Jump to content
Порталът към съзнателен живот

20. Учителите


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Молитва на ученика

Беседа:

Учителите, 07.12.1914, София

Молитвен наряд за край:

Молитва

„Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес; между Учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете – Учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва.”

„Да събаря всеки може, учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище – Духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се съгради това тяло.”

Линк към коментар
Share on other sites

В много от темите сме споделяли колко е важна ролята на семейството за да се изградим и развиваме като пълноценни личности. Много родители смятат, че ангажиментите им свършват с това да нахранят и обуят децата си, да им осигурят покрив над главата. Но има още нещо:

„По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля – те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата кръв подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща.”

„Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека; туй, което съвременните хора наричат възпитание, то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена – там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймуна, може да дресирате гълъб, но щом пак ги поставите в естественото им положение, те ще заживеят първия си живот.”

„По същия начин се сформират у вас висшите работи: човешкият Дух в утробата на майката също учи; той не седи в спящо състояние, а взема участие с Духа на майката – двамата работят, за да създадат тялото.”

„Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ̀и предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца – какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия, да я гледа на старини... ”

Първата част на беседата е посветена именно на отговорността на майката. След това се раждаме отново - духовният учител поема "детето", защото "да бъдеш Учител, то значи да родиш някого".

„Да събаря всеки може, учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище – Духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се съгради това тяло.

Как да постъпим – отговорът е пред нас – даден ни от Майката Природа:

„Разгледайте как се развиват растенията и как се излюпват гъсениците и ще разберете закона. Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда. Човек, за да успее в света, трябва да има само една идея. Това е вярно и невярно; трябва да има и повече идеи, но всички те трябва да бъдат благородни. На очите на конете турят капаци, за да гледат само напред, да не се плашат от странични влияния; и човек по-добре е да има такива капаци – устремен към една само идея, благородна. Ако не можеш да имаш много благородни идеи, имай поне една, нея дръж като прицелна точка, която може да те издигне и да те избави.”

Цитатите са от беседата Учителите

Тук има много хубави мнения За нуждата от Учител или Наставник

Редактирано от Ася_И
Линк към коментар
Share on other sites

Искате да станете Учители; ще ви попитам какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако някого сте учили и след това той е станал по-лош, аз разбирам, че на нищо не сте го научили. В съвременните християни и в църквите владее голяма слабост да учителстват; не е лош сам по себе си този стремеж, но трябва да се знаят законите на учителстването. Обикновените закони изискват от учителите известен ценз, известен изпит пред комисия и след туй излиза заповед за назначение, сиреч за официално встъпване в длъжност. И в Духовния свят е същото – човек трябва да чака, докато Божественият Дух го осени и упъти. Онзи, който не е осенен от Духа Божи, няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения закон. Когато схванем дълбокия смисъл на тия Христови думи, които имат вътрешен и външен израз (сега аз говоря за вътрешното християнство – за онова, което може да ни свърже с всички области на Невидимия свят), тогава ще разберем смисъла на учителстването.

Въпреки че толкова години вече съм в тази професия, никога не съм се чувствала учител - по-скоро ученик заедно с учениците. Усещането е, че вървиш с тях заедно по пътека - някого почти на ръце носиш, друг за ръка само държиш - за кураж повече, на други само показваш знаци по пътя - понякога аз самата ги виждам за пръв път... и от всеки от тях научавам още нещо ново и за хората, и за пътя, и за Живота.

Но често съм мислила, срещайки "учителстващи", какво ли им дава увереността да "кроят"?

Може би искреното желание да помогнат, да отворят очите на заблудени и страдащи, да споделят постигнатото от тях самите?

А може би усещането, че след някакви опитности в своя личен път, са се издигнали достатъчно, за да посочват истината и правилното и доброто на другите?

Защо е толкова опасно за нас - хората да наречем себе си - учители?

Може би защото тогава спираме да се опознаваме и изчистваме, да се развиваме?

