радостите на живота Искрено твоя Зори

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×