Може би защото претенциите на един човек за учител на други може да осакати не само него самия, но и тези, които ще го следват и така ще се отклонят от своя си път?

Докато четях беседата, си спомних и за мои "учители" - някои са ми натискали главата като тигрицата, други са ме учили как да виждам слабостите си, други са ми поставяли критерии, които е трябвало да покрия, за да заслужа тяхното "браво"...

Хубаво е човек да си спомня такива неща от личния си живот, осъзнавайки, че той самият може също да се поддаде на изкушението да го направи с друг човек.

Съвременните хора казват, че за да се поправи някой, трябва да бъде нахокан: „Ти си вагабонтин, крадец, такъв, онакъв“; не трябва да се бие, както по-рано, мислите ли, че с тия ваши звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените? Ни най-малко, законът е друг: за да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си – лош ли си, всички наоколо ти са лоши. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ̀и предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца – какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия, да я гледа на старини; то един ден ще си отмъсти и ще ̀и рече: „По-добре би било да не си ме раждала.“ Също тъй и ученикът ще каже на Учителя: „По-добре да не си ме учил.“ Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, да е образец – в него не трябва да има нито сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани.

Да събаря всеки може, учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище – Духовно тяло

Кой човек е в състояние да направи това? - Нали всеки от нас е дошъл тук точно защото има да се учи и да се изчиства и да гради в ума и сърцето си...

Моята беседа иска да ви подтикне да помислите повече върху себе си, да се не заражда у вас желание да бъдете Учители, понеже човек страда от голямо невежество. Но седнете като търговците, вижте с какво разполагате във вашата вътрешна каса – имате ли някой познат на Небето, отправили ли сте някому там писмо. – „Вярваме в Христа.“ Но познавате ли Го; познавате ли Павла, познавате ли Петра?

Христос се обръща към вас и ви казва: „Един е вашият учител – Христос.“ От всинца ви искам да запомните този Учител, който е дошъл пред две хиляди години да ви изкупи от греха – и вие още Го търсите! Записал ли е Христос Името Си във вашата душа, във вашето сърце поне един път? Ако Го е записал, облажавам ви; ако не Го е записал, постарайте се да Го срещнете и да Го помолите да Го запише. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се хвалите: „Христос записа Името Си в нашата книжка.“

Как да се разбира „Христос записа Името Си в нашата книжка.“? По какво се познава, че това се е случило?

Сега ви оставям с тази мисъл: да познаете вашия Учител – Христос.

Усетим ли желание да "учителстваме" - значи сме се отклонили от познанието и от Учителя си.

Как бихме могли ние - хората - да си помагаме в познаването на Учителя? Никак не си представям себе си като мисионер, който предлага на всеки минувач евангелието и духовни книжки. Или си помагаме без да го правим преднамерено - само с примера и живота си?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Да, съгласна съм, че не бива да има гордост и самомнение, а е нужно смирение, търпение, кротост. Това се отнася до вътрешната страна, скритата. Но от друга страна, външно е нужна твърда ръка, решителен отбой да се дава на хулиганските прояви и разпуснатостта, а не мекушавост. За това е говорил Учителят Беинса Дуно. Особено, ако се има предвид, че живеем в изключително сложно време - време на слизане на Огъня на Земята. Злото се развихря все повече и повече и поразява най-вече младото и неукрепнало поколение. Нужна е голяма духовна сила и хладнокръвие, неподдаване на гнева, раздразнението, за да се справиш с духовно-нравственото разложение, което владее поколението на съвременните подрастващи. Още повече, че обществото като цяло, родителите, държавата, медиите никак не е на страната на учителите в училище. Това е една заблуда, защото по този начин младото поколение бива обречено да живее в хаос, липса на дисциплина и истински ценности в живота. Антихристът настъпва повсеместно. Времената са трудни. Изпитанията са навсякъде. Надеждата е, че все пак Бог ще обърне всичко на добро и ще настъпи Новата Епоха.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...